Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 08.02.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На тринадесети януари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 949 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
Ищецът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, твърди в исковата си молба, че с договор за потребителски заем № PLUS-14727474 от 03.04.2017г., отпуснал паричен кредит в размер на 10000,00 лева и закупуването на застраховка от 2016,00 лева. Сумата, предмет на горепосочения договор, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД изпълнило задължението си по него. На основание на чл. 3 от същия, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 36 месечни вноски - всяка по 412,02 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 21.93% и годишния лихвен процент - 17.34%, посочени в параметрите по договора. Твърди, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-14727474 на 20.05.2018г. (първа неплатена вноска), като към тази дата били погасени 13 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни вноска, която в настоящия случай била 20.06.2018 година. Предвид изложеното ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 9476,46 лева, представляващ оставащите 23 броя погасителни вноски към 20.06.2018г., към която дата станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която вземането изрично било обявено за предсрочно изискуемо и отправена покана до длъжника за доброволното му погасяване. Поканата била изпратена на адреса, който бил деклариран в договора, а съгласно чл. 9, във вр. с чл.14, ал.2 от ЗПК от същия, всички изявление на кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК до Районен съд - гр. Стара Загора, като било образувано частно гражданско дело № 437/2020г. по описа на съда. С разпореждане № 1319 от 31.01,2020г. заявлението било отхвърлено. Предвид изложеното и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България възниквал правен интерес от завеждането на осъдителен иск, с който Д.И.Д. да бъде осъден да му заплати следните суми: главница – 7444,99 лева; възнаградителна лихва — 1067,57 лева, за периода от 20.05.2018 г. до 20 март 2020 г.; мораторна лихва — 1179,35 лева, за периода от 20 юни 2018 г. до 19.01.2020 г. Моли съда да осъди Д.И.Д. да му заплати сумата в размер на 9691,91 лева, представляваща дължимата към момента сума към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България. Моли съда да осъди ответника да му заплати съдебните разноски по заповедното производство, в размер на 193,84 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, както и съдебните разноски по настоящото дело, в размер на 113,96 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по настоящото делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100,00 лева.
Ответникът Д.И.Д., чрез назначения му особен представител – адв.Д.П., в който счита предявените с исковата молба искове за недопустими и неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, по основание и размер, и моли съда да прекрати производството поради недопустимост на исковете и да му присъди разноските по делото или да ги отхвърли като неоснователни и да му присъди разноските по делото. Страната по договора за потребителски паричен кредит и ищецът били различни правни субекти. Между ищеца и ответника не съществували твърдените в исковата молба отношения. Представеният договор бил сключен с едно дружество, а искът предявен от друго, което нямало право на иск и не било активно легитимирано да предявява този иск. Ответникът не бил сключвал договор с ищеца. Между ищеца и ответника не съществувало материалноправно отношение и ищецът нямал право на иск и процесуална легитимация да предявява тези искове. Предвид горното ищецът не бил носител на правото на иск, не се легитимирал като кредитор, не притежавал активна процесуална легитимация и нямал правен интерес да предяви настоящия иск срещу ответника, поради което предявените искове били недопустими и моли съда да прекрати производството и да му присъди разноските по делото. Ако съдът приемел, че исковете са допустими, моли да ги отхвърли като неоснователни и да му присъди разноските по делото. Ищцовото дружество не било кредитор на ответника. Оспорва всички претенции на ищеца. Оспорва всички твърдения в исковата молба относно качеството на ищеца като кредитор, както и основанието, на което твърди, че е легитимиран като такъв- твърдения договор за потребителски паричен кредит. Ответникът не бил сключвал договор с ищеца. Оспорва наличието на твърдените вземания-за главница, лихви, както и за съдебните разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 437/2020г., в което заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено. Оспорва, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Представеният с исковата молба договор не легитимирал ищеца като кредитор на ответника. Оспорва съдържанието на този договор, оспорва деклариранията в него. Оспорва получаването на парична сума по договор с ищеца, респ. наличието на договор. Също така оспорва настъпването на предсрочна изискуемост и наличието на уведомление за предсрочната изискуемост на вземането и достигане на такова до ответника. Оспорва основанието и размера на претенциите за главница, за възнаградителна лихва и за мораторна лихва. Оспорва клаузата от договора, с която се уговаря възнаградителна лихва като нищожна поради прекомерност, респ. противоречаща на добрите нрави. След като ищецът твърдял предсрочна изискуемост, не можел да претендира възнаградителна лихва. Предявените искове за заплащане на сумите, посочени в исковата молба, били неоснователни, както по основание, така и по размер, тъй като липсвали данни и доказателства, че ищецът е предоставил на ответника каквато и да било сума. В исковата молба липсвали твърдения относно формирането и начина на изчисляване на претендиралите суми. Независимо от това, клаузите в договора за кредит за такса ангажимент-чл.2, за предсрочна изискуемост-чл.5, за увеличения лихвения процент с 10 пункта, както и годишния процент разходи-21.93% и договорна възнаградителна лихва, посочени в договора, били нищожни на основание чл.10а от Закона за потребителския кредит, чл.20-24 от Закона за защита на потребителите, чл.143 от ЗЗП като неравноправни клауза и противоречащи на Закона за потребителския кредит и на чл.26 ал.1 ЗЗД като противоречащи на добрите нрави. Клаузата от договора, с която се уговаряла "такса ангажимент" била недействителна на основание чл.10а от Закона за потребителския кредит, тъй като не можело да се счита като допълнителна услуга, а касаела договарянето на условия, които са необходимо присъщи за договорите за потребителски кредит, а именно: размера на лихвения процент. Дали лихвеният процент по предоставения кредит ще бъде фиксиран или не, било въпрос, който се договарял между страните като съществен елемент от договора, а не като допълнителна услуга. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато била предвидената "такса ангажимент". Лихвеният процент, който ще се начислява върху предоставения кредит, бил непосредствено свързан с усвояването на самия кредит, поради което предвид законовата разпоредба не можело определянето му да бъде свързано с допълнителни такси. Съгласно чл. 2 от договора срещу заплащането на тази такса кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в него условия, размери и срокове. При обявяване на кредит за предсрочно изискуем, кредиторът не предоставял услугата, за която удържал "такса ангажимент". Не била настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Клаузата на чл.5 от договора относно настъпване на предсрочна изискуемост не съдържала ясни и обективни критерии за предсрочна изискуемост на кредита, нямало указание дали просрочието следва да обхваща цели две дължими месечни вноски или само част от тях, нито какво е естеството на просроченото задължение /главница и/или други акцесорни задължения/, не била съобразена и продължителността на срока на договора, както и с размера на поетия с него от длъжника дълг. Всички тези обстоятелства имали значение за преценка дали неизпълнението, ако има такова, е съществено с оглед интерес на кредитора да лиши длъжника от преимуществата на срока и да обяви кредита за предсрочно изискуем. Липсата на тези критерии не давала възможност за преценка дали е налице основание за автоматична предсрочна изискуемост. Поради това тази клауза поставяла длъжника в по-неблагоприятно положение и нарушавала принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтича изискването за кредитора да уведоми длъжника за това. Ето защо тази клауза била неравноправна, респ. нищожна, поради което предсрочна изискуемост не била настъпила в случая. Въпреки че между ищеца и ответника липсвал договор, а ако имало, то предсрочна изискуемост не била настъпила, оспорва и твърденията в исковата молба, че ищецът е изпратил покана до него за предсрочна изискуемост на вземането и за доброволното му погасяване, както и че „всички изявления на кредитора се считат узнати от кредитополучателя”, тъй като покана не била пращана и нямало данни да му е връчвана. Освен че липсвала покана от кредитора, предсрочната изискуемост на вземанията по договор за кредит с уговорка за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, не настъпвала автоматично, а било необходимо кредиторът да е уведомил кредитополучателя преди подаване на заявление за образуване на заповедно производство, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. В случая липсвало валидно отправено и достигнало до знанието на кредитополучателя волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията с тяхната индивидуализация, поради което не била настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Счита, че между страните няма договорно отношение, но за пълнота сочи, че и претенцията за възнаградителна лихва е неоснователна, тъй като ищецът твърдял, че кредитът е предсрочно изискуем, което оспорва, а възнаградителна лихва върху предсрочно изискуем дълг не следвало да се начислява, поради отпадане преимуществата на срока, съответно и на правото на ползване на кредита занапред. При нищожност на посочените клаузи за лихви никаква част от платени от кредитополучателя суми не можело да бъде отнасяна за погасяване на задължения, каквито не били възниквали. Всички платени суми следвало да бъдат отнасяни за погасяване на главницата, ако има договор. При липса на договор между страните, ответникът нямал никакви задължения към ищеца, съответно не се дължали и мораторни лихви. Моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и да ги отхвърли, както и да му присъди разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, като исковата молба е подадена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Видно от приложеното ч.гр.д.№ 437/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е отхвърлил на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД, Париж, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.И.Д..
Ищецът претендира вземане по представения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-14727474 от 03.04.2017г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София е предоставило на ответника паричен заем в размер на 10000 лв. със срок на заема 36 месеца, като погасяването на общата дължима сума в размер на 14832,72 лв. следва да се извърши на 36 погасителни вноски в размер на 412,02 лв. всяка.
Ищецът твърди, че е правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София. Истинността на това му твърдение се установява от представеното по делото извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър на Секретариата на Търговския съд в Париж, Франция, от което е видно, че е извършено презгранично сливане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София с ищцовото дружество.
В случая спорното материално правоотношение попада в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдържащият се в договора от 03.04.2017 г. погасителен план включва единствено информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми – главница, лихва, такси и застрахователна премия. Самата информация е най–обща и не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания. Следователно в случая е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК.
От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 21,93 %/. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото е предвидена дължимост и на такси и други плащания /напр. уговорената „такса ангажимент“ и застрахователна премия/. Липсва яснота дали тези разходи са включени при формиране на ГПР. Следователно неясни остават както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит между страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и и 11 ЗПК и не поражда целените правни последици.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
В случая чистата стойност на кредита е в размер на 10000 лв., която сума е реално получена от ответника. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че ответникът е заплатил по кредита суми в общ размер на 5480,16 лв. Към тези суми следва да бъде прибавена и удържаната при усвояването на кредита „такса ангажимент“ в размер на 350 лв. Следователно от дължимата от ответника чиста стойност на кредита следва да бъде приспадната сумата 5830,16 лева, в резултат на което дължимата от ответника по договора за кредит сума е в размер на 4169,84 лв., представляваща неплатена част от главницата.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане е необходимо да се отбележи следното. Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата като форма на неизпълнение настъпва при наличието на следните предпоставки: изискуемост на вземането, покана за изпълнение /при задълженията без определен срок за изпълнение/ и вина за неизпълнението. В процесния случай няма законоустановен срок за изпълнение на задължението по чл. 23 ЗПК за връщане чистата стойност на кредита, поради което простата изискуемост на вземането не е основание за изпадане на длъжника в забава. Необходимо е отправянето на покана до длъжника с искане за получаване на дължимата престация в определен подходящ срок – чл.84, ал.2 от ЗЗД /в този смисъл са: решение № 1412/04.11.2003 г- на ВКС по гр.д.№ 336/2003 г., V г.о., решение № 11/18.01.1980 г. по гр.д.№ 1877/79 г., І г.о. и др./. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че кредиторът е отправил такава покана към длъжника, което налага извода, че ответникът не е изпаднал в забава преди подаване на исковата молба. Тъй като предявяването на иска има характер на покана за изпълнение, следва да бъде присъдена законната лихва върху дължимата сума от 4169,84 лв., считано от датата на предявяване на иска – 27.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК е основателен и следва да бъде уважен до размера на 4169,84 лева, представляваща предоставен паричен заем по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-14727474 от 03.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.02.2020 г. до окончателното й изплащане. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен както следва: за предоставен паричен заем по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-14727474 от 03.04.2017г. - в останалата част над размера 4169,84 лева до претендирания размер 7444,99 лева; за възнаградителна лихва в размер на 1067,57 лева за периода от 20.05.2018 г. до 20.03.2020 г. и за мораторна лихва в размер на 1179,35 лева за периода от 20.06. 2018 г. до 19.01.2020 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 491,36 лв., представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особен представител. Не следва да се присъждат в полза на ищеца разноски в заповедното производство, тъй като настоящият иск е осъдителен и т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК не намира приложение по отношение на него.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.И.Д. *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, Франция, бул.“Осман“ 1, 75009, рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, ЕИК *********, сумата 4169,84 лева, представляваща предоставен паричен заем по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-14727474 от 03.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 491,36 лева, представляваща разноски по делото
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, Франция, бул.“Осман“ 1, 75009, рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, ЕИК *********, против Д.И.Д. *** иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК както следва: за предоставен паричен заем по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-14727474 от 03.04.2017г. в останалата част над размера 4169,84 лева до претендирания размер 7444,99 лева; за възнаградителна лихва в размер на 1067,57 лева за периода от 20.05.2018 г. до 20.03.2020 г. и за мораторна лихва в размер на 1179,35 лева за периода от 20.06. 2018 г. до 19.01.2020 г., като неоснователен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: