Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и
четвърти октомври през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря Евгения Луканова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 784 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 313 от 13.09.2019 г по гр. дело № 402/2019 г по описа на РС –
Червен Бряг състав на същия съд е ПОСТАНОВИЛ МЕРКИ
ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.15 от Закона за закрила срещу домашното насилие,
както следва: ЗАДЪЛЖИЛ Е на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за
защита от домашното насилие А.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** да се въздържа
от извършване на домашно насилие по
отношение на П.В.Д. с ЕГН **********,
адрес: *** и детето А. А. Д. с EГН **********, като оставя без уважение молбата за налагане на мярка
за закрила по чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН по
отношение на П. А. Д. с ЕГН **********.
ЗАБРАНИЛ Е на основание вр.чл.5, ал.1, т.3 от Закона за
защита от домашното насилие на А.К.Д. с
ЕГН **********, адрес: *** да се доближава на
по-малко от 200 / двеста/ метра от пострадалото лице П.В.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, жилището, в
което живее в гр.Червен бряг, ул.“*******“ №9, работното й място в ***гр.Червен бряг, ул.“ *****“ №6 и местата за социален отдих и контакти, за
срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
ОТХВЪРЛИЛ
е молбата на П.В.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.И.В. *** за налагане на мярка за закрила по чл.5, ал.1
т.3 ЗЗДН срещу А.К.Д. с ЕГН **********,
адрес: *** , а именно ответника да не доближава на по-малко от 200 метра детето
А. А. Д. с EГН **********, както и учебното заведение, в
което учи детето А. А. Д. с EГН **********- Детска градина „*****“
, находящо се в гр.Червен бряг, ул.“*****“ №48, както и за налагане на мярка за
закрила по чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН срещу П. А. Д. с ЕГН **********, а именно ответника да не доближава на по-малко от 200
метра детето П. А. Д., учебното заведение, в което учи СОУ „ *****“-
Червен бряг, находящо се в гр.Червен бряг, ул.“*****“ №25 – първа учебна база,
за срок от 18 месеца.
ОТХВЪРЛИЛ е молбата на П.В.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.И.В. *** за налагане на мярка за закрила по чл.5, ал.1
т.4 ЗЗДН срещу А.К.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, а именно да бъде определено местоживеенето на децата П. А. Д. с ЕГН ********** и А. А. Д. с EГН ********** по нейното местоживеене.
ОСЪДИЛ Е на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН А.К.Д. с ЕГН **********,
адрес: *** заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд – гр. Червен бряг „Глоба” в размер на 200 / двеста/ лв., както и да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. Червен бряг
държавна такса в размер на 25 / двадесет и пет/ лв., 5 / пет/ лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист или общо сумата от 230/ двеста и тридесет/ лв.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна жалба
е постъпила от А.К.Д. като се
възразява ,че решението е неправилно и
необосновано. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява,
че няма извършен акт на насилие като не се споделят изводите на съда, че
еднократен акт на обида в състояние на
емоционална раздразнителност е акт на домашно насилие. Претендира се отмяна на
постановеното решение и отхвърляне на молбата на другата страна.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени
събраните доказателства и се съобрази
със законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ
въпроси касаят наличието на акт
на домашно насилие съобразно чл. 2 от ЗЗДН и адекватните мерки в този смисъл
Районен съд – Ч.Бряг е приел,
че се установява
от представеното от молителката заверено копие на удостоверение
за сключен граждански брак серия ЧБАР №100044/30.10.2010г., че А.К.Д. с ЕГН **********
и П.В. П. с ЕГН ********** сключили
граждански брак на 30.10.2010г. в гр.Червен бряг, като съпругата приела фамилното
име Д.. В тази насока е и изисканата от съда служебна справка ГРАО.
Видно е било от
заверено копие на удостоверение за раждане №**********/ 12.10.2015г., заверено
копие на удостоверение за раждане серия ПЛАР №110609/08.04.2011г., родители на
децата А. А. Д. с EГН ********** и П. А. Д.
с ЕГН ********** са страните по делото.
Установява
се от справка с рег.№ 374000-2250/03.05.2019г., издадена от РУ – Червен бряг,
че срещу лицето А.К.Д. не са подавани жалби и сигнали.
Видно
е било от справка с изх.№
00358/13.05.2019г. на РП-Червен бряг,
срещу ответника няма подавани сигнали и жалби , както и образувани досъдебни
производства.
Видно е било от справка с вх.№ 2863/06.06.2019г.,
издадена от Дирекция «Национална система 112» Районен център 112 – Монтана, в регистъра на спешните
повиквания е било регистирано на 23.04.2019г. повикване към ЕЕНСП 112 за възникнал
инцидент на ул.» *******» №9 в град Червен бряг, с подател П.Д..
Установява
се, според РС, от справка с вх.№
2828/05.06.2019г., че лицето А.К.Д. не се води на диспансерно наблюдение към
ОДНБПЗ –Плевен и няма данни да е
лекуван, настаняван по принудителен ред в психиатричните клиники на «***» -
Плевен от 2000г. до настоящия момент.
Видно е било от справка с вх.№ 2856/06.06.2019г.,
издадена от Районна прокуратура Червен бряг, няма подавани сигнали и жалби от П.В.Д..
Установява
се, според РС, от справка с вх.№
2724/03.06.2019г., издадена от РУ на МВР Червен бряг, че в регистрите не е бил
завеждан сигнал от П.В.Д. ***.
Видно е
било от справка с рег.№ 374000-2775/03.06.2019г.
, издадена от РУ Червен бряг , дежурен
на процесната дата от 08.00 часа до 20.00 часа в ОДЧ - Червен бряг е бил
Б.М.Е..
Установява
се от справка с вх.№ 2981, че към
13.06.2019г., между страните няма висящо дело за родителски права и издръжка.
Видно от съдебно медицинско удостоверение
№225/2019г., издадено от Катедра по съдебна медицина и деонтология на
МУ-Плевен, при преглед на 27.04.2019г. на А. К.д. били установени кръвонасядане
и охлузване в областта на корема, охлузване в областта на дясната предмишница,
като уврежданията са резултат от действието на твърди тъпи предметии по давност
могат да бъдат получени както е съобщено от лицето, а именно при дърпане с ръка
в областта на корема при опит да напусне къщата на тъща си.
Установява
се, според РС, от приобщения по делото социален доклад с вх.№ 2309/09.05.2019г.
и вх.№4389/29.08.2019г., че страните имат от брака си две деца – П. Д. на 8 г.
и А. Д. – на 3 г. , както и същите се разделили на 20.12.2018г. След раздялата
децата се отглеждат от майката, като не са прекъснати контактите с бащата.
Служебно
известно е било на състава на съда е
обстоятелството, че на 01.07.2019г. е образувано гр.д.№ 655/2019г. по описа на
РС-Червен бряг с ищец А.К.Д. и
ответник П.В.Д. с правно основание чл.49, ал.1 СК.
По
делото са приобщени и гласни доказателства, в показанията на свидетелите М.Т.Ц.,
З.Л.М., И. Т. И., В.Г.В., Б.М.Е. и Ц.П.И.. От показанията на последния
свидетел, се установява, според РС, че служителя на МВР няма връзка с предмета
на делото.
Видно е
било от показанията на свидетелката М.Т.Ц.,
на процесната дата ответникът обиждал съпругата си с думите «нищо не
става от тебе, ти си боклук» , «боклуци, мама ви да е еба , боклуци такива »,
както и псувал присъстващите. Свидетелката потвърждава, че дъщеря и потърсила
помощ от служители на МВР и на телефон 112, но и била отказана под предлог, че
съпрузите имат равни права върху децата. По време на инцидента, свидетелката
заявява, че е видяла как дъщеря й е била блъскана и бутана. Съдът е кредитирал изцяло с доверие показанията на
свидетелката, тъй като въпреки наличието
на роднинска връзка с молителката, св. Ц. подробно и в детайли излага
възприетото от нея, което съвпада изцяло с декларираното в декларацията по чл.
9, ал.3 ЗЗДН. Внесените от свидетелката
факти и обстоятелства относно търсената полицейска помощ се потвърждава и от
св. В.В., пред който е споделено за
спора между страните относно децата.
От показанията на св. З.М. се установява, според РС,
че ответникът споделил за инцидента, при който опитал да вземе едно от децата и
„ с другата ръка подпрял за рамото „ молителката, както и че при опита да
излезе от дома на Ц., бил удрян от св. Т. и майка й. Свидетелката потвърждава,
че 7-8 дни след деянието, ответника споделил за наличието на ограничителна
заповед и едва тогава е показал наличието на синини по тялото, за които
твърдял, че са причинени от съпругата му и тъщата му. Съдът е кредитирал частично с доверие показанията на
свидетелката, но е отчел обстоятелството, че същата не е била очевидец на
деянието, а лицето преповтаря думи, споделени от ответника. Ето защо съдът е
приел, че изложеното от свидетелката, възприето от нея лично, следва да бъде
възприето като правдиво, обективно и безпристрастно, но в останалата част от
показанията й , в които възпроизвежда изложено от ответника, не следва да бъдат
кредитирани с доверие. Нещо повече, видимите следи от удари по тялото на А.Д.
са проявени след 7-8 дни, като няма доказателства, че същите са причинени през
този период от съпругата му или нейната майка , а не и от трети лица.
Видно е било от показанията на св. И. Т. И., на процесната дата детето на страните – А. играело със сина на
свидетеля пред блока. По молба на ответника свидетеля осъществявал наздор върху
децата, както и че след излизането от дома на молителкат, А.д. не е споделял за
случилото се вкл. за причинени му травматични увреждания, а едва след 4-5 дни
признал, че му била издадена обезпечителна заповед, защото докато се мъчел да
вземе детето П. са имали пререкания и са « сбутали» със съпругата си и майка й.
От
показанията на свидетеля Б.М.Е. се
установява, според РС, че на процесната
дата в качеството на дежурен в РУ Червен
бряг станал очевидец, че молителката
посетила св.В.В., както и от телефон 112 получил обаждане за спор между
страните относно родителски права по време на брака им.
От показанията
на св. А. И. Й. съдът е установил, че с детето П. А. Д. не е
работил училищния психилог, както и през периода от м.01.-м.07.2019г.
свидетелката е била в продължителен отпуск поради временна неработоспособност.
Съдът е кредитирал
изцяло с доверие показанията на
свидетелите З.М., И. Т. И., Б.М.Е. и
. А. И. Й.. Същиите не се намират в каквито и да е
взаимоотношения с някоя от страните по делото, логично и последователно
разказва възприетото от тях. Свидетелите не са били очевидци на инцидента между страните , а възпроизвеждат заявеното
от една или друга страна в процеса непосредствено след деянието или няколко дни
по-късно.
За изясняване
на спорните обстоятелства е била назначена и съдебна компютърно-техническа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице, част от проведения разговор с
дежурния на телефон 112 е отбелязване на подалата сигнала, че съпругът й
вдигнал скандал, взел едното дете / по-малкото/ и опитал да « се измъкне с
него». Подалата сигнала заявила, че на същия ден с детето били излезли от
болницата, както и че съпругът й е посегнал на майка й. Съдът е кредитирал изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и
безпристрастно, компетентно изготвено. Заключението е изцяло в съответствие с
изложеното в молбата за защита от
домашно насилие , декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и показанията на свидетелката
Ц..
От приобщените по делото гласни и писмени доказателства съдът е направил извод, че ответникът е осъществил акт на домашно насилие над П.В.Д. като на
23.04.2019г. я обиждал с думите „ти си боклук“ , „не ставаш за
нищо“ и осъществил физическо насилие
чрез блъскане на пострадалата, в резултат на което последната се ударила в
стената, като домашното насилие е осъществено в присъствието на детето А. Д..
Гореизложеното обуславя правния извод, че са налице
доказателства за извършено физическо и психическо насилие спрямо П.В.Д., както и насилие над детето А. А. Д. поради факта на осъществяване на деянието в негово присъствие от страна на А.К.Д.. По делото, според РС, не се доказа осъществено насилие над детето П. А. Д., поради което в
тази си част молбата на Д. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Съгласно
разпоредбата на чл.2 от ЗЗСДН “домашно насилие” е „всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие.“ Целта на закона е да уреди и защити правата на лицата,
пострадали от домашно насилие, чрез прилагане на посочените в чл.5 от ЗЗДН
конкретни мерки.
Съгласно разпоредбата на чл.13 ал. 3 ЗЗДН, като доказателствено средство в
процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и декларацията е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице,
когато няма други събрани доказателства. Смисълът и предназначението на
декларацията по чл. 9 ал.3 ЗЗДН е да се потвърди от декларатора под страх от
наказателна отговорност, верността на изложените в молбата факти и
обстоятелства, като декларацията е неразделна част от молбата и препраща към
изложеното в нея, но при направено оспорване за извършен акт на домашно
насилие, в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборването на изложеното в декларацията и
разколебаване на доказателствената й сила.
С оглед изложеното съдът е приел, че
въз основа на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която кореспондира напълно с
гласните доказателства, особено показанията на свидетелката М.Т.Ц., която е
очевидец на случилото се, може да се направи обоснован извод, че по отношение
на молителката е упражнено домашно насилие от страна на ответника, изразяващо се във физическо насилие чрез удряне и блъскане на тялото в
стената на молителката, както и психическо насилие- отправени обиди „ти си много глупава, ти си боклук“ по отношение
на П.Д., както и психическо насилие над детето А. Д., който е присъствал на насилието над майка им, след
като ответникът не е оборил обстоятелствата и фактите изложени в молбата и
декларацията по чл. 9 ал 3. ЗЗДН, респ. не е ангажирал доказателства в тази
насока в законоустановения срок. По отношение на детето П. Д. съдът е приел за доказано, че детето не се е
намирало по същото време и място на инцидента между родителите му, а е било
пред блока, каквито са показанията на св.И..
РС
е приел, че в случая са налице материално правните предпоставки по чл. 2
ал 1 ЗЗДН, предвид установения факт за насилие, извършено от ответника спрямо
молителката и едно от двете им деца, изразяващо се във физическо и психическо насилие спрямо П.В.Д., както и психическо насилие над детето А..
При определяне вида на мярката за защита по чл. 5 ал. 1 ЗЗДН, съдът е съобразил обстоятелството, че страните имат
сключен граждански брак, но поради неразбирателство помежду им се разделили и
това е довело до конфликтни ситуации. Същевременно мерките целят да
предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие. Ето защо за да се ограничи
възможността на ответника да продължи упражняването на евентуално насилие
спрямо потърпевшата е наложително да бъдат взети мерки по чл. 5 ал. 1 т .1 и
т.3 ЗЗДН по отношение на П.Д., а по
отношение на А. Д. – мерките по чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН. Същевременно по отношение
на искането по отношение на П. Д. молбата, според РС, следва да бъде оставена без уважение поради
недоказаност на твърденията, че обидните думи и физическата саморазправа е била
извършена в присъствието на детето П..
С
оглед наличието на висящ процес между страните с правно основание чл.49, ал.1 СК, макар и нововъзникнал този факт в
процеса следва да бъде отчетен от съда при постановяване на съдебното решение. Съгласно нормата на чл.5, ал.3 ЗЗДН мярката по ал. 1, т.
4 / временно
определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя,
който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това
не противоречи на интересите на детето/ не се налага при висящ съдебен спор между
родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето
на детето или режима на личните отношения. В конкретния случай компетентен да се
произнесе по местоживеенето на двете деца е състава на РС-Червен бряг, сезиран
с производството по гр.д.№655/2019г. по описа на РС-Червен бряг
В
тази насока, според РС, не следва да
бъде вземана и окончателна мярка с правно основание чл.5, ал.1 т.4 ЗЗДН по
отношение на децата А. и П. Димитрови, постановена с Определение
№186/25.04.2019г. по гр.д.№ 40282019г. и инкорпорирани в издадената Заповед за
незабавна защита №5/25.04.2019г. Мярката
по чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН следва да бъде прилагана само по отношение на Д., но не
и на децата на страните. За пълноценното израстване на всяко дете, то следва да
поддържа контакт и има връзка както със своята майка, така и със своя
баща. Ето защо, според РС, искането в тази насока следва да бъде оставено
без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4
от ЗЗДН – "Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в
размер от 200 до 1000 лв." Ето защо, съдът е приел, че на ответника следва
да бъде наложена предвидената глоба в максимален размер с, а именно в размер
на 200 лв. с оглед степента на
обществена опасност на противоправното деяние.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
РС - Ч.Бряг е
изложил пространни
мотиви
за изводите си, които се споделят
от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. РС е изложил подробно изводите си, обсъдил е
гласните доказателства и е изложил мотиви при какви условия е направил това,
което е суверенно право на съда. Неоснователни са възраженията за възприемане
на гласни доказателства само от свидетелка, която е майка на молителката.
Налице са подробни мотиви относно всички събрани по делото доказателства, които
са обсъдени в тяхната съвкупност.
Пред въззивната
инстанция не са представени доказателства при съобразяване на разпоредбата на
чл. 266 от ГПК, които да водят до изводи, различни от тези на Пл РС.
Предвид гореизложеното
следва да потвърди атакуваното решение.
Разноски от въззиваемата не са
претендирани и с оглед изхода на делото не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 313 от 13.09.2019 г по гр. дело № 402/2019 г по описа на РС –
Червен Бряг КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
И ПРАВИЛНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :