№ 140
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511217 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11217/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на АСП. Л. Л. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20236686 от 27.10.2020 г постановено по гр.д.
№70629/18 г на СРС , 177 състав ; с което по иск на К. Г. ТР. ЕГН ********** от гр.София с
правно основание чл.439 ГПК във вр.чл.124 ал.1 ГПК срещу въззивника е признато за
установено , че Т. не дължи сумата от 1500 евро по запис на заповед от 24.08.2010 г , ведно
със законната лихва от 08.02.2011 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 58,67
лева държавна такса и сумата от 350 лева адвокатско възнаграждение ; за които суми е
образувано изп.дело №20118640400167 на ЧСИ №864 В.Н. , поради погасяване по давност .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .
Изпълнителното производство е прекратено и ищцата няма правен интерес от исковете . Не
е погасено задължението , което е събрано в изпълнителното производство . Въззивникът не
е дал повод за образуване на делото . СРС е дал неправилни указания , че ответникът не
следва да указва факти в процеса. Липсват надлежни мотиви на първоинстанционния съд , а
въззивникът не е можел да участва по делото поради обявеното извънредно положение .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . За
предявяване на иск по чл.439 ГПК не е необходимо изпълнителното дело да е висящо , а
давността може да се релевира само по исков ред. В тежест на ответника е да докаже
спиране/прекъсване на погасителната давност . Ответникът не е признал иска и е дал повод
1
за завеждането му , както и за провеждане на въззивно производство . СРС не е допуснал
процесуални нарушения в доклада си и при събиране на доказателства .Молбата за
уточнение е касаела дали искът е в лева или в евро и е докладвана от СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.01.2021 г
и е обжалвано в срок на 15.01.2021 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират .
Действително с постановление от 19.10.2018 г ; изп.дело №20118640400167 на ЧСИ №864
В.Н. е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК . От това обаче не следва недопустимост
на отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изпълнителния лист поради
липса на правен интерес . Както правилно посочва въззиваемата страна погасителна давност
може да се релевира само по исков ред , а няма пречка ответникът да си върне
изпълнителния лист и да образува ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния
лист . Липсата на висящо изпълнително дело се отразява само на правната квалификация на
иска , като същата трябва да се счита по чл.124 ал.1 ГПК , а не по чл.439 ГПК , който визира
наличието на висящо изпълнително дело и е формулиран с оглед на такова /сравни с
определение №513 от 24.11.2016 г по ч.т.д.№1660/16 г на ВКС , I ТО /.
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът е длъжен да даде служебно и законосъобразна
правна квалификация на иска .
За да уважи иска СРС е приел , че в изпълнителното производство единствените доказани
изпълнителни действия са налагането на възбрана върху имот и запор върху трудово
възнаграждение . За последния трябва да се приеме , че е наложен на 14.10.2011 г с връчване
на запорното съобщение на третото лице /работодател/ . За процесните вземания е изтекла 5-
годишна давност до 15.11.2016 г . Не е доказано от ответника да е имало плащания по
изпълнителното дело .
Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация . С оглед на
изложеното законосъобразната правна квалификация на иска е по чл.124 ал.1 ГПК , а не по
чл.439 ГПК . Изпълнителното дело е прекратено и няма данни за образуване на ново такова .
В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
, поради което законосъобразно СРС е приложил по аналогия чл.117 ал.2 ЗЗД .
Погасителната давност за вземанията е 5-годишна ; независимо дали става въпрос за
вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна /периодични вземания , лихви за
2
забава/ , 5-годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са Постановление №2 от
21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г
на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и
решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране
и/или прекъсване на давността - решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V
ГО на ВКС .
Според приложеното изпълнително дело няма данни за периода 2012 г – 2018 г да са
извършвани изпълнителни действия , нито давността да е спирана и прекъсвана , или да има
събрани суми от ответницата . Вярно е , че докладът на първоинстанционния съд е
незаконосъобразен в частта за доказателствената тежест ; като по предявен отрицателен
установителен иск не са дадени указания на ответника , че е в негова доказателствена
тежест да докаже спиране или прекъсване на давността респ. събиране на суми по
изпълнителното дело . На ищцата не са дадени указания , ме трябва да установи правния си
интерес от иска .
СРС не е изискал копие от изпълнителното дело , което е следвало да стори и служебно
за проверка на допустимостта на производството , както и за да може решението му да
почива на реални факти , а не на предположения . Така СРС се е поставил в положение
да не може да изложи и пълни и подробни мотиви .
Настоящият съд изиска - по искане на въззивника - копие от изпълнителното дело , но от
него не се установява фактическа обстановка , която да води до изводи различни от тези на
СРС по отношение на правния интерес от иска и неговата основателност .
Уточнение по отношение на валутата на иска въобще не е били необходимо , поради което
СРС не е допуснал процесуално нарушение като не е връчил препис от уточнителната молба
на ищеца от 08.07.2020 г. Ответникът е имал възможност да се започнае с молбата и пред
СРС , и пред настоящия съд .
Налага се изводът , че след отмяна на решението на СРС настоящият съд трябва да се
произнесе по същество и да уважи иска при действителната правна квалификация по чл.124
ал.1 ГПК .
Разноски се дължат от ответника пред СРС . Ответникът е дал повод за образуване на делото
, както и не е признал безусловно допустимостта и основателността на иска . Вместо това е
образувал и въззивно производство въз основа на непроверени/неверни твърдения . Ищецът
не е доказал разноски пред СГС , поради което такива не му се присъждат .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20236686 от 27.10.2020 г постановено по гр.д.№70629/18 г на СРС ,
3
177 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на К. Г. ТР. ЕГН ********** от гр.София с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК , че Т. не дължи на АСП. Л. Л. ЕГН ********** от гр.София
сумата от 1500 евро по запис на заповед от 24.08.2010 г , ведно със законната лихва от
08.02.2011 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 58,67 лева държавна такса и
сумата от 350 лева адвокатско възнаграждение ; за които суми е издаден изпълнителен лист
от 16.03.2011 г по ч.гр.д.№203/11 г на Районен съд-Ихтиман ; поради погасяване по давност
.
ОСЪЖДА АСП. Л. Л. ЕГН ********** от гр.София да заплати на К. Г. ТР. ЕГН
********** от гр.София сумата от 667,35 лева разноски пред СРС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4