О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554/26.5.2017г. гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и шести май през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ДИМО ДИМОВ
като
разгледа докладваното от съдията
ЧНД № 560
по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.243 ал.4 от НПК и е образувано на 18.05.2017 год. по жалба на адв. Ангел
Боев – АК гр. София, процесуален представител на Н.К.С., В.С.С. и К.С.С.,
против постановление от 27.04.2017 год. на прокурор при ВОП за прекратяване на наказателно производство по ДП № 2098/2015 г. по описа
на РУ - Провадия, У- Дългопол,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във
вр. чл.342, ал.1 от НК.
В жалбата се
излагат доводи, че постановлението на ВОП е необосновано и незаконосъобразно.
Оспорва се изготвената
повторна АТЕ, като се сочи, че същата е необоснована и неправилна. Твърди се,
че освен повторната АТЕ и показанията на св. Светлана Маринова – водача на
лекия автомобил, няма други доказателства за механизма на ПТП, който е приет от
представителя на обвинението, както, и, че не са обсъдени показанията на св.
Жера Кателиева. Сочи се довод, че не са налице доказателства за вината на сг,
който е починал при допуснатото ПТП.
Прави се искане
за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производствто,
като моли съда да върне делото за допълнително разследване с указания за
извършване на повторна, тройна АТЕ, извършена от други вещи лица и да се дадат
указания за правилното прилагане на материалния закон.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в сроковете по
чл.243, ал.3 от НПК, поради което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана
по същество е частично основателна, поради следните съображения:
Досъдебно
производство №
2098/2015 г. по описа на РУ - Провадия, У- Дългопол при ОД на МВР Варна, било образувано на основание чл.212,
ал.2, вр. ал.1 от НПК срещу неизвестен извършител за това, че на 06.08.2015
год.в гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „Никола Обретенов“, при управление на МПС,
л.а. „Тойота „, с рег. № В 8261 РР, нарушил правилата за движение , в резултат
на което по непредпазливост причинил смъртта на сгот гр. Дългопол 9
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК
С атакуваното постановление от 27.04.2017
год. прокурорът е прекратил наказателното производство по ДП № 2098/2015 г. , по описа на РУ - Провадия, У - Дългопол, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК., на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НК.
За да достигне
до този извод е приел, че от страна на св. Светлана Маринова – водач на лекия
автомобил не е било осъществено нарушение на правилата за движение, довело до
настъпване на произшествието и фаталния смъртен резултат, което изключва
ангажирането на наказателната и отговорност на Маринова за престъплението за
което е образувано наказателното производство. Приел е, че произшествието е
настъпило не поради виновното поведение на водача на автомобила, а поради
внезапното отклонение посоката на движение на велосипедиста наляво, след предприемане
на изпреварване от страна на водача на лекия автомобил.
За да постанови
този си акт - Постановление за прекратяване на наказателно производство по
досъдебно производство прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
сг– /на 79 години/ живеел в гр. Дългопол, обл. Варна,
заедно със съпругата си и единия от синовете си. На 06.08.2015 г„ около 11,00
ч. той се придвижвал с управляван от него велосипед по ул. „Никола
Обретенов" в града. Движел се в посока центъра на гр. Дългопол, в дясната
пътна лента, на разстояние 2,30 метра от десния ръб на пътя. Пътното платно
било с две ленти за движение, по една за всяка посока, маркирани помежду им с
единична прекъсната линия.
По същото време, по същия път и в същата посока /гр.
Айтос – гр.Провадия/ с управляван от нея автомобил марка „Тойота Ярис", per. № В 8261 РР се движела и св. Светлана Василева
Маринова. Тя се прибирала в гр. Дългопол от с. Боряна, като заедно с нея в
колата пътувала св. Жера Куртева Кателиева, която седяла на предна дясна
седалка.
Движейки се по ул. „Никола Обретенов", преди
кръстовището с ул. „Вела Пеева" управляваният от св. Маринова автомобил
приближил велосипедиста Господинов. Тъй като последният се движел на около 2,30
метра от десния ръб на пътя, а в лентата за насрещно движение имало колона от
автомобили, св. Маринова не предприела изпреварване на велосипеда, а намалила
скоростта до около 40 км./ч. и продължила да се движи зад него. След като
колите от другата лента преминали, Маринова предприела изпреварване на
велосипедиста. Подала ляв пътепоказател и преминала в лентата за насрещно
движение за да изпревари колелото. След като Маринова била предприела маневрата
„изпреварване", в момента в който превозните средства били изравнени,
внезапно велосипедистът отклонил движението си наляво и велосипедът се ударил в
дясната странична част на автомобила. Първоначално се ударила предната гума на
велосипеда, като контактът бил в дясната странична част на предната броня на
автомобила. В резултат на контакта и поради движението на автомобила с
по-висока скорост от тази на велосипедиста, предното колело на велосипеда се
отклонило надясно, а по дясната страничната част на автомобила се получило
черно зацапване, охлузвания, надирания и побитости. От съприкосновението
велосипедистът загубил устойчивост и непосредствено след като автомобилът бил
преминал покрай него паднал върху пътната настилка. Пътуващите в колата усетили
удара в дясната част, като в страничното огледало за обратно виждане св.
Маринова видяла падането на велосипедиста. Тя веднага спряла и отишла до
падналия мъж. Видяла, че диша и мърда, но не можала да осъществи словесен
контакт с него. Тъй като от носа на мъжа започнало кръвотечение, Маринова го
обърнала на една страна за да не се задави. В този момент покрай мястото на
произшествието преминал автомобил, в който пътувала св. Милена Антимова Калова
заедно със свой колега. Те спрели за да окажат помощ. Паникьосана, св. Маринова
помолила да се обадят на Бърза помощ. Св. Калова набрала телефон 112 и съобщила
за настъпилото ПТП. На мястото пристигнал екип на Спешна помощ, който откарал
Господинов в ЦСМП на МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. От там пострадалият бил
насочен за хоспитализация в ОАИЛ на същата болница. Въпреки предприетите
реанимационни действия и лечение сг починал същия ден в 15,45 ч. в отделението.
По случая започнало разследване.
Посредством назначена съдебно-медицинска експертиза по делото се установило, че при
огледа и аутопсията върху трупа на сгса били констатирани тежка черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия на мозъчния ствол, кръвоизливи под твърдата и
под меките мозъчни обвивки, счупване на тилната кост на черепа в дясно
продължаващо по черепната основа, кръвонасядане по меките черепни обвивки в
дясната тилно-слепоочна област на главата, тежък оток на мозъка; аспирация на
кръв в белите дробове; оток на белите дробове; ожулвания на лявото рамо, левия
лакът, лявата длан; счупвания на ребра двустранно без кръвонасядания на меките
тъкани около счупванията; мастна дегенерация на черния дроб; коронаросклероза;
хипертрофия на миокарда; начална генерализирана атеросклероза.
Причината за смъртта на сге тежката черепно-мозъчна
травма с контузия на мозъчния ствол, кръвоизливи под твърдата и под меките
мозъчни обвивки, довела до развитие на мозъчен оток и вклиняване на
малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор на черепа, притискане на
центровете на дишането и сърдечната дейност. За настъпването на смъртта е
допринесла и аспирацията на кръв от счупването на черепната основа в белите
дробове.
Черепно-мозъчната травма е резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет в дясната тилна област на главата и би могло да се
получи при ПТП като велосипедист от удар в част или детайл на лекия автомобил
или при последващото падане и удар в подлежащата настилка. Останалите
травматични увреждания в областта на левия горен крайник също са резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по същия
механизъм.
Двустранните счупвания на ребра са получени при
реанимационните действия - индиректен сърдечен масаж.
Съществува пряка причинно-следствена връзка между
черепно-мозъчната травма и настъпването на смъртта.
Посредством назначена повторна автотехническа експертиза по делото се установи, че
скоростта на движение на л.а. „Тойота Ярис" с per. № В 8261 РР към момента на сблъсъка е възлизала на 41
- 42 км./ч. Мястото на удара между автомобила и велосипеда по широчината на
пътното платно е било на 12 метра в дясно от Ориентира /Пътен знак „Stop", в ляво от банкета, на 6,2 метра от левия край на
платното за движение на ул. „Никола Обретенов"/, а по дължината на пътното
платно - на 2,74 метра преди ориентира. Велосипедистът се е движил в дясната
пътна лента на ул. „Никола Обретенов" по посоката на движението си, на
разстояние 2,30 метра от десния ръб на пътя. Към момента на сблъсъка
траекториите на движение на автомобила и велосипеда са били близки до
успоредни. Към момента на отклоняване на велосипедиста на ляво автомобилът е бил
в режим на изпреварване. Водачът на автомобила не е имал техническа възможност
на предотврати сблъсъка чрез спиране.
Прокурорът е приел за установена горната фактическа
обстановка като е кредитирал показанията на свидетелите, заключенията на СМЕ и
повторната експертиза, веществените и писмените доказателства по делото.
Обосновал се е защо не е кредитирал първата
и допълнителните АТЕ – зи.
При така установената фактическа обстановка прокурорът
след като е кредитирал повторната АТЕ е направил извод, че причиняването на
пътнотранспортното произшествие не е по вина на св. Светлана Маринова, чиито
действия са довели до настъпването на фаталния резултат, а именно, да не е
осигурила достатъчна странична дистанция между управлявания от нея лек
автомобил и велосипеда управляван от пострадалия Господинов.
След анализ на така приетата
фактическа обстановка и на събраните доказателства, наблюдаващият прокурор е прекратил
наказателното производство по ДП №
2098/2015 г. по описа на РУ - Провадия,
У- Дългопол, водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.
чл.342, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ДОВОДИТЕ СОЧЕНИ В ЖАЛБАТА:
По отношение искането за изготвяне
на повторна, тройна авто – техническа експертиза.
Жалбата е основателна и следва да
бъде уважена. Заключението на изготвената повторната АТЕ е необосновано и
възниква съмнение за неговата правилност. Това е така поради следните
съображения:
При обсъждане на доказателствата
по делото в постановлението за прекратяване на наказателното производство
прокурорът не е направил задълбочена
съпоставка на заключенията на изготвените първоначална, допълнителна и повторна
АТЕ – зи, поради което е стигнал и до неправилен извод за механизма на ПТП.
Първоначалната
АТЕ / л.43 и сл. от д.п./ като
е взела предвид протокола за оглед от местопроизшествието е приела като
вероятен механизъм на настъпилото ПТП следното: Велосипеда управляван от
пострадалия Господинов е бил застигнат от лекия автомобил, управляван от св.
Маринова, след което е настъпило сближаване между двете превозни средства.
Последвал удар на лявата част на седалката на велосипеда спрямо преден десен
калник на л.а., в частта му спрямо преден капак, удар и протриване на лявата
част на кормилната ръкохватка спрямо предна лява прозоречна колонка и остъклената
окомплектовка на десните врати, съпроводено с издиране на предна дясна врата от
лявата външна част на левия педал на велосипеда, ниско долу спрямо прага на
л.а., завършило при задната част на задна дясна врата. От тези повреди
експертът е приел, че велосипедът следва да е бил в нормална позиция спрямо
центъра на тежестта си или с лек наклон
надясно. Той е предприел маневра ляв завой спрямо разположението си, с
конкретно връщане в дясно при забелязване на застигащия го отляво автомобил.
Експертът е стигнал да извода, че при
конкретния механизъм има застигане и странично сближаване на база недостатъчно определена странична дистанция
от водача на лекия автомобил. Приел е също така, че в случай, че велосипеда е
бил предприел изменение на движението си рязко наляво, то следва по автомобила
да е налично съприкосновение само в един от посочените детайли, а е видно, че
повреди има по цялата дължина на л.а. отдясно, както и по велосипеда.
Допълнителната
АТЕ /л. 54 и сл. от д. п./, също
е обосновала заключението си като е взела предвид протокола за оглед изготвен
на д. п. С оглед описаните деформации и по двете ППС – та, експертът е стигнал
до извода за конкретно състояло се сближаване, завършило с удар помежду им.
По отношение на механизма за
настъпилото ПТП е приел, че от констатациите за цялостното издиране на дясната
част по дължина на автомобила сочи на постоянно зацепване на л. а. с велосипеда.
Счита, че последното не би се състояло при отсъствие на наклоняване на система
на велосипед и водач към автомобила. При отсъствие на предприето наклоняване на
велосипедиста към автомобила би се наблюдавало съприкосновение помежду им в
ограничена част от контактните им страни.
Поради това вещото лице е приело,
че в случая се касае за цялостно непрекъснато съприкосновение на допирните им
повърхности – начало и край на велосипед и автомобил.
Разположението между велосипеда и
л. а. в момента на удара е бил с лек ъгъл на сближаване, предполагащ начално
отклонение на велосипедиста, определило късо време за реакция от страна на
водача на МПС. Последното се подкрепя и от факта на неотклоняване на л. а. към
момента на начално съприкосновение - цялостно издиране дължината на десния борд
на автомобила.
Вещото лице е приело, че след
предприемане на изпреварването от л. а., велосипедистът е изменил посоката си
на движение, като основа за твърдението е необходимото наклоняване наляво, с конкретно изместване центъра на системата
велосипед – водач, необходимо за непрекъснатост на съприкосновението на
страните между двете ППС – ва.
Повторната
АТЕ / л. 64, от д.п./ също
обосновава заключението си като ползва протокола за оглед изготвен на д.пр.
Относно механизма на настъпилото ПТП вещото лице е заявило следното: Допуска, че велосипедистът /както и л.
а./ също е изчаквал колоната от насрещно движещи се автомобили и след
преминаването им да извърши завой наляво и да продължи движението си по ул.
„Вела Пеева“, като е приел, че това не може да се докаже по категоричен начин.
Експертът е приел, че
първоначалният контакт между л. а. и велосипеда е осъществен между предна гума
на велосипеда и дясна странична част на предна броня на л. а. От контакта
предното колело на велосипеда се е отклонило надясно, а от контакта с гумата по
страничната част на автомобила се е получило и видяното черно зацапване около
задиранията. От въздействието върху предното колело , велосипедистът загубил
устойчивост, а при движението на автомобила с по – висока скорост се получават
и описаните увреждания по дясната му странична част. След преминаване на автомобила
изгубилият устойчивост велосипедист паднал ведно с велосипеда на пътната
настилка, при което му е причинено увреждането.
Вещото лице е разгледал и втори
вариант за механизъм на настъпилото ПТП, при който велосипеда се движи направо,
а водачът на л. а. не е осигурил достатъчна странична дистанция. Приел е, че
при такъв вариант контакт между успоредно движещи се превозни средства би следвало да се осъществи между най –
изпъкналите им странични детайли – странична дясна повърхност на автомобила и
лява ръка на велосипедиста. Експертът е изключил този вариант като възможен,
тъй като не би могло да се получи намереното протриване с черно зацапване в
долната част на предната броня, в дясната и част, тъй като от по – високата
скорост на автомобила кормилото на велосипеда следвало да се завие по посока
надясно и да последва отдалечаване от автомобила.
Настоящият състав на съда, намира,
за обоснован и законосъобразен изводът на прокурора, че са налице редица
противоречия в заключението на Допълнителната АТЕ, както и между нея и
Първоначалната изготвени от в. л. Й. Михайлов.
Така, в допълнителното заключение
експертът е приел първо, че към момента на удара велосипедът и водачът му са
били наклонени към автомобила, т.е наляво. По-нататък в заключението пък
експертът е приел, че велосипедът е бил в нормална позиция спрямо центъра на
тежестта си и с лек наклон надясно. Също така, първо експертът е приел, че велосипедистът
не е изменил посоката си на движение наляво след предприемане на
изпреварването. По-нататък в заключението е посочено точно обратното - че след
предприемане на изпреварването велосипедистът е изменил посоката си на
движение. Едновременно с това, в заключението по първоначалната експертиза
вещото лице е било категорично, че велосипедът е бил застигнат и ударен от
автомобила в успоредно направление между двете пътни превозни средства. В
заключението по допълнителната експертиза тази категоричност е разколебана,
като наред с успоредното направление, като възможно се сочи и такова с начално
отклонение вляво. В заключението по първоначалната експертиза е посочено, че
има застигане и странично сближение между двете пътни превозни средства на база
недостатъчно определена странична дистанция от извършващия маневра изпреварване
автомобил. Според заключението по допълнителната експертиза пък за страничното
сближение между автомобила и велосипеда е допринесло наклоняването на системата
велосипед-водач към автомобила.
Предвид така констатираните
противоречия и с цел тяхното отстраняване правилно е била назначена и изготвена
повторна експертиза.
Съдът намери, че така изготвеното
заключение по Повторната експертиза също е необосновано и възниква съмнение за
неговата правилност, като жалбата в тази и част е основателна и следва да бъде
уважена.
Това е така защото по отношение на
механизма на причиняване на ПТП експертът е приел, че първоначалният контакт
между л. а. и велосипеда е осъществен между предна гума на велосипеда и дясна
странична част на предна броня на л. а. От контакта предното колело на
велосипеда се е отклонило надясно, а от контакта с гумата по страничната част
на автомобила се е получило и видяното черно зацапване около задиранията. От
въздействието върху предното колело , велосипедистът загубил устойчивост, а при
движението на автомобила с по – висока скорост се получават и описаните
увреждания по дясната му странична част.
Видно е, че в. л. е коментирал
единствено черното зацапване около задиранията по л. а., като останалите
повреди само ги е маркирал без да посочи механизма за получаването им. Поради
това и прокурорът в постановлението си е коментирал единствено тази следа
оставена при контакта между двете превозни средства, като не е дал отговор, как
са получени останалите повреди по двете превозни средства. Поради тези именно
съображения и съдът приема, че не е даден категоричен отговор относно механизма
на настъпилото ПТП – дали се дължи на неосигуряване на достатъчна странична
дистанция между двете превозни средства или се дължи на рязко завиване наляво
от велосипедиста, в момента, на изпреварване от л. а., по отношение на което са
налице противоречия между първата АТЕ и повторната АТЕ.
Заключението на повторната АТЕ е
необосновано и поради това, че експертът борави с изразите „допуска“ и „приема“
от което съдът прави извод, че не е налице категоричност в отговорите по
отношение на поставените въпроси. В подкрепа на този извод е и отговорът на
въпрос №5 /л. 68 от повторната АТЕ в д.п./ на вещото лице, което заявява
“Експертизата не е в състояние да се ангажира с достатъчно обосновано становище
за траекторията на движение на велосипедист с такъв режим на колоездене“.
В тази връзка съдът намира
за основателно искането в жалбата за назначаване на повторна експертиза, която
следва да бъде тройна, без участието на вещите лица изготвили досегашните АТЕ и
да даде отговор на задачите, така както са били поставени по повторната,
единична АТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.243,
ал.4 от НПК, съдът е длъжен да провери обосноваността и законосъобразността на
постановлението от 27.04.2017 год. на ВОП с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 2098/2015 г. по описа на РУ
- Провадия, У- Дългопол,
А тази проверка не може да се
осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на
производството по чл.243 от НПК съдът е проверил дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват
преценката дали проверката или разследването на досъдебната фаза е било
проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за
разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези
изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на досъдебното производство и да му окаже какви
доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да
бъдат проведени. В тази връзка не е в правомощията на съда да дава задължителни
указания на представителя на обвинението по прилагане на конкретен текст от
материалния закон, както и да го задължава да внесе обвинителен акт срещу
лицето за което се твърди, че е извършило престъпление. Поради това и жалбата в
тази част е неоснователна и следва да остане без уважение.
В този смисъл в
процедурата по чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК съдът може да преценява дали събраните
на досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване
на въпроса за наказателната отговорност. Не се касае за подмяна на вътрешното
убеждение на решаващия орган /на прокурора/, а до съдебен контрол по спазването
на закона при упражняване правомощията на прокурора, като господар на процеса в
досъдебната фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да
прегради пътя на бъдещото съдебно производство.
Настоящият състав на
съда намери, че проверката на събраните при разследването гласни и писмени
доказателствени средства и направените констатации и правни изводи въз основа
на тях са при липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото.
Липсва и дължимият цялостен
правен анализ на данните, очертаващи наличието или не на признаци на
престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК и по отношение
авторството на деянието.
Съдът счита, че за
обективното всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото следва да се изготви повторна, тройна
АТЕ, която да отговори на задачите поставени при изготвянето на повторната,
единична АТЕ.
При необходимост за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
разследващият орган би могъл да извърши и други процесуално – следствени
действия по негова преценка.
Съдът в настоящия си
състав приема, че едва след като се отговори по категоричен начин на така
поставените въпроси, би могло да се правят изводи за обективната и субективна
съставомерност на деянието и за обстоятелства изключващи наказателната
отговорност и по отношение на кои лица.
Горното налага
връщането на делото за допълнително разследване в хода на което да се изпълнят
процесуално – следствените действия посочени в настоящото определение. Едва
след преценка и анализ на всички доказателства по делото прокурорът да даде
своята оценка за това преодоляно ли е съмнението по отношение авторството на
деянието и доказано ли е по несъмнен и безспорен начин съпричастността на Светлана
Маринова в извършването му.
По така изложените
съображения и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление от
27.04.2017 год. на прокурор при ВОП за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 2098/2015 г. по описа на РУ -
Провадия, У- Дългопол,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във
вр. чл.342, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото със задължителни указания относно прилагането на закона, като се
изпълнят указанията, посочени в обстоятелствената му част.
Препис от
определението да се изпрати на страните.
Определението може да
се обжалва и протестира пред ВАС в седемдневен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
СЪДИЯ при ВОС: