Р Е Ш Е Н И Е
№……………../23.07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди
и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица
Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17867 по описа
за 2019 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба от „М.Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище *** срещу „Продерма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** за
заплащане на сумата от 3037,20 лева,
равняващи се на 1552, 90 евро, претендирана като възнаграждение по договор от
13.03.2017г. за посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на
кандидати за работа по позиции съгласно оферта **********/27.02.2017г., за
което са издадени фактури№ №
9422/31.03.2017г. и 9703/30.05.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба-02.04.2019г. до окончателното
издължаване на сумата, на осн. чл. 286 ЗЗД, както и сумата от 2090,80 лева,
равняваща се на сумата от 1069.01 евро, претендирана като неустойка за забавено
изпълнение, от които 972,73 лева, начислена за периода 05.04.2017г. до
01.04.2019г. по фактура№
9422/31.03.2017г. и 1118.07 лева, начислена за периода 13.06.2017г. до
01.04.2019г. по фактура № 9703/30.05.2017г., на осн. чл. 92 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че страните са се
намирали във валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на
посреднически услуги по наемане на работа от 13.03.2017г. при условията на
оферта № **********/27.02.2017г. По силата на учредената облигационна връзка
ищецът е поел ангажимент да посредничи на ответника във връзка с търсенето,
подбора и представянето на кандидати за работа за позициите „Медицински
представител“ и „Търговски представител“ срещу договорено възнаграждение в
размер на 1.4 месечна брутна работна заплата, но не по-малко от 1000 лева за
позицията „Медицински представител“ и 1.3 месечна брутна заплата, но не
по-малко от 900 лева за позицията „Търговски представител“. Позовава се, че
съгласно офертата от 27.02.2017г. „Продерма“ ЕООД се е задължило да заплати
авансово 30% от възнаграждението за подбор на двете позиции, но не по-малко от
570 евро в 5 дневен срок от подписване на офертата. Остатъкът от
възнаграждението е дължимо след селектиране на кандидатите, но не по-късно от
14 дни от датата на издаване на съответната фактура.
Ищецът се позовава, че е
осъществил посредничество, в резултат на което за позицията „Медицински
представител“ е селектирано лицето Ц.И. с уговорено нетно месечно възнаграждение
от 1100 лева. Макар ищецът да е изпълнил ангажиментите си по споразумението,
ответното дружество не е заплатило авансовите плащания за двете позиции и
окончателното плащане за извършените посреднически услуги по подбора на лице за позиция „Медицински
представител“. За дължимите авансови
плащания ищецът е издал фактура № 9422/31.03.2017г. за сумата от 1338 лева и
фактура № 9703/30.05.2017г.,за окончателното възнаграждение във връзка с
подбора на лице за длъжността „Медицински представител“
Твърди се, че в чл. III.5 oт договора страните са предвидили неустойка за забавено изпълнение в размер
на 0,1% от дължимата сума по двете фактури. Въз основа на изложеното настоява
за уважаване на иска.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Признава, че
между страните е възникнало облигационно отношение по договор за посредничество
при намиране на лица, които да бъдат назначени от ответника. Признава, че
ищцовото дружество е предложило Ц.И. за позицията „медицински представител“, но
не е предложило кандидата за позицията „Търговски представител“. На следващо
място се признава, че лицето Ц.И. е била одобрена за позицията „Медицински
представител“, но същата не е явила в посочения ден за назначаването й.
По-късно И. е уведомила ответното дружество за отказа си да заеме позицията.
Като се позовава, че ответното дружество не е назначило служителите на нито
една от двете позиции, настоява, че не се е осъществил елемент от предвидения
от страните фактически състав, от който възниква правото на изпълнителя да
получи възнаграждение. Навежда се, че издадените фактури не са получени и
приети от ответника. Поради неоснователност на главния иск, оспорва и
акцесорната претенция
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по
спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа
и правна страна следното:
Страните по спора са
обвързани от договор 1300/13.07.2017г. за предоставяне
на посреднически услуги по наемане на работа. Споразумението има характер на
рамков договор, тъй като не урежда конкретни отношения по повод селектирането
на кандидати за определена работа, а предвижда обща основа за отношенията по
предоставяне на посреднически услуги. Контрахентите са договорили, че всички
отделни услуги ще се предоставят въз основа на оферта, подписана от страна на
клиента(
чл. 2 от
споразумението). Видно от съвпадащите твърдения по делото, на база на цитирания
рамков договор страните са постигнали съгласие за конкретно възлагане „М.Б.“
ООД да извърши за „Продерма“ ЕООД търсене, подбор и наемане на кандидати за
длъжностите „Медицински представител“ и „Търговски представител“. Самата оферта
**********/27.02.2017г. е представена по делото в нечетлив вид, респективно
след указания ищецът да представи документа в четливо копие или оригинал, които
указания са останали неизпълнение, с протоколно определение от
15.07.2020г. офертата е изключена от
доказателствения материал по делото. Така по делото липсват данни за
параметрите на конкретното възлагане, но доколкото самото то не е спорно,
следва да се приеме за безспорна онази част от съдържанието на
правоотношението, по която страните не са въвели възражения, а за останалата част да се приложат релевантните
разпоредби на рамковия договор и обичая в практиката между търговци (арг. от
чл. 288 и чл. 326, ал. 2 от ТЗ). При тълкуване на действителна воля на страните
по повод съдържанието на насрещните права и задължения съдът следва да изследва
и обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и
след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него (
така решение № 10/07.09.2010 г. по т.д.№ 241/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 38/27.02.2012 г. по гр.д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о.,
решение № 121/27.09.2013 г. по т.д.№ 621/2012 г. на ВКС, ТК, І г. о., решение №
220/31.07.2014 г. по гр.д.№ 6126/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №
75/20.06.2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и решение №
191/13.12.2016 г. по т.д.№ 3015/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о).
Както се посочи по-горе
не е спорно, че ответното дружество е възложило на ищцовото осъществяване на
посредничество, изразяващо се в търсене, подбор и наемане на кандидати за
длъжностите „Медицински представител“ и „Търговски представител“. Практически
липсва спора, а и от изслушаните по делото гласни доказателства се установява,
че ответникът „Продерма“ ЕООД не е
сключил договор за наемане на лица за двете
длъжности. Със съдействието на посредника за длъжността „Медицински
представител“ е селектиран и одобрен кандидат, който в крайна сметка е отказал
да започне работа.
Като съществени за
изхода на спора могат да се обобщят следните въпроси: 1. Дали уговореното
възнаграждение за посреднически услуги е дължимо единствено за действията по
търсене и подбор на служители, независимо от обстоятелството дали въз основа на
посредничеството е сключен трудов или друг договор със селектирания кандидат или
възнаграждение се дължи с оглед наемането на кандидата; 2. Какъв е размера на
дължимото възнаграждение за посредничество.
За действителна обща воля на страните може да
се съди от уговорките по приложеното общо споразумение от 13.03.2017г.
Последното по-скоро акцентира върху финализиране на дейностите по търсене и
подбор на кандидатите и сочи на договаряне, при което възнаграждение се дължи
при наемане на одобрения кандидат. Съгл. чл. 3 раздел III от контракта посредникът има право на възнаграждение в случай, че клиентът
откаже да приеме на работа предложен кандидат, но впоследствие сключи
споразумение за работа със същия за срок от 12 месеца, както и в случай, когато
трето лице, ползващо референции на клиента, сключи подобно споразумение с
кандидата в посочения срок. Съгласно чл. 5, раздел 1 от договора посредникът
осигурява гаранции съгласно офертата, като се ангажира при извършени плащания,
да предложи алтернативен кандидат. Тази част от договорното съдържание дава
повод да се приеме, че страните са имали воля посредникът да осигури кандидат,
който да сключи договор с клиента като в случай че това не стане, посредникът
да осигури заместващ кандидат, а ако въпреки посредничеството клиентът сключи
договор с предложен от ищеца кандидат като избегне посредничеството му, то
възнаграждение отново е дължимо. Тези разпоредби сочат, че страните са имали предвид
да се дължи възнаграждение при наемане на работа, а не с оглед процеса на
подбор. В съответствие с този начин на уреждане на отношенията си, страните са
договорили възнаграждението на посредника да се изчислява като процент от
брутното месечно възнаграждение. Такова възнаграждение може да бъде окончателно
определено само след финализиране на подбора и сключването на договор с
предложения кандидат. Че възнаграждение
се дължи за конкретния резултат, може да се съди и от поведението на страните в
процеса на работата. Приложената ел. кореспонденция от 6 юни 2017г.(л. 79),
съдържаща искане от клиента да му се издаде фактура с дата, съвпадаща с датата
на учредяване на трудовото правоотношение, което още веднъж сочи за намеренията
на страните по повод падежа на задължението. Уговарянето на авансово плащане на
променя този извод. На първо място по делото не беше установено страните да са
договаряли авансиране на възнаграждение. Това обстоятелство не се установява
нито от представения рамков договор, нито от ангажираната ел. кореспонденция. Съдебно-счетоводната
експертиза също не констатира осчетоводяване на фактури за авансови плащания
при ответника „Продерма“ ЕООД, което ако беше налице би могло наведе за извод
относно воля да авансиране. Дори да е предвидено авансово плащане, основанието
на което то е дължимо е постигане на крайния резултат по наемане на кандидат за
търсената длъжност. Обичайно в практиката авансът се приспада от окончателното
възнаграждение. След като не е постигнат желания резултат, не е налице
основание за дължимост на предварителното плащане и ако то беше авансирано, би
било платено на неосъществено основание.
На следващо място съдът
намира, че е обичайно и логично възнаграждението да е дължимо само за постигнат
резултат, тоест за наемане на кандидата. Противното би означавало възложителят
да дължи плащане за всеки селектиран и одобрен кандидат, който обаче по причини
извън неговото поведението е оказал да заеме предложената му работа. Подобно
договаряне не би отговаряло на търговския интерес на възлагащия да сключи
договор за търсената длъжност. По делото не са ангажирани възражения ответникът
да е оказал да наеме кандидат, които е отговарял на условията му и по този
начин недобросъвестно да е осуетил осъществяване на предмета на договора.
По делото безспорно се
установи, че кандидат за длъжността „Търговски представител“ не е предложен на
ответника, а кандидатът за длъжността „Медицински представител“ е отказал да
влезе в трудово правоотношение, тъй като страните по проектираното
правоотношение не са стигнало до съгласие за условията на работата ( така
свидетелските показания на Ц.С., дадени по разпита по делегация пред СРС).
Следователно и с оглед на изложените по-горе мотиви относно основанието за
възникване на правото на възнаграждение за посредничество, следва да се приеме,
че претенцията на ищеца се явява неоснователна.
При това положение
вторият от поставените въпроси е безпредметно да се обсъжда. Възнаграждението
би могло да се определи, дори и при липса на данни за договарянето при
условията на чл. 326, ал.2 от ТЗ, но това се явява неотносимо към изхода на
делото.
Поради недоказаност на
главния иск, следва да се приеме за недоказана и претенция за мораторна
неустойка.
Доказателства за сторени разноски не са
представени от ответника, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявена от „М.Б.“
ООД, ЕИК *********, със седалище *** срещу „Продерма“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** искова претенция за заплащане на сумата
от 3037,20 лева, равняващи се на
1552, 90 евро, претендирана като възнаграждение по договор от 13.03.2017г. за
посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидати за работа по
позиции съгласно оферта **********/27.02.2017г., за което са издадени фактури№
№ 9422/31.03.2017г. и 9703/30.05.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба-02.04.2019г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 286 ЗЗД, както и сумата от 2090,80 лева, равняваща се на сумата от
1069.01 евро, претендирана като неустойка за забавено изпълнение, от които
972,73 лева, начислена за периода 05.04.2017г. до 01.04.2019г. по фактура№ 9422/31.03.2017г. и 1118.07 лева,
начислена за периода 13.06.2017г. до 01.04.2019г. по фактура № 9703/30.05.2017г.,
на осн. чл. 92 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: