№ 12297
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110129902 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на Т. П. Д. със
Заповед № Д-49/13.04.2022г. на ръководителя на Поделение „Пътнически превози“- София
към БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с оспорваната заповед в качеството му на „работник, ремонт на
ПЖПС, шлосер, шофьор“ му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ поради „неизпълнение на възложената работа“, като отрича да е извършил
описаното в заповедта деяние, а именно да е участвал в ПТП с управлявания от него на
28.02.2022г. камион „МАН“ с рег. № 2069 МА, респ. превозваните в ремаркето към
автомобила колооси да са паднали и да са причинили описаните в заповедта имуществени
увреждания. Поддържа, че откарал въпросните колооси до местоназначението им, без да е
участвал в каквито и да е произшествия. По изложените съображения прететндира
наложеното наказание да бъде отменено.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че ищецът е извършил
описаното в заповедта за дисциплинарно наказание нарушение- допуснал е превозваните в
ремаркето на товарния автомобил колооси да паднат, като не ги е закрепил с колани, и с това
е станал причина за ПТП и за настъпили в резултат от него увреждания по товарната
композиция, което се установявало от съставения за ПТП протокол, от писмените обяснения
и декларации на служителя, както и от счетоводните документи, съставени във връзка с
отстраняване на настъпилите в резултат от инцидента имуществени вреди. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
1
следва при условията на пълно и главно доказване- така, както го изисква разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност
на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
Не е спорно, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства, че страните по делото са обвързани от трудово правоотношение, по силата на
което ищецът заема длъжността „работник, ремонт на ПЖПС, шлосер, шофьор“ в
локомотивно депо София- район Мездра към Поделение „Пътнически превози“- София на
„БДЖ- ПП“ ЕООД, че на 28.02.2022г. изпълнявал трудовите си задължения, част от
съдържанието на заеманата длъжност, като превозвал от гр. Мездра към гр. София четири
броя колооси с управлявания от него товарен автомобил „МАН“ с рег. № СВ 2069 МА,
както и че със Заповед № Д- 49/13.04.2022г. на директора на поделението му било наложено
наказание „предупреждение за уволнение“, връчена му на 14.04.2022г.
С исковата молба ищецът не е навел доводи, касаещи формалната законосъобразност
на наложеното му дисциплинарно наказание, като същата се установява и от надлежно
приобщените и неоспорени писмени доказателства. Обективно най- ранният момент, в
който субектът на работодателска, респ. дисциплинарна власт би могъл да узнае за
извършване на нарушението е датата на извършването му, а от тази дата до датата на
налагане на наказанието съобразно правилото на чл. 195, ал. 3 КТ- 14.04.2022г., когато
заповедта е връчена на служителя, е изминал период от време, по- кратък от предвидените в
нормата на чл. 194, ал. 1 КТ преклузивни срокове. Спазването на императивно разписаната в
нормата на чл. 193, ал. 1 КТ процедура се установява от представените с отговора на
исковата молба и неоспорени писмено искане на обяснения с изх. № 9303-54/01.03.2022г.,
адресирано до ищеца и получено от него на 01.03.2022г., както и депозираните от него на
същия ден писмени обяснения по вмененото му нарушение. От съдържанието на оспорената
заповед от 13.04.2022г. се установява и правнорелевантното обстоятелство, че същата е
мотивирана в степен, позволяваща на служителя, когото касае, да узнае за какво нарушение
на трудовата дисциплина е наказан. Заповедта съдържа достатъчно индивидуализиращи
деянието белези- субективни и обективни, които обезпечават възможността да бъде
извършена преценка относно срочността на наказанието и спазването на изискването на
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 КТ за неговата еднократност и които обезпечават
възможността на наказания да узнае за кое свое поведение е санкциониран и да организира
евентуалната си защита.
С оглед на така изложеното съдът намира, че оспореното в настоящото производство
дисциплинарно наказание е наложено при спазване на процедурните изисквания на КТ. С
оглед на това в случая не съществува формално основание, което само по себе си да
обоснове отмяна на санкцията, а законосъобразността на същата следва да бъде преценена в
светлината на материалните предпоставки за налагането й, като бъде извършена преценка за
реалното осъществяване на вмененото на служителя поведение, за квалифицирането му като
нарушение на трудовата дисциплина и евентуално за съответствието на наложеното
наказание с естеството и тежестта на извършеното.
Съгласно оспорената в настоящото производство заповед на 28.02.2022г. ищецът
2
превозвал с камион „МАН“ с рег. № СВ 2069 МА четири колооси от гр. Мездра към гр.
София, като доколкото при натоварването им не укрепил товара, същите паднали по време
на движението от ремаркето на камиона и причинили щети по МПС, както и по други
участници в движението, в резултат на което работодателят извършил разходи за
отстраняване на нанесените увреждания.
В депозираните пред работодателя в хода на развилата се пред него дисциплинарна
процедура обяснения, дадени по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, ищецът е заявил във връзка с
процесния случай, че на 28.02.2022г. получил заповед да превози от гр. Мездра до гр. София
четири колооси, които натоварил на стойките и потеглил за гр. София, но на тунела
„Витиня“ стойките, заедно с колоосите се изпързаляли и паднали в канавката. В обясненията
си е изразил предположение, че причина за това са неподходящите стойки, както и
дюшемето на автомобила, което било от пресован фазер.
Съгласно представения от РУ на МВР- Ботевград и неоспорен от ищеца протокол за
ПТП № 1778755/28.02.2022г. на 28.02.2022г. около 14:30 часа, на път I- 1, в района на тунел
„Витиня“ в посока към гр. София, от товарен автомобил „МАН“ с рег. № СВ 2069 МА,
управляван от ищеца Т. П. Д. при извършване на десен завой на платното за движение
паднал неукрепен товар, в който се ударил лек автомобил „Рено“ с рег. № Х 3826 ХА, в
резултат на което възникнали материални щети по двата автомобила.
Въз основа на така приобщената доказателствена съвкупност се установява в нужната
за процеса степен, че противно на поддържаното от ищеца с исковата молба, същият е
участвал в ПТП с управлявания от него товарен автомобил „МАН“ с рег. № СВ 2069 МА,
респ. че механизмът на настъпване на произшествието е именно посоченият от работодателя
в заповедта за дисциплинарно наказание. Така, в обясненията си, депозирани по реда на чл.
193 КТ, ищецът изрично признава за настъпването на инцидента поради падане от
ремаркето на автомобила на четирите колооси, които превозвал, което по своята правна
същност представлява признание на релевантни за спора обстоятелства с правно значение,
което, преценено по реда на чл. 175 ГПК, намира опора и в неоспорения протокол за ПТП. В
последния, както бе изяснено, като причина за настъпване на инцидента е посочено
изпадането от товарния автомобил на неукрепен товар, пренасян с него.
Същвеременно, въпреки разпределената с доклада по делото доказателствена тежест в
тази насока, работодателят, чието е процесуалното задължение пълно и главно да установи
конкретно описаното в заповедта поведение на служителя, както и че същото съставлява
нарушение на трудовата дисциплина, в частност „неизпълнение на възложената работа“ и
„неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение“ по смисъла на разпоредбите
на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ, не е ангажирал доказателства, че част от съдържанието на
заеманата от ищеца длъжност е да натоварва стоките/вещите, които му е възложено да
превози в качеството му на шофьор, респ. да укрепва по конкретно регламентиран от
работодателя начин различните видове товари с оглед тяхната специфика. Не се установява,
а не се и сочи с индивидуалния трудов договор, с длъжностната характеристика за
длъжността, с вътрешни правила на работодателя на служителя да е възложено физическото
подсигуряване на превозваните товари по какъвто и да е специфичен начин, вкл. по сочения
от ответника- чрез използване на специални колани. Следователно, в случая не е установено
на Т. П. Д. по надлежния за това начин да е вменено съответното задължение,
неизпълнението на което да се намира в причинна връзка с настъпилия инцидент, респ.
същият да е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, единствено годно за ангажиране
на дисциплинарната му отговорност съобразно нормата на чл. 186 КТ.
По изложените съображения налагането на процесното дисциплинарно наказание се
явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
3
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца. Такива, обаче, в
случая не следва да му бъдат присъждани, тъй като същият не е заявявал претенция да е
извършвал разходи във връзка с настоящото производство.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата от 80.00 лева, представляваща държавна такса за разглеждане
на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ
наложеното на Т. П. Д., ЕГН **********, дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, наложено със Заповед № Д-49/13.04.2022г. на ръководителя на Поделение
„Пътнически превози“- София към БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Поделение „Пътнически превози“- София към БДЖ „Пътнически превози“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на СРС сумата от
80.00 лева- държавна такса за разглеждане на иска с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр.
с чл. 188, т. 2 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4