Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 24.02.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесета и първа година в състав :

 

                                                             Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 2283/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

Постъпила е жалба от адв. И.Г. от АК-Шумен, в качеството му на упълномощен процесуален представител на Д.И.Т. ***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0001932/05.11.2020 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“а“ от Наредба №11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ и на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 3000.00 лв.

Жалбоподателят  моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като излага аргументи за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението, както и поради наличието на съществени нарушения на процесуалните правила.

          За административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява законен или упълномощен процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Нарушителят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител. Последният, депозира писмено становище, в което сочи, че поддържа жалбата и моли Съда да отмени наказателното постановление, по изложените в жалбата аргументи. Претендира присъждане на разноските за адвокатски хонорар.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 14.10.2020 г., около 08.50 ч., свид. В.Д. и М.К.- инспектори в РД “АА” гр.Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози на главен път гр. Русе - гр. Варна, в района на КПП “Русофили“.

           При приближаване към тях, те спрели за проверка товарен автомобил представляващ състав от пътни превозни средства – влекач „МАН“ с рег. № В 8146 НК с две оси, с прикачено полуремарке с три оси. Установили, че с товарният автомобил се извършва обществен превоз на товари – антрацитни въглища, от „Пристанище Варна“ ЕАД за „Топлофикация Русе“ ЕАД гр. Русе, като лично проверили товара. Констатирали, че водач на товарния автомобил е жалб.Д.Т.. В хода на проверката Т. представил на проверяващите само свидетелството си за управление на МПС и кантарна бележка. От тази кантарна бележка се установило, че общата маса на състава от пътни превозни средства – влекач с две оси и полуремарке с три оси, плюс товара, възлиза на 47 380кг., при допустима максимална маса за този тип състав на ППС – 40 000кг.

          С оглед установеното свид. Д. приел, че жалб. Д.Т. е извършил нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., за което му съставил акт.

Въз основа на съставеният АУАН, Директора на РД“Автомобилна администрация” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 3000.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна – само досежно несправедливост при определяне размера на наложеното наказание.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства.

От представената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.20г., както и съобразно разпоредбата на чл.189, ал.1, вр. чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП се установява, че е налице съответната компетентност както досежно актосъставителя, така и досежно административнонаказващия орган.

 

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава  на нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 3.07.2001г. е осъществен от обективна и субективна страна от Д.Т..

Съгласно чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съобразно чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 3.07.2001г., допустимата максимална маса на ППС от категорията на процесното -  моторно превозно средство с две оси, с полуремарке с три оси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 40 тона.

От събраните по делото доказателства – представената на проверяващите от жалб. Т. Кантарна бележка № 461357 от 14.10.20 г., безспорно се установява, че в момента на проверката общата маса на състава от пътни превозни средства – влекач с две оси и полуремарке с три оси и товара-въглища, възлиза на 47 380кг. При това положение очевидно е налице превишение на допустимата максимална маса на ППС от категорията на процесното със 7 380 кг. Нито в хода на проверката на инспекторите от РД“АА“-Русе, нито впоследствие и до приключване съдебното следствие пред въззивния съд, жалбоподателя е представил разрешителното за движение на извънгабаритно ППС /каквото е и процесното, съобразно легалното определение на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г./, издадено по реда на Раздел IV от Наредбата.

Следователно, водачът на автомобила – жалб.Д.Т. е нарушил забраната, въведена с цитираните по-горе разпоредби, а именно да управлява по пътищата отворени за обществено ползване пътно превозно средство с маса която надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателя съзнавал, че общото тегло на ППС и товара превишават 40 т., както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително и документ установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС, по отношение на товарния автомобил и товара за 14.10.2020 г., и въпреки наличните представи предприел управление на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три оси с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-горе.

Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не са събрани безспорни доказателства, които да сочат към момента на проверката каква е била действителната обща маса на процесния товарен автомобил. Тази маса, както се става ясно от показанията на свид.Д. и от приобщената от Съда Кантарна бележка № 461357 от 14.10.20г., в случая била установена въз основа на документ, издаден при натоварването на автомобила. В този документ, очевидно издаден от автоматизирано устройство, се съдържат данни за товародателя, за получателя, за превозното средство, за брутното, нетното и теглото на превозното средство, както и за използваното средство за претегляне, с неговия модел и сериен номер. Кантарната бележка съдържа и подпис на оператора, както и печат на товародателя. Съдържат се данни за датата и часа на претеглянето, които съчетани с останалата посочена информация, еднозначно обвързват тази кантарна бележка с процесния обеществен превоз на товари. Не се оспорва, че кантарната бележка била у жалбоподателя, в качеството му на водача на ППС, при което той очевидно бил наясно с данните от измерването и ги приел без възражения. Истинността на представеният документ за товара не била оспорена от жалбоподателя нито в хода на проверката на място, нито в хода на съдебното производство.

При тези доказателства е очевидно, че при извършената проверка на 14.10.2020 г. водачът разполагал с кантарна бележка отразяваща общото тегло на проверяваното моторно превозно средство, като били отбелязани конкретни данни и за товара. Вярно е, че обсъжданото писмено доказателство съставлява частен документ и няма официална удостоверителна сила, но при така обсъдените факти и обстоятелства извод, че тя не съдържа вярно отразяване на данните в нея, не може да бъде направен. Особено при липсата на каквито и да са данни, още по-малко доказателствени източници за невярно документиране на обстоятелствата в този документ.

Следва да се отбележи също така, че разпоредбата на чл.35, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. въвежда задължение на контролните органи да извършат собствено измерване с електронна везна, но само в случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл.8, ал.2 и ал.3 от наредбата и в документа за платена такса по чл.14, ал.3, но доколкото такова разрешително за превоза, извършван от жалб.Т. не е издавано, разглежданият случай явно не е такъв и тази норма е неотносима.

При тези обстоятелства правилно АНО ангажирал административно-наказателната отговорност на жалб. Д.Т. за нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 3.07.2001г.

 Правилно е приложена и санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В същото време обаче Съдът намира, че определената на Д.Т. глоба за това нарушение, в максималния размер, се явява несправедлива и не съответства на обществената опасност на дееца. Безспорно, всяко наказание следва да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. В конкретния случай административнонаказващият орган наложил санкцията в посоченият размер, без да са изложени аргументи в подкрепа на необходимостта от такъв размер.

При така определената глоба, по мнение на Съда, наказващия орган не отчел налични смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно младата възраст на жалб.Т., липсата на предходни нарушения налагани на същия /при липса на доказателства за противното/, трудовата му ангажираност, както и обстоятелството, че същият е наемен работник и като такъв, за него глоба в наложения размер би била със значителен негативен финансов ефект.

Предвид изложеното и отчитайки от друга страна превишението на допустимата максимална маса – с почти от 20%, размера на санкцията се явява необосновано завишен и следва да бъде намален до границите между минимума и средата на предвиденото в санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, а именно в размер на 1000.00 лв.

 

По делото жалбоподателя Д.Т. се представлявал от упълномощен процесуален представител – адв. И.Г. от АК-Шумен, на когото заплатил хонорар в размер на 440.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. В писменото си становище по делото, адв.Г. претендира присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Доколкото в случая не е налице пълна отмяна на административният акт, а само изменение по отношение размера на санкцията, то съобразно чл.144 от АПК, следва да намери приложение нормата на чл.78, ал.3 от ГПК. При това  положение на жалбоподателя се дължат разноски за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска, която в конкретният случай е 2000 лв., съответно, дължимата на жалбоподателя сума за разноски е 293.00 лв.

Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директора на РД „АА“-Русе, част от структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

С оглед на изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Д.И.Т.,***, ЕГН-**********  разноските за адвокатско възнаграждение в размер от 210.00 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001932/05.11.2020г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП на Д.И.Т.,***, ЕГН-********** е наложена “Глоба” в размер на 3000.00 лв., за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“а“ от Наредба №11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като

 

НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ на 1000.00 /хиляда/ лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0001932/05.11.2020г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” гр.Русе в останалата му част.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да заплати на Д.И.Т.,***, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 293.00 /двеста деветдесет и три/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

 

Районен съдия: