№ 206
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно
гражданско дело № 20225000500350 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподател И. М. М., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат Н. Х. Ш. и адвокат Р. Р..
Ответник И. Т. И., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат В. от САК, преупълномощен от адвокат Г. С. Я..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. № 263943/11.04.2022 г. от И. М. М. с
ЕГН **********, адрес: село В.Л., община К., област П., ул. ”1-ва А” № 79
чрез адвокат Н. Х. Ш., вписан в Адвокатска колегия – П. против Решение №
260042/23.03.2022 г. по гр.д. 2806/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е
И. М. М. е осъден да заплати на И. Т. И. с ЕГН **********, адрес: град С.З.,
1
бул.”К.А.Б.” № 32, ап. 23 сумите: 1) 200000-двеста хиляди евро - главница,
дължима по договор за паричен заем с отбелязана в него дата 17.01.2011 г.,
ведно със законна лихва, считано от 31.08.2020 г. до окончателното
изплащане; 2) 118679,76 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 31.08.2017 г. – 30.08.2020 г.; 3) 32884 лева – разноски
по делото съразмерно с уважената част от исковете, като е отхвърлен искът по
чл. 86 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 118679,76 лева до пълния
предявен размер от 119000 лева и със същото решение е осъден И. Т. И. да
заплати на И. М. М. сумата от 8 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете. В жалбата се
твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо тъй като съдът се е
произнесъл по иск на непредявено основание в нарушение на диспозитивното
начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК. Излага конкретни доводи свързани с
фактическите твърдения относно датата на сключения договор за заем,
антидатиране на разписката за получена сума по този договор. Иска се
обезсилване на първоинстанционното решение. В случай, че не се възприемат
аргументите, свързани с недопустимостта на решението се твърди, че същото
е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Мотивира се с антидатирането на договора за заем, липсата на доказаност за
реалността на този договор. Твърди се липса на съгласие и фактическо
предаване на вписаната в договора заемана сума, както и привидност на
договора, разписка към него и подписаните анекси. Иска се отмяна на
решението, като се постанови решение по съществото на спора, с което да се
оставят без уважение и да се отхвърлят като неоснователни предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски. Не се
сочат нови доказателства, няма доказателствени искания.
От ответника И. М. М. чрез адвокат Р. В. Р., вписан в Адвокатска
колегия – П. е постъпила втора въззивна жалба с вх. № 264001/12.04.2022 г.
против Решение № 260042/23.03.2022 г. по гр.д. 2806/2020 г. на Окръжен съд
– Пловдив в осъдителните спрямо него части. Решението се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и
процесуален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
като необосновано и постановено в противоречие с приетия и приобщен по
делото доказателствен материал. Излагат се доводи относно липсата на
2
доказателства заемодателката да е разполагала реално с твърдяната
предоставена сума по договора за заем, че не е подала, респ. не е отразила
този договор в ГДД по ЗДДФЛ, относно антидатирането на договора за заем,
липсата на реално предаване от заемодателката на процесната сума. Твърди
се, че цесионният договор между заемодателката и настоящия ищец е
нищожен поради липса на цена, липса на съгласие, привидност и невъзможен
предмет и че същият не е договор за прехвърляне на вземане, а е
упълномощаване, възлагане на мандатност върху цесионера, което от своя
страна води до липса на активна легитимация на ищеца, поради липса на
правен интерес от исковете, като това води и до недопустимост на исковете.
Иска се отмяна като неправилно на обжалваното решение, респ. неговото
обезсилване, както и присъждане на разноски. Не се правят доказателствени
искания.
С вх.№ 265846/02.06.2022 г. е внесен отговор от И. Т. И. чрез адвокат Г.
С. Я., вписана в Адвокатска колегия – Б. на въззивната жалба входирана с №
263943/11.04.2022 г. Намира жалбата и изложените в нея доводи изцяло за
неоснователни, а обжалваното решение – за валидно, допустимо и правилно.
Навежда аргументи, че дори да не може да се установи конкретната дата на
подписване на договора и разписката, то е било безспорно, че подписите са на
посочените в тях лица, че те са признали за съществуването на
облигационното правоотношение между тях още с подписване на първия
анекс от 16.01.2014 г. Счита вземането на заемодателката за валидно
прехвърлено в полза на ищеца. Излага доводи за липса на симулация и
необходимост от обратно писмо. Твърди, че въззиваемия е трето
добросъвестно лице и се ползва от защита на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. Коментира
подписаната от въззивника разписка и че същата представлява частен
свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила
относно авторството си и чрез този документ страната признава неизгоден за
нея факт. Иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно.
Претендира разноски. Няма доказателствени искания.
Адв. Р.: Поддържам жалбата. Считаме, че съдът следва да даде
възможност на страните да установят нищожността на договора за
3
прехвърляне на вземания, които се съдържат в самия договор, както и да
установим привидността на първоначалното твърдение от страните по
договора за получаване на сумата от 200 000 евро. Така е съгласно ТР №
1/2020 г. на ВКС, където ВКС изрично разпорежда, че независимо от това
дали има доклад, дали са направени възражения, съдът служебно трябва да
провери нищожността на представените доказателства и ако има евент.
симулация или привидност да се даде възможност на страната да докаже тази
привидност. А ние считаме, че има привидност по отношение на
първоначалното придобИ.е на вземането с договора от 2010 г., тъй като този
договор е съставен от лица, които са се легитимирали с лични карти, които не
съществуват. Щом не съществуват личните карти, според нас не съществуват
и правните субекти. И тук съдът е пренебрегнал основния иск, а именно
правата по цесията и се е отклонил изцяло от установяване на фактите и
обстоятелствата от правото на ищеца да придобие това вземане. Тази
привидност е довела до функцията да се създаде самата цесия и основния
предмет по делото е цесията и ние считаме, че крушата, както си има опашка
и тази опашка е свързана със Закона за мерките срещу прането на пари, тъй
като към момента когато се е съставял основния договор с неверните данни по
личните карти. Само се коментира в НС, че утре ще има такъв закон, който ще
забрани предаването на пари, които няма да бъдат предоставяни по банков
път и по тази причина този договор именно е антидатиран и след това влиза в
сила Закона и вече се търсят начини и способи да се избегне по всякакъв
начин превеждането на пари по банков път, което е довело до настоящия иск.
И ние считаме, че това е голямото заобикаляне на закона, създадена е една
цесия, която е нищожна. Нищожността се съдържа в самия договор, на две
места.
А що се отнася до привидността, тя се съдържа в документите.
Моля да допуснете ССЕ, алтернативно, ако отхвърлите това искане, да
задължите ответника по жалбата да представи доказателства за т.нар.
прихващане по договора за цесия, тъй като ние твърдим, че такова
прихващане няма. В договора за цесия няма изричен текст каква е цената на
прехвърленото вземане. В последствие на втора страница е записано изрично,
че плащането на сумата по вземането ще бъде извършено след решаване на
делото, като цесионера И. И. ще получи част от сумата. И на следващо място
4
една абсолютно противоречива клауза, в която пише, че плащането е
извършено с някакво прихващане по цесията. Прихващането не е плащане, а
две насрещни изискуеми ликвидни вземания.
Адв. Ш.: Поддържам и двете въззивни жалби.
По отношение на направеното от колегата доказателствени искания
предоставям на съда.
Адв. В.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Поддържам
отговора.
Доказателствените искания са недопустими. Не са налице
предпоставките на чл. 266 от ГПК. В случая не се касае за нововъзникнали
обстоятелства.
По отношение на договора за цесия – плащането по договора за цесия
не е основание за неговата действителност, а основание за търсене на
отговорност за неговото неизпълнение.
Съдът, след съвещание намира, че така направените доказателствени
искания са преклудирани.
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Р. за предоставяне на
възможност, респ. доказателства за представяне на доказателства за
извършено прихващане по договора за цесия от 27.02.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на ССЕ за
установяване на факти и обстоятелства, свързани с прихващане по договор за
прехвърляне на вземания от 27.02.2020 г.
Съдът докладва постъпило писмо от ПОС с вх. № 8060/20.10.2022 г., с
което се изпращат по делото гр. д. № 3067/2020 г. по описа на ОС С.З.
/дубликат/, ведно с ч.гр.д. № 263/2021 г. на ВКС и ч.гр.д. №484/2020 на АС
Пловдив.
Адв. Ш.: Да се приеме.
Адв. Р.: Да се приеме.
Адв. В.: Да се приеме.
5
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЛАГА гр. д. № 3067/2020 г. по описа на ОС С.З. /дубликат/, ведно с
ч.гр.д. № 263/2021 г. на ВКС и ч.гр.д. №484/2020 на АС Пловдив.
Адв. Ш.: Нямам други искания.
Адв. Р.: Нямам други искания.
Адв. В.: Нямам други искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените решението на
първоинстанционния съд поради на първо място недопустимост. На следващо
място е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Първоинстанционният съд прекалено много време и усилие е отдал да
изследва първоначалното правоотношение, а именно пораждане на дълга за
заем. Предмет на делото обаче не е пораждане на дълга за заем, а наличната
цесия по делото, по което се претендира плащането на тази сума. Вярно е, че
тази цесия е функция на дълга за заем, но трябваше много ясно да се
разграничат тези две правоотношения и се постанови решение по законността
на цесията.
На първо място ние считаме договора за цесия за нищожен документ,
тъй като на основание чл. 26 ЗЗД всеки един възмезден договор трябва да има
цена. Не може да има влизане в сила неизпълнение на един договор, по който
договор няма извършена транзакция, а тя щяла да стане след време, след
години, когато влезе в сила съдебното решение. Това е просто един абсурд.
Една проста хипотеза - ако съдът не уважи договора за цесия и приеме, че
договора за цесия за невалиден, ще имаме ли цесия? Как така се образува
дело където под условие се поставя въпроса за плащането. Няма плащане –
6
няма цесия.
На второ място, друга взаимноизклюйчваща клауза – вместо плащане –
прихващане. Всички знаем какво е прихващане. Прихващане не е плащане.
Самият договор за цесия няма характера в неговото съдържание за цесия, има
характера за възлагане на мандат. Ти ще направиш нещо и след това ще си
вземеш парите.
Първоинстанционния съд беше длъжен внимателно да се вгледа в тази
цесия и съгласно ТР № 1/2020 г. да обяви тази цесия за нищожна по тези
причини. ТР № 1/2020 на ВКС третира въпроси за привидността и
симулацията. Още при възникването на самото задължение по договора за
заем са налице много интересни факти и обстоятелства, които навяват на
мисълта, че такъв договор за заем е антидатиран и е неверен. В договора за
заем посочените субекти са с неверни лични данни. Същността на въпроса е
има ли привидност или не. Защо го правя? И ако съдът беше се замислил
върху Закона за мерките срещу пране на пари щеше да разбере за какво става
дума. И тук крайната цел на това цел е именно заобикаляне на този закон,
защото три дни след подписване на този договор Законът за мерките срещу
пране на пари влиза и вече няма как да се узаконяват такива сделки. И
възможно ли е да има такава цесия? Тук разминаването с много закони е
налице. Моля за възможност за представяне на писмена защита.
Адв. Ш.: Уважаеми апелативни съдии, считаме, че
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, тъй като е
недопустимо, доколкото ПОС се е произнесъл по един непредявен иск. В
противоречие с доклада по делото, ПОС е приел, че е налице съществуващо
вземане по договор с дата 17.01.2011 г. В същия доклад изрично е указано на
ищеца какво подлежи на доказване и именно, че вземането, предмет на
договора за цесия произтича от въпросния договор за заем. Противно на това,
ОС е приел, че вземането съществува макар и по някакъв договор, който не се
твърди от страна на ищеца, че е различен от договора, на който същият
основава своята претенция. В тази връзка считам, че след като съдът е
излезнал извън търсената защита е постановил едно недопустимо решение,
което следва да бъде обезсилено.
В случай, че не възприемете доводите за недопустимост на това
решение, считам, че същото е неправилно и необосновано, доколкото
7
мотивите са противоречиви. Безспорно съдът е приел за установено по
делото, че договорите за заем, анекси и разписки са антидатирани и противно
на така направения извод е приел, че е налице валидно възникнало заемно
правоотношение между праводателя на ищеца и ответника по делото, която
произтича именно от въпросните антидатирани договори. Направен е извод,
че несъмнено, че след като приложената разписка е антидатирана, нямало как
да се приеме, че заеманата сума е предадена на посочената в нея дата –
14.01., както и е направен генералния извод , че по делото не е установено по
никакъв начин на коя дата и в кой момент има предаване. Противно на това е
прието, че е налице признание без да бъде изведено от кой точно момент се
прави този извод за получаване на сумата, от където следва и задължението
за връщане. Считам така направените изводи за неправилни и необосновани,
с оглед на което следва да бъде отменено решението. Претендирам разноски в
размер на платената ДТ.
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите въззивната
жалба и потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
обосновано. Представям списък на разноските, които претендирам.
Съдът определя седмичен срок за представяне на писмена защита.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 21.11.2022 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 11,10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8