РЕШЕНИЕ
№ 1173
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110217262 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-2400325 от
20.11.2024 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ -
София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ), за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на „ИФ 81“ ЕООД, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество,
което го обжалва в срок. В жалбата се иска отмяна на издадения акт. Твърди се
наличието на процесуални нарушения. Сочи се наличие на обективна
невъзможност за жалбоподателя да изпълни даденото му предписание. Освен
това се сочи, че дружеството напрактика е заплатило заплатите на лицето, но
той отказвал да се подписва във ведомостта за заплати. Иска се отмяна на НП.
Разноски не са претендирани.
За съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован, като се
представлява в съдебното заседание от адв. Н.. В пледоарията си по същество
той иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление, като
поддържа аргументите от жалбата и сочи, че в случая е била налице обективна
1
невъзможност работодателят да изпълни даденото му предписание. Сочи още,
че Т. е получавал всяко свое възнаграждение, макар да не е подписал
ведомостите за заплатите. Иска отмяна на НП и претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание – юрисконсулт Т.. В пледоарията си по
същество иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Обективира
възнаграждение за прекомерност на претендираните разноски от
жалбоподателя.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 03.06.2024 г., 06.06.2024 г. и 10.07.2024 г. служители от Дирекция
„Инспекция по труда“ - София (ДИТ София) са извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство на дружеството „ИФ 81“ ЕООД, с ЕИК
*********. По време на проверката, при преглеждането на ведомостите за
заплати, е установено, че в качеството си на работодател дружеството е
начислило, но не е изплатило трудовото възнаграждение за месец септември
2023 г. на своя служител В. М Т.. Проверяващите инспектори дали
задължително предписание № 1 на дружеството, като е даден срок за
изплащане на посоченото възнаграждение до 31.07.2024 г. Даденото
предписание е формулирано по следния начин: „Работодателят да изплати
уговореното и начислено трудово възнаграждение на В. М Т. за положения от
него труд през месец 09.2023 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ“. За посочената по-
горе проверка е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) №
ПР2420005/10.07.2024 г., връчен на упълномощения представител на
дружеството на 10.07.2024 г., срещу подпис.
В периода от 04.09.2024 г. до 16.09.2024 г. е извършена последваща
проверка на дружеството. По време на проверката инспекторите установили,
че към 16.09.2024 г. дружеството жалбоподател не е изпълнило даденото му,
задължително за изпълнение, предписание под № 1 в ПИП №
ПР2420005/10.07.2024г и не е изплатило възнаграждението на В. М Т. за
посочения месец 09.2023 г., в дадения от ДИТ-София срок- до 31.07.2024 г. До
приключването на повторната проверка работодателят не предоставил
2
никакви платежни документи, с които да докаже изпълнение на даденото му
предписание.
Ето защо, на 17.09.2024 г. в сградата на Дирекция „Инспекцията по
труда“- София, в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател, е
съставен АУАН на същото, затова, че не е изпълнило предписание на
Инспекцията по труда, дадено в протокол за извършена проверка ПИП
№ПР2420005/10.07.2024 г., под № 1, в указания срок - до 31.07.2024 г. АУАН е
връчен срещу подпис на присъстващия представител на дружеството.
В преклузивния срок на чл. 44 от ЗАНН, при административнонаказващия
орган били депозирани писмени възражения, в които били изложени
съображения аналогични на посочените в жалбата.
Въз основа на АУАН и при съобразяване на направените възражения, е
издадено и обжалваното НП № 22- 2400325 от 20.11.2024г. от Директора на
дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 415, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на „ИФ 81“ ЕООД, с
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели С. В., И И., Г. Д., Л. И. и В. Т.
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства -
приобщени по реда на чл. 283 НПК.
На първо място, съдът намира, че са налице няколко безспорни
обстоятелства – първо, че между дружеството и работника Т. е съществувало
трудово правоотношение и второ, че липсват подписи на Т. във ведомостите за
заплатите.
Съдът следва да даде вяра на показанията на С. В., които са логични и
последователни, от които се установява цялата конкретика по настоящия
казус и които са подкрепени от писмените доказателства и от показанията на
свидетеля В. Т..
На следващо място, показанията на Т. представляват важно гласно
3
доказателствено средство, тъй като от тях се установява, че на него не са му
били изплащани дължимите възнаграждения в сроковете, визирани в трудовия
му договор, както и че жалбоподателят не е изпълнил даденото му
предписание да заплати заплатата му за месец септември 2023 г. в срока до
31.07.2024 г. Освен това, свидетелят предостави писмени доказателства за
налична комуникация между него и работодателя му, в която той лично е
изпратил банковата си сметка и е посочил, че е съгласен да му платят
заплатата чрез нея. Т.е. в конкретния случай категорично не може да се говори
за наличие на обективна невъзможност за плащане. Тук е моментът да се
посочи, че работодателят може да преведе парите по EASYPAY например,
като той разполага с всичко необходимо за това – три имена и ЕГН на лицето.
Но това не е сторено.
На следващо място, съдът намира, че не следва да дава вяра на
показанията на свидетелите Истилян И., Г. Д. и Л. И. в частта от показанията
им, в която сочат, че лицето е получавало заплатата си. Свидетелите заявиха
очевидно заучени предварително фрази пред съда, но в тях няма никаква
конкретика – за кой месец, каква сума, на коя дата и т.н. Поради това, съдът
счита, че те нямат никакви лични възприятия за фактите, за които
свидетелстват пред съда, а са специално подготвени с цел изграждане защитна
версия по настоящото производство на жалбоподателя.
В крайна сметка, съдът намира, че по делото няма приложени писмени
доказателства, които да удостоверяват изпълнение на даденото на
дружеството предписание в посочения срок.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да
осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
4
съдържат всички необходими реквизити.
Съдът намира, че е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН, поради факта, че
нарушението е установено по време на последваща проверка, тъй като
нарушението се изразява не в неизплащането на възнаграждението на Т., а в
неизпълняването на предписанието, дадено на 10.07.2024 г. Доколкото
неизпълнението на дадените предписания е констатирано в последваща
проверката е извършена в периода 04-16 септември 2024 г., а АУАН е съставен
на 17.09.2024 г., то съдът намира, че срокът за съставяне на АУАН е спазен,
както е спазен и срокът за издаване на обжалвания акт.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ „Който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв.“.
Съгласно посоченото в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ законодателят посочва
като принудителна административна мярка и даването на задължителни
предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че работодателят , в лицето на „ИФ 81“ ЕООД, с ЕИК *********,
не е изпълнил даденото му в точка 1, от инспекторите на дирекция
„Инспекция по труда“- София предписание, в протокола за извършена
проверката № ПР2420005/10.07.2024 г.
Неизпълнението на предписанията е нарушение на просто извършване и е
било осъществено още с изтичането на срока за изпълнение на предписанията,
т.е. за дата на извършването на нарушението следва да се счита денят,
следващ този, в който срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл -
доколкото срокът е бил до 31.07.2024 г., и следващият ден е работен
(четвъртък - 01.08.2024 г.), то нарушението следва да се счита за извършено в
първия работен ден след последния ден от дадения срок за изпълнение, т.е.
01.08.2024 г., както правилно е определила Инспекцията по труда.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то
субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.
Досежно размера на наложеното наказание, съдът намира, че същото е
5
минималното, визирано в закона, поради което се явява законосъобразно.
В заключение, съдът намира, че процесният случай не може да се
квалифицира като маловажен с оглед характера на обществените отношения,
които се засягат от процесното нарушение и предвид обстоятелството, че
същото е с типичната за вида си обществена опасност.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция „Инспекция по труда“-
София, на основание чл. 63, ал.1, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът на
възнаграждението следва да бъде 100 лева, съобразно правилата за неговото
изчисляване, тъй като делото е решено в повече от едно съдебно заседание.
С тези мотиви, съдът намери възраженията на жалбоподателя за
неоснователни. Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-2400325 от 20.11.2024 г., издадено от
Директор на дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 415,
ал. 1 от КТ, на „ИФ 81“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ИФ 81“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Дирекция
инспекция по труда София, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7