№ 1053
гр. Перник, 25.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500570 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 93/22.05.2023 г., постановено по гр.д. № 686/2022 г., Пернишкият
районен съд е признал за установено по предявените искове от ищеца “Топлофикация-
София” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Красно село, код
по БУЛСТАТ: *********, срещу ответницата З. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***
обл. Перник, че ответницата дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, инсталация **********/аб. №
10379, следните суми: Сумата от 2 389.65 лв. /две хиляди триста осемдесет и девет лева
и шестдесет и пет стотинки/- главница, представляваща неплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м. 04.2020 г., сумата от 313.18 лв. /триста и тринадесет лева
и осемнадесет стотинки/ лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на
заявлението - 30.11.2021 г., сумата от 23,15 лв. /двадесет и три лева и петнадесет
стотинки/ представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. 10.2018
г. до м. 04.2020 г., сумата от 4,87 лв. /четири лева и осемдесет и седем стотинки/- лихва
за периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г., както и законната лихва върху размера на
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 30.11.2021 г. до изплащане
на вземането, както и да бъдат присъдени направените по настоящото и по
заповедното производство разноски.
С решението са отхвърлени като недоказани и неоснователни исковете до
пълния им претендиран размер от 3324.36 лева – главница и 39.08 лева – лихва.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба
от З. Д. К., чрез адв. М. Л., с която се обжалва първоинстанционното решение, в
осъдителната част, като се навеждат твърдения, че същото е неправилно и постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон. Намира, че районния съд е
достигнал да неправилни изводи, относно обстоятелството, че К. е собственик на целия
процесен иммот, въз основа на което се явява потребител на топлофикационното
1
дружество за целия имот. Допълва, че по от наличните по делото материали не е
доказано, че ответницата е 100% собственик на имота, поради което счита, че исковете
са неоснователни за 1/2 от претендираните суми. На следващо място сочи, че са
неправилни изводите на съда, въз основа на които е постановено, че К. дължи сума в
размер на 4.87 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за
дялово разпределение. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна
на първоинстанционния акт в обжалваната му част и постановяване на решение, с
което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция на дружеството. Прави се искане
за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна „Топлофикация- София” ЕАД,
представлявано от А.С.А. – Изпълнителен директор и И.И.Е. – Председател на УС,
чрез процесуален представител Й.Г. е подала отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва изцяло, като се сочи като неоснователна и недоказана. Твърди се, че
първоинстнционното решение е подробно, точно и обосновано, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон и съобразено с константната
съдебна практика по този вид правни спорове. Въз основа на изложените аргументи се
моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско
възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и с отговора на същата страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно
в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба с отговора на същата страните не представят и
не се сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 26.10.2023г. от 11:10 часа , за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
2
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3