Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 3238 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ц.Й. Петкова
и В.Й.Н. са предявили срещу Г.Р.И. иск по чл.87, ал.3, вр. ал.2 ЗЗД за разваляне
на договор за покупко-продажба от 19.08.2014г., обективиран в НА №107, том I,
рег. № 3874, дело №278/2014г. на нотариус Ивайло Лиловски, с който
наследодателят на ищците е продал на ответника ¾ идеални части от
недвижим имот с идентификатор 12259.1020.26.4.7, представляващ апартамент с
площ от 84,35 кв.м. с прилежащи части – мазе №1 с площ от 14,80 кв.м., 0,77%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се на
адрес гр. ****, ж.к. „***“ №***, вх. ***, ет.**, ап.***, при съседи: на същия
етаж 1259.1020.26.4.8, под обекта 12259.1020.26.4.4, над обекта
12259.1020.26.4.11, тъй като изпълнението на задължението на ответника е
станало безполезно.
Предявен е
при условията на евентуалност иск по чл.87, ал.2 ЗЗД, във вр. чл. 17, ал.1 ЗЗД,
ако съдът приеме, че договорът за покупко – продажба е недействителен, поради прикрито
съглашение между страните по посочения договор за покупко-продажба, по силата
на което същият е договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане на
продавача М. В. Йо. и неговия син О. М. Й. за разваляне на този договор поради
неизпълнение от страна на ответницата на задълженията по него да полага грижи
за въпросните лица.
При
условията на кумулативност е предявен и иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за
връщане на сумата от 1000 лева, която е получена от ответницата, за да заплати
с нея погребението на възложителя Михаил Йорданов, което задължение същата не е
изпълнила.
Ищците
излагат, че са единствени наследници на починалия М. Й., който имал двама сина,
починали преди него. Останалите наследници били вписали откази от неговото
наследство. Преди смъртта си с гореописания нотариален акт от 19.08.2014г. той
прехвърлил процесния имот на ответницата срещу сумата от 9800 лева. Навеждат се
доводи, че преди смъртта си в края на 2016г. М.Йо. подал жалба до прокуратурата
срещу ответницата Г.И., като е твърдял, че тя го е измамила. В нотариалният акт липсвало негово изявление,
че действително е получил уговорената цена за имота от 9800 лева. Ответницата в
писменото сведение, което е дала по образуваната по сигнала на Михаил
прокурорска преписка, е заявила, че не му е давала парите, вписани в
нотариалния акт, защото уговорката им е била тя да се грижи за сина му Огнян
безсрочно. Наведени са доводи, че при сключване на договора наследодателят на
ищците дал на ответницата сумата от 1000 лева, с която тя да заплати разходите
по неговата смърт и погребение, което също било потвърдено от дадените от Г.И.
обяснения. Същата твърдяла в тях, че действителната уговорка по договора за
продажа била тя да се грижи за сина на М. – О., като го води на лекар и му
купува лекарства. Същевременно техния наследодател в своята жалба до
прокуратурата бил изложил, че действителната уговорка между него и ответницата
била да продаде апартамента срещу задължението ѝ да се грижи и да гледа
както него, така и сина му О., но същата го измамила и вместо това бил изготвен
и подписан договор за покупко-продажба. Страните не били постигнали съгласие за
вида на сделката – дали да бъде обикновена покупко-продажба за цена от 9800
лева или срещу задължение за издръжка и гледане, като не можело да се направи
категоричен извод за наличие на прикрита сделка. Липсвало обратно писмо или писмен
документ, който да установява симулативността на договора. Ищците искат да бъде
установено дали сключеният договор е валиден, както и че уговорената цена от
9800 лева не е била изплатена на продавача. Въпреки преговорите за сключване на
договор със задължение за издръжка и гледане не било постигнато съгласие какъв
обем да има това задължение – грижи само за сина на прехвърлителя О. или и за
самият продавач – М.. При всички случаи обаче такова задължение не било
изпълнявано, след изповядване на сделката ответницата в продължение на повече
от една година не била посещавала М. и сина му О., като се нанесла да живее в
продаденото ѝ жилище и ограничила достъпа на О., който е собственик на
¼ идеални части от същия. Твръдят, че сключеният договор е валиден, но
цената по него не е платена, а поради забавата плащането ѝ вече станало
безполезно – продавачът М. е починал, а парите са му били нужни за издръжка на
него и болния му син О., който починал на 13.06.2017г., когато парите все още
не са били платени. Те не били заплатени и към момента на смъртта на продавача
– 12.08.2018г., към който момент забавата вече е била четири години. С оглед
обстоятелството, че изпълнението вече било станало безполезно, ищците искат
договорът да бъде развален и като единствени наследници на продавача, да им
бъде върната собствеността върху ¾ идеални части от процесния имот. При
условията на евентуалност се претендира, че действителната сделка сключена
между страните е договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане на
М. Йо.и сина му О., който искат да бъде развален поради неизпълнение на
задължението за издръжка и гледане от страна на ответницата, като на тях в
качеството им на наследници на продавача бъде върната собствеността върху процесния
имот в прехвърления с договора обем. Иска се и ответницата да бъде осъдена да
им заплати сумата от 1000 лева, която същата била получила от наследодателя им
М., за да заплати разноските по погребението му, което тя не сторила.
Претендират разноски.
По делото е
постъпил отговор от особения представител на ответника, с който исковете са
оспорени и се иска да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Оспорва
се твърдението, че ответницата не е заплатила уговорената по договора цена от
9800 лева. В т.2 от нотариалния акт изрично било записано, че сумата е платена.
Сделката била извършена пред нотариус, не били налице данни, че договорът не е
бил прочетен на страните преди неговото подписване. Нотариусът бил изпълнил
задължението си да се увери, че страните са адекватни и разбират смисъла и
съдържането на действията си. Наследодателят на ищците не бил възразил при подписване
на договора срещу вписаното в него изявление, че сумата му е била предадена.
Счита, че поради това нотариалният акт служи като разписка за получаване на
продажната цена от 9800 лева. Оспорва, че поради забава на изпълнението, същото
е станало безполезно.Ищците имали непосредствен материален интерес да получат
плащане на продажната цена. Възразява срещу твърденията за нищожност на
договора на което и да е от основанията по чл. 26, ал.2 ЗЗД. Оспорва
твърденията, че страните не са постигнали съгласие какъв да бъде видът на
сделката, като било ясно, както и житейски и логично обосновано, че е уговорено
грижите да бъдат по отношение както на продавача, така и на сина му О..
Възразява и срещу твърденията на ищците, че тези грижи не са били предоставяни,
както и обстоятелството, че е бил ограничен достъпът на О. до апартамента.
Възразява и по отношение на третия предявен иск, като оспорва че ответницата е
получила сумата от 1000 лева, за да заплати разноските по погребението му или
по друг повод.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото НА №107, том
I, рег. № 3874, дело №278/2014г. на нотариус Ивайло Лиловски, се установява, че
наследодателя на ищците М. Й. е продал на ответника Г.Р.И. ¾ идеални
части от недвижим имот с идентификатор
12259.1020.26.4.7, представляващ апартамент с площ от 84,35 кв.м. с прилежащи
части – мазе №1 с площ от 14,80 кв.м., 0,77% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, находящ се на адрес гр. ***, ж.к. „***“ №**,
вх. **, ет.**, ап.**, при съседи: на същия етаж 1259.1020.26.4.8, под обекта
12259.1020.26.4.4, над обекта 12259.1020.26.4.7.
Прието по делото е удостоверение за
наследници на М. Йо., от което се установява, че Ц.Й. Петкова и В.Й.Н. са
негови наследници.
Прието като доказателство по делото е и
заверено копие от прокурорска преписка №
1011 / 2016 г. по описа на Районна прокуратура – гр.Враца.
Установява се от приложените по делото решения
за откази от наследство, че ищците са единствени наследници на М. Йо.
За изясняване обстоятелствата по делото
са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели,
доведени от ищците.
Разпитаната свидетелка Н.В.М. заявява,
че знае за какво е делото. Познавам М.
Йо. и съпругата му Р.. На Р. е братовчедка - нейната баба и дядото на Р. са
брат и сестра, но са от различни села. Твърди, че не познава Г.И., а познава
нейната майка- С., която е сестра на Р.. Давала е сведения по този случай, като
поддържа казаното от нея. Посочва, че Г. е подменяла бравата на апартамента,
след като е получила нотариалния акт за извършената сделка. Г. след
осъществяване на сделката, не е допускала О. до апартамента. О.е притежавал
част от имота, но не е сигурна каква част от него, мисли, че е 1/3. Посочва
също така, Г. не е полагала грижи за О. и М.. О. и се оплакал, че тя го е
принуждавала да прави секс с нея, за да прехвърли на нея частта, която му се
полага на него, но той нея е прехвърлил.
Свидетелката С. В. В. заявява, че познава М. Йо., той е
роднина на Ц., а тя и Ц. са приятелки. Разговаряла с М., който е чичо на
ищцата. М. бил контактен в началото, когато се запознали,като това било преди около 5-6 години. Веднъж
когато М. видимо нямал настроение, свидетелката го попитала какво му е, Ц. излязла, тогава той й казал, че е дал
къщата, на една негова роднина. Споделил, че й е дал и 1000 лева да има, ако се
наложи някога за погребението му или за друг повод. Когато М. отишъл в имота,
бравата била сменена и не е могъл да влезе. М. се оплаквал, че е мислил, че
неговата роднина ще го гледа. В последните години грижи за М. полагала Ц. –
ищцата по делото. Тя се грижела за него добре. Водела го по доктори в гр.
Белоградчик, когато имало нужда.Твърди, че тези 1000 лева не са върнати на М.. Ц.
погребала М.. Ц. поела разходите за погребението на М.. Тя водила М. да му
оперират очите, тя плащала. Той не виждаше, не знае каква болест имал на очите.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание
чл.87, ал.3 ЗЗД.
Нотариалният акт представлява
официален документ, но неговата обвързваща доказателствена сила се простира
само върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса:
датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията им
за сключване на сделката, както и за другите действия, извършени пред и от
нотариуса - прочитане, одобряване и подписване на акта, тоест законната
доказателствена сила на този документ се отнася или до личните действия на
нотариуса, или до неговите преки възприятия. Доказателствената сила на
нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата, в която част
нотариалния акт има характер на частен документ. Въпросът за верността на
изявленията на страните по сделката, тоест доколко те отговарят на истината, се
решава от съда според събраните по делото доказателства. Опровергаването на
документа, в частта на волеизявленията на страните, е ограничено до вида на
доказателствените средства - изключване на свидетелски показания за
опровергаване съдържанието на частен документ изхождащ от страната - чл.164,
ал.1, т. 6 ГПК, освен в хипотезата на чл.164, ал.2 ГПК.В конкретния случай,
свидетелски показания, който да установяват обстоятелството, платена ли е
цената по нотариалния акт не са поискани от ищците, като поискани и допуснати
от съда са свидетели за установяване на обстоятелствата, свързани с това, кой е
полагал грижи за наследодателя на ищците и какви са били взаимоотношенията
между ответницата и М. Йо.. Доказателствената
сила на удостоверените в нотариалния акт изявления на страните относно цената
могат да бъдат оборени и при наличието на предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК,
аналогична на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), ако е представен документ, изходящ от
противната страна, който да служи за начало на писмено доказателство. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав. В обяснението си от 18.05.2016 г., дадено в
предварителното производство по прокурорска преписка № 1011 / 2016 г. по описа на Районна прокуратура
– гр.Враца, ответницата е заявила, че реално не е заплатила цената по
нотариалния акт, както е записано в него.
В това обяснение е описана фактическа обстановка, която съвпада с твърденията
на ищците в исковата молба. Освен това обяснението, дадено пред държавен орган,
е изявление, което води до допустимост на свидетелските показания по смисъла на
чл.165, ал.2 от ГПК за установяване симулативността на изявлението, че цената
посочена в нотариалния акт е заплатена.Както бе споменато, обаче, ищците не са
поискали допускане на свидетелски показания за установяване на тези
обстоятелства.
По отношение на писмените сведения
дадени от Г.И. пред органите на досъдебното производство /л.31 – 32 / съдът
намира, че същите следва да бъдат ценени като частен писмен документ, който
носи подписа на ответника в настоящото производство. Писмените сведения от други
лица по същество са свидетелски показания в писмен вид, дадени пред друг орган
и не могат да бъдат ценени в настоящото производство.Същевременно така,
заявеното от Г.И. по съществото си представлява извънсъдебно признание на факт.Въпросът
за това как следва да се цени направеното от страната извънсъдебно признание за
съществуване на факти е изяснен в Решение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. №
513/2010 г., на ВКС, IV г. о., Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. №
584/2010 г., на ВКС, III г. о., Решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр.д. №
2979/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 210 от 19.09.2016 г. по гр. д. №
861/2016 г. на ВКС, IV г.о. Прието е, че съгласно установената съдебна
практика, извънсъдебните признания на страната за неизгодни за нея факти следва
да бъдат ценени наред с всички доказателства по делото. Когато страната е
направила писмени изявления пред орган на досъдебното производство за факти,
касаещи правоотношенията и с насрещната страна по гражданскоправния спор, то
тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват
доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд.
Така в Решение № 235 от 4.07.2011 г. по
гр. д. № 513/2010 г., на ВКС, IV г. о. се отбелязва следното: „Признанието
представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено
средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за
страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата
страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора,
признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно
доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на
спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски
показания или с документ, който го материализира.“
В подобен смисъл е и Решение № 210 от
19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, IV г.о., в което е прието
следното: „В нарушение на чл. 175 ГПК съдът не е ценил извънсъдебните признания
на ответника за неизгодни за него факти – признанията, съдържащи се в
обяснения, дадени пред органите на Прокуратурата на България.
В конкретния случай, извънсъдебното
признание, направено от ответника, не се подкрепя от други надлежно събрани в
хода на процеса доказателства, поради което единствено и само въз основа на
същото не може да се установи релевантното за делото обстоятелство, че цената
по процесния договор не е заплатена от ответницата.
С оглед изложеното, съдът намира
претенцията за неоснователна и недоказана, което налага нейното отхвърляне.
При несбъдване на вътрешно
процесуалното условие - прогласяване недействителността на договора за покупко
– продажба, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск за
установяване, че договорът е сключен като такъв за прехвърляне на имота срещу задължение
за издръжка и гледане и развалянето му, поради неизпълнение на задълженията на
ответницата по този договор да полага грижи за наследодателя на ищците и
неговия син.Освен това, следва да се посочи, че на всички етапи от
производството, от ищците се поддържаше тезата, че договорът е сключен като
покупко – продажба и същият е
действителен.
По предявения иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
Предявен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
съгласно която разпоредба който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно
Постановление № 1 от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79г., Пленум на ВС с цитираната
разпоредба са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане
полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане
даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено.
Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с
обратна сила.
В исковата молба ищците въвежда
фактически твърдения за предоставяне на процесната сума от 1000 лева от техния
наследодател на ответника, с която последния да организира и поеме разходите по
погребението му, след неговата кончина, което ответникът не извършил след смъртта на наследодателя на
ищците. Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищците посочената сума,
получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума,
тоест видно от петитума на иска, претендираните за заплащане суми от ищцовата
страна се твърди да са получени от ответника на отпаднало основание.
Фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична
сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от
друго лице; отпадане на основанието за разместване на благата в правната сфера
на даващия и на получаващия. За да бъде уважен искът в тежест на ищеца е да
докаже, че е извършил плащане на паричната сума, а в тежест на ответника е да
установи, че за даването и получаването на имущественото благо не е отпаднало
основанието, тоест че съществува правно призната причина за разместване на
благата, по силата на която има право да задържи полученото.
В конкретния случай ищците не съумяха
при условията на пълно и главно доказване да установят наличието на първата
материално – правна предпоставка за уважаване на предявения иск. В писмените
сведения дадени от Г.И. пред органите на досъдебното производство /л.31 – 32 / същата
заявява, че е получила от М. Йо. – наследодател на ищците сумата от 1000 лева,
която да послужи за покриване разходите по погребението му, което по съществото си представлява извънсъдебно признание
на този факт от ответницата. Същото, обаче, не се подкрепи от други
доказателства по делото.Единственото доказателство в тази насока може да се
извлече от показанията на разпитания по делото свидетел С. В. В.,
която заявява, че познава М. Йо., който и споделил, че е дал на една негова
роднина сумата 1000 лева.На първо място следва да се посочи, че от тези
показания не се установява по никакъв начин, че М. Йо. е предал сумата именно
на ответницата Г.И..Същата излага в показанията си, че М. Йо.и споделил, че дал
1000 лева на една негова роднина.Следва да се отбележи също така, че ищците не
са поискали събиране на гласни доказателства за установяване на тези
обстоятелства. Необходимо е също така да се посочи, че това гласно доказателство
е производно и косвено /свидетелят не е присъствал на предаването на сумата, а
черпи сведенията си от разказа на наследодятеля на ищците/.
По изложените съображения, предявения
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД също се явява неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
При този изход на спора разноски се
следват на ответника в производството, съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК.Последният обаче не е претендирал и доказал извършване на разноски по
делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Ц.Й. Петкова, ЕГН ********** и В.Й.Н. , ЕГН ********** предявена срещу Г.Р.И., ЕГН **********, с която на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД се иска разваляне
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален №107, том I, рег. №
3874, дело №278/2014г. на нотариус Ивайло Лиловски, с който наследодателят на
ищците е продал на ответника ¾ идеални части от недвижим имот с
идентификатор 12259.1020.26.4.7, представляващ апартамент с площ от 84,35 кв.м.
с прилежащи части – мазе №1 с площ от 14,80 кв.м., 0,77% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се на адрес гр. ***,
ж.к. „***“ №**, вх. **, ет.**, ап.**, при съседи: на същия етаж
1259.1020.26.4.8, под обекта 12259.1020.26.4.4, над обекта 12259.1020.26.4.11.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Ц.Й. П., ЕГН ********** и В.Й.Н.,
ЕГН ********** предявена срещу Г.Р.И., ЕГН **********, с която на основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД се иска ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищците
сумата от 1000.00 лева, получена от наследодателя на ищците на отпаднало
основание.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: