Р Е
Ш Е Н
И Е
№1100
гр. Бургас, 12.10.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, ХХІV-ти състав в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Нели С.
при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдия С. адм.дело № 567
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК вр.чл.57а, ал.3 от ЗУТ вр.чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба подадена от
„РВК 1“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано
от В. В. П.против Заповед № ДК-02-Б-1 от 04.02.2022 година на Началник РДНСК-Бургас.
Със заповедта, на основание чл. 57а, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 ЗУТ вр. с чл.
13, ал.3 вр. с ал.6 от Закон за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК),
е наредено „РВК 1“ ЕООД да премахне
установения „Преместваем обект за бързо обслужване с приблизителна площ 450
кв.м.“, находящ се в ПИ с идентификатор 51500.505.218 по КККР на гр.Несебър,
представляващ - Морски плаж „Слънчев бряг-централен“, Община Несебър.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта поради неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
несъответствие с целта на закона. Сочи се, че мотивите в оспорваната заповед са
взаимно изключващи се. От една страна административния орган приемал, че
преместваемия обект е поставен без разрешение за поставяне, а от друга че същия
е поставен в отклонение от одобрени
проекти и разрешение за поставяне. Твърди се още, че в случая не е спазен 7-
дневния срок по чл. 57а, ал.3 ЗУТ и че заповедта е издадена почти 6 месеца след
връчване на констативния акт, в нарушение на закона, като в нея не е посочено
дали фактическата обстановка е същата, описана в констативния акт. Излагат се
твърдения, че посоченото в заповедта правно основание е непълно и неясно - като не е посочено коя хипотеза на чл.57а,
ал.1, т.1 ЗУТ е приложима в настоящия случай. Не са посочени в пълен обем
фактическите основания, послужили за издаването на акта. Не е правилно
установена собствеността на преместваемия обект. Административният орган не е
събрал всички относими факти, в нарушение на нормата на чл. 35 от АПК. Иска се
отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата. Моли, за отмяна на заповедта. Представя
доказателства и претендира присъждане на разноски. Представени
са писмени бележки по делото.
Ответникът по жалбата – началник РДНСК
- Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна. Сочи, че към момента на поставяне на процесния обект,
същият е поставен без правно основание - разрешение за поставяне, поради което
законосъобразно началника на РДНСК-Бургас е издал заповедта, с която е наредено
премахване на обекта. Представил е заверено копие от преписката по
приемане на оспорения акт. Моли, за присъждане
на направените в хода на производството, разноски - юрисконсулско
възнаграждение.
Административен съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по издаване на
оспорената заповед е инициирано по сигнал от 16.06.2021г. на г-жа Румяна Дилова
– група за защита на българското черноморие и плажната ивица от бетониране и
незаконно строителство (л.148), съдържащ искане за извършване на проверка на
строителство на обект на входа на централния плаж на к.к.„Слънчев бряг“.
На 05.08.2021г. служители на РДНСК-Бургас
извършили проверка на преместваем обект разположен на територията на морски
плаж „Слънчев бряг –централен”, к.к.“Слънчев бряг” за резултатите от която
съставили констативен акт (л.19-21).
При проверката установили следното:
Концесионер на морски плаж „Слънчев
бряг – централен” (изключителна държавна собственост) е „РВК 1“ ЕООД по силата на концесионен договор от
06.02.2019г. сключен с Министерски съвет на РБългария.
Представена е специализирана схема за поставяне на преместваеми обекти и
съоръжения, в т.ч. допълнителна търговска площ по чл.10, ал.8 от ЗУЧК, одобрена
на 05.06.2020г. от Министъра на туризма (л.28).
Към момента на проверката по одобрената схема от 05.06.2020г. за плаж „Слънчев бряг –централен” от Главния архитект на Община Несебър е издадено
Разрешение за поставяне № 137/10.07.2020г. (погрешно записано в КА № 137/10.07.2021г.)
(л.23) за „Заведение за бързо обслужване № 91 на площ 244 кв.м. с допълнителна търговска
площ към него 217 кв.м.” на името на „РВК 1“ ЕООД. За процесния обект от гл.архитект на Общ.Несебър на
10.07.2020г. е одобрена проектна документация – част архитектурна - разпределение
и фасади с обяснителна записка и конструктивно становище.
На място е констатирано, че обектът представлява „Преместваем
обект за бързо обслужване, разположен в северната част на морски плаж „Слънчев
бряг - централен“, приблизително на мястото под № 91 по одобрената схема от
2020г. от Министъра на туризма. Установено е още, че обекта е двуетажен, изпълнен със стоманена конструкция с
дървена обшивка, и с неправилна в план форма, с
приблизителни размери - 15,00/30,00 м. и височина 6,00 м. На второ ниво били
обособени места за посетители и е изграден втори бар с кръгла форма в план.
Констатирано е още, че обекта не отговаря на одобрената на 10.07.2020г. проектна
документация, видно от която се касаело за обект с дървена конструкция,
едноетажен и с различна форма в план, както и с различна площ. За резултатите от проверката служителите на РДНСК - Бургас съставили
констативен акт № 10/05.08.2021г., в който като собственик на преместваемия
обект бил посочен - „РВК 1“ ЕООД, в качеството си на концесионер на плаж „Слънчев
бряг-централен“, Община Несебър, съгласно договор за
концесия от 06.02.2019г.
При тези
констатации била извършена преценка за нарушение на нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК и чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и поставено начало на производство по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК за издаване на заповед за премахване на обекта. Указана била възможността
на дружеството „РВК 1“ ЕООД да подаде
възражение в 3-дневен срок от връчването на констативния акт.
За издадения
констативен акт на 05.08.2021 г. по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, бил уведомен жалбоподателя „РВК 1“ ЕООД (л.
22), като в указания 3-дневен срок не е постъпило възражение по акта.
Въз основа
на съставения констативен акт на 04.02.2022г. Началник РДНСК-Бургас издал
процесната заповед № ДК-02-Б-1 от 04.02.2022г., с която на осн.чл. 57а, ал.1,
т.1 ЗУТ вр. с чл. 13, ал.3 вр. с ал.6 от ЗУЧК е наредено премахване на
„Преместваем обект за бързо обслужване с приблизителна площ 450 кв.м.“, находящ
се в ПИ с идентификатор 51500.505.218 по КККР на гр.Несебър - Морски плаж
„Слънчев бряг-централен“, Община Несебър, поставен без разрешение за
поставяне в нарушение на чл. 56, ал.2 ЗУТ. В мотивите на заповедта е посочено,
че установеният преместваем обект по чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ не отговаря на
одобрените проекти и издаденото разрешение за поставяне, както по площ, етажност
и форма, така и по използвани материали в неговото изпълнение. По този начин същият се явявал поставен без
правно основание - без издадено разрешение за поставяне.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.02.2022
г., видно от пощенското клеймо /л.11/, а жалбата срещу заповедта е подадена чрез
административния орган до съда на 28.02.2022 г. - в законоустановения срок.
За изясняване на делото от фактическа
страна е допусната съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира изцяло
заключението на СТЕ като компетентно и неоспорено от страните.
От заключението на експертизата се
установява, че процесния обект, е поставен на територията на Морски плаж „Слънчев бряг-централен“, Община Несебър. Към датата на
огледа, вещото лице констатира наличието на поставен обект изпълнен на две
нива. На първо ниво са изградени обслужваща зона за персонала, вкл. мокри
бюфети и зона за клиенти със санитарен възел, а второто ниво представлява
използваема покривна тераса на няколко стъпаловидни нива с изграден мокър бюфет
с кръгла форма, кръгла покривна конструкция, покрита с камъшитени пана и места
за посетители. Конструкцията на обекта е метална, състояща се от носещи метални
колони, върху които са монтирани метални греди и ребра, с термопанели по
тавана. Колоните са захванати с анкерни болтове към стоманобетонни елементи,
вкопани в терена. Обектът е с размери по лицевата страна около 27 м. и от към
улицата – 14.50 м. За същия има одобрена проектна документация от гл.архитект
на Общ.Несебър от 10.07.2020г. – част архитектурна /разпределение и фасади с
обяснителна записка и конструктивно становище/ и издадено разрешение за
поставяне № 137/10.07.2020г.
На 06.12.2021г. е одобрена нова
проектна документация - част архитектурна /разпределение и фасади с обяснителна
записка и конструктивно становище/ и издадено разрешение за поставяне №
172/06.12.2021г. В заключение вещото лице посочва, че процесния обект отговаря
по размери, конфигурация и етажност на одобрените от гл.архитект на Общ.Несебър
проекти и издаденото разрешение за поставяне № 172/06.12.2021г. и обекта може
да се съотнесе по одобрената от Министерство на туризма схема под № 91.
По делото са представени: Протокол №
9/25.11.2021г. на Общински съвет-Несебър, разрешение за поставяне №
172/06.12.2021г. и одобрена проектна документация - част архитектурна /разпределение
и фасади с обяснителна записка и конструктивно становище/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимиран субект, имащ право и интерес
от оспорването, адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ,
против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Процесната заповед е издадена в
производство по реда на чл.57а, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.13, ал.6 от ЗУЧК. Издадена е от компетентния орган – Началник РДНСК - Бургас,
и касае премахване на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал.1, т.2 ЗУТ. Съгласно чл. 57а, ал. 2 ЗУТ наличието на обстоятелства, водещи до премахване на обекти, находящи се на
територията на национални курорти и на морски плажове, се установява с
констативен акт, съставен от органите на ДНСК, а съгласно ал. 3 при
установяване на такива обстоятелства заповедта за премахване се издава от
началника на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай,
видно от КА № 10 от 05.08.2021 г., с който е поставено началото на
производството за премахване по чл. 57а от ЗУТ, същият е
съставен от инспектори по контрол на строителството при РДНСК-Бургас, а
оспорената заповед е издадена от Началника на РДНСК-Бургас, оправомощен със
Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. и Заповед № РД-15-116/28.10.2021 г. на
Началника на ДНСК.
Процесната заповед е издадена в
предписаната от закона форма – писмена и отговаря на формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени фактическите и правните
основания за издаването й /наличие на „Преместваем
обект за бързо обслужване с приблизителна площ 450 кв.м.“, находящ се в ПИ с
идентификатор 51500.505.218 по КККР на гр.Несебър, представляващ - Морски плаж
„Слънчев бряг-централен“, Община Несебър, монтиран без разрешение за поставяне в
нарушение на чл. 56, ал.2 ЗУТ, и е посочено правното основание за издаването й
- чл. 57а, ал.1,
т.1 ЗУТ. Изложеното налага извод, че издадената
заповед е мотивирана. Административният орган се е позовал на събраните
доказателства в хода на административното производство.
Съдът намира обаче, че обжалваната
заповед е постановена в несъответствие с материалния закон и при неспазване на
административнопроизводствените правила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.13 ал.3 от ЗУЧК, поставянето на преместваеми обекти на
територията на морски плажове се разрешава от главния архитект на общината въз
основа на схема, одобрена от министъра на туризма.
Според чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с
чл.13, ал.6 от ЗУЧК, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена
схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със
схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение.
Съдът приема, че обектът, предмет на
разпореденото премахване, представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ – за търговска дейност, поради което
поставянето му е предмет на разрешителен режим съгласно посочените разпоредби на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл.13 ал.3 от ЗУЧК. С оглед местоположението на обекта приложими са разпоредбите на
специалния закон ЗУЧК. Съгласно чл.13, ал.3 ЗУЧК поставянето на
преместваеми обекти на територията на морски плажове се разрешава от главния
архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. В
посочената разпоредба не е въведено изискване, разрешението за поставяне да се
издава въз основа на схема и проектна документация, одобрена от гл.архитект на
общината, каквото изискване
е въведено в нормата на чл.56, ал.2 от
|ЗУТ.
Разрешението за поставяне следва да бъде издадено от главния архитект на
общината единствено въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма –
чл.13, ал.3 от ЗУЧК. По делото не е спорно, че към момента на издаване на
заповедта е налице схема, одобрена от министъра на туризма, както и Разрешение
за поставяне № 137/10.07.2020г. за „Заведение за бързо обслужване № 91 на площ 244 кв.м. с
допълнителна търговска площ към него 217 кв.м.” на името на „РВК 1“ ЕООД. Нещо повече – налице е издадено последващо разрешение
за поставяне №
172/06.12.2021г. със същото съдържание. Въпреки това адм.орган е преценил, в съответствие с фактическите основания
за издаване на оспорената заповед, че обекта не съответства на одобрените проекти и издаденото разрешение за поставяне, както по площ,
етажност и форма, така и по използвани материали в неговото изпълнение, поради което е постановил
незаконосъобразен акт.
Съдът съпоставяйки
издадените две разрешения за поставяне с № 137/10.07.2020г. и №
172/06.12.2021г., констатира че същите са идентични. Разликата между тях е в представената
към всяко едно разрешение одобрена проектна документация. По първото разрешение
за поставяне, обектът не съответства на одобрената проектна документация - по
площ, етажност, форма и по използвани материали, а по второто разрешение за поставяне е налице пълно съответствие с
одобрената проектна документация. Обектът по разрешение за поставяне №
172/06.12.2021г. и одобрена към него проектна документация е идентичен по местоположение, площ и начин на изграждане с този, чието
премахване е разпоредено с оспорената заповед. Съдът намира, че съгласно
разпоредбите на специалния закон проектна документация не се изисква, но дори и
да се приеме, че е необходима такава, то такава е одобрена към момента на
издаване на заповедта.
На следващо място съгласно разпределената от съда доказателствена тежест между
страните на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, установяването на съществуването на
изложените в оспорения административния акт фактически основания е в
доказателствена тежест на административния орган. Издаденото разрешение за
поставяне № 172/06.12.2021г. е факт, настъпил преди издаване на заповедта и
който е следвало да бъде отчетен от адм.орган, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, според която съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. При това положение към момента на издаване на заповедта за
премахване по отношение на преместваемия обект не е налице хипотезата на
чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Затова заповедта е издадена при неправилно приложение
на материалния закон и следва да бъде отменена.
Заповедта е издадена и в нарушение на
административнопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка.
При постановяването на ИАА в нарушение на
чл.35 и чл.36 от АПК административния
орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е
събрал относимите по спора доказателства. Ако адм.орган беше обсъдил представените
писмени доказателства, то най вероятно би стигнал до друг правен извод, който
би направил безпредметно издаването на заповедта.
Административният орган е следвало да установи по
безспорен начин, след анализ на всички представени пред него доказателства,
дали към момента на постановяване на заповедта е налице схема,
одобрена от министъра на туризма и разрешение за поставяне за процесния
обект. Като не е сторил това същия е постановил акт при неправилно приложение
на материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила,
поради което постановената заповед за премахване е незаконосъобразна и следва
да бъде отменена.
Съдът счита за неоснователно възражението на
жалбоподателя относно обстоятелството от кого е бил поставен обекта. Разпоредбата на чл. 57а, ал. 4 от ЗУТ сочи, че когато
собственикът на обект по ал. 1, поставен в чужд имот, е неизвестен,
констативният акт се връчва на собственика на имота. В този случай със
заповедта по ал. 3 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за
национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице
задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка. В настоящият
случай няма спор, че плажа е публична държавна собственост, а концесионер на
плажа е дружеството жалбоподател и разрешението за поставяне на преместваемия
обект е издаден на негово име.
По изложените съображения обжалваната заповед
е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и на осн.чл. 143, ал.1 АПК,
жалбоподателя има право на направените по делото разноски, поради което
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 1351,60 лв.
разноски, от които сумата от 50 лв. – заплатена държавна такса по жалбата,
преводни такси 1.60 лв., сумата от 400 лв. – депозит за експертиза и адвокатски
хонорар – 900 лв.
Мотивиран от горното,
Административен съд - Бургас
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-02-Б-1/04.02.2022
г. на Началник РДНСК-Бургас, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА РДНСК - Бургас, представлявана от началника инж. Я. Р., да заплати на „РВК 1”
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец”
№ 25, магазин 6 сумата от 1351,60 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: