Р Е Ш Е Н И Е №260542
31.05.2021 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7538/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.В. Х., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Електронен фиш
серия К № 4069299 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.
1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, в която изрично е формулирано искане да се
счита като такава и да бъде препратена до съда в случай на неуважаване на
искането за анулиране на електронния фиш (ЕФ), се навеждат доводи за неговата
необоснованост. Жалбоподателят твърди, че нарушението е извършено от служител
на дружеството, което е собственик на автомобила. Поддържа, че този служител на
се явява на работа и е предприета процедура за дисциплинарното му уволнение,
поради което и не може да представи копие от свидетелството за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) на това лице. Моли електронният фиш да бъде
отменен. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. И.С., който поддържа жалбата. Взема становище, че
жалбоподателят не е представил копие от свидетелството за управление на МПС на свид. Ш., тъй като отношенията с работника били обтегнати,
но по делото да е доказано, че именно последният е управлявал процесния
автомобил при извършването на нарушението, поради което да не следва
отговорността да се понася от управителя на дружеството - собственик на
автомобила.
Въззиваемата страна с
писмено становище, приложено на лист 8-9 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Твърди да не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
му, правилно да са определени правната квалификация на деянието и размерът на
административното наказание глоба. Намира възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, като счита, че не са изпълнени изискванията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на ЕФ. Взема становище нарушението да е установено с одобрен
тип средство за измерване и при отчитане на максимално допустима грешка от 3
км/ч в полза на водача. Поддържа ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, а по делото да са доказани времето и мястото на извършване на
нарушението. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от М.В. Х., спрямо когото е
наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) не разполага с
разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя.
В приложената по преписката справка от системата за управление на
административнонаказателната дейност за дата на връчване е отбелязана
30.10.2020 г. Жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 09.11.2020
г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „Атлант
ЛТ“ ООД, ЕИК: ********* било собственик на товарен автомобил „Мерцедес 413 ЦДИ“
с рег. № ***. Жалбоподателят М.В. Х. бил *** на това търговско дружество.
На 16.07.2020 г. в 14:23 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Найчо Цанов“ в близост до кръстовище с ул. „Менделеев и посока на движение към
бул. „Асеновградско шосе“ неустановено по делото лице
управлявало товарният автомобил „Мерцедес 413 ЦДИ“ с рег. № *** със скорост на
движение от 79 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на превозното
средство с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр.
номер 11743ca. Стойността
на измерената скорост от техническото средство била 82 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена
стойност на скоростта на движение от 79 км/ч, при което било изчислено, че е
налице превишаване на разрешената скорост с 29 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя Х.
бил издаден Електронен фиш серия К № 4069299, с който му било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Жалбоподателят подал писмена декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, в която посочил, че нарушението е извършено от свид. Я.Д.Ш., като към нея приложил копие на трудов договор
и нотариална покана за даване на обяснения. Заедно с декларацията
жалбоподателят не представил копие на свидетелството за управление на МПС на свид. Ш.. Обяснил, че не могъл да се снабди със същото.
С писмо с рег. № 103000-22502/4 от 20.11.2020 г. от
началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив жалбоподателят бил
уведомен, че искането му за анулиране на електронния фиш се оставя без
уважение, тъй като не е изпълнена процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а
съгласно изрично направеното искане жалбата била препратена по компетентност
към Районен съд – Пловдив.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126,
със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. се
изяснява, че процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабричен № 11743ca е преминало
последваща проверка на 30.09.2019 г. със заключение, че съответства на одобрения
тип и са налични всички необходими надписи и означения върху средството за
измерване. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 1030р-23166/17.07.2020 г. се установява, че на
дата 16.07.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр.
№ 11743ca е заснела статични изображения с номера от 0313730 до 0314109, с
начален час на работа 12:00 ч. и краен час на работа 15:00 ч. и с място на
контрол гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ в близост до кръстовище с ул.
„Менделеев“, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50
км/ч.
От снимка № 0314019 от радар с № 11743ca (лист 28 от
делото) се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек
автомобил е 82 км/ч, че заснемането е извършено на 16.07.2020 г. в 14:23 часа и
в режим „приближаващ“.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се
установява, че същото е собственост на юридическото лице „Атлант
ЛТ“ ООД.
От справка за актуално състояние към 16.07.2020 г. по
партидата на търговеца „Атлант ЛТ“ ООД (лист 24-25 от
делото) се изяснява, че жалбоподателят М.В. Х. е *** на търговското дружество.
От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от М.В. Х.
(лист 5 от делото) се установява, че същата е подадена от жалбоподателя пред ОД
на МВР – Пловдив и в нея той писмено е декларирал, че нарушението е извършено
от свид. Я.Д.Ш.. Установява се още, че към
декларацията жалбоподателят е приложил екземпляр от трудов договор № 113 от
22.02.2019 г. между „Атлант ЛТ“ ООД и свид. Ш. (лист 6 от делото) и покана за даване на обяснения
(лист 7 от делото).
От писмо с рег. № 103000-22502/4 от 20.11.2020 г. от
началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив се изяснява, че по подадената
декларация е отказано анулирането на обжалвания електронен фиш, тъй като към
писмената декларация не е било приложено копие от свидетелството за управление
на моторно превозно средство на лицето, посочено като водач на автомобила.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ в
близост до кръстовище с ул. „Менделеев“; датата – 16.07.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението – 14:23 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът,
на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят М.В. Х. като ***
на собственика „Атлант ЛТ“ ООД; описание на
нарушението – управление на МПС с превишена скорост от 79 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното
ѝ заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова
сметка.
***ието техническо средство
тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б.
„б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка
съдът приема, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., приет
като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни
реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид.
Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението
е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е
удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало
забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в
съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип
средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвената
снимка, приложена на лист 28 от делото. От протокола за използване на АТСС с
рег. № 1030р-23166/17.07.2020 г. се установява, че работата с техническото
средство е започнала на 16.07.2020 г. в 12:00 часа и е приключила в 15:00 часа
на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с
пореден № 0313730, а последното - с № 0314109. Процесният
клип е с № 0314019 и следователно е заснет от техническо средство ARH CAM S1 с № 11743ca на дата 16.07.2020
г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за
движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017
г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на
извършване на нарушението – 16.07.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва
да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се
оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на
МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на
процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Доказа се по делото, че от обективна страна на 16.07.2020
г. в 14:23 часа в гр. Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“ в близост до кръстовище с
ул. „Менделеев и посока на движение към бул. „Асеновградско
шосе“ при управление на товарен автомобил „Мерцедес 413 ЦДИ“ с рег. № ***,
собственост на „Атлант ЛТ“ ООД, същият се е движил
със скорост от 79 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
С жалбата не се оспорва нито
факта на извършеното нарушение за скорост при управлението на процесния товарен
автомобил, нито се правят възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Единственото възражение е за необоснованост в частта
относно авторството на деянието. С обжалвания електронен фиш е наложено
административно наказание на жалбоподателя Х. в качеството му на законен
представител на юридическото лице /„Атлант ЛТ“ ООД/
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. По делото се доказа
както фактът, че товарен автомобил „Мерцедес 413 ЦДИ“ с рег. № *** е бил собственост
на „Атлант ЛТ“ ООД към датата на деянието, установено
от справката за собственост, приложена по преписката, така и че отново към тази
дата жалбоподателят Х. е бил вписан в публичния регистър като управител на
дружеството - собственик на автомобила, установено от справката от ТРРЮЛНЦ на
лист 24 и 25 от делото.
Законът за движението по пътищата регламентира
законова презумпция относно субекта на отговорността с разпоредбата на чл. 188 –
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Разпоредбите на ЗАНН относно личната
отговорност за извършване на административното нарушение са дерогирани
от правилото на чл. 188 от ЗДвП, въвеждащо презумпция за отговорност на
собственика на МПС. Последният е могъл да обори презумпцията по изрично
регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред. Следователно създаден е механизъм,
по който собственикът може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо
поведение. В съдържанието на електронния фиш също е разяснено правото по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП и предпоставките
за неговото упражняване – представяне на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС в
14-дневен срок от получаване от собственика на фиша.
По делото се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят Х. е подал писмена декларация, в която е посочил данните на
трето лице – свид. Я.Д.Ш., като водач на процесния
автомобил към момента на извършване на нарушението. С декларацията не е било
представено копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, посочено
като фактическия водач. При тези факти било отказано анулирането на обжалвания
електронен фиш, като в отговора до жалбоподателя Х. наказващата администрация
се е позовала на неизпълнение в пълнота на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП поради липса на приложено копие от СУМПС на водача. Взети са предвид и
възраженията на жалбоподателя за причините за непредставянето на липсващия
документ. Посочено е, че жалбоподателят е могъл да се снабди с копие от СУМПС
още при предоставянето на служебния автомобил за ползване от третото лице, което
да съхранява и в последствие да унищожи съгласно действащото законодателство.
Съдът приема на първо място за категорично доказано,
че жалбоподателят не е спазил в пълнота процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
имаща за последица анулиране на първоначално издадения ЕФ против собственика.
Същата изисква собственикът да представи кумулативно
както писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, така и копие
на свидетелството му за управление на МПС. Съдебната практика по приложението
на разпоредбата също трайно и последователно изяснява, че изискването за
представянето и на двата документа не е в условията на алтернативност
или на самостоятелност, а на кумулативност - така Решение № 2168 от 13.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2512/2019 г. на Административен съд – Варна; Решение от 22.11.2019 г. по к.а.н.д. № 10249/2019 г. на Административен
съд – Велико Търново; Решение № 200
от 09.10.2019 г. по к.а.н.д. № 207/2019 г. на Административен съд – Ловеч.
Изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и изложените аргументи в първото
посочено съдебно решение, че изводът за задължение за едновременното
представяне на двата документа по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП следва и от
граматическото тълкуване на разпоредбата, като изискването за представянето на
документите е въведено чрез обединителния съюз „и“, указващ тяхната
едновременна, кумулативна изискуемост.
Оборването на законовата презумпция по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП може да бъде сторено в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш чрез подаване на писмената декларация от собственика в случаите на
доброволно предоставяне на МПС на друго лице или в 7-дневен срок чрез
възражение по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП при обявено за издирване МПС.
Кумулативните предпоставки за анулиране на ЕФ при деклариране са две –
попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата, на която и да е от тях, не изпълнява
изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето на
копие от СУМПС служи за доказателство, че лицето, посочено като водач в
декларацията, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето
СУМПС. В противен случай всяко произволно деклариране на лица като водачи единствено
по твърдение на собственика би довело до санкциониране без възможност за защита
на етапа на административното наказване. Ако собственикът не може да декларира
на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час или не може да представи
копие от свидетелството за управление на това лице, каквото е изискването на
чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, то той следва да бъде санкциониран – така Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на по адм. д. № 5412/2013 г. на ВАС; Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к.а.н.д. № 721/2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив. Следователно представянето и на копие
от СУМПС на декларираното като водач лице има важно значение за
законосъобразното оборване на презумпцията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. То е
свързано с възможността за установяване на обективната истина относно
авторството на деянието от страна на наказващата администрация, която анулира
първоначално издадения електронен фиш. Анулирането не следва да се извършва
произволно и единствено по твърдения, неподкрепени с надлежни доказателства. В
пълна степен това е приложимо и към настоящия казус, в който се установяват
трайно влошени отношения между лицето, подало писмената декларация, и това,
посочено в нея като водач. Без надлежно изпълнение на процедурата по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, която има изрична нормативна регламентация, то неоправдано е да
се пристъпва към предвидените последици по анулиране на ЕФ. Противното би могло
да създаде порочна практика работодателите всякога да прехвърлят отговорността
към свой работник или служител единствено по подадена декларация пред
съответната структура на МВР. В такава хипотеза електронният фиш, насочен
против посоченото като водач лице, би бил издаден при неизяснена фактическа
обстановка и нарушено право на защита, а отговорността му би била ангажирана
въз основа на предположения. По тези съображения съдът намира, че основателно
административнонаказващият орган е приел, че процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е била надлежно изпълнена.
Все в тази връзка следва да се
посочи, че не е ирелевантен по делото въпросът за
причината, поради която жалбоподателят не е комплектувал в пълнота документите
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като не е приложил копие от СУМПС на водача. Така в
случаите, когато автомобилът, с който е извършено нарушението, се намира в
държането на трето лице по силата на валидно възникнало облигационно
правоотношение между него и собственика, то достатъчно за отблъскването на
отговорността по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е представянето на писмената
декларация, ведно с договор за наем. Към настоящия момент вече има формирана
съдебна практика по такива казуси. Това налага да се изясни дали така
изведените правила по тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП могат да намерят съответно приложение и спрямо процесната хипотеза. В нея
жалбоподателят не прилага към писмената си декларация договор за наем на
автомобила, а трудов договор с лицето, посочено като водач. Настоящият съдебен
състав приема, че е налице същностна характеристика между двата вида договори
на гражданското право, което дисквалифицира процесния случай като годна
хипотеза на упражнено право по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. За да се приеме
договорът за наем или друг равностоен документ за достатъчен за отблъскването
на отговорността от собственика, но без той да прилага копие от СУМПС на
декларирания водач, то така представеният заместващ документ трябва да
удостоверява убедителна и извинителна причина за невъзможността от
представянето на копието от свидетелството за управление на съответното лице.
Така относим би бил единствено такъв договор за наем, който има за свой обект
превозното средство, при чието управление е извършено самото нарушение, а чрез
сделката е уговорено това МПС да бъде временно ползвано от трето лице. Особено
в случаите, когато наемател или лизингополучател е
юридическо лице, то няма как да се изисква от собственика да знае, а и
обективно да може да издири кое точно физическо лице е управлявало автомобила
към момента на извършване на нарушението. В тези случаи при тълкуването на
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е изведен оправдан компромис относно
липсата на абсолютна задължителност всякога писмената декларация да бъде
съпровождана с копие на СУМПС на водача. По този начин се охраняват правата на
собственика, който да не бъде поставян в положение, при което изначално и
обективно да е значително ограничена възможността му да обори презумпцията за
авторството на деянието, макар да е извършвал единствено правомерни действия от
гледна точка на гражданското или търговското право.
Според настоящия състав допустимото изключение от
изискването за представянето и на копие от СУМПС на водача следва да бъде
внимателно прилагано от съдилищата, както и от наказващата администрация и то
за постигането на горепосочените цели. Противното би довело до неоправдано разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 5,
изр. 2-ро от ЗДвП, както и опасност от заобикаляне на закона. В случая
невъзможността за представянето на копие от СУМПС на водача не може да бъде
оправдана с разгледаните примери за обективни, извинителни причини, а е
резултат от проявена небрежност от собственика. С отказа да бъде анулиран
процесния ЕФ мотивирано е отговорено на възражението
за непредставяне на изискуемите документи в пълнота. Действително
жалбоподателят като законен представител на собственика на автомобила е имал
възможност да се снабди с необходимия документ, особено доколкото дейността на
дружеството е свързана с често ползване на собствени на търговеца автомобили от
трети лица. Тъй като законът следва да се прилага последователно при еднакви
факти, то не следва да се стимулира практика работодателите да отклоняват
отговорността единствено чрез писмена декларация, т.е. по твърдения, но без да
са подкрепени с доказателства. Прилагането на копие от СУМПС или на друг годен,
заместващ документ служи именно за доказателство, подкрепящо твърдението в
декларацията, за да не бъде прилаган законът въз основа на твърдения или
предположения, а обективната истина да бъде разкрита. Особено важимо е това изискване и към случаи като настоящия, в
които се наблюдават влошени и проблемни отношения между работодателя -
собственик на автомобила, и работника, посочен като водач в писмената
декларация.
Представеният трудов договор /за разлика от
разгледания пример с договора за наем/ е напълно неотносим
към ползването на процесния автомобил, а доказва съществувала трудовоправна връзка между собственика и лицето, посочено
като водач. Следователно трудовият договор не представлява документ, който да е
годен да замести изискването за прилагането на копие от СУМПС. Тук относими
биха могли да бъдат документи като пътен лист, приемо-предавателен
протокол и други подобни. Действително от жалбоподателя се положиха усилия и
завишена доказателствена активност за обосноваване,
че действителният водач не е жалбоподателят, а друго лице. На първо място съдът
обръща внимание, че предназначението на изготвяната снимка не е да установява
самоличността на водача, нито съществува такова нормативно изискване за нея
(така Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1694/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив).
Това обстоятелство не я дисквалифицира като годно веществено доказателствено
средство. След като електронният фиш е издаден против законния представител на
собственика и е прието, че процедурата по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не
е изпълнена, то ирелевантен в настоящия етап от
процеса е въпросът за действителния водач на автомобила. Електронният фиш е
издаден против жалбоподателя съобразно правилото на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП,
поради което в предмета на доказване по делото се включва установяване кое лице
е било собственик на автомобила и кой е неговият законен представител към
датата на деянието, а не кой е бил водачът. В тази връзка в по-голямата си част
показанията на разпитаните по инициатива на жалбоподателя свидетели Н.С. Х. и Д.Я.
Ш. са насочени към установяване на странични, неотносими по делото
обстоятелства. Жалбоподателят не е лишен от защита, тъй като на съдебен контрол
подлежи преценката дали е надлежно спазена процедурата по чл. 189, ал. 5, изр.
2-ро от ЗДвП, но както беше изяснено, съдът приема, че предвид конкретните
факти по делото правилно е отказано анулирането на фиша поради непълнотата в
документите. Така при липса на надлежно проведена процедура по оборване на презумпцията
за авторство, то в съдебното производство съдът се концентрира единствено върху
установяването на законния представител на собственика. Установяването за пръв
път едва на този етап от процеса кой е действителният водач не може да се яви
основание за отмяна на електронния фиш, тъй като това би означавало при
доказано нарушение, то да остава ненаказано поради бездействието на
собственика. В съдебната фаза вече е пропуснат процесуалният момент за релевиране на това възражение. Все в тази връзка обстоятелството,
че по делото се установява, че наказаният не е бил действителният водач, не
нарушава правото му на защита и той продължава да бъде годен субект на
отговорността, тъй като изначално той е наказан като законен представител на
собственика. Посочи се, че нормите на чл. 188 от ЗДвП дерогират
правилата за всякога личната отговорност за извършеното нарушение.
За в бъдеще собственикът би следвало да реорганизира
дейността си по начин, по който да избегне попадане в подобна ситуация,
доколкото се касае за търговец, чиято дейност по занятие е свързана с
управление на МПС, негова собственост, от трети лица, като обезпечи
възможността си правомерно да избегне понасяне на отговорност за чуждо
поведение от физическото лице, законен представител. Крайният резултат, макар и
несъмнено неблагоприятен за конкретния жалбоподател, не се явява несправедлив,
преценен спрямо действащата нормативна уредба, доколкото, каза се, законът
следва да се прилага последователно спрямо идентични факти. Все в тази връзка евентуален
заместващ копието от СУМПС на водача документ е следвало да бъде представен
най-късно с писмената декларация. Това не означава, че се поставя преклузия за сочене на доказателства, каквато не съществува
на настоящия етап на административнонаказателния процес, а че предметът на
доказване се измества и представените доказателства за действителния водач едва
в съдебната фаза се явяват неотносими.
За пълнота на изложението, доколкото липсва изрично
възражение, следва да се посочи, че по делото се доказа, че измерената скорост
от техническото средство е именно на процесния товарен автомобил с рег. № ***,
въпреки че на снимката се вижда малка част от друго МПС. В приложената на лист
28 от делото снимка с № 0314019 изрично е отбелязано, че измерването е извършено
в режим приближаващ на контролираните превозни средства, а в случая такъв е бил
единствено процесният товарен автомобил, тъй като лекият автомобил, част от
който се вижда на снимката, се отдалечава спрямо АТСС. Освен това служебно
известно е на съда, че на представената снимка графично е отбелязано накъде е
бил насочен лъчът на лазерния измервател чрез поставените стрелки, които също
еднозначно определят процесния товарен автомобил с рег. № *** като превозното
средство, което се е движило с измерената скорост. В заключение следва да се
посочи и че процесното техническо средство, с което е установено нарушението,
оперира с лазерен лъч и е снабдено с вградена система за разпознаване в реално
време на номера на МПС, движещи се с превишена скорост, които се разпознават от
системата без човешка намеса. След заснемане на нарушението, данните за същото
и за МПС, с което е допуснато превишението на
скоростта, се съхраняват в паметта на техническото средство и въз основа на тях
се издава електронният фиш - така Решение
№ 1945 от 29.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1795/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
За така извършеното административно нарушение съгласно
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената
максимална скорост е с 29 км/ч, поради което то попада в приложното поле на
цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 21 до
30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място. Правилно е
установена и стойността на скоростта на движение, а именно 79 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост,
а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на
скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се изясни да е
82 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза
на водача). След извършване на аритметичната операция се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 79 км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50
км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 29 км/ч. По тези
съображения настоящият състав намира, че не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени
от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ наказание
на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не се налице основания
за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че извършването на нарушението е доказано по категоричен начин по делото, а
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да
бъде потвърден.
По
разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане
за разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е
направила искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 8-9 от
делото. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния
размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на възнаграждението,
т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената максимална горна граница. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че в случая
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева,
който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде
осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят М.В. Х..
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл.
първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш серия К № 4069299 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на М.В. Х., ЕГН: **********, с
адрес: ***, в качеството му на *** на „Атлант ЛТ“
ООД, ЕИК: ********* на основание чл. 189, ал. 4 вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА
М.В. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ