РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Пловдив, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225300101335 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. Х. Х. и Т. А. Х. срещу община
Пловдив.
Ищците твърдят, че на 14.05.1958 г. на Х. Ф. А. ,баща на първия ищец, е
отстъпено безвъзмездно правото на строеж върху имот, частна общинска собственост.
Строителството било реализирано през 1958 г. като родителите на първия ищец
построили 3-етажна сграда, а през 1999 г. била надстроена таванска стая на 4 етаж.
Ищците твърдят, че за сградата е съставен констативен нотариален акт през
2010 г. и същата е заснета в КККР . През 1992 г. ищците като съпрузи станали
собственици на сградата въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, като през целия период владеели
добросъвестно имота. Община Пловдив едностранно прекратила безвъзмездно
отстъпеното право на строеж и през 2016 г. издала заповед за събаряне на сградата,
която влязла в сила на 22.02.2017 г. С молба вх.№ 17970 от 05.06.2023г. ищците
конкретизират претенциата си като твърдят, че са собственици на **************
масивна сграда, с идентификатор 56784.520.696.1 , област ********, община Пловдив,
гр. ********, район **********, п.к. 4000, ул. "******" № *. През 2016 община
Пловдив стартира процедура по издаване на констативен акт, въз основа, на който била
издадена Заповед №**-**-**** от **.**.****г., с която на основание чл.225а, ал.1 от
Закона за устройство на територията, било разпоредено премахването на незаконен
1
строеж, представляващ “******************”, изпълнен в поземлен имот с
идентификатор №56784.520.696 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град ********. Заповедта била принудително изпълнена въз основа на Определение №
914/07.06.2022г. по ч.адм. дело №1446/2022г. на IX състав, по описа на
Административен съд- Пловдив. Твърдят, че доколкото със Заповед № **-**-**** от
**.**.****г. на Кмета на район „**********", се отнемало правото на застрояване в
обема на действащият към учредяването на това право план, същото отнемане се
осъществявало в противоречие на закона, който указвал изрично, че отнемането на
учреденото право не може да става едностранно, а при съгласие на двете страни.
Считат, че в тази хипотеза ищците са добросъвестни владелци и могат да поискат от
собственика на земята- община Пловдив да им заплати построеното. Ищците твърдят,
че **************та им жилищна сграда е премахната в дните на коледните празници
от **.**.****г. до към **.**.****г., като премахването е било осъществено при висящ
съдебен спор между страните. Ищците искат съдът да постанови решение, с което да
осъди ответната община да им заплати сумата в размер на 500 000 лева,
представляваща стойността на съборената им жилищна сграда, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане. До пълното изпълнение на сумата от 500 000 лева,
искат да им се признае по отношение на община Пловдив, право на задържане на
имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната община, с който се
оспорват предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение от 01.09.2022 г. исковата молба е върната поради неизпълнение
на указания за отстраняване на нередовности. С определение № 432 от 23.11.2022 г. по
в.ч.гр.д. № 466 от 2022 на Апелативен съд- Пловдив съдебният акт е отменен и делото
е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия след допълнителна
преценка за съответствието на исковата молба с останалите изисквания на чл. 127 и чл.
128 ГПК. В определението е посочено, че ищците са въвели твърдения, от които
произтича спорното право и са отправили искане, съответно на твърденията.
С определение от о.с.з. от 17.10.2024 г. производството по делото е спряно до
приключване на административно дело с предмет изтичане на срока за изпълнение на
заповедта за събаряне на сградата. С определение № 396 от 03.12.2024 г. по в.ч.гр.д. №
519 от 2024 на Апелативен съд- Пловдив съдебният акт е отменен и делото е върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия, като са дадени разяснения, че от
значение за спора не е дал правото на принудително изпълнение продължава да
съществува, а обстоятелствата относно извършването на строежа, неговия характер и
2
съществуване, съответно действията на собственика след твърдяното прекратяване на
правото на строеж.
Предвид изложеното до момента, съдът намира, че правната квалификация на
иска е по чл. 72 ЗС.
В този насока са разясненията дадени с Решение № 1162 от 18.11.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 4998/2007 г., II г. о., съгласно което претенцията за заплащане на
стойността на извършени подобрения в недвижим имот е частен случай на основния
принцип в гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Владелецът (добросъвестен или приравнен на добросъвестен при условията на чл. 70,
ал. 3 ЗС), който подобрява имота, при отстраняването му обеднява за сметка на
собственика, тъй като подобренията като принадлежност към главната вещ на
основание чл. 97 ЗС или ако става въпрос за постройки при условията на чл. 92 ЗС,
остават притежание на собственика на вещта (земята). От друга страна собственикът
се обогатява, защото получава по-скъп имот, следователно разместването на
имуществени блага настъпва между собственика и лицето, извършило подобренията.
А щом като правото да се търси възстановяване на разходите произтича от забраната
за неоснователно обогатяване, то претенцията е облигационна затова пасивно
легитимирано да заплати обезщетението на неоснователно обеднилия се е лицето,
което е било собственик към момента на обедняването. В тази насока е и съдебната
практика- ППВС 6/1974 г. т. VI от мотивите, решение № 2349/1995 г. IV г. о.
Съгласно Решение № 75 от 19.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3626/2022 г., IV г. о.
суперфициарът, който е и възложител на неприключилото до покрив строителство, ще
има правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен подобрител, защото е придобил правото
на строеж на валидно законно основание и упражнявайки правата на собственик е
възложил и финансирал извършването на подобренията. (т. 6 от ППВС 6/1974 г. и ТР
№ 1/2012 г. ОСГК на ВКС).
Съгласно представеното извлечение от протокол № ** от **.**.**** г. на
изпълкома на ГНС на Х. Ф. А. е отстъпено безвъзмездно право на строеж върху парцел
* кв. ****, ул. ****** № *. Въз основа на това право върху имота в неустановен по
делото момент е била изградена сграда.
С нотариален акт № ** от *.**.**** г. З. О. А. и С. М. А. продават на сина си А.
С. А. паянтова къща, находяща се в гр. **********, ул. ****** № *, състояща се от
стая и кухня, със застроена площ от ** кв.м.., построена в парцел *, кв. ****, срещу
задължението за издръжка и гледане. Съгласно представените документи,
удостоверяващи идентичност на ЕГН, лицата са с променени имена, съответно: З. О.
А., Х. Ф. А. и А. Х. Х.. Прехвърлянето на правото на собственост е станало по време
на брака на А. Х. с Т. Х. и е възникнало в режим на СИО.
3
Съгласно констативен нотариален акт от **.**.**** г. А. Х. А. (Х.) и Т. А. А. (Х.)
са признати за собственици на сградата с идентификатор 56784.520.696.1, с адрес: гр.
**********, ул. ****** № * с площ от ** кв.м., брой етажи *.
При тези данни може да се направи извод за извършена промяна и надстрояване
на сградата в периода от **** г. до **** г. От ангажираните по делото доказателства
не се установява сградата да е била изградена в обем до *етажа преди прехвърлянето
от **** г.
Съгласно заповед № **-**-**** от **.**.**** г. е постановено да бъде
премахнат незаконен строеж ************** жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор 56784.520.696 по КК на гр. *********, УПИ *-****, ****, ****, ****,
****, кв. ****, с административен адрес: бул. ****** № *, извършен без одобрени
проекти, без разрешение за строеж. Съгласно посочения в заповедта констативен
констативен протокол от **.**.**** г. (приложен към ч.гр.д. № 13265/2022 г. на РС-
Пловдив) едноетажната постройка в поземления имот е премахната, изпълнена е нова
************** сграда с приблизителни размери от ** кв.м., със стоманенобетонови
колони и плочи, с ограждащи тухлени стени, измазана и боядисана, като не били
предоставени строителни книжа. В заповедта е посочено, че сградата не представлява
търпим строеж.
Между страните не е спорно, че заповедта е влязла в сила и поради това е
подлежала на изпълнение, като на ищците е изпратена покана за доброволно
премахване на строежа. Също безспорно е и обстоятелството, че в хода на процеса в
края на **** г. сградата е премахната принудително от ответника.
Между страните е налице неприключило производство по адм.д. № 571/2023 г.
на Адм. съд- Пазарджик, по което е предявен иск за установяване, че не се дължи
изпълнение на заповедта от **** г., като е допуснато спиране на нейното изпълнение с
определение от 08.02.2023 г. (след фактическо премахване на строежа).
По реда на чл. 207 ГПК е допусната и приета СТЕ, която определя пазарната
стойност на процесната сграда в размер на 291100 лева.
От така събраните доказателства с категоричност се установява, че в полза на
праводателя на ищците е било учредено право на строеж върху държавна земя през
1958 г. От протокола на ГНС не се установява конкретното основание и ред, по който е
станало това, но доколкото не се оспорва от ответника следва да се приеме, че е
възникнало валидно право на строеж върху имота.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 34 от 12.VIII.1987 г.
по гр. д. № 12/87 г., ОСГК отстъпването на право на строеж върху държавна земя е
често практикуван способ, чрез който гражданите и обществените организации
4
придобиват собствеността на жилища, вили, ателиета или гаражи. Разпоредбите, които
регламентират отстъпването на това право, се съдържат в редица нормативни актове.
Такива са например разпоредбите на чл. 15, 15в и 15г ЗС (в момента отменени), чл.
117, 120, 121, 124 - 133 ЗТСУ (отм.), чл. 103 - 108 от Наредбата за държавните имоти
(отм.).
Правото на строеж по смисъла на чл. 63 ЗС е типично вещно право върху чужда
вещ. Вещният му характер се състои в това, че както собственикът на терена, така и
всички други лица са длъжни да не предприемат срещу него действия, несъвместими с
неговото съществуване, които могат да го нарушат или обременят. Веднъж учредено,
вещното право на строеж следва обременения с него участък земя и при
прехвърлянето му на друг собственик. То може да бъде защитено както с всички
вещни искове за защита на собствеността, така и с всички искове за вреди и загуби.
Както бе посочено по-горе в полза на праводателя на ищците се установява, че
е възникнало право на строеж върху имота, като е била изградена едноетажна
постройка, която е станала собственост на Х. Ф. А. и З. О. А. в режим на СИО. Тук
следва да се направи разграничение между съществуването на право на строеж,
реализирането на строежа и придобиване на право на собственост върху построеното,
от една страна и законността на строежа, като изискване за съответствие със
създадените административни правила.
Правото на строеж по чл. 63 ЗС предвижда възможност едно лице да придобие
ограничено вещно право върху чужд имот и чрез реазирането му да стане собственик
на изграденото. Учредяването на правото на строеж и възникването на право на
собственост върху изградената постройка не зависят от това дали има позитивна
административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим
за извършване на определени действия. След изграждането на постройката до ниво
груб строеж, правото на собственост върху нея възниква независимо от това дали
строежът отговаря на предвижданията на плана, на строителните изисквания и
независимо от това дали има издадено разрешение за строеж.
Съобразно така уреденото правило праводателите на ищците са придобили
правото на собственост върху изградената от тях едноетажна постройка, а след като
вече е реализирано, правото на строеж не може да бъде отнето /аргумент от мотивите
към ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС/ В този смисъл
Решение № 99 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2021 г., I г. о. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗС, която предвижда, че при разрушаване
/погиване/ на сградата правото на строеж се запазва и носителят му има право да
изгради сградата наново в същия обем в рамките на петгодишен срок- чл. 67 ЗС. В
този смисъл Решение № 40 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2017 г., II г.о. и
5
Решение № 178 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 972/2010 г., I г. о.
Наличието на учредено право на строеж обаче не изключва незаконността на
изграденото от носителя на това право и възникването на необходимост от неговото
премахване. Точно в тази насока е представената по делото заповед от **.**.**** г.,
като причините за постановеното премахване са липсата на одобрени проекти и
разрешение за строеж. С този административен акт не се отнема учреденото през 1958
г. правото на строеж, както се твърди в исковата молба, защото в него не се съдържа
подобно изявление. Заповедта представлява влязъл в сила административен акт,
постановен с участието на ищците, от който се установява, че изградената от тях *-
етажна масивна жилищна сграда представлява извършен незаконен строеж, тъй като
естеството и резултатът от строителните дейности изисква снабдяването със
строително разрешение и одобрен инвестиционен проект. Такива документи не са
представени от ищците, нито по административното производство, нито по
настоящото дело.
Поради изложеното не се доказва да е налице едностранно отнемане на
съществувало право на строеж върху поземления имот и предявеният от ищците иска
за заплащане на извършени от тях подобрения следва да бъде отхвърлен.
На следващо място трябва да се посочи, че ищците не могат да бъдат
обезщетени за извършените от тях в имота подобрения- изграждане на *-етажна
жилищна сграда, и поради установената с влязъл в сила административен акт
незаконност на извършения строеж. С т. 7 от Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.
дело № 9/74 г. на Пленума на ВС по приложението на чл. 72 и 74 ЗС е изразено
становището, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен
ако собственикът на имота желае да ги запази. Прието е, че не е налице подобрение на
недвижим имот с извършеното в него незаконното строителство, което подлежи на
премахване или отнемане в полза на държавата, че такова изменение на имота не води
до увеличаване на стойността му, ако собственикът иска премахване на направеното.
Ако собственикът приема имота в застроено състояние това строителство следва да се
третира като подобрение на имота, а стойността му да се определи, като се държи
сметка, че е възможно премахването му.
Ето защо предявените от ищците срещу общината искове за заплащане на
обезщетение за извършени в имота подобрения се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
В заключение следва да се посочи, че с оглед въведените от ищците
обстоятелства, на които основават исканията си, настъпилото в хода на процеса
събаряне на сградата не е част от фактическия състав. Ако ищците твърдят, че за
общината не е съществувало право да изпълни заповедта и да събори жилищната
6
сградата имат възможност да защитят правата си по друг ред.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредбата
за заплащането на правната помощ в размер на 400 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Х. Х., ЕГН ********** и Т. А. Х., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. ********, ул. ****** № *, срещу Община Пловдив, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. ********, пл. „Стефан Стамболов” № 1 искове за ОСЪЖДАНЕ
на Община Пловдив, да заплати на А. Х. Х. и Т. А. Х., сумата от 500 000.00 лева–
обезщетение за извършени в поземлен имот с идентификатор 56784.520.696 по КК на
гр. ******** подобрения, изразяващи се в стойността на изградена в имота *-етажна
жилищна сграда с идентификатор 56784.520.696.1, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. Х. Х., ЕГН ********** и Т. А. Х., ЕГН **********, да заплатят
на Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. ********, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, сумата от 400.00 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7