РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Пловдив, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300502878 по описа за 2023 година
Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от Р. П. П. ЕГН
**********, чрез процесуалния и представител адв. К. К. против Решение
№2711 от 14.06.2023г. на ПРС, тринадесети гр.с., постановено по гр.д.
№8544/2021г., в частта с която се осъжда Р. П. П. ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, да заплати на Р. Д. С. ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес: гр. ***, сумата от 1 000 лв, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП на 20.10.2020 г., ведно със законна
лихва за забава върху присъдената главница, считано от 20.10.2020 г. до
18.05.2021 г. в размер на 58,61 лева, както и сумата от 402,28лева направени
по делото разноски съобразно уважената част от претенциите. Решението на
първоинстанционния съд, в частта с която е уважена претенцията на ищцата,
се обжалва като незаконосъобразно постановено при неправилна преценка
на събраните по делото доказателства по съображения подробно изложени в
жалбата. Иска се да се отмени първоинстанционния акт в обжалваната част,
като вместо това въззивният съд отхвърли иска за неимуществени вреди
1
като изцяло неоснователен, ведно със законната лихва. Претендират се
разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Р. Д. С. ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител адв.Л. Д. оспорва изцяло жалбата. Моли да се потвърди
първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски пред настоящата инстанция съгласно
представения списък с направени такива.Прави са възражение за
прекомерност на претендираните разноски от другата страна.
Ответникът по жалбата – третото лице помагач Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД ЕИК ********* изразява становище за
основателност на жалбата. Моли да се отмени първоинстанционния акт, в
обжалваната част като неправилен като вместо това се отхвърли иска за
неимуществени вреди като изцяло неоснователен.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща
правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да
бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран от ищцата Р. Д. С. ЕГН
********** против Р. П. П. ЕГН **********, с иск за заплащане на сумата от
1 000,00 лв, представляваща неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, в размер на 334,08 лв., изчислена за периода 20.10.2020 г. -18.05.2021 г.
В обстоятелствената част на исковата молба, ищцата твърди, че на
20.10.2020 г. синът й С. К. С., ЕГН ********** пътувал, управлявайки
личния й автомобил марка БМВ, модел 530Д и рег.№: ***. На бул. ***, гр.
Пловдив, на пешеходна пътека бил спрял автомобил, пропускащ
пешеходците. С. също спрял. След няколко секунди последвал толкова силен
2
удар, че управляваното от него МПС отскочило напред и се блъснало в
автомобила пред него. Вредоносното събитие настъпило между автомобил с
марка ХОНДА, модел СИВИК, рег. №: ***, управляван от Р. П. П. ЕГН
**********, между личния на ищцата автомобил, шофиран от сина й, и
между трети автомобил - марка Пежо, модел 307, рег.№: ***, управляван от
Т. Г. А.. Настъпилото ПТП било установено с Констативен протокол №:***,
издаден от органите на пътна полиция от дежурен служител - ПТП при ОД на
МВР- гр. Пловдив. Вследствие настъпилото по вина на ответната страна ПТП,
автомобилът не бил в движение, поради което бил изместен от мястото на
произшествието чрез репатрак платформа и извозен до автосервиз.
В резултат на ПТП-то, ищцата твърди, че е преживяла
неимуществените вреди, които в исковата молба са определени като
преживян стрес от катастрофата, свързаният с него страх от шофиране,
както и неудобството от липсата на личен автомобил. С уточняваща молба с
вх.№32695/18.06.2021г./ л.16 от гр.д.№8544/2021г. по описа на ПРС/, с оглед
отстраняване на нередовности по предявения иск за неимуществени вреди,
ищцата уточнява, че претърпените неимуществени вреди се изразяват в болки
и страдания, както и всички негативни преживявания в резултат на
увреждането, включващо притеснение и безпокойство за здравословното и
психическото състояние на сина и, който е управлявал автомобила по време
на ПТП-то.
Ответницата Р. П. Н. и третото лице помагач Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД ЕИК ********* оспорват иска за неимуществени вреди като
неоснователен.
Първоинстанционният съд е приел, че по безспорен начин се установява
от събраните по делото доказателства, че на 20.10.2020 г. автомобил с марка
ХОНДА, модел СИВИК, рег. №: ***, управляван от Р. П. П. ЕГН **********,
удря автомобил с марка БМВ, модел 530Д и рег.№:***, управляват от сина на
ищцата - С. К. С., ЕГН **********. Приел е наличието на причинна връзка
между поведението на водача на лекия автомобил ХОНДА, модел СИВИК,
рег. №:*** и причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпян емоционален и физически дискомфорт, с оглед на това, че
ищцата е била притеснена за сина си и неговото състояние. Отделно от това,
3
поради здравословното състояние на сина и изискващо провеждане на
хемодиализа два пъти седмично, липсата на автомобил е създала
допълнително притеснение и неудобство. Равностойния еквивалент на вида и
характера на причиненото, решаващият съд е определил на сумата от
1 000лв, която е и присъдил, ведно с лихва за забава от датата на
увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.След като са изчерпани контролните функции на въззивния съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените
в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и
новонастъпили факти. /В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретния случай обжалваният акт е валиден и допустим, поради
което съдът пристъпи към проверка на неговата правилност.
Безспорно се установява от събраните доказателства, че 20.10.2020 г. на
бул. ***, гр. Пловдив, е настъпило ПТП между автомобил с марка ХОНДА,
модел СИВИК, рег. №: ***, управляван от Р. П. П. ЕГН **********, между
личния на ищцата автомобил, марка БМВ, модел 530Д и рег.№:***,
шофиран от сина й С. К. С., ЕГН **********., и между трети автомобил -
марка Пежо, модел 307, рег.№: ***, управляван от Т. Г. А.. Настъпилото
ПТП е установено с Констативен протокол №:***, издаден от органите на
пътна полиция от дежурен служител - ПТП при ОД на МВР- гр. Пловдив,
Акт за установяване на административно нарушение №*** и Наказателно
постановление №***.
В случаят механизма на деянието и настъпило в резултат на това
застрахователно събитие, се установява при условията на пълно и главно
доказване, както от събраните писмени доказателства, така и от изготвената
и приета Автотехническа експертиза на вещото лице инж.Самоходов, която
съдът кредитира като обективна и безпристрастна. Предвид на това,
направеното в този смисъл възражение, че липсват доказателства за
4
наличието на противоправно поведение за възникналото ПТП от страна на
водача на автомобил с марка ХОНДА, модел СИВИК, рег. №: ***,
управляван от Р. П. П. ЕГН **********, се явява изцяло неоснователно.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали ищцата е от кръга
лица, които имат право да получат обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди от непозволено увреждане.. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за тези вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредата се явява пряка, когато тя
следва закономерно от неизпълнение на определено задължение и е
непосредствена, когато противоправния резултат директно предпоставя
вреда, без намесата на други фактори на въздействие.
В ППВС №4/1961г. на ВС на РБ т.4 се приема, че право да получи
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане имат онези
лице, които са понесли такива вреди, като самия пострадал, а в случай на
смърт – неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и др. В мотивите
си ВС приема, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени само
най-близките на пострадалия в случай на смърт и то след като се установи, че
действително са претърпели такива. Кръга на имащите право на обезщетение
е очертан и в последващите Постановление №5/1969г., Постановление
№2/1984г. на ВС.
В конкретният случай не се касае за смърт, предвид на което право на
обезщетение има само увреденото физическо лице. Неговите близки, каквато
в случай се явява ищцата, в качеството на майка, макар и да е преживяла
тревога във връзка със страданията на пострадалия, изрично посочени от
последната като негативни преживявания в резултат на увреждането,
включващо притеснение и безпокойство за здравословното и психическото
състояние на сина и, който е управлявал автомобила по време на ПТП-то., не
подлежат на обезщетение.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че ищцата
не е сред кръга от лица, които имат право да получат обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди от непозволеното увреждане,
поради което предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП на 20.10.2020 г , изразяващи се в негативни преживявания на
ищцата в резултат на увреждането, включващо притеснение и безпокойство
5
за здравословното и психическото състояние на сина и, който е управлявал
автомобила по време на ПТП-то., се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи и е уважил
предявения иск, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен като вместо това предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода но спора на жалбоподателят се дължат разноски в
настоящото производство в размер на 25лв държавна такса и 870лв
адвокатско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на
делото, както и процесуалната активност на адв. К., не следва да бъде
намалено, въпреки направеното възражение за прекомерност. Що се касае до
претендираните от жалбоподателката разноски пред първата инстанция,
съдът констатира, че същите са изцяло присъдени на страната съобразно
претенцията и по два договора за правна защита и съдействие от 23.11.2022г.
в размер на 870лв и договор за правна защита и съдействие от 25.05.2023г. в
размер на 250лв / л.217 и л.218 от делото на ПРС/, поради което такива не се
дължат.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2711 от 14.06.2023г. на ПРС, тринадесети
гр.с., постановено по гр.д.№8544/2021г., в частта с която се осъжда Р.
П. П. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на Р. Д. С. ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. ***, сумата от 1 000 лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на
20.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху присъдената
главница, считано от 20.10.2020 г. до 18.05.2021 г. в размер на 58,61 лева,
6
както и В ЧАСТТА за сумата от 402,28лева направени по делото разноски
съобразно уважената част от претенциите,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. С. ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес: гр. ***, против Р. П. П. ЕГН **********, с адрес: гр. ***,, иск
за заплащане на сумата от 1 000 лв/ хиляда лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 20.10.2020 г.,
изразяващи се в негативни преживявания на Р. Д. С. в резултат на
увреждането, включващо притеснение и безпокойство за здравословното и
психическото състояние на сина и С. К. С., ЕГН **********, управлявал лек
автомобил марка БМВ, модел 530Д и рег.№:*** по време на настъпилото
ПТП, ведно със законна лихва за забава върху присъдената главница,
считано от 20.10.2020 г. до 18.05.2021 г. в размер на 58,61 лева,.
ОСЪЖДА Р. Д. С. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.
*** да заплати на Р. П. П. ЕГН **********, с адрес: гр. *** направени пред
въззивната инстанция разноски общо в размер на 895.00лв/ осемстотин
деветдесет и пет лева/
В необжалваната част, Решение №2711 от 14.06.2023г. на ПРС,
тринадесети гр.с., постановено по гр.д.№8544/2021г, е влязло в законна
сила.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8