Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр. София, 23.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. Съдия : Калина Станчева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 164 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20208550
от 28.09.2020 г. на СРС, 43 с-в, по гр. д. № 49585/2018 г. са отхвърлени предявените от етажните собственици в
сградата Етажна собственост с адрес: гр.
София, ж. к. „******, представлявани от Ц.Ц.Ц., в качеството на управител на ЕС
срещу Д.П.Б., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание
чл.6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС - за осъждане на ответника, в качеството на
собственик на фризьорски салон и магазин в сграда етажна собственост да заплати
на етажната собственост сумата
от общо 260 лв. представляваща дължими такси за
домоуправител и фонд „Ремонт“ за
периода от м. май 2016 г. до м. юни 2018 г. и сумата от 120 лв. -
дължима съгласно решение от 06.02.2017 г. на ОС на ЕС за първи етап от подмяна
на водопроводна инсталация в сградата. Ищецът е осъден за разноски.
Производството е образувано по
въззивна жалба на ищеца - етажните собственици в сградата Етажна
собственост с адрес: гр. София, ж. к. „******, представлявани от Ц.Ц.Ц., в
качеството на управител на ЕС, чрез процесуалния им представител. В жалбата се
поддържа, че решението е необосновано и незаконосъобразно постановено, в
нарушение на материалния закон и
събраните доказателства. Сочи, че вноските за такси за домоуправител и за ремонт
и поддръжка на общите части на сградата - завършване на първия етап от смяната на
водопроводната инсталация на сградата, са определени с решения на ОС на ЕС, които
са взети с пълно мнозинство, а протоколите са представени по делото. Решенията
на ОС не са обжалвани и са влезли в сила. Неоснователно ответникът твърди, че
използваните от него помещения не са част от ЕС и не дължи суми за поддръжка на
общите части, както и че не е информиран за взетите решения за такси и вноски
за ремонт. Сочи, че ответникът и към момента използва помещение за фризьорски
салон, за което е платил вноса от 120 лв. за ремонт на водопроводни щрангове. Поддържа
още, че от приетата пред СРС СТЕ се установява, че помещенията – фризьорски
салон и склад са част от сградата ЕС, поради което ответникът дължи вноските за
поддръжка на общите части на ЕС, съгласно чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Вещото лице е
установило, че в помещението, което се използва за склад, има тръби, независимо,
че не се използват. Ищецът смята, че последният факт е ирелевентен за
възникване на задълженията за разходи за поддръжка на общите части на сградата
и ответникът дължи заплащане на двата вида такси - за ремонт и за поддръжка и
управление на общите части на сградата. Неоснователно съдът е отхвърлил
исковете, като е приел, че не е доказано, че разходите са определени по
надлежен ред. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ответника Д.П.Б., чрез
представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа,
че решението е правилно, законосъобразно и съобразено със събраните по делото
доказателства и материалния закон. Излага доводи, че жалбата е неоснователна. Оспорва,
че домоуправителя на ЕС е избран законно и представлява ЕС. Поддържа, че не е
взето валидно решение на ОС за конкретен размер на месечните вноски за двата
магазин, които ответника притежава. Двата имота са с отделни външни входове и
не използват общите части на ЕС -
фоайета, коридори, асансьор или стълби на блока. Ответникът няма достъп до входа
на ЕС, който се затваря с чип, нито е
уведомяван за провежданите в ОС на ЕС на входа. Поддържа, че не са спазени реда
за уведомяване за провеждането на ОС и за уведомяване за взетите на него
решения, както и не е бил налице изискуемия кворум, като представените решения
на ОС са нищожни и не създават задължения за ответника. Оспорва се иска за
заплащане на сума за ремонт на водопроводна инсталация в имот - склад към
магазин, като се поддържа, че е установено от доказателствата, включително от
СТЕ, че в този имот няма нито хоризонтални, нито вертикални щрангове. Поддържа,
че не се дължат и такси за управител и месечна такса за фонд „Ремонт. Основателно
СРС е приел, че исковете са останали недоказани. Моли да се потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция
съгласно списък.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съдът следи и за допуснати от първата инстанция нарушения на императивните
материалноправни норми.
СРС
се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 51 ал.
1 ЗУЕС и чл. 50 ЗУЕС, вр. с чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за
заплащане на дължими разноски за поддръжка, управление и ремонт общи части на
ЕС, находяща
се в гр. София, ж. к. „******.
При постановяване на решението са обсъдени всички
събрани пред СРС доказателства и е изложена установената въз основа на тях
фактическа обстановка. Въззивният съд ще обсъди само доказателствата относими
към доводите на страните във въззивното производство.
В
производството не е било спорно и с доклада по делото СРС е обявил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на два
имота, находящи се на партера на бл. 10 в Зона Б-18, гр. София - студио за
красота (фризьорски салон), със застроена площ от 54, 91 кв. м. и магазин - склад,
със застроена площ от 37, 75 кв. м. считано от месец ноември 1999 г. Настоящият
състав намира, че не е било спорно, видно от отговора на исковата молба, че
първият обект притежава 0, 891 % ид. ч. от общите части на сградата, а втория -
0,524 % ид. ч. от общите части.
Пред
СРС са приети като доказателства протокол от ОС на ЕС на бл. 10 в ж. к. „******"
в гр. София от 10.03.2016 г., в който са обективирани решения за избор на
домоуправител, касиер. В протокола ОС е взело решение за заплащане на „такса
домоуправител“ в „размер на 3 лева на апартамент на месец“, както и за
заплащане на „такса фонд ремонт" в размер на „2 лв. на апартамент на месец“.
Приет
е и протокол от ОС на ЕС, проведено на 06.02.2017 г., в който са взети решения
за събиране на средства за подмяна на водопроводната мрежа в общите части и
смяна на вертикалните щрангове на входа.
В протокол
от ОС, проведено на 13.06.2018 г. на процесната ЕС, са взети решения за избор на домоуправител и касиер,
завеждане на искове срещу длъжници на етажната собственост и увеличение на
месечна такса за фонд „Ремонти“.
Няма
данни, нито се установява решенията на ОС на етажната собственост на сградата
да са обжалвани или отменени по надлежния за това ред, поради което обосновано
съдът не е разглеждал възраженията на
ответника, които касаят свикването,
кворума или провеждането на Общите събрания и тяхната законосъобразност. Тези
въпроси не са предмет на производството и според настоящият въззивен състав.
Във връзка с
възраженията на ответника, поддържани и настоящото производство, следва да се
посочи, че наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на
протокола от ОС, удостоверяване на съдържанието му от изрично посочени в закона
лица, определения начин за оповестяването му и срок за оспорване на
съдържанието му, придават
доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелствуващи документи.
След изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕС, който е преклузивен, заинтересованите
собственици губят възможност да оспорят решенията, взети от ОС. Протоколът
се стабилизира и има обвързваща доказателствена сила за етажните собственици,
третите лица и съда. Следователно, след влизане в сила на решението на ОС на
ЕС, то обвързва и ответника. Възраженията в обратния смисъл са неоснователни.
На
следващо място според приетото пред СРС заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно,
индивидуализацията на притежаваните от ответника две помещения е направена
съгласно представения работен проект на сградата - разпределение на 1 - ви етаж
и въз основа на оглед на същите. Според експертизата фризьорския салон (магазин
ръкавици) се намира на 1 - ви етаж (партер) в сградата, при съседи: от изток -
улица, от запад - коридор в бл. 10, от север - пространство пред входа на бл. 10,
от юг - аптека (магазин чанти), а склад (магазин чорапи) се намира на 1-ви етаж
(партер) в сградата, при съседи: от изток - улица, от запад - помещения в бл. 10,
от север – бл. 9, от юг - помещения в бл. 10. Съгласно заключението застроената
площ на двете помещения е част от застроената площ на бл. 10 и двете са
разположени в рамките на външните ограждащи стени (фасади) на бл.10 и са част
от сградата.
Вещото
лице е констатирало, че в помещението наречено „фризьорски салон" има
водопроводна инсталация, която се ползва, а в другото помещение - склад (или магазин
чорапи) също има водопроводна инсталация - тръби, която не може да се ползва,
защото са демонтирани водомерите и по този начин е прекъсната връзката между
подаващите вода тръби, идващи от сутерена на сградата и вътрешната водопроводна
инсталация в помещението.
От
писмо от „Софийска вода“ АД се установява, че на ответника Д.П.Б. няма открита
индивидуална партида за заплащане на предоставени и ползвани В и К услуги за
имот, находящ се в процесната жилищна сграда. По реда на чл. 176 ГПК ответникът
е дал обяснения, че не е прекъсвал тръбите в помещението, използвано като
магазин за чорапи (т. н. склад), като държи там да има вода, за да може да се
ползва.
От
показанията на свидетеля Г.И.Г., разпитам пред СРС също се установява, че притежаваните
от ответника две помещения в Зона Б-18, бл. 10, представляват две отделни
помещения, с два самостоятелни входа на лицето на блока. Всяко помещение има
индивидуални стълби и няма общо с жилищния вход на блока. Според свидетеля в
помещението - склад, което се е ползвало като магазин, никога не е имало вода,
а за помещението ползвано като фризьорски салон не може да каже.
По съществото на спора, при така установените фактически обстоятелства и във връзка с възраженията на страните във въззивното производство, настоящият съд намира следното :
Предмет
на претенциите са суми за вноски, дължими от ответника, за фонд „Ремонт и
обновяване“, както и за управлението и поддръжката на общите части на сградата.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че
за основателността на исковете за установяване дължимост на процесните
вземания, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че ответниците са собственици на имот в сгладата ЕС,
че е взето решение на Общото събрание на ЕС за заплащане на разходи за
поддържане на общите части - чл. 48 ал. 8 ЗУЕС, както и размерът на дължимите
вноски и периода, за който се отнасят. Ответникът следва да докаже своите
правоизключващи, правопогасяващи и правоунижощаващи възражения, включително
извършено плащане.
Съгласно разпоредбите на ЗУЕС, Общото събрание на собствениците
или на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по - малко от един процент от минималната работна заплата за
страната и/или други източници - чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС.
Според
чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, собствениците са длъжни : да заплащат разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
ОС на етажните собственици определя размера на паричните
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ - съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС, като това решение на
ОС обвързва всички етажни собственици, включително и тези, които не са
гласували за него (арг. ал. 4 на чл. 11 ЗУЕС).
Доколкото в решенията на ОС, касаещи вноските за
създадения фонд „Ремонт и
обновяване“, не е посочено нищо различно от предвиденото в закона, следва да се приеме, че това е
дължимият размер на месечната вноска по чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. В закона е посочена
долната, минимална граница на месечната вноска за фонда, която е определяема,
но не и горна такава, което означава, че няма пречка собствениците да вземат
решение за събиране на по - високи вноски за този фонд от тези съответстващи на
1 % от МРЗ за страната или на идеалните части от общите части на сградата. В тази
част нормата има диспозитивен характер.
Задължението
за заплащане на месечни вноски за управление и поддръжка на общите части на ЕС
е за етажните собственици, ползватели и обитатели произтича от закона - чл. 48,
ал. 8 от ЗУЕС. В правомощията на Общото събрание е да определи дължат ли се и в
какъв размер вноски от всеки от живеещите, както и техния размер. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят
по равно, според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите. Нормата регламентира начина на разпределяне между
съсобствениците на горните пера, поради което има
императивен характер (определение № 1097/17.11.2011 г., гр. д. № 630/11 г.,
ВКС, І г. о.).
Предвид изложеното до момента, въззивният състав също като СРС не споделя възраженията на ответника, че тъй като не
ползва общи части от сградата в едно от
помещенията - склад, не дължи заплащане на суми за тяхната поддържка. Обоснован е извода на СРС, че щом ответникът
притежава самостоятелни обекти, които са част от сградата, което се установява безспорно и от заключението на СТЕ, той
притежава и съответните идеални част от общите части, за които следва да
заплаща съответните разходи за поддръжка без значение използва ли тези общи
части.
След
като водопроводната инсталация е обща част на сградата, а всички собствениците
на обекти в ЕС следва да заплащат разходите, свързани с поддръжката и ремонта
на общите части на сградата, независимо дали ги ползват или не, ответникът
дължи суми за управление и поддръжка на общите части.
Следователно,
ирелевантно за възникването на задължението е обстоятелството дали ответникът ползва
реално водопроводната система в собствените си имоти и дали са монтирани
водомери и има ли индивидуална партида за имотите. Настоящият състав, също като
СРС, намира за неоснователни посочените възражения на ответника.
Въззивният съд обаче
не споделя изводите на СРС, че не са налице данни за размерите на задълженията
на ответника за фонд „Ремонт“, както и на тези за поддръжка на общите части на
сградата.
Предвид изложеното до
момента, за разлика от СРС настоящият състав приема, че в протоколите на ОС на
ЕС са взети решения по съответния ред на ЗУЕС за внасяне на суми от етажните
собственици както за фонд „Ремонт и обновяване“ на процесната ЕС, така и за
вноските за поддръжка на общите части на ЕС. Няма данни, нито се твърди
обсъдените решения на ОС да са оспорени по надлежен ред, следователно те са
влезли в сила и служат като основание за заплащане на съответните суми от
ответника, етажен собственик. Няма основание ответникът да бъде освободен от
заплащането на дължимите вноски за поддържане на общите части на ЕС.
Съдът приема, че в посочените по – горе решения на ОС
са определени дължимите от собствениците размери на таксите. В
протокола от ОС на ЕС, проведено на 06.02.2017 г. е взето решение по т. 2. 1.
сумите за подмяна на водопроводната мрежа в общите части и смяна на
вертикалните щрангове на входа за фризьорски салон и склад (магазин) да са по
120 лв. за обект. Видно от протокола, сумите са определени съобразно размерите
на помещенията, съответно за гарсониери, двустайни и ателиета, тристайни и т.
н., като за помещенията, собствени на ответника, са определени суми като за
гарсониери. Съдът намира, че размерите са достатъчно индивидуализирани и
ответникът дължи заплащане на 120 лв. за второто помещение – склад (използван
за магазин) по изложените по – горе съображения. Още повече, че не се оспорва,
че е заплатил същата сума за ремонт на щранговете по отношение на другото
помещение – фризьорски салон.
Що се отнася до таксите за домоуправител и ремонт за
двете помещения, те са определени ясно, в глобален размер, помесечно в
решенията на ОС. Както се посочи, според чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, минималният размер на ежемесечните вноски не може да бъде по - малък от 1 % от минималната работна заплата за страната. След като е предвидена само долната граница на вноската, но не и горната й
граница, няма пречка тя да бъде определена от ОС и в по - висок размер.
В случая съгласно вноските са определени ясно в
решенията на ОС по т. 3 и т. 4 от Протокола от 10.03.2016 г., както следва - по
3 лв. такса домоуправител на месец за апартамент, както и по 2 лв. във фонд
„Ремонт“ за апартамент. Тъй като не е спорно, че ответникът притежава две
помещения в сградата, за неговите имоти са определени общо по 6 лв. такси за
домоуправител, така и по 4 лв. такси за фонд „Ремонт“ или общо 10 лв. на месец за
фризьорски салон и склад (магазин).
На следващо място, съгласно нормата на процесуалния закон
- чл. 162 ГПК, когато искът е доказан по своето основание, няма пречка той да
бъде определен по размер от съда.
Въззивният съд определя, че за периода м. 04.2016 г. –
м. 06.2018 г. - общо 26 месеца, дължимата от ответника сума е общо в размер на
260 лв., колкото се претендира в производството.
По изложените съображения в тяхната
съвкупност, доколкото мотивите на въззивния състав не съвпадат с тези на СРС, решението, с което исковете са отхвърлени, следва да
се отмени, като постановено в противоречие с материалния закон и вместо това исковете
да се уважат изцяло, както са предявени.
По
разноските пред СРС :
С оглед промяната в изхода от спора и направеното от ищеца
искане, в негова полза следва да се присъдят разноски за СРС, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, както следва : 150 лв. адвокатско възнаграждение, 68, 20 лв. държавна
такса и 400 лв. за вещо лице.
Решението
следва да се отмени в частта, в която в тежест на ищеца са възложени разноски
за СРС.
По разноските за СГС :
При този изход от спора, право на
разноски има ищеца - въззивник. В негова полза следва да се присъдят разноски в
общ размер от 250 лв. – 50 лв. държавна такса и 200 лв. адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20208550
от 28.09.2020 г. на СРС, 43 с-в, по гр. д. № 49585/2018 г., с което са
отхвърлени предявените от етажните собственици в сградата Етажна собственост с
адрес: гр. София, ж. к. „******, представлявани от Ц.Ц.Ц., в качеството на
управител на ЕС срещу Д.П.Б., ЕГН **********, обективно съединени искове с
правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС - за осъждане на ответника, в
качеството на собственик на фризьорски салон и магазин в сграда етажна
собственост да заплати на етажната собственост сумата от общо 260 лв. представляваща дължими такси за домоуправител и фонд „Ремонт“ за периода от м. май 2016 г. до м. юни
2018 г. и сумата от 120 лв.
- дължима съгласно решение от
06.02.2017 г. на ОС на ЕС за първи етап от подмяна на водопроводна инсталация в
сградата и ищецът е осъден за разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. М., да заплати на етажните собственици в сградата Етажна собственост с адрес: гр. София, ж. к.
„******, представлявани от Ц.Ц.Ц., като управител на ЕС, с адрес по делото :
гр. София, ул. „******, чрез адв. Г.,
на основание чл. 51 ал. 1 ЗУЕС и чл. 50 ЗУЕС, вр. с чл. 38 ал. 1 ЗУЕС, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, сумата от общо 260 лв. представляваща дължими такси за домоуправител
и фонд „Ремонт“ за периода от м. май 2016 г. до м. юни 2018 г., съгласно
решение но ОС на ЕС от 10.03.2026 г. и сумата от 120 лв. - за първи етап
от подмяна на водопроводна инсталация, дължима съгласно решение на ОС на ЕС от
06.02.2017 г., ведно със законната лихви върху сумите от подаване на исковата
молба - 26.07.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. М., да заплати на етажните собственици в сградата Етажна собственост с
адрес: гр. София, ж. к. „******, представлявани от Ц.Ц.Ц., като управител на ЕС,
с адрес по делото : гр. София, ул.
„******, чрез адв. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по
делото, както
следва : за СРС общо разноски от 618, 20 лв., в това число : 150 лв. адвокатско
възнаграждение, 68, 20 лв. държавна такса и 400 лв. за вещо лице, а за СГС :
разноски в общ размер от 250 лв. - 50 лв. за държавна такса и 200 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.