Решение по дело №2042/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    2113           Година  2022, 21.11.               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.10.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

    ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ИВАН ИЛЕВ­СКИ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 2042 по описа за 2022 година и като обсъди:

            

            Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/, срещу Решение №1243/15.06.2022г., постановено по АНД №2434/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIV н.с., с което е отменено наказателно постановление/НП/ №11/13.04.2022г., издадено от Директор на РИОСВ – Пловдив, с което на „ДРАГИЕВ И КО“ООД на основание чл.200 ал.1, т.6 от Закона за водите/ЗВ/ е наложено административно наказа­ние „Имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за извършено нарушение на чл.48 ал.1, т.3 ЗВ.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се сторените разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „ДРАГИЕВ И КО“ООД, чрез пълно­мощник адв.Т., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­вания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и произ­водст­­вото е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е НЕОС­НОВАТЕЛНА.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №11/13.04.2022г., издадено от Директор на РИОСВ – Пловдив, на „ДРАГИЕВ И КО“ООД на осно­вание чл.200 ал.1, т.6 ЗВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършено нарушение на чл.48 ал.1, т.3 ЗВ за това, че на 26.11.2021г. в обект „Мобилна асфалтова база и паркоместа за товарни автомобили“ с местоположение: ПИ с идентификатор 78029.319.39 и ПИ с идентификатор 78029.319.55 по КККР на село Цалапица, община Родопи, област Пловдив, собственост на дружеството, зауства отпадъчни води в повърхностен воден обект – Напоителен канал, като нарушава емисионните норми и изисквания в Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и решението за изменение и продъл­жаване срока на действие, издадени от БДИБР-Пловдив. Мотивирано е, че на 22.12.2021г. в РИОСВ – Пловдив е получен Протокол от изпитване №81285/ 03.12.2021г. на Лаборатория за изпитване „Алименти-ОМНИЛАБ“ при „ДИ ЕНД ВИ КОНСУЛТ“ООД с резултати от проведен собствен мотиноринг на зауства­ната отпадъчна вода от обекта, собственост на „ДРАГИЕВ И КО“ООД. Прото­колът от изпитване е депозиран с придружително писмо с вх.№О-4331/22.12. 2021г. и от него е видно, че по изследваните показатели, заложени в Разреши­телното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърх­ностен воден обект с №33740146/06.08.2013г., продължено и изменено с Реше­ние №РР-3736/13.01.2020г., издадени от БДИБР-Пловдив, пробата не отговаря на индивидуалните емисионни ограничения/ИЕО/ по показател Неразтворени вещества/НВ/, както следва: неразтворени вещества – измерени 1850 mg/l при ИЕО 125.0 mg/l. Прието е, че дружеството, като ползвател на обекта и титуляр на цитираното по-горе разрешително, не спазва разпоредбите на чл.48 ал.1, т.3 ЗВ да поддържа качеството на заустваната в повърхностния воден обект – Напоителен канал, представляващ ПИ с идентификатор 78029.320.472, с начин на трайно ползване – „за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение“, държавна частна собственост, поречие на река Марица, попадащ в повърхност­но водно тяло с код BG MA500R217 – „Река Марица от река Въча до река Чепеларска, ГК – 2, 4, 5 и 6 и Марковски колектор“ отпадъчна вода, формирана в резултат дейността на обекта, в съответствие с условията в Разрешителното за заустване. Посочено е, че съгласно чл.38 ал.3 от Наредба №2 от 08.06. 2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, по смисъла на чл.200 ал.1, т.6 ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. 

За да отмени оспореното НП, състав на районния съд е приел от една страна, че се установява по безспорен начин извършване на нарушението от „ДРАГИЕВ И КО“ЕООД, но от друга, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са нарушени разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, доколкото вместо правилната санкционна норма, а именно чл.200 ал.1, т.2 ЗВ неправилно е посочена нормата на чл.200 ал.1, т.6 ЗВ. Мотивирано е, че в конкретния случай е налице неспазване на условията в разрешителното, което води до наруша­ване на нормата на чл.200 ал.1, т.2 ЗВ, предвиждаща санкция за лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, а не чл.200 ал.1, т.6 ЗВ, която касае лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания. Направено е разграничение между понятията „индивидуални емисионни ограничения“ по смисъла на §1 ал.1, т.11 ДР ЗВ и „емисионна норма“ по смисъла на §1 ал.1, т.48 ДР ЗВ, като е прието, че второто понятие е по-широко от първото, което от своя страна се залага в конкретното издадено разрешително. На следващо място е прието, че е налице съществено несъответствие между описанието на извършеното нарушение в АУАН и НП, тъй като в АУАН се сочи, че са нарушени ИЕО, а в НП първоначално се посочва, че за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване ИЕО, а на следващо място, че е нарушен съставът на чл.200 ал.1, т.6 ЗВ, като са нару­шени емисионните норми и изисквания, а така също и противоречие между циф­ровото изписване на нарушението и неговото словесно изписване – в НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.200 ал.1, т.6 ЗВ, а в същото време е посочено, че жалбоподателят е нарушил емисионните норми, каквато конструкция в разпоредбата на чл.200 ал.1, т.6 ЗВ, не съществува.

Като е стигнал до тези правни изводи, Районният съд е постановил правилен съдебен акт. Изводите на ПРС се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстан­ция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В допълнение следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление, са посочени в чл.57 ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57 ал.1, т.5 ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така устано­ве­ните нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното пос­та­новление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които зако­нът е установил за защита правата и правнозащитените интереси на граж­даните и организациите - страни в административнонаказателното производст­во. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които адми­нистративнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно адми­нистративно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правил­ността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

В конкретния казус, в атакуваното НП липсва еднозначно посочване какво точно е нарушило наказаното лице – емисионните норми или индиви­дуалните емисионни ограничения. Това от своя страна води до неопределе­ност, неяснота на обжалваното наказателно постановление, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Харак­терът на процесното нарушение е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда какво точно е извършеното деяние, а горното води до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, както правилно е приел и ПРС.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

При този изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски, които се констатираха в размер на 300 лева - заплатено адвокатско възнаграж­дение, което очевидно не е прекомерно, с оглед минималния размер,

определен в чл.18 ал.2 на Наредба №1/09.07.2004г./в приложимата редакция/. Или, възражението на касатора се явява неоснователно.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1243/15.06.2022г., постановено по АНД №2434/2021г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, ХХIV н. с.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив с адрес град Пловдив, бул.“Марица“ №122 да заплати на „ДРАГИЕВ И КО“ООД сумата от 300/триста/ лева разноски за тази съдебна инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.