Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 17119 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 240, ал.1 ГПК.
Образувано е
по молба на „Ш.“ ООД за отмяна на неприсъствено решение, постановено в
проведеното на 14.03.2018 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 66722/2017
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 71 състав, с което е осъден да заплати на С.Н.С.
сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили като резултат от трудова злополука на 27.05.2017 г., ведно
със законната лихва върху това вземане от датата на злополуката – 27.05.2017
г., до завеждане на исковата молба – 21.09.2017 г., в размер на 325 лв., сумата
от 1 811, 14 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение,
лекарства, възстановителни средства и следоперативна рехабилитация, настъпили
като резултат от трудова злополука на 27.05.2017 г., ведно със законната лихва
върху главниците от завеждане на исковата молба в съда – 21.09.2017 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 890 лв. – разноски в производството,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Твърди, че е узнал за неприсъственото
решение на 12.02.2019 г., когато му е връчена покана за доброволно изпълнение
по изп. д. № 20188440400815 по описа на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС. Излага съображения, че неправилно
решаващият съд е приложил чл.50, ал.2 ГПК по отношение изпратеното до него
съобщение, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че
връчителят е удостоверил в съобщението неверни
обстоятелства, довели до нарушаване на процесуалния закон и на правото му на
защита. Посоченият в съобщението адрес се обитава от дружеството. Независимо от
това по делото се съдържат данни и за други адреси на дружеството, на които не
са изпращани съобщения. Моли съда да отмени неприсъственото решение, въз основа
на което е издаден изпълнителен лист на 14.03.2018 г.
Ответникът
по молбата С.Н.С. е депозирала писмено становище, с което я оспорва. На
19.10.2017 г. връчителят Т.Т.от
СРС е посетила адреса на ответника в гр. София, бул. „*********, за връчване на
съобщение на ответника, заедно с препис от исковата молба и приложенията към
нея. Там не е открила офис на ответното дружество и след разговори със
служители на фирми, находящи се на същия адрес, е
върната съобщението в цялост с отбелязване „на посочения адрес няма такава
фирма по сведение на служители на фирми, които са на адреса“. Тази констатация
счита, че е оформена надлежно от длъжностното лице на съда и доколкото това е
вписания в търговския регистър адрес на управление на ответника, правилно е
приложен чл.50, ал.2 ГПК. В задължение на ответника, който извършва търговска
дейност, е да обозначи по ясен начин своя адрес на управление, поставяйки
съответните фирмени табели на входа на сградата или на вратата на офиса, както
и да осигури присъствие на персонал, който да приема кореспонденцията му.
Счита, че свидетелските показания не могат да се противопоставят на
удостовереното от свидетеля. Твърди, че във връзка със соченото нарушение на връчителя е образувана пр. пр. № 21152/2018 г., но същата е
приключила без да е установено нарушение на връчителя.
Моли съда да приеме, че СРС не е допуснал нарушение на процесуалния закон, като
е приложил чл.50, ал.2 ГПК.
Съдът, като
взе предвид релевираните доводи на молителя, възраженията на насрещната страна
и съобрази материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
В на чл.239,
ал.4 ГПК е регламентирано, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване.
Ето защо те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу
неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален
ред - чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240, ал. 2 ГПК. Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение
по чл.240, ал.1 ГПК се развива пред същия въззивен
съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното
решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и
правомощията на въззивния съд при отмяна по чл.240,
ал.1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се
различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по
отмяна въззивният съд осъществява контрол за
законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в
сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно
посочени в процесуалния закон (решение № 164/23.07.2013 г. по гр. д. № 710/2012
г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 273/18.11.2015 г. по гр. д. № 1365/2015 г. на
ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.).
В случая молителят е избрал да се
защити срещу постановеното спрямо него неприсъствено решение по реда на чл.240,
ал.1 ГПК. В тази норма е установен преклузивен срок,
в рамките на който страната, срещу която е постановено неприсъственото решение,
може да поиска от въззивния съд неговата отмяна –
едномесечен срок от връчването на неприсъственото съдебно решение.
До молителя е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № 020255/12.04.2018 г. по изп.
д. № 201884400815 по описа на ЧСИ С.Я., връчена на 18.04.2018 г. Същевременно
молбата по чл.240, ал.1 ГПК е депозирана на 27.04.2018 г. Ето защо следва да се
приеме, че молбата, с която е сезиран въззивният съд
е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, поради което следва да се разгледат
поддържаните от молителя доводи за неправилно връчване на препис от исковата
молба.
В нормата на чл.240, ал.1, т.1, предл.1 ГПК като основание за отмяна на влязлото в сила
неприсъствено решение е регламентирано ненадлежно връчване на препис от
исковата молба.
Производството пред СРС е
образувано въз основа на искова молба, депозирана от С.Н.С. срещу „Ш.“ ООД за
заплащане на сумата от 1 811, 14 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди от настъпила на 27.05.2017 г. трудова злополука, сумата от
10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудовата
злополука, сумата от 325 лв. – лихва а забава за периода 27.05.2017 г. –
21.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане, кактои
сторените по делото разноски.
Препис от
исковата молба и приложенията към нея са изпратени на посочени в исковата молба
адрес – гр. София, бул. „*********. Съобщението е върнато в цялост от връчителя на 10.10.2017 г. с
отбелязване, че на посочения адрес няма такава фирма, по сведение на
служителите в другите фирми, които са адреса. Посоченият в съобщението адрес
съвпада с вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството. С
разпореждане от 16.10.2017 г. СРС е приложил чл.50, ал.2 ГПК във връзка с връчване
на съобщението. За проведеното открито съдебно заседание не е изпращана отново
призовка до ответника, като съобщението е приложено към делото, като връчено по
реда на чл.50, ал.2 ГПК.
В настоящото
производство молителят е представил договор за наем от 01.07.2016 г., сключен
между „В.-И.“ ЕООД - наемодател и „Ш.“
ЕООД – наемател относно магазин от около 220 кв. м., находящ
се в гр. София, бул. „*********. Уговореният между страните срок на действие на
действие на договора е 5 години. Представени са фактури във връзка със
задължение за плащане на наемна цена по банков път, като и вносни документи във
връзка с извършени плащания по фактури относно дължимия месечен наем,
включително и за м.10.2017 г., когато е извършено посещението от връчителя на адреса. Молителят е ангажирал и касови
извлечения.
В проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание на
12.04.2019 г. е разпитана свидетелката Л.Е.Л.. От показанията й се установява,
че за периода от началото на м.10.2017 г. до м.03.2018 г. е работила в „Ш.“ ООД,
като е заемала длъжността „технически сътрудник“. Фирмата е имала магазин на
следния адрес: бул. „*********. Там се намирало и нейното седалище. На този
адрес е получавана кореспонденция от различни институции, от ЧЕЗ, Софийска
вода, сметки за интернет. На този адрес са получавани и фактурите за наем,
както и други книжа, също така този адрес е посочен и в съставяните от
дружеството фактури и документи.
Съдът възприема изцяло показанията
на разпитаната по делото свидетелка, ценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК, тъй като същите са логични и последователни, свързани са с лично възприети
от нея факти, както и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно разясненията, дадени с
решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение
№ 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО постановено
по реда на чл.290 ГПК, за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по
реда на чл.50, ал.2 ГПК, чрез прилагане на съобщението към делото, то
търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в Търговския регистър, без да
впише новия си адрес. За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал
адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на
адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да
пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от
съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес
и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя
в съобщението, включително и в случаите, когато не могат да се съберат данни
дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма
представители на адресата, без обстойна проверка дали в сградата няма
помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението.
В разглеждания случай връчителят не е събрал необходимите сведения, които
обуславят законосъобразното прилагане на фингивното
връчване, регламентирано в нормата на чл.50, ал.2 ГПК. Същият не е удостоверил
дали на адреса, в сградата или помещения в нея, пребивават служители или
представител на дружеството – адресат на съобщението. Не е събрал сведения от
съседи познат ли е търговец с такова наименование, дали дружеството пребивава
понастоящем, респ. дали е пребивавало на адреса и кога. В призовката липсва
отбелязване как са събрани сведения за направените констатации – служители от кои други фирми са дали информацията на
длъжностното лице – призовкар, че няма такава фирма
на адреса (решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г., на ВКС, ГК,
ІІІ ГО; решение № 418 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 925/2011 г., на ВКС, ГК, ІV
ГО и др.).
С оглед на това следва да се приеме,
че по делото не е установено по надлежния ред осъществяването на
регламентираните в нормата на чл.50, ал.2 ГПК предпоставки, поради което
неправилно съдът е приел с постановеното на 16.10.2017 г. разпореждане, че
съобщението е редовно връчено по посочения процесуален ред.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че са
налице предпоставките на чл.240, ал.1, предл.1 ГПК,
поради което молбата за отмяна се явява основателна. Това налага отмяна на
постановеното неприсъствено решение спрямо молителката – ответник в първоинстанционното производство.
В този
случай, макар да не е изрично посочено в процесуалния закон, делото следва да
бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане, тъй като в
производството за отмяна не е предвидено разглеждане на спора по същество от въззивния съд. Противното би довело до смесване на две самостоятелни
производства - това по отмяна и въззивното в едно, което
е процесуално недопустимо, тъй като би лишило страната, веднъж лишена от
участие в процеса, от една инстанция (решение № 79 от 24.07.2017 г. по т. д. №
8/2016 г., на ВКС, ТК, І ТО).
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ неприсъствено
решение, постановено в проведеното в проведеното на 14.03.2018 г. открито
съдебно заседание по гр. д. № 66722/2017
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 71 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на СРС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.