МОТИВИ към ПРИСЪДА 10/12.06.2017г.
постановена по НОХД № 277 2016г. по описа на НРС
РП
Никопол е повдигнала обвинение против подсъдимия А.Б.Ю. - роден на ***г***, ***, ***,
български гражданин, без образование-неграмотен, не женен, работи-временна
заетост за период от 6месеца, осъждан, ЕГН********** за престъпление по
чл.343б, ал.2, вр. Ал.1 от НК за това че на 26.10.2016г. в гр. Гулянци, обл.Плевен, по ул.“Плевен“, управлява моторно превозно
средство – лек автомобил „Опел ***“ с рег.№ВР5642ВВ, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 1,9 на хиляда, установено по
надлежния ред – с химическа експертиза №595/2016г. на СХЛ към ЦСМП-Плевен, след
като е осъден с влязла в сила присъда за управление на моторно превозно
средство, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено
по надлежния ред (споразумение №59/07.10.2016г.
по НОХД №242/2016г. на Районен съд-Никопол).
Представителят на Районна
прокуратура гр.Никопол, в съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато с
обвинителния акт.
Излага доводи, че същото се доказва от
събраните по делото доказателства, поради което моли съда да го признае за
виновен и да постанови осъдителна присъда, като счита, че следва да и бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 2г. и 6 м., т.к. две седмици преди извършване на деянието
за което му е повдигнато настоящото обвинение е осъден, с влязла в сила присъда на НРС, за същото
престъпление - за управление на МПС след употреба на алкохол.
Подсъдимият не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение. Упълномощеният от него защитник – адв.Г., развива подробни съображения, че не са събрани доказателства, които да уличават по
категоричен начин, подсъдимия в
извършване на престъплението в което е обвинен, и моли да бъде оправдан.
Подсъдимия дава обяснения
в с.з. на 24.02.2017г. по обвинението/л.64 по делото/, като твърди, че не е
управлявал автомобила в деня на проверката. Излага, че бил употребил алкохол по
повод честване на имен ден/Димитровден/ на негов колега, с когото работил
тогава, по програма за временна заетост на безработни в центъра на с.Ленково.Обяснява също, че
съпругата му, св.П.Г., дошла с тяхната
кола, която тя управлявала, да го вземе
от празненството, като с нея били и децата им. Отправили се към гр.Гулянци за
да си вземат парите от човек на име Томай, който
дължал на подсъдимия 20лв. за каруца,
която последният му бил продал за сумата
от 70лв., от които пари Томай приспаднал 50лв., т.к.
подсъдимият му ги дължал и останал да му дължи още сумата от 20.00лв. Обяснява също, че при връщането им от дома на Томай в гр.Гулянци, на улицата до енергото
в гр.Гулянци, автомобила му , управляван от съпругата му П., бил спрян от
Патрул на ПП гр.Гулянци за проверка. Обяснява и това, че „ само с едното
спиране, другия полицай, идва от дясната страна, отваря вратата, гледа мен на
волана“ . Обяснява също, че го питали какво има в джобовете си, както и че след
като заявил че има 20лв., , единият полицай му казал да даде 20лв. на колегата
му, за да не пише акт на съпругата му, но след като подсъдимия отказал, му поставили
белезници и бил откаран с патрулната кола до бърза помощ в гр.Гулянци,
за да даде кръв.След това полицаите отвели подсъдимия, до РУ
на МВР Гулянци, предявили му АУАН, чрез прочитане, т.к. подсъдимият им казал,
че е неграмотен.Подсъдимия излага, че подписал АУАН, т.к., полицаите му казали,
че: „…ми викат, да се подписвам, задето не съм
карал колата“ и му било прочетено, че: “А.Б.Ю., не съм управлявал“.Подсъдимият,
излага и това, че изписаният ръкописно текст в АУАН : „Несмо
правлява“ не е изпълнен от него.
ФАКТИТЕ
ПО ДЕЛОТО:
Съдът прецени събраните по делото
доказателства и прие за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимия А.Ю., живеел на семейни начала със св. П.Д.Г. *** с която имали
родени общо 5 деца. На улицата на която живеело семейството на подсъдимият,
живели още семейството на неговата майка, както и тези на братята и сестрите му.
На 26.10.2016г., било Д. ден.На
този ден, след обяд, подсъдимият, заедно със св.Д.С., св.Б.И. и св. К.Г., се
събрали в заведение в лятната градина на с.Ленково, за да отпразнуват именният
ден на св.Д.С.. Свидетелите С., И. и Г. се познавали с подсъдимият, по повод на
работата им по програма за временна заетост на безработни към Кметството в с.Ленково. На празненството подсъдимият употребил голяма
количество алкохол. Около 18.30ч., подсъдимия решил да си тръгва и излязъл на вън
от заведението. Качил се в автомобила си
и потеглил, управлявайки го, в посока гр.Гулянци. Около 20.45ч., на ЖП прелеза,
в посока с.Милковица – гр.Гулянци – с. Шиаково,
управляваният от подсъдимият автомобил „Опел ***“, червен на цвят се разминал с
управляваният от св. Е. М., автомобил, който се движил в посока, гр.Гулянци –
с.Шиаково.При разминаването на двата автомобила, от
които този на подсъдимият завивал на ляво в посока с.Шиаково-
гр.Гулянци, а този на св.М., завивал на дясно в посока гр.Гулянци - с.Шиаково, фаровете на автомобила, управляван от св.М., осветили
насрещно движещата се кола. Св.Е.М., видял, че колата е „Опел ***та“ и, че тя
се управлява от подсъдимия А.Ю., а на съседната седалка до него седи св.П.Г..
Като служител на РУ на МВР Гулянци, св.Е.М. знаел, че подсъдимият е неправоспособен,
както и че преди около 1м. му бил
съставен АУАН за управление на автомобил след употреба на алкохол, поради което
телефонирал на св. Ц.М., който знаел, че същата вечер е в състава на дежурният пътен патрул на Полицейското
управление в гр.Гулянци, и му съобщил, че е видял подсъдимия да управлява „Опел
***“ червена на цвят. По това време св.М. и св.Н., били на работа по утвърден
график за времето от 20.30ч до 08.30ч., като
изпълнявали патрулно постова дейност и задължения по безопасност на
движението в гр.Гулянци.Около 10мн. след позвъняването на св.М.,*** в посока от
гр.Гулянци към гр.Плевен, св. М. и Н., забелязали да се движи срещу тях, в насрещната лента,
лек автомобил „Опел ***“, червен на цвят. Св.М. подал от прозореца на полицейската кола на
водача му знак за спиране, но същият не спрял, а извършил маневра и завил на
дясно, пред аптека „Галена“ в гр.Гулянци.Полицейският автомобил, управляван от
св.М., направил обратен завой, и последвал по
улицата, лекият автомобил „Опел ***“. След завоя, същият автомобил
обаче, спрял пред енергото в
гр.Гулянци.Непосредствено след него спрял и патрулният автомобил. Последвала
проверка, при която, се установило, че на
мястото на водача на автомобила, е седнала св.П.Г.. Същата заявила, че
тя управлявала автомобила, а подсъдимият
е пътувал на мястото до шофьора.Св.Н., накарал св.П. Г., да запали автомобила и
да включи на първа скорост, но тя не могла. Въпреки, твърденията на подсъдимия
и на св.П.Г., че тя е управлявала автомобила при движението му по
ул.“Плевен“, доколкото св.М. и Н.
установили лично, че подсъдимият управлява автомобила, по времето когато му
подали сигнал да спре, те тествали с
техническо средство Дрегер 7510, подсъдимият за
наличието на алкохол, т.к. възприели същият за водач на автомобила.Уредът отчел
1,85 промила алкохол.
Констатацията на техническото
средство била отразена в съставения от свидетеля Ц.М. на подсъдимия Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 372020/ 26.10.2016 г.
Последният подписал акта като отразил, възражение:“несмо
правлява“.
Същата вечер, подсъдимият бил
задържан. Бил му издаден и Талон за
медицинско изследване. Извършената химическа експертиза №595/2016г. от СХЛ към
ЦСМП-Плевен, установила 1.9 промила алкохол.
Видно от правката му
за съдимост, подсъдимия А.Ю. със споразумение № 278/26.03.2009г., по
НОХД № 4072/2008г. по описа на РС Плевен, влязло в законна сила на
26.03.2009г., е осъден за извършено от него престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, чл.26, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, чл.55, ал.1 т.1
на наказание „ 3м. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” , което е отложено с 3 г.
изпитателен срок и с присъда №
59/07.10.2016г., постановена по НОХД №
242/16г. по описа на РС Никопол, влязла в законна сила на 07.10.2016г., е
осъден за извършено от него престъпление по чл.
343Б, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК на наказание „6м.ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ,
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с 3г. изпитателен срок, а
на основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено кумулативното наказани „Глоба“.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
частично въз основа обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и писмените доказателства.
АНАЛИЗ
НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Основното възражение на подсъдимия е, че не
е управлявал той автомобила, на инкриминираната дата и място, а съпругата му –
св.П.Г. с която живее на семейни начала.
Такова е и основното
възражение на защита на подсъдимия.Същият
излага и доводи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалният и процесуалният закон и наложеното
наказание е явно несправедливо. Излагат
се съображения, че за да постанови присъдата си, съдът е достигнал до изводи,
които не съответства на обективната истина.
При анализа на
доказателствата, съдът ще акцентира и върху двете защитни тези.
Главният източник на
доказателства, че св.П.Г. е управлявала на 26.10.2017г., соченият в ОА
автомобил, са основно обясненията на
подсъдимия, както и тези дадени от самата св.Г., с когото подсъдимият
съжителства на семейни начала както и на св.С.И.. Доколкото същите са и основно средство за неговата
защита, те трябва да бъдат внимателно преценени сами по себе си, а също и
съпоставени и във връзка с останалите източници на доказателства. В случая това
са показанията на свидетелите Е.М., Ц.М., С.Н., Д.С., Б.И., К.Г., А.А., Ю.М., С.П. и И.И..
В обясненията си подсъдимия
твърди, че…..:
„Излизам аз от клуба, качвам се в колата и отиваме с жената да си взема
парите. Слизам аз то дясната страна, той идва, дава парите и се качвам. Мойта даде на заден с бясна скорост, даде на заден и
потеглихме. В този момент отсреща по-насам от нон-стопа
видяхме патрулката. Те нали са си пуснали светлините
и си карат. Отидоха сигурно на 100м. и обърнаха от завоя колата и карат след
нашата кола. Аз викам на съпругата ми „Гледай полицаите карат след нас”. Тя
вика сега какво трябва да направим. Аз й
викам „Свивай тука, подай смигач и спри!” Даде тя с смигача и само с едното спиране другия полицай идва от
дясната страна, отваря вратата, гледа мене на волана. Вика „Ко прайш тука бе тигре?Колко пъти
съм ти казал ти да не се мяркаш тука.”
Каза ми да сляза от колата и през това време неговия колега гладеше документите
на колата и да пише акта на мойта………………… Единия от
полицаите, не М. а другия, не се сещам как се казваше каза, че ще ме задържи в
Никопол и ще ме вкара в затвора. Аз питах защо. Той ми каза, че заради това, че
аз съм пиян, а на мойта ще й пишат акта. Ако тя не си
плати акта и нея ще я карали на дело. Аз им казах да правят каквото искат с
нея. И през това време са отишли при моите свидетели дето взех парите.
Полицаите отишли там да питат дали съм бил там и кой е карал колата.
Свидетелите ми потвърдиха, че съпругата ми е карала колата, а не аз. Връщат се
те при мени и ми викат да се подписвам за дето не съм карал колата. Питаха ме
дали съм грамотен. Аз отговорих, че не съм грамотен. Питаха ме дали знам да
чета. Аз казах, че не знам да чета. Предложи ми да ми го прочете акта. Прочете
ми „А.Б.Ю., не съм управлявал”. Каза къде да се подпиша. На бая места съм се
подписал…….“
Какви са показанията на
очевидците - В показанията си св.П.Г.
твърди, че:…….“ :
Мога да карам кола. Кола карам от
2-3 години. Карам каквато и ще да е кола. Нямам книжка, не съм ходила на
курсове. Аз шофирах когато ходих да си взема парите от Гулянци от един човек.
Този човек живее в Гулянци. Знам му името на човека, но сега го забравих. Ходих
да взема от него 20лв. Трябваха ми парите. Той имаше да ми дава 20лв. Не знам
колко часа беше когато ходих да си взема парите. Беше тъмно. С моята кола бях.
Беше червена колата. Колата я купих. Колата е на нафта………… Скоростната кутия е автоматик. Колата има съединител, спирачката там за газ.
Има ръчка за задна. Не са ми подали сигнал със Стоп палка полицаите……….. Не
знам колко часа беше тогава. Не знам какъв ден беше нито кой месец. Беше таман
взело да се стъмнява. Тръгнах от вкъщи в Ленково - там се намира домът на
свекървата. От там тръгнах сама отидох да взема моя…………….. На центъра на
Ленково имаше клуб – там се черпиха моя мъж и други хора………… Бяхме само двамата
в колата, бяха и децата - Д. и А., други нямаше. Взех го. Мъжа ми се качи от
тази страна до жабката. Отидохме в този човек. Минахме през Шияково. Не сме
спирали продължихме само по главния път. Стигнахме до този човек даде ми 20лв.
дадох ги на А.……………….. Полицаите ни
спряха, като взимам завоя дето се плаща тока, до Енергото.
Полицаите се появиха зад мен. Идваха и ми светнаха с прожектора в очите. След
като взех парите и се прибирам. Минаха от лявата страна, а мъжа ми беше от
дясната страна. Гледам ги, че идват до колата. Не са ми дали никакъв сигнал.
Спирам и седя на мястото, гледам, че идват при мен. Светнаха ми в очите с
фенер. Познава моя съпруг А.. Почнаха да се заяждат с него. Те твърдят, че той
е карал, но аз бях на волана. Полицаите ми искаха документите на колата. Казах на
моя мъж да даде документите и той ги даде. Аз изгасих колата, завъртях ключа и
угасих колата. Те почнаха да ми се подиграват. Полицаите гледаха да го
обвиняват него. Аз казвам истината. Аз си казвам както е. Аз запалих колата,
защото акумулатора не е стока и трябваше да се бута. Аз със корема стигнах
педалите. Той ако се прехвърли през мен щеше да ме удари в стомаха не ме е
страх. Тръгвам от вкъщи. Свекърва ми ми каза да не тръгвам, но аз тръгнах. Беше
се почерпил моя мъж. Комшията ми каза, че А. се е почерпил………………………………
Тази кола, която я карах е с
5 скорости. Задната е 4-та и 5-тата скорост. Друг път не съм карала кола от
Ленково до гр.Гулянци. Само тогава. Светлините на колата се включват до
кормилото от лявата страна. Мога да карам на дълги, къси и средни светлини.
Взеха го моя мъж от моята страна и го задържаха без нищо“………..
Свидетелите А.А.
– снаха на подсъдимия, Ю. Маринови- негов брат и С.П. –
негова сестра, твърдят, че също са
виждали св.П.Г., да управлява автомобил, както и че на 26.10.2017г., същата се
качила в семейният автомобил „Опел ***“ и потеглила към центъра на с.Ленково, за
да вземе, „мъжа си“ – подсъдимия Ю. от заведението в което се черпили, защото,
последният бил употребил алкохол.
От друга страна, останалите свидетели Д.С. и К.Г., са последователни и ясни в
твърденията си, че не са виждали, св.П.Г. никога да управлява автомобил, както
и чене са виждали въобще същата свидетелка, на инкриминираната дата, пред
заведението в което са празнували.Последното се установява и от показанията
на св.И. И., който изнася само,
че е видял св.П.Г. ***, при проверката от ПП на МВР да седи на шофьорското място, но не излага да
е видял същата да управлява автомобила докато същият е в движение. Св.Д.С., Б.И.
и К.Г., установиха, само, че подсъдимият
се е качил в автомобил, паркиран пред заведението в лятната градина на
с.Ленково, и че автомобила е потеглил в посока, гр.Гулянци.Същите свидетели
установяват, също, че подсъдимият употребил алкохол на инкриминираната дата, до
степен, че му станало лошо, като св.К.Г.,
излага и че: „А., се беше напил, като казак“, както и че ……“А. се качи в колата
в лявата страна“.Св.К.Г., твърди също, че „не съм виждал П. да управлява
автомобил……Виждал съм я да се качва в друга кола в двора.Пали колата вътре в двора.Беше
се окопала цялата в кал.Двигателя беше в калта.“
Единствено св. Б.И. излага в показанията си,
че, по принцип “П. съм я виждал да управлява автомобил.Виждал съм я един два
пъти“, но за 26.10.2016г., излага..“Не съм видял А. с какво си тръгва“.
В крайна сметка, всички свидетели,
вкл. и тези посочени от подсъдимия, непротиворечиво, неустановиха, на сочената дата и място в ОА, св.П.Г., да е управлявала автомобила, което е
предмета на доказване в настоящото производство.Факта, дали св.Г., по принцип
може да управлява МПС, е ирелевантен за настоящото производство и за повдигнатото
обвинение против подсъдимия.
Макар и неотносими
за установяване предмета на извършеното деяние, за което подсъдимият е
привлечен да отговаря, настоящият състав
намира за нужно да отбележи, че твърденията на св.Г. и на свидетелите св.А.А., Ю.М., С.П.
и Б.И., както и на самият подсъдим, че св. Г., умее да управлява автомобил са неистенски, т.к. никой
от др.свидетели, освен роднините на
подсъдимият и самият той, не излагат твърдения в тази връзка Логично е, ако допуснем, че след като св.П.Г. има умения
да управлява автомобил, дори и не правоспособна, да не запалва колата вътре в
двора и да я окопава цялата в кал, до
степен двигателя и да бъде в кал, в какъвто смисъл са показанията на св.К.Г..
С показанията, си свидетелите А.А., Ю.М.
и С.П., всички роднини на подсъдимия,
установиха, единствено и само, че св.П.Г.
е управлявала автомобила, потегляйки от дома си в с.Ленково, в посока, центъра
на селото, където подсъдимият е празнувал имен ден на св.Д.С., както и че подсъдимият е употребил алкохол, на
26.10.2016г.
Предвид изложеното, показанията на
съжителстващата с него на семейни начала св.П.Г., че е управлявала лек
автомобил „Опел ***“ с рег.№ВР5642ВВ по време на движението на същият в
гр.Гулянци, по ул.“Плевен“ на 26.10.2016г., съдът изцяло кредитира с недоверие,
доколкото същата обслужва защитната теза на подсъдимия и предвид нейната
заинтересованост поради връзка и с подсъдимия, с когото живее. Друг очевидци на проверката освен свидетелите М.
и Н., е и св.И.И., който заявява, че е видял:, „П.
беше зад волана.Когато видях автомобила да минава покрай мен, не съм видял кой
управлява“.
Св.С.И., която твърди, да е очевидец, също не
установи в показанията си, че вмененото деяние на подсъдимият е извършено от
св.П.Г., на сочената дата, доколкото същата
излага в показанията си, че е видяла св.П.Г. да кара, но през деня, било
е светло, както и че управляваната от П. кола била светлосиня. Тази свидетелка, въобще не установи
колко, пъти е виждала св.П.Г., да шофира, и кога.
От анализа на показанията на
всички свидетели безспорно се установява, че те не подкрепят твърдението на
подсъдимия, че на 26.10.2016г., около 21.10ч., в гр.Гулянци, по ул.“Плевен“, лекият
автомобил „Опел ***“ с рег.№ВР5642ВВ е бил управляван от св.П.Г..
В същото време, свидетелите М., М. и
Н., непротиворечиво, твърдят, че на посочената дата и място, са видели подсъдимият
да управлява, автомобила, като св. М. и Н., установяват и това, че св.П.Г. е седяла, на шофьорското място,
когато автомобила е бил спрял, което действие, безспорно не представлява предмет на доказване в
настоящото производство – предмета на доказване е кой е управлявал автомобила
по ул.“Плевен“ в гр.Гулянци, на посочената в ОА дата, а не кой е седял на
шофьорското място, по времето когато автомобила е бил спрял на друга улица.
В крайна сметка съдът намира, че обясненията на подсъдимия, по въпроса, кой е
управлявал автомобила по ул.“Плевен“ в гр.Гулянци, на инкриминираната дата, освен
противоречащи с останалия доказателствен материал са в
крайна сметка и недостоверни.
Анализирайки обясненията на подсъдимия и на сочените от
него свидетели, съдът прие, че целта на
всички тези детайли е да създаде впечатлението за правдоподобност на
твърденията на подсъдимия, че не е управлявал автомобила по време на движението
на същият по ул.“Плевен“ в гр.Гулянци.. На практика ефектът е обратен – този
негов стремеж и противоречие в детайлите обаче, освен че не установиха, умения
у св.П.Г. да шофира, сочат на неправдоподобност и стремеж у подсъдимия фактите
да се нагодят към защитната му позиция – че св. П.Г., умее да управлява МПС и е
управлявала автомобила на въпросната
дата, за което подсъдимия има и достатъчен мотив – да се оневини или да смекчи
положението си в процеса. Като дори и да се приеме, че същата е управлява
автомобила, в на сочената дата в с.Ленково, никой от свидетелите не опроверга
твърдението изложено в ОА, св.П.Г. да е управлявала автомобил по ул.“Плевен“ в гр.Гулянци.
Тези несъответствия в показанията на
свидетелите с тези на обясненията но подсъдимия и „съпругата му“ св.П.Г. , няма как да бъде преодоляно и обяснено, освен
с извода, че подсъдимия не казва истината.
Единственият
логичен извод от всичко казано по-горе е, че
подсъдимия е управлявал на 26.10.2016г. в гр. Гулянци, обл.Плевен, по ул.“Плевен“,
лек автомобил „Опел ***“ с рег.№ВР5642ВВ, но след като е видял полицейският патрул,
знаейки, че е употребил алкохол, за което вече е бил осъден, с влязла в сила
присъда, същият месец и година, и предвид обстоятелството, че наказанието му е
отложено с изпитателен срок, който едва е започнал да тече на 07.10.2016г., се
е отклонил от пътя, опитвайки се да спечели
време в своя полза, завил в друга улица, спрял и си е разменил шофьорското
място, мигновено, с това на св.П.Г., която се возела до него и когато св.М. е
отворил вратата на шофьора, св.П.Г. е седяла на него.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКОНА:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият А.Б.Ю. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 1 от НК, за това, че на
26.10.2016г. в гр. Гулянци, обл.Плевен, по
ул.“Плевен“, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Опел ***“ с
рег.№ВР5642ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а
именно – 1,9 на хиляда, установено по надлежния ред – с химическа експертиза
№595/2016г. на СХЛ към ЦСМП-Плевен, след като е осъден с влязла в сила присъда
за управление на моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с
влязла в сила на 07.10.2016г., присъда
по НОХД №242/2016г. на Районен съд-Никопол.
От обективна страна подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние като на посочената в обвинителния акт дата,
е управлявал моторно превозно средство „Опел ***“ с рег.№ВР5642ВВ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 1,9 на
хиляда, установено по надлежния ред – с химическа експертиза №595/2016г. на СХЛ
към ЦСМП-Плевен, след като бил осъден с влязлата в сила на на
07.10.2016г., присъда по НОХД
№242/2016г. на Районен съд-Никопол, за престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Настоящата инстанция намира, че
подсъдимият е автор на посоченото деяние. В тази насока са събраните на
досъдебното производство писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съдът намира, че в случая са
налице всички съставомерни признаци от състава на
престъплението по чл.343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите М., М., Н., като последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви и относими към предмета на доказване
в настоящето производство. От показанията на тези свидетели се установява, че
на 26.10.2016г. в гр. Гулянци, обл.Плевен, по ул.“Плевен“, подсъдимият, управлява моторно
превозно средство – лек автомобил „Опел ***“ с рег.№ВР5642ВВ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 1,9 на хиляда, установено по
надлежния ред – с химическа експертиза №595/2016г. на СХЛ към ЦСМП-Плевен, след
като е осъден с влязла в сила присъда за управление на моторно превозно
средство, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено
по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила на 07.10.2016г.,
присъда по НОХД №242/2016г. на Районен
съд-Никопол за престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
За да е осъществено деянието по чл.343б,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като елемент от
престъплението е наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия, като количеството
на алкохола трябва да бъде над 0,5 на хиляда. Освен това, законодателят изисква
това количество алкохол в кръвта да бъде установено по надлежния ред. В случая
това е редът, установен в Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена
от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, съгласно чл.1, ал.2 на която употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
Предвид на изложеното, съдът
квалифицира деянието, и призна подсъдимия за виновен.
Причини
за извършване на престъплението, съдът намира в нежеланието на подсъдимия да се
съобразява със законоустановената забрана за
управление на МПС след употреба на алкохол, както и в подценяването от негова
страна на обществено опасните последици от това му противоправно
поведение.
ОТНОСТНО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия Ю., съдът взе в предвид обществената
опасност на дееца и деянието, съдебното минало на същия, който към момента на
извършване на деянието е бил осъждан за престъпления по чл.343б, ал.1 от НК , процесуалното му поведение, както и начина на
извършване на деянието.
Ето защо настоящия
състав на осн. чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, осъди А.Ю. на наказание “Лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което наказание да
изтърпи при ОБЩ режим , както и на ГЛОБА
в размер на 800.00 лв., която да заплати в полза на държавата по сметка на
Бюджета на съдебната власт.
Състава наложи именно такива
наказания “Лишаване от свобода“ и „Глоба” в посочения размер
вземайки предвид всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Съда не намери за необходимо да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 т.2, б.б НК, тъй като не намери нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова, както и
не приложи разпоредбата на чл.55 ал.3 НК с оглед съдебното минало на
подсъдимия, поради което намери, че не прилагането на тази разпоредба би
изиграло съществено превантивно действие върху подсъдимия.
Съдът не приложи и разпоредбата
на чл.343г от НК т.к. подсъдимият е неправоспособен водач на
МПС.
Съдът намира така наложените
наказания на подсъдимия Ю. за
справедливи, и че съответстващи на обществената опасност на деянието и на
автора му, като чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: