Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 17.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
осми март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Виктория Иванова разгледа докладваното от съдията търговско дело №
2331 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК вр. чл.
25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Образувано е по искова молба, вх. № 295632/27.11.2020 г.,
предявена от З.С.С., ЕГН **********, срещу сдружение „Е.А.ЗА З.НА И., П.И.А.П.“
(ЕАЗИПА) за отмяна на взетите от общото събрание на сдружението решения, обективирани
в протокол от 27.10.2020 г. за освобождаване на ищеца З.С.С. и М.А.Ч.като
членове на управителния съвет и за избирането на З.А.П.и Т.И.И.за такива.
Предметът на спора е очертан след влизане в сила на
разпореждане от 02.02.2021 г., с което е върната предявената от З.С.С. искова
молба в частта на предявените искове за отмяна на решенията на общото събрание
на сдружение ЕАЗИПА, оформени в протокол от 27.10.2020 г., с които не е приет
отчетът на управителния съвет за работата му в периода 2015 г. – 2019 г., не са
приети правила за изчисляване на дължимите на членовете суми за права и
обезщетения, не са приети решения за заплащане на натрупани задължения на сдружението,
не е приет нов устав и не е разгледано и не е прието решение по предложение за
оставка и избор на членове на управителния съвет.
Ищецът твърди, че е член на ответното
сдружение и член на управителния му съвет. На 27.10.2020 г. било проведено общо
събрание на сдружението, на което присъствали лица, които не били негови
членове, съответно действителните членове не били допуснати до участие и били
приети решения по въпроси, които не били включени в дневния ред, поради което
приетите от общото събрание решения били незаконосъобразни и затова се налагало
да бъдат отменени.
Ответникът сдружение ЕАЗИПА счита
исковата молба за процесуално недопустима, тъй като и след частичното
прекратяване на производството ищецът С. продължавала да оспорва всички взети
от общото събрание решения. По същество счита исковете за неоснователни, без да
излага конкретни съображения в тази насока.
В допълнителната искова молба С. сочи,
че оспорва и решение, с което Виолета Кирилова Георгиева е преизбрана за
председател на управителния съвет, каквото решение не е предмет на предявената
искова молба и включването му в предмета на производството е процесуално
недопустимо. Не излага допълнителни факти и правни доводи.
От ответното сдружение ЕАЗИПА е
постъпил допълнителен отговор, в който се поддържа твърдението за нередовност
на исковата молба, включително за недопустимо добавяне на нов иск, като по
същество се твърди, че събранието е свикано и проведено при спазване на закона
и устава.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Между
страните няма спор, че на 27.10.2020 г. в гр. София, ул. „Г. С. *******, зала №
3, в 17,00 часа - един час след обявения начален час, е проведено общо събрание
на сдружение ЕАЗИПА, което е взело с гласовете на всички присъстващи по т. 5 от
дневния ред решения за освобождаване на ищеца З.С.С. и М.А.Ч.като членове на
управителния съвет и за избирането на З.А.П.и Т.И.И.за такива. Събранието е
свикано с решение на управителния съвет на сдружението, взето на заседание на
органа, проведено на 03.06.2020 г., с дневния ред, определен при свикване на
непроведено на 10.12.2019 г. общо събрание на сдружението, който включва като
точка пета разглеждане на искане на управителния съвет за оставка на двама
членове на съвета и при приемането на оставките, избор на нови такива.
Атакуваните
решения на общото събрание на сдружение ЕАЗИПА са приети на проведено на
27.10.2020 г. заседание на върховния орган, като исковата молба е депозирана в
съда на 27.11.2020 г., т. е. в рамките на преклузивния едномесечен срок за
осъществяване на предвидения в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ съдебен контрол върху
решенията за изменение персоналния състав на управителния съвет на
сдружението, което обуславя извод за
процесуална допустимост на предявените искове от гледна точка срочност на
оспорването.
В
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 172 от 09.12.2011 г. по т. д. №
1047/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 207 от 13.12.2010 г. по т. д. №
129/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е прието, че с оглед защитата, която се
цели с конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ – защита на членствени права,
процесуалната легитимация на ищеца следва от принадлежността на потестативното
право, което означава, че З.С.С. към момента на вземане на оспорваните решения
следва да е била в членствено правоотношение с ответното сдружение с нестопанска
цел ЕАЗИПА. Процесуалната легитимация съставлява абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване правото на иск и ако тя не е налице, предявените
искове са недопустими.
Ответникът
сдружение ЕАЗИПА оспорва ищецът З.С.С. към 27.10.2020 г. да била негов член, но представя протокол от
проведено на 04.06.2021 г. общо събрание на сдружението, видно от който е взето
решение за изключване на С., което решение съдът разглежда като извънсъдебно
признание на факта, че към посочената дата ищецът в настоящото производство е считана
за член на сдружение ЕАЗИПА, т. е. признато е съществуването на членствено
правоотношение към 04.06.2021 г.. в
противен случай прекратяване на членството ѝ чрез изключване би било
безпредметно.
От
влязло на 04.09.2021 г. съдебно решение по търг. дело № 2736 по описа на СГС за
2019 г., се установява, че по искове на З.С.С., са отменени решения на общото
събрание на сдружение ЕАЗИПА, проведено на 10.12.2019 г., поради което следва
да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
че С. е разполагала с активна процесуална легитимация да оспорва решения на
върховния оирган на сдружението към 10.12.2019 г., което означава, че към този
момент е била член на сдружението. Доказателства членственото й правоотношение
да е прекратено към 27.10.2020 г. ответникът не е ангажирал, затова съдът
прпиема, че при доказано към 19.12.2019 г. членство и доказателства сдружението
да е предприело действия за прекратяването му към 04.06.2021 г., следва да се
приеме, че към процесната дата 27.10.2020 г. З.С.С. е имала качеството член на
сдружение ЕАЗИПА.
В
производството именно ищецът носи тежестта да проведе пълно и главно доказване
на съществувало към 27.10.2020 г. членствено правоотношение със сдружението и
тази тежест съдът приема да е изпълнена. Това означава, че ищецът разполага с
активна процесуална легитимация за провеждане на исковете и налага
разглеждането им по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание подлежат на
съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като
правораздавателната компетентност на съда е ограничена от основанията за порочност
на решенията, изложени в исковата молба. В случая ищецът твърди единствено процесуална
незаконосъобразност на приетите решения
за освобождаване на членове на управителния съвет и избиране на други такива,
която произтича от участие на лица в събранието, които не са били негови
членове, недопускане на действителни членове до участие и невключване на
въпроса за персоналния състав на управителния член в обявения дневен ред. С
оглед принципа на диспозитивност, съдът е ограничен от заявените в исковата
молба пороци на оспорените решения и не следва да обсъжда спазени ли са
правилата за свикване на общото събрание и редовно ли са поканени членовете на
сдружението, както и поддържаните в депозираното от ищеца становище по същество
на спора доводи за избиране на лица, които не са членове на сдружението в
състава на управителния му съвет.
В
настоящото производство от значение е единствено налице ли е бил кворум за
провеждане на събранието и взети ли са решенията с необходимото мнозинство по
въпрос, включен в дневния ред. Други въпроси, свързани с процесуалната или
материална законосъобразност на решенията не са предмет на спора.
Оспорваните
решения не страдат от пороците, сочени от ищеца З.С.С..
Разпоредбите
в ЗЮЛНЦ, уреждащи начина на свикване на общото събрание, необходимия кворум за
провеждането му и за вземането на решения, в голямата си част са диспозитивни
(решение № 139 от 07.11.2016 г. по т. д. № 629/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).
Съгласно диспозитивната норма на чл. 24 ЗЮЛНЦ общото събрание се състои от
всички членове на сдружението, освен ако в устава е предвидено в друго.
Устройственият акт на сдружението, в редакцията, действаща към 27.10.2020 г.
(приета с решение на общото събрание от 11.12.2012 г.) не предвижда друго.
Право на глас в общото събрание имат членовете на сдружението, като за
редовното провеждане на заседанието на колективния орган е необходим кворум от
повече от половината от членовете му, какъвто кворум в 16 часа на 27.10.2020 г.
не е бил налице и това не е спорно. В съответствие със законовата уредба – чл.
27 ЗЮЛНЦ, чл. 22, ал. 1 от устава на сдружението предвижда възможността при
липсата на кворум, събранието да се проведе един час по-късно от обявения
начален час при участие на явилите се лица с право на глас, без значение на
конкретния техен брой. Законовата и въпроизведената в устава уредба осигурява
възможност при дезентересиране на голяма част от членовете на съответното
юридическо лице, върховният му орган да има възможност да провежда заседания и
да приема решения, т. е. обезпечава възможността за ефективното му
функциониране и преодолява неблагоприятните последици от съзнателното неучастие на членовете на
сдружението в работата на общото събрание.
Ищецът
С. твърди, че в представения списък към протокола от преведеното на 27.10.2020
г. общо събрание са вписани 50 лица – поради разминаване в поредността били
посочени 57 членове на сдружението, но действително били налице 51 такива, а В.И.фигурирала
двукратно – под № 47 и № 54, поради което участвалите в събранието лица били 50,
което твърдение съответства и на отразения в протокола на събранието брой
присъстващи и съответно гласували. Именно ищецът С. твърди, че от тези 50 лица
само 20 били действителни членове на сдружението, а останалите лица не били в
членствено правоотношение с юридическото лице.
В
случая общото събрание е проведено един час по-късно при участие на 50 лица, от
които ищецът твърди, че само 20 са били действителни членове на сдружението. За
извод, че събранието е проведено при наличие на кворум тези твърдения са без
значение. Дори само 20 участници да са били в членствено правоотношение със
сдружението и носители на правото на глас, то пак е бил налице кворум. Участието
на лица без право на глас в общото събрание, т. е. участието на не-членове на
сдружението в конкретния случай не се
отразява нито на кворума, нито на мнозинството при вземане на решенията.
Наличието на такива лица не опорочава провеждането на събранието, нито се
отразява на взетите от същото решения.
С
оглед твърденията на ищеца в събранието да са участвали 20 члена на
сдружението, то те са формирали необходимия кворум и доколкото решенията са
взети единодушно, при изключването на гласовете на претендираните 30
не-членове, решенията отново са взети единодушно, което означава, че е
изпълнено изискването за постигнато обикновено мнозинство. Същественото е, че
лицата без право на глас не влияят нито на кворума, нито засягат мнозинството,
с което са приети съответните решения. Различно би било само в хипотеза, при
която нито един от участниците не е бил член на сдружението, тогава решенията
биха били невзети, липсващи, макар и отразени в съответния протокол, тъй като
воля на лица с право на глас изобщо не би била изразена. Фактическите твърдения
на ищеца обаче не са такива, а протоколът отразява постигнато пълно единодушие.
Самата С. твърди и признава, че при провеждане на събранието са участвали 20
члена на сдружението, което значи, че техните гласове са били достатъчни за
приемане на оспорените решения, тъй като тези гласове биха изчерпили всички
участници с право на глас. В този смисъл присъствието на външни на сдружението
лица не опорочава проведеното събрание и взетите от него решения, касаещи
състава на управителния съвет. И евентуалното изключване на техните невалидни гласове
не би променило наличието на мнозинство за взетите решения. Изложеното не би
било вярно в хипотеза на наличие на гласове „против“ и „въздържал се“, но
такава не е налице. Затова при напълно еднопосочна воля на гласувалите за
промени в персоналния състав на управителния съвет, колко от тях са били
действителни членове на сдружението, е без значение, защото гласовете на
действителните членове пак са достатъчни за приемане на оспорените решения.
По
отношение на твърденията за недопускане на действителни членове до участие в
събранието, е необходимо да се отбележи, че ищецът може да се позовава
единствено на факта на собственото си недопускане, тъй като в този случай би
било нарушено нейното субективно членствено право на участие в работата на
общото събрание. Нарушаването на правата на други членове на сдружението да
вземат участие в събранието е недопустимо да се релевира от С., защото
съставлява упражняване на чужди материални права, което е допустимо само в
предвидените от закона случаи, а този не е такъв. Всеки член на сдружението,
недопуснат до участие в събранието, има право на иск за защита на нарушеното си
членственото си право. Предявяването на иск, при квалификацията на чл. 25, ал.
4 ЗЮЛНЦ, зависи от преценката на засегнатия член на юридическото лице, който
притежава правото на избор дали изобщо да предприеме процесуални действия за
защита на членството си и в какъв обем, т. е. свободата на избор важи, както за
решенията, чиято отмяна да бъде поискана по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, така и
за нарушенията, които да бъдат въведени в процеса като основания за исканата
отмяна в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес –
в този смисъл решение № 109 от 25.06.2010 г. по т. д. № 860/2009 г., Т. К., ІІ
Т. О.
Действително,
съгласно постановеното решение № 94 от 15.10.2012 г. по т. д. № 734/2011 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС, при иск за отмяна на решение на сдружение с нестопанска
цел, ищецът може да се позовава на ограничаване на правото на гласуване или на
участие на други членове, само ако упражняването на тези им права е от значение
за наличието на кворум за провеждане на общото събрание и/или на мнозинство при
вземането на решение. Ищцата обаче не твърди, че недопускането на членове на
сдружението е повлияло на кворума, който е бил налице и би бил налице при
всички положения, тъй като уставът на сдружението не предвижда определен
минимален брой участници с право на глас, за да се приеме за редовно заседанието
на общото събрание. Това означава, че самото недопускане на явили се лица с
право на глас само по себе си не опорочава провеждането на събранието. Липсват
и фактически твърдения, че гласовете на недопуснатите участници биха се
отразили на мнозинството, с което са приети оспорваните решения. В този смисъл,
позоваването на нарушени чужди членствени права би било допустимо, ако са
налице конкретни фактически твърдения за това, че нарушението е отразило върху кворума и
мнозинството. При липса на твърдения за такива факти и основаване на
порочността на взетите решения само върху неосигуреното право на участие на неиндивидуализирани
членове на сдружението, позоваването на нарушаване на чужди членствени права остава
недопустимо и съответно на може да съставлява основание за отмяна на взетите от
общото събрание решения.
Не
е налице и соченото основание взетите решения да имат за предмет въпрос, който
не е включен в дневния ред. Дневният ред в т. 5 включва освобождаване на
членове на управителния съвет и избор на нови. Нито в устава, нито в ЗЮЛНЦ се
съдържат изисквания за начина, по който да бъдат формулирани точките от дневния
ред, по които да заседава общото събрание на членовете на сдружението, още
по-малко пък се поставя изискване в поканата да се посочват предложения за
решения по точките от дневния ред. Такива изисквания ТЗ поставя по отношение на
акционерните дружества, каквото сдружение ЕАЗИПА не е. Завишени изисквания към
съдържанието на поканата би могло да се поставят с устава, но действалата към
свикване на събранието редакция на чл. 20, ал. 3 от устава предвижда като
единствено изискване поканата да съдържа дневен ред. В дневния ред на
процесното събрание е включена точка, касаеща промени в персоналния състав на
управителния съвет и това удовлетворява изискването членовете на сдружението да
се получили нужната им за упражняване правото на участие информация, че на
събранието ще се формира воля от върховния орган по отношение персоналния
състав на управителния съвет. Затова освобождаването на З.С.С. и М.А.Ч.като членове на управителния
съвет и избирането на З.А.П.и Т.И.И.за такива представляват решения по въпрос
изрично включен в дневния ред и затова чл. 20, ал. 3 от устава не е нарушен.
Изложеното
обуславя неоснователност на предявените конститутивни искове, тъй като приетите
решения за промени в персоналния състав на управителния съвет не нарушават
процедурни правила, установени с императивни правни норми, нито противоречат на
устава на сдружението.
При
този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за ответника ЕАЗИПА, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, което обаче
не прави искане за реализиране на отговорността за разноски на ищеца.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от З.С.С., ЕГН **********,***, срещу сдружение „Е.А.ЗА З.НА И., П.И.А.П.“,
ЕИК********, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, пл. „********офис
14, искове с правна квалификация чл.
25, ал. 4 вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ за отмяна на взетите от общото събрание на
сдружението решения, обективирани в протокол от 27.10.2020 г. по т. 5 от
дневния ред, с които З.С.С. и М.А.Ч.са освободени като членове на управителния
съвет и за членове са избрани З.А.П.и Т.И.И..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: