Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2020 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав, в публично заседание на петнадесети септември 2020 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при
секретаря Галина
Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 1450 по описа за 2020 година на Административен съд - Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на Г.М.Г. ***, срещу отказ на Началника на
ІІ-ро Районно управление при Областна дирекция на МВР – Варна с рег.№436р-18162/
11.06.2020 г., с който на основание чл.58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за
съхранение и носене на късо нарезнó оръжие за самоотбрана на лицето. С изложени
в жалбата доводи за допуснато от адм.орган съществено нарушение на процесуалните правила и за постановяване на
отказа в противоречие с правилното приложение на материалния закон ,се иска постановяване на съдебно
решение за отмяна на отказа и връщане на преписката на органа със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат
Н.Ч., включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Началникът на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Варна,чрез
упълномощения юрисконсулт Г. Г. изразява становище за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Встъпилата в производството Окръжна прокуратура – Варна, дава чрез
прокурор С.И. заключение за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало пред органа във връзка със
заявление Приложение №10 с вх. № 387300-250 от 18.05.2020г. /л. 9 / на Г.М.Г.
,с което той е поискал от Началника на ІІ-ро РУ на ОД на МВР – Варна
да му издаде разрешение за съхранение и
носене на късоцевно нарезно огнестрелно оръжие
,поради предстоящото изтичане срока на предходно разрешение за носене и
съхранение на оръжието. В заявлението като основателна причина за издаване на
разрешението е посочено : „за самоотбрана”. Представени са задължителните
приложения, както следва: анкетен лист ; декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ ;
удостоверение от Окръжна прокуратура Варна рег. индекс 3440/22.05.2020 г. ; справка
за съдимост издадена от РС-Варна на 18.05.2020 г. ; психиатрично освидетелстване № 772/14.05.2020
г. от ДКЦ „Св. Марина“ ЕООД гр. Варна ; служебна
бележка от 14.05.2020 г. от стрелбищен комплекс „Б. С. Х. БГ” ЕАД ; удостоверение № 0015793/14.05.2020 г. за техническа годност на притежаваното от
заявителя оръжие пистолет Макаров , калибър 9 х 18 мм., сериен № ** с оценка „годно“ ; документ за платена държавна такса за
провеждане на административното производство.
Видно от съдържанието на
приложения към заявлението анкетен лист, жалбоподателят Г. е посочил като
основателна причина за издаване на разрешението : „за самоотбрана”. По повод на заявлението е изготвена докладна
записка от ПИ Н. С. Н. с рег.№
436р-16231/21.05.2020 г., съдържаща характеристични данни за заявителя.
Съставена е от В.Й. докладна записка № УРИ 436р-17918/9.06.2020 г. до началника
на Второ РУ на МВР- Варна , съдържаща предложение да не бъде издавано
разрешение за съхранение и носене на късо нарезно оръжие на основание
чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ. Последно издаденото на Г. разрешение за съхранение,носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за притежаваният от
него пистолет „Макаров” е с № 20150125526/17.06.2015 г. със срок
на валидност до 17.05.2020
г.
След запознаване с административна преписка Началникът на ІІ-ро
РУ към ОД на МВР – Варна е и здал на
основание чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ отказ
УРИ № 436р-18162/11.06.2020 г. за
издаване на разрешение за съхранение и носене на късо нарезнó оръжие за
самоотбрана . Отказът е мотивиран с констатацията,
че заявителят не е посочил основателна причина по смисъла на
чл.58,ал.1,т.10 във вр. с чл.76,ал.3,т.3 от ЗОБВВПИ, както и с довода,че самоотбраната може да се осъществява и с други достатъчно ефективни и не толкова опасни
за обществото технически средства, които се продават свободно и подлежат само
на регистрационен режим. Отказът е връчен на Г. на 18.06.2020 г., а подадената до съда жалба е приета на 23 .06.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена пред родово и местно компетентния съд от лице, което като адресат на акта разполага с правен интерес от оспорването му.
Спазен е срокът за обжалване по чл. 149, ал.1 от АПК, поради
което съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка на валидността на оспореният
отказ съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентния орган по чл. 83, ал. 5,
предл. трето от ЗОБВВПИ, а именно
началникът на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – гр. Варна.
С жалбата не са релевирани доводи за нарушаване на формата на адм.
акт – съдът намира за спазена
изискваната от закона писмена форма, тъй като отказът съдържа необходимите за издаването му мотиви. В адм.акт некоректно е
цитирана неотносимата към
казуса разпоредба на чл.76,ал.3,т.3 от ЗОБВВПИ, доколкото тя касае заявлението
за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси,а
нормата касаеща заявлението за подновяване на разрешението се съдържа в
разпоредбата на чл.87,ал.1 от ЗОБВВПИ. Независимо от така сгрешеното правно
основание на заявлението за разрешение, по отношение на правното
основание на отказа коректно е
цитираната разпоредбата на чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ, съответно ясно са
изложени относимите към нея факти, поради което допусната неточност не е със
степен опорочаваща формата на адм.акт.
Доводът на жалбоподателя за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е обективиран от
твърдението му,че органът не го е уведомил за наличието на непълноти в
заявлението му и не го е уведомил да ги попълни или поправи.
Възражението е неоснователно,тъй като факти за провеждане на процедура по чл.82,ал.2 от ЗОБВВПИ не са били
констатирани - видно е,че е налице произнасяне по същество,а не присъщото за тази процедура прекратяване на
производството на основание чл.83,ал.3
от ЗОБВВПИ.
Оспореният отказ е обоснован с правното основание на чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ,а именно : отсъствието на основателна причина,поради недоказана
необходимост от самоотбрана. Разрешението за придобиване,съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси по своята правна същност е позитивен
административен акт, който органът издава при кумулативното наличие на всички установени в закона предпоставки. В чл. 58,
ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материално-правните изисквания при наличието на които органът по чл. 83, ал.
5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаването на разрешение, включително такова за съхранение и носене на огнестрелно оръжие,какъвто е процесният
случай. Изискванията са два вида - свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9
на чл. 58, ал. 1) и такива свързани с целта, за която се иска
разрешението (т. 10). Освен материално-правните изисквания за издаване на разрешение, законодателят с оглед на правния субект, който иска издаване
на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаването
на разрешението е регламентирал изрично
и съдържанието на заявлението, което лицата следва да подадат, както и
необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него - както вече бе посочено,приложима в това
отношение е разпоредбата на чл.87 от ЗОБВВПИ. В този смисъл, в закона изчерпателно са
разписани както материалните предпоставки необходими за издаване на разрешение за
съхранение и носене на огнестрелно оръжие, така и документите които заявителят трябва да представи за да може органът да извърши своята преценка.
В настоящият случай, като причина за
постановяване на отказа не се сочи отсъствието на някои от задължителните
документи – прието е,че заявлението на Г. е придружено с изискуемите
документи.
Приложимата разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ регламентира,че в едномесечен срок преди
изтичането на срока по чл. 84, ал. 2, лицето получило разрешение за съхранение и/или носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а,
подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП
на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от изчерпателно
посочени документи.
Съобразявайки, че притежаването и възможността за употреба на
огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност
за обществото, законодателят е поставил възможността за упражняването ѝ в
зависимост от посочените по-горе предпоставки, наличието на които следва да
бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. В тази връзка ,издаването на разрешения по реда на този закон за предходните години не обвързва органа и не представлява достатъчно основание за подновяване на
разрешението, а при всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока
на разрешителното, същият е длъжен да извърши проверка за липса на
отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона
за съхранение и носене на огнестрелно оръжие.
В настоящия казус не се твърди, а и в оспорения административен
акт липсват мотиви досежно отсъствието на която и да е от предвидените в закона материални
предпоставки свързани с личността на
заявителя. Изложените от ответника мотиви в акта се свеждат до липсата на основателна причина,
която по несъмнен начин да налага подновяване на разрешението за съхранение и
носене на оръжие. Съгласно нормата на
чл.83,ал.4 от Закона, обстоятелствата по чл.58,ал.1,т.10 не подлежат на
служебна проверка от органа,т.е. доказателствената тежест за тяхното
установяване е на заявителя. В този смисъл, съдът е дал указания на
жалбоподателя относно съществуващата за него доказателствена тежест. Доказателства
относно съществуването на факти за необходимост от самоотбрана не са били
представяни от заявителя в хода на адм.производство,а в съдебното производство
като такива жалбоподателят единствено е поискал събирането на гласни
доказателства – показанията на разпитаният свидетел К.И.М.. Тези показания не установят факти за необходимост от
самоотбрана като основателна причина за издаване на жалбоподателя на разрешение
за съхранение и носене на огнестрелно оръжие –така,свидетелят няма възприятия
за престъпни посегателства срещу личността или имуществото на жалбоподателя,а
по-скоро изразява мнение,че оръжието било необходимо за респект и профилактика.
Пледоарията на пълномощника на жалбоподателя е в същата насока – оръжието било
необходимо за респект,тъй като знанието за притежаването му действало възпиращо
по отношение на евентуални посегателства върху притежаваният от него магазин. При
така недоказаното от жалбоподателя наличие на основателна причина по смисъла на
чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ,съдът намира,че органът е постановил своя отказ при
правилно приложение на материалния закон.
Установеното по гореизложените
съображения основание за отказ по чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ,
опровергава изложеното в жалбата твърдение за наличие на възрастова
дискриминация като действително основание за отказа,поради което съдът
намира,че последният е постановен в съответствие с целта на закона.
Така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по
чл.146 от АПК,налага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на съдебния спор
,сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка,а на ответника следва
съгласно чл.143,ал.4 от АПК да се присъдят разноски за осъщественото от
юрисконсулт Г. процесуално представителство в размер на 100 лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г.М.Г. *** с ЕГН **********, срещу отказ на началника на
Второ РУ на ОД на МВР-Варна УРИ № 436р-18162/11.06.2020 г. за издаване на
разрешение за съхранение и носене на късо нарезно оръжие за самоотбрана.
ОСЪЖДА Г.М.Г. *** да
заплати на ОД на МВР-Варна за разноски по делото сумата от 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :