Р Е
Ш Е Н
И Е
№260612
гр.Варна, 22.02.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, шестнадесети състав, в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА Х.
при секретаря Г.ДАМЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№
7254 по описа за 2020 год. на ВРС , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Е.И.Х. с ЕГН **********,
адрес ***, чрез адв. Б.Ф. от ВАК, кантора с адрес: ***,
съдебен адреса***, БУЛСТАТ *** с адрес: ***, представлявана от И. П. в
качеството му на кмет.
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на
следния имот: поземлен имот с площ от 1027 кв.м. и идентификатор *,съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК изменена със Заповед
КД-14-03-1897/23.07.201 Зг. на началника на СГКК-Варна, находящ
се в *, при граници: *,* , *,*, на твърдяното придобивно
основание от ответника - АЧОС № 10201/02.08.2019г.
Моли да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Обстоятелства от които произтича претендираното
право:
Ищцата Е.И.Х. е наследник на баща си И. Ц. Х., починал на 24.12.2008г.
Последният владее от 1988г. имот с площ от 1027кв.м., представляващ съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г.
на изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед
КД-14-03-1897/23.07.2013г. на началника на СГКК-Варна, поземлен имот с
идентификатор * с адрес: *, при граници: *, *, *, *. Имота му е бил предоставен
с Постановление № 26 на Министерски съвет и Националния съвет на Отечествения
фронт от 1987г. и Решение № 9/130-4-4 от 26.07.1988г. на ИК на ОбНС - гр.Варна. Предпоставките за придобиване правото на
собственост от наследодателя към датата на неговата смърт са били налице, тъй
като последният е установил владение върху имота от посочения по-горе момент в
трайно установените му граници и то е било упражнявано непрекъснато, необезпокоявано
и явно до смъртта му.
Малко преди неговата кончина, а и след това и по понастоящем ищцата владее имота с идентификатор * с адрес *, при
граници: *, *,*,*,непрекъснато,необезпокоявано,явно
и трайно.
В имота има изградени две постройки с идентификатори * и *, като същият е
ограден с телена мрежа закрепена на бетонови колове. В периода от 2007 до
настоящия момент, имота е бил владян единствено от ищцата, като последната е
посадила и овощки в двора, а имено 2 ореха; 3 сливи;
1 череша; 3 дюли; 3 бадема; 3 смокини; 3 лозички; 4
праскови; 2 ябълки и две мушмули. Имота е електрифициран и титуляр на партидата
при електроразпределителното дружество „Е.-П. П." АД е ищцата. Последната
ежегодно заплаща данъците на имота си и го приема за свой собствен. Постоянния
й адрес по лична карта е на този имот.
През 2018г. ищцата е поискала да се позове на изтекла в нейна полза придобивна давност върху процесния
имот чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Подала е заявление с рег.№ АУ060113ВН от 20.06.2019г. до О. В. с искане да й
завери молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот,
чрез извършване на обстоятелствена проверка. В отговор Община Варна е издала
Удостоверение с рег.№ АУ060113ВН 009ВН от 30.07.2019г. Видно от същото, досежно процесния имот няма
съставени АДС, АОС до момента, няма извършвано отчуждаване и възстановяване по
ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др.
След подадената молба-декларация, О. В. е актувала имота на основание чл.2,
ал.1, т.7 от ЗОС и е съставила АЧОС с №10201 от 02.08.2019г. с дв.вх.№ 20132 при АВ гр.Варна. Същият този акт удостоверява
несъществуващо право на Община Варна, тъй като последната не е придобила
правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и изобщо на
някой от предвидените способи в чл.2 от ЗОС.
За ищцата е налице правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост, предвид неоснователното твърдение на О. В. за собственост върху процесния имот с идентификатор * и съставения без основание
акт за частна общинска собственост. Действията на Общината препятстват
възможността, ищцата да продължи процедурата по издаване на констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на основание изтекла
в нейна полза придобивна давност.
В срока за отговор на исковата
молба, ответникът депозира отговор. Оспорва изцяло
настоящата искова претенция към О. В., като счита наведените в същата твърдения
за неоснователни и недоказани, в това
число и твърдяното преобразуване и правоприемство на
ищеца.
От друга страна община Варна е придобила правото на собственост върху ПИ
10135.5401.3116, с площ от 1027 кв.м. по силата на закона.
Съгласно чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, която правна норма е вписана като правно
основание за съставяне на АЧОС №10201/02.08.2019г., общинска собственост са
имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон.
Съгласно чл. 5 от ЗОС, акта за общинска собственост е официален документ,
имащ констативно действие и се ползва с формална доказателствена
сила. Дейността по актуване на имотите има вътрешно служебен характер и не
засяга права и законни интереси на граждани или организация.
И. Х. Ц. - записан в имот 1879 по КП към ПКП на м.„Б.-с." не фигурира
в списъка на „платили ползватели".
Оспорва така наведените твърдения за осъществен фактически състав на придобивната давност, визиран в императивната разпоредба на
чл. 79 от ЗС.
Придобивната давност съдържа два
съществени елемента: период от време с определена от закона продължителност и
владение - упражняване на фактическо господство върху имота с намерение да се
свои, във връзка и с чл.68, ал.1 от ЗС. От изложеното в исковата молба, счита,
че в конкретния казус тези два елемента не са налице. Освен това, предпоставка
за придобиване на имота по давност е и същият да представлява годен обект на давностно владение, съответно липсата на законово
ограничение да тече придобивен давностен
срок в твърдения период на упражняване на владението, предвид редица законови
разпоредби чл.8б от ЗС, пар.1 от ЗД на ЗС, чл. 29 от
ЗСГ (отм.), чл. 59 от ЗТСУ (отм.), чл. 200 от ЗУТ, чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и др.
са предвидени законови ограничения и забрани за придобиване на имоти на
основание давностно владение. Всички забрани изхождат
от защитата на публичния интерес и са императивни материалноправни
норми и следва да бъдат прилагани служебно от съда, според т.1 и т.З от TP
№1/09.12.2013г. на ВКС по тълк. дело №1/ 2013г. на
ОСГК.
Съгласно Конституцията от 1947г. собствеността е могла да принадлежи само
на държавата, на кооперациите и на частни лица, като общината е изключена като
носител на правото на собственост, каквото е притежавала по отменения ЗИСС.
Общинската собственост не е била закрепена и в Конституцията от 1971 г., като
за първи път с едно изменение от 1990 г. отново е било прокламирано
разделението на собствеността на държавна и общинска, включено впоследствие
като принцип и в новата Конституция от 1991г. На законодателя е възложено със
закон да определи обектите на държавната и общинска собственост, което е
станало с приемането на едноименните закони през 1996 год. в сила от
01.06.1996год. Въпросният 10г.давностен срок,
обуславящ претендираната придобивна
давност не е изтекъл.В тази връзка съгласно чл.86 от ЗС във всичките й редакции
и приложение на параграф 1 от ЗИД на ЗС е въведен мораториум за придобиване по
давност на имоти частна общинска собственост до 31.12.2022год., считано от
01.06.2006год. Съгласно последното изменение на визираната правна норма,
обнародвано в ДВ бр.7 от 19.01.2018год. в сила от 31.12.2017год., давността за
придобиване на имоти-частна държавна или общинска собственост спира да тече до
31.12.2022год. С оглед цитираната разпоредба счита, че съществува и забрана за
придобиване по давност на имот * с площ от 1072кв.м.
С оглед гореизложеното намира, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, като на
ответника съдът присъди юк.възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата,
чрез процесуален представител адв. Б.Ф. от ВАК
поддържа иска. По съществото на спора, претендира от съда да постанови решение,
с което да уважи иска, както и да й присъди сторените по делото разноски.Проц.представител на ищцата представя писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител юк.Бойчевски поддържа отговора на исковата молба. По съществото на
спора, претендира от съда да постанови решение, с което да отхвърли иска,както
и да му присъди разноски.
По допустимостта на иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск,
за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или
на едно право, когато има интерес от това. А за да е налице такъв интерес е
достатъчно да се оспорва претендираното или да се
претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на правен интерес се обуславя
от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи
в какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия случай правния си интерес от
иска ищецът извежда от липсата на документ за собственост на владения от него
имот, и предвид формалното
легитимиране на ответника , като
собственик със съставения акт за собственост.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приетото по делото удостоверение
за наследници /л.5/ се установява,че ищцата се явява единствен наследник и
дъщеря на И. Х. Ц., починал на 24.12.2008год.
Към делото е прието удостоверение /л.6/ , съгласно което на наследодателя на ищцата е предоставен за
ползване, съгласно Постановление № 26 на
Министерски съвет и Националния съвет на Отечествения фронт от 1987г. и Решение
№ 9/130-4-4 от 26.07.1988г. на ИК на ОбНС - гр.Варна,
следния имот Хавра в размер на 800кв.м.,находяща се в землището на *.
Приобщена към доказателствата по делото е разписка за платена от страна на
ищцата ел.енергия за имот в местност Б.-с., №*, Вилна зона В.
Съгласно приобщена към доказателствата по делото молба-декларация за
признаване право на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на
обстоятелствена проверка се установява , че от Дирекция „ОСИСД“ при община
Варна, Областна администрация Варна и община Варна, Дирекция МДТ е вписано,
както следва : от Дирекция „ОСИСД“ при община Варна,че за имота е издадено удостоверение рег.№АУ060113ВН-009ВН от
30.07.2019год. от кмета на Община Варна; От Областна администрация Варна,че за
имота е издадено удостоверение
ОП-19-9400-471/1/ от 12.11.2019год. и от община Варна, че е издадено
удостоверение изх.№МДТ19000001ВН/02.01.2019год.
Така описаните в молбата –декларация удостоверения са приети към
доказателствата по делото от л.12 до л.15.
Приобщен към доказателствата по делото е акт №* за частна общинска
собственост, съставен на 02.08.2019год.за ПИ с идентификатор * с площ от
1027кв.м.,находящ се в ** по КК и КР . В акта за
частна общинска собственост е вписано следното основание: чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС.
Прието към доказателствата по делото е кореспонденция между органите, които
подписват молба-декларацията и Дирекция „Общинска собственост, икономика и
стопански дейности“ при Община Варна, видно от която за имота е открита
процедура по съставяне на АОС.
Приети по делото са извадка от регистър за имот * в град Варна,разписен
лист, както и заверен препис от таблица
за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите по
новия план на местност „Б.-с.“ кв.Г., град В.
Към доказателствата по делото е приета заповед №РД-12-7706-313 от
19.10.2012год. на областен управител на област с административен център В. за
одобряване плана на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 на местност **, като
една част от имотите по този план представляват зем.земя,
а останалата част попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по
параграф 4,ал.2 от ПВР на ЗСПЗЗ.
По делото са ангажирани специални познания, чрез
заключение на ВЛ по СТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено.
От заключението на експерта се установява следното :
С удостоверение № / копието не се чете/от 23.08.1988г., / лист 6
от делото/, на И. Ц. Х. се предоставя за ползване хавра
с площ от 800 кв.м., *, при граници: Й. Ж., път, увраг.Кадастралния
план на „Западно от Г. от 1979 г., с попълване 1989 г., предоставеният за
ползване имот на И. Ц.Х. с горното удостоверение е нанесен в плана с № *, с
площ измерена аналитично 980 кв.м. и е записан в разписния лист на И. Х. Ц.,
при граници: имот № * на Ц. Ив. И., път и от две страни - скат.На комбинирана
скица № 1, имот № * е изчертан с червени линии и
червен надпис.
На основание горните
констатации, по отношение на местонахождение на имота, неговите граници и
съседи, експерта намира пълна
идентичност на имот № * от кадастралния план на „Западно от Г. от 1979r., с
попълване 1989 г. и предоставеният за ползване имот на И. Ц. Х. с удостоверение
от 23.08.1988г.
Съгласно кадастралния план
на „Западно от Галата от 1979 г., с попълване 1989 г., с попълване 1996г.,
одобрен със зап. № Р-115/29.04.1996г., границата
между имоти №№: * и * се променя, като промяната е нанесена със зелени линии
/лист 69 от делото/, а имотите получават нови номера, съответно имот № * става
№ *, а имот № * става № *.На комбинирана скица № 1, имоти №№: * и * са изчертани със зелени линии и зелен надпис.За имоти №№: * и *
от кадастралния план, няма съставен разписен лист.
Съгласно помощния план към плана
новообразуваните имоти на с.о. *, одобрен със заповед №
РД-12-7706/313/19.10.2011 г. на Областен управител на Област Варна и таблицата
за разпределение на площите, имот № * с площ от 989 кв.м. е записан на И. Х. Ц.,
при граници: имот № * на Й. Д. Ж., път и от две страни - скат.
В плана на новообразуваните
имоти, НИ * съответстващ на * е записан на „неиднетифициран
собственик, при граници: НИ * на К. Г. Л., път № * и от две страни - НИ * скат
на имот на Община Варна.
Имот с идентификатор *,
съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК изменена със Заповед КД-14-03- 1897/23.07.201 Зг. на началника
на СГКК-Варна, находящ се *, е идентичен с имота
предоставен на И. Ц. Х. с Постановление №26 на Министерски съвет и Националния
съвет на Отечествения фронт от 1987г. и Решение № 9/130-4-4 от 26.07.1988г. на
ИК на ОбНС - гр.Варна.Идентичността е установена по местонахождение и граници на процесния имот.
За местността в която
попада процесният имот с идентификатор *, съгласно
КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК изменена със Заповед КД-14-03- 1897/23.07.201 Зг. на началника на
СГКК-Варна, са налични следните планове и карти:
1. Кадастралния план на „Западно от Г. от
1979 г., с попълване 1989 г„ с попълване 1996г., одобрен със зап. № Р-115/29.04.1996г.
2. Плана на новообразуваните имоти на с.о. „*",
одобрен със заповед № РД-12-7706/313/19.10.2011 г. на Областен управител на
Област Варна.
3. Кадастралната карта на гр. Варна, одобрена
със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г., изм. със заповед №
КД-14-03-1897/23.07.2013 г.
- Кадастралния план на „Западно от Г. от
1979 г., с попълване 1989 г., предоставеният за ползване имот на И. Ц. Х. с
горното удостоверение е нанесен в плана с № *, с площ измерена аналитично 980
кв.м. и е записан в разписния лист на И. Х. Ц., при граници: имот № * на Ц. Ив.
И., път и от две страни - скат.
- Кадастралния план на „Западно от Г. от
1979 г., с попълване 1989 г., с попълване 1996г., одобрен със зап. № Р-115/29.04.1996г., процесният
имот е нанесен с № *, без разписен лист, при граници: път, от две страни - скат
и имот № *.
- В помощния план към плана
новообразуваните имоти на с.о. „*", одобрен със заповед №
РД-12-7706/313/19.10.2011 г. на Областен управител на Област Варна и таблицата
за разпределение на площите, имот № * с площ от 989 кв.м. е записан на И. Х. Ц.,
при граници: имот № * на Й. Д. Ж., път и от две страни - скат.
- В плана на новообразуваните имоти, НИ *
съответстващ на 1879 е записан на „неиднетифициран
собственик, при граници: НИ * на К. Г. Л., път № * и от две страни - скат на НИ
* на Община Варна.
- В кадастралната карта на гр. Варна,
одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 п, изм. със заповед №
КД-14-03-1897/23.07.2013 г., процесният имот с
идентификатор * е записан на О. В., ЕГН/БУЛСТАТ: *, няма данни за идеалните
части, с акт за общинска собственост № * том * per. *
от 07.08.2019г., издаден от Служба по вписванията гр.Варна, при граници: *,*,*,*.
Съгласно общия устройствен
план на О. В., одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на
МРРБ, процесният имот с идентификатор * попада в зона
с отреждане „Жм2" - жилищна устройствена зона с
ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания.
Процесният
имот с идентификатор * от кадастрална карта на гр. Варна, адм.
район „А.", одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г., изм. със
заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г.,на НАЧАЛНИК НА СГКК - ВАРНА, е периода
преди колективизацията до 2000г., когато с решение № 322-4/29.05.2000г. на
Общински съвет - Варна, са утвърдени околовръстните полигони на новите селищни
образувания, е бил земеделски имот. Съгласно изброените по - горе кадастрални
планове, същият е бил лозе.
Теренът в който попада
имотът е включен в баланса на ОТКЗС „В.", учредено на 03.03.1959г., след което поради характера на същия и
невъзможността да бъде обработван машинно, като блок на ТКЗС, същият терен е
определен, като зона за земеделско ползване, отбелязано върху картите, като
/ЗЗП/.
В последствие тези терени
попадат под разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
не губят земеделския си характер 29.05.2000г., с обособяване на околовръстните
полигони на селищните образувания.
Конкретно за процесния имот не се откриват данни, същия да е бил
одържавен и да е съставен акт за държавна собственост, както и да е включен в
ТКЗС или ДЗС,имотът е предоставен за ползване по реда на пар. 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на лицето И. Ц. Х. съгласно удостоверение от 23.08.1988г., / лист
6 от делото/.За същия не се откарват данни в ОСЗ – В., за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ;Не се откриват данни за издадена заповед по пар.
4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процесният имот не
съставлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ..
От извършения оглед на
място експертизата констатира, че в процесния имот са
налични:Масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м. стояща
се от две стаи и баня + тоалет заедно.Кладенец, водомерна шахта, септична
яма.Трайни насаждения: две мушмули, три смокини, три бадема, четири праскови,
три дюли, два ореха, три сливи, една череша.Имотът е ограден от всичките си
страни с ограда от бетонови колове и оградна мрежа. -
Имотът е електрифициран и водоснабден.
В полза на ищцата са
ангажирани гласни доказателства,чрез разпит на свидетилете:Л.
Х. А.-без родство и дела със страните и М. Д. Б.-без родство и дела със
страните.
От показанията на св. Л. Х. А. се установява
следното: Познава Е.Х. от 29 години. Комшийка
й е в кв.П. В момента тя живее във В..
Има имот в Б. - с. Знае този имот още навремето като баща й като си живее горе,
като си ходи. Знае имота още от тези години, от комунистическо. Ходила е в
имота, защото са приятели, събирали са се. Ходила е много пъти там. По комунистическо
време баща й ходи там през деня и вечер се прибира в апартамента. Имотът
представлява дворно място, оградено. Свидетелката е ходила не, когато баща й
ходи. Започва да ходи на Б., когато ищцата отива да живее на Б. Свидетелката живее на Б. от 24
години. Ищцата отива да живее на Б. – с. към 2007 – 2008г. Тогава свидетелката
е вече там. След като ищцата отива да живее там и те започват със съпруга й да ходят в този имот. Тя се установява там за
постоянно. Преди това в имота ходи баща
й. Тя като отива в имота има къща, двор, дръвчета, заграден имот. Отвън вратата
на имота е бяла. Има голям двор, има оградки, върви
се по една пътека и насреща е къщата. Преди години синът й започва да прави нов
ремонт на покрива. Влиза се, като в дясно е банята, тук е всекидневната, вътре
им е спалнята. През 2007г. или 2008г. си продават апартамента в кв.П. и отиват
със съпруга си на Б. и започват да живеят постоянно. Въпреки всичко къщата си е
направена, правят си подобрения, дръвчета си засяват. Не е чула някой да е
оспорвал собствеността на имота, когато баща й го ползва и когато тя го завладява.
Понеже баща й също им е комшия и са се
виждали, знае от години, че имотът е техен. Никога не е чула някой да има
претенции. Не знае от къде баща й има имота. Израснала е като знае, че чичо И.
си отива на лозето. На Б. местата дълги години нямат вода и се налага сами да
си правят частни кооперации. Вода имат
може би от пет-шест години. Ток винаги е имало. В имота на Е. има и вода и ток.
Титуляр на партидите към електроразпределителното дружество е Е. след смъртта
на баща й И. Известно й е, че тя заплаща данъци за този имот. Мястото е около 1000 кв.м. Граничи с улица,
но тя не е асфалтирана. Има къде да се паркира колата, има направено гаражче. Отзад същото е било път, но сега никой не минава
от там. От едната страна имотът на Е. граничи с улица. От другата страна
навремето е сметище. Сега върху това сметище има голяма антена на Глобул. От другата страна има гола земя, в която не е
виждала хора да ходят и постройки. От четвъртата страна е пътя и по-навътре има
къщи. Ако застане срещу входа на къщата на ищцата от дясна страна е Е., от лява
е бившето сметище, отзад е път, навътре има къщи. Зад къщата на Е. няма нищо –
една голяма поляна. Знае, че отзад навремето е било някакъв път.
От
показанията на св. М. Д. Б. се установява следното : Познава Е.Х.. Тя й е
съседка по лозе на Б. - с. Срещу нейното лозе са те. Познава нейния баща И. Х.
Ц. от 1980 година. Те го заварват там. Има едно наклонено пътче
и минава към А. чешма, Е. са в ляво, те са в дясно. В ляво тя граничи със
сметището, от горна страна има друго семейство, отзад има голяма поляна, отпред
пред мястото има железобетонен стълб за електричество. Оградено е мястото.
Навремето имат и куче. Имотът е водоснабден. Правят частна кооперация, плащат
каквото трябваше и прекарват вода 2014г. лятото. Ток отдавна има. 1980 г. нямат,
но след това и там някаква кооперация се прави, но мъжът й се занимава. Всичко
е на частни начала с техни постъпки, с техни действия и пари. 1980г., като
отиват на Б. заварват И. Х. Ц. там. Имотът, който е в онзи момент и сегашният
имот като граници не се различават, нищо не се е променило. Имотът е ограден с
мрежа, портичка има.
Предполагам, че бащата на Е. има този имот, когато им раздават на всички
от Общината по 800 кв.м. по постановление. Предполага, че и той го е придобил
така. После те си плащат техния имот и
си изваждат документи. Не е ставало дума дали той е платил неговия имот. Не й е известно някой да е предявявал
претенции по отношение на техния имот. В района нямат такъв случай да се е
чуло, че някой към някого е имал претенции към имотите. Те са пустеещи земи,
така че е малко вероятно да има собственици. Е. се появява в имота някъде около
2006г., 2008г., някъде там. Когато тя се появява в имота баща й не е починал,
по-късно почива.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Спецификата на предявения установителен
иск в качеството му на отрицателен
такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно установяване на елементите от фактическия
състав на спорното право. В качеството
му на страна,
заявяваща право на собственост върху имота, ответникът
следва да установи по пътя
на главното и пълно доказване наличието на предпоставките
за възникване на въведеното от
него придобивно основание. Именно установеността на
правото на собственост на ответника към момента
на приключване на устните състезания
по делото определя изхода от спорното правоотношение,
респективно – преодоляването
на евентуалната колизия на права
между страните.
С оглед предприетото от ищеца оспорване
на материалноправната легитимация на ответника, в негова тежест е задължението да проведе главно
и пълно доказване, досежно основанието, въз основа на
което твърди да е собственик.
В разглеждания случай, материалноправната защита на ответника
по насочения срещу него иск
е основана на съставения акт за частна общинска собственост №10201 от 02.08.2019год., съгласно който процесния
имот е актуван като частна общинска собственост. Заявявайки собственически права, Общината се позовава
на нормата на чл.2,ал.1,т.7
от ЗОС.
Съгласно чл.5, ал.2 ЗОС, актът за общинска собственост
е официален документ съставен от длъжностно
лице по ред
и форма определени от закона и като
такъв има обвързваща за съда
доказателствена сила относно изложеното в него, т.е. има
качеството на официален свидетелстващ документ. Същевременно, без да има правопораждащо
действие, той единствено констатира собствеността на общината, но само
когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което,
на акта следва
да се признае
легитимиращо действие, по силата на
което актуваният имот се счита
за общинска собственост до доказване на противното.
Затова, при спор за
собственост, оспореният АОС
не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва
да установи основанието, на което и издаден. Т.е ответната община следва да установи
в процеса пълно и главно, че са
настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден
в закона придобивен способ. Видно от записването в АОС е, че като основание
за придобиване на имота е посочена
нормата на чл.2,ал.1,т.7
от ЗОС.
Съгласно тази разпоредба Общинска собственост са: имотите и вещите, придобити
от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
Ответникът сочи хипотеза, която включва противопоставяне
и доказване на факти, които в случая препятстват възникването правата на ищеца. Позоваването на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не сочи
удостоверяване на конкретно фактаческо състояние./Реш.№271/30.10.2012год.по гр.дело
№477/2012год. на ВКС
,втора г.о. и др./. О. не твърди,
че е собственик на имота на
основание правна сделка или по
давност, а твърди, че е станала собственик по друг начин, определен
в закон, като не сочи точно по какъв начин. Т.е. от така съставеният акт
за частна общинска собственост,за
общината няма създадени права върху процесния имот, независимо че в него формално е посочено
основание,въз основа на което е съставен.
В същото време ищцата категорично
установява материлно-правната си легитимация ,
относно принадлежността на спорното право. Съгласно съдебната практика,
установена с Р № 249/04.07.2011г. по гр.д. № 621/2010г., I ГО, Р № 488/19.12.2011г.
по гр.д. №1403/2010г., I ГО, Р № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г., I ГО, Р
№ 109/25.05.2016г. по гр.д. № 356/2016г. на ВКС, I ГО е прието, че могат да
бъдат придобивани по давност имоти,за които е запазено владението в реални
граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили
реалните си граници, респ. върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. за тях не се прилага и разпоредбата на
чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ,
те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
В
настоящия случай видно от заключението на ВЛ по СТЕ процесният
имот не е включван в ТКЗС или ДЗС, не е издавана Заповед по пар.4к,ал.7
от ПЗР на ППЗСПЗЗ и процесния имот не съставлява земя
по чл.19 от ЗСПЗЗ. Според експертизата, съгласно ОУП на О. В., процесния имот попада в зона с отреждане „Жм2“- жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни
специфични изисквания.
Тъй
като имотът не съставлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, по отношение на него не
съществува забрана за придобиването му по давност.Безспорно от съвкупната
преценка на приетите по делото доказателства се установяват твърденията на ищцата
за придобиване на имота с оглед осъществявано непрекъсното,явно
и спокойно владение от 2007-2008год. до настоящия момент . Св. А. в разпит пред
съда, заявява следното: „Тя дойде да
живее на Б. – с. към 2007 - 2008г. Тогава аз вече бях там. След като тя дойде
ние започнахме да ходим в този имот. Тя се установи там за постоянно. Ние бяхме
комшии в кв.П. и се изместихме на Б. След около десетини години и тя дойде със
съпруга си на Б. Тогава започнахме със съпруга ми да ходим на имота й в Б.
Преди това ходеше баща й. Тя като дойде в имота имаше къща, двор, дръвчета,
заграден имот. Отвън вратата на имота е бяла. Има голям двор, има оградки, върви се по една пътека и насреща е къщата. Преди
години синът й започна да прави нов ремонт на покрива. Влиза се, като в дясно е
банята, тук е всекидневната, вътре им беше спалнята. През 2007г. или 2008г. си
продадоха апартамента в кв.П. и дойдоха със съпруга си на Б. и започнаха да
живеят постоянно. Въпреки всичко къщата си беше направена, правеха си
подобрения, дръвчета си засяха. Не съм чула някой да е орпорвал
собствеността на имота, когато баща й го ползваше и когато тя го завладя.
Понеже баща й също ми беше комшия и сме се виждали, знам от години, че имотът е
техен. Никога не съм чула някой да има претениии. Не
знам от къде баща й има имота. Израснала съм като знам, че чичо И. си отива на
лозето." Тези показания се допълват и от показанията на св. Б., която
заявява, че Е. се появява в имота около 2006-2008год. Събраните свидетелски
показания допълват писмени доказателства, с които се установява, че ищцата заплаща ежегодно данъците и таксите върху
битовите отпадъци върху процесния имот, за собствена
сметка е водоснабдила имота си, участвайки в, частна кооперация/Св.А./,титуляр
е на партида при електроразпределителното дружество и заплаща ел. енергията за имота си. Същата е с
постоянен адрес, който съответства на адреса на процесния
имот/видно от приложеното копие от л.к. на Е.Х./. При разпита си св. А.
подробно описа имота . Според свидетелката
мястото е около 1000 кв.м. граничи с улица, но тя не е асфалтирана. Има
къде да се паркира колата, има направено гаражче.
Отзад същото е било път, но сега никой не минава от там.От едната страна имотът
на Е. граничи с улица. От другата страна навремето е сметище. Сега върху това
сметище има голяма антена на Глобул. От другата страна
има гола земя, в която не е виждала хора да ходят и постройки. От четвъртата
страна е пътя, по-навътре има къщи. Ако застане срещу входа на къщата на ищцата от дясна
страна е Е., от лява е бившето сметище, отзад е път, навътре има къщи. Зад
къщата не Е. няма нищо - една голяма поляна. Знае, че отзад навремето е било
някакъв, път. " Тези показания изцяло се подкрепят с останалите ангажирани
по делото доказателства.
С оглед гореизложеното настоящият
съдебен състав приема, че ищцата повече от 10 години владее имота, упражнява фактическа власт,като се грижи за него, обработва го.
Никой не оспорва правата
й, респ. не е заявявал
собственически такива. За промяна в намерението на своене като
собствен се извежда извод от
отпочната процедура по снабдяване с КНА. Т.е владението е осъществявано явно,трайно
и несъмнено. В същото време АЧОС на който общината се позовава
няма вещно прехвърлително действие, тъй като общината
не установява конкретно основание въз основа на което да се пораждат права за
нея.
С оглед горното настоящият
съдебен състав приема, че е оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на
който ответникът заявява собственически права върху имота.
Исковата претенция следва да се уважи.
Съобразно изхода на спора сторените
от ищеца разноски следва да
се поемат от ответника, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.Същите съгласно списъка на
разноски, възлизат в общ размер от 1674.31лв. и се изразяват в следното
189.31лв. държавна такса, 5лв. държавна такса за съдебно удостоверение , 50лв.
депозит за ВЛ и 1430лв. адвокатско възнаграждение. Така претендираните
разноски е доказано , че са реално сторени, предвид на което съдът ги присъжда.
Възражението на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение
, съобразно правната и фактическа сложност се явява неоснователно.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца Е.И.Х. с ЕГН **********, адрес
***, чрез адв. Б.Ф. от ВАК, кантора с адрес: ***, съдебен адресат, тел.* от една и ответника
О. В., БУЛСТАТ * с адрес: *, представлявана от И. П. в качеството му на кмет от друга страна , че ответникът не е собственик на следния имот : поземлен имот с площ от
1027 кв.м. и идентификатор *,съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г.
на изпълнителния
директор на АГКК изменена със Заповед
КД-14-03-1897/23.07.201 Зг. на
началника на СГКК-Варна, находящ се в град Варна,
район А., с.о."Б. С.", при граници: *,*, *,*, на твърдяното придобивно
основание от ответника - АЧОС № 10201/02.08.2019г, на основание чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА О. В.,
ЕИК * със седалище
в *, представлявана от кмета И. П. ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Х. с
ЕГН **********, адрес ***, чрез
адв. Б.Ф. от ВАК, кантора с адрес: ***, съдебен адресат, тел.*, сумата от 1674.31лв., представляваща сторени по
делото разноски, съгласно списъка на разноските по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че
е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал.
1 от ГПК.
Препис от настоящето
решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Х./