Р Е Ш Е Н И Е
402/2.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На трети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3165 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени положителни
установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК.
Производството по настоящото дело е
образувано по искова молба от „***, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ***№17А, представлявано от С.И.Д., съдебен адрес:***, чрез адв.С.С.
от ШАК срещу *** със седалище и адрес на управление***, представлявано от Х.Г.Х.,
съдебен адрес:***, офис 12, чрез адвМ.М.Р.от АК-Сливен.
Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на
търговец е извършил стругарски услуги на ответното дружество, за което
последното му дължало сума в размер на 6991.00 лева без ДДС или 8389.20 лева с
включен ДДС /в размер на 1398.20 лева/. За извършените услуги била издадена
фактура №********** от 17.05.2017 год. В същото време твърди, че продали на
ответника метални отпадъци /стружки/, за което била издадена фактура
№********** от 17.05.2017 год. за сумата от 427.60 лева. Тъй като ответното дружество не им заплатили
дължимите суми по посочените фактури, на основание чл.410 от ГПК поискали
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми. След издаване на посочената заповед в срока
по чл.415, ал.1 от ГПК ответното дружество е депозирало възражение, което
поражда за ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват два обективно
съединени положителни установителни иска срещу ответниците, като молят съда да
признае за установено, че ***дължи на ***сумата от 8816.80 лева, от която
8389.20 лева – главница, представляваща дължима и неплатена сума по фактура №**********
от 17.05.2017 год. и 427.60 лева - главница, представляваща дължима и неплатена
сума по фактура №********** от 17.05.2017 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до окончателното изплащане на сумата. Претендират
и направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява
упълномощен представител – адв.С.С. от ШАК, който поддържа предявените искове и
моли същите да бъдат уважени.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения
едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор. В отговора
ответното дружество твърди, че признават иска по отношение на сумата от 427.60
лева, като твърдят, че същата е била заплатена от тяхна страна след завеждане
на иска, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист –
21.08.2019 год. до датата на плащане. В същото време по отношение на
претенцията в размер на 8389.20 лева заявяват, че не са имали договорни
отношения с ищцовото дружество за извършване на стругарски услуги по повод на
които е издадената фактура №********** от 17.05.2017 год. Твърдят, че такива
услуги не са им предоставяни и такива не са били получавани от тяхна страна. В
отговора на исковата молба излагат, че в тяхното счетоводство такава фактура
не е била осчетоводявана, не е била
отразена и декларирана и в съответните дневници, като не са ползвали и ДДС по
нея. Оспорват съдържанието на фактура №********** от 17.05.2017 год., като
твърдят, че тя не е подписана от представител на дружеството, нито от
упълномощено от последния лице. В условията на евентуалност заявяват, че в
случай, че е била извършена работа без представителна власт или на вещ, която
не е собственост на дружеството, то изрично, непосредствено след узнаване, се
противопоставят на приемане на така извършените действия.
В последното съдебно заседание по делото за ответното
дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба, в
която излагат становище по даване ход на делото, като молят делото да бъде
разгледано в тяхно отсъствие. В представени по делото писмени бележки излагат
конкретни съображения по съществото на спора.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото и ответното дружество били в търговски
отношения, по повод на които „*** извършило стругарски услуги на *** които били подробно описани в Опис на
извършени услуги от ***към ***. Във връзка със същите от страна на ищцовото
дружество била издадена фактура №********** от 17.05.2017 год. на стойност 6991.00
лева без ДДС или 8389.20 лева с включен ДДС. В същото време ищцовото дружество
продало на ответника метални отпадъци /стружки/, за което била издадена фактура
№********** от 17.05.2017 год. за сумата от 427.60 лева. И двете фактури били
отразени в дневника за покупките на ***за м.май 2017 год., както и в дневника
за продажбите на ***също за м.май 2017
год.
Тъй като ответното дружество заплатило дължимите
суми по посочените фактури, на основание чл.410 от ГПК ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените
суми. След издаване на посочената
заповед в производството по ЧГД №2461/2019 год. по описа на ШРС в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК ответното дружество е депозирало възражение, което поражда
за ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Видно от представеното като писмено доказателство
по делото платежно нареждане от 07.02.2020 год. ответното дружество е заплатило
сумата от 448.40 лева, представляваща дължима сума по фактура
№**********/17.05.2017 год. /426.60 лева, ведно с обезщетение за забава
плащането на главницата/.
От представеното като писмено доказателство по
делото Удостоверение изх.№2171 от 21.02.2020 год., издадено от ТД на НАП –
Врана, офис Шумен се установява, че фактура №**********/17.05.2017 год. е било
включена в Дневника за покупките на ***, с ЕИК127588326 за м.май 2017 год.,
както и че впоследствие същата е отразена като сторнирана в Дневника за
покупките за м.март 2018 год.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от разпита в съдебно заседание на свидетелката С.Р.С., както и от Дневник на
сметка 411/1 за периода 01.05.2017 год. – 31.01.2019 год., Фактура
№**********/17.05.2017 год., Дневник на сметка 411/1 за периода 01.05.2017 год.
– 31.01.2019 год., Дневник за продажбите за периода 01.05.2017 год. –
31.05.2017 год., Пълномощно, Документ за заплатена държавна такса, материалите,
приложени по ЧГД №2461/2019 год. по описа на ШРС, Дневник за покупките за периода 01.05.2017
год. – 31.05.2017 год. на ***; Дневник за продажбите за периода 01.05.2017 год.
– 31.05.2017 год. на ***; Справка-декларация за ДДС за периода м.май 2017 год.
– м.май 2018 год., Трудов договор №74/31.08.2017 год., Платежно нареждане от
07.02.2020 год., Уведомление от 13.06.2017 год., Опис на извършени услуги от ***към ***,
Удостоверение изх.№2171 от 21.02.2020 год., издадено от ТД на НАП – Врана, офис
Шумен.
По отношение събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.Р.С. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са еднопосочни,
непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал. В същото време показанията на свидетелката почиват не нейни лични
възприятия от контакта й с представителя на ответното не само по отношение на
фактурите, предмет на настоящото производство, но и други издадени помежду им фактури, предмет на други
облигационни отношения.
При така
установената фактическа обстановка, по отношение на първия предявен обективно
съединен положителен установителен иск съдът приема от правна страна следното:
Обект на доказване в настоящото производство е наличието
на облигационно отношение между страните, забава от страна на длъжника, началния момент на забавата, както и размера
на неизпълненото главно задължение. От
материалите по делото се установява по безпорен начин, че страните са били в облигационни
отношения. Имайки предвид, че договорът за продажба или за услуга е неформален договор и писмената форма не е условие
за неговата действителност е без значение начинът на договаряне между страните.
Същественото е съвпадане на насрещните воли на страните за извършване на
определена услуга или продажба, за да се приеме, че между страните се учредява
валидно облигационно правоотношение. От събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установява, че ищцовото дружество е извършило
множество стругарски услуги в полза на ответното дружество, които са били
подробно обективирани в съставения Опис на извършени услуги от ***към ***. Във
връзка със заплащане на дължимата сума за извършване на същите на стойност
6991.00 лева без ДДС или 8389.20 лева с включен ДДС е била издадена фактура
**********/17.05.2017 год. Същата е била предадена от ищцовото дружество и
получена от представител на ответника.
Доколкото посочената фактура съдържа съществените
елементи на съдържанието на сделката – вид на услугата, стойност, начин на
плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и
място на сключване на сделката, респективно на съставяне на фактурата, то съгласно
константната съдебна практика на ВКС и доколкото същата е двустранно подписан
частен свидетелстващ документ, то същата може да се приеме като доказателство
за сключен между страните договор за услуга и удостоверява реалното изработване
и получаване на услугата от ответника. При преценка на посочената фактура съдът
съобрази обстоятелството, че същата, както и втората фактура, предмет на втория
обективно съединен положителен установителен иск са подписани от едно и също
лице, действащо в качеството на представител на ответното дружество. В същото
време, следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ
извършените от посоченото лице действия са били потвърдени от търговеца,
доколкото по делото липсват доказателства за извършено незабавно
противопоставяне от негова страна, а и доколкото посочените писмени
доказателства не са били оспорени от страна на ответното дружество по реда на
чл.193 от ГПК в настоящото производство.
В този смисъл следва да бъде отбелязано, че
ответната страна в съдебно заседание на 12.02.2020 год. чрез упълномощения си
представител – адв.Мая Русева от АК-Сливен изрично е направила изявление, че
оттегля направеното с отговора на исковата молба оспорване на авторството на
фактурата. В тази връзка буди недоумение твърдението на последната,
обективирано в представените по делото писмени бележки от 11.06.2020 год., в
които същата заявява, че въпреки направеното оспорване с отговора на исковата
молба съдът не е открил производство по
оспорване авторството на същата по смисъла на чл.193 от ГПК. Във връзка с
направеното оспорване на съдържанието на фактурата от страна на ответното
дружество също не са представени доказателства, които да оборват описаната
по-горе фактическа обстановка или да установяват, че посочените във фактурата
услуги не са били извършени, респективно че ответното дружество не дължи
заплащане за тях.
В подкрепа на обстоятелството, че ответното дружество
е знаело за издадената фактура е и факта, че същата е била отразена в Дневника
за покупките на ***, с ЕИК127588326 за м.май 2017 год. В подкрепа на този извод
е не само представеното от ответната страна копие на Дневника за покупките на ***, с ЕИК127588326
за м.май 2017 год., в който под позиция 326 е отразена именно посочената
фактура, като е отразено, че дружеството има право на пълен данъчен кредит по
нея по отношение на ДДС в размер на 1398.20 лева, но и представеното Удостоверение
изх.№2171 от 21.02.2020 год., издадено от ТД на НАП – Врана, офис Шумен, от
което също се установява, че посочената фактура е била отразена в Дневника за покупките на ***,
с ЕИК127588326 за м.май 2017 год. В същата насока са и събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.Р.С.,
която заявява, че лично е предала
фактурата на посоченото в нея лице, като по същия начин е практикувала и по
отношение и на други фактури, по които от страна на ответното дружество е
получено плащане. Ирелевантно към настоящия спор е обстоятелството, че
ответното дружество след около 10 месеца е предприело действия по отразяване на
същата фактура като сторнирана в дневника за покупките за м.март 2018 год. Липсват каквито и да е доказателства, от
които да се направи извод, че същата е
била анулирана от страна на издателя, че са налице евентуално условията,
визирани в разпоредбата на чл.126 от ЗДДС или други такива, поради което
извършените едностранните действия на ответното дружество са без правно
значение.
Следователно, с оглед на гореизложеното се налага
извода, че между страните са били налице валидно сключени договори за продажба,
респективно за услуга, по които е доказано изпълнението на задължението на
продавача да предаде стоката – по втория обективно съединен иск, респективно
услугата – по първия обективно съединен иск.
Съгласно разпоредбата на
чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или услугата, или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. От представените по делото фактури става ясно, че между
страните не е била постигната уговорка за плащане на задълженията по същите в
определен срок, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ следва да се счита, че от момента на
съставяне на фактурата, респективно получаване на услугата или стоката е
възникнало и задължението за плащане на
дължимата цена. Следователно от датата, следваща датата на издаване на фактурата
ответникът е изпаднал в забава. По
делото липсват доказателства от страна на ответното дружество да е постъпило
плащане по фактура №**********/17.05.2017 год., поради което съдът намира, че
иска с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК се явява
основателен и следва да се приеме за безспорно установено в отношенията между
страните, че ***дължи на ***сумата от 8389.20 лева – главница, представляваща дължима
и неплатена сума по фактура №********** от 17.05.2017 год. С оглед изпадането
си в забава ответното дружество дължи и законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.08.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на втория обективно съединен положителен установителен иск, съдът
установи от правна страна следното:
Предмет на претенцията по този иск е сумата от
427.60 лева, представляваща дължима сума по фактура №**********/17.05.2017 год.
По изложените по-горе правни съображения настоящият състав намира, че страните
са били в облигационни отношения, като посочената фактура отразява сключен
между страните договор за продажба на метални отпадъци /стружки/.
Страните не спорят, че сумата по посочената
фактура не е била платена към датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 21.08.2019 год., както и че същата е платена на
07.02.2020 год., след датата на
образуване на настоящото производство. В
тази връзка от страна на ответното дружество е направено признание на иска с
отговора на исковата молба.
По общото правило на чл.235,
ал.3 ГПК съдът е длъжен да взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на
чл.422 от ГПК, респ.415, ал.1 от ГПК. В
този смисъл е и Тълкувателно решение №4/18.06.2014
год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК. В този смисъл, съобразявайки
постъпилото плащане след образуване на настоящото производство, но преди
приключване на съдебното дирене, настоящият състав намира, че вторият обективно
съединен положителен установителен иск следва да бъде отхвърлен, именно поради
постъпилото плащане.
В
същото време обаче, доколкото ответното дружество е станало причина за
завеждане на настоящото производство, включително и в частта на втория
обективно съединен положителен установителен иск следва да бъде осъдено да
заплати на ищцовото дружество разноските, сторени във връзка с него, както в
хода на заповедното, така също и на настоящото производство.
В тази връзка на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото сумата от 1129.68
лева, представляваща направени в заповедното и в настоящото производство
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че *** със седалище и адрес на управление***,
представлявано от Х.Г.Х., съдебен адрес:***, офис 12, чрез адвМ.М.Р.от
АК-Сливен ДЪЛЖИ НА „***, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ***№17А, представлявано от С.И.Д., съдебен адрес:***, чрез адв.С.С.
от ШАК сумата от 8389.20 лева /осем
хиляди триста осемдесет и девет лева и двадесет стотинки/ – главница, представляваща
дължима и неплатена сума по фактура №********** от 17.05.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист - 21.08.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, за
което е била издадена Заповед за изпълнение №1222/21.08.2019 год. по ЧГД
02461/2019 год. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***, със седалище
и адрес на управление: гр.Шумен, ***№17А, представлявано от С.И.Д., съдебен
адрес:***, чрез адв.С.С. от ШАК срещу *** със седалище и адрес на управление***,
представлявано от Х.Г.Х., съдебен адрес:***, офис 12, чрез адвМ.М.Р.от
АК-Сливен положителен установителен иск
с правно основание чл.422 от ГПК с искане да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че *** със
седалище и адрес на управление***, представлявано от Х.Г.Х., съдебен адрес:***,
офис 12, чрез адвМ.М.Р.от АК-Сливен
ДЪЛЖИ НА „***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ***№17А, представлявано от С.И.Д., съдебен адрес:***,
чрез адв.С.С. от ШАК сумата от 427.60
лева /четиристотин двадесет и седем лева и шестдесет стотинки/ - главница, представляваща
дължима и неплатена сума по фактура №********** от 17.05.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист - 21.0.2019 год. до окончателното изплащане на
сумата, за което е била издадена Заповед за изпълнение №1222/21.08.2019 год. по
ЧГД 02461/2019 год. по описа на ШРС, поради
постъпило плащане след датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление***,
представлявано от Х.Г.Х., съдебен адрес:***, офис 12, чрез адвМ.М.Р.от
АК-Сливен да заплати „***, със
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ***№17А, представлявано от С.И.Д.,
съдебен адрес:***, чрез адв.С.С. от ШАК сумата
от 1129.68 лева /хиляда сто
двадесет и девет лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща направените в заповедното и настоящото производство
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: