№ 234
гр. гр.Несебър, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря М. Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100654 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
От ищеца „***********“ ЕАД срещу ответника Агенция „*********“ са предявени иск по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата от 951,75 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение въз основа на застраховка „Каско +“ по щета №
44010312200169, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
както и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за присъждане на сумата от 82 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 29.07.2022г. – 19.06.2023г. Ищецът излага, че между него и Д.
И. И. е действала застрахователна полица № 440121031021159, със застраховка „Каско +“, със
срок на действие 10.05.2021г. – 09.05.2022г. по отношение на МПС „Мерцедес” с рег. № *******.
Сочи, че въз основа на уведомление за щета при ищеца била образувана щета № 44010312200169.
Навежда, че щетата била образувана във връзка с ПТП, настъпило на 07.01.2022г., около 20:20
часа, по път I-9, с посока на движение от гр. Бургас към гр. Обзор, на 20 км. преди гр. Обзор.
Излага, че водачът на автомобила „Мерцедес”, управлявайки автомобила преминал през
несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, вследствие на което по МПС-то са
нанесени материални щети – по предна дясна и задна дясна гума. Сочи, че във връзка с щетата от
ищеца била заплатена сумата от 627,03 лв. – застрахователно обезщетение, а така също и сумата от
324,72 лв. – за транспортиране на автомобила. Излага, че със заплащането на обезщетението
застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице. Развива съображения в насока, че
ответникът е следвало да стопанисва и управлява пътищата, като поради неизпълнение на това
задължение е причинена сочената вреда. Навежда, че е изпратена покана до ответника за
възстановяване на сумите, но това не е сторено. С тези доводи моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Агенция „*********“ са постъпили отговор на
исковата молба вх. № 7080 от 31.07.2023г. и отговор на исковата молба вх. № 11845 от
1
18.12.2023г. Предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Излага се, че ищецът не
е ангажирал доказателства за твърдяната неравност на пътното платно. Обръща се внимание, че не
са посочени размери на същата, поради което не би могло да се направи мотивирано заключение
дали преминаването би могло да бъде избегнато от водача. Акцентира се върху липсата на
съставен протокол за ПТП от компетентните органи. Навеждат се съображения за липса на
предпоставките по чл. 50 от ЗЗД. Развиват се доводи в насока, че не е налице виновно поведение
на служители при ответника. Акцентира се върху договор за възлагане на обществена поръчка №
РД-38-8/30.03.2020г., с който дейностите по пътния участък са възложени на Консорциум
„*******“, ЕИК *********. Навежда се, че видно от приложено писмо от 21.12.2021г. на път I-9
от км 173 + 400 до км 229 + 940, където попада и процесният участък, са зададени дейности, които
да се извършват в срок до 23.12.2021г. – изкърпване на настилката със студена асфалтова смес –
ръчно. Твърди, че в участъка са поставени множество предупредителни пътни знаци. Счита, че от
агенцията са изпълнени задълженията по Закона за пътищата. Навежда се, че скоростта, с която
водачът е управлявал е причина за произшествието. Излагат се доводи в тази насока, като се
твърди, че е налице и съпричиняване от страна на водача. С тези доводи моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.
От третите лица помагачи - „*******“ ЕАД, „*********“ ЕАД, „**********“ АД,
„*********“ ЕАД и „*******“ АД, не е взето становище по предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е между него и Д. И. И. е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е
настъпило събитие - ПТП, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
От фактическа страна по делото се установява, че между ищеца и Д. И. И., като собственик
на лек автомобил Мерцедес” с рег. № *******, е сключена застраховка „Каско +”, обективирана в
застрахователна полица № 440121031021159 от 10.05.2021г. – с период на покритие 10.05.2021г. –
09.05.2022г. (на л. 12 от делото).
По делото се установява и настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на
сключения договор за застраховка, за което застрахователят носи риска. Такова събитие е
реализирането на ПТП от застрахования автомобил на 07.01.2022г. около 20:20 часа, по път I-9, с
посока на движение от гр. Бургас към гр. Обзор, на 20 км. преди гр. Обзор. Този факт се
установява на първо място от уведомление за щета от 10.01.2022г. (на л. 11 от делото), в което св.
И. е посочил, че при управление на автомобила е попаднал в дупка с двете гуми. Този механизъм
се потвърждава от показанията на свидетеля И.. От показанията му се установява, че на
07.01.2022г., вечерта, управлявал автомобила по пътя от гр. Бургас към гр. Варна, в условия на
дъжд и мъгла, като пътят бил осеян с неравности. Установява се, че при навлизане в един от
завоите всичко по колата издрънчало, като с дясната си част – с предна и задна десни гуми,
автомобилът попаднал в неравност на пътя, като предната гума била спукана, а задната – с
огромен балон и системите на автомобила започнали да сигнализират за това. И. продължил
движението си още около 200 метра, за да може да отбие в страни от пътя, като впоследствие се
2
наложило автомобилът да бъде транспортиран с пътна помощ до гр. Варна. Наложило се И. да
купи две нови гуми, като щетите за това му били възстановени от застрахователното дружество –
ищец. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и логични и съответстващи на
останалия доказателствен материал. Механизмът на ПТП се потвърждава и от изготвената и
приета по делото съдебно-автотехническа експертиза (на л. 174 – л. 191 от делото). От
заключението на вещото лице се установява, че подобни повреди (по предна и задна дясна гума) са
в причинна връзка с установения механизъм на ПТП – попадане в „дупка“ на пътя. Самото вещо
лице е осъществило оглед на процесния участък и е установило извършени ремонти на целостта на
пътя, като е дало заключение (отговор на въпрос 4), че са налице достатъчно данни за
съществуване на твърдяната неравност в посочения от ищеца пътен участък (видно е, че вещото
лице е взело предвид и показанията на св. И., а така също и изготвения снимков материал във
връзка с инцидента). От заключението на вещото лице се установява, че степента на увреда е
получена от дълбочината на дупката дори и при управление на автомобила с ниска скорост
(изводът на вещото лице е, че висока скорост в участъка не може да бъде поддържана). От самия
характер на щетите вещото лице е направило извод, че скоростта не е била висока, тъй като са
налице щети, нанесени от срязване на гумите (а при по-висока скорост, вкл. при скорост над 30-40
км/ч е щяло да се стигне и до повреди по окачването на автомобила – отговор на въпрос 6). При
огледа е констатиран знак В-26 в участъка с ограничение на скоростта от 30 км/ч, но изводът на
вещото лице е, че водачът не е превишил тази скорост (като неговите данни за управление с 40
км/ч са по-скоро субективни възприятия), тъй като управление с по-висока скорост е било
невъзможно при установената обстановка, а е щяло да доведе и до по-големи щети, каквито в
случая не е имало. Освен това движението след инцидента до отбивка на пътя не е повлияло на
щетите, тъй като гумите са били срязани още с попадането в неравността. Съдът кредитира в
пълнота както свидетелските показанията на свидетеля, така и заключението на автотехническата
експертиза (като обективно, компетентно и безпристрастно). Видно е, че механизмът на ПТП се
установява еднозначно от всички доказателства, като показанията на свидетеля се допълват и
потвърждават (вкл. относно скоростта на движение) от експертното становище на вещото лице.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че застрахователното събитие
не е доказано по делото. Вярно е, че не е съставен протокол за ПТП, но принципно дори и такъв да
беше съставен това не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието
и с други доказателствени средства. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. В такава
насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, напр. Решение
№ 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК. В случая са налице показания на
свидетел - очевидец на произшествието, които установяват по категоричен начин механизма на
ПТП, който се потвърждава (от техническа страна) от вещото лице по изготвената експертиза. По
делото се установи, че причината за инцидента е наличието на неравност по пътя, в която гумите
на автомобила пропаднали. Свидетелските показания на свидетеля са, че автомобилът се е движел
бавно, т.е. скоростта му е била съобразена с характеристиките на пътя, но въпреки това
произшествието настъпило (такъв е и изводът на вещото лице от техническа гледна точка с оглед
установеното състояние на автомобила). Причината за настъпването му е състоянието на пътя,
което е видимо и от снимковия материал, приложен към исковата молба и към експертизата. Ето
3
защо съдът не възприема доводите, че е налице съпричиняване от страна на водача, тъй като
скоростта му е била достатъчно ниска, а от заключението на вещото лице се установява, че
повреди като процесните се получават при ниска скорост (изводът на вещото лице е, че скоростта е
бил по-ниска от разрешената за пътния участък). Освен това няма данни застрахованият
автомобил да се е движел с несъобразена скорост. Дори и да е бил наличен знак за неравности по
пътя, това няма как да освободи собственика на пътя от отговорността му, този знак може
единствено да предупреди за намаляване на скоростта, а в случая се установява, че водачът се е
движел с достатъчно ниска скорост. Приложените уведомление до ТРП Бургас 2019 (на л. 101 от
делото) и количествено стойностна сметка (за м. 01.2021) не могат да докажат, че пътят е бил
поддържан и изправен, тъй като дори и да са извършвани действия, касаещи пътния участък (за
което няма доказателства), обективното му състояние от 07.01.2022г. се установява от показанията
на свидетеля и се потвърждава от заключението на вещото лице (впрочем и от АПИ – с писмо от
21.12.2021г. до ТРП Бургас е констатирано наличието на „опасни и дълбоки дупки“, като е даден
срок за отстраняването им до 23.12.2021г., но не се ангажирани доказателства, че това е сторено в
срока или до 07.01.2022г.).
Съдът намира за доказана по делото и причинно-следствената връзка между настъпилото
ПТП и нанесените щети по управлявания от св. И. автомобил. В тази връзка на първо място следва
да се отбележи, че съдът намира за доказано по делото обстоятелството, че към 07.01.2022г. на
процесния участък от пътя е била налична неравност, изразяваща се в дупка на пътното платно.
Този факт се установява от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, като не са
налице никакви основания тези показания да не бъдат кредитирани. Освен това както се
установява от приетата по делото съдебно автотехническа експертиза от техническа и практическа
гледна точка при досега с описаната неравност (и установена от вещото лице) е възможно да се
получат обезщетените от застрахователя увреждания. От вещото лице е направен извод, че и при
движение с ниска скорост биха могли да настъпят описаните вреди, като при тези вреди скоростта
не би могла да бъде по-висока. Както се установява пътят е бил в лошо състояние и не е
позволявал движение с висока скорост, но и при движение с по-ниска скорост не е имало как да се
избегне пропадането в неравност от пътното платно. Съдът намира, че с показанията на св. И. се
установява релевантният за спора факт, че към момента на настъпване на произшествието
състоянието на пътя е било такова и това е довело до преминаване на гумите през неравност на
пътя.
Същевременно съдът намира, че ответникът отговаря за поддържането на пътното платно в
изправно състояние. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП Агенция ********* осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Отделно от това нормата на
чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава собствениците или администрацията, управляваща пътя, освен да го
поддържат в изправно състояние и да сигнализират незабавно препятствията по него, респ. да ги
отстраняват във възможно най – кратък срок. В конкретния случай наличието на неравности на
пътното платно, изразяващи се в множество „дупки“ по път I-9, с посока на движение от гр. Бургас
към гр. Обзор, на 20 км. преди гр. Обзор, представлява препятствие по смисъла на посочената
разпоредба, което е създавало опасност за движението, с оглед липсата на съответната
сигнализация на място (като дори и да е наличен знак за неизправности, това не освобождава
администрацията от задължението й да поддържа пътя). Налице е неизпълнение на задълженията
на служителите на АПИ за своевременно отстраняване на препятствието чрез провеждане на
нужния ремонт, за сигнализирането му до тогава (и то непосредствено – преди опасните участъци)
4
и за организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му. Задължението на
агенцията относно поддържането на републиканските пътища се изразява в привеждането им в
такова състояние, че да са годни за осъществяване на функциите им по придвижване на МПС.
Фактът, че е допуснато на пътното платно да се образуват неравности е в разрез именно с това
задължение на АПИ.
За да се установи причинната връзка между бездействието на служители на ответника и
вредоносния резултат, съдът е длъжен да установи задължението за действие, което не е изпълнено
и дали вредите са последица на това неизпълнение или се дължат на друга причина. В случая с
оглед на гореизложеното се установява, че служителите на АПИ не са изпълнили задълженията си
по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 167 ЗДвП за отстраняването на препятствието и сигнализирането му с
предвидените за това означения. По делото не се спори, че собственик на процесния път (на
основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗДС вр. чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България) е
Държавата, като съгласно чл. 14, ал. 1 ЗДС вр. чл. 30, ал. 1 ЗП същият е следвало да се управлява
от Агенция ********* с грижата на добрия стопанин. С оглед на това, че наличието на неравност
на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които АПИ е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен
това отговаря и за управлението на пътя, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването й, АПИ отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Относно размера на застрахователното обезщетение е налице задължителна практика на
ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК (решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г.,
решение № 79/02.07.2009г. по т. д. № 156/2009г. и решение № 6/02.02.2011г. по т. д. № 293/2010г.,
всичките на I т. о. на ВКС), съгласно която размерът на застрахователното обезщетение се
определя по действителната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на застрахователното събитие, без да се прилага коефицент за овехтяване. Съдът намира
за доказано по делото, че вследствие на настъпилото ПТП по автомобила са възникнали щети,
изразяващи се в повреда на предна и задна дясна гума. Съгласно заключението на САТЕ
имуществените вреди, нанесени на процесния автомобил отговарят на цената, образувана и
приложена в калкулацията по делото. Вещото лице е оценило щетите по гумите на 677,68 лв., а
определеното застрахователно обезщетение е било в размер на 627,03 лв., което и според вещото
лице е в границите на установените щети. Наред с това по делото безспорно се установява (от
показанията на св. И. и приложените към исковата молба доказателства, обсъдени и от вещото
лице), че автомобилът е бил репатриран от „Съюз на българските автомобилисти“, за което била
заплатена в полза на този съюз от застрахователя сумата от 324,72 лв. (видно и от фактура на л. 42
– л. 43 от делото, ведно с преводно нареждане – на л. 44 от делото). Налага се извод, че
претенцията е доказана и по своя размер (с оглед заключението на вещото лице и представените
доказателства за действителна стойност на сменените части и ремонта). От момента на
извършеното плащане (видно от платежното нареждане на л. 39 от делото сумата на св. И. от
627,03 лв. е заплатена на 11.01.2022г., а сумата към „СБА“ – на 17.03.2022г.) е възникнало
регресното право на застрахователя по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, поради което се налага извод, че е
настъпила и изискуемостта на вземането.
От изложеното може да се направи краен извод, че предявеният иск за сумата от 951,75 лв.
– преки вреди от настъпилото ПТП (от които 627,03 лв. – заплатени за смяна и ремонт на гуми и
324,72 лв. – за извършено репатриране на автомобила) е основателен и следва да бъде уважен в
пълния предявен размер.
5
По предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за периода 29.07.2022г. – 19.06.2023г. Както се посочи на 11.01.2022г. и 17.03.2022г. за
ищеца е възникнало регресното право на застрахователя за плащане на щетите, като на ответника е
пратена и регресна покана (на л. 7 от делото), връчена на 29.07.2022г. (разписка на л. 8 от делото).
Следователно и по арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД ответникът действително е изпаднал в забава от
29.07.2022г. При извършена преценка по чл. 162 ГПК съдебният състав достигна до извод, че
претенцията от 82 лв. – лихва за забава за този период е в рамките на дължимата законна лихва
върху главницата от 951,75 лв., поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен и по
размер и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски: 480 лв. с ДДС – възнаграждение за един адвокат; 100 лв. – платена държавна такса, 50
лв. – депозит за свидетел и 300 лв. – депозит за съдебна – автотехническа експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „*********“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. ******** район *******, бул. ******** № 3, да заплати на „***********“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******** бул. "**********, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 951,75 лв., представляваща регресно
вземане по платено застрахователно обезщетение въз основа на застраховка „Каско +“ по щета №
44010312200169, за ПТП, настъпило на 07.01.2022г. по път I-9 в посока от гр. Бургас към гр.
Обзор, на 20 км. преди гр. Обзор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.06.2023г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 82 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 29.07.2022г. –
19.06.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 930 лв., представляваща направени
по делото разноски, от които 100 лв. – за платена държавна такса, 300 лв. – депозит за изготвяне на
експертиза, 50 лв. – депозит за свидетел и 480 лв. с ДДС – платено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника -
„*******“ ЕАД, „*********“ ЕАД, „**********“ АД, „*********“ ЕАД и „*******“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6