№ 750
гр. Стара Загора, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501803 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частната жалба на „УМБАЛ Проф. д-р.
С.К.“ АД- гр.С.З., чрез адв. Х.П. против заповед № 1510 от 28.09.2021г.,
постановена по ч. гр.д.№ 4373/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
в частта за разноските.
Частният жалбоподател е останал недоволен от заповедта в частта й за
разноските, поради което я обжалва в тази част в срока, като
незаконосъобразна. Излага съображения, че присъденото възнаграждение за
адв. възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическа сложност
на делото, поради което на основание чл. 78, ал.5 ГПК моли да се намали до
минимално определения съгласно чл. 36 ЗА размер – 300 лв. Моли да се
отмени Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1510 от 28.09.2021г.,
издадена по ч.гр.д.№ 4373/2021г. по описа на СтРС, в частта за разноските,
като все намали адв. Възнаграждение от 840 лв. на 300 лв.
В постъпилия в срока писмен отговор, „Е.Л.“ В., чрез адв. И.-А. Н.
взема становище, че жалбата е неоснователна, и моли да се остави без
уважение. Алтернативно, ако съдът счете, че е частично основателна, моли да
се присъди адв. възнаграждение в законовите минимални размери. Представя
писмени доказателства– данъчна фактура, справка за ДДС регистрация и
платежно нареждане от 14.10.2021г. за заплатен ДДС.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
1
С обжалваната част на заповед № 1510 от 28.09.2021г., постановена по
ч. гр.д.№ 4373/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, съдът е
присъдил разноски в размер 840 лв.
Ч. гр.д. № 4373/2021г. по описа на СтРС е образувано по постъпило
заявление по чл.410 ГПК от „Е.Л.“ ЕООД гр.В., чрез процесуален
представител адв. И.-А. Н., срещу „УМБАЛ ІПроф. Д-р. С.К.“ АД гр.С.З. от
27.09.2021г.. за парично вземане в размер на 1921 лв., 39.30 лв. – държавна
такса и 840 лв. адв. възнаграждение. Съдът е издал заповед, като е присъдил
разноски в пълен размер 840 лв. – адв. Възнаграждение.
Въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна.
С оглед на фактическата и правна сложност на делото следва да се
приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, като се намали заплатения от
заявителя адвокатски хонорар до определения в НМРАВ минимум – 300 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения обаче за
регистрираните по ДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално
дължимото, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се
прибавят 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на заявителя. В конкретния
случай адвокат Н. е представил доказателства за регистрация по ДДС, поради
което следва да се присъди и съответния размер на дължимия ДДС или
допълнително сумата в размер 60 лв., представляваща 20% върху дължимото
адвокатско възнаграждение в размер 300 лв.
Въз основа на изложените съображения, обжалваната заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК в частта за разноските, следва да бъде отменена и
вместо това длъжникът следва да бъде осъден да заплати на другата страна
сумата 360 лв.
В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на
разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата. В
производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на
определените разноски в заповедното производство, разпоредбата на чл. 81
ГПК не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е
самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод
дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала
производство по чл. 248 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І
ТО, Определение № 489/17.10.2017г., по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение
№ 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№ 2845/2018г. на ІV ГО и др.
2
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ заповед № 1510 от 28.09.2021г., постановена по ч. гр.д.№
4373/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта и за разноските
за адв. възнаграждение за размера над 360 до 840 лв., като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Е.Л.“ ЕООД гр.В., чрез процесуален
представител адв. И.-А. Н., за издаване на заповед за изпълнение срещу
„УМБАЛ Проф. д-р. С.К.“ АД- гр.С.З. за разноски за адв. възнаграждение ЗА
сумата над 360 лв. до претендирания размер 840 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3