Р Е
Ш Е Н
И Е
№___
гр. Русе, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 19 ,ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №1422 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Ищецът Е.Й.А.
твърди, че с ответното дружество „Деймос Шипинг” ЕООД
били в трудово-правни отношения, по силата на трудов договор № 31/13.03.2018
г.,с който бил назначен на длъжност капитан и изпълнявал тази длъжност на МК
"...", плаващ по река Дунав. Било уговореното трудово възнаграждение
в размер 759 лв./месечно, при 8-часов работен ден и работна седмица с нормална
продължителност от 40 часа. Ищецът постъпил на работа и започнал да изпълнява
трудовите си функции в деня на подписване на договора, като за пътуванията
извън страната ответникът поел задължението да му заплаща командировъчни в
размер по 80 евро/ден и командировъчни в половин размер за дните, в които
корабът не плавал, така нареченото изчакване, товарене, разтоварване или
ревизия, т.е. по 40 евро/ден. Като капитан на кораб ищецът изпълнявал курсове
по река Дунав. На 28.04.2018 г. корабът бил предприел курс от град Лом,
България до град Регенсбург, Германия, който курс приключвал на 28.05.2018 г. в
Регенсбург. На 29.05.2018 г. екипажа на кораба, включително с ищеца, бил
заменен, като същия се прибирал сам с автобус до Русе. Трудовият му договор с
ответника бил прекратен на 02.08.2018 г. Твърди, че за целия период на действие
по трудовия договор – от 13.03.2018 г. до 02.08.2018 г. включително, ответникът
не му бил заплащал дължимото трудово възнаграждение. В този период ищецът бил в
отпуск по болест – от 03.07.2018 г. до 01.08.2018 г. Заявява, че извън
обезщетението за времена нетрудоспособност ответникът следвало да му заплати
трудово възнаграждение в размер на 2909,50 лева. Твърди, че ответникът не му
изплатил в пълен размер и дължимите командировъчни за курса Лом – Регенсбург,
за този период ищецът бил в командировка 31 дни, от които 5 дни от тях били
престой. Дължимите му командировъчни били както следва: 26 дни по 80 евро +
5дни по 40 евро, общо 2080 евро. Ответникът заплатил частично тези
командировъчни с няколко плащания, а именно: три плащания по 500 лв. и едно
плащане от 500 евро. Не му била заплатена сумата от 1013,06 евро. Твърди, че по
време на изпълнение на курса Лом – Регенсбург, поради ограничения състав на
екипажа и нуждата да са спазени сроковете, с които се бил ангажирал корабният
оператор към товародателите ищецът работил извънредно през всичките дни на
плаването, включително и през работни и почивни дни, и по време на официални празници.
Положеният извънреден труд се установявал по вписванията в корабния дневник.
Заявява, че тъй като работил повече, не му бил заплатен дължимия, положен от
него извънреден труд в размер на 1484,40 лв. за периода от 28.04.2018 г. до
29.05.2018 г. по време на плаването по
Лом – Регенсбург. Искат да бъде осъдено ответното дружество да му заплати
сумата от 2909,50 лева, представляващи дължими трудови възнаграждения за
периода от 13.03.2018 г. до 02.07.2018 г. включително; сумата от 1013,06 евро,
представляващи дължими командировъчни за периода от 28.04.2018 г. до 29.05.2018
г.; сумата от 1484,40 лв., представляващи дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 28.04.2018 г. до 29.05.2018 г., ведно със
законната лихва от 07.03.2019 г. до
окончателното й изплащане.
В отговора на
исковата молба ответникът „Деймос Шипинг” ЕООД оспорва
предявените искове.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът и ответникът били
обвързани от трудов договор №31/ 13.03.2018г.,
сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, като ищецът заемал длъжността „Капитан”
с основно месечно трудово възнаграждение от 759 лв.
Не е спорно по делото че трудовото правоотношение между страните било
прекратено на 02.08.2018 г.
Според заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза
размерът на дължимото и неизплатено на ищеца трудово брутно възнаграждение
за периода от 13.03.2018 г. до 02.08.2018 г. възлизало на 2 671.09 лева.
Размерът на дължимите командировъчни на ищеца за периода от 28.04.2018г. до
29.05.2018г. съгласно чл. 31, ал.5 от НСКСЧ, след като били приспаднати плащанията
в брой на ищеца с Разходни касови ордери били в размер на 217 евро. Размерът на дължимите суми за положен извънреден труд от ищеца за периода
от 28.04.2018 г. до 29.05.2018 г. без извършени компенсации с почивки възлизали
на 854.63 лв.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Полаганият от
работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е
възмезден и последният следва да го изплаща ежемесечно и в пълен размер
съобразно договореностите между тях. В тежест на работодателя е да установи
факта на изпълнение на това задължение, каквито доказателства не бяха релевирани. Следва да се посочи, че с оглед разпределението
на доказателствената тежест, съдът приема, че
ответникът дължи на ищцата сумата от 2671.09 лв.- неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода 13.03.2018 г. до м.08.2018 г., предвид
обстоятелството, че не установи при пълно и главно доказване надлежно плащане,
респективно недължимост на претендираното
трудово възнаграждение. В този смисъл е и заключението на назначената по делото
експертиза, която съдът цени в тази част
с оглед специалните знания , които вещото лице притежава.
Предвид
основателността на главницата, следва да се уважи акцесорната
претенция за законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.31,
ал.5 от НСКСЧ персоналът на водните транспортни средства, плаващи по река
Дунав, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение №
3в- съобразно длъжността която заемат в размер между 20 и 70 евро на ден , като
за длъжността Капитан тази сума е определена на 70 евро.
Не е спорно по делото, а и видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, МК "...", на който ищецът бил капитан, на 28.04.2018 г. предприел курс от град Лом, България до град Регенсбург, Германия, който приключвал на 28.05.2018 г. в Регенсбург. По време на курса Лом – Регенсбург ищецът бил в командировка 31 дни, от които 5 дни от тях били престой.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест ищецът установи обстоятелството, че през процесния период в изпълнение на трудовите си задължения е бил в командировка извън границите на Република България. По делото се релевираха доказателства, установяващи по категоричен начин факта че ищецът в периода 28.04.2018 г.- 28.05.2018 г. е бил командирован да изпълнява трудовите си функции извън пределите на Република България.
Предвид изложеното съдът приема, че с оглед всички събрани по делото доказателства, че ответникът е бил командирова в чужбина през процесния период. Съгласно заключението на вещото лице дневните задгранични командировъчна на ищеца били определени със Заповед №4/13.03.2017 г. на управителя на ответното дружество на 75 евро на ден, а когато корабът бил в непроизводителен престой- 50% от договорената ставка, но фактически се начислявали 80 евро на ден, а за дните в престой- 40 евро на ден.
Съгласно заключението на вещото лице на ищеца били изплатени 2000 лева и и 1000 евро според представените му от ответника РКС. Следва да се посочи, съдът приема, че с Разходен касов ордер от 17.04.2018г. не са изплатени на ищеца командировъчни суми в размер на 500 лв. за курса Лом – Регенсбург. Това е така, тъй като видно от обясненията на вещото лице в съдебно заседание в този документ не е посочено основанието за тяхното изплащане, че касае именно курса Лом – Регенсбург.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата от 925 лв. с еврова равностойност 472.94- неизплатени командировъчни. Над тази сума предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Според разпоредбата на чл.143 КТ, извънреден труд е работата по трудово правоотношение между работника и работодателя извън установеното работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на работодателя. За положения извънреден труд от работника, който е съпроводен с изразходването на работна сила извън установеното работно време и с което се засяга полагащата му се почивка, работодателят дължи възнаграждение според уговореното помежду им, а при липса на уговорка се прилагат минималните установени в закона размери /чл.262 КТ/.
Въз основа на заключението на вещото лице, се установява, че за периода от 28.04.2018 г. до 05.05.2018 г. включително ищецът работил с помощник-капитан С.М., а от 6 май 2018г. до 28.05.2018 г. полагал труд сам. За претендирания период по исковата молба ищецът положил извънреден труд общо 118.10 часа.
Съгласно чл. 262 ал.1 т.1-3 от КТ за положения от него извънреден труд през работните дни ищецът трябва да получи определеното в трудовия договор възнаграждение с увеличение от 50 %, след като между страните не е уговорен по-висок размер, а през почивните дни - възнаграждение с увеличение от 75%, а за положения от него труд през дните на официални празници - с увеличение от 100%.
Според разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, като тази страна следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти - за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване съдът приема за неосъществени се в обективната действителност недоказаните по делото факти. В конкретния случай страните не са ангажирали доказателства, оборващи посоченото в заключението, поради което в тази част същото се кредитира от съда.
В тежест на ответника бе да установи обстоятелствата, на които основава твърденията си, че не дължи на ищеца претендираната сума. В случая, това не е сторено, поради което предявения иск като основателен и доказан следва да се уважи за сумата от 854.63 лв., а над нея да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от
него разноски в производството в размер на 488.68 лв.– заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от предявените искове.
Ответникът дължи и
държавна такса за уважените искове в размер 206.84 лв. и 150 лв. за назначената
по далото експертиза.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Деймос Шипинг" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Русе, ул. "Райко
Даскалов" 21, вх. Б, ап. 4 да заплати на Е.Й.А., Егн **********,***, сумата
от 2671.09 лв.- неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 13.03.2018
г. до 02.07.2018 г. сумата от 472.94
евро, представляваща неизплатена част от командировъчни за периода от 28.04.2018
г.- 29.05.2018 г., сумата от 854.63 лв., представляващ брутно трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.04.2018 г.- 29.05.2018
г., ведно със законната лихва върху левовата им равностойност считано от 07.03.2019
г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 488.68 лв. – разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Й.А., Егн **********,*** срещу Деймос Шипинг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град Русе, ул. "Райко Даскалов" 21, вх. Б, ап.
4 искове: за сумата над 2671.09 лв. до 2909.50 лв.- неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода 13.03.2018 г. до 02.07.2018 г., над сумата
от 472.94 евро до 1013.03 евро, представляваща неизплатена част от
командировъчни за периода от 28.04.2018 г.- 29.05.2018 г., над сумата от 854.63
лв. до 1484.40 лв., представляващ брутно трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 28.04.2018 г.- 29.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху левовата им равностойност , считано от 07.03.2019 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 488.68 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА Деймос Шипинг" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Русе, ул. "Райко
Даскалов" 21, вх. Б, ап. 4 да заплати по сметка на РРС сумата от 206.84
лв. лв.- държавна такса за
производството и 150 лв. за назначената по далото експертиза.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/