Р
Е Ш Е Н И Е
№2854/18.6.2018г.
Гр.Варна,18.06.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесет
и пети май, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 1592 по описа за 2018
година, докладвано от съдията М.
Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявен отрицателен установителен иск от ищеца
М.И.М., ЕГН ********** - с адрес на
обекта на потребление на ел.енергия:*– чрез адв.Р. С.от АК Варна – със съдебен адрес *** срещу ответното
дружество "Е. П. П." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***.
Отправеното от ищеца искане до съда е
да бъде постановено съдебно Решение по силата на което и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.И.М., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на
ответното дружество "Е. П. П."
АД СУМАТА от 2 593,74
лева /две хиляди петстотин деветдесет и три лева и седемдесет и четири
стотинки/ -начислена под формата на корекция от ответното дружество „Е. П. П.”
АД, за обект, находящ се в *- за периода от
22.04.2016 г. до 21.04.2017 г. по фактура № **********/26.01.2018 г. за клиентски номер *и абонатен
номер *.Обективирано е искане за присъждане на
разноските по делото.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право: Ищецът релевира
в исковата си молба, че на дата 21.04.2017г.по информация на „Е. П. П.“ АД, Е. П. М.АД били извършили
проверка на адреса, на който се намирал домът му /т.е. обекта на потребление на
ел.енергия/.Ищецът имал статут на потребител на ел.енергия, като имал открита
партида с клиентски номер*и
абонатен номер *, по които се отчитала потребяваната от него ел.енергия. Посоченото СТИ било
монтирано в шкаф извън , много далеч извън имота за ограничаване на достъпа до
СТИ в табло, в което ищецът нямал някакъв достъп дори и не знаел къде се
намирал електромера му. Абсолютно невъзможно било, според ищеца М., да имал за
плащане сума извън тази, която била текуща, дори текущата сметка която бил
платил била сравнително висока.При така посоченото по-горе, в исковата си молба
ищецът М. твърди, че при монтажа на СТИ от Е. П. М.АД съгласно ОУ ДПЕЕЕМ на Е.
П. М.АД би следвало да бъдела извършена първоначална проверка и периодични
такива по реда на ЗИ, ПИКЕЕ, Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на средствата за измерване, като проверката следвало
да извърши от упълномощено физическо или юридическо лице. Резултатите от
проверката и демонтажа на СТИ, релевира ищецът,
според ответното дружество били описани в Протокол от проверка на СТИ от
21.04.2017 г. който протокол ищецът: „категорично оспорва”.Оспорва се да е
правена проверка точно на СТИ, отчитащо потреблението на ел.енергия в дом на
ищеца, като се счита, че не били спазени правилата за извършване на проверка на
СТИ; не било ясно защо корекцията била извършена за периода 22.04.2016
–21.04.2017 г.Оспорва се КП от 21.04.2017 г. по форма и съдържание, като се
твърди, че нито ищецът присъствал на проверката, нито орган на полицията.
Оспорва се да са липсвали врата и щит на таблото, като се и твърди, че т.к.
ищецът бил поставен под заплахата ако не заплати неправомерно начислената
ел-енергия да бъде спряно подаването на ел.енергия, поради това счита, че за
него е налице правен интерес от предявяване на иска против ответното дружество.
На първо място ищецът сочи, че съгласно отменените ОУДПЕЕПЕМ на „Е. П. М.” АД
това дружество изготвяло справки и коригирало количеството пренесена
ел.енергия за изминал период само в цитираните от ищеца случаи. Съгласно
ОУ ДПЕЕМ на ответника - само в тези случаи дружеството „Е. П. М.” АД изготвяло
справка и в 7 - дневен срок я предоставяло на ответното дружество за
коригираните количества ел.енергия на ползвателя. В контекста на изложеното се
твърди, че електропреносното предприятие било длъжно
да доставя, монтира и подържа СТИ, като категорично отново се твърди, че ищецът
не бил манипулирал СТИ, не бил ползвала ел.енергията която била начислена за
периода 22 април 2016 – 21 април 2017 г. на стойност 2 593,74 лева, нямал
възможност да следи показанията си и изобщо състоянието на СТИ, т.к. не бил
собственик на електромера а отговорност затова носел само и единствено
собственика на СТИ /който собственик според ищеца бил ответника/.В т. 3 от
исковата молба М. М. счита, че ако във въпросния протокол била упомената видима
намеса в схемата на електромера, то следвало да се уведомят органите на реда за
установяване на извършителя на това неправомерно въздействие. В конкретния
случай, релевира ищецът, не била извършена проверка
от компетентен орган, няма издадено НП въз основа на което да се търси
отговорност за процесната сума, в КП имало подпис и
имена на лица, които не били от домакинството и служителите. Оспорва се да е
правена проверка в присъствието на двама свидетели, още повече от тези
упоменати в КП.Във връзка с проверката на СТИ според ищеца дружество „Е. П. М.”
АД не било спазило задълженията си, произтичащи от Общите условия на „Е. П. М.„
АД, следователно да бъдела споделена отговорността между това дружество и
потребителя било несъстоятелно.В т. 4 от исковата молба ищецът оспорва начина и
методиката и основанието на което е издадена процесната
фактура като счита, че всички суми начислени по партидата му за месечно
потребление на ел.енергия са платени. Твърди се, че липсвала Справка с
начина и основанието на изчисление на корекцията и че не е налице основанието
визирано в чл. 48 ПИКЕЕ за начисляване
на исковата сума. Към момента на предявяване на исковата молба ищецът
твърди, че ответникът не бил представил доказателства, от които да било видно,
че прочетеното от ежедневния отчет в паметта на СТИ имало наличие на натрупана
ел.енергия по съответните периоди, не били представени доказателства, че
демонтираното СТИ на 21 април 2017 г. било с начални нулеви показания по всички
твърдяни от ответника тарифи, не били представени
доказателства за ежемесечно отчитане на показанията и проверката на СТИ и
издадени фактури съответно. В т. 5 от исковата молба са наведени твърдения
затова, че в настоящия случай корекционната процедура
била протекла незаконосъобразно. В тази връзка ищецът цитира Заповед № А
412/16.8.2004 на Председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор; нормата на чл. 63, ал. 2 ЗЗД, позовава се на ОУ на двете енергийни дружества и чл. 50 ЗЗД, извеждайки
извод, че потребителят не носи отговорност за вреди от собствени на друго лице
вещи. В същата т. 5 на исковата молба ищецът намира, че дори и съдът да
приемел,че ОУ по отношение на потребителя била влезли в сила и станали част от
договора за продажба и доставка на ел.енергия, то съгласно чл. 1 ТЗ при
търговската продажба ищецът би дължал само цена на реално получена стока, което
в случая не било налице, респ. и исковата сума
била недължима. В подкрепа на четвъртото си основно твърдение ищецът
цитира Решение 1081/7.2.2008 г. по т.д.657/20017, практика на ВКС твърдейки, че
в същия смисъл е и Директива №2006/32/ЕО от 5.4.2006 на Европейския парламент.
При всичко изложено ищцата счита,че не дължи исковата сума като се позовава и
на последното произнасяне на ВАС, петчленен състав с което са отменени ПИКЕЕ с
изключение на отделни разпоредби /последно към датата на сезиране на ВРС/.В
подкрепа на твърденията си ищецът е направил искания по делото да бъдат приети
ангажираните от него писмени доказателства и се противопоставя на евентуално
искане на ответника за събиране на гласни доказателства, намирайки искането за
недопустимо.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника - чрез адв.
Н. Б.от ВАК, с който намира предявеният иск като допустим, но
неоснователен. Твърди се по същество още в отговора на искова молба, че е
налице правно основание за възникване на оспорваното материално право – предмет
на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца
– а именно вземането на „Е. П. П.„АД към ищеца за потребена
ел.енергия на стойност 2 593,74 лева, конкретизирано по размер по фактура
с номер **********/26.01.2018 г. Процесната сума
представлявала /според ответното дружество/ цената на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия в размер на 17 638 кВТч, и се дължала от ищеца на основание чл. 50 ПИКЕЕ, във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200,
ал. 1 пр.1-во ЗЗД. Ответникът е изразил становище по обстоятелствата, на които
се основава искът: Не се оспорва, че между ответното дружество и ищеца да е
съществувало валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е
потребител на електроенергия за посочения в исковата молба обект.Потвърдено е
обстоятелството, че е била извършена проверка на СТИ на посочения в исковата
молба обект на потребление на ел.енергия, както и че резултатът от проверката е
бил обективиран в Констативен протокол.В отговора
на искова молба ответникът е навел възражения срещу иска и обстоятелствата на
които се основават:I. Разпоредбите на Общите условия, сочи ответното дружество
имали обвързваща сила. ОУ на „Е. П.
М.” АД и „Е. П. П.“ АД били годен източник на облигационни задължения между
ищеца и двете енергийни дружества на осн. чл. 20 а,
ал. 1 ЗЗД а обвързващото им действие било равнозначно на силата на закона,
което било последица от следните юридически факти: ОУ били съставени а след
това одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгл.чл. 21, ал. 4 ЗЕ,чл. 89, ал. 1, вр. чл. 94, ал. 4 от Наредбата за лицензиране на дейностите
в енергетиката, /Приета с ПМС № 124/10.6.2004/. ОУ били издадени на осн. чл. 98 а ЗЕ. Същите били публикувани съгласно чл. 98
а, ал. 3 ЗЕ в един централен и един местен всекидневник, както и на интернет
страницата на ответното дружество. Липсвало допълнително писмено споразумение
между страните съгласно чл. 98 а, ал. 5 ЗЕ и чл. 93, ал. 3 от Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя
с ОУ чрез внесено при оператора на ЕРМ заявление за предложение за други
специалния условия в 30 дневен срок от влизането им в сила. Приетите и одобрени
ОУ били задължителни за ползвателя на осн. чл. 98 а,
ал. 4 ЗЕ, без да било необходимо изричното му писмено съгласие. Отделно от
горното ответникът сочи, че с Решение № 1500/06.02.2017 г.на ВАС, петчленен
състав I-ва колегия се обезсилвало Решение
№12897/01.12.2015 г., постановено по адм.д. № 9462 по
описа за 2014 г.на ВАС в частта, в която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и
чл. 51 ПИКЕЕ, приети по т. 3 от Протоколно Решение № 147 от 14.10.2013 г., на
ДКЕВР. Следователно в този смисъл посочените разпоредби от ПИКЕЕ а именно чл.
48 - 51 ПИКЕЕ, били приложими в настоящия случай ,поради което и ответникът
счита, че ПИКЕЕ били валидни в тази им част. В раздел II в отговора на
исковата молба ответната страна сочи, че било налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена
ел.енергия. 1. Твърди се, че страните по спора се намират в продажбено правоотношение относно
продажбата на ел.енергия през ЕРМ на „Е. П. М.“ АД. 2. Ответното дружество изпълнявало поетите в договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
–да осигурява количествено, качествено и времево отношение а именно да
осигурява непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект, находящ се в *с
клиентски номер *и абонатен номер *. 3. Твърди се, че на 21.4.2017 г. била
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта от страна на
служители на“ Е. П. М.„АД, в присъствието на двама свидетели, които не били служители на ответното дружество.
Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕМ задължение предварително
да известява потребителите за проверките, които извършва реализирайки правата
си на собственик, т.к. подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
СТИ. Ответникът пояснява, че Е. П. М.АД било дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на ЕРМ, чрез която се извършвал пренос и
разпределение на ел.енергия на обособена територия, при наличие на валидна
лицензия затова Л- 138 – 07/13.8.2014 г., издадена от ДКЕВР, което дружество
изпълнявало договорните си задължения добросъвестно съгласно чл. 63 ЗЗД. 4.
Сочи се, че за извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1103209/21.04.2017 г. При проверката били
извършени, твърди ответникът, замервания с еталонен калибриран уред и било
установено, че в регистър 1.8.1. били отчетени 002986 кВТч,
а в скрития регистър 1.8.3 – 017638 кВТч, като потребената ел.енергия в регистър 1.8.3 не била
визуализирана на дисплея и съответно не била отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер - твърди ответникът, бил демонтиран,
подменен с нов, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 448056.
КП, според ответника, отразявал действителното фактическо положение а
извършената проверка на СТИ с фабр.номер
1114021363260499, на неговата цялост и и функционалност и притежавала
съответната юридическа стойност. 5. Процесният
електромер бил предоставен за експертиза в БИМ –ГД МИУ РО- РУСЕ, като за
извършената експертиза бил съставен КП №
39/22.1.2018 г. С експертизата било установено намеса в софтуера на
електромера, констатирано било още че електромерът не съответствал на
техническите характеристики а при софтуерно четене било констатирано наличие на
преминала ел.енергия по трета тарифа
/1.8.3./ от 0017638.121 кВТч която не била
визуализирана на дисплея. Самият КП на БИМ ГД МИУ - РО РУСЕ, релевира ответната страна се ползвал съобразно разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 ГПК с материална обвързваща доказателствена
сила. 6. На 25.01.2018 г. „Е. П. М.” АД - съставили становище за начисляване на ел.енергия и конкретизирало размера на
оспореното вземане, установено било точното количество ел.енергия след
прочитане на регистър 1.8.3 –17 638 кВТч. Съгласно
чл. 50 ПИКЕЕ, обобщава ответната страна операторът на съответната мрежа
можел да коригира количествата ел.енергия като разлика между отметеното
количество ел.енергия и преминалите количества ел.енергия при установяване
несъответствията между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел.енергия за период от не по по-дълъг
от 1 година назад. 7. На 26.01.2018 г.
Е. П. ПVАД издало фактура № **********, с което била определена цената на
реално консумирана ел.енергия, натрупана в скрития регистър – а именно 2 593,74 лева. 8. С писма от Е. П.
М.АД от 26.01.2018 г. и на „Е. П. П.“ АД от 26.01.2018 г., сочи ответната
страна, били приложени констативния протокол от техническа проверка и
фактурата, получени от ищцата, което обстоятелство не се оспорвало от
последната Въпреки, че била извършена корекция на осн.
чл. 50 ПИКЕЕ, ел.енергията, натрупана в невизуализирания регистър, според ответната
страна, била реално доставена и потребена от абоната
– ищец, но същата не била платена от абоната. Съгласно чл. 200, ал. 1, пр.1 –во ЗЗД, купувача на стока бил длъжен да плати цената на
вещта, която била получена, респ.процесната сума се
дължала на осн. чл. 50 ПИКЕЕ, вр.
чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради
всичко изложено по-горе в отговора на искова молба се желае и отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан.Обективирано
е искане за присъждане на разноските по делото.В условията на евентуалност е
направено възражение с правно осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.В подкрепа на твърденията си ответникът е направил доказателствени
искания
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 25.05.2018 год. ищецът представляван от адв.Р.С.от АК
Варна желае съдът да уважи ищцовата
претенция, като счита че същата безспорно се била доказала от събраните по делото доказателства
.Процесуалният представител на ищеца желае съдът да съобрази доводите изложени
в исковата молба и да при постановяване на Решението в полза на ищеца да се
присъдят сторените съдебно деловодни разноски. Изрично адв.С.жела
съдът да обърне внимание на твърдяното от ответната страна нарушение при
изготвянето на Метрологичната експертиза от страна на БИМ – провеждането и
извън законоустановения 30 – ет
дневен срок. В същото съдебно заседание ищецът, чрез адв.С.е
направил и възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК .
В откритото съдебно заседание ответното дружество,представлявано
от адв.Н.Г.от АК Вана желае съдът да отхвърли предявеният
отрицателен установителен иск.Адв.Г.препраща към подробните аргументи, изложени
от ответното дружество в отговора на искова молба, като желае в полза на
ответното дружество да се присъдят сторените съдебно деловодни разноски .
Съобразявайки
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните
и съдът на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че страните по делото се намират в облигационна
връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия, както и че ищцецът има качество потребител на ел. енергия по
смисъла на ЗЕ; че е извършена проверка на адреса на потребление (обект
на потребление на ел.енергия), за което е съставен КП от служители на „Е. П. М.“
АД; че ищецът не е присъствал при извършването на проверката на СТИ
както и че ответната страна на дата 26.1.2018 г.е издала към ищеца данъчна
фактура на стойност 2 593,74 лв.,
която сума не е платена от ищеца на ответника.
По делото са приети и
приобщени като писмени доказателства относимите към
спора заверени за вярност с оригинала копия на следните писмени доказателства, а именно: Констативен протокол № 1103209/21.04.2017
г.; Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 39/22.01.2018 г.; становище от дата 25.01.2018 г. за
начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол № 39/22.01.2018
г., абонатен № *, клиентски № *и извършена техническа проверка; фактура № **********/26.01.2018 г.; писмо изх. №
46484_КП1103209_1/26.01.2018 г. от „Е. П. М.” АД; писмо изх. № 46484_КП1103209_2/26.01.2018 г.от „Е. П. П.” АД; 2 бр.
известие за доставяне от 30.01.2018 г.; справка
за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 14.02.2018 г. за
клиент с клиентски № **********; извлечение
за фактури и плащания към дата 14.02.2018 г. за клиент с клиентски № **********.
Допълнително
е приобщено по надлежния ред и изисканото и изпратено от трето на спора лице по
реда на чл.192 ГПК с молба
вх. № 32574/15.05.2018 г. на „Е. С.” АД,
заверено копие на: Протокол за
монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер № **********/25.11.2013 г.
Безспорно от цитираните по-горе писмени доказателства се извежда
извода, че ищецът М.М. *** и ответното дружество се
намират в договорни отношения с предмет продажба на ел.енергия и ищецът има
качеството потребител на ел.енергия за битови нужди. Установено е по делото въз
основа на писмените доказателства включително и въз основа на кредитираното от
съда като обективно и компетентно дадено заключение по допуснатата Съдебно – електротехническа
експертиза на в.л.Н.В., че на дата 21.04.2017
г. служители на трето на спора юридическо лице –„Е.П.М.”АД са извършили
проверка на електромера ( СТИ ) обслужващ адреса на потребление на ел.енергия
.Проверяваният електромер с фабричен номер 1114 0213 6326 0499 бил тип ISKRA - МЕ 162 с ток 5/85 А, монофазен, статичен, като констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол номер 1103
209/21.4.2017 г.
Видно от отразеното от служителите на „Е.П.М.” АД – проверката е била
извършена без участие на абоната.Изрично е вписано,че на проверката са
присъствали двама свидетели като за единия е посочено,че е син на абоната / л.
21-ви от делото / .
От отразеното в КП от проверката на процесния
електромер се констатира,че служителите на електропреносното
дружество са снели показанията на
електромера по отделните тарифи и са ги записали в протокола както следва :
1.8.1 -002 986 кВТч ; 1.8.2 – 008 199 кВТч ; 1.8.3. – 017 683 кВТч
; 1.8.4 – 000 000 кВТч и1.8.0 - -028 823 кВТч.
След извършване на проверката на СТИ, се изяснява по делото , че проверяваният
електромер е бил демонтиран и представен за експертиза в БИМ.От проведената от
БИМ – ГД МИУ РО –РУСЕ метрологична експертиза,
обективирана в КП
№ 39/ 22.1.2018 г. се установява,че
служителите на БИМ са констатирали и вписали в протокола ,че е в СТИ е била
осъществена външна намеса на електромера в тарифната схема; наличие на
преминала ел.енергия на Тарифа 1.8.3 от
17 738 кВТч , която не е била визуализирана на дисплея и че действително потребената ел.енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа ТЗ/ 1.8.3./
Констатирано е било още от БИМ , че електромерът съответства на
техническите характеристики ; тарифа 1.8.3. не се изписва на екрана при
редовен отчет а наличието на ел.енергия
преминала по ТЗ показва неправомерно софтуерно въздействие върху електромера
,чрез претарифиране по отделните тарифи / или
регистри .
Безспорно се изяснява по делото и от КП на БИМ и от заключението
на в.л.Н.В., че в КП на БИМ не е било отразено нарушение на целостта на метрологичната и
ведомствена пломби на електромера, което
показвало ,че електромерът не е бил отварян с цел неправомерен достъп .
Въз основа и на КП на БИМ и на заключението на в.л. Н.В. се
установява по делото , че в случая се касае за софтуерно претарифиране по отделните регистри на проверявания електромер, като претарифирането е било осъществено посредством
въздействие през инфрачервения порт на
СТИ. Количеството ел.енергия от
17 638 кВТч е било отразено и в издадената от
ответната страна фактура с номер 0262 3827 68 от 21 .06.2018 г. на стойност
2 593,74 лева .
Изяснено е още, че процесната фактура /
приобщена като заверено копие на л. 25
–ти от делото / е била издадена и след изготвяне на писмено становище от страна
на дружеството „Е. П. М. „АД . Видно от л. 24 – ти на дата 25.1.2018 г. от дружество
Е. П. М.АД на основание чл.50 ПИКЕЕ са
изготвили писмено Становище за начисление на ел.енергия относно КП № 39/22.1.2018
г., аб.№ * , кл.№ *и
извършена техническа проверка като е одобрено на потребителя на ел.енергия и
абонат на ответното дружество – ищеца по делото да му се начисли ОБЩО
допълнително количество ел.енергия в размер на 17 638 кВТч
разделено на три отделни подпериода – общо от 22.04.2016 г. до 21.04.2017 г.
Т.е. от всички описани
по-горе и анализирани писмени доказателства и заключението на в.л.Н.В. по
допусната СТЕ се установява и изяснява че в конкретния случай исковата суча претендирана от ответната страна за заплащане от ищеца –
потребител на ел.енергия е била определена при условията на чл.50 ПИКЕЕ- след
извършена проверка на електромера
обслужващ адреса на потребление , изготвяне на метрологична експертиза от БИМ и
съставяне на становище за начисление на ел.енергия по чл.50 ПИКЕЕ от „Е.П.М.“
АД .
Допълнително по делото въз основа на приетата и неоспорена Съдебно
електро техническа експертиза по делото се установява ,че проверяваният
електромер е бил монтиран на адреса на потребление на ел.енергия на 25.01.2013
г. /видно от протокола за демонтаж на СТИ
изискан на осн. чл.192 ГПК – л. 53 –ти от
делото / ; че същият този електромер не е от типа СМАРТ както и че към датата на проверката е бил годно техническо средство като срокът на
метрологична годност на същият електромер ще изтече пред 2019 г.
Несъмнено и според вещото лице В. изчисленията направени от
ответното дружество при пресмятане на стойността на ел.енергията отразена в
регистър 1.8.3 на СТИ са верни математически, определени по цени на средни
технологични разходи .
Или от описаното по –горе се налага извода, че на абоната и ищец
по делото е била извършена корекция на сметката му за потребена
ел.енергия за максималния едногодишен период назад във времето при прилагане на
нормата на чл.50 ПИКЕЕ – т.е. фактурата която не е платена и оспорена от ищеца
не е издадена от ответника за редовен отчет а се касае за едностранно
коригиране на сметката на потребелението на
ел.енергия .
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца М.М. отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим,
тъй като с него ищецът цели да установи със СПН несъществуването в полза на
ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на претендираното от последното вземане в
размер на общо 2 593,74 лева.
При предявеният отрицателния установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе да установи
при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи
правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника.Ответната страна следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си
доставчик на електроенергия е доставила определеното количество електроенергия,
така както е посочено в процесната фактура, че това
количество не е платено от абоната - потребител на ел.енергия –М.М., поради което и в съответствие със одобрените и приети
Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.
Факт е по делото, че страните се намират в договорна връзка както
и че ищецът М.М. има качеството потребител на
ел.енергия за битови нужди с обект на потребление находящ
се в *, с титуляр на партидата М.М., както и
че потребяваната от ищеца ел.енергия се отчита и
заплаща по партида водена при ответника с посочените и по-горе клиентски и
абонатни номера.
Изяснено е по делото въз основа на писмените доказателства и заключението
по допуснатата СТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като
компетентно проведена), че електромерът обслужващ адреса на потребление на
ел.енергия е бил обект на проверка извършена на дата 21.04.2017 г. Не е спорно,
че проверката е извършена в отсъствието на абоната – потребител.
Спорът всъщност между страните се свежда до това дали е спазена цялата
корекционна процедура от „Е.П.” АД за да се приеме,че
именно количеството посочено в издадената от ответника фактура и то за исковия
период от една година е било реално доставено от ответника на
потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената сила на констативния
протокол.От съвкупния анализ на събраните в хода на настоящото производство
доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и
доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната потребител –ищеца М.М. за
релевантния период. Установяването на това обстоятелство бе необходимо, защото ел.
енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока.
Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по делото
представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по делото не
е установено от ответното дружество наличието на всички материално правни
предпоставки за дължимост на исковата сума. На
първо място от самия Констативен протокол ( л.20,21) се вижда, че същият не носи
подписа на потребителя, поради което съдът намира,че този частен документ не
обвързва ищеца с констатациите на служителите на „Е.П.М.” АД.На следващо място
видно и от материалите по делото,включително и от СТЕ, заключението по
която съдът възприема изцяло и намира и за обективно и компетентно дадено, се
извежда извода,че исковата сума е била определена съгласно действалите
към датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата на чл.50 ПИКЕЕ. В
тази връзка съдът не може да не съобрази факта,че приетите ПИКЕЕ са били атакувани
пред ВАС, за което са образувани и приключили две отделни административни
дела: адм. д. № 9462/2014 г., IV о. и адм.д.№9462/2014 г. на петчленен състав на ВАС. С
Решение № 12897/ 1500/06.02.2017 г. петчленният състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 г. е отменил Решение № 12897 от
01.12.2015 г., постановено по адм.д. № 9462 по описа
за
ОТМЕНЯ Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от
12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.Т.е.
оспорването на ПИКЕЕ е приключило окончателно с влязлото в сила Решение от 06.02.2017
г. Или при действието на нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ към датата на проверката
на СТИ –21.04.2017г. следва да се даде отговор на релевантния въпрос: Въз
основа на разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ ответникът на годно правно основание ли
претендира заплащането на исковата сума от 2593,74 лв. от абоната и ищец М.М. и въобще спазена ли е цялата процедура по служебно
коригиране на количеството потребена от абоната ел.енергия за минал период от
време ?. Този отговор следва бъде даден в конкретното производство въз
основа на всички събрани по делото доказателства, както и при правилна преценка
на действащата към дата на проверката на СТИ нормативна база и не на последно
място в съответствие и с постановените актове на ВАС а и на практиката на
ВКС по реда на чл.290 ГПК.Според настоящият състав в конкретния спор съдът
следва да даде отговор на въпроса дали ответникът е спазил цялата процедура по
определяне и начисляване на количеството ел.енергия, претендирано за заплащане
от ответника, така както е регламентирана в неотменените от ВАС разпоредби и на
чл. 47 и на чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ.На първо място при постановена задължителна
съдебна практика и на ВКС и на ВАС съдът счита, че следва да даде отговор
на правно релевантният въпрос дали е спазена от ответника процедурата
регламентирана в ПИКЕЕ при начисляване на исковата сума от 2593,74 лева,претендирана
за заплащане от абоната.В тази връзка следва да се посочи, че в Решение №
104/1.08.2016 г. на ВКС, ТК, І-во т.о., с председател
съдията Елеонора Чаначева, постановено по търговско
дело № 1671/2015 г. по реда на чл.290 ГПК (съдържащо подробен
сравнителен анализ на действалата преди и след приемането на ПИКЕЕ нормативна
уредба даваща право на ответното дружество да извършва едностранни корекции
на сметки на потребена ел.енергия), касационната инстанция е визирала две отделени
две хипотези в които това би могло да се извърши: „констатирано обективно
неизмерване,неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие
върху измервателната система. Конкретно по въпроса по който е постановен
съдебният акт по реда на чл.290 ГПК ВКС приема, че „последицата
от липсата на изпълнено изискване на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ за
присъствие на проверката по чл.43 и чл.44 от ПИКЕЕ на орган на полицията,
при съставен констативен протокол, макар и отговарящ на останалите
изисквания на чл.47 от ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора
на електроразпределителната мрежа право да извършва корекция на сметката за
електроенергия на потребител,респ. – на право на крайния снабдител да
претендира суми,начислени на потребителя въз основа на тази корекция.” В обобщение,
след като по делото е установено и изяснено,че се касае за неправомерно
софтуерно претарифиране на СТИ , то според
настоящия състав КП на първо място не обвързва потребителя –ищецът М.М. с констатациите обективирани
в протокола, поради това че Констативния протокол,съставен от „Е. П. М.„ АД
за проверка на СТИ е частен документ.Отделно от горното при установено по
делото неправомерно софтуерно претарифиране на СТИ
,което може да е само субективно ( видно и от съдебно електротехническата експертиза),при
липса на данни за виновно поведение на абоната според съда КП от проверката на
СТИ не е годно основание да ангажира отговорността на потребителя за заплащане
на исковата сума . На второ място въз основа на всички събрани по делото
доказателства по делото не се установява кога точно е извършено неправомерното претарифиране на СТИ за да се приеме, че именно за исковия максимален
едногодишен период назад, считано от датата на проверката проверяваният
електромер е насочвал ел.енергията към невидимия регистър 1.8.3.
С оглед изложеното по-горе съдът извежда извода,че ответникът не е
установил и доказал по несъмнен начин, че именно процесното количество
ел.енергия възлизащо на сумата от 2 593,74 лева е било доставено на абоната
и потребено от последния за да се търси заплащането
на цената на иначе правилно пресметната ел.енергия .
С оглед изложеното по-горе и от фактическа и от правна страна съдът
намира предявения иск и за основателен и за доказан поради което го уважава в пълнота.Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим, основателен
и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в
полза на ищцата реално сторените разноски по делото за които са ангажирани доказателства.
Видно от приобщения по делото на лист 61– ви списък по чл.80 ГПК ищецът
желае да му се присъдят съдебно - деловодни разноски в общ размер на 555,80
лева (петстотин петдесет и пет лева и осемдесет стотинки )от които за заплатена държавна такса 105.80 лева /ведно
с преводната такса от 2лв./ и 450.00 лева за заплатен адвокатски хонорар в
брой.Претендираните от ищеца съдебно деловодни
разноски са доказани и по основание и по размер ( видно от лист 2-ри и 8- ми по
делото ) , поради което съдът следва да ги присъди като доказани по основание и
по размер .
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ответното
дружество „Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П.и П. С. С., заедно от всеки двама членове
на УС на дружество и ищеца М.И.М., ЕГН ********** - с адрес на
обекта на потребление на ел.енергия: *,
че М.И.М., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество "Е. П. П." АД, ЕИК * СУМАТА от 2 593,74
лева / две хиляди петстотин деветдесет и три лева и седемдесет и четири
стотинки/ -начислена под формата на корекция от ответното дружество „Е. П. П.”
АД, за обект, находящ се в *- за периода от 22.04.2016 г. до 21.04.2017 г. по фактура № **********/26.01.2018
г. за клиентски номер *и абонатен номер *,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.” АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П.и П.
С. С., заедно от всеки двама членове на УС на дружество
ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М.,
ЕГН ********** - с адрес на обекта на потребление на ел.енергия: *СУМАТА от общо 555,80 лева
(петстотин петдесет и пет лева и осемдесет стотинки )- сторените от ищеца
страна съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :