ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2966/31.12.2019г. 31.12.2019 г.
гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 31.12.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Георгиев
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 4206 по описа на ЯРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
предявена от Н.Р.Д.,в качеството й на майка и законен представителна
малолетните деца П.П. Д. и Д.П. Д.,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,кантора
303,чрез адв.М.Г.-ЯАК, против П.Д. ***, с която се
претендира постановяване на решение, с което да се даде разрешение за издаване
на задграничен паспорт на малолетните деца,с което да се замести липсващото
съгласие на бащата, като на същите се
разреши да напускат пределите на Р
България,неограничено при пътувания до
държави страни членки на ЕС, до навършване на пълнолетие на децата.
В исковата молба се твърди,че с Решение №
261/09.05.2018 г. по гр.дело № 1068/2017 г. по описа на ЯРС,влязло в сила на
17.06.2019 г. бракът между страните е прекратен,поради неговото дълбоко и
непоправимо разстройство.
Упражняването на родителските права върху родените от
брака малолетни деца П.П. Д.,род. на *** г. и Д.П. Д.,род. на *** г. са
предоставени на майката Н.Р.Д.,където е определено местоживеенето на децата на
нейния адрес в К.И.C..C,28041,М.
От изложеното в исковата молба и отговора на исковата
молба безспорно се установява, че децата П. Д.живеят заедно с майка си на
посочения адрес в К.,като това обстоятелство не е оспорено от страните.
От представените по делото писмени доказателства,се
установява,че на 16.01.2019 г.,при използване на метрото на ищцата Н.Р.Д. била
срязана чантата й,като от вътре липсвали личния й документ за идентичност от
Р.България и паспорта на дъщеря й П.П. Д.. Също така от приложената с отговора
кореспонденция между страните,също се установява,че децата се намират в К.,където
живеят и където е обичайното им пребиваване.
В чл.8, §1 на
Регламент (ЕО) № 2201/2003г. е предвидено, че компетентността по дела, свързани
с родителската отговорност за детето, е
на съдилищата на държавата-членка, когато детето има обичайно местопребиваване
по времето, когато съдът е сезиран. Понятието „обичайно местопребиваване“ не е
легално определено, но Съвета на ЕО се е произнасял в смисъл, че това е място,
в което се наблюдава цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда,
като релевантни са продължителността, регулярността, условията и причините за
престоя и преместването на семейството, мястото и условията, при които е
организирано образованието им, семейните и социалните връзки на детето с тази
държава. Така дори и формално децата да имат регистриран настоящ адрес в
Р.България,за което обстоятелство не са представени доказателства, то
обичайното им местопребиваване от 28.02.2017 г. е в К.И.оято
е държава – членка на ЕС.
В Решение на съда на ЕС по дело № С-215/2015г. е прието, че искът на единия
родител, съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуване на
детето им извън държавата-член по неговото пребиваване и за издаване на паспорт
на името на това дете, попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с
родителската отговорност, въпреки, че съдебното решение постановено по иска, ще
трябва да бъде взето предвид от органите на държавата – член, на която
въпросното дете е гражданин в рамките на административното производство по
издаване на такъв паспорт. Настоящия случай изцяло попада в хипотезата на това
съдебно решение.
Съдът
като съобрази гореизложените факти посочва, че е налице международен елемент по
възникналия между страните спор. В този случай, допустимостта на образуваното
производството е обусловена от подведомствеността на възникналия правен спор на
българския съд, с оглед приложимите правила, определящи международната компетентност.Настоящият
съдебен състав счита, че приложим в процесния случай
е Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност.Регламентът, като част от общностното право на Европейския съюз има пряко приложение
и приоритет пред вътрешното право в Република България. В този смисъл нормите
му относно компетентността са задължителни и изключват приложението на ГПК и
КМЧП, като националният съд е длъжен да зачете върховенството на уредбата на
материята на регламента над вътрешното право и да приложи общностното
право.
Искът на единия родител съдът да
замести липсващото съгласие на другия родител за пътуването на децата им извън
държавата членка по неговото пребиваване попада в материалното приложно поле на
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, като съдебното решение,
постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата
членка, на която въпросното дете е гражданин, в рамките на административното
производство за издаване на такъв паспорт. В този смисъл е Решение на Съда
(четвърти състав) от 21 октомври 2015 година по дело C-215/15 (Г. И.Д.И.,
постановено по отправено преюдициално запитване на
ВКС.
Относимо в процесния случай е и
Решение на ЕС /III състав/ от 02.04.2009 г. по дело С-523/2007 г., което е
постановено в производство по преюдициално запитване
от Korkein hallintooikeus —
Финландия, с което съдът е дал тълкуване на чл. 8 от Регламента в смисъл, че
понятието "обичайно местопребиваване" трябва да се тълкува в смисъл,
че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена
интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва
по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и
причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за
преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и
условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната
юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи
сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки
конкретен случай.
Имайки предвид даденото тълкуване и писмените
доказателства, както и фактите, изложени от самата ищца в исковата молба и от
ответника в отговора на исковата молба следва да се заключи, че обичайното
местопребиваване на децата е в К. този факт не се оспорва и от страните.
Следователно по искането за постановяване на решение за заместващо съгласието
на ответника - децата да пътуват с майка си извън България до територията на
страни членки на ЕС, компетентен е съдът в К. тъй като децата живеят там и там
по смисъла на чл. 8 е тяхното обичайно местопребиваване по времето, по което
съдът е сезиран.
От изложените в исковата молба твърдения и приложените
към исковата молба доказателства се установява несъмнено, че към датата на
предявяване на иска по чл. 127а СК децата П.и Д. родени по време на брака между
ищцата и ответника живеят в друга държава, член на ЕС – К.И. Те живеят там от
28.02.2017 г. , което се излага и в отговора на исковата молба и самата искова
молба, където е и настоящата им адресна регистрация и където имат изградена социална среда т. Компетентен да
разгледа в този случай с оглед обичайното местопребиваване на децата се явява
съдът в К.
С оглед гореизложените мотиви настоящото производство
по гр.д. № 4206/2019 г. се явява недопустимо, тъй като българският съд не е
компетентен да разгледа делото.
На основание Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета,
настоящият съдебен състав следва служебно да прогласи, че не е компетентен,
като прекрати производството по образуваното дело, дори и без направено
възражение в този смисъл от ответника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4206/2019г. по описа на ЯРС, поради липсата на
компетентност на съда, съгласно
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета
от 27.11.2003г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения
по брачни дела и по дела, свързани с родителската отговорност.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Ямбол с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на ищеца на
посочения съдебен адрес. .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г. Георгиев/