О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на 14.10.2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното
от съдията Д. Томова
въззивно частно търговско
дело № 1524 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №65404/09.09.2019г.
по описа на ВРС на С.Д.П., ЕГН **********,***, подадена
чрез пълномощник адвокат Кремена Танева, АК – Варна, съдебен
адрес:***, офис 1,
срещу определение №10276 от
12.08.2019г., постановено по гр.д. №9150/2019г. на Варненски районен съд, 48-ми състав, с което съдът е отказал
да освободи ищеца от заплащането на държавна такса и разноски по делото.
Като твърди, че неправилно районният съд е преценил
посочените в подадената декларация обстоятелства и не е отчел представените с
нея доказателства за доходи, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени
обжалваното определение и да освободи ищеца от задължението за плащане на
държавни такси и разноски за производството по гр.д. №9150/2019г.
на ВРС.
Частната жалба е
подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от
обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт– чл.274, ал.1, т.1, във вр. с чл.129, ал.2 и 3, във вр. с
чл.128, т.2 от ГПК и е процесуално допустима. С оглед фазата, на която се
намира исковото производство (проверка на
редовността на исковата молба), размяна на книжа по частната жалба не се дължи.
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба
оплаквания и доводи на ищеца, и след като извърши проверка по данните в гр.д. №9150/2019г. на ВРС, приема за установено следното:
Първоинстанционното исково производство е образувано
по предявен от ищеца С.Д.П., ЕГН **********,***, отрицателни установителни искове за
установяване в отношенията му с ответника „МАКРОАДВАНС”
АД, ЕИК **********, със седалище гр. София, че не дължи плащане на следните
суми, включени в издадените по ч.гр.д. №13587/2009г. по описа на Варненски
районен съд, заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 11.01.2010г.:
2 169,34 лева – главница по договор за кредит от 28.05.2003г.;
1 599,90 лева – лихва за забава за периода 08.05.2007-07.12.2009 г.;
законната лихва върху главницата 2 169,34 лв., считано от 10.12.2009 г. до
окончателното й плащане; 379,08 лева – разноски за заповедното производство,
поради погасяване на вземанията по давност.
Още при предявяване на исковете ищецът е направил
искане за освобождаването му на основание чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за
плащане на държавна такса и разноски за производството по делото, мотивирано с
твърдения, че се намира в изключително тежко финансово състояние, срещу него се
водят множество изпълнителни дела, не получава доходи от трудови
правоотношения, а средства за издръжка му осигуряват близки и роднини, най-вече
в натура. Към молбата е приложена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК за
материалното и гражданско състояние на молителя. Допълнително
в изпълнение на указанията на съда ищецът е представил допълнителни
справки за регистрираните трудови договори, водените срещу ищеца изпълнителни
дела, регистрираните банкови сметки, налаганите запори и салдата по тях,
справка от Агенция по вписвания за установяване на вписаните възбрани върху
недвижими имоти, нова декларация за материално и гражданско състояние.
Наред с това съдът е изискал служебно справки от различни
институции за установяване на доходи и имущество на ищеца, извършил е и
служебна справка за установяване на родствени връзки.
Към този момент първоинстанционният съд е
определил дължимите държавни такси,
чийто размер съответства на цената на отделните искове. Общият размер на
държавните такси е 200,77 лева.
Принципно на основание чл.3 от ЗДТ и чл.71 от ГПК
всяка страна, която сезира съда с иск или жалба, дължи предварително плащане на
следващата се за това държавна такса. Освобождаване от това задължение е
възможно само по изключение и след щателна преценка за всеки случай поотделно
дали страната - физическо лице има възможност за заплащане на конкретната по
размер сума. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за
освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След
изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с
цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса.
В настоящия случай държавната такса в общ размер на
200,77 лева се дължи от пълнолетно лице в трудоспособна възраст (58 годишен),
декларирало, че не е с влошено здравословно състояние, без задължения за
издръжка към непълнолетни деца. Ищецът е разведен, което е установено и от
извършената служебно справка в НБД „Население“.
В декларацията си по чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е
декларирал, че притежава няколко ниви в землището на с. Орляк, община Тервел,
които не владее, като същите са възбранени по водени
срещу него редица изпълнителни дела. Фигурира като собственик на няколко МПС,
но същите са били продадени без смяната на собствеността да е отразена в
регистрите, тъй като върху тях са наложени запори по редица изпълнителни дела.
Има регистриран едноличен търговец (ЕТ) и дружество с ограничена отговорност
(ЕООД), които от години не развиват търговска дейност, съответно не получава
доходи от тази дейност, не разпределя дивиденти. От служебно извършената
справка в Търговския регистър (чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ) се установяват
твърденията на ищеца, обосновани и в частната жалба, че учредените от него ЕТ
„ЕНЦ-С.Д.П.“ и „ЕНЦ“ ЕООД, са били пререгистрирани служебно във връзка с
постъпили искания от съдебни изпълнители за вписване на запори върху
притежавани от длъжника С.П. дялове от търговски дружества. След
пререгистрацията на ЕТ през 2009г., по партидата няма никакви последващи
вписвания, няма обявяване на финансови отчети. След пререгистрацията на ЕООД
през 2008г. са вписани още няколко запора върху дружествените дялове,
последният от който през 2012г., наложен от публичен изпълнител по ДОПК за
обезпечаване на публични вземания, чийто общ размер към 12.01.2012г. е към
29 000 лева. Последното вписване е от 17.09.2019г. за вдигане на един от
наложените от ЧСИ запори.
Фактът, че считано от 2008г. срещу ищеца се водят
множество изпълнителни дела, висящи и понастоящем, в хода на които са налагани
запори и възбрани върху имуществото на длъжника, се установява от приложените
по делото справки, в т.ч. справка за образувани изпълнителни дела, справка за регистрираните банкови сметки,
писма по отделните дела от трети задължени лица.
Видно от декларацията за материално и гражданско
състояние, ищецът не получава доходи от трудови или
други възнаграждения, пенсии или други източници. Липсата на регистрирани
трудови договори и данни за доходи се установява и от получените справки от
НАП, ТД-Варна. Ищецът декларира, че за издръжката си разчита на помощи от
близки и роднини.
При тези данни за имущественото състояние, семейното
положение, възраст, трудова заетост, въззивният съд намира, че заплащането на
държавните такси и разноските по делото не е във възможностите на ищеца, поради
което е налице хипотезата на чл.83, ал.2 от ГПК и същият следва да бъде
освободен от плащането им.
Изложените от районния съдия съображения за
обосноваване на отказа си да освободи ищеца от задължението за плащане на
държавни такси и разноски по делото не могат да бъдат споделени. Материалната
затрудненост на ищеца е надлежно декларирана в подадената декларация по чл.83,
ал.2 от ГПК, като изрично е удостоверено знанието за възможната наказателна
отговорност, която страната ще понесе в случай на невярно деклариране, което е
достатъчно за нуждите на настоящото производство. Отделно от това, за
установяване на по-голямата част от твърденията са представени нужните
доказателства. При преценена необходимост от допълнително установяване на част
от твърденията съдът е разполагал с възможност да изиска от ищеца представяне
на съответни доказателства или допълнителна декларация, но е незаконосъобразно
прилагането на презумпция за наличието на източници за доходи, позволяващи
плащането на държавните такси и разноските по делото.
Въз основа на изложеното въззивния съд намира, че
обжалваното определение следва да се отмени. В този случай и в съответствие с
правомощията си по чл.278, ал.2 от ГПК съдът следва да освободи ищеца от
задължението за плащане на държавни такси и разноски за производството по гр.д.
№9150/2019г. на ВРС. Делото
следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от етап преценка по чл.130 от ГПК за допустимост на предявените искове.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ определение №10276/12.08.2019г., постановено по гр.д. №9150/2019г.
на Варненски районен съд, 48-ми състав,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА ищецата С.Д.П., ЕГН **********,***, от задължението за плащане на
дължимите за производството по гр.д. №9150/2019г.
на Варненски районен съд, 48-ми състав,
държавни такси и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент за противното
от чл.274, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.