№ 1408
гр. Варна, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502137 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК и чл. 259 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 59800/10.08.2023 г. от И. В. М.,
ЕГН **********, с адрес **** срещу решение №2662/17.07.2023 г.,
постановено по гр. дело № 20233110104934 на Варненския районен съд, с
което е осъден въззивникът да опразни и предаде на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „Прилеп“ № 33, на основание чл.
233, ал.1, изр. 1 ЗЗД, фактическата власт върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 34, находящ се в ***, със застроена площ от
90,65 кв. м, състоящ се от коридор, кухня и дневна, две спални, килер,
тоалетна, баня и два балкона, както и изба с площ от 3,75 кв.м.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението.
По изложените съображения моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, в който се
застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност
и законосъобразност на атакуваното решение. Излага се становище, че в
1
жалбата няма изложения в какво се изразява порочността на съдебното
решение, липсват и конкретни оплаквания.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли депозираната
жалба.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
депозира писмено становище, с което настоява за уважаване на жалбата, като
отбелязва, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост направените от
него възражения, а именно по повод твърдението, че покана за прекратяване
на договора не е получавана от него. Моли за отмяна на процесното решение
и присъждане на разноски.
В откритото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована,
представлява се от адв. Д. Стоянов, който оспорва жалбата и поддържа
подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявен от „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД срещу И. В. М. иск с право основание чл. 233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, да бъде
осъден ответникът да опразни и предаде на ищеца държането на следния
недвижим имот: апартамент № 34, находящ се в ***, със застроена площ от
90,65 кв. м, състоящ се от коридор, кухня и дневна, две спални, килер,
тоалетна, баня и два балкона, както и изба с площ от 3,75 кв.м.
В исковата си молба ищцовото дружество сочи, че в качеството си на
наемодател по силата на Договор за наем е предоставило на свой служител -
ответника И. М. процесното жилище за временно ползване под наем.
Съгласно чл. 7.5. от Договора било уговорено, че същият се прекратява без
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на
наемателя/служителя. В чл. 6.8 от Договора било предвидено, че наемателят е
длъжен да върне наетия имот в едномесечен срок от прекратяване на
договора. Ищецът е изложил, че трудовото правоотношение с ответника било
прекратено на 23.01.2023 г., на основание чл. 331, ал. 2 от КТ, като заповедта
за прекратяване му била връчена на 20.01.2023 г. Посочил е, че на ответника е
връчена при отказ и изрична покана да освободи процесния имот в
едномесечен срок от получаване на поканата, а именно до 01.04.2023 г.
След изтичане на посочения срок ответникът продължавал да ползва
процесния имот без правно основание и отказвал да го напусне.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
с който заявява, че към настоящия момент той и неговото семейство ползват
2
процесния имот. Твърди, че е извършил СМР в процесния апартамент, тъй
като същият бил в критично състояние и не бил годен за живеене. Застъпва
становище за нищожност на чл. 6.11 от Договор за наем на недвижим имот от
12.07.2016 г., което в съдебно заседание не поддържа. Прави възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По изложените доводи моли съдът за отхвърляне на предявения иск.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск по делото следва да се установи,
че между ищеца, в качеството му на наемодател, и ответника, в качеството му
на наемател, е сключен договор за наем, по силата на който процесният обект
е предаден в държане на ответника, че е налице прекратяване на наемното
правоотношение, след което неизпълнение от страна на наемателя на
задължението да върне наетата вещ.
Настоящата инстанция намира, че съгласно представения Договор за
наем от 12.07.2016г. между страните е възникнало валидно наемно
правоотношение, по силата на което въззиваемата страна е предоставила на
въззивника използването на ведомствено жилище за времето, през което
страните са в паралелно трудово правоотношение. Съгласно представената
Заповед № ЗД-204/13.07.2016г. въззивникът и неговото семейство са
настанени в жилищния имот, собственост на „ВиК-Варна“ ООД, срещу
заплащане на определената наемна цена, с което са изпълнени задълженията
на наемодателя. В чл. 7.5. от Договора за наем между страните било
уговорено прекратяването на договора да настъпва без предизвестие при
прекратяване на трудовия договор между тях. Съгласно чл. 6.8. от Договора
за наем след прекратяването му, наемателят разполага с едномесечен срок да
върне наетия имот.
Според разпоредба на чл.233, ал.1 от ЗЗД, след изтичане на срока, при
прекратяване или разваляне на договор за наем, наемателят следва да върне
наетата веща.
В конкретния казус безспорно бе установено, а и видно от
представената Заповед № 13/.18.01.2023г., че трудовото правоотношение
между страните е прекратено, считано от 23.01.2023г., на основание чл. 331,
ал. 2 КТ. От това следва, че по силата на договорните разпоредби договорът
за наем следва да се счита за прекратен от 23.01.2023г. – на датата на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните. От този момент
до изтичане на едномесечен срок от прекратяване на договора за наем, т.е. до
23.02.2023г. за наемателя е съществувало задължението да предаде обратно
3
наетото жилище. Няма спор по отношение на обстоятелството, че към
настоящия момент въззивникът и неговото семейство продължават да ползват
и обитават процесния имот.
Въпреки възникналото договорно задължение за предаване на
недвижимия имот от наемателя на наемодателя, въззиваемото дружеството
„ВиК – Варна“ ООД е отправило покана с изх. № ИП-277/01.03.2023 г., с
която е даден едномесечен срок на наемателя, считано от получаването й за
освобождаване на наетия имот. В поканата е обективирано, че адресатът
отказва получаването й на 01.03.2023г., което е отразено от свидетелите Х.К.
и Г.М.. Така на наемателя е даден още един месец, изтичащ на 01.04.2023г., да
изпълни задължението си да върне наетата вещ.
Същевременно по делото е налице възражение, че поканата не е
връчвана на наемателя. Макар и то да е ирелевантно за произтичане
задълженията на наемателя да върне наетата вещ, настоящият съдебен състав
дължи да отбележи, че отказът за получаване на поканата не влияе на
редовността на връчването й, тъй като с това си действие страната сама се е
поставила в невъзможност да узнае съдържанието й, респективно не може да
черпи права от това си негативно поведение.
Съдържанието на договора за наем е известно на наемателя и не е
необходима покана, за да съобрази възникването на задължението си да
преустанови държането на наетото жилище.
С оглед горното се налага изводът, че след изтичане на едномесечния
срок от прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
въззивникът се намира в имота без основание, респективно е длъжен да го
освободи. Дори и да се приеме, че с отправената покана наемодателят е
позволил имотът да бъде ползван от наемателя за допълнително определен
срок до 01.04.2023г., то към настоящия момент това не е сторено и
въззивникът дължи връщане на държането на наемния имот на основание
чл.233, ал.1 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд,
приема, че като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният
съд, е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
разноски в размер на 516,00 лева с вкл. ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2662/17.07.2023г., постановено по
гр.дело № 20233110104934/2023г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „Прилеп“ №
33, сумата от 516.00 лева (петстотин и шестдесет лева), представляваща
платено по банков път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за пред
въззивната инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5