Р Е Ш Е Н И Е
№ 623/ 25.06.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на двадесет и трети
юни две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар Бояна
Дамбулева
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2971 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 4347/14.11.2019г.,
пост. по гр.д.№19148/2018, ПРС, с което
изменен размерът на определената с решение по бр.д.№6316/2014, ПРС издръжка,
дължима от И.Н.И. на малолетния му син Н.И.И.,
чрез неговата майка и законен представител Н.С.П. от 120лв. на 200лв. месечно,
считано от подаване на исковата молба – 30.11.2018г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване
на плащането, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното й изплащане, като са присъдени и разноски и е определена ДТ.
Недоловен от решението е останал
ответникът И.И., като поддържа неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност. В жалбата са развити доводи, че има алиментни задължения
към още едно малолетнво дете, че е трайно безработен и че притежаваното от него
имущество не му носи доходи , а е по-скоро пасив, т.к. следва да се плащат
данъци и разноски по поддръжката му. Претендира се отмяна на решението и
постановяване на ново такова, с което се отхвърли иска.
Въззиваемата страна Н.И., чрез своята
майка и законен представител Н.П. оспорва жалбата и поддържа правилност на постановеното
решение. Развива доводи за нуждите на детето от издръжка и възможностите на родителите
му в тази насока. Моли за потвърждаване на решението.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник,
останал недоволен от постановеното решение в частта в която е уважен предявения
иск, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима. Изрични
съображения по допустимостта съдът е изложил и с определение №15/03.01.2020 по
настоящето дело.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Обжалвано
е първоинстанционно решение, с което е уважен, предявен от малолетен, чрез
неговата майка, иск за изменение на съдебно определена издръжка, дължима от
бащата. Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК – за изменение на определена
със съдебно решение издръжка , дължима от родител на непълнолетно дете.
За да уважи предявения иск
първоинстанционният съд е приел, че за изминалия период от време са налице
изменение в обстоятелствата, при които е определен предходния размер на
дължимата от бащата издръжка, като е отчел нарасналите нужди на детето, предвид
факта, че вече е ученик, както и предвид здравословното му състояние, като са
съобразени възможностите на родителите да реализират доходи от трудова дейност
и имущество.
От фактическа страна по делото се установява от приложеното копие
на удостоверение за раждане, че детето Н., р. на ***г. има за свои родители Н.П.
и И.И..
Видно от приложеното копие на
съдебна спогодба по гр.д.№6316/2014, ПРС родителите са се споразумели бащата да
заплаща издръжка за малолетното си дете в размер на 120лв. месечно, считано от
20.06.2016г.
Съгласно удостоверение от *****“ детето И.И. е ученик в същото училище.
Събирани са гласни доказателства за
нуждите на детето, като по делото е разпитвана свидетелката М. Т., баба на
детето по майчина линия. Свидетелката установява, че детето е изживяло
множество стресови ситуации от извършено домашно насилие над майката и детето,
което налагало с него да работи детски психолог и психиатър. Майката ползвала
такива услуги от ОЗД, като й се налага да излиза от работа, за да заведе детето
и полза таксиметрови услуги. Детето от раждането си имало здравословни проблеми
– синузит, почти целогодишно било с хрема. Това наложило през 2017г. майката да
го заведе на лечение във Варна. Лекарствата месечно стрували 30-40лв.
Последните лекарски констатации били за алергичен ринит, при което изписаните
лекарства стрували над 100лв. В последната години психологическите проблеми на
детето били преодолени, особено след като се дистанцирало от баща си. Според
свидетелката, И. притежавал няколко имота – в ********. Знае, че работи нещо
онлайн, а лятото работи като спасител на морето.
Представено е копие от решение на
съда по гр.д.№19812/2017, ПРС, с което се вземат мерки за защита на Н.П. и Н.И.
от домашно насилие извършено от И.И..
Представени са и амбулаторен лист за извършен
преглед, направление и рецепта, от които
се установява, че детето има поставена диагноза алергичен ринит, за който се
провежда лечение.
По делото е постъпил и социален
доклад, в който се установява майката полага грижи по отглеждането и
възпитанието на детето Н.. В училище се справял много добре, интегрирал се е в
обществото, спокоен и любознателен е. Майката посреща базовите потребности на
детето.
За майката се установява от
приложеното удостоверение от НАП, че няма регистрация като ЕТ и не е
самоосигуряващо се лице, че е реализирала доход по служебно правоотношение като
държавен служител в ******** в средномесечен размер на около 800лв.,
Бащата И.И., видно от справката по
реда на Наредба №14/2009г. има две деца – Е., р.2006г. и Н., р.2010г. От приложената
справка от НАП се установява, че има регистриран договор за летния период на
2018 и 2019г. с *****. Налице е и декларирана собственост – идеална част от земя
и сграда в гр. Пловдив, както и от земя, находяща се в гр. Пловдив. От
представените копия на документи за собственост се установява, че И.И. е
собственик на дворно място от 615кв.м. в гр. Пловдив, идеална част от жилищен
етаж с дворно място в гр. Пловдив.
При така установената фактическа
обстановка се правят следните правни изводи :
Съгласно чл. 150 от СК при изменение
на обстоятелствата може да бъде променена и вече определения размер на дължимата от родителя
издръжка. Съгл. чл142 от СК издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, като законодателят е въвел минимален размер от не
по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната, а в чл.143 от СК въвежда общото правило, че родителите са длъжни съобразно своите възможности и материално
състояние да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на детето,
като задължението за издръжка е абсолютно. Задължението за плащане на тази
издръжка от родителите на ненавършилите пълнолетие деца не може да отпадне
поради това, че съставлява особено затруднение за тях.
Следователно в настоящето производство следва
да се установят налице ли са изменения в обстоятелствата, при които е определен
предходния размер на издръжката, така също и фактите от значение за определяне
на нейния размер - нуждите на детето и възможностите на родителите му да я предоставят.
По
отношение на детето Н. от приложените удостоверения се установява, че е ученик
в 3 клас през учебната 2019/20г. Установява се и че страда от алергичен ринит,
неуточнен, който налага периодично лечение.
Други доказателства за установяване на нуждите му не са ангажирани.
Нуждите от посещение на психолог и психиатър, по данни на свид. Т., са
отпаднали, т.к. детето е подобрило състоянието си. Ето защо съдът преценява нуждите на детето с оглед
обичайно необходимото за неговата възраст. Така, с оглед възрастта и факта, че
детето е ученик в начален етап на обучение, следва да се имат предвид нуждите
както от средства за съществуване – храна, облекло, обувки, които на тази
възраст обичайно се подменят всеки сезон поради израстването на децата, а също и за обучение – посещение на училище,
закупуване на пособия и помагала / които, въпреки че учебниците са безплатни,
се закупуват допълнително от родителите/, извънкласни мероприятия, за духовно и
интелектуално развитие. Досежно
материалното състояние на майката П. се установява от приложените
удостоверения, че получава брутно
възнаграждение около 800лв. месечно. Няма декларирани имоти. Няма и
други задължения към низходящи.
Бащата И.И. реализира доходи от труд сезонно
– по време на летния сезон от работа като спасител към БЧК. Има друго
непълнолетно дете, без данни за размера на дължимата към него издръжка.
Притежава и недвижими имоти – идеална част от жилище и празно дворно място ,
всички в гр. П.
Така с оглед на установеното съдът намира, че
по делото се доказват предпоставките за изменение
на определената издръжка на малолетното дете. От предходното изменение на
дължимата издръжка е изминал период от две години, през който обаче, детето е
навлязло в училищна възраст. С оглед новия етап от развитието му естествено са
нараснали и нуждите му от издръжка, свързани както с посещението на училище /
пособия, помагала, джобни/, така и с необходимостта от средства за съществуване
– храна, облекло, обувки, за културно и емоционално израстване. Не се
установява задълбочаване на установеното заболяване на детето – алергичен
ринит. При това положение, съдът намира, че определения размер на издръжката
от 120лв. месечно е крайно недостатъчен за задоволяване на конкретните нужди на
детето. Още повече, че този размер е далеч под нормативно установения минимум
от ¼ от минималната работна заплата за страната. В същото време се
установява, че родителите му са в състояние да му осигуряват по-висок размер на
издръжка. Майката работи и реализира доход, макар и малко над минималната
работна заплата за страната. Бащата, въпреки липсата на данни за
целогодишни доходи, като наличната
информация е само за сезонни такива, е в
млада възраст, работоспособен, притежава имущество, при което следва да се
приеме, че може да реализира доход около средната работна заплата за страната.
Следва да се отчете, че той има и алиментни задължения за издръжка към друго
непълнолетно дете, които , обаче, са съществували и към момента на определяне
на предходния размер издръжка.
При така установените нужди на детето
Н. от издръжка и възможности на родителите му, съдът намира че месечно са
необходими и възможни по 380лв., от които майката следва да поеме сумата от
180лв., като се отчете, че тя е родителят , който полага и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето, а бащата поеме разликата от
200лв.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск за изменение на издръжката, дължима
от бащата И.И. на малолетното дете Н.И. е основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Постановеното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата
страна следва да заплати на жалбоподателя 400в., съобразно представения списък по чл.80
от ГПК и вписването в договора за правна помощ за изплащане на тази сума.
Претенцията за заплащане на още 200лв. разноски за явяване в повече от едно
съдебно заседание не може да бъде уважена, т.к. липсват данни такава сума да е
изплащана.
С
оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4347/14.11.2019г., пост. по гр.д.№19148/2018, ПРС.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********, да заплати на Н. С. П. , ЕГН **********,
сумата от 400лв. разноски във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: