МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НОХД № 862/18г. по описа на ПОС.
Окръжна Прокуратура–П. е повдигнала обвинение
срещу И.К.С. и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, вр.ал.1,
б.”в,” вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на 06.12.2014г. в гр.П., на бул.“***“, при управление на
моторно превозно средство – л.а.”Ауди”, модел А3, с рег.№ ***е нарушил правила
за движение:
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/
- чл.5, ал.2 Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1 да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците.... – не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца П.Т.
П., ЕГН **********;
- чл.20 ал.1 Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват – не е контролирал
непрекъснато ППС – л.а. «Ауди А3», рег.№ ****;
- ал.2 Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението – при избиране на
скоростта на движение, с която се е движил, не се е съобразил с атмосферните
условия /дъжд/, характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост /движение при намалена видимост, поради валеж на дъжд и преди
окончателното настъпване на светлата част на денонощието/, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие – преминаващи по
пешеходната пътека на бул. «***» №** пешеходци; не е спрял при възникнала
опасност за движението – преминаващия пешеходец П.Т. П., ЕГН **********.
Чл.116 Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците.... – не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходеца П.Т. П., ЕГН **********.
Чл.119, ал.1 При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре – не е
пропуснал /като намали или спре/ преминаващия по пешеходна пътека на бул. «***»
№** пешеходец П.Т. П., ЕГН **********.
Чл.123, ал.1 Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие е длъжен: 2. Когато при произшествието са пострадали хора: а/ да
уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи – не е
уведомил компетентната служба на МВР за възникналото ПТП с пострадал;
б/ да
остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи - не е останал на мястото на
произшествието /пешеходната пътека на северното платно на бул. «***» в гр.П. до
№**/ и не е изчакал пристигането на компетентните органи на МВР;
в/ до пристигане на органите по буква «б», съобразно
необходимостта, .....да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него – не е оказал помощ на пострадалия П.Т. П., ЕГН
**********, като това не е представлявало опасност за него и
Правилник за прилагане на Закона за движението по
пътищата /ППЗДвП/:
- Чл.3 Участниците в движението са длъжни: 1. Да спазват правилата за
движение – не е спазил правилата за движение; 2. Да пазят жИ.та и здравето на хората – не е опазил жИ.та на П.Т.
П., ЕГН **********;
Чл.193 Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците .... – не е бил
внимателен и предпазлив към пешеходеца П.Т. П., ЕГН **********;
Чл.196 При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно редство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост
– и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци – не е пропуснал /като намали или спре/ преминаващи
по пешеходната пътека на северното платно на бул. «***» до №** пешеходец П.Т.
П., ЕГН **********;
Чл.200 Когато има пострадали лица ...., водачът е
длъжен да вземе мерки: 1. За оказване помощ на пострадалите лица – не е оказвал
помощ на пострадалия П.Т. П., ЕГН **********;
Чл.201 Всеки участник в пътнотранспортното
произшествие е длъжен да остане на местопроизшествието до идването на
компетентния органи..., когато:1. Има пострадали лица .... – не е останал на
местопроизшествието /пешеходна пътека на северното платно на бул. «***» до №**/
до идването на компетентните органи и по непредпазлИ.ст е
причинил смъртта на П.Т. П., ЕГН **********, като деянието е извършено на
пешеходна пътека - на бул.“***“ до №** и деецът е избягал от
местопроизшествието.
Окръжна прокуратура гр.П. е повдигнала обвинение срещу К.Н.И. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.283
вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, за това че в периода
от 12.01.2015г. до 25.03.2015г. в гр.П., при условията на продължавано
престъпление, на три пъти, в качеството на длъжностно лице – ***– П., като извършител,
в съучастие със С.Р.Д., ЕГН ********** – като помагач, е използвал своето
служебно положение, за да набави за себе си и за другиго протИ.законна облага в
общ размер на 220 лв., както следва:
- на 12.01.2015г. в гр.П.,
като използвал служебното си положение, е набавил за себе си протИ.законна
облага /парична сума в размер на 25 лева/ и набавил за другиго - С.Р.Д.
протИ.законна облага /парична сума в размер на 25 лева/, като е помогнал на
З.Н.Р., ЕГН ********** да се извърши по-бърза регистрация на МПС в Сектор
„Пътна полиция“ – П. на л.а.“Мазда 3“, рег.№**;
- на 20.02.2015г. в гр.П.,
като използвал служебното си положение, е набавил за себе си протИ.законна
облага /парична сума в размер на 80 лева/ и набавил за другиго - С.Р.Д.
протИ.законна облага /парична сума в размер на 40 лева/, като е помогнал на С.Г.Г., ЕГН ********** да премине
преглед за техническа изправност на ППС пред комисията на Сектор „Пътна
полиция“– П. и да се пусне в движение МПС“Тойота Хайлукс“, рег.№ **;
- на 25.03.2015г. в гр.П., като използвал служебното си
положение, е набавил за себе си протИ.законна облага /парична сума в размер на
25 лева/ и набавил за другиго - С.Р.Д. протИ.законна облага /парична сума в
размер на 25 лева/, като е помогнал на Г.Д.С., ЕГН **********, да се извърши
по-бърза регистрация на МПС в Сектор „Пътна полиция“ – П. на л.а.“Фолксваген
Пасат“, рег.№ **;
С внесения обвинителен акт е повдигнато
обвинение на подсъдимия К. Н.И. и
по чл.294 ал.4 вр.ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, за това че на 06.12.2014г. в гр.П., като
извършител, в съучастие с Т.М.М., ЕГН
********** - като подбудител и помагач, като полицейски орган – ***– П., е
спомогнал на лице - И.К.С., извършило престъпление по чл.343 ал.3 б.”б”
вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК, да избегне спрямо него наказателно
преследване, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото
престъпление, като е дал съвет на Т.М.М. да бъде намерено друго лице, което да
заяви пред органите на МВР и пред разследващите органи, че е управлявало
автомобил, причинил ПТП, вместо И.К.С..
С внесения от страна на
Окръжна прокуратура гр.П. обвинителен акт, К.Н.И. е предаден на съд и за
престъпление по чл.338, ал.1, пр.1 от НК, а именно че на **.04.2015г. в гр.П., ул.”***” №, като е държал боеприпаси – 23
бр.патрони за ловно, нарезно оръжие калибър 5,6х52R и 16 бр. бойни пистолетни патрони калибър 9х18 мм, не е взел необходимите мерки за
сигурност и особено мерките предвидени в чл.98 ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, като е
съхранявал посочените боеприпаси извън метална каса, неподвижно закрепена и
снабдена със секретно заключващо се устройство.
На подсъдимия К.Н.И. е повдигнато обвинение и по чл.339, ал.1 от НК, а именно
че на неустановена дата е придобил по какъвто и да е начин и до **.04.2015г. в
гр.П., ул.”***” № е държал боеприпаси за
огнестрелни оръжия – 89 бр. бойни пистолетни патрони калибър 9х18 мм и 1 бр.
боен пистолетен патрон калибър 9х19 мм, без да има за това надлежно разрешение.
Подсъдимият К.Н.И. е предаден на
съд и за извършено престъпление по чл.304б, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, че в периода от 23.08.2014г. до 20.03.2015г. в гр.П., при условията на
продължавано престъпление, е поискал и приел от Н.Б.У. дар, който не му се следва
- пари в общ размер от 1800 лева, за да
упражни влияние при вземане на решения от длъжностни лица във връзка със
службата им, както следва:
- в периода от 23.08.2014г. до средата на месец септември 2014г. е
поискал и приел от Н.Б.У. дар, който не му
се следва - пари в размер на 1 500 лева, за да упражни влияние при вземане на
решение от длъжностно лице – Р.Н.Н.-***, упълномощен с министерска заповед
***във връзка със службата му - относно
налагане на административно наказание по Акт за установяване на
административно нарушение фабр. №Т721208 от 22.08.2014г., с Наказателно
постановление №14-1030-005948 от 12.09.2014г.;
- в периода от 17.03.2015г. до
20.03.2015г. е поискал и приел от Н.Б.У. дар, който не му се
следва - пари в размер на 300 лева, за да упражни влияние при вземане на
решение от длъжностно лице – Г.В.Д.-***,
във връзка със службата му, относно вписване на неверни обстоятелства за
връчването на Наказателно постановление №14-1030-005948 от 12.09.2014г. и
предаването на Свидетелство за управление на моторно превозно средство от
лицето Н.Б.У. на 08.01.2015г.
Окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Т.М.М. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.294 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.3
и ал.4 вр.ал.1 от НК за това, че на 06.12.2014г. в гр.П., като подбудител и като помагач,
в съучастие с К.Н.И., ЕГН ********** - като извършител, полицейски орган –
***П., умишлено го е склонил да спомогне на лице - И.К.С., извършило
престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК, да
избегне спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с това
лице, преди да е извършило самото престъпление - поискал от К.Н.И. да даде
съвет как да бъде избегнато наказателното преследване срещу И.К.С.,
и умишлено го е улеснил да спомогне на И.С., извършил престъпление по чл.
343, ал.3, б.б, вр.ал.1, б.в, вр.чл. 342, ал.1 от НК да избегне спрямо него
наказателно преследване, без да се е споразумял с това лице, преди да е
извършило самото престъпление – предал е на И.К.С. получения от К.Н.И. съвет да
бъде намерено друго лице, което да заяви пред органите на МВР и пред
разследващите органи, че то е управлявало лекия автомобил, причинил ПТП, вместо
И. С..
Окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Б.Н.Т. и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.294, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
за това, че в периода от 06.12.2014г. до 03.02.2015г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, на три пъти е спомогнал на И.К.С.,
извършил престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК, да избегне спрямо
него наказателно преследване, без да се е споразумял с това лице, преди да е
извършило самото престъпление, както следва:
-на 06.12.2014г. е спомогнал на И.К.С. да бъде избегнато спрямо
него наказателно преследване, като се е явил на бул. „***” до № ** и се е
представил пред полицейските органи от Сектор „ПП” при ОД на МВР П. за водач на
л.а. „Ауди”, модел А3, с рег. № ***,
участник в ПТП на същата дата и място;
-на 06.12.2014г. е
спомогнал на И.К.С. да бъде избегнато спрямо него наказателно преследване, като
е заявил при разпит в качеството на свидетел по ДП № 289/2014г. на Сектор „ПП” П., че е бил водач на л.а.
„Ауди”, модел А3, с рег. № ***, участник в ПТП на същата дата на бул. „***” до
№ **;
- на 03.02.2015г. е спомогнал на И.К.С. да бъде избегнато спрямо него наказателно
преследване, като е заявил при разпит в качеството на свидетел по Сл. д. №
4/2015г. на ОСО П., че е бил водач на л.а. „Ауди”, модел А3, с рег. № **,
участник в ПТП на 06.12.2014г. на бул. „***” до № **.
Окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.Р.Д. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 283, вр. чл.26, ал.2,
вр.чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, а именно, че в периода от 12.01.2015г. до
25.03.2015г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, на три пъти,
като помагач, в съучастие с К.Н.И. - длъжностно лице – ***, като извършител,
умишлено го улеснил чрез използване на служебното си положение да набави за
себе си и за него протИ.законна облага в общ размер на 220 лева, както следва:
-на 12.01.2015г. в гр.П., умишлено е улеснил К.Н.И. като длъжностно лице – ***, чрез
използване на служебното си положение да набави за себе си протИ.законна
облага-парична сума в размер на 25 лева и за него /С.Р.Д./ протИ.законна
облага-парична сума в размер на 25 лева, като е помогнал на З.Н.Р., ЕГН
**********, чрез съвети, разяснения и фактически действия, да се извърши
по-бърза регистрация на МПС в Сектор „Пътна полиция“ – П. на л.а.“Мазда 3“ с
рег.№ ***;
-на 20.02.2015г. в гр.П., умишлено е улеснил К.Н.И. като длъжностно лице – ***, чрез
използване на служебното си положение, да набави за себе си протИ.законна
облага-парична сума в размер на 80 лева и за него /С.Р.Д./ протИ.законна
облага-парична сума в размер на 40 лева, като е помогнал на С.Г.Г., ЕГН **********, чрез съвети, разяснения и
фактически действия, да премине преглед за техническа изправност на ППС пред
комисията на Сектор „Пътна полиция“ П. и да се пусне в движение МПС “Тойота
Хайлукс“ с рег.№ ***;
-на 25.03.2015г. в гр.П.,
умишлено е улеснил К.Н.И. като длъжностно лице – ***, чрез използване на
служебното си положение, да набави за себе си протИ.законна облага-парична сума
в размер на 25 лева и за него /С.Р.Д./ протИ.законна облага-парична сума в
размер на 25 лева, като е помогнал на Г.Д.С., ЕГН **********, чрез съвети,
разяснения и фактически действия, да се извърши по-бърза регистрация на МПС в
Сектор „Пътна полиция“ П. на
л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура - П. поддържа повдигнатите
обвинения с фактическа обстановка идентична с тази описана в обвинителния акт и
квалификацията на деянията. Счита обвиненията за доказани по несъмнен и
категоричен начин от събраните в рамките
на наказателното производство писмени, гласни и веществени доказателства, както
и веществени доказателствени средства придобити от експлоатирани специални
разузнавателни средства. В пледоарията си, прокурора предлага съдът да признае
подсъдимите за виновни за престъпленията, за които са предадени на съд и да им се наложат следните наказания. На подс.
И.С., съобразно наказанието, което е било в сила към момента на деянието /от 3
до10 год. лишаване от свобода/ да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода при баланс на смекчаващи и оттегчаващи вината обстоятелства, с оглед изминалото време, обремененото
съдебно минало, наличието на две квалифициращи обстоятелства и множеството
нарушения на ЗДвП, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото
наказание, визирано в чл.343г от НК в максимален размер. По отношение на
подс.К.И., представителя на държавното обвинение пледира да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, което същия
да изтърпи ефективно. Като смекчаващи вината обстоятелства се сочат:
чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, а оттегчаващи
уронване престижа на институцията, която е представлявал. Иска се да бъде
признат за виновен за всички престъпления и на осн.чл.23 от НК да му бъде
наложено едно общо най-тежко наказание. Спрямо подс.Т.М. се иска да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода, което подсъдимия да изтърпи ефективно.
Като смекчаващи вината обстоятелства се посочват: чистото му съдебно минало,
обясненията, които е дал в хода на досъдебното производство, а като оттегчаващи
вината обстоятелства - че той е инициатор на укриването на подс.С.. По
отношение на наказанията на подс. Б.Т. и подс.С.Д. се пледира да бъдат
потвърдени наказанията наложени им от предходния съдебен състав, като
справедливи. Иска се да бъде приспаднато времето на задържането на всеки един
от подсъдимите, както и да бъдат осъдени да заплатят направените по делото
разноски.
Защитникът на подс. Б.Т. не оспорва авторството на
деянието и изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че наказанието
му следва да бъде определено като се отчетат наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства- безукорно процесуално поведение, изразено
критично отношение към деянието, трудовата ангажираност, оказано съдействие,
чистото му съдебно минало, семейното
положение и болен член от семейството му, за който полага грижи, емоционалното
състояние, в което е бил в момента, в който е взел решение да извърши деянието,
както и дългия период от време от извършване на деянието до настоящия момент.
Пледира се на подс.Б.Т. да му бъде наложено наказание „пробация“ в минимален
размер.
Подсъдимият
Б.Т. изразява съжаление за случилото се
и моли съда да му наложи минимално наказание, а именно -пробация.
Твърди, че деянието не го е извършил користно, а е опитал да помогне на свой
близък, за което изразява съжаление.
Защитникът на подсъдимия С., адв.Д., оспорва
квалификацията на деянието, а именно бягство от престъплението, като се твърди,
че подс.С. е бил на местопроизшествието през цялото време освен, когато е
отишъл да посрещне подс.Б.Т., от другата страна на булеварда. Оспорва се и
квалификацията -деянието да е осъществено на пешеходна пътека, тъй като имало
съмнение с оглед показанията на свидетелите. Излагат се аргументи, че е налице привилегирования състав-
оказване на помощ, тъй като е помогнал пострадалия да бъде качен в линейката и
е казал на подс.М. да се обади на тел.112. Оспорва се тезата на представителя
на ОП-П., че предходното осъждане на подс.С. следва да се отчита като
оттегчаващо вината обстоятелство, като се сочи, че е осъждан като непълнолетен
и че доколкото се касае за нещо случило се преди 25години, то не следва да се
взема под внимание, тъй като е реабилитиран. Сочи се, че следва да се отчете,
че подс.С. се е признал за виновен и е съдействал на разследването. Излагат се
съображения, че е налице вина за настъпилото ПТП и на Община П., тъй като е
било неосветено, както и че е налице виновно поведение от пострадалия, защото
бил с тъмни дрехи и не е имало по тях отразителни знаци, с които да бъде
забелязан. Моли да бъдат взети под внимание при определяне на наказанието
следните смекчаващи вината обстоятелства- семейно положение, две деца, добри
характеристични данни, чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за
извършеното, направените самопризнания, изминалото време от деянието до
настоящия момент, както и липсата на сериозни нарушения на ЗДвП. Иска се наказанието лишаване от свобода да бъде
определено при условията на чл.66 ал.1 от НК, а
наказанието лишаване от право да се управлява МПС да бъде в минимален
размер.
Подсъдимия
И.С. изразява съжаление за настъпилия инцидент. Заявява, че не е бягал и
не се е укривал, има семейство, за което се грижи, поради което и моли да му
бъде наложено наказание при условията на чл.66 ал.1 от НК.
Защитникът на подс.К.И.- адв. И.П. сочи, че
повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл.283 от НК е несъставомерно, както и
че неправилно прокурора изгражда обвинителната си теза въз основа на СРС-та,
тъй като обвинението не е тежко и същите не могат да бъдат използвани. Излагат
се съображения и че подс.И. не е бил установен с неправомерно получени пари. По
отношение на вмененото на подс.И. обвинение по чл.294 от НК, защитата твърди,
че същото се базира само на данните от СРС-та, което съобразно принципите на НПК
не може да обуслови осъдителна присъда. Сочи се, че спрямо подс.К.И. не може да
бъде използвано ВДС придобито чрез СРС-то, тъй като то е разрешено само по
отношение на подс.Т.М., а не и на подс.И..
По отношение на обвинението по чл.339 от НК се
излагат съображения, че изготвения протокол за претърсване и изземване не
отговаря на изискванията на закона, не било установена и връзката на подс.И.
към мястото, където е извършено това процесуално следствено действие, както и
че движимите вещи са били иззети от спалнята на подс.К.И.. Сочи се, че тъй като
свид.Н.И. е признал, че боеприпасите са негови, бил е служител на реда,
притежавал е същото оръжие, намерените боеприпаси са произведени преди 2000г.,
така че твърдението на свид.Н.И. се явява логично, поражда съмнение във
виновността на подс.К.И., поради което и следва предвид разпоредбата на чл.303
от НПК същият да бъде оправдан. Защитникът адв.И.П. излага съображения, че
конструкцията на обвинението по чл.304 б от НК е странна, тъй като обвиняем по
него е само той, а не и свид. Н.У., както и свид.Г.Д.. Аргументира се, че
свид.Н.У. е заявил, че е дал парите на подс.К.И., за да му плати глобите, които
са над 2000лв., т.е парите не са дадени за облага, дар не е даван или
предлаган, получаван или искан, поради което обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин и подсъдимия следва да бъде оправдан.
Алтернативно се иска в случай, че бъде признат за виновен наказанието му да
бъде определено при условията на чл.55 от НК предвид добрите му характеристични
данни, семейното му положение, липсата на наказателни производства срещу
него и настъпили обществено опасни
последици, както и продължителното време изминало от деянието до постановяване
на съдебния акт.
Подсъдимият К.И. поддържа изложеното от защитника
си и моли за справедлива присъда.
Защитникът на подс. Т.М.- адв.А.П. излага
съображения, че обвинението спрямо подзащитния му е недоказано, като същия не
може да бъде признат за виновен само въз основа на приложените по делото
СРС-та, поради което и моли да бъде оправдан.
Подсъдимият Т.М. твърди,че съжалява ако е нарушил
закона, но не счита, че го е сторил. Твърди, че първото за което се е сетил в
създалата се ситуация е било да се обади на познат полицай.
Адвокат В.М.- защитник на подсъдимия С.Д. излага съображения,
че подзащитния му следва да бъде оправдан, поради липса на доказателства, което му становище се
подкрепя напълно от подсъдимия Д..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият И.К.С. е роден на ******, живущ ***, българин, български гражданин,
живущ на семейни начала, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН
**********, правоспособен водач с категории В, М и АМ.
Подсъдимият К.Н.И. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, с висше образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Т.М.М. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, живущ на семейни начала, със средно образование, работещ,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Б.Н.Т. е роден на ******, българин,
български гражданин, живущ на семейни начала, със средно образование,
работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.Р.Д. е роден на ******, българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, безработен
неосъждан, с ЕГН **********.
Подс.С. живеел на
семейни начала със свид. В.К. от 2014г. и
работел като шофьор и музикален
озвучител на поп фолк певицата П., поради което и често пътувал до различни населени места в
страната. Вечерта на 05 срещу 06 декември 2014г. били заедно на участие, което приключило в ранните часове
на 06.12.2014г. след което подс.С. потеглил за гр.С., а после и обратно за
гр.П., управлявайки лек автомобил „Ауди”, модел „А3” с рег. № ***, собственост
на свид. В.К..*** подсъдимият й позвънил, за да разбере къде е. Тя го уведомила, че заедно с приятели се
намира в града, в заведение „Г.” в ж.к.”Т.” и се уговорили
и подс.С. да отиде там, за да я вземе.
Към 06.00ч. подс.С.
пристигнал в заведението, където свид.В.К. била в компания с техни общи
приятели, между които свид.Л.П. и свид.Т.Б., която живеела на съпружески начала с подс.Т.М.-
диджей в заведението. Подс. С. и свид.В.К. се разбрали със свид. Т.Б. и подс.М.
да изчакат последния до приключване на смяната му в заведението и четиримата
заедно да си тръгнат. След около половин час те напуснали заедно дискотеката,
като свид.Л.П. си тръгнал с такси за вкъщи. Подс.С. седнал на шофьорското място
в лек автомобил „Ауди”, модел „А3” с рег. № ***, на предната дясна седалка -
подс.М., а на задната седалка седнали свид. В.К. и свид. Т. Б. и така потеглили
към кв.„Х.С.” на гр.П..
Около 07.00 ч.,
подсъдимият се движел в гр.П. на къси светлини, със скорост от около 50 км/ч. по
най-лявата лента на северното платно на бул.”Х.Б.”, в посока от изток на запад.
Валял слаб дъжд, като пътната настилка била мокра, без повреди и неравности, а
платното с прав участък и с три ленти за движение в едната посока. Подс.С.
наближил пешеходната пътека, находяща се на бул.“***“ до № **, непосредствено след Централна ЖП гара в
града, която била означена с вертикална
и хоризонтална пътна маркировка. В този момент уличното
осветление не работело- било изключено в
06.50часа.
Същевременно към тази
пешеходна пътека, за да премине от северния към южния тротоар на булеварда, се
бил насочил 84 годишният П.Т. П., който
всяка събота вървял от дома си пеш до Централна гара, за да се качи в 07.30ч.
във влака за гр.А., гостувайки там на сина си свид.К.П.. Пострадалият държал в
едната си ръка бастун, в другата чадър
заради дъжда, а на гърба си носил раница.
Подс.С. не успял да
забележи своевременно движещия се отдясно наляво пред автомобила му П. П.,
който вече са намирал на пешеходната пътека, на по-малко от 2 метра разстояние
от разделящата двете платна ивица. Закъснявайки с реакциите си, завил волана
наляво, за да избегне сблъсъка с пешеходеца, но същия бил неизбежен. Последвал
удар с предната броня на автомобила, в
зоната около вътрешния край на десния фар и краката на пострадалия, при което
пострадалия П. П. бил възкачен върху капака му, счупвайки предното обзорно
стъкло на колата, след което пострадалия бил носен от автомобила. Лекият
автомобил продължил движението си напред, като се възкачил с левите си колела
върху затревената разделителна ивица между двете пътни платна на бул.„***”, в
резултат на което изкъртил няколко платна от металната преграда. Тялото на
пострадалия П. паднало от капака на платното за движение и след търкаляне и
плъзгане се установило на мястото, където при огледа е фиксирана раницата му. След като автомобилът спрял в разделителната ивица
между двете пътни платна на бул.„***”, подс.С. и спътниците му слезли от
колата. Видели, че пострадалият П. е
жив, при което подсъдимият С.
казал на подс. М. да сигнализира на тел. 112, за да съобщи за възникналото
произшествие. Обаждането било регистрирано в 07.06ч. на 06.12.2014г.
Малко по- късно на местопроизшествието в дясната лента на
северната част на бул.„***” спрял и свид.Б.Б. с управлявания от него лек
автомобил марка „Ауди Q7“ с рег. № ***, собственост на свид.В.К., в който
пътували: свид.Г.К. и техния приятел А.. Тримата слезли от автомобила, за да
разберат какво се е случило. Видели тялото на пострадалия и тежкото му
здравословно състояние, както и подс.С. и подс.М.. Разбрали от последните, че
те вече са сигнализирили за инцидента и тъй като не могли да окажат помощ си
тръгнали.
В този момент по бул.“***“ в северното платно в
посока кв.“Х.С.“ пътувал свид. Н.В. с управлявания от него таксиметров автомобил
марка „Шевролет калос“, който видял на
пътното платно тялото на пешеходеца и
други лица, които го били заобиколили, и
съобщил на тел.112 за случилото се. Той
не спрял на местопроизшествието, тъй като карал дете на адрес.
Подс.С. телефонирал на свид.Л.П., на когото
съобщил за случилото се. Помолил го да отиде на място и да чака идването на
полицаите заедно с подс.М., както и да докара притежавания от него камион -
платформа, за да прибере лекия автомобил „Ауди“. Свид.Л.П. пътувал по това
време с такси към дома си, но
възприемайки молбата на подс.С. се насочил към мястото на инцидента. Понеже бил
употребил алкохол в дискотеката, се обадил на своя приятел свид.З.К. да вземе
камиона-платформа и да дойде на място, за да изтеглят автомобила. Пристигайки
на мястото на катастрофата свид.Л.П. бил посрещнат от двамата подсъдими, които
му разказали как е станала катастрофата, посочвайки че колата е карал подс.С..
Свид. В.К. и свид. Т.Б. си тръгнали от
местопроизшествието и се прибрали в
домовете си, като по-късно свид.Б. отишла в дома на свид.К..
Подс. С. бил много притеснен и разтревожен от
случилото се. Осъзнавал, че предвид настъпилото пътно транспортно произшествие
ще му бъде отнето свидетелството за управление на МПС, което ще се отрази
неблагоприятно на работата му, което споделил с подс.Т.М.. Последният решил да
потърси съвет от своя познат подс.К.И., за
който знаел, че работи като полицай към „Пътна полиция” при ОД на
МВР-П.. Позвънил му, но подс.И. не му вдигнал.
В този момент на местопроизшествието спрял лек
автомобил „Фиат Браво”, управляван от
свид.Н.К.. В колата били още и
свид.И.А. и приятелят им Д.М.. Те видели, че пострадалия е в тежко състояние,
подс.С. и подс.Т.М., много
притеснени, поради което и свид.И.А. ги попитал какво се е случило. Подс.С. се
обърнал и му казал: „Блъснах го човек, притеснен съм“. Свид. И.А. се обадил на тел.112, но разбрал от оператора, че за
инцидента вече е било съобщено. Свидетелите И.В. и Н.К. се заинтересували как е
настъпило ПТП-то, при което подс. С. и подс.М. му казали, че всъщност те са
били в такси, спрели и видели как водача на лекия автомобил е избягал.
На място пристигнала линейка, която спряла и от нея слязла д-р Е.Т., която отишла при
пострадалия, видяла, че състоянието му е тежко и уведомила дежурния в ЦСМП-П.,
след което тръгнала, тъй като в линейката имало спешен пациент. На
присъстващите на мястото лица свид.Т. обяснила, че на място пристига втора линейка, която ще вземе пострадалия. Подсъдимият С. чул, че състоянието на
пострадалия е тежко, поради което решил да напусне местопроизшествието, като
отиде в съседните пресечки, откъдето да поддържа връзка с подс.М. по телефона,
който да го уведомява за случващото се.
Минути по- късно на място пристигнал екип на
спешна медицинска помощ с лекар – свид.Н.А. и шофьор - свид.М.Б..
Свидетелите И.В. и Н.К. помогнали на
свид.Н.А. да среже и отстрани раницата от пострадалия и напътствани от
свид.М.Б., му помогнали да качат пострадалия в линейката, която го откарала в
Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Г.”, където въпреки предприетите от лекарите действия в 08.55 ч. същия ден починал.
Уведомен, че пострадалия е откарал в болничното
заведение от подс. М., подс.С. позвънил на свид.З.К. и го помолил да отиде в
болницата, за да провери какво е състоянието на пострадалия. Той се съгласил и
потеглил със свид. Ц.К., която се качила и разбрала, че състоянието му е тежко,
за което уведомила свид.З.К. и подс.С.. Последният позвънил и на свид. Д.А., за
която знаел, че има познат доктор с молба да му се обади, за да разбере какво е
здравословното състояние на П.П., но тя не се обадила.
След като линейката потеглила с пострадалия,
свид.Н.К., свид.И. А. и Д.М. си тръгнали, а подс.М. и свид.П. останали на
мястото на катастрофата, за да изчакат служителите на реда.
Подс.М. отново потърсил подс.К.И. и след като
последния му вдигнал, поискал спешно да се срещнат. Подсъдимият И. обяснил, че
е извън града, предвид което и подс.М. му разказал, че подс.И.С. е причинил
ПТП. Подсъдимият И. се заинтересувал има ли пострадал, след което пояснил, че
трябва да сигнализират на тел.112. Попитал дали водача е употребявал алкохол
като пояснил, че ако е така положението му ще се усложни. Подс.И. посъветвал подс.М.
да намерят друго лице, което не е употребило алкохол, което да заяви пред
органите на МВР и пред разследващите органи, че то е управлявало автомобила,
причинил катастрофата, вместо подс.С.. Посъветвал го също да предаде на подс.
С., че това лице трябва да се яви на местопроизшествието, представяйки се за
водач на автомобила, като каже, че след катастрофата се е уплашило и затова е
избягало. Подс.М. попитал подс.И. това ли е единственият вариант за разрешаване
на така създалата се ситуация, а последният потвърдил, че това е вариантът.
Подс.М. незабавно се обадил на подс.С. и
му предал получения от подс.И. съвет.
Подс.С. решил да послуша съвета на подс.К.И. и да помоли
за помощ подс.Б.Т., който живеел на съпружески начала със свид. М.К., сестра на
неговата приятелка- свид. В. К., с когото били много близки. Обадил му се по
телефона, обяснил му, че е катастрофирал и има нужда от помощ. Подсъдимият
Б.Т., заедно с приятелката си – свид. М.К. отишли на местопроизшествието с
лекия им автомобил „Шкода“. Срещнали се и подс.С. помолил подс. Т. да се представи за водач на лекия автомобил „Ауди
А3”, причинило ПТП. Подс.Т. се съгласил, след което подс.С. му разказал какво
се е случило. Уговорили се подс.Т. да каже, че е трябвало да отиде до аптека, за
да купи лекарства, поради което и взел колата на свид.В.К., като на връщане
причинил ПТП-то, уплашил се и избягал, но после размислил и решил да се върне.
В това време на местопроизшествието пристигнали
полицейските служители свид.С.П. и свид.П.К., които установили, че водача на лекия автомобил не е
на местопроизшествието и че пострадалият е
бил взет от екип на ЦСМП. Подс.М. и св.Л.П. отишли при тях и им казали, че пътували в такси, когато видели
катастрофата и как шофьорът на „Ауди”-то, причинил катастрофата, избягал.
Полицейските служители записали на лист телефонния номер и ЕГН на св.Л.П., като
продължили работата си по обезопасяване на района, в изчакване на разследващия
екип.
Подс.М. се отдалечил от
мястото на произшествието и телефонирал
отново на подс.И., за да го информира за случващото се. Обяснил, че са намерили човек, че пострадалия
е изскочил пред колата, при което подс. И. заявил, че всичко ще се установи, но
трябва лицето, което поеме вината, да отиде при разследващите органи, за да даде обяснения за инцидента.
В изпълнение на
уговореното подс.Т. отишъл при служителите на реда, свидетелите С.П. и П.К. и
заявил, че той е водачът на автомобила, причинил ПТП, обяснил, че се изплашил и
е избягал, но после решил да се предаде. Служителите на реда му обяснили, че ще
трябва да отиде да даде показания по случая.
На място пристигнала ДСОГ, която извършила оглед
на местопроизшествието. Подс.М. видял, че разследващият полицай е жена, за
което незабавно сигнализирал на подс.К.И.. Последният му обещал да провери в
понеделник,
какво ще се предприема и обяснил, че след като лицето даде показания ще го
пуснат.
Подс. Б.Т. придружен от подс.И.С. и свид.М. К.
потеглили към «Пътна полиция» при ОД на МВР-П., за да даде подс. Т. показания.
В проведения му на
06.12.2014г. от 10.40ч. в този ден разпит като свидетел по ДП № 289/2014г. на сектор „ПП” при ОД на
МВР П. / т.1-ви л. 14 от ДП/ подс. Б.Т. потвърдил, че той е управлявал МПС,
причинил е пътно транспортното произшествието, което се е случило след като е
ходил до аптека. Пояснил че пострадалият е изскочил пред автомобила, като
посочил марката и модела на същия и мястото на настъпване на произшествието.
Подс. Б.Т. заявил, че много се е уплашил и затова избягал от
местопроизшествието, отишъл е до дома си, където разказал на съпругата си, с
която заедно се върнал по- късно на мястото на инцидента.
Докато подс.Т. давал показания,
подс.С. се обадил на свид. З.К. и го помолил отново да отидат да проверят
състоянието на пострадалия. Свид.З.К. се съгласил и отново със свид. Ц.К.
потеглили към болницата. Там свид. К. разбрала, че пострадалия е починал, за
което незабавно уведомили подс.С.. Същият се обадил на подс.Т.М. и му съобщил.
В хода на разследването
по ДП № 289/2014г. по описа на сектор „ПП” П., били отделени материали от
същото с оглед на престъпление по чл.294 ал.4 вр. ал.1 от НК. По
новообразуваната пр. преписка № 8389/2014г. било образувано досъдебно производство за
посоченото престъпление под № 1/2014г. по описа на Окръжна прокуратура П..
С постановление на Окръжния прокурор на ОП- П. от 13.01.2015г., поради
фактическа и правна сложност на случая, на осн. чл.194 ал. 1 т.4 от НПК,
разследването по делото било възложено на следовател при ОСлО при ОП-П.. Наказателното производство продължило да се води под № 4/2015г. по
описа на ОСО при ОП П.- л. 2 т.2-ри от ДП.
Поради наличие на връзка
между двете производства с постановление от 23.02.2015г. ДП № 1/2014г. по описа
на ОП П. било обединено към сл. д. № 4/2015г. по описа на ОСО при ОП П..
В хода на досъдебното
производство подс.Т. отново бил призован в качеството на свидетел по сл.д. №
4/2015г., за да даде показания. Същият се явил на разпит пред следовател на
03.02.2015г. и в показанията си потвърдил заявеното на 06.12.2014г. пред
полицейските органи на бул. „***” и пред разследващия орган при последвалия
разпит на същата дата в сектор „ПП”, а именно, че на 06.12.2014г.е упралявал
лек автомобил марка „Ауди”, модел А3 с
рег. №***, при което е причинил пътно транспортно произшествие с
пострадал пешеходец.
На 07.01.2015г. бил
извършен оглед на лекия автомобил «Ауди» , при който била иззета дактилоскопна
следа – л.46 т.1-ви от ДП.
Подс.К.И. работел в
системата на МВР от 04.03.1996г. Считано
от 01.11.1999г. бил назначен на длъжност младши автоконтрольор ІІІ степен в
СПЗМЗМ на сектор „Пътна полиция КАТ” към служба „Полиция” при РДВР - П.. На 02.01.2014г. бил назначен на длъжността младши автоконтрольор І- ва степен в „Автоматизирани системи за контрол на
правилата за движение” на група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност” на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция”
при ОД на МВР - П.. Считано от
20.04.2015г. подс. К.И. заемал длъжността младши автоконтрольор І степен в
„Автоматизирани системи за контрол на правилата на движение” на група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност на сектор
„Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-П., със
специфично наименование на длъжност младши инспектор- /л.22 т.7-ми от ДП/. Същият имал качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93 т.1 б. „а” от НК.
Задълженията на подс.И.
като младши автоконтрольор били отразени в длъжностна характеристика / т.9
л.80-81/ и включвали: да участва в борбата срещу престъпността, охраната на
обществения ред и разследване на пътно-транспортни произшествия; да изучава и
познава обстановката по безопасността на движението в обслужвания район и прави предложения за
подобряване на работата; да посещава и регистрира пътно-транспортни произшествия;
да работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и
обществения ред; да оказва помощ за спасяването на гражданите при тежки
пътно-транспортни произшествия и съдейства на други служби за по-нататъшно
изясняване на причините, както и да изготвя документи свързани с
административно наказателната дейност и разследването на пътно транспортни
произшествия. В тази връзка имал и задължение да познава редица нормативни
актове, относими към осъществяваната от него работа и функции.
Като младши
автоконтрольор в „Автоматизирани системи
за контрол на правилата за движение” на група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност” на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-П.,
подс.И. познавал добре служителите от група „РОППСС” при сектор „ПП” при ОД на
МВР-П., която отговаряла за регистрация
на автомобили, респ. за пускане в движение на спрени от движение автомобили, а
началник на тази група „Регистрация” през 2015г. била св.Н.Н.-Д..
Подс.И. се познавал с
подс.С.Д., който се занимавал с регистрация на автомобили в сектор „ПП” при ОД
на МВР-П. срещу сума от 20 лева на автомобил. Подс.Д. стоял ежедневно пред
сградата на сектор „ПП” или в находящия се в близост павилион, в който се
сключвали застраховки „Гражданска отговорност“ за автомобилите. Подс.С.Д.
познавал и инспекторите, които отговаряли за регистрация на автомобили в този
сектор на полицията.
Като полицейски служител
подс.И. често бил търсен от познати за съдействие по регистрация на собствени
автомобили, респ. на автомобили на техни познати, както и за други услуги,
свързани с дейността на сектор „ПП” П., в т.ч. и за пускане в движение на
спрени автомобили. В резултат той решил да използва служебното си положение на
полицейски служител във връзка с оказваното им съдействие, като получава за
това протИ.законна облага. Той се разбрал с подс.Д. да му изпраща лицата, които
му се обаждали за съдействие, а Д. от своя страна да помогне на лицата за
по-бърза регистрация или за пускане в движение на спрени автомобили като ги напътства
къде трябва да се наредят, да заплатят такси и да им помага за попълване на
заявленията. За оказаното съдействие двамата подсъдими се разбрали, че подс. И. ще указва на лицата каква сума да
заплатят на подс. Д., а впоследствие двамата ще си я поделят.
Така, обслужвайки своите
„клиенти“, подс.Д. обслужвал и лицата, пратени му от подс.И., като последният
се свързвал с него лично или по телефона, казвайки че ще му изпрати клиенти. В
тези случаи изпратените от подс. И. лица не предоставяли на подс. Д. изрични
пълномощни, а идвали на място в сектор „ПП”. Подс.Д. ги придружавал до
съответните места, гишета и банки, с оглед снабдяване с необходимите документи
за регистрация на автомобил, помагал им да сключат застраховка „Гражданска
отговорност”, да платят екотакса, след това ги придружавал да подадат заявление
за регистрация и след това влизали заедно с колата навътре към каналите, за да
я прегледат техниците. След това,
заедно с изпратените му от подс.И. лица, изчаквал да ги извикат от съответното
гише, за да им издадат документите. Освен това подс. Д. изпращал съответните
лица до банката, за да платят такса от 42 лева за регистрация и да поставят
номерата на автомобила. След
приключване на регистрацията изпратените от подс.И. при подс.Д. лица му давали
определена парична сума, каквато била предварително уговорена с подс.И., освен
ако същата не била предадена лично на него, тогава подс.И. трябвало да предаде
на подс. Д. половината, когато се видят.
В началото на месец
януари 2015г. свид.З.Р. си купил лек автомобил „Мазда 3”. Той не бил наясно как
се извършва регистрация на автомобил в сектор „ПП” при ОД на МВР-П., поради
което и помолил за съдействие свид.Ц.В.
- шофьор във фирмата. Последният се обадил по телефона за съдействие на
подс.И., с когото били приятели. Подс.И. решил да използва служебното си
положение и да набави за себе си и за подс. Д. протИ.законна облага.Обещал на свид. В. съдействие, като му
обяснил, че ще го изпрати при свой
познат- подс.Д., който ще им помогне за
регистрацията като за тази услуга трябва
да му дадат 50 /петдесет/ лв. Свид.В. предал съобщеното му на свид.Р.. На
12.01.2015г. подс.И. се обадил на подс.Д., като му съобщил, че същия ден при
него ще дойдат две лица за съдействие за по-бърза регистрация на лек автомобил.
„Мазда 3”. Същият ден свид.Зл. Р. и свид.Ц.В. пристигнали до сектор „ПП” П.,
където се видели с подс.Д.. Последният
съдействал на свид. Р. за по-бърза
регистрация на автомобила, за което съобразно уговорката, свид.Зл.Р. му дал сумата от 50 лв., половината от която -25 лева, по-късно подс.Д. – предал на
подс.К.И.. Автомобилът бил регистриран с
№ ****.
Търговското дружество
„П.” ООД притежавало МПС „Тойота Хайлукс” с рег.№ ****, който бил ползван от
свид.С.Г., за което му било издадено пълномощно. През 2014г. автомобилът бил
спрян от движение от органите на сектор „ПП”.
През месец февруари
2015г. свид.С.Г. решил да отиде до сектор „ПП”, за да подаде искане за пускане
в движение на този автомобил. Тъй като не знаел каква е процедурата и дали
автомобилът ще бъде пуснат в движение, той се свързал със свой приятел на име
И., за който знаел, че има познати в сектор „ПП” гр. П.. От своя страна И. се
свързал с подс. И., за да потърси съдействие от него. Подс. И. решил да
използва служебното си положение и да набави за себе си и за подс.Д.
протИ.законна облага. Обещал, че ще помогне. Обяснил им, че ги изпраща при
познат, който е запознат с процедурата и ще им помогне, а те следва да
му заплатят за услугата. На 20.02.2015г. свид.С.Г. отишъл до сектор „ПП” гр.П.,
но тъй като И. още не бил дошъл, позвънил на подс.И.. Подсъдимият му казал, че
бил обяснил на И. какво да правят и да дадат на
човека, който ще ги оправи 50 лева. Веднага след този разговор подс.И.
позвънил на подс.Д., казвайки му да отиде до човека с лек автомобил „Тойота“,
за да му помогне за пускане в движение на автомобила и за което бил уговорил да
му се даде горепосочената сума. Когато подс.Д. се срещнал със свид. Ст.Г.,
последният му дал сума от 20 лева в очакване на съдействие. Подс.Д. забелязал,
че целият автомобил бил в кал, включително предният капак и предното стъкло,
гумите на автомобила били нацепени, задният мигач бил счупен, а десният фар не
работел. Той се обадил на подс.И. и му казал, че не може да мине преглед
автомобила в КАТ в това състояние и трябва поне да го измият. Подс. И. го
успокоил, че ще уреди нещата. Той познавал свид.П.К. - полицейски инспектор в
група „РОППСС” /регистрация, отчет на пътни превозни средства и собствениците
им/ към сектор „ПП” П. и знаел, че същият може да съдейства за пускане в
движение на спрения автомобил „Тойота Хайлукс” с рег.№ ****, обадил му се и го
помолил да съдейства за пускане в движение на този автомобил. Свид.П.К. се
съгласил, като разговарял със свид.В.М., който също заявил съгласие да помогне
за случая.
Междувременно подс.Д.
изпратил И. и свид.Ст.Г. да измият автомобила, след което ги закарал до пост №
1, за да се попълнят необходимите документи,
да се подадат и да се пусне в движение автомобила. Подс.И. телефонирал на И.,
че офицера с който е говорил ги чака вътре в халето, заръчвайки му да иска от
св.Ст.Г. още 100 лева, тъй като трябвало да се даде и на самия офицер. С.С.Г. и
И. отишли при св.П.К., който бил уведомен за идването им от подс.И.. Свид. К.
прегледал документите на автомобила, подписал се на заявлението съобразно
утвърдените правила в група „РОППСС” и ги упътил какви последващи действия да
извършат за вземане на талона на автомобила. Същия ден, след като преминал
технически преглед пред комисията на сектор „ПП” П., автомобилът бил пуснат в движение.
Отивайки за получаване на талона св.С.Г. и И. се видели с подс.Д., давайки му
сума от 100 лв. Малко след това подс.Д. се свързал с подс.И., похвалвайки му
се че всичко е точно и че са му дали 100
лева. При последвалата в същия ден между двамата среща, до барчето на сградата
на сектор „ПП” П., подс.И. получил от
подс.Д. сумата от 100 лева, от които му дал 20 лева за съдействието по пускане
в движение на МПС „Тойота Хайлукс” рег. № **. Така от този случай Д. получил
общо 40 лева, а за И. останали 80 лева.
През месец март 2015г.
свид.Г.С. си закупил лек автомобил „Фолксваген Пасат”, който следвало да
регистрира. Свидетелят имал малко дете и за да не чака по опашките в сектор „ПП“ се нуждаел от по-бърза
регистрация на колата. Той потърсил съдействие от своя приятел и колега свид.
Ц.М., за когото знаел, че е бивш служител от полицията. Свид. М. се обадил по телефона на подс.И.,
който решил, че може да използва служебното си положение и да набави за себе си
и за подс.Д. противозаконна облага. В
изпълнение на решението си, дал телефонния номер на подс.С.Д. и обяснил,
че когато му се обадят трябва да кажат,
че звънят от негово име. Подс.И. казал на Ц.М., че за тази услуга клиентът
трябва да даде на подс.Д. сумата от 50 лева.
След това подс. И. се обадил на подс.Д. и го уведомил да очаква да му се
обадят за регистрация на лек автомобил Фолксваген Пасат. Свид.Ц.М. дал
телефонния номер на свид. С. и му казал, че на лицето трябва да даде 50лв. за
услугата. На 25.03.2015г. свид. Г.С. отишъл в КАТ и се обадил на подс. Д.,
представяйки се, че се обажда от името на подс.К.И.. Подс.Д. му помогнал да подготви необходимите
документи, като го накарал да ги пъхне под якето си и да влезе при гишетата,
вътре в сектор „ПП” за регистрация, тъй като в салона имало много чакащи преди
него. След това свидетелят изчакал с автомобила си реда за регистриране и
предал на подс. Д. сумата от 50 лева за услугата, както му бил казал свид.
Ц. М.. Подс.И. позвънил на свид. Ц.М.,
от когото бил информиран, че свид.Г.С.
бил предал вече парите на подс.Д.. Около
два часа след това подс.И. позвънил пък на подс.Д., от когото се информирал, че
нещата по регистрацията са приключили, че са му дадени парите. Уговорили се по-
късно като се видят да си ги разделят. При последвалата среща между двамата
подсъдими подс.Д. предал 25 лв. на подс.И..
На 22.08.2014г. свид.Н.У.,*** бил спрян за
проверка от патрул на сектор „ПП” П.. След проверка с дрегер проверяващите
констатирали, че свидетелят шофира след употреба на алкохол с концентрация 1.13
промила на хиляда, както и без документи
на автомобила и шофьорска книжка. За констатираните нарушения на ЗДвП
полицейските служители му съставили акт за установяване на административно
нарушение с бланков № Т721298/22.08.2014г.
Свид.Н.У. се обадил на
подс.И., който знаел че работи като автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР-
П. и го попитал какво ще му бъде наказанието за установените нарушениея на
ЗДвП. Подс.К.И. му казал, че за допуснатите от него нарушения наказанието е 2 000 лева глоба и 2
години лишаване от право да управлява
МПС. Свид. Н.У. попитал подс.К.И. може ли да му съдейства за по- ниско наказание. Подс.И. съзнавайки, че може да упражни
влияние върху началника на Сектор „ПП” П. при вземане на благоприятно решение в
полза на свид.У. му казал, че може
да му помогне да му бъде наложено по
леко наказанието, като поискал сумата от 1500лв. Свид. Н.У. се съгласил да му
ги даде. Той се водел на отчет в ОД на МВР Пазарджик, поради което подс.И. го
накарал да промени адресната си регистрация в гр. П., за да може да му съдейства за намаляване на предвидените санкции.
Свид. У. се съгласил и заедно с подс.К.И. подали молба в сектор „ПП” при ОД на
МВР- П.. Малко по-късно досието му било прехвърлено в гр.П.. В периода от
23.08.2014г. до средата на месец септември 2014г. свид.У. и подсъдимият И. се
срещнали в близост до заведение „Е.”,
където св.Н.У. му предал сумата от 1 500 лв. След като
получил сумата подс.И. се срещнал със свид. Р.Н. *** сградата на учреждението,
за да го убеди да наложи по-ниско наказание на свид. У.. Подс.И. попитал свид.Р.Н. какво е наказанието за нарушенията,
които бил извършил свид.Н.У., допълвайки че последният бил подал и молба за
снизхождение при определяне на наказанието, както и че имал малки деца. Свид. Р.Н. разбрал от разговора, че
подс.К.И. иска да бъде наложено по- леко
наказание на лицето.
На 12.09.2014г. било
издадено наказателно постановление с №14-1030-005948, с което на свид.Н.У. било
наложено наказание глоба от 10 лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП,
глоба от 10 лв. по чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, глоба от 600 лв. на основание
чл.174 ал.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
През месец март 2015г.
свид.Н.У. разбрал, че е търсен от служители на
Първо РУ П. и на 17.03.2015г.
се обадил по телефона на подс.И., за да
го помоли да разбере за какво са го търсили. Подсъдимият И. обещал да провери.
Свързал се със свид.Г.Д.- служител в Първо РУ при ОД на МВР-П. и разбрал, че
свид. У. го търсят за връчване на горепосоченото наказателното постановление.
На 19.03.2015г., подсъдимият К.И.
обяснил на свид.У., че може да му се наложи по- леко наказание лишаване от
право да управлява МПС, не шест месеца, а три месеца, за което му поискал още
300 лева. Свид.Н.У. имал в себе си 100 лева, които веднага дал на подс.И.,
ведно със СУМПС, което до този момент било в него. Уговорили се останалите 200
лева, свид. У. да предаде на следващия ден на техния общ познат свид.Др.Д.,
който работел като мениджър в дискотека „Г.” в П.. Така на 20.03.2015г. св.Н.У.
отишъл в дискотека „Г.“, срещнал се със свид.Д.Д. и му дал сума от 200 лв.,
като го помолил да я предаде на подс.И.. Вечерта подс.И. посетил заведението,
запитвайки Д. дали някой е оставил нещо за него, при което последният му предал
оставените по-рано през деня пари от св.Н.У..
Подс. К.И. отново се
свързал със свид. Г.Д. и го помолил да
се срещнат пред дома му. Свид Г.Д. се съгласил и отишъл там. Подс.И., помолил
свид. Д. да намери административно наказателната преписка, която се намирала в
Първо РУ и да впише в наказателното постановление №14-1030-005948 от
12.09.2014г. неверни обстоятелства относно неговото връчване, а именно дата на
връчване в началото на месец януари 2015г., както и дата на предаване на СУМПС
от административнонаказаното лице в началото на месец януари 2015г., т.е по-
ранна дата. Свид. Д. се съгласил и подс.К.И. му дал шофьорската книжка на
свид.Н.У.. Свид. Г.Д. отишъл в Първо
РУ и поискал административнонаказателната преписка, за да връчи наказателното постановление. Св.Г.Л., който
работел като командир на отделение в група ООР, сектор ОР към Първо РУ в
присъствието на свид.К.А., му предал преписката и описал предаването в дневник,
който си водели относно предадените наказателни постановления, получени в Първо
РУП, воден от командира на отделението
св.М.К..
Свид.Г.Д. вписал в
разписката към полученото наказателно постановление датата 08.01.2015г. като
дата на връчване на същото, положил и подпис на получател от името на св.Н.У.
и посочил, че СУМПС № ********* е
предадено на 08.01.2015г. Така като начало на изтърпяване на наказанието
лишаване от правоуправление следвало да се вземе 08.01.2015г., макар последният
да предал СУМПС на подс.И. на 19.03.2015г. След като извършил тези вписвания,
свид. Г. Д. предал преписката, ведно със СУМПС на името на св.Н.У. в сектор
„ПП” при ОД на МВР- П..
Като полицай – младши
автоконтрольор в сектор „ПП” П. подс.И.
имал зачислено служебно оръжие – пистолет „Макаров”, 9 мм, № 25 1452, 2 броя
пълнители и 16 броя патрони /9х18 мм/. За зачисленото му служебно оръжие му
било разрешено притежание на 16 броя патрони 9х18 мм- /л.17 т.7-ми от ДП/. На подс. К.И. било издадено от Първо РУ при
ОД на МВР-П. разрешение за съхранение № *******. и разрешение за носене на
ловно оръжие № ********* г., със срок на валидност и за двете до 28.02.2016г. В
тази връзка на отчет му се водели дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна
цев „ТОЗ 34”, кал. 12, № **********, с разрешено количество боеприпаси към нея
до 300 бр., както и комбинирано дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна и
нарезна цев „ЧЗ”, калибър 12/22LR, № ***********, с разрешено количество боеприпаси до 300
броя за гладкостенната цев и до 100 броя за нарезната цев- /л.18 т.7-ми от ДП/.
Като лице, което
притежавало разрешено количество боеприпаси за служебното си оръжие пистолет
„Макаров” и за двете ловни оръжия, посочени по-горе, подс.И. имал задължение да
взема необходимите мерки за сигурност,
предвидени в съответните нормативни актове, а именно визираните в чл.98 ал.1 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/ - да съхранява това количество боеприпаси в метална каса, неподвижно
закрепена и снабдена със секретно заключващо се устройство.
На **.04.2015г. в гр.П., след дадено
разрешение на съдия от ОС-П., на осн. чл.161 ал.1 от НПК било извършено
претърсване и изземване в жилището
на подс.К. Н.И., при което били иззети:
мобилни телефони, 23 бр. патрони за пушка с размери 5,6х52R, поставени в
кутийка с надпис „DYNAMIT NOBEL“, както
и 6 кутии по 16 броя и 1 кутия с 10броя патрони за пистолет калибър 9х18 мм,
както и множество наказателни постановления, справки за нарушител от региона,
вносни бележки, копия на лични карти и свидетелства за управление на МПС-
/л.28-30 т.4-ти от ДП/. Всички боеприпаси били намерени в нощното шкафче на
ползваната от него и съпругата му спалня в дома му в гр.П., ул. „***” № .
В хода на разследването
било извършено претърсване и изземване в
дома на подс.И.С., при което били иззети множество телефони, след предварително
разрешение от съдия от ОС-П. / л.7-10 т.4-ти от ДП/.
Извършено било
претърсване и изземване в жилището
на свид. П.К., при което били иззети
множеството мобилни телефони. Извършеното процесуално
следствено действие било разрешено от съдия от ОС-П. / л.18-20 т.4-ти от ДП/.
След дадено от ОС-П.
разрешение на осн. чл.161 ал.1 от НПК
било извършено претърсване и изземване в жилището на подс.С.Д., при което били
иззети мобилни телефони- /л.23- 25 т.4-ти от ДП/.
Извършено е претърсване и
изземване на осн. чл.161 ал.1 от НПК
след дадено разрешение от съдия от ОС-П. в дома на подс.Т.М., от където са
иззети множество мобилни телефони- /л.45-47 т.4-ти от ДП/.
В хода на досъдебното
производство е извършено претърсване и изземване на осн. чл.161 ал.1 от НПК след дадено
разрешение от съдия от ОС-П. в дома на свид.В.М., от където са иззети мобилни
телефони, лаптоп, тефтер, регистрационни номера на автомобили и документи-
/л.52-55 т.4-ти от ДП/.
Извършено е при
условията на чл.161 ал.1 от НПК претърсване и изземване в дома на подс. Б.
Н.Т., при което са намерени и иззети множество мобилни телефони- /л.142 т.4- ти
от ДП/.
С протокол за доброволно
предаване са предадени от свид.Н.Н.- Д. документите за регистрация на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“,
собственост на свид. Г.С. л.71- 80 ІV-ти
от ДП и заявление за регистрация на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ и протокол
за технически преглед - л.147- 148 т.ІV-ти от
ДП.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена съдебномедицинската
експертиза на труп № 336/2014г./ т.1-ви л.20- 28/, от която се установява: наличие на 1000
мл. тъмна течна кръв в дясната гръдна половина, частично разкъсване на аортата,
наличие на 600 мл. тъмна течна кръв в коремната кухина, множество ирадиерни
разкъсвания по задната повърхност на черния дроб, разкъсване на левия бъбрек,
наличие на 150 мл. тъмна течна кръв под твърдата мозъчна обвивка, наличие на
тъмна течна кръв под меките мозъчни обвивки с пробив в мозъчните стомахчета,
счупване телата на 4 шиен и 6 гръден
прешлен, без засягане на гръбначния мозък, счупване на 1 поясен прешлен с
разместване счупените фрагменти и пълно прекъсване на гръбначния мозък на това
нИ., счупване на черепния покрив вляво слепоочно, ръзкъсване на лоното
съчленение, многофрагментно счупване на лявата раменна и лакътна кости, както и
на лявата голямо и малко пищялни кости, наличие на трети допълнителен «бампер»
фрагмент на лявата голямопищялна кост, разкъсно-контузни рани по челната област
на главата, лявата лакътна става и лявата подбедрица, кръвонасядания отвътре на
меките черепни покривки, около счупените кости, по главата, горните и долните
крайници, охлузвания по главата, горните и долните крайници, оток на белите
дробове и мозъка, кръвен застой във вътрешните органи. Според вещото лице
причината за смъртта на П.Т. П., е тежката гръдно-коремно-черепна травма,
довели до острата кръвозагуба в резултат на излив на 1000 мл. тъмна течна кръв
в дясната половина от частично разкъсаната аорта, излив на 600 мл. тъмна течна
кръв в коремната кухина от разкъсания черен дроб и ляв бъбрек, както и
наличието на 150 мл. тъмна течна кръв по твърдата мозъчна обвивка. Посочено е че счупването на черепния покрив в
ляво, на телата на 4 шиен, 6 гръден и 1 поясен прешлен, на лявата раменна и
лакътна кости и на левите голямо и малко пищялни кости, разкъсване на лонното
съчленение, частичното разкъсване на аортата, черния дроб и левия бъбрек,
разкъсно-контузни рани по челната област на главата, лявата лакътна става и
лявата подбедрица, кръвонасядания от вътре на меките черепни покривки, около
счупените кости, по главата, горните и долните крайници, охлузвания по главата,
горните и долните крайници са причинени от удар или притискане със или върху
твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие. Описаните травматични
увреждания според вещите лица е напълно възможно да се причинят при ПТП като
пешеходец, блъснат от лек автомобил, отзад в лявата подбедрица, с последващо
възкачване върху предния капак и удар на главата в предното обзорно стъкло на
автомобил и последващо падане върху пътната настилка. Според вещото лице травматичните увреждания на
П.Т. П. са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от него ПТП на
06.12.2014г.
Назначена и изготвена в хода на
досъдебното производство е съдебно-химическа
експертиза. Видно от Протокол № 1138/08.12.2014г. се установява, че в изпратените за изследване
кръвни проби, взети от П.Т. П., не се установява наличие на етилов алкохол-
/л.90 т.7-ми от ДП/.
Назначена и изготвена в хода на
досъдебното производство е и комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, от която се установява, че сблъсъкът е протекъл на няколко етапа:
първо е възникнал контакт с предната броня на автомобила /в зоната около
вътрешния край на десния фар/ и краката на пострадалия, като най-засегнат от
този контакт е бил левият крак; последвало е възкачване върху предния капак на
автомобила /в този момент капакът се е деформирал/, приплъзване по него – и
произвеждане на удар с глава в предното обзорно стъкло в място, което е средно
разположено по височина на стъклото и в десния му край; настъпило е счупване на
стъклото; през тази фаза и непосредствено след нея пострадалият е бил «носен»
от автомобила; след това тялото е паднало на платното за движение и посредством
търкаляне и плъзгане е достигнало до мястото на установяването му в покой-
мястото където е намерена раницата при
огледа. Вещите лица са посочили, че описаните в съдебномедицинската експертиза
на трупа на пострадалия, травматични увреждания съответстват точно на описания
механизъм на съприкосновението му с корпуса на автомобила и фазите на удара.От
техническа гледна точка произшествието е възникнало поради закъсняла реакция от
страна на водача. Технически той е имал възможност да забележи пострадалия в
един по-ранен момент, при навлизането му на платното за движение, когато при
своевременно предприета реакция със спиране, водачът би имал техническа
възможност да предотврати сблъсъка. Вещите лица са изчислили, че скоростта на
движение на л.а. «Ауди А3» непосредственно преди настъпването на ПТП е била в
диапазона 50-60 км/час и са приели, че се е движел със скорост от 50 км/час. Скоростта на
движение на пострадалия вещите лица са изследвали в целия диапазон от
характерни за възрастта и пола скорости, съответстващи на описанията от «бавен
ход» до «бързо бягане». Вещите лица се заключили, че водачът на л.а. «Ауди А3»
е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка, ако е реагирал
своевременно на опасността от удар с пострадалия пешеходец при навлизането му
на платното за движение- /л.95- 106 т.7-ми от ДП/.
Назначена и изготвена е и допълнителна
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, от чието заключение
се установява, че при възникване на произшествието между лекия автомобил Ауди А3 и пешеходеца П.П. са
настъпили всички характерни фази на сблъсък на МПС с пешеходец. Това са: удар с
бронята в краката на пострадалия, възкачване върху предния капак, удар с глава
в предното стъкло, носене, отхвърляне, падане на платното, търкаляне и плъзгане
до окончателно спиране. При този механизъм на сблъсъка, отчитайки наличието на
описаните травми, единственото възможно разположение на пострадалия спрямо
автомобила, в момента на възникване на сблъсъка между тях е такова, че
пострадалият е бил изправен и обърнат с ляво рамо и леко с гръб към автомобила.
При съприкосновението на бронята на автомобила в левия крак на пострадалия е
възникнала фрактурата на двете пищялни кости. Последвало е възкачване на тялото
върху предния капак, съпроводено с удар на таза в него и предизвикване на
разкъсване на лонното съчленение. Едновременно с удара на таза е настъпил и
удар на лявата ръка, при който е получена фрактурата на лявата лакетна става.
След това главата е достигнала до предното стъкло, където отново е произведен
удар и стъклото се е счупило. По-нататъшното развитие на контакта е продължило
с раздалечаване на тялото от корпуса на автомобила, падането му на платното,
плъзгане и търкаляне до пълно спиране и установяване в покой. Всички травми,
довели до смъртта на пострадалия, са причинени от сблъсъка с автомобила, а от
падането на пътното платно е възможно да са настъпили някои охлузвания по
ръцете и лицето. Вещите лица са се аргументирали, че версията на водача на л.а.
«Ауди А3» и на спътниците му, че пострадалият е пристигнал в мястото на удара
отляво-надясно пред автомобила, е технически несъстоятелна. Тя не се подкрепя
както от обективно установените травми, така и от динамичния характер на удара.
Версията на водача за начина, по който пострадалият е пристигнал на мястото на
удара и по който са се развили събитията около момента на настъпване на
произшествието, съдържа вътрешни протИ.речия и технически невъзможни логически
връзки. Посочено е че пострадалия около една секунда преди удара е възприел
опасността от предстоящия сблъсък с приближаващия го автомобил и е заел защитна поза, като се е извъртял
надясно и е застанал с ляво рамо и леко с гръб към амтомобила- /л.74- 80 т.8-ми
от ДП/.
Изготвена в хода на досъдебното
производство е експертна справка №6/
08.01.2015г. на БНТЛ при ОД на МВР-П., от която се установява, че дактилоскопна
следа иззета при огледа на местопроизшествието е негодна за идентификация /
л.21 т.2-ри от ДП/.
В хода на досъдебното производство е
назначена и изготвена и съдебно балистична експертиза- Протокол № 307/
30.04.2015г., от чието заключение се установява, че представените 23 бр.
патрони, поместени в 5 бр. картонени опаковки с обозначение „RWS Dinamit
Nobel”, са стандартни, ловни патрони, калибър 5,6х52 R, които са предназначени
за стрелба с нарезни ловни карабини, от съответния им калибър. Представените
общо 106 бр. патрони, поместени в 7 бр. картонени кутии от патрони калибър 9х18
мм, са стандартни, бойни, пистолетни патрони, като от тях 105 бр. са калибър
9х18 мм, а един е калибър 9х19 мм. Вещото лице е посочило, че съгласно чл.7
ал.1 от ЗОБВВПИ всички представени за изследване патрони представляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия, били са изправни и годни за ползване по
предназначение /л.12-16 т.7-ми от ДП/.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно
почеркова експертиза Протокол № 762/19.11.2015г., от заключението на която се
установява, че ръкописните текстове « СУМПС №********** предадено на
08.01.2015г.» и « същата дата» в НП № 14-1030-005948/12.09.2014г. на сектор
«ПП» при ОД на МВР-П. и разписка към него, са изпълнени от Г.В.Д.. Подписът
положен от името на Н.Б.У., в разписката към същото наказателно
постановление, най- вероятно е изпълнен от Г.В.Д.. Вещото лице е посочило, че
същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни
образци от подписа на Н.У., както и че при сравнителното им изследване не са
установени достатъчно идентификационни признаци за оформяне на обосновано
заключение и не може да се отговори дали е изпълнено или не от това лице. / т.9
л.-120-123/.
Приложена е по делото кадрова справка от ОД на
МВР-П., видно от която срещу подс.К.И. не са постъпвали жалби и сигнали и не са
водени дисциплинарни производства- л.22 т.7-ми от ДП. Посочено е в кадровата му
справка, че е награждаван два пъти с „Писмена похвала“ от Началник сектор „ПП“ през 2007г. и 2013г.,
а през 2009г. му е наложено дисициплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от един
месец от Началник сектор „ПП“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за доказаната частично от обясненията на подсъдимите: И.С. дадени в
хода на съдебното следствие и в ДП, приобщени по чл.**9 ал.2 във вр. с ал.1 т.4
предл.2- ро от НПК; Т.М. от ДП приобщени на осн. Чл.**9 ал.2 във вр. с ал.1 т.4
предл.1-во от НПК, както и дадените от него при предходното разглеждане на
делото приобщени на осн. Чл.**9 ал.1 т.4 предл.1-во от НПК; К.И. дадени в хода
на съдебното следствие, Б.Т. дадени в хода на ДП, приобщени на осн. Чл.**9 ал.2
във вр. с ал.1 т.4 предл.1-во от НПК, както и обясненията му дадени по НОХД
№549/2016г. приобщени на осн. Чл.**9 ал.1 т.4 предл.1-во от НПК; частично от
обясненията на подс. С.Д. дадени в съдебното следствие, както и от досъдебното
производство приобщени на осн. Чл.**9 ал.2 във вр. с ал.1 т.4 предл.2-ро от НПК
и по чл.**9 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК, от показанията на свидетелите: Н.В.
дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство, приобщени на
осн. Чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК; И.А.- дадени в хода на съдебното
следствие и в досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. с
ал.1 т.1 и т.2 от НПК; Д.П.- дадени в хода на съдебното следствие и
в досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и
т.2 от НПК; В. Е. дадени в хода на съдебното следствие; Г.К.- дадени в хода на
съдебното следствие и в досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.5
във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК; Б. Б. - дадени в хода на съдебното следствие и
в досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и
т.2 от НПК; Д.А.- дадени в хода на съдебното следствие и при предходното
разглеждане на делото, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК; З.К.- дадени в
хода на съдебното следствие и в досъдебното производство, приобщени на осн.
Чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК; Ц.К.- дадени в хода на съдебното
следствие и при предходното разглеждане на делото, приобщени на осн. Чл.281
ал.1 т.1 от НПК; Д.С.- дадени в хода на съдебното следствие и при предходното разглеждане
на делото, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК; М.П.- дадени в хода
на съдебното следствие и при предходното разглеждане на делото, приобщени на
осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК; В.В. дадени в хода на съдебното следствие; С.
Ст.П.- дадени в хода на съдебното следствие и при предходното разглеждане на
делото, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК; П. А.К.- дадени в хода на
съдебното следствие и при предходното разглеждане на делото, приобщени на осн.
Чл.281 ал.1 т.2 от НПК; Л.П.- дадени в хода на съдебното следствие и при
предходното разглеждане на делото, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК; Н.И.- дадени в хода на съдебното следствие и и в досъдебното производство,
приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК; Г.С.- дадени в хода на
съдебното следствие и в досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4
във вр. с ал.1 т.2 от НПК; Д.Д.- дадени в хода на съдебното следствие и и в
досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК и при предходното разглеждане на делото, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.1
от НПК; Г.Д.- дадени в хода на съдебното следствие и при предходното
разглеждане на делото, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК, и в
досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК и на осн. Чл.281 ал.5 във вр.с ал.1
от НПК; Н.У. - дадени в хода на съдебното следствие, показанията му от
досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 и
чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК и
дадените при предходното разглеждане на делото, приобщени на осн. Чл.281 ал.1
т.2 от НПК; З.Р.- дадени в хода на съдебното следствие; К.А.- дадени в хода на
съдебното следствие и в досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4
във вр. с ал.1 т.2 от НПК; М.К.- дадени в хода на съдебното следствие; Р.Н.-
дадени в хода на съдебното следствие, и в досъдебното производство, приобщени
на осн. Чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, както и показанията от
предходното разглеждане на делото, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.1 от НПК;
частично от обясненията на свид. С. Г.-
дадени в хода на съдебното следствие; В.М.- дадени в хода на съдебното
следствие и в досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. с
ал.1 т.1 от НПК и на осн. Чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК; П.К.- дадени в
хода на съдебното следствие и в досъдебното производство, приобщени на осн.
Чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК; Ц.М.- дадени в хода на съдебното
следствие и в досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. с
ал.1 т.2 от НПК; Д.Г.- дадени в хода на съдебното следствие; К.И.- дадени в
хода на съдебното следствие; К.П.- дадени в хода на съдебното следствие; Л. Х.-
дадени в хода на съдебното следствие; М.Б.- дадени в хода на съдебното следствие
и в досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2
от НПК, както и показанията му дадени
при предходното разглеждане на делото, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.2
от НПК; Н.А.- дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното
производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК, както и
тези дадени при предходното разглеждане на делото, приобщени на осн. Чл.281
ал.1 т.2 от НПК; Ц.В.- дадени в хода на съдебното следствие; Л.С.- дадени в
хода на съдебното следствие; Г.Л.- дадени в хода на съдебното следствие и в
досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 от НПК;
Н.Н.- Д.- дадени в хода на съдебното следствие; Е.Т. дадени в хода на съдебното
следствие и при предходното разглеждане на делото, приобщени на осн. Чл.281
ал.1 т.2 от НПК; Н.К.- дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното
производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК,
както и показанията му дадени при предходното разглеждане на делото, приобщени
на осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК ; О.М.- дадени в хода на съдебното
следствие; М.А.- дадени в хода на
съдебното следствие от заключенията на изготвените експертизи: комплексна
автотехническа и съдебно медицинска експертиза- /л.95-106 т.7-ми от ДП/,
допълнителна КАТЕСМЕ- /л.74-80 т.8-ми от ДП/, химическа експертиза–/л.90 т.7-ми от ДП/, съдебномедицинската
експертиза на трупа на П. П.- / т.1-ви л.20- 28 от ДП/, съдебно балистична
експертиза- /л.12-16 т.7-ми/ и съдебно почерковата експертиза- /л.120- 123
т.9-ти от ДП/, както и от писмените доказателства по делото:
протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум,
удостоверение за наследници, справка за нарушител, констативен протокол за ПТП,
справка за съдимост, протоколи за претърсване и изземане, АУАН на свид. Н.У. – /л.93 т.4-ти от ДП/,
Наказателно постановление - /л.87 т.4-
ти от ДП/, справка- /т.5- ти л.58-60/, Заповед за прилагане на ПАМ – /л.91
т.4-ти/, справка за нарушител от региона на свид. Н.У.- /л.96-100 т. 4-ти/,
както и веществените доказателствени средства придобити чрез използването на
специалните разузнавателни средства.
Безспорно
и категорично се установява от показанията на всички разпитани подсъдими и
свидетели, непосредствено възприели пътно транспортното произшествие, че същото
е извършено от подс. С., който е управлявал лек автомобил марка „Ауди“ А3, в
който са били: подс. Т.М. и свид.В.К. и свид. Т.Б., както и че подс. Б.Т. се е
явил пред органите на реда и е заявил, че лекия автомобил е управляван от него.
По
отношение на останалите показания и обяснения на лицата съдът ще се спре
подробно на тях.
Ценят
се като обективни и хронологични показанията на свид. Н.В., от които се
установява инкриминирата дата на ПТП-то и мястото му. Кредира се с доверие изложеното
от него: че на разсъмване е преминал
през местопроизшествието, където е видял паднал човек след пешеходната пътека,
лекия автомобил марка „Ауди”, присъствието на жена и мъже на мястото, че
уличното осветление не е работело и че се е обадил на тел.112, за да съобщи,
както и че е видял паднал бастун на местопроизшествие, които обстоятелства и не са спорни между страните и
се подкрепят от писмените доказателства-
протокол за оглед на местопроизшествие, скица към него, справка от Община П. и
справка от тел.112.
Съдът
не кредитира с доверие показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното
производство- т.1 л.18-19, приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.2
от НПК, а именно че пешеходната пътека е
била осветена, доколкото от една страна след прочитането им същия заяви, че не
са верни, тъй като го изключват осветлението в 07.00 часа, а той е минал покрай
инцидента след този час и трябва да е
било изключено, а от друга те са диаметрално протИ.положни на писмените
доказателства-справката от Община П., че уличното осветление е изключено в
06.50 часа, която съда цени като обективно и достоверно доказателство.
Съдът
цени като обективни, логични и последователни и показанията на свид. И.А., че
през 2014г. е пътувал със свид. Н.К., когато са видели лек автомобил и човек
лежащ на пътното платно, видели че е възрастен мъж, в тежко здравословно
състоянието, поради което и се обадил на тел.112. Дошъл екип на ЦСМП те
помогнали със свид.К. да качат пострадалия в линейката, след което си тръгнали. В тази им част показанията му кореспондират с
показанията на свид. Н.К., свид.Е.Т., свид.Б., справката от тел.112,
обясненията на подс. С. и подс.М.. Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетеля дадени в хода на досъдебното производство приобщени на осн.чл.281
ал.4 във вр.с ал.1 т. 1 от НПК –
л.135-136 т.2 –ри от ДП, относно обстоятелствата, че намиращ се на място мъж с
бръсната глава му е казал „Блъснах го човек, притеснен съм”, а после като дошла
линейката и те го качвали в нея, същия този човек стоял и се държал за главата,
мърморел какво щели да правят и си ровел в телефона, свид.А. ги попитал как
точно е станало и тогава двамата мъже му казали, че те всъщност са били с
такси, спрели и видели как водача на лекия автомобил избягал, макар по
отношение на тези обстоятелства и след прочитането им, свидетелят да заяви, че
няма спомен. Същите обаче са дадени месец след деянието, поради което и съдът
счита, че тогава възприятията на свидетеля са били по-ясни, отколкото към
момента на разпита му в съдебното заседание, поради което и следва да се ценят
с доверие. Ценят се като обективни и показанията на свидетеля дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. С ал.1 т.2 от НПК относно описанието на лицата, които са били на местопроизшествието- на
възраст около 20години, единия с бръсната глава, висок около 180-185см., другия
по- пълен, късо подстриган, без очила, бради и мустаци, марката и модела на лекия автомобил- Ауди А3,
които и след прочитането им свидетеля заяви, че не си спомня с оглед изминалото
време, но че спомена му за фактите е бил по- добър при разпита му в досъдебното
производство. Кредитират се с доверие показанията на свидетеля дадени в хода на
досъдебното производство приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. С ал.1 т.1 от НПК, че двамата мъже, които е заварил на местопроизшествието не са помагали при
качването на пострадалия в линейката, макар след прочитането им същия да не ги
потвърди, а напротив отрече. Тези му показания /от ДП/ кореспондират обаче
напълно и с показанията му дадени при предходното разглеждане на делото-
л.402 т.2-ри от НОХД№ 549/2016г., как
той, свид.К. и шофьора на линейката са качили пострадалия в линейката, като
подробно е посочено, точно кой, къде го е държал, поради което и съда ги кредитира с
доверие. В тази им част същите кореспондират и с показанията на свид.Б.
и свид.Н.А..
Ценят
се като обективни и последователни показанията на свид. Д.Й.П., от които се
установява датата на деянието на ПТП-то, обстоятелството, че е видял лек
автомобил и човек на пътното платно, за което е сигнализирал на тел.112 от
неговия телефон. Кредитират се с доверие и изложените от него обстоятелства, че
в момента, в който е минал, на мястото са били спряни лек автомобил - Ауди А3
и джип „Ауди”, след което е видял същия
този джип на бензиностанцията, заедно с присъстващите на мястото мъже. Същите
кореспондират напълно с показанията на свид.Б.Б. и свид.Г.К., поради което и се
кредитират с доверие.
Кредитират
се с доверие от съда показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното
производство- т.2-ри л.137, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр.с ал.1 т.2 от НПК, относно обстоятелството, че видения от него на местопроизшествието джип
„Ауди“ е бил с пазарджишка регистрация, доколкото след прочитането им,
свидетеля заяви, че си е спомнил това обстоятелство и е вярно. Ценят се като
обективни и достоверни показанията на свидетеля дадени от него в хода на
досъдебното производство приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.1 от НПК относно обстоятелството, че на бензиностанцията е видял от този джип да
слиза момче, което е попитал какво е станало
на мястото на инцидента, но той не му е отговорил, тъй като след
констатиране на протИ.речия, свид.П. потвърди като достоверни изложените от
него в хода на досъдебното производство показания.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. В.К., че е собственик на джип „Ауди кю
7”, но не го е управлявал на инкриминираната дата, а сина му- свид. Г.К., от
чийто показания се установява, че е
пътувал заедно със свид.Б.Б., когато са видели ПТП, че е спрял на място, видели
са човек на платното, който е бил възрастен мъж жив, но в тежко здравословно
състояние, с чанти покрай него.
Кредитират се с доверие и показанията му, че на място е имало лек автомобил
марка „Ауди“, както и момче, което му е казало, че то ще сигнализира на
тел.112, след което те си тръгнали. В тази им част същите кореспондират с
обясненията на подс.С. и свид.Б.Б..
Ценят
се като обективни показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното
производство приобщени на осн.чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.2 от НПК / л.144 т.2
–ри/ относно обстоятелствата, че на място е имало момиче с руса коса и още две
или три момчета, като едното е звъняло на бърза помощ, както и че момичето е
плачело и е викало” Утрепа го, ...”. Същите показания са потвърдени от
свидетеля след прочитането им, като заяви пред съдебния състав, че точните думи
на момичето не помни, но си спомня, че случая е бил през 2014 или 2015г.
зимата, през месец декември. Ценят се като обективни и показанията му дадени в
хода на досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. С ал. 1
т.1 от НПК, че е предложил да закара пострадалия в болница, макар след
прочитането му, същия да заяви, че не помни този факт, доколкото показанията са
дадени в момент по- близък до инкриминирания, поради което и според съда те са
обективни и достоверни. Ценят се с доверие и показанията му от досъдебното
производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр.с ал.1 т.1 от НПК относно
обстоятелството, че се е приближил до пострадалия на пътното платно и е видял,
че по него има кръв и не е говорил, тъй като същия потвърди показанията си от
досъдебното производство като достоверни, допълвайки, че се е приближил до
пострадалия на два три метра.
Ценят
се с доверие показанията на свид.Б. Б., от които се установява, че ПТП е
настъпило през месец декември 2014г. сутринта, както и че е бил заедно със
свид.Г.К., с автомобил Джип Ауди Кю 7,
когато е видял лек автомобил марка „Ауди А3” да се блъска в оградата
между двете платна на булеварда, както и че на земята е имало човек, а до него
раница и чадър. Кредитират се с доверие показанията му, че се е приближил до
човека на платното и е видял, че е възрастен мъж, който е бил жив, но дишал
много тежко, както и че е валял дъжд, тъй като кореспондират напълно с
показанията на свид.Б.Б. и обясненията на подс.М. и подс.С.. Ценят се като
обективни показанията му от които се установява, че на място е имало жена с
руса коса, която била много изплашена и други хора, както и че тялото на човека
е било след пешеходната пътека спрямо посоката му /на свидетеля/ на движение и
пред лекия автомобил Ауди. Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. Б.Б. дадени в хода на досъдебното
производство приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.1 от НПК-/ т.2-ри
л.145/, от които се установява, че не е видял самия механизъм на настъпване на
ПТП-то, както и че не е имало други спрели автомобили на място, които същия
потвърди след констатиране на протИ.речията като достоверни. Кредитират се с
доверие и показанията му от досъдебното производство приобщени на осн.чл.281
ал.5 във вр. С ал.1 т. 2 от НПК относно обстоятелството, че на място е видял
едно момиче и две момчета, както и че свид.Г.К. ги е попитал дали може да
помогнат, но разбрали, че вече са сигнализирали на тел.112, доколкото след
прочитането им същия ги потвърди като достоверни и заяви, че си ги е спомнил
тези факти.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. Д.А. като обективни и последователни,
доколкото кореспондирак напълно с обясненията на подс.С.. От тях
се установява, че на 06.12., подс.С. й се е обадил рано сутринта и й е
казал, че е блъснал човек, след което я помолил да се обади тя на свой познат
лекар, за да разбере какво е здравословното му
състояние, но тя не се е обадила. Кредитират се с доверие и показанията
й, че блъснатия от подс.С. човек впоследствие е починал. Ценят се като
обективни показанията й дадени при предходното разглеждане на делото по НОХД №
549/2016г., приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК относно годината на
деянието, а именно 2014г. като се възприема за достоверно изложеното от
свидетелката, че с оглед изтеклото време е забравила това обстоятелство.
Ценят
се с доверие показанията на свид. З.К., че познава подс.И.С., подс.Т.М., че към
инкриминираната дата- 06.12.2014г. е живял съвместно със свид. Ц.К., когато
рано сутринта му позвънил свид. Л.П., който го уведомил, че подс. С. е
катастрофирал и го помолил да отиде на мястото на ПТП - до Централна гара, с
платформа. Кредитират се с доверие показанията му, че е тръгнал със свид.Ц.К.,
видял автомобила управляван от подс.С. по средата на двете платна, както и че
на място е бил свид.Л.П., както и линейката, която откарала пострадалия в
болница. Ценят се като достоверни показанията на свидетеля, че заедно със
свид.Ц.К. са отишли в болницата, за да узнаят, какво е състоянието на пострадалия, след което се
върнали на местопроизшествието, където служителите на реда били спрели
движението и се извършвал оглед. В тази им част показанията му кореспондират
напълно с показанията на свид.Ц.К. и
подс.С.. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля дадени в
хода на досъдебното производство приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. С ал.1
т.1 от НПК/ т.9 л.29-31/, че заедно със свид.Ц.К. са ходили два пъти до
болничното заведение на инкриминираната дата, доколкото след прочитането им,
същия ги потвърди като верни и заяви, че
е дал други показания, тъй като не си е спомнял.
Съдът
не цени като обективни показанията на свидетеля, в които сочи че : когато е отишъл на място е
видял, че подс.С. е помагал да се качи носилката с пострадалия в линейката,
доколкото същите не кореспондират с показанията на свид.Н.К. и свид.И.А., лица,
които не са заинтересувани от изхода на делото, за разлика от свид.З.К., който
е в близки приятелски отношения с подс.С.. С тези си показания според съда
същия иска да помогне на подсъдимия да бъде смекчена спрямо него наказателната
репресия. Следва да се отбележи и че показанията на свид.З.К. не са категорични
относно оказаната от подс.С. помощ, сам той сочи, че е видял да го качва в
линейката, а впоследствие, че не е наблюдавал цялата ситуация, как са го
хванали и кой го е качил. Същите не се
потвърждават и от показанията на свид. Ц.К., която сочи, че е видяла подс.С. на
мястото, но не сочи същия да е оказвал помощ на пострадалия.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид.Ц.К., от които се установява, че е живеела съвместно със свид.З.К., когато
сутринта му се обадили по телефона и му казали, че подс.С. е катастрофирал,
отишли заедно на място и там видели пострадал мъж, след което подс.С. помолил
свид.З.К. да тръгнат след линейката, за да разберат какво е състоянието му. Те
го направили, като тя отишла в спешния център на регистратурата, за да попита
какво е състоянието на мъжа. Изпратили я на втория етаж, където лекар й
съобщил, че състоянието му е тежко, за което тя уведомила свид.В.К., след което
се върнали на местопроизшествието. Няколко часа по- късно отново отишла в
болницата по молба на свид.В.К., когато разбрала, че човека е починал, за което
уведомила свид.З.К., а той от своя страна подс.С.. Ценят се с доверие
показанията й, че не е слизала от колата, тъй като е валяло, както и че при
отиване на местопроизшествието, там са били подс.Т.М. и друг човек. Тези й
показания кореспондират напълно с
показанията на свид.З.К. и с обясненията на подс.С..
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелката дадени при предходното
разглеждане на делото, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.1 от НПК- л.261, от
които се установява, че лекаря, с когото е разговаряла относно здравословното
състояние на пострадалия е жена.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид.Д.С., от които се установява, че е
работел като началник сектор „КП” във 2-ро РУ при ОД на МВР-П. и по
разпореждане на ОП-П. е участвал в извършване на проверка на сектор „Пътна
полиция” П., във връзка с което е снел обяснения от свид. Н.У., който е заявил,
че познава подс.К.И. и след като са му съставили АУАН за управление на МПС след
употреба на алкохол му се е обадил и той му казал, че ще му помогне срещу сумата
от над 1000лв., впоследствие свид.С. отново снел обяснения от свид.У. във
връзка с подаден сигнал от същия в МВР, че адвокат от София го притеснява във
връзка с делото, както и че служители на реда го гледали особено и за да нямало
вмешателство искал да се провери дали някой не го наблюдава. В тази им част
показанията му кореспондират напълно с показанията на свид.Н.У., свид. М.П. и
писмените материали по делото. Съдът кредитира с доверие показанията на свид.С. дадени при
предходното разглеждане на делото от ПОС, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.1 от НПК/ л.453 т.2-ри/, относно обстоятелствата, че парите са дадени от свид.У. на
подс.И., за да му е по- малко наказанието и свидетелството за управлението да
му бъде отнето за по – кратък срок от време, които след констатиране на
протИ.речия свидетеля потвърди като достоверни и заяви, че е казал различно в
съдебното заседание, тъй като се е объркал
след толкова време. Същите кореспондират и с показанията на свид.Н.У..
Ценят се с доверие и показанията на свидетеля дадени при предходното
разглеждане на делото от ПОС, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК, относно
обстоятелствата, че адвоката срещу когото свид.У. е бил подал сигнал се казва
М. Р., както и че той го е търсил във връзка с даване на показания по следственото
дело.
Съдът цени с доверие като обективни, логични и
последователни показанията на свид. М.
И.П., от които се установява, че в качеството си на служител на
„Вътрешна сигурност” е извършвал проверка възложена от ОП-П. на дейността на
Пътна полиция гр.П. през 2015г., при която имало съмнения при регистрацията на
три автомобила- Фолксваген Пасат, Мазда и пикап, поради което и собствениците
им били извикани за снемане на обяснения. Кредитира се, че при проверката било
установено, че лицата са се свързали с подс.К.И. с искане за съдействие за
регистрация на автомобили или пускане в движение, той ги изпращал при
подс.С.Д., който им помагал, за което лицата са плащали пари. Свид. П.
установил и че във връзка с иззето свидетелство за управление на МПС е заплатена
сума, за да се впише по- ранна дата на вземането му. Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетеля дадени при предходно разглеждане на делото- по НОХД№ 549/2016г.
л.450-452 т.2-ри, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК относно обстоятелството,
че автомобилите са : Тойота Хайлукс, Фолксваген Пасат и Мазда, както и че за
пускане в движение на автомобила Тойота,
собственика се е уговорил с подс.К.И. да даде 100 лв. на подс.С.Д.; за
регистрацията на лек автомобил Мазда, за което собственика е търсил съдействие
от подс. К.И., е дадена сума от 20-30 лв., първо на подс.К.И., а после и на
подс.С.Д.. Тези показания свидетеля потвърди след прочитането им като
достоверни, според съдът е житейски оправдано с оглед изминалото време
свидетеля да не си спомня тези обстоятелства.
Тук
следва да се отговори на възраженията на защитниците срещу разпитите в
качеството на свидетели на Д.С. и М.П.. Съдът счита, че спрямо същите не е
налице ограничението визирано в нормата на чл.118 от НПК и същите с показанията
си излагат непосредствено възприети от тях факти и обстоятелства при извършване
на проверката- снемана на обяснения на лицата, а не преразказват ВДС придобити
от експлоатираните СРС-та, т.е същите са първичен източник на доказателства,
предвид което и се ползват от съда.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид.В.В., който излага само характеристични
данни за подс.К.И. описвайки го като добър човек, отговорен служител на реда,
син и баща.
Съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и обективни показанията на
свид.С.С.П. и свид.П.А.К., от които се установява, че същите в качеството си на
служители на МВР са посетили местопроизшествието и са го запазили. Установили
са на място – две лица- свид.Л.П., чийто
имена свид.К. е записал и от тях са разбрали, че водача на лекия автомобил,
който бил спрян в разделителните платна на булеварда е избягал, че пътната
настилка е била мокра и е валял дъжд.
Ценят се като кореспондиращи с останалия доказателствен материал, а именно с
обясненията на подс. Б.Т., че последния се е явил на място и е заявил, че той е
причинил ПТП-то, но се е уплашил и избягал, като е бил съпроводен от жена и е спрял в другото платно на булеварда. Кредитират се
с доверие и показанията им, че пострадалия вече е бил взет от екип на Спешната
медицинска помощ, както и че свид. Л.П. и подс.Т.М. са си тръгнали в момента, в
който подс. Б.Т. се е представител като водач причинил инцидента. Съдът
кредитира с доверие показанията на свид.С.П. дадени при предходното разглеждане
на делото от ПОС, приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК относно
обстоятелството, че колегата му – свид. П.К. е записал имената на лицата, които
са съобщили, че водача на колата е избягал след инцидента между блоковете,
доколкото е житейски оправдано с оглед изминалото време да е забравил това
обстоятелство, каквото е и неговото обяснение, за липсата на спомен относно
това обстоятелство.
Съдът цени като обективни и логични
показанията на свид. П. Караргиров дадени при предходното разглеждане на делото
от ПОС приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК, че е тествал подс.Б.Т. с
дрегер за употреба на алкохол, както и че след пристигането му на
местопроизшествието са се явили две лица, които са му казали, че водача на
колата е избягал, както и че той е записал имената на свид.Л.П., доколкото след
прочитането им същия ги потвърди и заяви, че с оглед изминалото време тези
обстоятелства не си ги е спомнил, но при предходния му разпит по НОХД
№549/2016г. си е спомнял по-добре, както и с оглед обстоятелството, че след
предявяване на л.34 от т.3-ти от ДП, същия заяви, че имената и адреса на лицето
/Л.П. и телефоните му/ са изписани от него.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. Л.П., от които се установява, че са
били всички заедно в заведение, като около 06.00часа е пристигнал подс.И.С., за
да вземе приятелката си- свид.В.К.. Тръгнали с лекия автомобил „Ауди“ А3,
заедно с подс.Т.М. и свид.Т.Б., а той тръгнал да се прибира с такси, като
докато пътувал подс.С. му се обадил и му казал, че е станала катастрофа. Той
отишъл на място видял ударен човек на място, имало и други хора и той се обадил
на свид.З.К. да дойде с платформа, за да
вдигне колата на подс.С.. Ценят се като обективни и показанията му, че е
управлявал подс.И.С. автомобила, че са дошли две линейки, като първата е била с
пациент, поради което и не е можела да окаже помощ на пострадалия. Кредитират
се с доверие и показанията му, че е валял дъжд, че има пешеходна пътека на
мястото, че автомобила е бил от лявата страна между двете платна, както и че
подс.С. е бил много притеснен от случилото се произшествие и има две деца, за
които се грижи. В тази им част
показанията му кореспондират напълно с обясненията на подс.С. и подс.М., с
приложените по делото – протокол за оглед на местопроизшествието и скица и с
показанията на свид.Е.Т. и свид. И.А.,
поради което и се кредитират с доверие. Съдът цени като обективни показанията
му дадени в хода на досъдебното производство /- т.3, л.36-37/, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.1 от НПК, от
които се установява, че е останал на местопроизшествието с подс.Т.М., а не с
подс.С., както заяви в съдебното заседание. Същите са дадени няколко месеца
след деянието, преди подсъдимия С. да е привлечен в качеството на обвиняем,
поради което и съдът счита, че същите обективно възпроизвеждат възприетите от
свидетеля факти, а не са повлияни от желанието му да помогне на своя приятел.
Ценят се като обективни и показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното
производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК, от които се установява,
че в колата са се качили свид.В.К., свид.Т.Б., подс.С. и подс.Т.М., като
свид.В.К. и свид. Т.Б. са си тръгнали,
след като е пристигнал на местопроизшествието, както и че са дошли служители на
реда и подс.Б.Т., който е разговарял с тях. Тези показания са дадени от
свидетеля пред съдия, няколко месеца след деянието, поради което и спомена за събитието следва да е бил по-силен отколкото
понастоящем, а и същите кореспондират напълно с обясненията на подс.Т. и
показанията на свид. П.К..
Съдът кредитира с доверие показанията на
свид.Н.И./ баща на подс.К.И., от които се установява, че живее в жилищна сграда
на ул.”***” №**, заедно със семейството на сина си, която е на четири етажа,
като те живеят на втория и третия етаж. Съдът кредитира с доверие показанията
му, че в сградата е извършено претърсване и изземване на третия етаж в
присъствието на подс.К.И.. Не се кредитират с доверие показанията му, че е
извършено претърсване и на втория етаж, доколкото същите протИ.речат на
протокола за претърсване и изземване, видно от който е извършено само на третия
етаж. Не се кредитират с доверие
показанията на свидетеля дадени в съдебното следствие, че в стаята където са
намерени патроните в нощното шкафче, на третия етаж е неговата спалня. Видно от
намерените, описани и иззети движими вещи при претърсването и изземването-
копия от наказателни постановления, АУАН, вносни бележки, копия на лични карти,
контролни талони и СУМПС е видно че са държани от лице работещо в системата на
МВР и в частност на Пътна полиция към момента на деянието, а не в предходен
период. Предвид това съдът не кредитира с доверие твърдението на свидетеля, че
намерените боеприпаси са негови и счита, че с тези си показанията свид. Н.И.
желае да помогне на сина си да избегне наказателната отговорност. Кредитират
се с доверие показанията на свидетеля
дадени в хода на досъдебното произвоство- т.9 л.40-41, приобщени на осн. Чл.281
ал.4 във вр. С ал.1 т.1 от НПК, в частта, в която сочи, че патроните не са
негови, както и че той живее на втория етаж, а спалнята на сина му е на третия,
т.е там където са намерени боеприпасите. Изявленията на свидетеля, че е изложил
тези обстоятеластва, тъй като е бил много притеснен и е нямал очила не могат да
се възприемат като аргумент, което да доведе до изключването им. Сам свид.Н.И.
сочи, че е отишъл с адвокат на разпита, който е бил отвън пред стаята, в която
е провеждан разпита му и с който същия е можел да се консултира при даване на показанията.
Следва да се отбележи и че в качеството си на възходящ на обвиняемия К.И.,
същия е можел и да не дава показания по делото, което му право му е разяснено
преди започване на работа, същия е
заявил, че разбира правата си, след което е дал показания по делото.
Съдът
цени с доверие като обективни и последователни показанията на свид. Г.С., от
които се установява, че е закупил лек автомобил марка „Фолксваген Пасат”, като
попитал свид.Ц.М. какъв е реда за регистрация на автомобили и има ли начин да
не чака много по опашки. Кредитират се с доверие показанията на свидетеля, че
свид. Ц.М. му е дал телефона на подс.С.Д., свид.С. го потърсил и му дал 50лв.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид.С. дадени от него в хода на
досъдебното производство- т.3 л.44 и л.96 , приобщени по реда на чл.281 ал.4
във вр.с ал.1 т.2 от НПК относно
обстоятелствата, че се е обадил на подс. С.Д., представяйки му се, че го изпраща „К.”, за когото знае, че е
полицай от КАТ, уговорили се да се чакат пред банката, после влязъл вътре,
за да регистрира колата си, след което дал на подс.Д. сумата от 50 лв., за да
му бъде регистриран лекия автомобил по- бързо, че подс. Д. му е обяснил, че
трябва да върви след другите, както и че по-късно подс.Д. му се обадил и го
попитал дали всичко е наред с регистрацията на автомобила, като му обяснил, че
жена му се е обадила и му е казала, че му е дала номера заедно с талона.
Приобщените показания след прочитането
им свид. С. потвърди и заяви, че си ги е спомнил, поради което и съдът ги цени
с доверие като кореспондиращи с показанията на свид.Ц.М. и приложените по
делото писмени доказателства, като счита, че с оглед изтеклия период от време е
житейски оправдано да е забравил.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. Д.Д., от които се установява, че
познава подс.Т.М., подс.И.С., свид.Н.У. и подс.К.И., както и че свид.Н.У. е
минал през заведение „Г.”, където свидетеля работи и му оставил пари с молба да
ги предаде на подс.И.. Вечерта подс.И. отишъл до заведението и свид.Д. му
предал парите, без да пита за какво са нужни те. Съдът цени с доверие
показанията му дадени в хода на досъдебното производство – л.51 т.3, приобщени
на осн. Чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.2 от НПК, относно обстоятелството, че
сумата, която му е дал свид.У. е била в размер на 200лв, доколкото е житейски
оправдано да е забравил това обстоятелство, с оглед изминалия период от време.
Съдът цени с доверие показанията на свид. Д.Д. дадени при предходното
разглеждане на делото- НОХД № 549/2016г. л.223 т.1-ви , на осн. чл.281 ал.1 т.1 от НПК, а именно : че
парите са му дадени от свид. У. на ръка, както и че подс.К.И. като е влязъл в
заведението е попитал: „Здрасти, някой нещо остави ли“, а свид.Д. му казал, че
свид.У. му е оставил пари, за да му даде”, доколкото след прочитането им
свидетеля ги потвърди като достоверни и заяви, че е казал различно, защото е
забравил тези обстоятелства. Показанията на свид.Д.Д. кореспондират напълно и с
показанията на свид.У., че е занесал пари на свид.Д., за да ги предаде на
подс.К.И..
Съдът
кредитира с доверие като обективни показанията на свид.Г.Д., от които се
установява, че познава подс.К.И., който му се обадил, за да го помоли за
услуга. Разбрали се да отиде до тях, където подс.И. му показал свидетелството
за управление на МПС, за което обяснил, че е на негов приятел, на който му
съставили акт и го помолил да впише по- ранна дата на отнемане на
свидетелството за управление на МПС, за да може лицето да е по- кратко време
без книжка. Ценят се като обективни показанията му, че е потърсил в Първо РУ
това наказателно постановление, което му е дал свид.К.А., след което направил
това, за което го помолил подс. И.. Съдът кредитира с доверие показанията на
свид.Д. дадени при предходното разглеждане на делото от ПОС приобщени по реда
на чл.281 ал.1 т.2 от НПК / л.224 т.1-ви от НОХД№ 549/2016г. относно
обстоятелството, че е отразил дата в наказателното постановление, като дата на
връчване, макар след прочитането им същия да заяви, че не си го спомня това
обстоятелство. Следва да се отбележи, че на свид.Д. бяха разяснени правата и
задълженията му като свидетел, като същия се позова на тях и отказа да отговаря
на въпроси, които могат да го уличат в извършване на престъпление, поради което
и отказа да отговаря на други въпроси във връзка с това наказателно постановление. Показанията му
обаче кореспондират напълно с показанията на свид.К.А., свид.Н.У. и
заключението на съдебно графологичната експертиза и писмените доказателства по делото-
наказателно постановление, поради което и се кредитират с доверие.Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. Д. дадени в хода на ДП / т.9 л.58/,
приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. С ал.1 т.2 от НПК относно
обстоятелството, че се е подписал в регистър в Първо РУ при ОД на МВР-П. при
получавене на наказателното постановление издадено на свид.Н.У., доколкото след
прочитането му свидетелят не ги отрече, напротив отново заяви, че не си спомня.
Същите обаче кореспондират с показанията на свид. К.А., Н.У., поради което и се ценят с доверие.
Съдът
не кредитира с доверие показанията на свид.Г.Д. дадени в хода на досъдебното
производство – т.9 л.44, приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр.с ал.1 от НПК,
че не е вписал по – ранна дата в наказателното постановление, за което да го е
помолил подс.К.И., доколкото същите са диаметрално протИ.положни в тези им
части на показанията му дадени в хода на досъдебното производство- т.3, както и
дадените пред съда по НОХД№ 549/2016г. и пред настоящия съдебен състав.
Съдът
цени като обективни и последователни показанията на свид. Н.У., от които се
установява, че познава подс. К.И., за когото е знаел, че работи в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР-П. и че след като му съставили АУАН за управление на МПС
след употреба на алкохол му се обадил веднага, за да разбере какво наказание ще
му бъде наложено. Кредитират се с доверие показанията му дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. С ал.1 т.2 от НК- л.52 т.3, от които се установява, че е бил спрян от служителите на реда и е
установено, че е управлявал автомобил с концентрация от 1.1 промила и без
книжка, че подс.И. му е обяснил какво ще му бъде наказанието, а именно- 2
год.лишавене от права и 2000лв. Глоба,
като му предложил да му даде 1500лева лично на него и да изчака един- два
месеца, докато тече процедурата, като свидетелството за управление остане у
свид.У., след което му е дал сумата от 1500лв. в брой лично на него и книжката
си. Впоследствие разбрал, че са го търсили от 1-во РУ гр.П., поради което се
обадил отново на подс.К.И., който му определил среща, при която му поискал още
300лв, за да бъде лишен от право да управлява МПС за три месеца, а не за шест.
Кредитират се с доверие показанията му, че същия ден свид.У. му е дал 100лв, а
за останалите се уговорили да ги занесе в заведение ”Г.”, където да ги предаде
на свид. Д.Д., който да му ги предаде. Ценят се с доверие показанията му, че го
е сторил, както и че повече не се е виждал с подс.К.И. и че ръкописно изписания
текст в наказателното постановление не е изписан от него. Тези показания на
свидетеля бяха потвърдени от него след прочитането им, като свид.У. заяви, че
не си ги е спомнил предвид изтеклия продължителен период от време, което
обяснения съдът намира за достоверно. Съдът кредитира с доверие показанията на
свид. У. дадени в хода на съдебното следствие по НОХД№ 549/2016г. –л.253
т.1-ви, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК в частта, в която сочи, че
подс.И. му е обяснил, че за извършеното от него нарушение, наказанието ще бъде
2години лишаване от свобода и 2000лв.глоба, че му е дал пари в размер на
1500лева на подс.К.И. лично, както и впоследствие сумата от 200лв, на
свид.Д.Д., които да предаде на подс.И. съобразно уговорката им, както и че подс.К.И. въпреки, че му е поискал
парите, за да му плати глобата не го е сторил. Съдът не кредитира с доверие
показанията на свид. Н.У. дадени в хода на съдебното следствие по НОХД№
549/2016г. –л.253 т.1-ви, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК в частта, в
която твърди,че е дал парите на подс.И., за да му заплати физически глобата,
тъй като той постоянно пътувал, доколкото категорично е установено по делото,
че подс.И. не я е платил, поради което
същите са нелогични и с тях,
според съда същия цели както сам да не се уличи в извършване на престъпление,
така и да помогне на подс.К.И., който впоследствие му е върнал парите. Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. Н.У. дадени в хода на досъдебното
производство- т.9 л.45-47, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.2
от НПК в частта, че е дал парите на
подс.К.И., за да му „падне“ / да му се намали/ наказанието на шест месеца
лишаване от права, както и че е изтеглил документите си от Пазарджик в П., за
което е подал молба в КАТ –П. по съвет на подс.И., и че дори са били заедно,
доколкото същия ги потвърди след прочитането му. Не се кредитират обаче
показанията му, че е дал парите на подс.И., за да му плати глобата, доколкото е
безспорно установено, че той не я е платил, в резултат на което свид.У. е бил
без свидетелство за управление над 2 години и същото му е върнато при
предходното разглеждане на делото от ПОС. В тази насока са и самите показания
на свид.У., че след като му е дал на подс.И. сумата от 1500лева, няколко месеца
„нищо не се е случило”.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид.З.Р., като обективни, логични и
последователни, от които се установява, че познава свид. Ц.В., който му е
помогнал да отиде в КАТ П., за да регистрира лек автомобил марка „Мазда” 3,
където са видели подс.С.Д., който им е помогнал да регистрират автомобила.
Съдът
кредитира с доверие като обективни и последователни показанията на свид. К.А.,
от които се установява, че същият към инкриминирата дата е бил началник група
ООР сектор ОП към Първо РУ-Полиция гр.П., като му са разпределяни наказателните
постановления за връчване. Цени се с доверие изложеното от него, че е предал
наказателното постановление на
свид.Г.Д., което е отразено в дневника. Кредитират се с доверие като
кореспондиращи с показанията на свид.Г.Л. и събраните по делото писмени
доказателства- Наказателно постановление, показанията на свид.К.А. дадени в
хода на досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. С ал. 1
т.2 от НПК, относно обстоятелството, на чие име е било издадено въпросното
наказателно постановление, а именно на свид.Н.У.. Изложените от свидетеля А.
обяснения, а именно, че по време на разпита му в хода на досъдебното
производство си е спомнял по- добре, а и тогава е имал възможност да направи
справка от записките си се възприемат от съда като логични и обосновани, поради
което и се ценят с доверие.
Ценят
се като обективни и последователни и показанията на свид. М.К., от които се
установява,че в качеството си на командир на отделение ООР сектор ОП в Първо РУ-Полиция П. е
получавал по- голяма част от наказателните постановления за връчване на лицата,
като това издадено на свид.Н.У. е било разпределено за връчване на екипа на
свид. Г.Л., но е предадено на свид.Г.Д., който сам е пожелал да му бъде дадено,
за да го връчи, което е и отбелязано в дневник, който водят. Съдът кредитира с доверие показанията
му, че не прочел името на лицето, спрямо когото е издадено наказателното
постановление, но единствено и само за едно наказателно постановление предадено
от него на свид.Д. е викан на разпит от следовател, за което е проверил и на
разпита е носил този дневник/ тетрадка/, която си водят. Показанията му
кореспондират напълно с показанията на свид.Г.Л. и свид.К.А., поради което и се
кредитират изцяло с доверие.
Съдът
кредитира с доверие като обективни и последователни показанията на свид. Р.Н., от които се
установява, че е работел като Началник
на сектор „Пътна полиция” в гр.П., издавал е наказателни постановления за
извършени нарушения на ЗДвП, както и че познава подс.С.Д. и подс. К.И., с
когото са били колеги дълги години. Свид. Н. подробно описва алгоритъма на
връчване на наказателните постановления, а именно- първоначално събиране в гише
административно наказателна дейност, а впоследствие и изпращането им по районни
полицейски управления съобразно местоживеенето на нарушителите, за връчването
им от съответните полицейски служители. Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетеля дадени при предходното разглеждане на делото от ОС-П., приобщени
по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК /л.226
от НОХД № 549/2016г./ по отношение на обстоятелството, че е разговарял с подс.К.И.
относно съставен акт за алкохол на негов познат или близък, тъй като след
прочитане им, същия ги потвърди и заяви, че действително си спомня, че двамата
са разговаряли, но не си спомня за какво с оглед изминалото време, но че при
предходния му разпит, си е спомнял по- добре. Ценят се с доверие като
обективни, логични и последователни показанията му дадени в хода на досъдебното
производство / т.3 л.85-87/ приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. С ал.1 т.1
от НПК, от които се установява, че подс.К.И. го е питал какво наказание се
придвижда при управление на МПС с концентрация на алкохол от 1.1 промила,
извършено от негов познат, и свид.Н. му
обяснил, че е глоба от 500 до 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца до 1 година. Кредитират
се с доверие и показанията му, че
лицето, за което подс.И. е питал е било подало молба за налагане на по-ниско
наказание. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля дадени в хода на
досъдебното производство, доколкото след прочитането им и констатирането на
протИ.речия, същия заяви, че не си спомня понастоящем, но когато е разпитван в
досъдебното производство, спомените му са били по – пресни и е възможно да е
така, както и че няма спомен как се е произнесъл по молбата. Тези изложени от
него твърдения са в унисон с показанията му дадени при предходното разглеждане
на делото, които също бяха приобщени към доказателствения материал. Ценят се с
доверие като кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства –
АУАН и НП, че свид.Н. се е запознал с материалите касаещи извършеното
административно нарушение от страна на свид.Н.У. и му е наложил наказание за
всяко едно нарушение на ЗДвП , след което то е било изпратено за връчване в
1-во РУ.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. С.Г. като обективни и логични, в частта
относно обстоятелството, че управляваното от него търговско дружество „П.ООД” е
следвало да пусне в движение лекотоварен автомобил марка „Тойота Хайлукс”,
която е била много мръсна и са го върнали, за да я измие, както и че е ходил до
КАТ с негов приятел на име И.. Не се кредитират с доверие твърденията му, че не
е давал пари за регистрацията на автомобила и не е търсил никого в КАТ за съдействие при регистрацията, тъй като в тази им част същите
протИ.речат на показанията на свид.М.П. и свид.Ц.М. и обясненията на подс.С.Д., който сочи, че за
този автомобил му се е обадил подс.К.И., на когото е обяснил, че състоянието на
колата е лошо- нацепени гуми, счупен фар, както и че е била много мръсна и следва поне да я измият.
Съдът
цени с доверие показанията на свид.В.М., от които се установява, че към
инкриминираната дата е работел в сектор Регистрации при ПП – П., предвид което
и познава подс. К.И. и подс.С.Д.. Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетеля дадени в хода на досъдебното производство приобщени на осн.чл.281
ал.4 във вр. С ал.1 т.1 от НПК- л.89-91 т.3 , относно обстоятелството, че подс. К.И. няколко пъти го е молил за услуги
лично или по телефона като е искал заявления за регистрация, за да избегне опашката
по гишетата, както и за регистрация на влекач. Свид. М. му е оказвал помощ,
като го е насочвал към свободен служител на гишета, за да не чака, доколкото
след констатиране на противоречията свидетеля заяви, че може и да му е звънял,
но няма реален спомен освен за влекача. Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство приобщени на осн. Чл.281
ал.5 във вр. С ал.1 т.1 от НПК относно обстоятелството, че познава подс.С.Д., знае че се занимава с
регистрация на автомобили и са го давали по „Господари на ефира”.
Съдът
цени като обективни и последователни показанията на свид. П.К., от които се
установява, че към датата на инкриминираното деяние е работел като служител на
сектор „ПП” П., като началник на пост е била свид.Ц.Д., която определяла кой на
кое гише ще работи, както и че познава подс.К.И., подс.С.Д. и братовчеда на
подс.К.И.. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля дадени в хода на
досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр.с ал.1 т.2 от НПК / т.3 л.92-93 и л.160 от ДП/, от
които се установява, че подс.И. го е молил да окаже помощ на негов братовчед
във връзка с пускане в движение на автомобил, спрян от движение, обяснил им е
какви документи трябва да представят, след
което ги прегледал, подписал се на тях и им казал да ги подадат.
Кредитират се с доверие и показанията му, от които се установява, че не е
виждал автомобила. Същите след прочитането им свид. К. потвърди като
достоверни, но заяви, че с оглед изминалия период от време не си спомня
подробно всичко.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. Ц.М., от които се установява, че
познава подс.К.И., с когото заедно са били колеги в МВР, както и че е работил
при свид. Г.С.. Ценят се като обективни и последователни показанията на
свидетеля дадени в хода на досъдебното производство приобщени на осн. Чл.281
ал.4 във вр. С ал.1 т.2 от НПК / т.3 л.94-95/ относно обстоятелствата, че
свид.С. е закупил лек автомобил „Фолксваген Пасат” и е попитал свид.М. дали има познати в КАТ,
които да му помогнат да регистрира лекия автомобил,
поради което и свид.М. се е обадил на подс.К.И., когото помолил за съдействие.
Подс. И. му дал телефонен номер и му обяснил, че трябва да кажат, че се обаждат
от негово име. Кредитират се с доверие като обективни, логични и хронологично последователни
показанията му, от които се установява и че подс.Г.С. е регистрирал колата в
КАТ- П., след което е споделил на свид. М., че е дал сумата от 50лв. на човека,
чийто телефон му е бил даден. След прочитането им свидетеля потвърди изцяло
достоверността на така изложените от него в хода на досъдебното производство
доказателства, като твърдението му, че не ги е казал пред съда, защото не си е
спомнил, съдът възприема за достоверно с оглед продължителния период от време,
който е изтекъл от даване на обясненията в ДП, до разпита му в съдебното
заседание от настоящия съдебен състав.
Кредитират
се от съда с доверие показанията на свид. Д.Г., от които се установява, че
познава подс.К.И. и подс. С.Д., както и че извършва дейност по регистрация на автомобили в КАТ,
каквато извършва и подс.С.Д..
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. К.И., от които се установява, че
работи в отдел „ПП” при ОД на МВР- П., познава подс.С.Д. и подс.К.И., като
работата му е била свързана с връчване на наказателни постановления, предвид
което и е извършвал множество справки на колеги за лични или служебни нужди.
Съдът
цени с доверие като обективни и последователни показанията на свид. К.П., от
които се установява, че е разбрал за смъртта на баща си при ПТП от служители на
реда, които отишли в дома му. Сочи, че подс.С. го е търсил, но не го е намерил,
както и че чрез адвоката му е искал да му окаже помощ след инцидента.
Кредитират
се като обективни, логични и последователни показанията на свид.Л. Х., от които
се установява, че съпругът й всяка събота е пътувал до гр.А., за да види сина
си- свид.К. П. и да посети вилата им,
находяща се в местността „П.”, като е тръгвал рано сутринта и е хващал влака в
07.30 часа, така както и на инкриминираната дата -06.12.2014г.
Съдът
цени като обективни и логични показанията на свид. М. Г.Б., от които се
установява, че на инкриминираната дата- 06.12.2014г. е работел като шофьор на
линейка към ЦСМП- П. и заедно със свид. Н.И. е бил изпратен на сигнал за пострадал при пътно транспортно
произшествие. Кредитират се с доверие показанията на свидетеля, че е имало
автомобил по средата на булеварда, на разделителната линия, като кореспондиращи
със събрания по делото доказателствен материал- свидетелски показания,
обяснения на подс.И.С., протокол за оглед и фотоалбум към него. Ценят се като
достоверни и обективни показанията на свид. М.Б., с които същия подробно
изяснява начина, по който е качен пострадалия на носилка. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство- т.3
л.108, приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. С ал.1 т.2 от НПК, относно
възрастта на момчетата, които са му помогнали да качи пострадалия в линейката,
а именно млади 20-25 годишни, доколкото е житейски оправдано с оглед изминалия
дълъг период от време повече от 4 години и ежедневните му срещи с различни хора
да не си спомня това обстоятелство. Съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетеля дадени при предходното разглеждане на делото – по НОХД № 549/2016г.
приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК относно обстоятелството, че на
място е имало млади момчета на възраст
около 30-40 години, доколкото в тях липсва сигурност на свидетеля относно това
обстоятелство, посочил е „мисля”, а и същите се разминават с тези дадени в хода на досъдебното производство,
когато спомена на свидетеля би трябвало да е по- ярък. Аргумент в тази насока
са и самите обяснения на свидетеля дадени след прочитане на показанията му
дадени при предходното разглеждане на делото, когато заявява, че е сигурен, че
са били две момчетата, но за възрастта им не е сигурен, като спомена му тогава-
в ДП, е бил по- добър.
Показанията
на свид.Н.А. съдът кредитира с доверие като обективни и последователни, относно
обстоятелствата, че пострадалият е
бил възрастен мъж, в тежко здравословно
състояние, като са им помогнали момчета да го качат в линейката, както и че е качен на носилка. Съдът цени с доверие
показанията на свидетелката дадени в хода на досъдебното производство- т.3
л.110, приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. С ал.1 т.2 от НПК, от които се установява, че пострадалия не е
бил в съзнание и че намиращите се на място момчета са предложили да окажат
помощ на екипа. Същите след прочитането им не бяха потвърдени или отхвърлени от
свидетелката, а заяви, че не си спомня. Тези
обстоятелства са споделени от нея в момент по- близък до инкриминираната
дата, поради което и следва спомена тогава да е бил по- ярък, поради което и
съдът ги кредитира с доверие. Кредитират се с доверие показанията на
свидетелката дадени при предходното разглеждане на делото от ПОС- НОХД №
549/2016г., приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК, от които се установява, че неин колега- свид.Е.Т. й е позвънила и й е съобщила, че пострадалия
е в тежко здравословно състояние, след като го е прегледала, че свид.А. е
срязала раницата, която пострадалия е носил, запитването от стоящите наблизо
момчета дали могат да помогнат. Съдът счита, че показанията на свидетелката са
обективни и възпроизвеждат непосредствените й възприятия и оценки на
ситуацията, предвид което и в тези им части следва да се кредитират с доверие.
По отношение на изложеното от нея обстоятелство, че възрастта на момчетата
оказали им помощ е около 30- 40 години, следва да се отбележи, че съда не го
цени с доверие, доколкото се касае не за обективен факт от действителността, а
субективно оценяване на възрастта на лицата.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид. Ц.В. дадени в хода на ДП, приобщени по
реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК– т.1 л.256 от НОХД № 549/2016г., от които се
установява, че е придружил свид. З.Р. до КАТ, за да регистрира лек автомобил
марка „Мазда”, като преди това се е обадил на подс.К.И., както и че свид. З.Р.
е регистрирал колата.
Ценят
се като обективни и хронологично последователни показанията на свид.Л.С., от
които се установява, че работи в КАТ- П., където попълва заявленията на
граждани за регистрация на МПС, както и че който й да я помоли да му попълни
такова заявление тя няма да му откаже, тъй като това е част от служебните й
задължения.
Кредитират
се с доверие и показанията на свид. Г.Л., от които се установява, че е работил
като командир на отделение ООР сектор ОП
към Първо РУ-Полиция П., където е работел и свид.Г.Д., на когото е дал
наказателното постановление издадено на свид.Н.У.. Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство приобщени на осн. Чл.281
ал.4 във вр. С ал.1 от НПК / т.9 л.106/ относно обстоятелствата, че
наказателното постановление е издадено на името на свид.Н.У. и той го е предал
на свид.Д. в присъствието на свид. К.А., тъй като след прочитането им същия
заяви, че по време на разпита му в хода на досъдебното производство през 2015г.
спомена му е бил по- силен от настоящия момент.
Съдът
цени с доверие показанията на свид. Н.Н.- Д., от които се установява, че е
работила като Началник на сектор Регистрация в КАТ – П., откъдето познава
подс.К.И. и подс.С.Д. както и реда за регистрация на автомобили. Ценят се като
обективни показанията й, от които се установява, че е извършвана проверка на
дейността на подс.И., след която е бил дисциплинарно уволнен.
Ценят
се като обективни показанията на свид. Е.Т., от които се установява, че е
работила като лекар в ЦСМП П. към 06.12.2014г. че е минала и спряла на
местопроизшествието, установила е че пострадалия е жив, но в тежко здравословно състояние, за който вече
е бил повикан екип на спешна помощ. Кредитира с доверие, че са тръгнали, тъй
като в линейката е имало друг пациент, който е бил също в тежко здравословно
състояние. Ценят се като обективни и достоверни показанията на свидетелката
дадени при предходното разглеждане на делото от ПОС, приобщени по реда на
чл.281 ал.1 т.2 от НПК относно обстоятелстовото, че е пътувала в същото платно,
че пациента е бил с раница, както и че е имало други хора на място, доколкото е
житейски оправдано същата с оглед изминалото време и обстоятелството, че
ежедневно се среща с много различни лица предвид работата си да не си спомня
изложените по- горе обстоятелства.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид.Н.К. като обективни, логични и
последователни. От тях се установява, че на инкриминирата дата заедно със свид.
И.А. са се прибирали, когато до Централната гара са видели ударен пешеходец и лек
автомобил, качен на разделителната
ограда между платната, поради което той
и свид.И.А. слезли и последния се обадил на тел.112. Кредитират се с доверие
показанията на свидетеля, че заедно със свид.И.А. са помогнали на медицинския
екип да качат пострадалия на носилка и после
в линейката. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля дадени в
хода на досъдебното производство- т.3 л.118, приобщени на осн.чл.281 ал.4 във
вр.с ал.1 т.2 от НПК, от които се установява, че на мястото на инцидента е
имало две момчета до оградата, едното от което е казало, че шофьора на лекия
автомобил е избягал, като си е хванал такси, но свид.К. не му повярвал, защото
двамата изглеждали много притеснени и си вземали различни неща от колата, които
същия потвърди като достоверни и заяви, че не си ги е спомнил с оглед изминалия
продължителен период от време и че към момента на разпита му в досъдебното
производство си е спомнял по- добре. Ценят се като достоверни и показанията на
свидетеля дадени в хода на досъдебното производство приобщени на осн. Чл.281
ал.4 във вр.с ал.1 т.1 от НПК относно обстоятелството, че в лекия автомобил са
пътували заедно с Д. М., което обстоятелство същия потвърди като вярно след
прочитането им. На осн. Чл.281 ал.1 т.2 от НПК са приобщени показанията на
свидетеля дадени при предходното разглеждане на делото- т.2 л.399 от НОХД№
549/2016г. относно обстоятелството, че той и свид.А. са хванали пострадалия от
едната страна, а шофьорът на линейката от другата страна и така са го сложили
на линейката, които съдът кредитира с доверие като обективни и последователни ,
макар и след прочитането им свидетеля да заяви, че не си спомня това
обстоятелство. В тази им част обаче показанията на свидетеля са в унисон с
тези, които е дал в хода на досъдебното производство, както и с показанията на
свид.И.А..
Ценят
се като обективни и безпристрастни
показанията на свид. О.М., от които се установява, че телефонните разговори
проведени от телефона на подс.И.С. са обслужени от различни клетки с № 3071,
3013, 3198 и 3208 могат да са проведени ако той се е движел или ако е бил на
едно и също място, но клетките са били претоварени и най- близката, го е
прехвърлила на друга.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свид.М.А., от които се установява,че
подс.И.С. го е търсил във връзка с търсене на познат лекар, който да окаже
помощ на ударен от него човек при ПТП. Свидетелят не е възприел непосредствено
факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване на делото, но дава
положителни характеристични данни за подс. С..
Свидетелите
М.К., В.К. и Т.Б. се възползваха от
правата си по чл.119 от НПК да не дават показания по делото, поради което и са
заличени като свидетели по делото. Съдът заличи и свидетеля К.Б. от списъка на лицата, тъй като същият
е починал, а при предходното разглеждане
на делото от съда, същия се е възползвал от правото си да не дава показания,
като възходящ на подс.К.И..
Съдът
цени частично с доверие обясненията на подс. И.С., в които същия излага факти
относно времето и мястото на настъпване на произшествието, лицата, които са
пътували в лекия автомобил- приятелката му- свид.В.К., подс.Т.М. и приятелката
му- свид Т.Б., обстоятелството, че той е управлявал колата, че е искал да
закара приятелите си към дома им, както и че са се прибирали от заведение „Г.”.
Ценят се като обективни изложените от подс.С. обстоятелства, че времето е било
мъгливо., валяло дъжд и не било осветено, че е карал в най- лявата лента за
движение на къси светлини, че е завил наляво, когато е забелязъл пострадалия,
опитал да го избегне, но го е ударил, след което е слязъл от колата и е отишъл при
пострадалия. Ценят се като кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал- обясненията на подс.Т.М. и справката от тел.112, обясненията му, че е пострадалия е бил жив и
той е помолил подс.М. да сигнализира на тел.112, за да съобщи за инцидента, тъй
като телефона му е останал в колата, че е говорил с него, но той не отговарял
ясно, но дишал. Ценят се като кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, че е дошла линейка, която не е взела пострадалия, тъй
като имало пациент в нея, както и че се е обадил на свид.Л.П. да дойде на
място, а той от своя страна на свид.З.К.. Кредитират се с доверие обясненията
му, че е помолил свид.З.К. и заедно със свид.Ц.К. са ходили в болницата, за да
разберат какво е състоянието на пострадалия. Ценят се с доверие и обясненията
му, че на място е отишъл подс.Б.Т. с приятелката си с лек автомобил Шкода, с
която са отворили багажника на колата и са вземали багаж от там, както и че е
тръгнал заедно с подс.Б.Т. и В.К. за КАТ, за да даде подс.Т. показания по
случилото се.
Не се
ценят с доверие твърденията му, че не се е уговарял с подс.Т. последния да
поеме вината за случилото се ПТП, а той сам го е решил, тъй като в тази им част
противоречат на обясненията на подс. Т. дадени в ДП, пред защитник, приобщени
на осн. чл.279 ал.2 от НПК, а и според съда същия с тези си обяснения цели да
смекчи наказателната си отговорност. Не се кредитират от съда обясненията на
подс.С., в които твърди, че е помогнал да качат пострадалия в линейката,
доколкото са диаметрално протИ.положни на показанията на свид. И.А. и Н.К.,
които са свидетели безпристрастни и обективни, незаинтересувани от изхода на
делото, както и че подс.Т.М. и свид.Л.П. са си тръгнали, докато той е обяснявал
на подс.Б.Т. какво се е случило. Не се кредитират с доверие и твърденията му,
че е бил на местопроизшествието през цялото време, доколкото противоречат на
обясненията на подс.Т.М., дадени в хода на
ДП и на обясненията на подс.Б.Т., че са се видяли от другата страна на
булеварда, в колата на свид. В.К., което обстоятелство и сам подс.С. сочи в
обясненията си. Не се ценят с доверие обясненията му, че с подс.Т.М. не са
водили разговори да убеждават някого да
поема отговорността за случилото се. Съдът не кредитира с доверие показанията
на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на осн.
Чл.279 ал.2 във вр. С ал.1 т.4 предл.2-ро от НПК/ т.3 л.2-4/, от които се
установява, че по пътя към КАТ-П., подс.Б.Т. е споделил на подс.С., че е казал
на служителите на реда, че той е управлявал лекия автомобил, с който е причинено
ПТП-то, доколкото от изложената от съда фактическа обстановка се установява, че подс.С. се е уговорил с подс.Т. той да
поеме вината за настъпилото произшествие и в изпълнение на това решение подс.
Т. е отишъл при служителите на реда, т.е за подс.С. не е ново обстоятелство,
научено по пътя за КАТ, че подс.Т. се е представил като водач на автомобила
причинил ПТП-то, както той твърди в обясненията си.
Съдът
кредитира с доверие обясненията на подс.К.И. в частта, в която сочи, че е
работил като служител на Пътна полиция в гр.П., че познава подс.С.Д. и
подс.Т.М.. Ценят се с доверие обясненията му, че рано сутринта подс.М. му е
позвънил по телефона, като му е казал, че негов познат е допуснал произшествие и го попитал какво
трябва да направи, при което подс.И. заявил, че трябва да се обади на тел.112 и
да изчака компетентните органи и че ако е употребил алкохол е по- добре да си
търси адвокат. Кредитират се с доверие твърденията му, че е уведомен от
следовател, че в дома му ще се извършва претърсване и изземване и той е
присъствал, както и че се познава със свид.Н.У., че последния му се е обадил,
за да му го помоли да разбере кой служител от 1-во РУ при ОД на МВР-П. го е
търсил и защо преди пет години. Ценят се, че се е свързал със свид. Г.Д., на
когото е предоставил данни за свид.У.. Кредитираните от съда обяснения на
подс.И. кореспондират с обясненията на подс.М. и подс.Д. и с показанията на
свид.Д. и свид.Н.У., както и с писмените доказателства по делото- протокол за
претърсване и изземване, поради което и се ценят като достоверни.
Не се
кредитират с доверие обясненията му, че не е имал финансови взаимоотношения с
подс. С.Д., както и че не е давал съвет на подс.Т.М. водача, който е извършил
произшествието да бъде заменен с друг, доколкото в тази им част обясненията му
противоречат на обясненията на подс.М. дадени в хода на ДП и на ВДС приложени
по делото, придобити от експлоатираните СРС-та. Не се кредитира с доверие
твърдението му, че част от иззетите при претърсването и изземването боеприпаси
са служебните му 16 бр. боеприпаси, които е носил, доколкото в протокола за
претърсване и изземване е описано, че същите са
намерени в нощно шкафче, в кутии, т.е са диаметрално протИ.положни на
твърденията му, предвид което и съдът счита, че се касае за защитна позиция на
подсъдимия И.. Не се ценят като обективни и обясненията му, че намерените в
дома му боеприпаси са на баща му- свид.Н.И.. Както се посочи и по- горе, тези
боеприпаси са намерени в нощното му шкафче, в стая, където са намерени е копия
от наказателни постановления, АУАН, вносни бележки, копия на лични карти,
контролни талони и СУМПС е видно че са държани от лице работещо в системата на
МВР и в частност на Пътна полиция към момента на деянието, а не в предходен
период, когато свид.Н.И. е работел там.
Не се
ценят като достоверни и обясненията на подсъдимия, че свид.Г.Д. му е казал да изпрати свид.У. при него във
връзка с изпратена преписка за отнемане на свидетелството за управление на МПС,
в тази част същите противоречат на показанията на свид.Н.У. и свид.Г.Д., който
сочи за лична среща в близост до дома на подсъдимия, при която той му е дал
СУМПС-то на свид.У.. Не се ценят с доверие обясненията на подсъдимия, че
свид.У. му е дал сумата от 1800лв., за да му заплати глобите, тъй като с оглед
показанията на свид.У., които са диаметрално противоположни и справката за
нарушител от региона на свид.У. е видно, че към пролетта на 2015г. същия не е
имал неплатени глоби в такъв размер.
Съдът кредитира с довериe
обясненията на подс. Т.М. дадени в хода на досъдебното производство, приобщени
на осн. Чл.279 ал.2 във вр. С ал.1 т.4 предл.1-во / т.3 ти л.8-9/ в частта, в
която сочи, че: е работил в заведение „Г.”, където на 05/06.12.2014г. отишли
свид.В.К., свид.Т.Б., подс.С., че са си
тръгнали заедно с лекия автомобил „Ауди А3” управляван от подс.С., времето и
мястото, обстоятелството, че е валял дъжд, че не е било осветено, че подс.С. се
е движел със скорост от около 50 км/ч. в
най- лявата лента на пътното платно. Ценят се с доверие обясненията му, че
пострадалия е бил жив, че подс.С. е отишъл при него и е помолил подс. М. да се
обади на тел.112, което и е сторил, че свид.В.К. и свид.Т.Б. са си тръгнали, че
той се е обадил на подс.К.И. за съвет, тъй като знаел, че работи в КАТ, че последния му е казал, че трябва да се
обадят на тел.112 и че ако водача е употребил алкохол, положението му ще се
усложни, че подс.И.С. е обикалял и после
си е тръгнал. Кредитират се с доверие
обясненията му, че е дошла линейка, която е била с пациент, поради което и не е
взела пострадалия, че на място е дошъл свид. Л.П.. Ценят се с доверие
обясненията му, че се е свързал отново с подс.К.И., за да търси информация
после какво ще се случва, както и че подс.С. му е казал, че подс.Т. е казал, че
е карал колата, че е споделил това с подс.К.И., както и че предадените от
подс.К.И. съвети ги е предал на подс. С., че е търсил подс.С. по улиците, като
са си тръгнали служителите на реда, както и че служителите на реда са записали
имената на свид.Л.П., но не и неговите. След прочитане на обясненията му
подс.М. ги потвърди като достоверни с изключение на обстоятелството, че е
търсил подс.И.С.. Заяви, че същият е бил от другата страна на булеварда през
цялото време, поради което и това не е вярно. Изложи аргумент, че е заявил
това, тъй като е бил употребен натиск от полицаи и го е казал, за да не го
задържат. Тези твърдения съдът не ги възприема като достоверни, доколкото са
дадени в присъствието на упълномощения от подсъдимия защитник, който го
представлява в целия процес, поради което и подсъдимия е имал възможност да се
консултира с него и да дава или да откажа да дава обяснения по повдигнатото му
обвинение. Съдът кредитира с доверие обясненията на подс.Т.М. дадени при
предходното разглеждане на делото- т.2 л.496- 498, приобщени на осн. Чл.279
ал.1 т.4 предл.2-ро от НПК, в които същия е изложил обстоятелствата: че е седял
на предната дясна седалка, че автомобила е бил управляван от подс.И.С., че е
валяло дъжд, че не е било осветено, ударили са пострадалия, подс.С. му казал да
се обади на тел.112, че е пристигнала на място линейка, в която е имало
пациент, след което е дошла и втора линейка. Ценят се с доверие обясненията му,
че познава подс.К.И., че му е звъннал, за да го пита какво да правят и той го е
посъветвал да се обадят на тел.112, които същия потвърди като достоверни след
прочитането им.
Не се
кредитират с доверие обясненията му, че заедно с подс.И.С. са качили
пострадалия на линейка, че не се е обаждал на подс.С., тъй като той бил до него, че не съветвал
подс. С. друг да се представя за шофьор, доколкото същите от една страна целят
да помогнат на подс.С., за да бъде смекчена наказателната репресия спрямо него,
а по отношение на другото обстоятелство според съда с потвърждаването му -
подс.М. би се уличил в извършване на престъпление. Същите обаче протИ.речат на
показанията на свидетелите – И.А. и Н.К., които са незаинтересувани от изхода
на делото свидетели и на веществените доказателствени средства придобити чрез
използване на специални разузнавателни средства.
Съдът
цени с доверие обясненията на подс.Б.Т.
дадени в хода на досъдебното производство – т.3 л.12, приобщени на осн. Чл.279
ал.2 вр. с ал.1 т.4 предл.1-во от
НПК, в които същия е посочил, че е бил в
дома си, заедно с приятелката си- свид. М.К., когато му е позвънил подс.С. и му е казал, че е направил бела- ударил
човек и го помолил да отиде на място, за да му помогне. Цени се, че той заедно
с М.К. са тръгнали с лек автомобил марка Шкода, видял се с подс.С., който им е
казал, че са се прибирали от дискотека. Кредитират се с доверие като обективни
и логични, дадени непосредствено след деянието обясненията му, в които същия
категорично в присъствието на своя защитник заявявя, че подс.С. е бил много
притеснен и го е помолил, а от своя страна подс.Т. се е съгласил да каже, че
той е управлявал автомобила при настъпване на ПТП-то, че заедно са измислили
версията, че е ходил до аптека и на връщане към дома му е ударил пострадалия. В
тази им част обясненията на подсъдимия не бяха потвърдени от него след
прочитане на обясненията му, като заяви, че подс.С. не го е молил, а той сам е
решил така. Изложеното от него, че го е казал, тъй като е бил заплашен от
следователя, че в противен случай би бил задържан не могат да се възприемат
като достоверни. При провеждане на разпита подс.Б.Т. е бил с упълномощения от
него защитник, който го представлява и понастоящем по делото, с който е можел
да се консултира през цялото време, да реши какви обяснения да даде по делото и
дали да дава такива, липсва каквото и да е изявление на защитника на подсъдимия
в тази насока, поради което и съдът не възприема като правдоподобно обяснението
му.
Ценят
се като обективни обясненията на подс.Т., че е отишъл при служителите на
място и се е представил като водач на
автомобила, на които е обяснил, че след настъпване на ПТП-то се е уплашил и
избягал. Ценят се като обективни и обясненията му, че е бил поканен от тях по-
късно да отиде в КАТ и даде показания за случилото се, както и че с подс. С. са
се уговорили да поддържа и при второто му призоваване в КАТ версията, че той е
управлявал автомобила и се е връщал от аптека. Съдът не кредитира с доверие
обясненията на подс.Т. дадени в хода на досъдебното производство в присъствието
на защитника му, когато е заявил, че сам е решил да поеме вината за настъпилото
ПТП , след като е видял психическото състояние на подс.С., който не го е молил
за нищо- т.11 л.43 от ДП, доколкото същите са дадени след като останалите
подсъдими са привлечени като обвиняеми по делото и подс.С. е дал обяснения, в
които е признал авторството си и с тях според съда той е искал да избегне
наказателна отговорност. Съдът кредитира
с доверие обясненията на подс. Б.Т. дадени при предходното разглеждане на
делото- л.209- 212 т.1-ви от НОХД№ 549/2016г., приобщени на осн. Чл.279 ал.1
т.4 предл.1-во от НПК, в които се излагат обстоятелствата, че подс.С. му се е
обадил рано сутринта и му е казал, че е блъснал човек, поради което и го е
помолил да отиде при него, относно датата- 06.12.2014г., мястото на ПТП- близо
до Ц., на бул.“Х.Б.“, относно близките им роднински връзки с подс.С..
Кредитират се с доверие обясненията му, че е отишъл на място с приятелката си-
М.К., отишъл при него подс.С. силно разтревожен и в колата му разказал как се е
случило ПТП-то, в това време на местопроизшествието имало служители на МВР.
Ценят се като обективни обясненията му, че е отишъл при полицаите на място и се
е представил като водач на автомобила причинил ПТП-то, че след това се е представил като такъв и на
ДСОГ дошла да извършва оглед на местопроизшествието, след което е потвърдил
този факт и при последвалите разпити пред разследващ полицай и следовател. Не
се кредитират с доверие обясненията му дадени в съдебното следствие в частта,
че сам е решил да се представи на служителите на реда като водач на автомобила
причинил ПТП-то, по изложените по- горе съображения.
Съдът
цени като обективни, логични и последователни обясненията на подс.С.Д., в които
сочи, че познава подс.К.И. от работата си в КАТ, където се занимавал с
регистрация на автомобили. Кредитират се с доверие обясненията му, че подс.К.И.
му се е обадил, за да го помоли за пускане в движение на автомобил „Тойота Хайлукс“, както и че същия не е бил в
добро техническо състояние- счупен стоп и била мръсна, както и че той се е
обадил на подс.К.И. и му е обяснил, че колата в това състояние няма да може да
мине през КАТ. Съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимия дадени в
хода на досъдебното производство т.3 л.105-106, приобщени на осн. Чл.279 ал.2
във вр. с ал.1 т.4 предл.2-ро от НПК, че
подс.К.И. го е търсил за регистрация на леки автомобили- Мазда и
Фолксваген Пасат, макар и след прочитането им същия да заяви, че не си спомня.
В обясненията си обаче подсъдимия е изложил подробности, поради което и след
като съобрази изминалия период от време от деянията до даване на обяснения пред
съда, съдебния състав счита, че следва да се кредитират с доверие дадените в
хода на досъдебното производство в присъствието на упълномощен от него
защитник. Ценят се с доверие като обективни, логични и последователни обясненията на подс.С.Д.
дадени в хода на досъдебното производство – т.3 л.17-18 и л.105- 109, приобщени
на осн. Чл.**9 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК, от които се установява, че
подс.К.И. го е молил 5-6 пъти да съдейства на негови близки за регистрацията на
автомобили. Подс.Д. ги водел на гишетата
за регистрация, да сключват гражданска отговорност и да си платят еко таксите.
Цени се, че за това е получавал винаги пари от подс.К.И., колкото са се
уговорили- понякога 20лв. от хората, а друг път лично подс.И. му ги е давал.
Кредитират с доверие обясненията му свързани с джипа „Тойота Хайлукс”, че не
бил в добро техническо състояние- имал счупен фар и заден мигач също бил мръсен
и с нацепени гуми, както и че лицата, които са го докарали били приятели на подс.К.И., който го бил
уведомил за тях, като подс.Д. ги завел на пост 1 в КАТ, а те му дали 20 лв.
Кредитират се с доверие и обясненията му, че след като видял лекия автомобил
Тойота, подс.Д. се обадил на подс. И.,
на когото обяснил, че в това състояние автомобила няма да може да мине преглед
и той му казал, че по нататък ще се оправя. Ценят се с доверие обясненията му,
от които се установява, че впоследствие е видял автомобила на пост 6, след
което му се обадил подс.К.И., за да го
пита къде е и му дал още 20 лв. Така подс.Д. взел общо 40 лв. Съдът кредитира с доверие обясненията на
подс.Д., от които се установява, че подс.К.И. го е търсил и за регистрация на
лек автомобил Мазда . Изпратените хора е завел по гишетата, след което тъй като
не им стигнали парите му дали сума от 50лв., половината от които – 25лв. дал на
подс.К.И.. Ценят се като обективни и обясненията на подс.С.Д. от които се
установява,че подс.К.И. се е обадил на подс.Д. във връзка с регистрация на лек
автомобил марка Фолксваген Пасат, за което момчето му е дало 50лв., които е
разделил после с подс.К.И.. В тази част обясненията на подс.Д. кореспондират с
показанията на свид. Г.С., свид.Д.С., свид.М.П., свид.З.Р., свид.Ц.М. и
свид.Ц.В., поради което и се ценят с доверие. След прочитане на обясненията
подс.С.Д. отрече да е получавал пари от К.И. или да му е давал по отношение на
леките автомобили Мазда и Фолксваген Пасат, а по отношение на Тойотата заяви,
че не си спомня. Съдът обаче ги кредитира с доверие като счита, че същите са
дадени в присъствието на упълномощения му защитник в момент по -близък до
инкриминирания период, когато същия си е спомнял по добре обстоятелствата.
Доводът му, че го е казал под натиск не може да бъде споделен предвид
обстоятелствата, че при всичките му разпити подс.Д. е бил представляван от
упълномощения от него защитник, с който е можел да се консултира по всички
въпроси и да откаже да дава обяснения, а и липсва каквото и да е изявление на
защитника му в тази насока.
Съдът
цени приложените по делото ВДС изготвени след експлоатираните СРС и ги използва
за изграждане на фактическата обстановка по делото. По делото са налице
надлежни разрешения от Председателя на
ОС-П. за използване на СРС- подслушване и наблюдение, в резултат на което са
изготвени ВДС документиращи разговори между свидетели и подсъдимите от една страна
и между самите подсъдими. Това са годни доказателствени средства за
установяване на правно значими факти, които в случая са установени и от
гласните доказателствени средства- показанията на свителите и обясненията на
подс. М. и подс.Д.. Съдът ги преценя
като годни доказателствени средства, тъй като
при прилагане на СРС и изготвяне на ВДС по делото, са спазени изискванията
на чл.172-177 от НПК и чл. 12, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗСРС- искането за разрешение
е направено от компетентен орган по чл. 13 от ЗСРС, разрешението е дадено също
от компетентен орган- председателя на ПОС, спазени са определените от
разрешаващия орган и установените от закона срокове, както и
сроковете за изготвяне на ВДС.
Тук ще следва да се отговори на възражението
на адв.И.П., че не следва да се изграждат изводи от решаващия съд, касателно
обвинението по чл.294 ал.4 от НК/ за подс.М. и подс.И./ въз основа на СРС, тъй
като са дадени за подс.Т.М., а не и на подс.К.И.. Същото не се възприема като
основателно от настоящия съдебен състав предвид разпоредбата на чл.177 ал.2 от НПК, доколкото искането касае престъпление по чл.354а от НК, но в хода на
експлоатиране на СРС са получени резултати, които съдържат данни за други тежки
умишлени престъпления, такива по чл.304б от НК
и по чл.294 ал.4 вр.с ал.1 от НК, каквито обвинения са повдигнати на подс.М. и подс. И.. Предвид
това според съдът ВДС са годни доказателствени средства въз основа на които
съдът може да изгради фактическата обстановка и правните си изводи.
Съдът възприема довода на адв.И.П., че не може данните придобити от експлоатираните
ВДС да се използват за обосноваване на извод относно съставомерността на
деянието и вината на подсъдимите по отношение на вменените им обвинения по
чл.283 от НК / за подс.И. и подс.Д./, тъй като същото не е тежко престъпление,
по аргумент от разпоредбата на чл.177 ал.2 от НПК.
Съдът
кредитира с доверие изготвените по делото експертни заключения като компетентно
изготвени от лица с необходимия професионален опит, обективни и обстойно
аргументирани.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Подсъдимият И.С. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
Така установената по
един несъмнен начин фактическа
обстановка аргументира извода, че подсъдимият И.С. с деянието си е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл. 343 ал.3
б.“б“, вр. с ал. 1, б. “в” вр. чл. 342, ал. 1
от НК, като на 06.12.2014г. в гр.П., на бул.“***“, при управление на моторно превозно средство – л.а.”Ауди”, модел А3, с рег.№
***е нарушил правила за движение:
- чл.20 ал.1 от ЗДвП – «Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват»;
- чл.119, ал.1 от ЗДвП- «При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре» и по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на П.Т. П., ЕГН **********, като
деянието е извършено на пешеходна пътека - на бул.“***“ до №** и деецът е
избягал от местопроизшествието.
Съдът в съдебния си акт приложи нормата, която е действала към момента на
деянието, съобразно разпоредбата на чл.2 от НК. Същата е изменена само в
санкционната си част, поради което и ще бъде взета под внимание при определяне на наказанието на подс.С.,
доколкото в редакцията й към момента на деянието се явява и по- благоприятен за
него закон, предвид увеличеното максимално наказание от десет на петнадесет
години лишаване от свобода.
От обективна страна подс. С. на
инкриминираната дата при
управление на моторно превозно средство – л.а. „Ауди“ е нарушил правилата за
движение по пътищата, тъй като, като водач
е бил длъжен да следи непрекъснато пътната обстановка. В конкретния случай
подс.С. е закъснял с реакцията си спрямо стъпилия на пешеходната пътека
пострадал П. П., който е представлявал опасност на пътя и който е забелязъл
несвоевременно, с което е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, съобразно
Решение № 45/2009 г. 3-то н.о на ВКС и Решение № 59/2011 г. на 1-во н.о на ВКС. Съобразно Решение № 842/1975г., Решение № 1234/1976 г., Решение № 945/1978 г., Решение
№ 960/1080 г. и Решение № 164/1988 г. всички на 3-то н.о на ВКС- контролът, който има
предвид чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, представлява владеене на управляваното
превозно средство, във всяко отношение, и той обхваща всички действия на
водача, които засягат не само техническото състояние на пътното превозно
средство и показанията на съответните негови уреди, а и възможността пътното
превозно средство да се задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от
трети лица, но и положението му спрямо останалите участници в движението,
спрямо пътя или терена.
С действията си подс.И.С. е нарушил и
разпоредбата на чл. 119 от ЗДвП, тъй
като не е пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец- П.П., като
намали или спре. Същата е била маркирана и пострадалия П. П. е преминавал по
нея. Съобразно ТР 28/1984г. на ОСНК водачът има задължение да намали скоростта при наближаване и
преминаване на всички видове пешеходни пътеки, при наличие на пешеходци в
близост до пешеходната пътека, предвид което е и налице квалифициращото
обстоятелство – деянието да е извършено на пешеходна пътека
Налице е и другото квалифициращо деянието
обстоятелство, а именно – бягство от местопроизшествието. Подс.С. е напуснал
местопроизшествието с цел да укрие
авторството си, както и да
попречи за установяване на обстоятелства от значение за разкриване на
обективната истина, след като е знаел за настъпилите съставомерни последици-
ППВС 1/1983 г., Решения №211/1985 г. 3-то н.о на ВКС, Решение № 133/1986 г. ВК, Решение № 390/1986 г. 3-то н.о на ВКС.
Подс.С. следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвиненията в
това да е нарушил чл.5 ал.2, чл.116 и чл.123 ал.1 от ЗДвП; чл.3, чл.193,
чл.196, чл.200 и чл.201 от ППЗДвП като нарушени общи норми на поведение спрямо
конкретния случай, както и като предписани задължения в ЗДвП, които
представлявят квалифициращи деянието обстоятелства.
По отношение на чл.20
ал.2 от ЗДвП съдът счита, че не е налице движение с несъобразена скорост от
подсъдимия С., доколкото според заключенията на вещите лица същата е била
съобразена с атмосферните условия, характера и интензивността на движението и
произшествието е настъпило в резултат на закъсняла реакция на водача, който е
имал възможност да забележи пешеходеца в по-ранен момент, при навлизане на
платното му за движение, когато при своевременно предприета реакция със
спиране, подс.С. би имал техническа възможност да предотврати сблъсъка.
Съдът не споделя възражението на адв.Д., че по делото с оглед показанията на страните е
спорно, че произшествието е настъпило на пешеходна пътека. От заключенията на
КАТЕСМЕ и ДКАТЕСМЕ е категорично и безспорно установен механизма на настъпване
на ПТП-то, а именно, че пострадалия е стъпил на пешеходната пътека в момент, в
който подс.С. е можел да го възприеме като опасност, същия е изминал половината
от пешеходната пътека, когато подс. С. го е забелязал и е предприел маневра. Вещите лица са
посочили и че са налице всички характерни фази на сблъсък на МПС с пешеходец,
които са подробно описани в заключенията им.
Съдът споделя довода на адв.Д., че подс.С. е
оказал помощ на пострадалия П., тъй- като същия незабавно след настъпване на
произшествието е слязъл от колата, отишъл е при него, установил е, че е жив, но
в тежко здравословно състояние, поради което казал на подс.М. да сигнализира на
тел.112, тъй като в бързината да
излезе и да помогне на пострадалия си оставил мобилния телефон в колата. Подс.М. сигнализирал и по- късно
пристигнал екип на спешна помощ, който откарал пострадалия в болнично
заведение. За да е налице този състав, който е привилегирован е необходимо
пострадалия да е бил жив, без да е необходимо да е спасен и да е извършено действие, с което обективно
пострадалия да е подпомогнат от дееца – Решения: № 486/1969 г. 3 –то н.о на
ВКС, Решение № 162/1970г. 3-то н.о на ВКС, Решение № 579/1975г. 3 –то н.о на ВКС, Решение №
140/1980 г. 3-то н.о на ВКС, Решение № 1001/1981 г. 3-то н.о на ВКС, Решение
№ 10/1989 г. 3-то н.о на ВКС. Всички
тези предпоставки са налице предвид което
и съдът счита, че е налице привилегирования състав -оказване на помощ след деянието.
Съдът обаче квалифицира деянието по
по -тежко наказуемия състав, тъй като съобразно съдебната практика при наличие на привилегирован и квалифициран
признак на престъплението деянието се квалифицира по по- тежко наказуемия, а
оказаната помощ се отчита при индивидуализация на наказанието- Решение № 288/1986 г. 3 НО и Решение №
338/1989 г. 3-то н.о на ВКС.
Не се възприема като основателно възражението на
адв.Д., че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който бил облечен с
тъмни дрехи и от страна на Община П., която изключила уличното осветление,
доколкото пътно транспортното произшествие се дължи според вещите лица на
закъсняла реакция на водача, който е можел своевременно да възприеме
пострадалия, а не на несъобразена скорост.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазлИ.ст във формата- небрежност,
като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По
отношение на деянията по чл.283 от НК
Подсъдимите К.Н.И. и С.Р.Д. са годни субекти
на престъплението, в което са обвинени, защото са го
извършили като пълнолетни лица и
в състояние на вменяемост.
Така установената по
един несъмнен начин фактическа
обстановка аргументира извода, че подсъдимият К. Н.И. с деянието си е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл.283 вр. с
чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, а именно, че в периода от 12.01.2015г. до 25.03.2015г. в гр.П., при условията на
продължавано престъпление, на три пъти, в качеството на длъжностно лице – ***–
П., като извършител, в съучастие със С.Р.Д. – като помагач, е използвал своето
служебно положение, за да набави за себе си и за другиго протИ.законна облага в
общ размер на 220 лева, както следва:
- на 12.01.2015г. в гр.П., като използвал служебното си положение, е
набавил за себе си протИ.законна облага-парична сума в размер на 25 лева и
набавил за другиго - С.Р.Д. протИ.законна облага-парична сума в размер на 25
лева, като е помогнал на З.Н.Р., ЕГН ********** да се извърши по-бърза
регистрация на МПС в Сектор „Пътна полиция“ – П. на л.а.“Мазда 3“, рег.№ ***;
- на 20.02.2015г. в гр.П., като използвал служебното си положение, е
набавил за себе си протИ.законна облага-парична сума в размер на 80 лева и
набавил за другиго - С.Р.Д. протИ.законна облага-парична сума в размер на 40
лева, като е помогнал на С.Г.Г., ЕГН
********** да премине преглед за техническа изправност на ППС пред комисията на
Сектор „Пътна полиция“ – П. и да се пусне в движение МПС “Тойота Хайлукс“ с
рег.№ ***;
- на 25.03.2015г. в гр.П., като
използвал служебното си положение, е набавил за себе си протИ.законна
облага-парична сума в размер на 25 лева и набавил за другиго - С.Р.Д.
протИ.законна облага-парична сума в размер на 25 лева, като е помогнал на
Г.Д.С., ЕГН ********** да се извърши по-бърза регистрация на МПС в Сектор
„Пътна полиция“ – П. на л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***.
Непосредствен обект на
престъплението са обществените отношения, гарантиращи безкористното проявление
на длъжностните лица в тяхната извънслужебна дейност, авторитета, престижа,
нравствените устои на длъжността, която заемат. От обективна страна, за да е
осъществено престъплението по чл.283 от НК е необходимо длъжностно лице да се е
възползвало от служебното си положение
и то с цел да набави за себе си или за
другиго протИ.законно облага, независимо от това дали тя е реализирана или не.
В тази насока не се споделя възражението на адв.И.П., че деянието е
несъставомерно, доколкото подс.К.И. не е установен с парични средства. Касае се
за една извънслужебна дейност,
при която то набавя облага, т.е стига се до благоприятно изменение на имотното
състояние на дееца или друго лице - ППВС №2/09.06.1980г по н.д №2/1980г.
Подс.К.И. е използвал служебното си
положение за набавяне на протИ.законна облага, т.е не е съществувало правно
основание за получаването й, като от значение е единствено обстоятелството, че
службата, която заема, му дава възможност да набави облага, както и че
длъжностното му качество улеснява
мотивировката на други лица. Същият е получил имотна облага- пари, с която е
благоприятно изменил имотното си състояние и това на подс.С.Д. като са получили
средства общо в размер на 220лв. възползвайки се от служебното си положение на
служител на ОД на МВР-П., сектор „Пътна Полиция“, като съвместно с подс.Д. е
оказал съдействие при регистрацията на автомобилите „Мазда“ на свид.З.Р. и
„Фолкваген Пасат“ на свид. С.Г. и за да премине технически преглед автомобила
„Тойота Хайлукс“ на свид. Г.С.. Подс. К.И. с тези си действия не е нарушил
служебните си задължения, а само се е възползвал от служебното си положение на
служител на сектор ПП, познаващ всички служители и процедури, за да набави за
себе си и за подс.Д. имотна облага. При извършване на престъпното деяние
подс.И. е търсен от лицата именно, защото знаят, че е служител на Пътна
полиция. Лицата са били убедени, че подс.И. предвид качеството си на полицай в
Пътна полиция може да им помогне да бъде пуснат автомобил в движение, макар и
технически неизправен или по-бързо да регистрират автомобила си.
Деянието е квалифицирано
като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като се
касае за три отделни деяния, които осъществявят поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление- по чл.283, извършени са в непродължителен
период от време- в рамките на почти три месеца, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Подс.К.И. е годен субект
на престъплението, тъй като го е осъществил в качеството си на длъжностно лице
по смисъла на чл.93 ал.1 б.а от НК. Същият е бил назначен с трудов договор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П. на длъжност младши автоконтрольор,
която длъжност му е възложена и с подписаната от него длъжностна характеристика
са разписани стриктно правата и задълженията му, които не са на материално
изпълнение. Безспорно е че МВР е държавно учреждение, институция и назначените
в нея лица на трудов договор са негови служители, които изпълняват служебните
си задължения, съобразно длъжностната им характеристика, поради което подс.И. е
имал качеството на длъжностно лице – ТР 73/1974г. на ОСНК на ВС.
Деянието е извършено от
него като същия е взел пряко участие в самото
изпълнение на престъплението, т.е същия е извършител на престъплението по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК и е осъществено в съучастие с подс. С.Р.Д. като
помагач.
Деянието е извършено с
пряк умисъл. Подс.И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им. Същият е съзнавал
и че осъществява деянието съвместно с друго лице, което го е улеснило да го
извърши.
По
отношение на подс. С.Д.
Така установената по
един несъмнен начин фактическа
обстановка аргументира извода, че подсъдимият С.Р.Д. с деянието си е осъществил
от обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъплението
по чл.283, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, а именно че в периода от 12.01.2015г. до 25.03.2015г. в гр.П., при условията на
продължавано престъпление, на три пъти, като помагач, в съучастие с К.Н.И. -
длъжностно лице – ***, като извършител, умишлено го улеснил чрез използване на
служебното си положение да набави за себе си и за него протИ.законна облага в
общ размер на 220 лева, както следва:
- на 12.01.2015г. в гр.П., умишлено е улеснил К.Н.И. като длъжностно лице –
***, чрез използване на служебното си положение да набави за себе си
протИ.законна облага-парична сума в размер на 25 лева и за него /С.Р.Д./
протИ.законна облага-парична сума в размер на 25 лева, като е помогнал на
З.Н.Р., ЕГН **********, чрез съвети, разяснения и фактически действия, да се
извърши по-бърза регистрация на МПС в Сектор „Пътна полиция“ – П. на л.а.“Мазда
3“ с рег.№ ***;
- на 20.02.2015г. в гр.П., умишлено е улеснил К.Н.И. като длъжностно лице –
***, чрез използване на служебното си положение, да набави за себе си
протИ.законна облага-парична сума в размер на 80 лева и за него /С.Р.Д./ протИ.законна
облага-парична сума в размер на 40 лева, като е помогнал на С.Г.Г., ЕГН **********, чрез съвети, разяснения и
фактически действия, да премине преглед за техническа изправност на ППС пред
комисията на Сектор „Пътна полиция“ П. и да се пусне в движение МПС “Тойота
Хайлукс“ с рег.№ ***;
- на 25.03.2015г. в гр.П., умишлено е улеснил К.Н.И. като длъжностно лице –
***, чрез използване на служебното си положение, да набави за себе си
протИ.законна облага-парична сума в размер на 25 лева и за него /С.Р.Д./
протИ.законна облага-парична сума в размер на 25 лева, като е помогнал на
Г.Д.С., ЕГН **********, чрез съвети, разяснения и фактически действия, да се
извърши по-бърза регистрация на МПС в Сектор „Пътна полиция“ П. на л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***.
Непосредствен обект на
престъплението са обществените отношения, гарантиращи безкористното проявление
на длъжностните лица в тяхната извънслужебна дейност, авторитета, престижа,
нравствените устои на длъжността, която заемат. От обективна страна, за да е
осъществено престъплението по чл.283 от НК е необходимо длъжностно лице да се е
възползвало от служебното си положение
и то с цел да набави за себе си или за
другиго протИ.законно облага, независимо от това дали тя е реализирана или не.
Касае се за една извънслужебна дейност, при която то
набавя облага, т.е стига се до благоприятно изменение на имотното състояние на
дееца или друго лице, съобразно ППВС №2/09.06.1980г по н.д №2/1980г. В
настоящия случай подс. С.Д. е спомогнал за извършване на престъпното деяние,
като е улеснил длъжностното лице- извършителя на деянието – подс.К.И., чрез оказване на съдействие на лицата
изпратени от последния за по- бърза регистрация на автомобилите или за
пускането им в движение. Подс.Д. ги водел да заплатят сумите за еко такса,
гражданска отговорност на автомобила, да им се попълнят необходимите заявления
и да минат през гишетата, за което той и подс.К.И. са получили имотна облага-
пари, с която благоприятно са изменили
имотното си състояние Подсъдимите И. и Д. са
получили средства общо в размер на 220лв, като подс.И. се е възползвал от служебното си положение на
служител на ОД на МВР-П., сектор „Пътна Полиция“.
Деянието е квалифицирано
като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като се
касае за три отделни деяния, които осъществявят поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление- по чл.283, извършени са в непродължителен
период от време- в рамките на почти три месеца, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимият С.Д. не е
притежавал към инкриминирания период особеното качество на субекта на
престъплението по чл.283 от НК-да е длъжностно лице. Няма спор в теорията и
съдебната практика, че извършител на такова престъпление може да бъде само
лице, притежаващо такова качество на субекта.
Чл.21 ал.3 от НК е категоричен, че
за такова престъпление обаче могат да отговарят и подбудителят и
помагачът, за които тези обстоятелства не са налице. Подс.С.Д. е осъществил
престъплението по чл.283 от НК в съучастие с подс.К.И., който има качеството
длъжностно лице и който е действал като извършител, а подс.С.Д. - в качеството
му на помагач. Въведеният в чл.21 ал.3 от НК принцип за отговорност на
съучастниците за престъпление, изисква определено лично свойство или отношение
на дееца, което не изключва
отговорността на помагача- подс.С.Д. за длъжностно престъпление с извършител
длъжностно лице- подс.К.И.. Помагач към длъжностно престъпление може да бъде
всяко наказателноотговорно лице, дори и да няма посоченото длъжностно качество,
което е абсолютно необходимо само за извършителя на такова престъпление.
Деянието е извършено с
пряк умисъл. Подс.Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им. Същият е съзнавал и че деянието му улеснява
извършителя на престъплението, като е
искал и настъпването на неговия престъпен резултат.
По отношение на деянието по чл.338
от НК
От така възприетата и описана по-горе фактическа
обстановка и доказателствен анализ, по несъмнен и категоричен начин се
установява и че подс. К.И. е осъществил престъпния състав на чл. 338, ал. 1 НК,
а именно че на **.04.2015г. в гр.П., ул.”***” № 3, ет. 3, като е държал боеприпаси – 23
бр.патрони за ловно, нарезно оръжие калибър 5,6х52R и 16 бр. бойни пистолетни патрони калибър 9х18 мм, не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките предвидени в
чл.98 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, като е съхранявал посочените боеприпаси
извън метална каса, неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо се
устройство.
От обективна страна изпълнителното
деянието на престъплението по чл.338 ал.1 от НК се състои в бездействие - невземане на необходимите мерки за сигурност при
държане, пренасяне, изпращане или работа с огнестрелни оръжия, взрИ.ве и
боеприпаси и особено тези, посочени в съответните нормативни актове.
Престъплението е формално, като самото непредприемане на необходимите и
нормативно разписани мерки осъществява престъпния състав- не е необходимо
настъпване на вредоносни последици. Чл. 338 ал. 1 от НК изхожда от разбирането, че онзи, който държи
огнестрелно оръжие, е длъжен да вземе всички необходими мерки за сигурност -
както най-обикновените, непрeдизвикващи съмнение от гледна точка на емпиричните
правила и елементарната житейска практика, така и мерките, предвидени в
съответните правилници, наредби или инструкции. В случая, безспорно установено
е, че подс. К.И. е държал на постоянния си адрес- гр.Плодив, ул. „***“ № 3, ет.3 боеприпаси- 23 бр.патрони за ловно, нарезно оръжие калибър
5,6х52R и 16 бр. бойни пистолетни патрони
калибър 9х18 мм. Същите
са били оставени в нощното шкафче в
спалното помещение в жилището на подс. И., т.е на място което му дава
възможност във всеки един момент да извърши
определени действия с тях. Оставяйки ги по този начин подс. К.И., на
практика е предоставил свободен достъп до тях на всяко лице, което обитава
и/или влезе в къщата- неговата съпруга, деца и други лица. Достъпът до
боеприпасите не е препятстван по какъвто и да било начин и всяко лице, което ги
намери би могло да ги използва.
Безспорно е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ, според която огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях
се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно
заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес, за който
е издадено удостоверение от съответната община.
Подсъдимият е осъществил деянието по чл. 338, ал.
1 НК при форма на вината пряк умисъл, след като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Като служител на
МВР и притежател на оръжие, подсъдимият е знаел, че следва да спазва, както
най-обикновените, непредизвикващи съмнение от гледна точка на житейския опит
мерки, така и специалните мерки, залегнали в нормативните и подзаконовите
нормативни актове. Очевидно е, че подсъдимият е съзнавал, че е оставил
боеприпасите извън специално поставената метална каса, като с това не полага
необходимите грижи за опазването им.
По отношение на деянието по чл.339 ал.1
от НК
При така установената и изложената фактическа
страна, съдът намира, че подсъдимият
К.И. с действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 339
ал.1 от НК, а именно, че на неустановена дата е придобил по какъвто и да е начин
и до **.04.2015г. в гр.П., ул.”***” № 3, ет. 3 е държал боеприпаси за
огнестрелни оръжия – 89 бр. бойни пистолетни патрони калибър 9х18 мм и 1 бр.
боен пистолетен патрон калибър 9х19 мм, без да има за това надлежно разрешение.
От обективна страна предмет на престъплението са
патроните придобити и държани от подс. К.И., които са стандартни, бойни, всички
представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия, технически изправни са и годни
да произведат изстрели и съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ представляват
боеприпаси, за които същия е следвало да има нужното разрешение.
Подсъдимият К.И. е имал зачислено служебно оръжие
„Макаров“ и разрешение да притежава 16 броя патрони кал.9х18 за него/ справка
т.7 л.17-18/, но на **.04.2015г. е установено, че същия държи в нощното си
шкафче над разрешения му брой, а именно освен тях и 89бр.патрони кал.9х18мм. и
1брой боен пистолетен патрон кал.9 х19мм, за които няма необходимото
разрешение.
От обективна страна е налице липсата на надлежно
разрешение от компетентните за това органи. Подсъдимият К.И. не притежава
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на боеприпаси за
количество над 16 броя патрони кал.9х18мм и не е налице разрешение за
съхранение на боеприпас кал.9х19мм.
Налице са изпълнителните деяния „придобил“ и „държал“, доколкото
безспорно се установява по делото, че подсъдимия К.И. на инкриминираната дата е
бил установил вече и упражнявал фактическа власт върху 89бр. бойни пистолетни
патрони калибър 9х18 мм. и 1бр. боен пистолетен патрон калибър 9х19мм.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк
умисъл- подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието и неговите
обществено-опасни последици, като е искал и се е стремял към тяхното
настъпване.
Не се споделят като основателни възраженията на
защитата, че изготвения протокол за претърсване и изземване не отговаря на
изискванията на закона, доколкото същия съдържа всички изискуеми реквизити по
НПК и е изготвен в присъствието на поемни лица и подс.К.И.. Не се възприема
като основателно възражението, че не била установена връзката на подс.И. към
мястото, където е извършено това процесуално следствено действие, както и че
движимите вещи са били иззети от спалнята на подс.К.И.. Видно от протокола за претърсване и изземване
същият е извършен в присъствието на подс.К.И., който не е възразил, че това
действие не се извършва в дома му, а напротив е посочил, че намерените
боеприпаси са негови. Видно от намерените вещи в същата стая, от където в
нощното шкафче са намерени боеприпасите са намерени в секция наказателни
постановления, справки за нарушител от региона, АУАН, копия на лични карти и на СУМПС, които
единствено подс.И. е можел да притежава с оглед длъжността, която към този
момент е заемал- мл.автоконтрольор. В тази насока са и неговите обяснения
вписани в протокола за претърсване и изземване, че те са на негови
познати. Предвид изложеното съдът счита,
че обвинението е доказано по категоричен и безспорен начин, поради което и
подс.К.И. бе признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
По отношение на деянието по чл.304б от НК
От така изложената фактическа обстановка съдът
намира, че подс.К.И. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл.304б ал.1, вр. с чл.26 ал.1
от НК, за това, че в периода от 23.08.2014г. до 20.03.2015г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, е поискал и приел от Н.Б.У. дар, който
не му се следва - пари в общ размер от
1800 лева, за да упражни влияние при вземане на решения от длъжностни лица във
връзка със службата им, както следва:
- в периода от 23.08.2014г. до средата на месец септември 2014г. е поискал
и приел от Н.Б.У. дар, който не му се
следва - пари в размер на 1 500 лева, за да упражни влияние при вземане на
решение от длъжностно лице – Р.Н.Н.-***, упълномощен с министерска заповед
***във връзка със службата му - относно
налагане на административно наказание по Акт за установяване на
административно нарушение фабр. №Т721208 от 22.08.2014г., с Наказателно
постановление №14-1030-005948 от 12.09.2014г.;
- в периода от 17.03.2015г. до 20.03.2015г. е поискал и приел от Н.Б.У.
дар, който не му се следва - пари в размер на 300 лева, за да упражни влияние
при вземане на решение от длъжностно лице –
Г.В.Д.-***, във връзка със службата му, относно вписване на неверни
обстоятелства за връчването на Наказателно постановление №14-1030-005948 от
12.09.2014г. и предаването на Свидетелство за управление на моторно превозно
средство от лицето Н.Б.У. на 08.01.2015г.
От обективна страна за съставомерността на деянието по чл.304б ал.1 от НК - „търговия с влияние“
не е необходимо деецът да е извършил действия по реализиране на влиянието -
съобразно Решение №310/14.07.2011г. по н.д. №1587/2011г. на 2-ро н.о на ВКС,
Решение №413/17.11.2009г. по н.д. №455/2009г.на 3-то н.о, Решение №178/07.07.2011г. по н.д. №1096/2011г. на
3-то н.о на ВКС, Решение № 144/16.06.2016г. по н.д. № 461/2016г. на 3-то н.о на
ВКС.
Необходимо е обаче той да разполага с обективна възможност да упражни
влияние. За да е осъществен престъпния състав не е необходимо дееца да е
осъществил някаква дейност, посредством която да упражни влияние върху
съответното длъжностно лице, без значение е и дали даващият дара е
постигнал целения резултат. Съставът на престъплението е довършен, когато
деецът е поискал, респективно получил неследващия му се дар, като насрещна
престация за поет ангажимент да въздейства върху длъжностни лица и да ги
мотивира да вземат управленско решение в насоката желана от лицето предоставило
облагата.
От обективна страна подсъдимият К.И. е осъществил две от формите на
изпълнителното деяние, както поискването, така и приемането на дара. От
изложения по-горе доказателствен анализ се установи по несъмнен начин, че поисканата и
получена от подсъдимия на два пъти сума в периода от 23.08.2014г. до средата на
месец септември 2014г. в размер на 1500лв. и в периода от 17.03.2015г. до
20.03.2015г. сума в размер на 300лв. или общо поискана и получена от свид. Н.У.
сума от 1800лв. представлява протИ.законна облага за усърдието му да окаже
влияние, да мотивира длъжностните лица: свид.Р.Н. да наложи по –леко
наказание за извършеното от свид.Н.У. нарушение на ЗДвП и свид.Г.Д. да отбележи
в Наказателното постановление издадено на свид.У., че СУМПС му е отнето на по-ранна дата от действителната.
Подсъдимият К.И. е провел разговор със свид. Р.Н. -
Началник на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-П., в чийто правомощия е било
издаване на наказателни постановления на лица нарушили ЗДвП и определяне на
санкцията на нарушителите. В проведения разговор подс.К.И. му обяснил, че негов
приятел е установен от органите на реда, че управлява МПС след употреба на
алкохол и го попитал какво наказание ще
му бъде определено, като пояснил и че лицето е подало молба за налагане на по-
леко наказание. Свид.Н. е категоричен,
че от разговора е разбрал, че става въпрос за близък на подс.И..
Подсъдимият се е обадил на свид.Г.Д., когото извикал пред дома си, помолил
го да намери преписката на свид.У. *** и да впише в Наказателното
постановление, че СУМПС е отнето на по- ранна дата, което той и сторил. Следователно разговорите на подс.И. със свидетелите Н. и
Д. не са в рамките на общоприетия социален и служебен протокол, а обуславят
категоричен извод, че подс.И. се е намесил в служебната дейност на служителите
на МВР- Р.Н. и Г.Д.. Реалната възможност за оказване на влияние върху
посочените лица се дължи на познанството
му с тях и служебните им контакти. По несъмнен начин
е установена и целта на поискания и получен от подсъдимия дар - да бъде
възнаграден, за да упражни влиянието си върху длъжностните лица - свид. Р.Н. и
свид.Г.Д.. ПротИ.законния характер на поисканата и получена от подсъдимия И.
облага произтича от обстоятелството, че същата не му се следва на никакво
основание, а предназначението й е единствено да мотивира подсъдимия да окаже
влияние върху свои колеги.
Не се възприема като основателно възражението на защитата, че дадените от
свид.Н.У. на подсъдимия пари са за заплащане на наложените му глоби, доколкото
от една страна е установено, че към периода на даването на дара, размера на
наложените на свид.У. глоби не е бил в
размер на 1800лв., а от друга свид.У. ясно посочва за какво е дал парите на
подс.И.- за да му бъде наложено по- леко
наказание. Не се възприема като основателно и възражението на защитата, чеконструкцията на обвинението по чл.304 б от НК е
странна, тъй като обвиняем по него е само подс.И., а не и свид. Н.У., както и
свид.Г.Д.. Следва да се отбележи, че
конституционно право на прокурора е да повдига обвинения и това му правомощие
не е предмет на съдебен контрол.
Деянието е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26
ал.1 от НК, тъй като се касае за две отделни деяния, които осъществявят поотделно един
или различни състави на едно и също престъпление- по чл.304б, извършени са в
непродължителен период от време- в рамките на няколко месеца, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Подс.К.И. е годен субект на престъплението по чл.304б ал.1 от НК, тъй като
състава на престъплението предвижда, че може да бъде всяко физическо лице,
което разполага с реална възможност да
упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със
службата му.
Престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс.К.И. е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици,
които е целял да настъпят.
По отношение на деянията по чл.294 от НК
Изложената фактическа обстановка обуславя извода, че
подс. Б.Н.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по
чл.294 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно, че в периода от 06.12.2014г. до
03.02.2015г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, на три пъти е
спомогнал на И.К.С., извършил престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.1
б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК, да избегне спрямо него наказателно преследване, без
да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, както
следва:
-на 06.12.2014г. е спомогнал
на И.К.С. да бъде избегнато спрямо него наказателно преследване, като се е явил
на бул. „***” до № ** и се е представил пред полицейските органи от Сектор „ПП”
при ОД на МВР П. за водач на л.а. „Ауди”, модел А3, с рег. № ***, участник в ПТП на същата дата и място;
-на 06.12.2014г. е спомогнал на И.К.С. да бъде избегнато спрямо
него наказателно преследване, като е заявил при разпит в качеството на свидетел
по ДП № 289/2014г. на Сектор „ПП” П., че е
бил водач на л.а. „Ауди”, модел А3, с рег. № ***, участник в ПТП на същата дата
на бул. „***” до № **;
-на 03.02.2015г. е спомогнал на И.К.С. да бъде избегнато спрямо него
наказателно преследване, като е заявил при разпит в качеството на свидетел по Сл.
д. № 4/2015г. на ОСО П., че е бил водач на л.а. „Ауди”, модел А3, с рег. № **,
участник в ПТП на 06.12.2014г. на бул. „***” до № **.
От обективна страна деянието засяга обществените отношения свързани с
нормалното функциониране на правосъдието.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, във една от предвидените
от закона форми, а именно – спомагане на лице извършило престъпление да избегне
наказателно преследване, чрез извършване на
действия, с които се прикрие физическия извършител на престъплението без да се е
споразумял с това лице преди да извърши самото престъпление. Така на
06.12.2014г. пред служители на ОД на МВР- П. присъстващи на
местопроизшествието, на 06.12.2014г. пред разследващия дознател по ДП№
289/2014г. и на 03.02.2015г. пред следователя водещ разследването по след.дело
№ 4/2015г. подс.Б.Т. е заявил, че той е управлявал лекия автомобил Ауди А3 на
06.12.2014г. и е причинил пътно транспортно произшествие, при което е пострадал
П. П.. С тези си действия той е целял да предпази подс.И.С. да избегне
наказателното преследване за извършеното от
него деяние по чл.343б ал.3 б.б, вр. с ал.1 б.в, вр. с чл.342 ал.1 от НК. Извършените от подс.Т. действията са
осъществени без да се е споразумял преди това с подс.С., преди той да е
извършил престъплението.
Престъплението е довършено с извършване на действието, което е обективно
годно да затрудни правосъдието при разследване на престъплението, каквото в
конкретния случай е осъществено при даване на показания от страна на подс. Т. в
качеството му на свидетел на посочените по- горе дати пред посочените по- горе лица. С тези си показания подс.Т. е
насочил разследването в погрешна насока, с което и го е затруднил.
Деянието е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26
ал.1 от НК, тъй като се касае за три отделни деяния, които
осъществявят поотделно един или различни състави на едно и също престъпление-
по чл.294 ал.1, извършени са в непродължителен период от време- в рамките на
няколко месеца, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Субект на престъплението по чл.294 ал.1 от НК е всяко наказателно отговорно лице, което не
е извършило първичното претъпление, предвид което и подс.Б.Т. е годен субект на
престъплението.
Деянието е осъществено с пряк умисъл, като
подсъдимият Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и целял настъпването им.
По отношение на деянието по чл.294 ал.4 осъществено от подс. И.
Гореизложената фактическа обстановка обосновава по
категоричен и безспорен начин, че с деянието си подс. К.И. е извършил
престъпление по чл.294, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК, като на 06.12.2014г. в гр.П., като извършител, в съучастие с Т.М.М., ЕГН
********** - като подбудител и помагач, като полицейски орган – ***– П., е
спомогнал на лице - И.К.С., извършило престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК,
да избегне спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с това
лице, преди да е извършило самото престъпление, като е дал съвет на Т.М.М. да
бъде намерено друго лице, което да заяви пред органите на МВР и пред
разследващите органи, че е управлявало автомобила, причинил ПТП, вместо И.К.С..
От обективна страна деянието засяга непосредствените отношения свързани с
нормалното функциониране на правосъдната система. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие, във едно от предвидените от закона форми, а именно –
спомагане на лице извършило престъпление да избегне наказателно преследване,
като се извършат действия с които се прикрие физическия извършител на
престъплението и насочване на разследването в грешна насока- даване на съвет
друго лице да се яви пред разследващите органи и пред органите на МВР, че то е управлявало МПС
причинило ПТП-то, а не подс. И.С., без да се е споразумял с това лице преди да
е извършило престъплението.
Подс.И. е участвал в самото изпълнение на престъплението, т.е е действал като извършител. Осъщественото от
нето деяние е в съучастие с подс.Т.М., действал като подбудител и помагач.
Подс.К.И. е годен субект на престъплението по чл.294 ал.4 от НК, която
норма изисква да е полицейски орган, т.е
лице от състава на МВР, доколкото е безспорно
от събраните по делото доказателства, че подс.К.И. към инкриминираната дата е
бил младши автоконтрольол в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П..
Същият не е извършил първичното
претъпление, предвид което и подс.И. е годен субект на престъплението.
Деянието е осъществено с пряк умисъл, като
подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и целял настъпването им. Същият е
знаел кого прикрива- бил е уведомен от подс.М., че ПТП-то е било извършено от
„В.“, подс.И.С.. Същият е съзнавал и че
осъществява деянието съвместно с друго лице- подс.М., което го е улеснило и
мотивирало да го извърши.
По отношение на
обвинението на подс.Т.М.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
извод, че с деянието си подс.Т.М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.294 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 вр.ал.1 от НК, а именно, че на 06.12.2014г. в гр.П., като подбудител и като помагач,
в съучастие с К.Н.И., ЕГН ********** - като извършител, полицейски орган –
***П., умишлено го е склонил да спомогне на лице - И.К.С., извършило
престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК, да
избегне спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с това
лице, преди да е извършило самото престъпление - поискал от К.Н.И. да даде
съвет как да бъде избегнато наказателното преследване срещу И.К.С.,
и умишлено го е улеснил да спомогне на И.С., извършил престъпление по чл.
343, ал.3, б.б, вр.ал.1, б.в, вр.чл. 342, ал.1 от НК да избегне спрямо него
наказателно преследване, без да се е споразумял с това лице, преди да е
извършило самото престъпление – предал е на И.К.С. получения от К.Н.И. съвет да
бъде намерено друго лице, което да заяви пред органите на МВР и пред
разследващите органи, че то е управлявало лекия автомобил, причинил ПТП, вместо
И. С..
От обективна страна деянието засяга непосредствените отношения свързани с
нормалното функциониране на правосъдната система. Подс.М. е осъществил
престъплението в съучастие с подс.И.- извършител, като подбудител и помагач. Дейността
на подбудителя като съучастник се изразява в умишлено склоняване, в мотивиране
на другиго да извърши определено умишлено престъпление, за което преди това
последното лице не е имало решение. Тази форма на съучастие, която може да се
прояви само чрез действие, може да се осъществи по различни начини, включително
и чрез даване на съвет, който може да е свързан и с механизма на извършване на деянието.
При всички случаи обаче до този момент извършителят не трябва да е имал умисъл
за извършване на престъплението. Решението за извършване на престъпното деяние
трябва да е формирано у дееца в резултат на склоняването му от подбудителя чрез
определено действие. В случая подсъдимия М. е позвънил на подс.И. и след като му е разказал, че
подс. И.С.- „В.“ е причинил пътно транспортно произшествие, му е поискал съвет
как последния да избегне наказателно преследване с оглед извършеното от него
престъпление. Подс.И. от своя страна в резултат на действията на подс.М. е взел
решение да спомогне подс.С. да избегне наказателно преследване, като е дал съвет
да бъде намерено друго лице, което да се яви пред органите на МВР и
разследващите полицаи и да заяви, че той е управлявал МПС причинило ПТП-то
вместо подс.И.С., т.е както беше посочено и по- горе е извършил действия, с
които да се прикрие физическия
извършител на престъплението и насочване на разследването в грешна насока.
Според разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК помагач е
този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети,
разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки,
набавяне на средства или по друг начин. Помагачът не участва в изпълнение на
престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като съдейства на
извършителя, чието престъпно решение вече е формирано. Помагачеството улеснява
извършването на престъпление, като създава условия, които в някаква степен
благоприятстват извършителя и създават предпоставки за извършването на
замисленото деяние. Съдебната практика трайно приема, че помагачеството трябва
да предшества или да съпътства изпълнителното деяние на непосредствения
извършител, но не може да има „последващо помагачество“ /Решение №101/70 г. на
ВС, I н.о., Решение №459/91г. на ВС, I н.о. и др./.
В настоящото производство се установява по
категоричен и безспорен начин, че подс.М. е действал и като помагач на подс.И.,
тъй като с поведението си обективно е допринесъл за изпълнение на деянието,
умишлено е улеснил извършването му като е предал получения от подс.И. съвет на
подс.С.. Последният се уговорил с
подс.Т. да се представи като водача причинил пътно транспортното произшествие.
Подсъдимият
Т.М. не е притежавал към инкриминирания период особеното качество на субекта на
престъплението по чл.294 ал.4 от НК- полицейски орган. Няма
спор в теорията и съдебната практика, че извършител на такова престъпление може
да бъде само лице, притежаващо такова качество на субекта. Чл.21 ал.3 от НК е категоричен, че за такова престъпление могат да отговарят и
подбудителят и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице. Подс.Т.М. е
осъществил престъплението по чл.294 ал.4 от НК в съучастие с подс.К.И., който
има качеството полицейски орган и който е действал като извършител, но
подс.Т.М. е съучастник в качеството му на подбудител и помагач. Въведеният в
чл.21 ал.3 от НК принцип за отговорност на съучастниците за престъпление, което
изисква определено лично свойство или отношение на дееца не изключва
отговорността на подбудителя и помагача- подс.Т.М. за престъпление с извършител
полицейския орган- подс.К.И.. Помагач и
подбудител към престъплението може да
бъде всяко наказателноотговорно лице, дори и да няма посоченото лично свойство,
което е абсолютно необходимо само за извършителя на такова престъпление.
Деянието е осъществено с пряк умисъл, като
подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и целял настъпването им. Същият е съзнавал и че деянието му склонявя и
улеснява извършителя на престъплението,
като иска и настъпването на неговия престъпен резултат.
Не се възприема като
основателно възражението на защитата, че деянието е недоказано и се крепи само на приложените по делото СРС-та. Напротив
съвкупния анализ на обясненията на подс.М. дадени в хода на досъдебното
производство, където сам сочи, че е дал съвет на подс.С., за който съжалява,
които обяснения потвърди в с.з; твърдението му в съдебното заседание, че е нормално
в настъпилата ситуация да позвъни на подс.И. като полицай за съвет,
съпоставено с обясненията на подс.Б.Т. дадени в хода на досъдебното
производство, че се е явил там по молба на подс.С., че той го е помолил да се
представи като управлявалия автомобила водач причинил ПТП-то съпоставени с
данните от ВДС водят до категоричния извод, че обвинението на подс.М. е
доказано по категоричен и безспорен начин.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА
НАКАЗАНИЯТА
При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия
И.С. наказание съдът отчете, съобразно изискванията на чл.54 от НК, като
смекчаващи отговорността му обстоятелства – добрите характеристични данни,
чистото съдебно минало, продължителния период от време изминал от деянието до
постановяване на съдебния акт- повече от 5 години, изразеното критично
отношение към деянието, изразеното съжаление към настъпилия резултат, както и
безукорното му процесуално поведение. При определяне на наказанието съдът
съобрази, че същия е оказал помощ на пострадалия- незабавно е слязъл от колата
и е казал на подс.М. да се обади на тел.112, докато пострадалия е бил жив,
което обуслява наличие на привилегирования състав предвиден в разпоредбата на
чл.343а от НК, както обаче беше посочено и по- горе наличието на две
квалифициращи деянието обстоятелства и един привилегирован налага съобразно
съдебната практика деянието да се квалифицира по по-тежкия състав, като се
отчете при индивидуализацията на наказанието оказаното съдействие на
пострадалия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете единствено наличието на две квалифициращи
деянието обстоятелства, а именно, че деянието е извършено на пешеходна пътека и
че подс.С. е избягал от местопроизшествието. Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, като взе предвид санкцията на наказанието, към
момента на деянието, а именно от 3 до 10години лишаване от свобода което се
явява и по- благоприятно за дееца, и степента на обществена опасност на
деянието и дееца, съдът наложи на подсъдимия С. наказание “лишаване от свобода”, при превес
на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в минимален размер, а
именно ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Данните за личността на подсъдимия и извършеното
от него престъпление показват, че така определеното му наказание и в този размер се явява напълно справедлИ. и
адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
Така определеното наказание в размер на ТРИ години лишаване от
свобода на основание чл.66 ал.1 от НК следва да се отложи за изтърпяване с изпитателен срок от
ПЕТ години. Подс.С. не е осъждан и за
постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия, не
е наложително същия да изтърпи ефективно наказанието, тъй като деянието е
изолирана проява на протИ.правно поведение и съдът счита, че следва да се приложи нормата на чл.66 от НК. В тази насока не се споделя
виждането на ОП-П., че същият е осъждан, доколкото е реабилитиран по право, а
деянието, за което е осъден е било извършено от него като непълнолетен преди
повече от 20 години, поради което и съдът счита, че това не следва да се
възприема и като лоши характеристични данни на лицето, тъй като същите не са
актуални към събраните от съда данни за личността му понастоящем- семеен, с две
деца, грижещ се за семейството си, работещ.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7
от НК на подсъдимият следва да се наложи и кумулативното наказание лишаване от
право да управлява МПС, което с оглед на високата степен на обществена опасност
на деянието и съгласно нормата на чл. 49 ал. 1 от НК се индивидуализира в
размер на ПЕТ години лишаване от право да се управлява МПС с оглед предходните
му нарушения, за които е санкциониран по административен ред.
На осн. Чл.59 ал.1, т.1 и ал.2 от НК следва от така
наложеното наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на
подсъдимия И.К.С. да се
приспадне времето, през което
същият е бил задържан, считано от **.04.2015 г. до 30.06.2015 г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
По отношение
на наказанието на подс.К.И.
При индивидуализирането на наложеното на
подсъдимия К.И. наказание за извършеното престъпление по чл.283 от НК съдът
отчете, съобразно изискванията на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му
обстоятелства се отчетоха – добрите характеристични данни, чистото съдебно
минало, безукорното му процесуално поведение и продължителния период от време
изминал от деянието до постановяване на съдебния акт- повече от 5 години. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че се касае за продължавана
престъпна дейност с три отделни деяния и в съучастие с друго лице. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, като взе предвид
и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът наложи на
подсъдимия И. наказание “лишаване от
свобода”, при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства,
а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. Данните за личността на подсъдимия и
извършеното от него престъпление показват, че така определеното му наказание и в този размер се явява напълно справедлИ. и
адекватно на целите визирани в чл.36 от НК. Следва да се отбележи, че в
настоящия случай е неприложима нормата на чл.78а от НК, тъй като макар и да е
неосъждан към инкриминирания период и предвиденото в закона наказание да е до
три години лишаване от свобода, е налице невъзможност да се приложи съобразно
чл.78 ал.6 от НК, тъй като подс.И. е признат за виновен и за други престъпления
с настоящия съдебен акт, поради което е налице множество престъпление
ограничащи приложението на нормата на чл.78а от НК.
При индивидуализация на наложеното на подс.К.И.
наказание по чл.294 ал.4 от НК съдът отчете, съобразно изискванията на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му обстоятелства – добрите характеристични
данни, чистото съдебно минало, безукорното му процесуално поведение,
продължителния период от време изминал от деянието до постановяване на съдебния
акт- повече от 5 години. Отегчаващи отговорността обстоятелства извън
квалифициращите съдът не отчете. Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, като взе предвид и степента на обществена опасност
на деянието и дееца, съдът наложи на подсъдимия И. наказание “лишаване от
свобода”, при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства,
в минимален размер, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Данните за
личността на подсъдимия и извършеното от него престъпление показват, че така
определеното му наказание и в този размер се явява напълно справедлИ. и
адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
При индивидуализация на наложеното на подс.К.И.
наказание по чл.339 ал.1 от НК съдът отчете, съобразно изискванията на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му обстоятелства– добрите характеристични
данни, чистото съдебно минало, безукорното му процесуално поведение,
продължителния период от време изминал от деянието до постановяване на съдебния
акт- повече от 5 години, а като оттегчаващи вината обстоятелства се отчете, че
същият е служител на МВР и въпреки, че е знаел закона и сам е бил длъжен да
следи другите да го спазват, не го е спазил. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, като взе предвид и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съдът наложи на подсъдимия И. наказание “лишаване от свобода”, при превес
на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода. Данните за личността на подсъдимия и извършеното от
него престъпление показват, че така определеното му наказание и в този размер се явява напълно справедлИ. и
адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
При индивидуализация на наложеното на подс.К.И.
наказание по чл.338 ал.1 от НК съдът
отчете, съобразно изискванията на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му
обстоятелства– добрите характеристични данни, чистото съдебно минало,
безукорното му процесуално поведение продължителния период от време изминал от
деянието до постановяване на съдебния акт- повече от 5 години. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете, че подсъдимия е бил служител на реда-
МВР, който добре е познавал закона и изискванията му за безопасно съхранение на
общоопасни средства, взривни вещества и боеприпаси, но въпреки това сам не го е
спазил. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, като
взе предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът наложи
на подсъдимия И. измежду алтернативно предвидените наказания - “лишаване от свобода”, при превес
на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в минимален размер, а
именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Данните за личността на подсъдимия и извършеното от него престъпление показват,
че така определеното му наказание и в
този размер се явява напълно справедливо
и адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
При индивидуализация на наложеното на подс.К.И.
наказание по чл.304б ал.1 от НК съдът отчете, съобразно изискванията на чл.54
от НК, като смекчаващи отговорността му обстоятелства– добрите характеристични
данни, чистото съдебно минало, безукорното му процесуално поведение,
продължителния период от време изминал от деянието до постановяване на съдебния
акт- повече от 5 години. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете, че същия към инкриминираната дата е служител на МВР и че се касае за
продължавана престъпна дейност, степента на обществена опасност на деянието и е
оказано давление върху две длъжностни лица също служители на МВР. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, като взе предвид
и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът наложи на
подсъдимия И. наказание измежду
алтернативно предвидените наказания, наказание
“лишаване от свобода”, при
превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Данните за личността на подсъдимия и извършеното от него престъпление показват,
че така определеното му наказание и в
този размер се явява напълно справедливо
и адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
Описаните по-горе
престъпления са извършени от
подс. К.И., преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда и
същите са в условията на реална съвкупност. Ето защо на основание чл.23 ал.1 от НК съдът следва да наложи на подсъдимият И. едно общо наказание от наложените с
настоящата присъда, а именно най-тежкото наказание – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода. Това наказание е най-справедлИ.то в случая, с оглед
степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще изиграе своята
превъзпитателна функция и не се налага да се увеличава по реда на чл.24 от НК.
С оглед размера на така наложеното едно общо най- тежко наказание на
подсъдимия, съдът счита, че следва на основание чл.66 ал.1 от НК да се отложи за изтърпяване
с изпитателен срок от ПЕТ години. Подс.И.
не е осъждан и за постигане на целите на наказанието и най-вече за
поправянето на подсъдимия, не е наложително същия да изтърпи ефективно
наказанието, тъй като деянието е изолирана проява на протИ.правно поведение и
съдът счита, че следва да се приложи
нормата на чл.66 от НК.
Съдът не възприема като
основателно искането на адв.И.П. да бъде наложено наказание на подс.И. при
условията на чл.55 от НК като счита, че не са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които да обуславят приложението на тази правна норма.
Подс.К.И. е признат за виновен в извършването на пет отделни престъпни деяния,
което съпоставено с обстоятелството, че същият е служител на реда, към който
обществото има по- високи изисквания за спазване на установения в страната
правов ред и норми на поведение обуславя извод, че нормата на чл.55 от НК е
неприложима.
На основание чл.59,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК от така наложеното общо, най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ
И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия К.Н.И. съдът
приспадна времето,
през което същият е бил задържан, считано от **.04.2015г. до
28.12.2015г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1, т.2 от НК от така
наложеното общо, най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА на подсъдимия К.Н.И. съдът
приспадна времето, през което е бил с мярка
за неотклонение «Домашен арест» от 28.12.2015г. до 04.02.2016г., като два дни
домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.307а, вр.
с чл.53 ал.2 б.» б» от НК съдът постанови подсъдимия К.Н.И. да заплати в полза
на Държавата, равностойността на получения дар- сумата от 1 800 лева, предмет
на престъплението по чл.304б ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. По делото е безспорно установено, че подсъдимият
К.И. е поискал и получил неследващ се дар от Н.У. - сумата от 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева. Тази сума не е иззета по делото и към момента на
постановяване на присъдата не е налична, поради което и на основание чл. 307а
от НК следва да бъде присъдена в
полза на Държавата равностойността на получения от подсъдимия И. дар, която
подсъдимия И. да заплати. Волята на
законодателя в посочената норма е не да се налага санкция, а да се лиши лицето,
извършило престъпление „подкуп” от възможността да ползва облагите на
неправомерно полученото. Сумата от 1800 лв. се явява неправомерно поискан и
получен от него дар, с който се е облагодетелствал неправомерно. Целта на
закона- да се отнемат от извършителя на
деянието неправомерно получените облаги
следва да бъде постигната чрез
приложението на чл. 307 а от НК.
При индивидуализирането на наложеното на
подсъдимия Т.М. наказание съдът отчете, съобразно изискванията на чл.54 от НК,
като смекчаващи отговорността му обстоятелства – добрите характеристични данни,
чистото съдебно минало, безукорното му процесуално поведение, продължителния
период от време изминал от деянието до постановяване на съдебния акт- повече от
5 години. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете двете форми на съучастие в извършване на
престъпното деяние. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, като взе предвид и степента на обществена опасност на деянието и
дееца, съдът наложи на подсъдимия М.
наказание “лишаване от свобода”, при
превес на смекчаващи
отговорността му обстоятелства, в минимален размер, а именно ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода. Данните за личността на подсъдимия и извършеното от него
престъпление показват, че така определеното
му наказание и в този размер се
явява напълно справедливо и адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
Така определеното наказание в размер на ДВЕ години лишаване от
свобода на основание чл.66 ал.1 от НК следва да отложи за изтърпяване с
изпитателен срок от ПЕТ години. Подс.М.
не е осъждан и за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето
на подсъдимия, не е наложително същия да изтърпи ефективно наказанието, тъй
като деянието е изолирана проява на протИ.правно поведение и съдът счита,
че следва да се приложи нормата на чл.66
от НК.
На основание чл.59, ал.1 т.1 и ал.2 от НК от така
наложеното наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА на подсъдимия Т.М.М. съдът приспадна времето, през
което същият е бил задържан по ЗМВР на 28.04.2015г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
При индивидуализацията
на подс. Б.Т. съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства- направеното самопризнание от подсъдимия още в
хода на досъдебното производство, безукорното му процесуално поведение, оказаното съдействие на
служителите при разкриване на престъпните деяния, добрите му характеритични
данни, чистото му съдебно минало, изразеното критично отношение към деянието,
семейното му положение и обстоятелството, че се грижи за болно дете.
Оттегчаващи вината обстоятелства не бяха отчетени от съда. Предвид това съдът счита,
че с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства
и най лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради
което и следва наказанието на подс. Т. да се определи
при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК. Ето защо и съдът определи наказание „пробация“ на подс.Б.Т.,
със следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от една година с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от една година. Според преценката на настоящия съд това наказание
се явява напълно справедлИ. и съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на личната така и на
генералната превенция въздигнати в нормата на чл.36 от НК.
На основание
чл.59, ал.1, т.1 и ал. 2 от НК от така наложеното наказание ПРОБАЦИЯ на подсъдимия
Б.Н.Т. съдът приспадна времето, през
което същият е бил задържан по ЗМВР на **.04.2015 г., като един ден задържане
се зачита за три дни пробация.
При
индивидуализация на наказанието
наложеното на подс.С.Д. съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства– добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, безукорното
му процесуално поведение, продължителния период от време изминал от деянието до
постановяване на съдебния акт- повече от 5 години. Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не отчете. Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства и взе предвид, че за осъщественото от него
престъпление се предвижда до 3 години лишаване от свобода, че същия не е
осъждан и от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, както и
че предходния съдебен акт не е протестиран от държавното обвинение, съдът прецени, че следва подсъдимия Д. да
бъде осводобен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание, съобразно императивната норма на чл.78а от НК а именно глоба в
размер на 1000лв. Според преценката на настоящия съд това наказание се явява
напълно справедливо. и съответно на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на личната така и на
генералната превенция въздигнати в нормата на чл.36 от НК.
Иззетите по делото
веществени доказателства - 1бр.мобилен телефон „Нокия“ с имей №***и СИМ-карта на „Глобул“ №*** съдът
постанови да се върнат на подсъдимия Т.М.;
-1бр. СИМ-карта „Глобул“
№***/ на «Ендомед»ООД/ и 1бр.СИМ-карта „Глобул“ №***съдът постанови да се
върнат на подсъдимия Б.Т.;
-1бр.СИМ-карта „Глобул“ №***и
1бр.СИМ-карта „Виваком“ №***съдът постанови да се върнат на свидетеля Л.П.;
-3бр.СИМ-карти „Глобул“ с
№№***; ***; ***/на Л.Б./, 1бр.СИМ-карта „Глобул“ №***/на М.Б./, 1бр.СИМ-карта
„Теленор“ №***/на М.Б./, празна опаковка от СИМ-карта №***и СИМ-карта на „Бикънект“
неразопакована №*** съдът постанови да се върнат на Т.Б. след влизане на
присъдата в законна сила.
-1 бр. СИМ-карта „Теленор“
№***; 1бр.СИМ-карта „Глобул“ №***и 1бр.СИМ-карта „М-тел“ №*** съдът постанови
да се върнат на подсъдимия И.С. след влизане на присъдата в законна сила.
- 3бр. СИМ-карти „Глобул“ №№***; ***и такава без номер, както и 2
бр.СИМ-карти „М-тел“ №***и №***съдът
постанови да се върнат на В.К. след влизане на присъдата в законна сила.
-1 бр. СИМ-карта „Глобул“
№***и 3бр.СИМ карти „М-тел“ №***; ***и ***съдът постанови да се върнат на
свидетеля П.К. след влизане на присъдата в законна сила.
-1бр. мобилен телефон
„Самсунг“ GT-I9100, имей №***; 1 брой
мобилен телефон марка „Леново“ модел BL-234, с имей №***и №***; 1 бр.СИМ-карта № ***и 1 бр. СИМ карта «Виваком» № ***, намиращи се в плик,
обозначен като ВД № 183/15г. по делото,
съдът постанови да се върнат на подсъдимия К.И..
- кутиите от патрони, копия на лични карти,
копия на СУМПС и на контролен талон, намиращи се в плик, обозначен като ВД №
183/15г. по делото – съдът постанови да
се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в законна сила.
-1 бр. СИМ-карта „Вивател“,
рязана без номер и 1бр.СИМ-карта „Виваком“ №***, както и 1 бр. тъмно-син тефтер; 1 бр. бял лист с
прикрепени към него справки-АИС; 1 бр. малко бяло квадратно листче с номера на
автомобили и ЕГН; * бр. карта на пенсионер от МВР №***; 1 бр. сгънат лист
изписан на ръка; 1бр.малко тефтерче с тъмно-червени корици; съдът постанови да
се върнат на свидетеля В.М. след влизане на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: наказателни постановления, справки за нарушения, АУАН, вносни бележки
намиращи се в плик, обозначен като ВД № 183/15г. свидетелство за МПС част ІІ №***за МПС с рег. № ***/
рег.№ 185/2015г./ съдът постанови да се върнат изпратят на ОД на МВР-П., сектор „ПП“, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – заявление за регистрация на лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат“, вносна бележка, протокол за техническа изправност на
ППС, декларация, договор за покупко продажба, оригинални италиански документи
на лекия автомобил, фактура и удостоверение от Бъларска рециклираща компания,
находящи се на л.70- 84 от т.ІV-ти на ДП, съдът постанови да се върнат съдът постанови да се върнат на ОД на МВР-П., сектор „ПП“, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: СД дискове да останат към
него до унищожаване на делото по съответния ред.
ПРИЛОЖЕНИТЕ към делото екземпляри от изготвените веществени доказателствени
средства, в резултат на използваните СРС, след влизане на присъдата в сила ДА
ОСТАНАТ на съхранение в РКИ до изтичане срока на класификацията им по ЗЗКИ.
Подсъдимият И.К.С.
следва на основание чл. 189 ал.3 от
НПК да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПОС сумата от 2008,16 лева- направени
по делото разноски в хода на досъдебното и съдебно производство, касаещи
повдигнатото му обвинение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К.Н.И. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - П. сумата от 450,00лева - направени по делото разноски в хода на досъдебното и
съдебно производство, касаещи повдигнатите му обвинения.
Причините за извършване
на престъпленията от подсъдимите са
незачитане на установените в страната правни норми, а отделно за подсъдимите И. и Д. и стремеж към
облагодетелстване по престъпен начин.
По изложените съображения Пловдивският
окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :