Р Е Ш
Е Н И Е
724/11.4.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 30.03 2016
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря И.И., като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 913 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Пенев Д. срещу
Наказателно постановление № 445а-62/04.02.2016 г., издадено от Началника
на РПУ Аксаково, МВР – Варна, с което на
основание чл. 193, ал.1 от
ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание "глоба" в размер
500 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗОБВВПИ, изразяващо се в това, че
на 11.12.2015 г. около при извършена проверка в домът му в с.Слънчево обл.Варна притежавал един брой ловна пушка ИЖ с №27“ с
№********* и един брой ловна пушка ИЖ с
№ 9302188. Оръжието не се съхранява по настоящ адрес, заявен в декларацията по
чл. 98 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че в
административно наказателното производство били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, поради съставяне на АУАН в отсъствието на
жалбоподателя и поради неспазване на разпоредбата на чл. 43, ал.4 от
ЗАНН, което било довело до ограничаване правото му на защита и съответно до
опорочаване на издаденото наказателно постановление.
Претендира се отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и
се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда и не заявява
становище по жалбата.
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице срещу подлежащо
на обжалване наказателно постановление.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В административно-наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Срещу жалбоподателя е съставен АУАН
за това, че не е съхранявал оръжието си по настоящ адрес, така както е обявил в
декларацията си по чл. 98 от ЗОБВВПИ. Състава на посочената за нарушена правна
норма чл. 86 ал.1 т. 1 от ЗОБВВПИ обаче гласи, че лицето, получило разрешение
за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а,
уведомява ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, при:
1.
промяна на постоянния адрес -
за физическите лица.
АНО никъде в НП не е посочил, факта, че въззивника си е сменил адреса и не е ангажирал
доказателства за това. Още повече, че закона в посочената за нарушена правна
норма визира постоянен адрес, а АНО в НП сочи настоящ адрес, а разликата е
съществена между двата вида адрес.
Настоящата инстанция
намира, че в конкретния случай твърдяното нарушение неправилно е било описано и
квалифицирано. Правилното описание на извършеното нарушение и обстоятелствата,
при които е било извършено, както в АУАН, така и в НП, има съществено значение
не само с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира
защитата си, но и за възможността на съда да прецени законосъобразността на
издаденото НП. В случая е неприложима саниращата
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, защото извършеното
процесуално нарушение е съществено, тъй като е накърнило правото на защита на
наказаното лице. То е било лишено от възможността да разбере конкретно какво
нарушение се твърди, че е извършило, и да се защитава адекватно и пълноценно по
него
Разпоредбата на
цитирания в административната преписка чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ
предвижда, че огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в
метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващо се
устройство. Нарушението на това задължение се осъществява в съхранение на
оръжието по друг начин. В процесния случай обаче е установено, че въззивника съхранява оръжието не на посоченият в
разрешителното адрес. Като в издаденото му разрешително за съхранение е
посочено, че оръжието ще се съхранява в Варна, а проверката е установила, че
към 11.12.2015 г. той го е съхранявал на различен адрес – с.Слънчево. Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗОБВВПИ
той е бил длъжен в 14 дневен срок от настъпване на промяната в постоянния адрес
да заяви това обстоятелство пред РУ на МВР Варна, но не го е направил, затова
той е допуснал нарушение на задължението си, произтичащо от разпоредбата на
чл. 86, ал.1,
т.1 от ЗОБВВПИ, но това му задължение не е посочено в административнонаказателната преписка, както и не са ангожирани доказателства за промяна на адреса. АНО е посочел, че съхранението на оръжието се
извършва в нарушение на чл. 98, ал.1 от закона, който предвижда съхранението на
оръжието да става в специални метални и заключени каси. Обстоятелството, че и
на новия адрес въззивника е притежавал такава каса и
е съхранявал оръжието си там е установено от разпита на актосъставителя,
който заявява, че в хода на проверката е установено, че той е съхранявал
оръжието на новия адрес, но не е заявил това обстоятелство. Затова съдът
приема, че макар фактите по нарушението да са установени правилно, то е
квалифицирано незаконосъобразно и по този начин е ограничено правото на защита.
Такова нарушение е допуснато и при посочване на основанията за наложената санкция,
като е посочено, че тя се налага на основание чл. 193, ал.1
от ЗОБВВПИ. Налагане на наказание по този текст не може да бъде във връзка с
другата санкционна норма, посочена в наказателното постановление - чл. 193,
ал.1 от закона, защото тя предвижда наказание за лице, което допусне нарушение
на задълженията си по чл. 98, ал.1-3 от ЗОБВВПИ
- т.е в случая санкционната норма е обвързана с нарушение на условията на
съхранение на огнестрелно оръжие. Доколкото НП е издадено за нарушение на чл.
86 ал.1 т.1 от ЗОБВВПИ то неможе на въззивника да се
наложи наказания по реда на чл. 193 от същият закон, тъй като тази норма
предвижда наказание само за лимитирано изброени
нарушения и в тях не е посочената за нарушена правна норма.
От
друга страна от събраните писмени и гласни
доказателства се установи, че жалбоподателят действително е извършил нарушение,
като не е съобразил поведението си с изискванията на ЗОБВВПИ
и подзаконовите нормативни актове, свързани с неговото прилагане. Съгласно §20 от ПЗР
към ЗОБВВПИ
"Подзаконовите нормативни актове за прилагането на отменения Закон за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите
се прилагат, доколкото не противоречат на този закон". В случая
разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ПП на Закона за контрол над взривните
вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите
не противоречи на ЗОБВВПИ и конкретно на
чл. 79, ал.1, която посочва, че за получаване на разрешение за съхранение на
оръжие, съответното физическо лице трябва да подаде заявление до съответното
РУП по постоянен адрес. Чл. 43, ал.1 от ПП на ЗКВВООБ
от своя страна посочва, че
"Разрешения за съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси (приложение
№ 4) се издават на получилите разрешение за придобиване от директора на ГДОП или упълномощено от него длъжностно лице или от началника на РУ: 1. за физическите лица
- по постоянния им адрес", т.е. разрешението за съхранение се издава
именно по постоянен адрес на физическото лице и то е длъжно да го съхранява
именно по постоянния си адрес. До този извод води и разпоредбата на чл. 86,
ал.1 от ЗОБВВПИ,
съгласно която при промяна на постоянния си адрес лицето, получило разрешение
да съхранява оръжие, е длъжно да уведоми съответното РУ на МВР. Тъй като ПП на
ЗКВВООБ не е отменен, а от друга страна не е
издаден правилник за прилагането на новия ЗОБВВПИ,
в случая е следвало да намери приложение именно чл. 43, ал.1 от ПП на ЗКВВООБ,
във вр. с §20 от ПЗР
на ЗОБВВПИ,
във вр. с чл79, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Неправилното приложение
на материалния закон в процесното НП спрямо установеното
от фактическа страна нарушение, извършено от дееца, води до неправилно приложение и
на административнонаказващата разпоредба и съответно
до незаконоосъбразност на постановеното НП. По този
начин е накърнено и правото на защита на нарушителя, който има право да узнае
какви точно нарушения и на кои правила се твърди, че е извършил, за да може да
организира своята защита. Нарушаването на правото на защита във всички случаи
води до порочност на издаденото НП в тази му част, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение, поради което същото следва да бъде отменено в тази му
част.
Съдът не счита за
необходимо да коментира доводите на защитата за маловажност на случая предвид
изразеното становище за допуснати нарушения на материалния закон при издаването
на АУАН и НП.
По изложените
съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Обобщавайки горното
съдът приема, че е изправен пред допуснати съществени нарушения на правилата за
установяване и санкциониране на административно нарушение, посочени в чл. 43-57 от ЗАНН,
които са довели до неяснота по отношение на обстоятелствата на нарушението,
правната му квалификация и основанието на налагане на наказанието и по този
начин са препятствали възможността на защита. Нарушенията са непреодолими на
този етап от развитие на административнонаказателното
производство, защото съдът в производството по контрол за законосъобразност на
наказателното постановление не може да измени правната квалификация или
основанието за налагане на атакуваната санкция, а резултат от установената
незаконосъобразност на административния акт е неговата отмяна. Предвид горното
и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
АНО не е описъл съставомерен признак на нарушението за което е наложено адм.наказание и това процесуално нарушение не може да бъде
отстранено в хода на въззивното производство. В
настоящият случай АНО неправилно е квалифицирал деянието и също така неправилно
е определил санкционната норма. Освен това със схематичното описване на
деянието не става ясно за какво точно е наложено наказанието Доколкото волята
на АНО е неясна и нито нарушената правна норма е определена правилно и
санкционната норма също така не е посочена правилно съобразно описаното деяние,
то съдът не може да установи за какво точно е наложено адм.
наказание. По тези съображения атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, без да бъде изследвана неговата законосъобразност по същество.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 445а-62/04.02.2016
г., издадено от Началника на РПУ
Аксаково, МВР – Варна, с което на Д. Пенев Д., ЕГН ********** на основание чл. 193, ал.1 от
ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание "глоба" в размер
500 лв. за нарушение на чл. 86, т.1 от ЗОБВВП .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Административен Съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: