№ 17
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000616 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЗК Л.И.“АД, регистрирано в
Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано от адвокат Я. М. С. –
член на *АК против Решение № 16 от 23.05.2022 г., постановено от
Кърджалийският окръжен съд по търг.дело № 76 от 2021 г.
По силата на обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил
ЗК „Л. И.“АД ЕИК ********* да заплати на М. Р. И. сумата от 50 000
лева,представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи с в претърпени болки и страдания от причиненото травматично
увреждане, както и сумата от 1 566 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от същото травматично увреждане получено при ПТП,
настъпило на 18.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 15.05.2021 г. до окончателното им изплащане.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването за неправилно
приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД като съдът неправилно е оставил без
уважение възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
1
резултат. Според жалбоподателя налице е съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като ако последният бе завил плътно надясно, то двете
МПС биха се разминали безопасно на разстояние от около половин метър.
Преценката на жалбоподателя е ,че степента на съпричиняването в случая е
50%, поради което дължимото застрахователно обезщетение следва да се
редуцира с 50%.
Второто оплакване изложено във въззивната жалба е за неправилно
приложение на чл.52 от ЗЗД като размера на присъденото обезщетение от
50 000 лева е завишен и не кореспондира с реално претърпените болки и
страдания.
Претендира се за постановяване на въззивно решение, по силата на
което размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди
бъде намален с 50%, поради наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия.
Въззиваемата страна М. Р. И., чрез процесуалния си представител по
делото адвокат Я. Д.Д. от *АК в срока за отговор е подал насрещна
въззивна жалба срещу постановеното решение. Същото се обжалва в частта
му, с която искът по чл.432,ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до 60 000
лева. Според жалбоподателя-ищец справедливият размер на обезщетението е
60 000 лева, като пострадалият е претърпял тежко травматично увреждане-
фрактура на двете кости на дясната подбедрица / голям и малък пищял/.
Съдът не е отчел факта , че пострадалият е претърпял четири оперативни
интервенции, като последните две са за отстраняването на некротирали меки
тъкани.
Ответника по насрещната жалба ЗК „Л. И.“АД поддържа писмен
отговор, съгласно който жалбата е неоснователна. В допълнителна молба
поддържа становището, че справедливият размер на обезщетението е 40 000
лева, като тази сума бъде редуцирана със степента на съпричиняване от 50%
. Или искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се
признава до размер на 20 000 лева.
Третото лице-помагач Ф. Ф. М., редовно призован ,при условията на
чл.41,ал.2 от ГПК не взема становище по въззивните жалби.
2
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените и в двете
жалби оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е по чл.432,ал.1 от КЗ.
Процесното ПТП е настъпило на 18.08.2019 г., около 18 часа на
второкласен път **-**, с лек наклон на участъка от пътя ,при суха пътна
настилка и добра видимост. Ищецът М. И. е управлявал лек автомобил
„Б**-*** *“ с рег.№*******, който се е движел в прилежащата му лента за
движение със скорост от 49.71 км в час.
В противоположна на този автомобил посока се е движел се е движел
лек автомобил „М.* ***“, управляван от Ф. М., конституиран като трето
лице помагач. Последният е навлязъл в лентата за насрещно движение със
скорост от 106.29 км.в час, при отчитане на надлъжния наклон на пътя. В
резултат на това навлизане е настъпил удар между двата автомобила с
предните им леви части.
От заключението на повторната САТЕ, изготвена от вещото лице инж.
В. В. се установява, че водачът на лекия автомобил „М. - Е. - ***“Ф. М. е
имал възможност да предотврати удара, ако е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил, без да допусне навлизане в насрещната
лента за движение. Такава техническа възможност да избегне удара обаче
не е била налице по отношение на водача на другия автомобил.
Това е така, тъй като в момента в който лекият автомобил марка „М. -
Е. - ***“ внезапно е навлязъл в лентата за насрещно движение , сумарната
опасна зона за спиране на двата леки автомобила е била по-голяма от
взаимното разстояние, на което те са се намирали един от друг -93.50 метра.
Сумарната опасната зона за спиране е била 137.75 м., при което положение
и двата участници не са имали възможност да предотвратят удара чрез
аварийно спиране и такова не е било предприето- липсват следи от спирачен
път.
Според жалбоподателя все пак е съществувала възможност да се
предотврати удара ако пострадалият водач на лекия автомобил "Б** *** *“
бе отклонил автомобила плътно вдясно чрез незабавно завъртане на волана
вдясно. В този случай според повторната САТЕ, изготвена от вещото лице
инж.В.В. двата автомобила щяха да се разминат,без да контактуват като
3
страничното разстояние между левите им състави е около 0.47 метра. Или 47
сантиметра.
Действително тази възможност е разгледана в заключението на
автоексперта при отклонение вдясно, но без употреба на спирачната система
от водача на лекия автомобил „Б** *“. Вещото лице е посочило, че този
вариант е само теоретичен и тази думичка е пропусната от жалбоподателя.
Въпросът е може ли практически два автомобила с определените им
габарити и със тези скорости , с които са се движели преди момента на удара
да се разминат на такова малко странично разстояние- 47 сантиметра.
От поясненията на експерта инж.В.В. дадени в съдебно заседание се
установява, че погледнато чисто теоретично автомобилите могат да се
разминат, но на практика това разминаване няма да бъде безопасно. Вещото
лице аргументира извода си с това, че следва да бъдат отчетени и скоростите
с които са се движели двата автомобила. Лекият автомобил „М. - Е. - ***“ е
навлязъл в насрещната лента за движение със скорост от 106 км.в час, а
лекият автомобил „Б** *“ се е движел в собствената си лента за движение със
49 км. в част. Сумарната скорост на двата автомобила е 155 км. в час, при
която при доближаването на автомобилите се получава известно завихряне.
Вещото лице е категорично, че при тази скорост на движение страничното
разстояние от 47 см изобщо не е безопасно, тъй като всяко кривване на
волана или всяка неравност по пътя, която води до залюляване на единия
автомобил би променило или по-точно- скъсило това разстояние. В крайна
сметка вещото лице посочва, че при тези скорости на движение на двата
автомобила автоекспертите приемат, че минималното странично разстояние
между автомобилите трябва да бъде не по-малко от 1-един метър при
разминаване. Това осигурява безопасно разминаване и следователно ако
разстоянието е по- малко не може да се приеме, че разминаването ще бъде
безопасно. А щом не е безопасно – това означава, че съществува възможност
ударът между автомобилите да настъпи.
При този механизъм по който е настъпило процесното ПТП не може да
се приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия ищец.
Както вече стана ясно лекият автомобил „Б** - *** *“, управляван от
пострадалия се е движел в собствената си лента за движение със скорост
4
около 49.71 км в час.
Първопричината за настъпването на процесното ПТП е в
противоправното поведение на водача Ф. М., вината на който е призната с
влязла в сила присъда на наказателния съд. Всъщност е постановено решение
по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност, което има
последиците на влязла в сила присъда.
Именно водачът на лекия автомобил „М.* *** Ц**“ е нарушил
забраната на чл.16,ал.1 т.1 от ЗДв.П и е навлязъл в лентата за насрещно
движение,без да извършва изпреварване или заобикаляне. При това е
осъществил неконтролируемото навлизане със скорост от около 106.29
км.ч.,при максимално разрешена скорост от 60 км.в час за този пътен
участък, сигнализирана с поставен пътен знак „В 26.“ Ако бе контролирал
непрекъснато собствения си лек автомобил и бе го управлявал с разрешената
скорост до 60 км.в час, то ударът би бил предотвратим. Но основната
причина е, че лекият автомобил на водача Ф. М. е навлязъл в насрещната
пътна лента.
С нито едно свое действие или бездействие пострадалият не е
допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Дори да бе завъртял
незабавно волана вдясно и бе приближил лекия автомобил плътно вдясно,то
това не би гарантирало безопасното разминаване между двата автомобила.
Но причината затова е отново превишената скорост от 106 км.в час, с която се
е движел автомобила на Ф. М..
Съдът не кредитира първоначалното заключение на вещото лице инж.В.
Д., който обосновава изводите си, без да отчита необходимото време за
реакция на водача на лекия автомобил „Б**-*** *“. Този сериозен пропуск е
преодолян от повторната САТЕ, като вещото лице инж. В.В. определя ,че
времето за реакция е 1 сек.Освен това първото вещо лице е определило
страничното разстояние между автомобилите от 0.7метра по-скоро
„окомерно“, без да направи съответните математически изследвания.
Първото вещо лице си е спестило труда да изчисли самостоятелно скоростите
на двата автомобила, а просто ги е взело наготово от заключението на САТЕ,
прието по наказателното дело. При този непрофесионален подход правилно
първият съд е допуснал, при условията на чл.201,предл.2-ро ГПК повторна
САТЕ, която задълбочено и аргументирано е защитила извода си , че
5
процесното ПТП е настъпило поради нарушенията,допуснати от водача на
другия автомобил Ф. М..
Второто оплакване, изложено във въззивната жалба на ответника е за
неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Жалбоподателят прави довод, че
размера на присъденото обезщетение е завишен и не съответства на реално
претърпените болки и страдания.
В резултат на удара пострадалият М. И. е получил многофрагментарна
фрактура на двете кости на дясната подбедрица/ голям и малък пищял/ в
долните й части. Постъпил е в болница,в която е претърпял сложна
оперативна интервенция- открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация с метална остеосинтеза. В отделението по ортопедия и
травматология е постъпил на 18.08.2019 г. и е изписан на 03.09.2019 г.,т.е. в
болница е бил в продължение на 14 дни.
Наред с това му е направена гипсова имобилизация на дясната
подбедрица, която е била свалена на 21.10.2019 г. Според заключението на
вещото лице-медик д-р Н. М. оздравителният процес при този вид фрактура
на дясната подбедрица е нормално да продължи за около 5 до 7 месеца. В
конкретния случай обаче е налице забавена консолидация/ заздравяване/, тъй
като са възникнали усложнения. Развил се е флегмонозен процес на меките
тъкани- флегмона е възпаление, при което възпалителната течност / гнойта/
инфилтрира дифузно в тъканите. В резултат на възпалението се получава
некроза на меките тъкани, които задължително следва да се отстранят. Това
става само по оперативен път, като отстраняването е двукратно- на
28.09.2020 г. и на 15.12.2020 г, при което са отстранени некротиралите меки
тъкани,получили си в резултат на възпалителния процес. Наред с това
усложнение е налице и второ,изразяващо се „в миграция на металното тяло с
наличие на флегмонозен процес на меките тъкани“. Миграцията се получава в
резултат на възпалението на меките тъкани, което се отразява и на костта,
която се огъва спрямо металното тяло. Крайния резултат е раздвижването на
металните импланти, които вече не могат да изпълнят функцията си да
обхванат двете части на счупената кост. Това са обясненията, дадени от
вещото лице д-р.Н.М. в съдебно заседание при приемане на заключението му.
Крайният му извод, че миграцията/раздвижването/ на металните импланти не
е резултат от неправилно протичане на оздравителния процес,а последица от
6
възпалението на меките тъкани.
В крайна сметка в продължение на около 2 години пострадалият ищец
е претърпял четири оперативни интервенции, от които последните две за
оперативно отстраняване на некротиралите меки тъкани.
Към настоящия момент въпреки направените операции и проведените
рехабилитационни процедури фрактурата е оставила трайни последици, а
именно : дорзалната флексия/ повдигане на стъпалото нагоре/ при ищеца е
ограничена с 1/ 4 или с 25% сравнена със стъпалото на здрав човек. Това е
причината пострадалият да изпитва болки при слизане от стълби, както и
умора при продължително ходене.
Най-ясна и пълна картина за протичането на оздравителния процес дава
св. А. А. И., която е съпруга на ищеца и има непосредствени впечатления за
състоянието му, тъй като в продължение на 7 месеца. Свидетелката
установява, че в първите дни съпругът й просто е крещял от болка, тъй като
костта му е била счупена на малки парчета.
След като е претърпял първата операция е бил в домашна обстановка,
като в продължение на около 2- два месеца пострадалият изобщо не е могъл
да става от леглото и без помощта на съпругата си не е могъл да се обслужва,
включително при ходене до тоалетната. Първите три месеца лекарите му са
забранили да стъпва на счупения крак, като след изтичането им е трябвало да
стъпва само леко на пръсти. Около 4 месеца се е придвижвал с проходилка, а
в продължение на повече от една година е използвал патерици. При
продължително ходене или стоене на едно място десният му крак се подува.
Преди злополуката пострадалият е бил готвач и е работил в Н., но сега не
може да работи същата работа, която е свързана със стоене на едно място. Не
може да намери и друга подходяща работа,която да носи доходи за
семейството, поради което се чувства унизен и отчаян.Накратко: след
транспортната злополука целият живот на пострадалия се е променил до
неузнаваемост.
С оглед на изложеното присъденото от съда обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева изобщо не е завишено и
съответства на реално претърпените от пострадалия болки и страдания.
В този смисъл въззивната жалба на ЗК „Л. И.“АД е неоснователна и
7
следва да се остави без уважение.
Такава е и насрещната въззивна жалба на ищеца М. Р. И., който
претендира да му бъде присъдено обезщетение в размер на 60 000 лева.
Въззивният съд изложи вече съображенията си за това, че справедливият
размер на обезщетението е в размер на 50 000 лева, поради което не се налага
да ги приповтаря.
Следва да се потвърди решението в осъдителната му част, с която е
присъдена сумата от 50 000 лева, както и в отхвърлителната част- за
разликата над 50 000 лева до 60 000 лева, която е предмет на насрещната
въззивна жалба.
Ответната ЗК „Л. И. следва да заплати в полза на адвокат Я. Д.- член на
*АК сумата от 4 650 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение,дължимо на осн. чл.38,ал.1 т.2 от ЗА- за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищеца пред въззивната
инстанция. Размерът на възнаграждението е определен съгласно чл.7,ал.2,т.4
от Наредба№ 1 от 9.07.2004 г.в редакцията след изменението й- ДВ-бр.88 от
4.11.2022 г.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16 от 23.05.2022 г., постановено от
Кърджалийският окръжен по търг.дело №76/2021 г., в частта му, с която
съдът е осъдил ЗК „Л. И.“АД ЕИК ********* да заплати на М. Р. И.
ЕГН:********** сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, вследствие от травматичното увреждане-
многофрагментарна фрактура на двете кости на дясната подбедрица/ голям и
малък пищял/ в долните й части, причинена при ПТП, настъпило на
18.08.2019 г., вина за което има водачът на лек автомобил „М.* *** Ц**“ с
рег.№ ******** Ф. Ф. М. ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 15.05.2021 г. до окончателното й заплащане.
8
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която предявеният от М. Р.
И. с ЕГН:********** против ЗК „Л. И.“АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1
от КЗ е отхвърлен за сумата над 50 000 лева до 60 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди от същото ПТП,
настъпило на 18.08.2019 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат Я. Д.
Д.- член на *АК сумата 4 650 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.1 т.2 от ЗА- за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищеца пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач Ф. Ф.
М. ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9