Определение по дело №4206/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 2966
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330104206
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 2966/31.12.2019г.                                                 31.12.2019 г.                                   гр. Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 31.12.2019 година, в състав:

                    

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Георгиев

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 4206 по описа на ЯРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н.Р.Д.,в качеството й на майка и законен представителна малолетните деца П.П. Д. и Д.П. Д.,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,кантора 303,чрез адв.М.Г.-ЯАК, против П.Д. ***, с която се претендира постановяване на решение, с което да се даде разрешение за издаване на задграничен паспорт на малолетните деца,с което да се замести липсващото съгласие на бащата, като на същите  се разреши  да напускат пределите на Р България,неограничено при пътувания до  държави страни членки на ЕС, до навършване на пълнолетие на децата.

В исковата молба се твърди,че с Решение № 261/09.05.2018 г. по гр.дело № 1068/2017 г. по описа на ЯРС,влязло в сила на 17.06.2019 г. бракът между страните е прекратен,поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство.

Упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни деца П.П. Д.,род. на *** г. и Д.П. Д.,род. на *** г. са предоставени на майката Н.Р.Д.,където е определено местоживеенето на децата на нейния адрес в К.И.C..C,28041,М.

От изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба безспорно се установява, че децата П. Д.живеят заедно с майка си на посочения адрес в К.,като това обстоятелство не е оспорено от страните.

От представените по делото писмени доказателства,се установява,че на 16.01.2019 г.,при използване на метрото на ищцата Н.Р.Д. била срязана чантата й,като от вътре липсвали личния й документ за идентичност от Р.България и паспорта на дъщеря й П.П. Д.. Също така от приложената с отговора кореспонденция между страните,също се установява,че децата се намират в К.,където живеят и където е обичайното им пребиваване.

  В чл.8, §1 на Регламент (ЕО) № 2201/2003г. е предвидено, че компетентността по дела, свързани с родителската отговорност за детето,  е на съдилищата на държавата-членка, когато детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран. Понятието „обичайно местопребиваване“ не е легално определено, но Съвета на ЕО се е произнасял в смисъл, че това е място, в което се наблюдава цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда, като релевантни са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместването на семейството, мястото и условията, при които е организирано образованието им, семейните и социалните връзки на детето с тази държава. Така дори и формално децата да имат регистриран настоящ адрес в Р.България,за което обстоятелство не са представени доказателства, то обичайното им местопребиваване от 28.02.2017 г. е в К.И.оято е държава – членка на ЕС. 

В Решение на съда на ЕС по дело №  С-215/2015г. е прието, че искът на единия родител, съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуване на детето им извън държавата-член по неговото пребиваване и за издаване на паспорт на името на това дете, попада в приложното поле на Регламент  (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения  по брачни дела и по дела, свързани с родителската отговорност, въпреки, че съдебното решение постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата – член, на която въпросното дете е гражданин в рамките на административното производство по издаване на такъв паспорт. Настоящия случай изцяло попада в хипотезата на това съдебно решение.

Съдът като съобрази гореизложените факти посочва, че е налице международен елемент по възникналия между страните спор. В този случай, допустимостта на образуваното производството е обусловена от подведомствеността на възникналия правен спор на българския съд, с оглед приложимите правила, определящи международната компетентност.Настоящият съдебен състав счита, че приложим в процесния случай е Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.Регламентът, като част от общностното право на Европейския съюз има пряко приложение и приоритет пред вътрешното право в Република България. В този смисъл нормите му относно компетентността са задължителни и изключват приложението на ГПК и КМЧП, като националният съд е длъжен да зачете върховенството на уредбата на материята на регламента над вътрешното право и да приложи общностното право.

         Искът на единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуването на децата им извън държавата членка по неговото пребиваване попада в материалното приложно поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, като съдебното решение, постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата членка, на която въпросното дете е гражданин, в рамките на административното производство за издаване на такъв паспорт. В този смисъл е Решение на Съда (четвърти състав) от 21 октомври 2015 година по дело C-215/15 (Г. И.Д.И., постановено по отправено преюдициално запитване на ВКС.

Относимо в процесния случай е и Решение на ЕС /III състав/ от 02.04.2009 г. по дело С-523/2007 г., което е постановено в производство по преюдициално запитване от Korkein hallintooikeus — Финландия, с което съдът е дал тълкуване на чл. 8 от Регламента в смисъл, че понятието "обичайно местопребиваване" трябва да се тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.

Имайки предвид даденото тълкуване и писмените доказателства, както и фактите, изложени от самата ищца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба следва да се заключи, че обичайното местопребиваване на децата е в К. този факт не се оспорва и от страните. Следователно по искането за постановяване на решение за заместващо съгласието на ответника - децата да пътуват с майка си извън България до територията на страни членки на ЕС, компетентен е съдът в К. тъй като децата живеят там и там по смисъла на чл. 8 е тяхното обичайно местопребиваване по времето, по което съдът е сезиран.

От изложените в исковата молба твърдения и приложените към исковата молба доказателства се установява несъмнено, че към датата на предявяване на иска по чл. 127а СК децата П.и Д. родени по време на брака между ищцата и ответника живеят в друга държава, член на ЕС – К.И. Те живеят там от 28.02.2017 г. , което се излага и в отговора на исковата молба и самата искова молба, където е и настоящата им адресна регистрация и където имат  изградена социална среда т. Компетентен да разгледа в този случай с оглед обичайното местопребиваване на децата се явява съдът в К.

С оглед гореизложените мотиви настоящото производство по гр.д. № 4206/2019 г. се явява недопустимо, тъй като българският съд не е компетентен да разгледа делото.

На основание Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета, настоящият съдебен състав следва служебно да прогласи, че не е компетентен, като прекрати производството по образуваното дело, дори и без направено възражение в този смисъл от ответника.

Водим от горното, съдът

                                                       ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4206/2019г. по описа на ЯРС, поради липсата на компетентност  на съда, съгласно Регламент (ЕО)  № 2201/2003 на Съвета от  27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения  по брачни дела и по дела, свързани с родителската отговорност.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ямбол с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на ищеца на посочения съдебен адрес. .

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                               /Г. Георгиев/