№ 121
гр. Горна Оряховица, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120101408 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.56. ал.2 ПИКЕЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „Електроразпределение Север“ АД
срещу „Демони-2018“ ЕООД да се приеме за установено съществуването на
вземания за сумата 2 188,32 лв., представляваща цена на електрическа
енергия, начислена за периода 05.06.2021 г. – 02.09.2021 г. за обект на адрес
гр. ***, ул. ***, Централ с абонатен номер 05074028 и клиентски номер
**********, ведно със законната лихва от 13.06.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и 146,49 лв., представляваща мораторна лихва от падежа на
фактурата до 02.06.2022 г., за които е издадена заповед № 468/13.06.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 975/2022 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица. Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на електрическа енергия в обект в гр. ***, ул. ***, Централ, за
който е разкрита партида с абонатен номер 05074028 и клиентски номер
**********. Сочи се, че била извършена корекция на количеството
електрическа енергия по реда на ПИКЕЕ, въз основа на която ответникът
дължал заплащане на сумата 2 188,32 лв., представляваща цена на
електрическа енергия, начислена за периода 05.06.2021 г. – 02.09.2021 г. и за
което била издадена фактура № **********/23.09.2021 г. Твърди се, че с
решение по гр.д. № 1941/2021 г. по описа на съда, потвърдено с решение на
Окръжен съд – Велико Търново бил отхвърлен искът на ответника, че не
дължи сумата на посоченото основание. След настъпване на падежа на
1
задължението и след влизане в сила на решението, сумата по фактурата не
била заплатена, поради което ищецът счита, че ответникът дължи и
обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва до 02.06.2022
г. Моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 975/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и да му
бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба, не се представлява в проведеното съдебно заседание и не заема
становище по предявените искове. В проведеното открито съдебно заседание,
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като прецени твърденията и искането на ищеца и като
съобрази представените доказателства, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Исковата молба е връчена на ответника чрез неговия управител, ведно с
разпореждане № 2730/06.10.2022 г. по чл.131, ал.1 ГПК, с което са указани
последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечен
срок и неявяването в първото съдебно заседание. Ответникът не е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Като отговор на
исковата молба в случая не може да бъде разгледано възражението по чл.414
ГПК, доколкото неговото съдържание се свежда до бланкетно оспорване на
вземанията. Липсват наведени насрещни твърдения за факти, изключващи
или ограничаващи дължимостта на вземанията или конкретни възражения
срещу тях, а само такива възражения по чл.414 ГПК подлежат на разглеждане
в производството по чл.422 ГПК и се приравняват по правно значение и
последици на подаване на отговор на исковата молба, т.е. съставляват
процесуална пречка за постановяване на неприсъствено решение (приетото в
т.11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС; Определение № 442/20.10.2016 г. по ч.гр.д. № 1593/2016 г. на
I T.O. на ВКС). За проведеното на 08.02.2023 г. открито съдебно заседание,
ответникът е редовно призован при приложение на фикцията на чл.50 ал.2
ГПК. В откритото съдебно заседание той не се представлява и не е заявено
искане за гледане на делото в негово отсъствие.
Предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства относно съществуването на правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия за обект на адрес гр. ***, ул.
***, Централ (абонатен номер 05074028 и клиентски номер **********) и че
е извършено преизчисление на количествата електрическа енергия в този
обект за периода 05.06.2021 г. – 02.09.2021 г., въз основа на които му е
начислена сумата 2 188,32 лв., претенцията за недължимост на която е
отхвърлена с влязло в сила решение. Приложените към исковата молба
външно редовни писмени доказателства подкрепят и не разколебават
2
изложените от ищеца обстоятелства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки по отношение
на ответника, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявените положителни установителни искове бъдат уважени.
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право да му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и исковото
производство. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства да са направени разноски в за заплащане на държавни такси
съответно в заповедното производство – 46,70 лв., а в исковото 90,83 лв., от
която дължима е 46,69 лв. Ответникът-юридическо лице, е представляван от
юрисконсулт и съгласно на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска,
фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от
юрисконсулта процесуалното представителство по двете производства
(подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, съответно
исковата молба и писмено становище без явяване в съдебно заседание), съдът
определи размера на възнаграждението съобразно на 50 лв. за заповедното
производство и 100 лв. за исковото производство. Така ответникът дължи да
заплати на ищеца разноските за заповедното производство от общо 96,70 лв.
и общо 146,69 лв. – разноски в първоинстанционното производство.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че "ДЕМОНИ-
2018" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Горна
Оряховица, ул.“Въстаническа“ № 18, представлявано от управителя Г. Н. Р.
дължи на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258,
„Варна Тауърс“ - Е, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет А. А. К., Х. П. Х., П. В., сумата от 2 188,32 лв. /две
хиляди сто осемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща цена на електрическа енергия, начислена за периода
05.06.2021 г. – 02.09.2021 г. за обект на адрес гр. ***, ул. ***, „Централ“, с
абонатен номер 05074028 и клиентски номер **********, за която е издадена
фактура № **********/23.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 13.06.2022 г. до окончателното й плащане и сумата от 146,49 лв. /сто
четиридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в плащането на задължението в размер на законната
лихва за периода от 04.10.2021 г. до 02.06.2022 г., за които е издадена заповед
№ 468/13.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
3
гр.д. № 975/2022 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица.
ОСЪЖДА "ДЕМОНИ-2018" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Горна Оряховица, ул.“Въстаническа“ № 18,
представлявано от управителя Г. Н. Р. да заплати на
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна
Тауърс“ - Е, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния
съвет А. А. К., Х. П. Х., П. В. сумата от 96,70 лв. /деветдесет и шест лева и
седемдесет стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 146,69 лв. /сто четиридесет и шест лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4