РЕШЕНИЕ
Номер 167 от 05.02.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: С. Х.
и прокурора: Дарин
Христов
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 3047 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от „СТРАНДЖА 12“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Царево, къмпинг „Нестинарка“, ул. „64-та“, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Алеко Константинов“ № 8, ет.1, чрез адв. М.М.от АК –
Бургас, против Решение № 152/13.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 394/2019 г.
по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № ОА-86/20.08.2019 г., издадено от кмета на Община Царево, с
което за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма (ЗТ), на основание
чл.206, ал.1 от с.з. на касатора е наложена имуществена санкция в размер на
1 000 лв.
В касационната жалба са релевирани
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и необосновано. Иска се
отмяна на решението и на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се представлява.
Ответникът – Община Царево, редовно уведомен,
не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С процесното наказателно постановление дружеството
е санкционирано за това, че при извършена проверка в туристически обект:
ресторант, с капацитет от 40 бр.места за сядане, находящ се в гр.Царево, к-г
„Нестинарка, е установено, че „Странджа 12“ ООД извършва туристическа дейност „ресторантьорство“
без да притежава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране
или удостоверение за категоризация. Констатирано е, че в туристическия обект се
изхранват туристи, заплатили пакетна услуга за нощувки и изхранване на пълен пансион.
За
установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), предявен и подписан от управителя на дружеството с възражения. Въз основа
на акта е издадено процесното НП.
За
да постанови оспорения съдебен акт, съставът на Районен съд – Царево е приел, че
не са допуснати процесуални нарушения от страна на административнонаказващия орган
както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП. Посочено е, че актовете
са съставени от компетентни лица, при спазване изискванията за форма и
съдържание. Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства –
писмени и гласни, последният е намерил за категорично и безспорно установено,
че дружеството „Странджа 12“ ООД е осъществило нарушението. Съдът е приел, че
описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички признаци на административно
нарушение по чл.114 от ЗТ. Относно размера на санкцията, въззивният съд е приел
същия за правилно определен и съобразен от административнонаказващия орган с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Решението
на първата инстанция е правилно, като съображенията за това са следните:
Настоящият
касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение.
Съдът
намира за неоснователни изложените в касационната жалба твърдения за наличие на
съществени процесуални нарушения във връзка със съставения АУАН. От анализа на
доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
поради което изложените в тази насока доводи са неоснователни.
По
съществото на спора настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд, че
нарушението се установява по безспорен начин и че правилно е била ангажирана
отговорността на дружеството. В разпоредбата на чл. 114, т. 1 от ЗТ е предвидено категоризиране
на туристическите обекти като задължително условие за извършване на
хотелиерство и/или ресторантьорство в тях. В конкретния случай се установява от
събраните по делото доказателства, а и по този въпрос няма спор, че касаторът е
предоставял туристическа услуга - ресторантьорство - в проверения обект, по
силата на договор за наем, при липса на издадено за обекта удостоверение за категоризация
или временно такова. Без значение е обстоятелството, че заявление за
категоризацията на обекта е било подадено от собственика на ресторанта –
„Синева 2001“ ООД, което е било отхвърлено със заповед на кмета на общината,
към момента – обжалвана като незаконосъобразна по съдебен ред. На първо място,
евентуалната незаконосъобразност на тази заповед не би променила факта, че към
датата на проверката е липсвало валидно издадено удостоверение за категоризация
на обекта, респ. временно такова. На следващо място, задължението за подаване
на заявление за категоризацията на обекта съгласно изискванията на Закона за
туризма е за ползвателя на обекта, т.е. в случая – за „Странджа 12“ ООД, тъй
като това дружество именно предоставя услугата „ресторантьорство“. Съгласно чл.129, ал.1 от Закона за туризма,
лицето, което ще извършва
хотелиерство или ресторантьорство в места за
настаняване и в заведения за хранене и
развлечения, или упълномощено от него лице подава до съответния категоризиращ
орган заявление-декларация за
категоризиране.
Ето
защо съдът приема, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 206, ал. 1 от
ЗТ и че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
касатора за нарушение по чл. 114, т. 1
от ЗТ. Без значение в случая е, че санкционираното
дружество е наемател на проверявания обект. Според санкционната разпоредба –
чл.206, ал.1 от ЗТ, наказва се юридическото лице, което предоставя туристически
услуги, а в настоящия казус това несъмнено е „Странджа 12“ ООД.
Предвид
изложеното, като е потвърдил наказателното постановление, Районен съд – Царево
е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Касаторът е претендирал присъждане на разноски, но такива не му се следват,
с оглед крайния изход на делото и отхвърляне на жалбата му.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152/13.11.2019
г., постановено по а.н.д. № 394/2019 г. по описа на Районен съд – Царево.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.