РЕШЕНИЕ
№
16.04.2020г.
гр. Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на втори март през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа
докладваното от съдията Кирилов НАХД № 300 по описа на 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.В.Б., с ЕГН **********,***
против Наказателно постановление № 17-0938-001909/25.04.2016г. на *** група към
ОДМВР - гр. Плевен, Сектор „***“ - Плевен, с което на жалбоподателя на
основание чл.53 от ЗАНН, са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.179, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за нарушение
на чл.104, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 300 лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца; на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП – глоба в
размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП; на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП –
глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това че на 14.04.2017г. в 01.45 часа
в гр. Плевен ул. *** към бул. „***“ управлява мотоциклет „Санянг
ЛХ 18В“ с рег. № ***, собственост на Д.Л.Р., като извършва следните нарушения:
1. Не осигурява достатъчно място на пътното платно и не спира, за да освободи
пътното платно на ППС със специален режим на движение /“Опел Астра“ с рег. № ***/; 2. Не притежава категория „А“ за
управляваното от него ППС; 3. Не спира на своевременно подаден сигнал със „стоп“
палка по образец „С8“ от униформен служител в патрулен автомобил с работещ
специален режим звуков и светлинен в 01.50 е на кръстовище ул. „***“ и ул. „***“;
4. Табелата с регистрационен номер не е поддържана и чиста; 5. Не представя
СУМПС и Контролен талон; 6. Не представя СРМПС Част II.
Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят К.Б., който го обжалва в
срок и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Л.П.от АК-***.
Административно-наказващият
орган ОД на МВР-Плевен, Сектор „***“ - Плевен, редовно призован, не изпраща
представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото
поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира
следното:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
В хода на съдебното
следствие са разпитани свидетелите В.И.М. и К.С.В.. По искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя адв. П., е
допуснат до разпит в качеството на свидетел А.А.Е.,
очевидец, който се е возил на мотоциклета.
От събраните по делото
писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели В.И.М. и К.С.В.,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.04.2017г., около
01.45 часа в гр. Плевен, ул. *** към бул. „***“, управлява мотоциклет „Санянг ЛХ 18В“ с рег. № ***, собственост на Д.Л.Р., като
извършва следните нарушения: Не осигурява достатъчно място на пътното платно и
не спира за да освободи пътното платно на ППС със специален режим на движение (“Опел Астра“ с рег. № ЕН ***);
Не притежава категория (А) за управляваното от него МПС; Не спира на
своевременно подаден сигнал със „стоп“ палка по образец С8 от униформен
служител в патрулен автомобил, със работещ специален режим (звуков и светлинен)
в 01:50 часа, на кръстовище ул. „***“ и ул. „***“; Табелата с регистрационният
номер не е поддържана чиста; Не представя СУМПС и КТ; Не представя СРМПС – част
II-ра.
Жалбоподателят е
подписал АУАН без възражение, като е отразил – „съгласен съм с горенаписаното“.
Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП.
От разпита на свидетеля В.И.М.
се установява, че същият е изпълнявал ППД, като автопатрул
съвместно с колегата му К.В.. В тъмната част на денонощието забелязали процесния мотоциклет, който се движил в посока парк „***“.
Полицейските служители го последвали, но водачът на мотоциклета не спрял на
подадения от тях светлинен и звуков сигнал. Свидетелите М. и В. позиционирали
патрулният автомобил в началото на парк „***“, където процесното
МПС излязло и продължило по пътното платно. Полицейските служители го
последвали със светлинен и звуков сигнал. Впоследствие водачът е спрян за
проверка, като за констатираните нарушения актосъставителят
С.Л.К. съставил АУАН на жалбоподателя Б..
Свидетелят К.В. твърди,
че няма точни спомени за случая, но потвърждава подписаният от него документ -
АУАН.
От показанията на
свидетеля А.Е.се установява, че същият се е возил на мотоциклета и е бил без
каска. В своите показания свидетелят Е. твърди – „Аз видях патрула. Продължихме
надолу, защото съм без каска. Мисля, че тръгнаха след нас. К. увеличи
скоростта.“ Видно от показанията на свидетеля Е., че жалбоподателят не е
притежавал необходимата категория за управление на този мотоциклет, както и не
е носил документи за двуколесното МПС. Свидетелят Е. твърди, че жалбоподателят Б. сам е спрял,
след като са чули изстрели, а полицейските служители са се движили зад тях.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.
Съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните
свидетели В.М. и К.В., които са очевидци на
нарушенията, възприели са движението на мотоциклета, управляван от
жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушенията. Няма данни по
делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и
безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният
в нарушение, което не е извършил.
Фактическата обстановка се установява и
отчасти от показанията на разпитания свидетел А. Е..
По отношение на наложената санкция на жалбоподателя Б.
на основание чл.179 ал.1 т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена
разпоредба, при приближаване на моторно превозно средство със специален
режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да
освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за
да осигурят безпрепятствено преминаване, както на сигнализиращото, така и на
съпровожданите от него превозни средства. В нормата на чл.179, ал.1 т.6 от ЗДвП
е предвидена административно-наказателна отговорност за водач, който не осигури
път за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със
специален звуков и специален светлинен сигнал, или на съпровожданите от него
превозни средства.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а
именно показанията на свидетелите М., В. и Е., се доказаха факти и
обстоятелства, обосноваващи различни констатации от тези отразени в акта и в
НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно-наказващия
орган. Съдът намира за безспорно установено, че на посочената дата и място
жалбоподателят е управлявал мотоциклет „Санянг ЛХ 18В“ с рег.
№ ***. Въз основа на събраните доказателства се
установява, че управлявания от жалбоподателя мотоциклет е бил последван от
полицейските служители с цел да бъде спрян и да му бъде извършена проверка. Във
връзка с това е бил подаван светлинен и звуков сигнал, и сигнал със „стоп“
палка. Тъй като водачът не се е подчинил, е било предприето преследване на мотоциклета,
което е било преустановено преди да бъде спрян, тъй като същият е навлязъл в
парк „***“, след което при излизането му, преследването е продължило. Разпоредбата
на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на ППС при подаден сигнал за
спиране от контролните органи да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
контролния орган място и да изпълнява съответните указания. В конкретният
случай нарушението се изразява в неизпълнение на задължението на водача да
спре, а не в това да осигури път за безпрепятствено преминаване на превозно
средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал,
поради което то следва да се квалифицира по чл.103 от ЗДвП. Съответната на това
нарушение санкционна разпоредба е чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил
посоченото в наказателното постановление нарушение по т.1 на чл.104 ал.1 от ЗДвП, поради което и обжалваното наказателно постановление в тази част се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По отношение на наложеното наказание на жалбоподателя Б.
на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение на
административно-производствените правила, в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП не се съдържа пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, и на доказателствата,
които го потвърждават, както и законната разпоредба, която е нарушена. Макар в
АУАН и НП да е описано, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет, не е
посочена категорията на превозното средство и максималната мощност на
двигателя, тоест дали мотоциклетът е с мощност над 15 kW и дали е от категория
L3e или L4e, след като правната квалификация на нарушението според актосъставителя е по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В случая се
касае за съществен реквизит от описанието на нарушението, тъй като съгласно
чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, която е санкционна разпоредба, наказанието се
налага за водач, който управлява МПС без да притежава съответното свидетелство
за управление, а за определяне правоспособността на водачите на моторни
превозни средства се делят на категории, а именно посочени в чл.150а, ал.2 от ЗДвП, тоест съставомерността на деянието е в
зависимост от категорията на пътното средство /вид, максимална скорост, работен
обем и максимална мощност на двигателя/ и следователно, категорията на
превозното средство се явява съществен елемент от състава на вмененото
нарушение, но за да се установи дали правилно е посочена категорията, е
необходимо да бъдат посочени именно горепосочените характеристики на превозното
средство. В настоящият случай не са събрани и посочени доказателства, които
потвърждават нарушението относно управлявания от жалбоподателя мотоциклет.
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП „За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”.
Виновното неизпълнение на това задължение обуславя ангажиране на
административно наказателната отговорност на водача за нарушение по чл.177,
ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, като видовете категории
моторни превозни средства за определяне на правоспособността на водачите са
посочени в чл.150а, ал.2, т.1-т.16 от ЗДвП. Поради това като нарушена законна
разпоредба следва да се посочи чл.150а, ал.2, в хипотезите от т.1 до т.16, във
връзка с ал.1 от ЗДвП.
Тази съществена непълнота прави НП в тази част незаконосъобразно и не
може да бъде санирана по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
тъй като тази норма е приложима само за допусната нередовност в АУАН. Сочената
непълнота води до неяснота на описание на нарушението и обстоятелствата при
неговото извършване, което представлява самостоятелно нарушение на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН и води до отмяна на НП в тази част като незаконосъобразно. Липсата
на точно, ясно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване
ограничават правото на защита на наказаното лице и възможността да разбере
конкретно за какво нарушение е санкциониран.
Жалбоподателят Б. е санкциониран в т.3 от НП, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
В АУАН и НП е посочено, че водачът не спира на своевременно подаден
сигнал със стоп палка по образец С8 от униформен служител в патрулен автомобил
с работещ специален режим звуков и светлинен. Понятието „подаден сигнал за
спиране” е визирано в чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП,
които задължават контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за
спиране със „стоп“ - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението,
че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него,
след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на
посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да
бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може
да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.
Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет, като във връзка с последното чл.207 от ППЗДвП
изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция -
Спри!". Следователно, за да е осъществен състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен
орган по един от посочените начини в чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП. Звуковият и светлинен сигнал на движещия се
полицейски автомобил не е предвиден от законодателя като възможен вариант на
сигнала за спиране, подаван от контролния орган, който да вменява задължение на
водача по чл.103 от ЗДвП да намали скоростта и да спре на указано място.
Подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския автомобил като
автомобил със специален режим на движение, при което за останалите участници в
движението възникват задължения, свързани с осигуряване на безпрепятствено
преминаване на автомобила със специален режим на движение - чл.104, ал.1 от ЗДвП, но тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за
спиране по силата на чл.103 от ЗДвП. Подаденият светлинен и звуков сигнал от
автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал
за спиране по смисъла на чл.103 от ЗДвП. Ето защо дори да беше установено
описаното в АУАН и НП неспиране на жалбоподателя при подадения светлинен и
звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, то не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП, съответно и на това основание
наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по
безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма
на вината пряк умисъл е осъществил състава на административните нарушения по чл.100,
ал.4, т.1 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП,
поради факта, не е поддържал табелите с регистрационния номер чисти; не е носил
СУМПС от съответната категория, не е носил
контролен талон от свидетелството за управление на МПС и не е носил
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява или за тегленото от МПС
ремарке. Съдът намира, че за извършените
административни нарушения законосъобразно е ангажирана административно -
наказателната му отговорност.
При определяне размера на наложеното наказание,
административно наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е
определил единственото предвидените за тези нарушения наказания. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че така определените административни наказания
съответства на тежестта на извършените нарушения и са съобразени с разпоредбите
на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.
В случая не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от свидетеля
С.Л.К. за когото не се спори, че е служител в сектор „***“ при О.н.М.- П. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от В.Т.К.
- *** група към О.н.М.– П. сектор „***“, упълномощен със ЗАПОВЕД
№8121з-746/01.06.2017г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
счита за доказано по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил вменените му
нарушения по т.4; т.5; т.6 и т.7 от НП, поради което е ангажирана и
административно-наказателната му отговорност. При налагането на наказанията
административно-наказващия орган, в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН е съобразил тежестта на нарушението и е наложил санкция за съответното
нарушение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че наказателно
постановление досежно наложените наказания на
жалбоподателя Б. по т.1, т.2 и т.3 от Наказателното постановление незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0938-001909/25.04.2016г. на *** група към ОДМВР - гр. Плевен,
Сектор „***“ - Плевен, в частта, с която
на жалбоподателя К.В.Б., са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева, за
нарушение на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0938-001909/25.04.2016г. на *** група към ОДМВР - гр. Плевен,
Сектор „***“ - Плевен, в частта, с която
на жалбоподателя К.В.Б., са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.179, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за
нарушение на чл.104, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП
– глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП; на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
– гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: