Р
Е Ш Е Н И Е
№
116
гр.
****, 23.12.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд -
първи състав в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и
шестнадесета година в състав:
Председател: Искра
Вараджакова
при секретаря Й.Д. и в
присъствието на прокурора Никола Пашов, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 158 по описа за 2016 год., за да се произнесе съдът взе предвид
следното:
С
НП № 466/21.04.2016 год. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. *****
******* за извършено нарушение на чл. 257, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4
във вр. с чл. 102, т. 1 от Закона за горите на осн. чл. 257, ал. 2 от Закона за
горите, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв. на Г.И.
***.
Постъпила
е жалба от Г.И.М. против НП. В същата се твърди, че последното е недопустимо,
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в
нарушение на материално-правните и процесуално-правните разпоредби на закона. Жалбоподателят
счита, че посочените в АУАН и НП обстоятелства не са верни и не отговарят на фактическата
обстановка.
Жалбоподателят
моли съда да отмени НП № 466/21.04.2016 год. на Директора на Регионална
дирекция по горите гр. ***** *******.
В
съдебно заседание жалбоподателят Г.И.М. се явява лично и се представлява от
адв. К.И.. Последният поддържа депозираната жалба. Представя писмени бележки, в
които излага подробни съображения.
В
съдебно заседание ответник-жалба Регионална дирекция по горите гр. *****
******* се представлява от юрисконсулт Ц.С.. Същата взема становище, че жалбата
е неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди издаденото
НП. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения.
В
съдебно заседание Районна прокуратура гр. **** се представлява от прокурор
Никола Пашов. Същият взема становище, че жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и в НП нарушение. Последните не страдат от пороци и по тази причина следва
да бъде потвърдено обжалваното НП.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
Видно
от удостоверение № 11564/24.06.2013 год. на ИАГ жалбоподателят Г.И.М. е вписан
в регистъра за планиране и организация на дейностите по залесяване, маркиране
на насаждения, предвидени за сеч, планиране и организация на добива на
дървесина, планиране и организация на добива на недървесни горски продукти.
С
Решение № 01/25.07.2000 год. на Поземлена комисия гр. ********* е възстановено
правото на собственост в нови реални граници върху гори и земи от горския фонд
в землището на гр. ********* на наследниците на А.И.Я., б. ж. на гр. *********,
както следва: Имот № ****** по картата на възстановената собственост с площ от
1.500 дка, представляващ залесена горска територия, находящ се в местността „**********“.
Към решението е приложена скица на поземлен имот № **-******/14.07.2014 год. на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. ***** *******, от която е видно,
че на същия е даден идентификатор № *****.***.*. От удостоверение за наследници
от 05.06.2014 год. на Община ********* – 2
бр. се установяват законните наследници на починалата А.И.Я., б. ж. на
гр. *********, а именно: К.К. И.. С пълномощно от 14.07.2014 год. последната е
упълномощила Л.Р. да извърши необходимите процедури с цел извършване на сеч в
посочения по-горе горски имот.
По
делото е представена Горскостопанска програма от 06.08.2014 год., изготвена от А.А.
и утвърдена от Директора на РДГ гр. ***** *******. Същата касае поземлен имот с
идентификатор № *****.***.* и е отразено, че видът на гората е широколистна
високостеблена, като е предвидена вид сеч – постепенна осеменителна осветителна
фаза 40 %. От писмо с изх. № 2659/12.08.2014 год. на Регионална инспекция по
околната среда и водите гр. ***** ******* се установява, че поземлен имот с
идентификатор № *****.***.*, находящ се в землището на гр. *********,
представлява широколистна гора, представена предимно от сребролистна липа,
зимен дъб и цер, като общата й площ е 1.500 дка. Предвидените в нея
възобновителни сечи/краткосрочно-постепенна – 40 % са съобразени с екологичните
изисквания при управлението на горските екосистеми, както и че Регионалната
инспекция по околната среда и водите гр. ***** ******* съгласува реализацията
на Горскостопанката програма. Видно от писмо № 750/12.08.2014 год.,
Горскостопанската програма е представена в Регионална дирекция по горите гр. *****
******* за утвърждаване. От приложения доклад се констатира, че на 13.08.2014
год. е извършена проверка на Горскостопанска програма от инж. Е.Б., при която е
установено, че поземлен имот с идентификатор № *****.***.*, находящ се в
землището на гр. *********, не попада в границите на защитена територия,
съдържа изискващите от нормативната уредба актуални документи и приложения,
както и в таксационните характеристики правилно са проектирани горскостопанските
дейности, в т. ч. предвидените сечи, а именно: осеменителна осветителна фаза 40
%. Със Заповед № 676-ПУ/13.08.2014 год. на Директора на Регионална дирекция по
горите гр. ***** ******* Горскостопанската програма е утвърдена. Издадени са позволително
за сеч № *******/11.08.2015 год. и Протокол за освидетелстване на сечище № *******/07.09.2015
год. в изпълнение на предвидените мероприятия. По делото е приложена и таксационна
характеристика.
На
11.09.2015 год. в поземлен имот с идентификатор № *****.***.*, находящ се в
землището на гр. *********, била извършена проверка от свидетелите З.С.И. – заместник
директор в Регионална дирекция по горите гр. ***** ******* и И.Т.К. – главен
инспектор в Регионална дирекция по горите гр. ***** *******. Същите
констатирали, че жалбоподателят е издал позволително за сеч № *******/11.08.2015
год., с което е разрешена сеч – краткосрочно/постепенна осеменителна и
осветителна фаза. В утвърдената Горскостопанска програма била одобрена сеч –
краткосрочно постепенна осеменителна и осветителна фаза с интензивност 40 % -
вид възобновителна сеч. Видно от таксационната характеристика, насаждението е
високостеблено и съставът му е от сребролистна липа – 8, зимен дъб – 1 и цер –
1, като възрастта му е 55 години. Съгласно чл. 102, т. 1 от Закона за горите
(изм. и доп. ДВ бр. 60/2015 год., в сила от 7.08.2015 год.) възобновителни сечи
се провеждат при възраст не по-малка от 80 години във високостеблените гори.
Към момента на издаване на позволително за сеч № *******/11.08.2015 год.
насаждението било с актуална възраст 56 години. За извършената проверка бил
съставен Констативен протокол № ******/11.09.2015 год.
С
покана с изх. № 3797/04.11.2015 год. жалбоподателят бил поканен да се яви на
18.11.2015 год. в 10.30 часа в сградата на Регионална дирекция по горите гр. *****
******* за съставяне на АУАН. Същата е получена на 13.11.2015 год., видно от
представената по делото обратна разписка. Въз основа на Констативен протокол № ******/11.09.2015
год. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 466/003627/18.11.2015 год. от горския
инспектор в Регионална дирекция по горите гр. ***** ******* И.Т.К. в
присъствието на свидетелите И.Й.М. и М.А.А.. В същия било вписано, че жалбоподателят
е извършил следното нарушение: На 11.08.2015 год. същият е издал позволително
за сеч № *******/11.08.2015 год. за поземлен имот с идентификатор № *****.***.*,
находящ се в землището на гр. ********* за вид възобновителна сеч –
краткосрочно-постепенна осеменителна и осветителна фаза, като насаждението е
естествено високостеблено, състав и участие: сребролистна липа – 80 %, зимен
дъб – 10 % и цер – 10 %, възраст - 56 години, т. е. по-малка от законовоопред****та
възраст за провеждането на възобновителна сеч във високостеблени гори – 80
години. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 257, ал. 2 във вр. с чл.
108, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 102, т. 1 от Закона за горите. АУАН е подписан
от актосъставителя, свидетелите и жалбоподателя. На последния е връчен препис
от документа на 6.01.2016 год. От представените по делото Заповед №
68/14.04.2014 год. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. *****
*******, длъжностна характеристика за длъжността „Горски инспектор” и диплома
за висше образование по безспорен начин се установява компетентността на
актосъставителя И.Т.К. да съставя АУАН по Закона за горите.
Въз
основа на АУАН е изготвено НП № 466/21.04.2016 год. от Директора на Регионална
дирекция по горите гр. ***** *******. В последното по идентичен начин като в АУАН
№ 466/003627/18.11.2015 год. е описано извършеното от жалбоподателя нарушение. В
постановлението е вписано, че същият с деянието си е нарушил разпоредбата на чл.
257, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 102, т. 1 от Закона за
горите. В същото са изложени мотиви, че осъщественото от жалбоподателя
нарушение не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. За нарушението на
чл. 257, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 102, т. 1 от Закона
за горите на осн. чл. 257, ал. 2 от Закона за горите, чл. 275, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1000.00 лв. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 5.05.2016 год., видно от писмо №
4805/15/21.04.2016 год. и приложената към него обратна разписка. От Заповед №
РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните е видно, че
директорите на регионалните дирекции по горите са овластени да издават НП по ЗГ
и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели - свидетелите по АУАН И.Й.М. и М.А.А.,
както и свидетеля З.С.И..
По
делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Д.С.З. по назначената
съдебно-лесотехническа експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието
от съда. Видно от последното е, че възрастта на дърветата, находящи се в
поземлен имот с идентификатор № *****.***.* в землището на гр. *********, е 56
години.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна,
която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, спазени са формата и реда при издаването им. Спазени са
визираните срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП, и при връчването им, не са допуснати нарушения по ЗАНН,
които да налагат отмяна на атакуваното НП. Последното се явява законосъобразно
от процесуалноправна страна. Същото съдържа изискуемите от разпоредбата на чл.
57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно наказателната
процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила
съответното изражение и в издаденото постановление, което като цяло определя
неговата законосъобразност от формална страна.
При
така установената фактическа обстановка, възприета от съда като доказана,
настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно органът, издал НП, е
реализирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя по
отношение на нарушението по чл. 257, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 във
вр. с чл. 102, т. 1 от Закона за горите. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.
2 от Закона за горите наказва се с глоба от 1000.00 лв. до 5000.00 лв., ако не
е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което
издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение
на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му. В конкретния
случай от данните по делото се установява по един безспорен начин, че
жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска практика, което е вписано в
регистъра по чл. 235 от Закона за горите, т. е. същият може да бъде субект на
нарушението. На следващо място по делото се установи, че жалбоподателят е издал
позволително за сеч № *******/11.08.2015 год., с което е разрешил да се извърши
сеч в поземлен имот с идентификатор № *****.***.*, находящ се в землището на
гр. *********, а именно възобновителна
сеч – краткосрочно-постепенна осеменителна и осветителна фаза. От представените
по делото доказателства се констатира, че насаждението е естествено
високостеблено, със състав и участие: сребролистна липа – 80 %, зимен дъб – 10
% и цер – 10 %, на възраст - 56 години. В разпоредбата на чл. 102, т. 1 от
Закона за горите (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм., бр. 60 от 2015 г., в сила
от 7.08.2015 г.) е посочено, че възобновителни сечи се провеждат при възраст не
по-малка от 80 години във високостеблените гори с изключение на брезовите,
върбовите и тополовите, както и изкуствено създадените насаждения извън
естествения им район на разпространение. В конкретния случай горското
насаждение е на възраст 56 години, което не покрива изискването за 80 години,
което е визирано в цитираната по-горе разпоредба. В тази връзка съдът намира,
че възражението на пълномощника на жалбоподателя, че насаждението е издънково,
а не високостеблено и по тази причина минималната възраст е 50 години, а не 80
години, е неоснователно. Съгласно чл. 88 от Закона за горите горите се
стопанисват като високостеблени, издънкови за превръщане в семенни и
нискостеблени. В приложената по делото Горскостопанска програма изрично е
записано, че видът на горите е широколистни високостеблени. За определяне на
последния е меродавна именно Горскостопанската програма, която е недопустимо да
се оспорва в административно наказателното производство. За това е предвиден
друг ред.
С
оглед на изложеното съдът, след като прецени доказателствения материал по
делото, счита за установено по безспорен и категоричен начин извършеното от жалбоподателя
деяние. Същият не се е съобразил с разпоредбата на чл. 102, т. 1 от Закона за
горите (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм., бр. 60 от 2015 г., в сила от
7.08.2015 г.) и е издал позволително за сеч за имот, в който видът на горското
насаждение е широколистно високостеблено и е необходимо възрастта му да е над
80 години. Безспорни по делото са качеството на субекта на деянието, т. е. лице,
упражняващо лесовъдска практика, и извършеното нарушение. Несъмнено представените
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели установяват
категорично нарушението и неговия извършител. Същите пряко и непосредствено са
възприели правно релевантните факти, констатиращи инкриминираното деяние. Освен
това липсват данни последните да са пряко или косвено заинтересовани от изхода
на делото или да се намират в някакви отношения със страните.
С
оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава
на вмененото му административно нарушение по чл. 257, ал. 2 във вр. с чл. 108,
ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 102, т. 1 от Закона за горите.
Съдът
счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като случаят не е маловажен. Извършеното нарушение не е с незначителни
вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка следва да се
подчертае, че нормите в Закона за горите и следващите го подзаконови нормативни
актове са създадени, за да гарантират обществения интерес. Всяко едно нарушение
на посочения нормативен акт засяга обществения интерес, поради което
осъщественото нарушение в никакъв случай не би могло да бъде разглеждано като
маловажен случай.
Настоящата
инстанция намира, че наказанието, наложено на жалбоподателя, е правилно и
законосъобразно определено по вид и по размер. Съгласно чл. 257, ал. 2 от
Закона за горите наказва се с глоба от 1000.00 лв. до 5000.00 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което
издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение
на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му. Съдът намира, че
при определяне размера на наказанието наказващият орган се е съобразил с правилата
на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е определено в минималния
размер, посочен в закона, и отговаря на тежестта на нарушението, както и на
значимостта на нарушените обществени отношения. Освен това настоящата инстанция
намира, че наложената санкция с така определения размер на наказанието би
респектирала нарушителя за спазване на законодателството за в бъдеще и ще
въздейства възпитателно, както на самия него, така и на останалите членове на
обществото.
С
оглед на изложените съображения съдът счита, че жалбата следва да се остави без
уважение, тъй като не са налице основания за отмяна на НП. Последното следва да
се потвърди.
Водим
от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 466/21.04.2016 год. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. *****
*******, с което за извършено нарушение на чл. 257, ал. 2 във вр. с чл. 108,
ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 102, т. 1 от Закона за горите на осн. чл. 257, ал. 2
от Закона за горите, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00
лв. (хиляда лв. 00 ст.) на Г.И.М. с ЕГН ********** ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд гр. ***** ******* в 14-дневен
срок от съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: