Протокол по дело №250/2023 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 332
Дата: 17 юли 2023 г. (в сила от 17 юли 2023 г.)
Съдия: Зоя Стоилова Шопова
Дело: 20235400500250
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 332
гр. Смолян, 14.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно
гражданско дело № 20235400500250 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят В. В. М., редовно призован, не се явява, вместо
него адв. О. надлежно упълномощена.
Въззиваемият ГД "Гранична полиция" към МВР, редовно
призован, се представлява от юриск. М.Х..
Адв. О. – Моля да бъде даден ход на делото.
Юриск. Х. – Моля да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки, следва да бъде
даден ход на делото и затова
О п р е д е л и:
Дава ход на делото.
Адв. О. – Нямам други искания.
Юриск. Х. – Нямам други искания.
Съдът намира, че настоящето дело следва да бъде спряно на
основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във връзка с чл.631, ал.1 от ГПК,
по следните съображения:
1
По в.гр.д.№193/2023 г. по описа на С. окръжен съд е отправено до
Съда на Европейския съюз преюдициално запитване по следните
въпроси:
1.Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО,
както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява по-
кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по
общия ред, важащ за работниците в частния сектор, да се прилага и за
работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите,
работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по
чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/,
довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е
свързана с допустима от законодателството цел, а именно:
Една група работници в публичния сектор, натоварени с особено
важните задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението /в случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1
от Закона за министерството на вътрешните работи, работещи на
смени и полагащи нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно
положение:
а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор,
натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита
на населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая
останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за
министерството на вътрешните работи/, но се ползват от същите
придобивки /напр. допълнително възнаграждение за прослужено
време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, по-
високи обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение
и други/, от които се ползват и полагащите нощен труд на смени
полицаи и пожарникари;
б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на
2
смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по
причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по
охрана на обществения ред и защита на населението, заради които
задачи тези придобивки са предоставени на една цяла група
работници от публичния сектор /всички държавни служители по
чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/ ?
2. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО,
както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз
следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на
задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело №
1/2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданската колегия/, ако това прилагане би довело до
резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви
въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на
обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от
закона цел и не е съразмерно на тази цел?
По това преюдициално запитване е образувано на 13.07.2023 г.
дело пред Съда на Европейски съюз с № С-435/23 г. Произнасянето по
това дело на СЕС има значение за настоящия спор, предвид и това, че
решението на СЕС е задължително за съдилищата на основание чл.633
от ГПК.
По изложените съображения С.ят окръжен съд
О п р е д е л и:
Спира производството по в.гр.д.№250/2023 г. по описа на С.
окръжен съд на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК във връзка 631 от
ГПК до приключване на дело С-435/23 г.на Съда на Европейския
съюз.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок, считано от днес пред ПАС.
3

Протоколът написан в с.з..
Заседанието закрито в 11.15 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4