№ 411
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500249 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Т. К. с ЕГН **********,В. К. К. с
ЕГН ********** с попечителско съдействие на майка си Д. К.а и Н. К. К. с
ЕГН ********** чрез законната му представителка и майка Д. К.а, против
решение № 176 от 07.11.2022г. по гр.д.№ 449/21 г. на РС-С., с което е уважен
отменителния иск с правно основание чл.135 ЗЗД на Д. С. Д. ,Б. Д. Д. и С. Д.
Д. и е обявен за недействителен по отношение на ищците договора за дарение
на недвижим имот-нот.акт № 86,том 2,рег.№ 2086,д.232 от 16.06.2016г. на
нотариус Б.Механджийски ,с който К. Т. К. дарява на синовете си В. К. К. и Н.
К. К. поземлен имот № 10 с площ 800 кв.м в м.“Ш.М.“ в землището на
с.Ш.Д., Община С., съгласно КККР - ПИ с идентификатор
83291.293.10.Релевират оплаквания за необоснованост и материалноправна
незаконосъобразност на решението.Вземането на ищците било възникнало
след датата на сделката, тъй като решението на САС,по силата на което
ищците станали кредитори на К.,не било влязло в сила.На второ място-ако се
приеме,че вземането е възникнало преди увреждащата сделка, необходимо
било не само знание за увреждането на кредитора, а умисъл на длъжника и
неговия контрахент за увреждане на кредитора.Иска се отмяна на решението
и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемите страна оспорват жалбата и искат потвърждаване на
решението като законосъобразно.Вземането на кредиторите произхождало от
деликт,извършен на 07.03.2012г. и от този момент К. дължал обезщетение за
1
вреди не от датата на влизане в сила на присъдата.В рамките на
изпълнитгелното дело ищците не получили никакво обезщетение, което
категорично доказва увреждащия характер на атакуваната сделка.Не била
налице хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД, а на чл.135, ал.1 ЗЗД.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима,но
неоснователна.
По делото е безспорно ,че с присъда по НОХД 2452/2015г. на
СГС,,потвърдена от САС с решение по НОХД 350/2016г. и изменена от ВКС
с решение № 223 от 09.11.2016г./по отношение размера на обезщетенията/, К.
Т. К. е признат за виновен за престъпление по чл.123, ал.1 НК- причинил е
смъртта на наследодателя на ищците Данаил Петров Димитров.Със същата
присъда е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер
на 50 000 лв. за всяка от ищците,ведно със законната лихва,считано от
07.03.20212г. до окончателното изплащане на сумата.Безспорно е,че
атакуваната сделка е изповядана на 16.06.2016г.-след датата на деликта и
преди влизане на решението в сила.Разпоредителната сделка намалява
имуществото на длъжника и е безвъзмездна.Действително,вземанията за
обезщетение стават ликвидни и изискуеми след влизане на присъдата в сила-
на 09.11.2016г.Релевантият за Павловия иск момент на възникване на
вземането за обезщетение за непозволено увреждане и акцесорното вземане
на законната лихва върху обезщетението възникват от датата на деликта.Ето
защо казусът е в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД.Знанието за увреждането от
страна на контрахентите е ирелевантно при безвъзмездна сделка, а длъжникът
категорично е знаел за причиненото от него увреждане.Настоящият състав
споделя извода на първоинстанционния съд, поради което решението следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176 от 07.11.2022г. на РС-С. по гр.д.№
449/2021г.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3