№ 39
гр. Кюстендил, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500439 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№518/30.09.2021 г. по описа на Съдебно
изпълнителна служба към Районен съд – Кюстендил, подадена от
„Кюстендилска вода“ ЕООД, гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №15, с
която се обжалва Постановление от 15.09.2021 г., издадено от Държавен
съдебен изпълнител към РС – Кюстендил по изпълнително дело №90/2021 г.
по описа на СИС при КнРС, по силата на което съдебния изпълнител С.М. е
признала като разноски в изпълнението платения от взискателя ЕВГ. СТ. Й.
на адв. М.М. адвокатски хонорар в размер на *** лева, оставяйки без
уважението направеното от длъжника искане за редуцирането му поради
прекомерност.
Недоволен от постановения акт на органа по принудително изпълнение
длъжника - „Кюстендилска вода“ ЕООД го обжалва с доводи за неговата
неправилност. Сочи, че в производството по принудително изпълнение не са
извършвани принудителни действия за удовлетворяване вземането на
взискателя, още повече – длъжникът изцяло изплатил същото в срока за
доброволно изпълнение. Иска отмяна на обжалваното постановление и
намалявана разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от ** лева.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят ЕВГ. СТ. Й. е подал
възражение, с което оспорва жалбата като процесуално недопустима. Сочи, че
по отношение на длъжника липсва правен интерес от обжалване с оглед
извършеното от същия плащане на задължението, в т.ч. и начислените
разноски за адвокатско възнаграждение. Приема жалбата и за просрочена.
В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за
1
допустимост и основателност на жалбата. Моли за възобновяване на
изпълнителното производство, отмяна на обжалваното постановление и
задължаване на взискателя да възстанови надвнесената сума за адвокатско
възнаграждение.
Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 90/2021 г. по описа на СИС при РС – Кюстендил
е образувано въз основа на молба адв. М.М. в качеството на пълномощник на
взискателя ЕВГ. СТ. Й. от 02.09.2021 г. срещу длъжника „Кюстендилска
вода“ ЕООД за принудително събиране на присъдените по гр.д. №1083/2020
г. по описа на РС – Кюстендил в полза на адв. ЕВГ. СТ. Й. на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА парични суми в размер на *** лева, представляващи разноски
за предоставено безплатно процесуално представителство.
С молбата по чл.426 ГПК е поискано да бъдат събрани от длъжника и
направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и
за адвокатско възнаграждение в размер на *** лева, за доказване на който
разход по делото е представен Договор за правна защита и съдействие. От
последния се установява, че договорената между страните сума за адвокатско
възнаграждение е изплатена изцяло в брой.
По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 03.09.2021
г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на * лева, от
които * лева неолихвяема сума и * лева разноски по и.д., както и такса по
чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС – Кюстендил в размер на *
лева.
На 15.09.2021 г. по делото е постъпило възражение от длъжника за
намаляване до сумата от **.00 лева на размера на приетите за събиране в
полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, дължими в
изпълнителното производство.
С постановление от 15.09.2021 г., получено от длъжника на 17.09.2021
г., съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото
разноски.
От преводно нареждане от 16.09.2021 г. с наредител „Кюстендилска
вода“ ЕООД се установява, че длъжникът е изплатил сумата от * лева като
основание за плащането е посочено ИД 20215**400090. От така платената
сума съдебният изпълнител е разпоредил сумата от * лева да бъде
възстановена по сметка на длъжника като недължимо платена.
С постановление от 17.09.2021 г. ДСИ М. е приключила
изпълнителното производство поради погасяване на задължението. В същото
е отразено, че таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК не се дължи, тъй
като длъжникът е внесъл сумата в срока за доброволно изпълнение.
Анализът на така установеното от фактическа страна налага
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1
ГПК, поради което е допустима. Настоящият съдебен състав не споделя
доводите на взискателя, че жалбата е процесуално недопустима поради липса
2
на правен интерес от обжалване, тъй като постановлението срещу което е
насочена, не е влязло в законна сила.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство,
поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи
правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. В разглеждания
случай не са налице хипотезите, уредени в разпоредбата на чл.79 ГПК, които
дерогират отговорността на длъжника за сторените в изпълнителното
производство разноски.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
относно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:
В Наредба 1 от 09.07.**4 г са определени минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗА размерът на
адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
– в този смисъл е определение № 403/01.12.**8г. по ч.гр.д. № 1762/**8г. на
ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1 от 09.07.**4 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на *** лева. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е
подал молба за образуване на изпълнителното производство. В случая не е
реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на
вземането /същото е изплатено от длъжника в срока за доброволно
изпълнение/, при което няма основание в тежест на последния да се възлагат
разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
Поради изложеното взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.**4 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на ** лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от
3
Наредбата. При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност
на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от
ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния
изпълнител в размер на *** лева като прекомерно следва да бъде намалено до
размер на сумата от ** лева.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 15.09.2021 г., издадено от Държавен
съдебен изпълнител към РС – Кюстендил по изпълнително дело №90/2021 г.
по описа на СИС при КнРС, по силата на което съдебния изпълнител С.М. е
признала като разноски в изпълнението платения от взискателя ЕВГ. СТ. Й.
на адв. М.М. адвокатски хонорар за сумата над ** лева до *** лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело №90/2021 г. по описа на СИС при КнРС, дължими от
„Кюстендилска вода“ ЕООД от *** лева и определя размер от ** лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4