Р Е
Ш Е Н
И Е №145
гр. Бургас, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при секретаря Тодорка С.
като разгледа докладваното от съдията Добрев
гражданско дело № 193 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на А.Б.К., род. на ***г., гражданка на Р Ф, с адрес:
гр. М, **, дом *, корпус * кв. 50 и И. * С., род. на ***г.,
гражданка на Р Ф, с адрес: гр.М, ул.**, дом *, корпус *, кв.*, чрез пълномощник
адвокат Ирена Георгиева от ВАК против „Свети Йоан Ризорт“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дружба 2“, бл.316,вх.А, с
която е предявена претенция да бъде обявен за окончателен, сключеният между
страните на 30.05.2015г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот- апартамент
№ D401 /лат. буква D четиристотин и едно/,
разположен на 4-ти етаж в сграда - А „ в ПИ 67800.10.726 по КККР на гр. С, общ.
С, обл. Бургас, с обща площ на апартамента от 105,67 кв.м., включваща застроена
площ от 87,56 кв.м. и 18,11 кв.м. идеални части от общите части на сградата,
състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани
с тоалетна, две тераси, представляващ самостоятелен обект в сграда № 67800.10.726.1.25, с адрес: гр.
С, п.к. 8130, м. Ачмалъци. бл. D, ет. 4, an. D401, с предназначение: жилище, апартамент, с плош: 87,56 кв.м.
и прилежащи части 18,11 кв.м. от общите части на сграда № 1, разположена в ПИ
67800.10.726, при граници на обекта: на етажа- с.о. № 67800.10.726.1.26 и
67800.10.726.1.32, под обект с.о.№ 67800.10.726.1.18, 67800.10.726.1.17,
67800.10.726.1.16 и 67800.10.726.1.24, над обекта - с.о. № 67800.10.726.1.29.
Твърди се в исковата молба, че считано от
2014г. ищците се намирали в договорни отношения с ответника като първоначално
сключили два договора за придобиване на недвижими имоти, по които били
извършени плащания, а впоследствие тези имоти били заменени за един общ.
Посочва се, че през месец май 2014г. с помощта на посредник избрали да закупят
недвижими имоти от ответника като в тази връзка провели среща с управителите на
„Свети Йоан Ризорт“ЕООД. В деня на разговора им всяка от
двете ищци внесла депозит за закупуване на обект в строяща се сграда в гр.С с
инвеститор дружеството-ищец. На 09.07.2014г. ищците сключи два отделни
предварителни договори за строителство и продажба на отделни апартаменти-
подробно индивидуализирани. Дружеството- продавач се задължило срещу заплащане
на договорената цена да изпълни строителство на сградата съгласно одобрените
инвестиционни проекти, да я въведе в експлоатация и да прехвърли правото на
собственост върху конкретните самостоятелни обекти. В деня на подписване на
предварителните договори, след приспадане на внесения от всяка от ищците
депозит били заплатени съответно и сумите 18 469 евро за апартамент 301 и
сумата от 16 875 евро за апартамент 209 и това било отразено в същите
документи. Впоследствие след проведени между ищците и ответника разговори за
замяна на посочените по-горе два апартамента предварителните договори били
прекратени по взаимно съгласие и на 30.05.2015г. страните подписали нов договор
за строителство за друг обект в същата сграда на апартхотел „Свети Йоан
Ризорт“, разположен на четвъртия етаж. В т.7 от договора бил уговорен краен
срок за прехвърляне на собствеността, определен в зависимост от плащането на
пълния размер на продажната цена, като завършването на сградата и въвеждането и
в експлоатация било предвидено да се случи до 30.04.2017г. В деня на подписване
на последния договор ищците заплатили общо сумата от 90 515 евро, от които
сумата от 46 515 евро чрез прихващането и с вече заплатените суми по
прекратените предварителни договори. Сумата от 44 000 евро била предадена
срещу разписка на управителя П С още при пристигането на двете в България, като
при подписване на договора разписката е върната на управителя, а плащането
отразено като извършено в подписания на 30.05.2015г. документ. Остатъчната сума
от 9872 евро била заплатена предсрочно на 14.01.2017г. на територията на Р Ф на
лице, посочено от управителя на дружеството –ответник. За направеното плащане
ищците получили разписка. По този начин А.Б.К. и И. Г С. изпълнили напълно задълженията си по договора.
През август 2017г. ищците били
поканени за сключване на окончателен договор, но до подписване на такъв не се
стигнало, тъй като сградата все още не била въведена в експлоатация.
Управителите на ответника уверили К. и С., че ще изпълнят този си ангажимент до
края на 2017г. След средата на януари 2018г. П С не си вдигал телефона, от
което пък станало ясно, че въвеждането на сградата в експлоатация се забавя.
Тази забава довела като последица до невъзможност ищцата С. да получи
компенсация от работодателя си. Окончателен договор обаче не бил подписан, като
при проведения през месец март 2018г. разговор с ищците управителят Н Л отказал
да обсъжда с тях причината за забавата, както и да се ангажира с конкретен срок
за прехвърляне собствеността на имота. В края на месец март 2018г. служител на
ответника им обяснил по телефона, че управителят на дружеството отказва да
прехвърли собствеността на имота.
Дружеството ответник е депозирало отговор на исковата молба. Излагат се
аргументи за нередовност на исковата молба, като в тази връзка се твърди, че
ищците следвало да посочат размера на идеалните части и дяловете, в които всяка
от тях иска да придобие собствеността върху процесния имот. Не се оспорва наличието
на договорни отношения, които са възникнали по силата на първоначално
сключените два предварителни договора, впоследствие прекратени по взаимно
съгласие. Не се оспорва и подписването на предварителен договор от
30.05.2015г., както и обстоятелство, че собствеността на процесния апартамент
не е прехвърлена на ищците. Твърди се обаче, че това е станало по причина, за
която К. и С. отговарят. Не се оспорва и факта на заплащане от двете ищци на
сумата от 46 515 евро, формирана като сбор от сумите, дадени по
първоначалните два предварителни договора.
Ответникът се противопоставя на твърдението,
че ищците са заплатили сумата от 44 000 евро и за това е издадена
разписка, която впоследствие била върната на управителя, както и, че в клаузите
на договора за строителство се съдържала изрична уговорка, според която
подписването му има силата на разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД.
Ответникът изразява несъгласие и с
твърдението, че ищците са заплатили третата последна вноска по договора на
трето лице в Русия, тъй като представената за това разписка нямала достоверна
дата по смисъла на чл.181 ГПК. Лицето, посочено като подписало същата не било
служител на ответника, нито негов пълномощник. В тази връзка се иска ищците да
представят документа в оригинал.
В отговора се оспорва и твърдението, че на
проведени срещи през 2017 и 2018г. ответникът е отказвал неоснователно
сключване на окончателен договор. Заявява се в тази връзка, че не било
изпълнено задължението за заплащане пълната цена на имота.
Изразена е готовност за прехвърляне
собствеността върху апартамента при положение, че от ищците бъде заплатена
сумата от 53 872 евро, представляваща сбор от дължимите втора и трета
вноска по договора. Неизпълнението на задължението на купувачите по
предварителния договор било съществено, като същото се явявало предпоставка за
изпълнение на задължението на продавача.
В отговора се заявява също така, че
дружеството ответник отправя покана до ищците за разваляне на договора, поради
неизпълнение от тяхна страна, като в тази връзка предоставя възможност за
изпълнение на насрещното и посочено по-горе задължение в месечен срок.
Формулирано е искане да се задължат ищците да
представят разписките, свидетелстващи за извършени от тях плащания, първата от
които изписана на руски в оригинал, като се оспорва достоверността на датата на
последния документ. Моли да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане,
както и съдебно счетоводна експертиза с поставени към вещото лице въпроси.
В допълнителната искова молба ищците заявяват,
че са избрали да упражняват потестативното си право съвместно, така както са
заявили волята си да придобият заедно имота при сключване на договора, като за
процесуалното им участие не е необходимо да заявяват в какви дялове на
съсобственост желаят да придобият имота.
Посочва се също така, че търговска практика на
ответника е да иска и получава суми в брой, като именно поради тази причина в
договорите /и трите приложени към ИМ предварителни договори/ липсва посочена
банкова сметка. ***, че за приетото плащане по т.1.1 от договора от
30.05.2015г. няма издадена разписка, но получаването на сумата от 46 515
евро не се оспорвало. Поначало паричните отношения между страните се
развивали на основата на доверие и при
писменото им отразяване в договорите- така било процедирано при получаване на
сумите по първите два предварителни договора. Твърди се освен това, че към
датата на подаване на исковата молба процесната сграда не е била въведена в
експлоатация.
Сумата от 44 000 евро ищците предали на
управителя на ответника П С още в деня на пристигането си в България. За
получаване на сумата последният им издал разписка, която при подписване на
споразуменията за прекратяване на първите два договора и на договор D401/30.05.2015г. била зачетена като плащане за апартамент
401. Получаването на посочената сума било изрично отбелязано в договор № D401/30.05.2015г. Така направеното отбелязване в договора,
подписан от управителя на ответника представлявало признание за получената
вноска и установявало погасено парично задължение по конкретния договор.
Горната разписка била върната на представляващия дружествотго- ответник. По
изложените съображения тази разписка не са намирала у ищците. Според ищците установената
практика на съдилищата приемала, че няма пречка самият договор да се счита за
разписка и да се ползва с доказателствена сила относно това обстоятелство.
Договорът в настоящия случай съдържал задължителните реквизити на разписка.
Ищците посочват освен това, че осчетоводяването на сделките от страна на
ответника не е в техен контрол, като до настоящия момент последните не са
получили фактури, дори за признатите от него плащания. В тази връзка не са им
представяни протоколи за прихващане или кредитни известия към издадени фактури.
Разписката, издадена за извършено плащане на
последната сума не била заверена, но тъй като изхождала от името на дружеството
ответник и не се противопоставяла на трето за спора лице, същата следвало да се
приеме като издадена най-късно на датата на подаване на исковата молба.
Въпросната разписка била представена на ответника в копие най-късно на
проведената среща между страните през месец март 2018г. Пълномощник на
ответника в случая била Ж Е, която в интернет пространството предлагала за
продажба обекти от името на дружеството-ответник. При получаване на сумата
Евлентиева се легитимирала пред ищците като пълномощник на ответника и
представила копие от пълномощното си. Срещата с последната се състояла в гр.М,
като на нея присъствал и заемодателя на ищците. Паричните средства Е предала на
управителя П С. С него ищците провели телефонен разговор веднага след предаване
на парите, като последният потвърдил устно получаване на същите. Предвид
казаното ищците твърдят, че сумата от 9 872 евро е получена от С в
качеството му на управител на ответника. В случай, че ответникът оспорва
получаването на сумата и издадената за това разписка се моли на основание
чл.219 ГПК П Л С да бъде конституиран като трето лице-помагач и съответно
призован на основание чл.176 ал.1 ГПК да даде обяснения за спорните
обстоятелства по делото като му бъдат зададени конкретно посочени въпроси.
В условията на евентуалност се иска да бъде
счетено, че последната вноска е с ненастъпил падеж и съдът да постави с
решението си едновременно изпълнение на страните по договора.
Оспорва се твърдението на ответниците към
ищците да са отправяни претенции, свързани с тяхно неизпълнение. Такива писмени
претенции срещу ищците не били насочвани, като това не било направено да датата
на подаване на отговора включително и в устна форма.
Изпълнението на договора било прието с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ
посредством отправената към тяхна устна покана за сключване на окончателен
договор. Именно във връзка с тази покана ищците пристигнали в България през
месец август 2017г. и провели среща с ответника. От текста на приложените към
исковата молба писма и покана изрично ставало ясно, че се твърди пълно
изпълнение от страна на ищците по договора от 30.05.2015г., а липсата на
отговор от ответника свидетелствала за потвърждение изпълнението на договора.
Ищците
заявяват освен това позиция, че уговорка за плащане в брой в договора не водила
до нищожност на клаузата и на облигационната връзка, а нарушаването на Закона
за ограничаване плащанията в брой имало за последица
административно-наказателна отговорност. Самият факт, че ответникът е приемал
изпълнение по този начин означава, че не може да се противопоставя на такава
уговорка, още повече че бил облагодетелстван от извършеното нарушение.
Относно
поканата по чл.87 ал.1 ЗЗД е изразена позиция, че тази правна възможност на
ответника е преклудирана от датата на подаване на исковата молба или вписването
и в АВ. С упражняване правото за предявяване на иск се въвежда правен спор,
който до приключването му със СПН прегражда възможността за страните да изменят
или заличават едностранно материалното право. Защитата на ответника се
изразявала в правото му да доказва неоснователността на иска, но не и да се
откаже от договора, защото така му е по- изгодно. Нямало как в конкретния
случай да се поставя срок за изпълнение по време на процеса, докато твърдяното
неизпълнение не бъде установено.
В
депозирания допълнителен отговор се поддържа направеното вече възражение за
нередовност на исковата молба, предвид липсата на яснота относно дяловете, в
които двете ищци искат да придобият процесния имот. Оспорват се въведените от
ищците твърдения за заплащане на сумите по втората и третата вноска и получени
съответно в тази връзка разписки, първата от които върната за унищожаване на
управителя на дружеството- ответник. Възразява се против тълкуването на клаузи
от предварителния договор, които според ищците имали характера на разписка и
свидетелствали за извършено плащане. Това не отговаряло на критериите на чл.20 ЗЗД. Оспорва се и въведената фактология в допълнителнителната искова молба,
според която лицето Е е подписала разписката, тъй като е неясно нейното
качество и откъде произтича представителната и власт. Заявява се също така, че
липсват данни сумата по тази разписка да е получена от лицето П С.
Ответникът се противопоставя на въведеното
евентуално твърдение, че третата вноска била с ненастъпил падеж.
Оспорва
се също така твърдението, че преди предявяване на иска са провеждани срещи с Л,
по време на които последният не е имал претенции за плащане към ищците, както и
изявлението, че ответникът бил признал извършените от ищците плащания
извънсъдебно за втора вноска, чрез конклудентни действия.
Правно
несъстоятелна била и застъпваната теза, че приложима била разпоредбата на
чл.301 ТЗ, тъй като същата се отнасяла за действия без представителна власт.
Поддържа се възражението за частична нищожност на клаузата, предвиждаща начин
на плащане в брой, поради противоречие с изрична императивна правна норма –
чл.3 ал.1 ЗОПБ.Поддържа се и възражението за разваляне на предварителния
договор, което според практиката на ВКС можело да стане и в хода на делото с
нарочно писмено изявление.
Възразява се срещу двете представени разписки,
подписани от Стаматов, които трябвало да се придружават от заверен превод на
български език.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и
твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и
правна страна:
От представените и събрани по делото
доказателства се установява, а и не се спори между страните, че на 09.07.2014г. са сключени
предварителни договори за придобиване на недвижими имоти- съответно апартамент D209 и апартамент D301, находящи се в изграждания от ответника апартхотел „Свети Йоан“ в
поземлен имот с идентификатор 67800.10.726 по КККР на гр.С, общ.С. Не са налице
различни позиции и относно извършените от ищците плащания по двата
предварителни договора на обща стойност 46 515 евро, както и че тази сума
е прихваната /приспадната/ от стойността на цялата дължима от ищците сума, след
прекратяването на първите два договора и сключване на предварителния договор от
30.05.2015г. за придобиване на апартамент №401, находящ се в същия комплекс. Не
се спори също така, че процесният договор за продажба на недвижим имот е
подписан от П Л С, представляващ към 30.05.2015г. продавача „Свети Йоан
Ризорт“ЕООД, ЕИК *********, както и че общият размер на задължението за плащане
на ищците възлизал на сумата от 100 387 евро. Не са налице противоположни
позиции на страните и относно обстоятелството, че дружеството- ответник е
собственик на процесния апартамент, както и че понастоящем сградата, в която се
намира същия е въведена в експлоатация.
Спорът е
концентриран върху това изпълнено ли е задължението на ищците за заплащане на
втората и третата вноска по договора.
За установяване на въведените в процеса
фактически твърдения са приобщени множество писмени доказателства- подписаните
между страните предварителни договори, споразумението за прекратяване на първите
два от тях, разписки, пълномощно, електронна кореспонденция разменена между
страните, банково извлечение.
Допуснати са гласни доказателства,
посредством които се изясняват детайлно взаимоотношенията между продавача и
купувачите, хронологията на водените разговори по финализиране на сделката,
включително начина на извършване на плащанията, издадените за това документи и
практиката на ответника по приемане и получаване на парични средства в брой,
включително и чрез пълномощник.
Съдът е допуснал и по делото е изготвена
съдебно- счетоводна експертиза, като в заключението си вещото лице е
констатирало, че постъпили от ищците плащания по договора не са осчетоводени
при ответника и не са намерили отражение в документите, издавани от дружеството
във връзка с годишното счетоводно приключване за изследвания период.
Успешното
реализиране на потестативното право по чл.19 ал.3 ЗЗД е предпоставено преди
всичко от извършване на преценка за наличието на действителен предварителен
договор, който валидно обвързва страните, доколкото поначало нищожния договор
не поражда действие. Освен това, ищецът следва да е изпълнил задълженията си по
предварителния договор, изискуемостта на които е настъпила преди уговорения
момент за сключване на окончателния договор (аргумент от чл.362 ал.1 ГПК).
Доколкото съдебното решение, с което уважава иска по чл.19 ал.3 ЗЗД е
деривативно правно основание, предпоставка за постановяването му е положително
установяване, че ответникът е титуляр на правото, предмет на договора- чл.363
от ГПК. Така предвидените в закона предпоставки за обявяване на предварителния
договор за окончателен, съдът намира, че се установяват в настоящото
производство от събраните по делото доказателства.
Процесният
договор между страните е сключен в изискуемата от чл.19 ЗЗД писмена форма за
валидност, като ответника се е задължил да прехвърли в полза на ищците правото
на собственост върху индивидуално определен недвижим имот срещу задължението на
купувачите да заплатят определена цена. Постигнатото съглашение е действително,
доколкото с подписване на договора страните са демонстрирали воля да се
обвържат от неговите клаузи.
Съдът е
на мнение, че плащането на цената, е осъществено от ищцовата страна в пълния му
размер до сумата от 100 387 евро.
На първо
място, както вече се посочи, по делото не се спори, че сумата от 46 515
евро е платена от купувачите и получена от продавача, като в тази връзка е
валидно отчетено направеното частично плащане по прекратените два предварителни
договора. Заплащането на втората дължима вноска от 44 000 евро се
установява от клаузата на чл.1.2, раздел II от договора, относно съдържанието и смисъла, на която не възникват
съмнения. Записано е конкретно и по този начин изразено недвусмислено
съгласието на страните, че тази сума е платена на 30.05.2015г. Истинността на процесния
договора не е оспорена, като няма съмнение относно автентичността на подписа на
представителя на дружеството-продавач. Твърдението на ищците за издадена в
тяхна полза и върната на П С разписка, удостоверяваща получаването на сумата,
се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Б и А., втората
от които съставила лично същата. Практиката на ответника да приема плащания на
суми в брой се потвърждава, както от показанията на посочените две свидетелки,
така и от изявленията на самато дружество- продавач, че признава първото
извършено плащане от ищците. Анализът на представената, приета и неоспорена по
делото електронна кореспонденция, включително прикачени файлове, води отново до
извод в подкрепа на изложените от ищците фактически твърдения. Горното се
потвърждава и от информацията, съдържаща се в прикачения файл- разписка към
електронна кореспонденция от 07.01.2019г., изходяща от П С, от която става
ясно, че към 30.05.2015г. последният е получил сумата от 44 000 евро.
Сумата
от 9 872 евро съдът счита също за платена от купувачите. Пълномощията на
лицето Ж Е да приеме плащане от ищците на последната, дължима от тях вноска по
договора се установяват от представеното по делото пълномощно от 13.01.2017г.,
от текста на което става ясно, че на последната е възложена задачата да приеме
от името на дружеството-ответник горната сума за апартамент D401, подробно индивидуализиран, в апартхотел „Свети Йоан“
гр.С. В съответствие с горните правомощия, да получи направеното от ищците
плащане, Евлентиева издала разписка от името на „Свети Йоан Ризорт“ЕООД с дата
14.01.2017г. Постъпилото в полза на ответника плащане се установява и от електронната
кореспонденция, приобщена по делото и свидетелстваща за постигане на такава
договорка между дружеството- продавач и Е, а също така и от представения
ненаименован документ от 14.01.2017г., подписан от управителя С, удостоверяващ
получаването на сумата от 9872 евро от дружеството- ответник. Не могат да бъдат
приети направените възражения, че Евлентиева действала без представителна
власт, тъй от казанато по-горе става ясно, че е разполагала с изрично
пълномощно да действа от името на дружеството. Дори да се приеме обратното
обаче, по делото са ангажирани достатъчно доказателства свидетелстващи за
уведомяване на дружеството- ответник за претенциите на ищците, че е налице
пълно изпълнение от тяхна страна, като това е ставало както по повод на
комуникацията между тях, свързана с недостатъци на изпълнението на апартамента,
така и във връзка с искането им за насрочване на среща за подписване на
окончателен договор. Установено е също така, че са проведени няколко срещи с
представители на продавача, на които горните документи са показани и
предоставени за копиране на ответника. Следователно дружеството- продавач и
след като е узнало за претенциите на купувачите, включително възприело твърдението
им за заплащане на пълната цена по договора, не се е противопоставило изрично
на извършените действия от Е и полученото от името на дружеството плащане.
Отделен е въпросът къде конкретно е постъпила/внесена/ горната сума- по личната сметка на П С или по сметка на
продавача. Изясняването на това обстоятелство е без значение за предмета на
установяване по делото и не променя направения по-горе извод за извършено от
ищците плащане на третата, дължима по договора вноска за плащане.
Оспорването на съдържанието и
датата на посочените по-горе документи /пълномощно, ненаименован документ,
разписка/ е останало недоказано. Достоверността на посочените в тези частни
документи изявления се установява от събраните по делото гласни доказателства /показанията
на свидетелите Б и А., описващи подробно начина на комуникация и направеното
плащане на Е, както и проведените впоследствие срещи на територията на България/
и при съпоставянето им с информацията, съдържаща се в приложената по делото
електронна кореспонденция между страните. Казаното важи с пълна сила за
достоверността на датата на приложената разписка, изходяща от Е. Пълномощното и
ненаименования документ имат достоверна дата по отношение на ответника, доколкото
изхождат именно от неговия законен представител към датата на издаването си и в
случая нормата на чл.183 ал.1 ГПК, предвиждаща такова установяване по отношение
на трети лица, е неприложима.
Няма как
да бъде прието за основателно направеното възражение за недействителност на
уговорената, между страните, клауза за плащане в брой в процесния договор.
Нарушававето на ЗОПБ не води до нищожност на тази част от същия документ, още
по-малко влече след себе си като последица отпадането на облигационната връзка
между страните. Неспазването на изискванията за ограничаване плащанията в брой
има за последица носене на административнонаказателна отговорност. Отделен е
въпросът, че както вече се посочи разплащанията в брой и неотразяването им в
счетоводството на дружеството- ответник е било практика на търговеца. Тези
нарушения на законовите изисквания за коректно водене на счетоводните
записвания, предвид приемането на плащания в брой /направените по първите два
предварителни договора, неосчетоводени от ответника/ обаче не са предмет на спора
по делото.
По
делото не е проведено съответото успешно доказване на твърдението за забава на
ищците. Доказателства за непостъпили или забавени вноски по договора не са
ангажирани, а и това изявление се опровергава категорично от всички останали,
приобщени в хода на производството писмени и гласни доказателства. Казанато
лишава от смисъл обсъждането на направеното в хода на процеса изявление за
разваляне на договоара от страна на ответника.
В случая процесният предварителен договор е валиден и като такъв обвързва
страните с поетите договорни задължения. Същият отговаря на изискванията на
чл.19 ал.1 и 2 ЗЗД, предвид сключването му в писмена форма и наличието на
договореност за съществените условия на окончателната продажба- пълна
индивидуализация с подробно описание на имота, предмет на сделката, както и
посочена продажна цена с начин на плащане.
Установена е от
представените по делото доказателства, следващата необходима предпоставка за
уважаване на предявения иск- наличието на собственост по отношение на процесния
имот в патримониума на ответната страна.
Същевременно, няма твърдения, а още по- малко
ангажирани доказателства задължението за прехвърляне правото на собственост да е
изпълнено, поради което и ответното дружество, поради неизпълнението на този
свой ангажимент за сключване на окончателен договор е изпаднало в забава.
Ето защо
и по така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание в чл.19 ал.3 ЗЗД, следва да бъде уважен, а сключеният предварителен
договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот-
обявен за окончателен.
С настоящия
съдебен акт, ищецът на основание чл.364 ал.1 ГПК следва да бъде осъден да
заплати сумата от 923.17лв.( деветстотин двадесет и три лева и седемнадесет
стотинки) по сметка на Бургаския окръжен съд, представляваща дължима държавна
такса по т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, сумата от 196.33 лв.(сто деветдесет и шест лева и
тридесет и три стотинки) по сметка на Агенцията по вписванията- служба по
вписванията- град Бургас, представляваща дължима такса по чл.2 от Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, както и сумата от 6 871.79лв.
(шест хиляди осемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки),
представляваща дължима такса по силата на чл.47 ал.2 от Закона за местните данъци
и такси и във връзка с чл.18а от Наредбата за определяне размера на местните
данъци, приета от Общински съвет-град С.
Следва,
освен това, да бъде наредено вписването на възбрана върху процесния недвижим
имот за определените по-горе в тежест на ищеца разноски в полза на Бургаския
окръжен съд.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, на ищеца следва
да бъде присъдена и сумата от 5611.24 лева, представляваща направени от него съдебно- деловодни
разноски.
На
основание чл.364, ал.2 ГПК, препис от решението не следва да бъде издаван, докато
ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите
данъци и такси за имота.
Мотивиран от горното и на основание чл.19 ал. 3 ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
за окончателен, сключения на 30.05.2015г. между А.Б.К., род. на ***г.,
гражданка на Р Ф, с адрес: гр.М, **, дом *, корпус *, кв. * и И. Г С., род. на ***г.,
гражданка на Р Ф, с адрес: гр. М, ул.*, дом *, корпус *, кв.*, в качеството им на купувачи и „Свети Йоан Ризорт“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. „Дружба 2“, бл.316,вх.А- продавач предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот- апартамент № D401 /лат. буква * четиристотин и едно/, разположен на 4-ти етаж
в сграда - Апартхотел „Свети Йоан“ в ПИ 67800.10.726 по КККР на гр. С, общ. С,
обл. Бургас, с обща площ на апартамента от 105,67 кв.м., включваща застроена
площ от 87,56 кв.м. и 18,11 кв.м. идеални части от общите части на сградата,
състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани
с тоалетна, две тераси, представляващ самостоятелен обект в сграда № 67800.10.726.1.25, с адрес: гр.
С, п.к. 8130, м. Ачмалъци. бл. D, ет. 4, an. D401, с предназначение: жилище, апартамент, с плош: 87,56 кв.м.
и прилежащи части 18,11 кв.м. от общите части на сграда № 1, разположена в ПИ
67800.10.726, при граници на обекта: на етажа- с.о. № 67800.10.726.1.26 и
67800.10.726.1.32, под обект с.о.№ 67800.10.726.1.18, 67800.10.726.1.17,
67800.10.726.1.16 и 67800.10.726.1.24, над обекта- с.о. № 67800.10.726.1.29.
ОСЪЖДА А.Б.К., род. на ***г., гражданка на Р Ф, с
адрес: гр.М, *, дом *, корпус *, кв. * и И. Г С., род. на ***г.,
гражданка на Р Ф, с адрес: гр. М, ул.*, дом *, корпус *, кв.* да заплатят сумата от 923.17лв.( деветстотин
двадесет и три лева и седемнадесет стотинки) по сметка на Бургаския окръжен
съд, представляваща дължима държавна такса по т.8 от Тарифата за нотариалните
такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, сумата от 196.33 лв.(сто
деветдесет и шест лева и тридесет и три стотинки) по сметка на Агенцията по
вписванията- служба по вписванията- град Бургас, представляваща дължима такса
по чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията,
както и сумата от 6 871.79лв. (шест хиляди осемстотин седемдесет и един
лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща дължима такса по силата на
чл.47 ал.2 от Закона за местните данъци и такси и във връзка с чл.18а от
Наредбата за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет- град
С.
ДА СЕ ВПИШЕ в полза на Окръжен съд-Бургас, възбрана върху недвижим имот-
апартамент
№ D401 /лат. буква D четиристотин и едно/,
разположен на 4-ти етаж в сграда - Апартхотел „Свети Йоан“ в ПИ 67800.10.726 по
КККР на гр. С, общ. С, обл. Бургас, с обща площ на апартамента от 105,67 кв.м.,
включваща застроена площ от 87,56 кв.м. и 18,11 кв.м. идеални части от общите
части на сградата, състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс,
две спални, две бани с тоалетна, две тераси, представляващ самостоятелен обект
в сграда №
67800.10.726.1.25, с адрес: гр. С, п.к. 8130, м. Ачмалъци. бл. D, ет. 4, an.
D401, с
предназначение: жилище, апартамент, с плош: 87,56 кв.м. и прилежащи части 18,11
кв.м. от общите части на сграда № 1, разположена в ПИ 67800.10.726, при граници
на обекта: на етажа- с.о. № 67800.10.726.1.26 и 67800.10.726.1.32, под обект
с.о.№ 67800.10.726.1.18, 67800.10.726.1.17, 67800.10.726.1.16 и
67800.10.726.1.24, над обекта- с.о. № 67800.10.726.1.29.
Препис от настоящото решение, ведно
със заверени копия на схема №15-330308/ 12.07.2017г. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 67800.10.726.1.25 на СГКК-гр.Бургас, да се изпратят на
Агенцията по вписванията- служба по вписванията- град Бургас за извършване на
необходимите действия по вписване на наложената от съда възбрана.
УКАЗВА на ищците А.Б.К., род. на ***г., гражданка на Р Ф, с адрес: гр.М, *, дом 8, корпус *, кв. * и И. Г С., род. на ***г.,
гражданка на Р Ф, с адрес: гр. М, ул.*, дом *, корпус *, кв.*, че препис от настоящото съдебно
решение няма да бъде издаден преди да представят доказателства за заплащане на
посочените по-горе разноски по прехвърлянето- сумите в полза на Бургаския
окръжен съд, Община С и Агенцията по вписванията-служба по вписванията-град Бургас,
както и на такива за заплащане на дължимите данъци и такси за имота към
държавата и към Община С.
УКАЗВА на А.Б.К., род. на ***г., гражданка на Р Ф, с адрес: гр.М, *, дом *, корпус *, кв. * и И. Г С., род. на ***г., гражданка на Р Ф, с
адрес: гр. М, ул.*, дом *, корпус*, кв.* в съответствие с разпоредбата на
чл.115 ал.2 ЗС, че следва в шестмесечен срок от влизането му в сила да впишат
настоящото положително съдебно решение по представен препис от него, както и че
след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
ОСЪЖДА „Свети Йоан Ризорт“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дружба 2“,
бл.316,вх.А да
заплати на А.Б.К., род. на ***г., гражданка на Р Ф, с адрес: гр.М, *, дом *, корпус *, кв* и И. Г* С., род. на ***г., гражданка на Р Ф, с адрес: гр. М, ул.*, дом *, корпус *, кв.* сумата от 5611.24 лв. (пет хиляди шестотин и единадесет лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия :