Р Е Ш
Е Н И Е
№ 970
гр. Пловдив, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХХV н.с., в публичното заседание на единадесети юни, през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието
на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2347/2020
г. по описа на ПРС, ХХV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 20-1030-001415 от 24.02.2020 г. на Началник група,
Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив, с което на П.И.К., ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ - „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на
чл.104Б, т. 2 от ЗдвП.
Жалбоподателят П.И.К. редовно и своевременно
призован, не се явява в съдебно заседание. За същия се явява адв. Ж.П., който
поддържа жалбата и моли съда за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Оспрова се извършването на процесното
административно нарушение.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето,
което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят П.И.К. е правоспособен водач на
моторни превозни средства от 2018 г., притежаващ категории „В”, „М”.
На 28.01.2020г., жалбоподателя управлявал лек
автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № …, лична собственост, в гр. Пловдив, към
кръговото кръстовище на бул. „Освобождение“ с ул. „Проф. Цветан Лазаров“. По
същото време към посоченото кръстовище, се движел полицейски автомобил, в който
била и свидетелката А.Х.К. – м. и. при група „Сигма“, сектор „СПС“ при ОДМВР
Пловдив. Пред очите на св. К. – актосъставител, управлявания от жалбоподателя К.,
лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № …, лична собственост, навлязъл в кръговото
кръстовище на бул. „Освобождение“ с ул. „Проф. Цветан Лазаров“ – път отворен за
обществено ползване, като използвал пътя за цели различни от целите за които е
предназначено превозното средство - за превоз на хора и товари, а именно - извършил
резки маневри, преднамерено изваждащи моторното превозно средство от контрол,
чрез презавиване, до загуба на сцепление на задните гуми „дрифт“, като блокирал
движението. Автомобила управляван от жалбоподателя се движел странично в
кръстовището, като не се движел с четирите си гуми напред, а настрани, като се
пързалял по пътя, като задницата изпреварила предницата, завъртяла се леко,
като по този начин изминала половината кръгово кръстовище. В автомобила на
жалбоподателя се возел и свидетеля В. Д. – приятел на К.. Посоченото станало
причина автомобила управляван от жалб. К. да бъде спрян за проверка, при която
се установила самоличността му.
След спирането на автомобила свидетелят К.
съставила на водача на лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № … П.К. акт – АУАН №
347726/28.01.2020г., за прието за извършено административно нарушение по
чл.104Б от ЗДВП, състоящо се в преднамерено изваждащи моторното превозно
средство от контрол, чрез презавиване, до загуба на сцепление на задните гуми
„дрифт“, като блокирал движението по път, отворени за обществено ползване който
използва за цели различни от превоз на хора и товари. При предявяване на акта
на нарушителя последният вписал, че няма възражения против констатациите по
акта. Възражения не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка било издадено на 24.02.2020г. атакуваното
наказателно постановление, в което НП обстоятелствата на нарушението с дадена
му правна квалификация по чл.104Б т.1 от ЗДВП били изложени по сходен начин
като тези в описателната част на акта.
Така изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. К. и частично
свидетеля Д., АУАН, справки за нарушител/водач, оправомощителна заповед.
Съдът кредитира като обективни показанията на
св. К., доколкото същите се ценят за последователни, логични, кореспондиращи и
допълващи писмените доказателства по делото, неоспорени от останалите ползвани
като годни гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира частично и показанията на св. Д.
– също като логични и съответстващи на останалия доказателствен материал, като
свидетеля посочва че жалбоподателя е влязъл в кръговото кръстовище с „малко
по-висока скорост“ и автомобила „съвсем леко поднесъл“, както и че видели
светлините от полицейската кола. Същите в крайна сметка до някъде са съответни
на показанията на св. К., дори внасят яснота и по отношение на въпроса, движел
ли се е жалбоподателя с по -висока скорост. По отношение на заявеното че
управлявания от жалбоподателя автомобил „съвсем
леко поднесъл“, съдът кредитира това, доколкото от една страна е въпрос на
субективно усещане, малко или много е поднесъл автомобила, а от друга и в
показанията на този свидетел прозираше желание да защити приятеля си и да му
създаде защитна позиция. Именно израз на това е заявеното от него че
автомобилът съвсем леко поднесъл, което обаче се явява в противоречие с
показанията на св. К., която заяви че в неестествено положение, странично, при
загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/, автомобила на жалбоподателя е
преминал половината кръгово кръстовище и тъй като е забелязал полицейския
автомобил, водача е прекратил изявите си. Ето защо, посоченото от св. Д. в тази
насока не се кредитира, тъй като показанията на св. К. изхождат от непредубеден
и незаинтересован от изхода на делото източник.
По отношение на АУАН № 347726/28.01.2020г. съставен
от св. К., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно
съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито
чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред
настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства,
опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН
обстоятелства на процесното нарушение. С оглед на посоченото по отношение
показанията на свидетеля Д., който заяви че според него дрифт нямало, просто
автомобила бил поднесъл съдът счита, че това в крайна сметка е субективната
оценка на свидетеля, която е различна от заключенията до които е достигнал актосъставителя
и съда.
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че жалбоподателят П.И.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение по чл.104Б т.1 от ЗДВП,
тъй като на 28.01.2020 г.
около 22:45 часа в гр. Пловдив на бул. Освобождение -кръгово кръстовище с ул. Проф.
Цветан Лазаров, като водач на лек автомобил - БМВ 320 Д с per № …,
лична собственост използва път, отворен за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,като
извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване,
до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/, като блокира движението.
За съда с оглед на наличните безспорни
доказателства – показанията на св. К. – последователни, обстоятелствени и
неопровергани от останалите доказателства, АУАН, частично показанията и на Д.,
който в крайна сметка не отрече че автомобила на жалбоподателя се е движел с по-висока
скорост, както и че е поднесъл, както не отрече и че жалбоподателя е възприел
светлините на полицейския автомобил и в последствие е била извършена полицейска
проверка, извършването на нарушението по чл.104Б т.1 от ЗДВП от страна на
лицето жалбоподател е категорично и безспорно доказано. Неоснователен е според
съдебния състав доводът на процесуалния представител на жалбоподателя за
недоказаност от страна на наказващият орган на вмененото за извършено от
санкционираното лице К. административно нарушение по чл.104Б т.1 от ЗДВП.
Възприемането от св. К. на автомобила на жалбоподателя който навлязъл в зоната
на кръговото кръстовище, извършвайки резки маневри водещи до преднамерено
изваждане на МПС извън контрол чрез презавиване, до загуба на сцепление на
задните гуми /дрифт/, плъзгайки се на четири гуми странично, частично потвърдено
от св. Д., който заяви че автомобила действително поднесъл, според съда са все
обстоятелства, насочващи съда към единствено възможен извод – че с поведението
си на процесната дата и час, като водач на моторно превозно средство
санкционираното лице е участвало в нерегламентирано ползване на път, отворен за
обществено ползване, за друга цел различна от целта да се придвижват хора и
товари, въпреки забраната за това. Нещо повече, рисковите маневри на водача –
настоящ жалбоподател, са предприети от него в тъмната част на денонощието,
когато видимостта е намалена и риска за участниците в движението е още
по-голям. Още по-укоримо е и обстоятелството че в автомобила на жалбоподателя е
имало освен него и още четири човека, което прави поведението на жалбоподателя
още по-опасно. Посоченото обстоятелство по-никакъв начин не е оправдателно, с
оглед наведените от защитата доводи, че жалбоподателя возел още 4 човека и
поради това ползвал автомобила именно за превоз на хора. Извършвайки движения
които водят автомобила до т.н. „дрифт“, е показателно че жалбоподателя ползва
пътя отворен за обществено ползване за цел различна от превоза на хора, и
наличието на такива в автомобила само прави стореното от него още по-укоримо.
Следва да се посочи, че се констатира от
съдебния състав липса на пълно изписване на цифровата квалификация на приетото
за осъществено от наказаното лице К. административно нарушение по чл.104Б от
ЗДВП в АУАН – дали се касае до т.1 или т.2 на чл.104Б от ЗДВП, но това се счете
за несъществено процесуално нарушение. Нормата на чл.42 т.5 от ЗАНН вменява
задължение за актосъставителя да посочи в акта законните разпоредби, които са
нарушени от субекта на административната отговорност, като нарушаването на това
задължение по чл.42 т.5 от ЗАНН според съда с оглед на безспорността на
извършването на нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДВП и обстоятелствата по
извършването му, на безспорността и за виновността на адресата на акта,
предопределят такова нарушаване като несъществено процесуално нарушение,
допуснато в хода на административното производство на този етап по съставянето
на АУАН. Този порок в АУАН само в частта при дадена цифрова квалификация на
процесното административно нарушение – дали се касае до предложение по т.1 или
т.2 на чл.104Б от ЗДВП, е преодолян от административно – наказващият орган при
упражняване на правомощията му по чл.52 ал.4 от ЗАНН по проверка на
законосъобразността и обосноваността на акта чрез възможността на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН „Наказателното постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”. В
излагане на обстоятелствата на нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДВП както в АУАН,
така и в НП няма разминавания, а и същите са по такъв начин изложени, за да е
наясно лицето нарушител за какво е подведено под административната отговорност
– по начин неограничаващ го в правото му на защита.
Нарушението е правилно подведено към
уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата
на нарушението всички такива, които са от значение за правилната преценка за
съставомерността на деянието като административно нарушение, а и за ясното и
пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което се подвежда под
административна отговорност.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
Правилно според съда административно –
наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба
на чл.175А ал.1 пр.2 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл.104Б т.1 от ЗДВП
административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази санкционна норма
предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца,
каквито са и наложени на К., като съдът и не би и могъл да ревизира тези
наказания евентуално в насока на намаляване на размера им.
В хода на административното производство съдът
не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да
опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно.
Не може според съда случаят да се квалифицира
и като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото от показанията на св. К. се
установи че жалбоподателя е извършил описаното нарушение, като е преминал
пързаляйки се странично на гумите си половината кръгово кръстовище. Това е
станало в тъмната част на денонощието и само факта че е възприел светлинните
сигнали на полицейския автомобил, което не се отрече и от св. Д. го е накарал
да преустанови извършваното, с което безспорно е застрашил всички участници в
движението. Без значение е дали точно в този момент е имало много автомобили,
факт е че там се е намирал най-малко полицейския автомобил в който се е движела
св. К., поради което и съдът приема че безпорно поведението на жалбоподателя е
било много рисково и неприемливо. Следва да се отбележи и факта че
жалбоподателя е сравнително млад водач, като е получил свидетелство за
управление на автомобил през юли 2018г., и през януари 2020г. предприема
рискова маневра с което застрашава не само своя живот и здраве, но и на
возените от него петима човека, и на всички останали участници в движението.
Поради изложеното самото процесно нарушение не се характеризира с някаква по –
ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, няма
и не са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или изключителни
смекчаващи административната отговорност обстоятелства.
По изложените съображения съдът прие да
потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
20-1030-001415 от 24.02.2020 г. на Началник група, Сектор „ПП“ при ОДМВР
Пловдив, с което на П.И.К., ЕГН ********** е било наложено административно
наказание на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ - „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл.104Б, т. 2 от ЗдвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.