№ 65
гр. Стара Загора , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501335 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.Х.М., гражданин на Ш., роден на
***, ЛНЧ – **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.Н.П., против решение
№ 260006/03.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 237/2020 г. по описа на
Чирпанския районен съд.
Решението се обжалва като неправилно поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че в нарушение на чл.45, ал.2 от ЗЗД
първоинстанционният съд е вменил доказателствена тежест на ищеца за
установяване вината на ответника, поради което и е направил необосновани
правни изводи за неоснователност на предявения иск.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново
решение, с което предявеният от въззивника иск да бъде уважен, а нему бъдат
присъдени сторените разноски.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор от насрещната страна
И.Н.Д..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от третото лице-помагач
на страната на ответника И.Н.Д. -„ЗАД Д.б.:Ж. и З.“ АД, с която жалбата е
оспорена като неоснователна.
Изложени са съображения, че обжалваното решение е правилно, т.к. при
постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон и е
обосновано, предвид че от събраните по делото доказателства се установява
настъпването на ПТП, при което е пострадал ищеца-въззивник, да е случайно
деяние по смисъла на НК.
Претендира се потвърждаването на обжалваното решение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява лично
и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемият И.Н.Д. се представлява от пълномощник-адвокат, чрез
когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното
решение.
Третото лице-помагач „ЗАД ДБ:Ж. и З.“ АД не се представлява от законен
или процесуален представител.
След преценка на твърденията, изложени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), предявен от Е.Х.М. срещу И.Н.Д. за сумата
от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при реализирано
пътно-транспортно произшествие (ПТП).
В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че на 15.06.2019 г. е
управлявал моторно-превозно средство (МПС) в *** по *** в района на
бензиностанция „Лук Ойл“, а ответникът И.Н.Д. също управлявал МПС,
което се е движело непосредствено зад управляваното от Е.М. МПС. И.Н.Д.
2
предприел маневра за изпреварване на движещото се пред него МПС, но не
осигурил достатъчно разстояние, поради което настъпило ПТП изразяващо се
в удар между двете МПС. В резултат на ПТП Е.М. получил разкъсно-
контузни рани на лявото слепоочие и лявата вежда, разкъсване на лявата ушна
мида, кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвонасядане по двата
крака, констатирани по надлежен ред в ЦСМП-Чирпан и посредством
съдебно-медицинска експертиза. В следствие на тези увреждания на здравето
ищецът твърди, че е изпитал болки и страдания, неудобства и обездвижване
за период от около седмица, в която бил напълно неспособен да върши
каквато и да била работа и да полага труд; налагало се да приема
обезболяващи медикаменти; започнал да изпитва страх и несигурност, когато
се налагало да шофира. Твърди, че местопроизшествието е било посетено от
органи на полицията, които изготвили констативен протокол за ПТП, а
срещу И.Н.Д. било образувано досъдебно производство, което било
прекратено, т.к. извършеното деяние не съставлявало престъпление от общ
характер.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба от И.Н.Д., с който е оспорил иска като
недопустим и неоснователен. По същество е изложил възражение, че вина за
настъпването на ПТП има Е.Х.М., т.к. в момента на вече предприетата от
И.Н.Д. маневра за изпреварване, той от своя страна предприел непозволена
маневра завой наляво, без да сигнализира за това със светлинен
пътепоказател. Предявеният иск е оспорен и по размер, с възражението че
претендираното обезщетение не съответства на критерия за справедливост.
По искане на И.Н.Д. като трето лице-помагач на негова страна е било
привлечено „ЗАД ДБ:Ж. и З.“ АД, което е встъпило в процеса да помага на
привляклата го страна. Застрахователното дружество е подало становище, с
което е оспорило наличието на основания за привличането му; оспорило е
вината и противоправността на действията на водача И.Н.Д., причинно –
следствената връзка между тях и настъпилите за ищеца вреди. Искът е
оспорен като изцяло неоснователен поради липсата на предпоставки за
ангажиране на отговорността на И.Н.Д., т.к. той не е нарушил правилата за
движение по пътищата, а ищецът го е сторил; респ. т.к. ПТП представлява
случайно деяние. Искът е оспорен като неоснователен и по размер;
3
релевирано е възражение за съпричиняване поради неизползването на
обезопасителен колан от страна на Е.М. и поради нарушаване от негова
страна на законовите правила при движение и предприемане на маневри.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск, т.к. е приел, че ищецът не е доказал по надлежен начин
твърдените от него обстоятелства, касаещи механизма на настъпване на ПТП.
Въззивният съд приема, от събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства, че безспорно е установено на
15.06.2019 г. в ***, в района на бензиностанция „Лук Ойл“, намираща се на
***, да е настъпило ПТП между управляваното от Е.Х.М. МПС и
управляваното от И.Н.Д. МПС, реализирано при предприета от И.Н.Д.
маневра за изпреварване на движещото се пред него и управлявано от Е.Х.М.
МПС. Към момента на предприемане на маневрата за изпреварване двете
МПС са се намирали на двупосочен път, маркиран с бяла непрекъсната линия
между двете платна (протокол за оглед на местопроизшествие), като Е.М. е
управлявал намиращото се отпред МПС в дясната част на платното, със
скорост на движение по-ниска от 50 км./ч. (показанията на свидетелите П.Р. и
Н.М.). При завършване на маневрата за изпреварване между предните състави
на двете МПС е настъпил сблъсък, като управляваното от Е.М. МПС е
получило видими щети, изразяващи се в деформация на предната лява част-–
врата, калник и други, а управляваното от И.Д. МПС е получило деформация
в предната дясна част на МПС.( констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 74, който в тази си част представлява ползващ се с материална
доказателствена сила официален удостоверителен документ).
В резултат на ПТП Е.М. е получил разкъсно-контузни рани на лявото
слепоочие и лявата вежда, разкъсване на лявата ушна мида, кръвонасядане на
клепачите на лявото око, кръвонасядане по двата крака, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота ( разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК). Тези травматични увреждания са
били причинени от действието на твърди тъпи предмети и са били получени
при настъпило ПТП от удари в изпъкналите части и детайли в купето на
катастрофирал автомобил, при водач на лек автомобил. Установените
травматични увреждания отговаряли напълно да са получени при водач на
4
лек автомобил с поставен предпазен колан, като се имал предвид механизма
на ПТП – при удара между двата леки автомобила, политване на горната част
на тялото и удар в детайли на шофьорската врата или част от колонката, като
ако тялото не е било фиксирано с предпазен колан уврежданията са щели да
бъдат по-тежки. Нормалният оздравителен период при такива травматични
увреждания бил в рамките на 14-21 дни. Телесните увреждания са причинили
на пострадалия болки и страдания, без особени мъки. (заключението на
съдебно-медицинската експертиза и съдебномедицинско удостоверение №
216/2019 г.).
След инцидента при настъпилото ПТП Е.М. бил откаран в болнично
заведение, където бил прегледан, а впоследствие за период от около 4-5
месеца не управлявал автомобил.( показанията на св.П.Р.)
Въз основа на така установените факти, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е редовна, т.к. има изискуемото по закон съдържание, и
е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за въззивно обжалване, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата се преценява за частично основателна
поради следните съображения:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно
относно отхвърлянето на иска като изцяло неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите
които виновно е причинил другиму.
В случая е безспорно установено, че при настъпилото на 15.06.2019 г.
ПТП между управляваните от И.Н.Д. и Е.Х.М. МПС, на последния са били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
изпитани в резултат на причинените му в резултат на ПТП телесни
увреждания, както и в психически дискомфорт.
Тези вреди са в пряка причинно-следствена връзка ПТП, което е
5
настъпило, т.к. И.Н.Д. виновно е нарушил правилата за движение по
пътищата и в нарушение на чл.63, ал.2 т.1 от Правилника за прилагане на
Закона за движение по пътищата е предприел маневра за изпреварване на
движещото се пред него МПС при наличието на пътна маркировка с единична
непрекъсната линия М1, забраняваща на пътните превозни средства (ППС) да
я застъпват и пресичат.
В този смисъл първоинстанционният съд е приложил неправилно
материалния закон, т.к. е отхвърлил иска с мотивите, че ищецът не е доказал с
надлежни доказателствени средства механизма за настъпване на ПТП. Този
извод не се споделя от въззивния съд, т.к. всички събрани в тази насока по
делото доказателства са допустими и годни за установяване на
обстоятелствата, касаещи механизма на настъпване на ПТП и не се налага
непременно събирането на заключение на съдебно-авто-техническа
експертиза за установяване на тези факти.
В конкретния случай основната причина, която обуславя настъпването на
процесното ПТП, е неправомерното управление на МПС от страна на И.Н.Д.
при наличието на пътна маркировка, която забранява пресичането й от ППС.
В този смисъл без никакво правно значение по отношение настъпването на
ПТП е обстоятелството дали при извършване на изпреварването И.Н.Д. е
осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното
пътно превозно средство и дали това обстоятелство е доказано.
За недоказани въззивният съд намира възраженията на въззиваемия и
подпомагащата го страна, че Е.Х.М. е предприел неочаквана маневра „завой
наляво“, без да обозначи намерението си със светлинен пътепоказател и
поради това вина за настъпването на ПТП има въззивника или е налице
случайно деяние. В тази насока въззивният съд приема за недостатъчни
показанията на свидетеля Н.М., т.к. в тази им част не си кореспондират с
писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и биват опровергани от
показанията на св.Р.. Доколкото в доказателствена тежест на страната е да
докаже при условията на пълно доказване фактите, на които основава
възраженията си, то с оглед събраните доказателства следва да се приеме, че
И.Н.Д. и „ЗАД Д.б.:Ж. и З.“ АД не са изпълнили това свое процесуално
6
задължение.
Поради изложените съображения следва да се приеме, че предявеният от
Е.Х.М. иск по съществото си е основателен, т.к. по делото бе установено, че в
резултат на противоправното поведение на И.Н.Д., който не е оборил
презупцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД, въззивникът е претърпял
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Утвърденото в съдебната практика
разбиране е, че справедливостта не е абстрактна категория, а преценката
следва да се прави във всеки конкретен случай въз основа на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Такива обстоятелства
представляват характера и степента на засягане на здравето и физическата
цялост на пострадалия, наличието на последващо допълнително влошаване
на здравословното му състояние, броя и вида на травматичните увреждания,
силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания,
неудобства, и други, в това число и икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата
мярка за справедливост.
В настоящия случай съдът намира, че на Е.М., който е бил в една
напреднала възраст – 59 години/ са били причинени няколко леки физически
увреждания – разкъсно-контузни рани на лявото слепоочие и лявата вежда,
разкъсване на лявата ушна мида, кръвонасядане на клепачите на лявото око,
кръвонасядане по двата крака, които с оглед на медико-биологичните си
характеристики имат характера на лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК,
т.к. са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
тези увреждания и лечението им са свързани с краткосрочно физическо и
емоционално и психическо страдание; без голям интензитет на изпитваните
болки и страдания; оздравителният период е продължил около 2-3 седмици,
като след този период пострадалият не продължава да търпи каквито и да
било неудобства, произтичащи от уврежданията; а икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането следва от размера на
минималната работна заплата за страната за 2019 година, която е била в
размер на 610 лв.
7
Предвид изложените съображения, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от Е.Х.М. неимуществени вреди съответства на
сумата от 1 500 лв., поради което следва да му бъде присъдено обезщетение
този размер за причинените му неимуществени вреди, като предявеният иск
бъде уважен частично.
За разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. искът се преценява
за неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед съдържащата се претенция в исковата молба и на основание
чл.84, ал.3 от ЗЗД определеното обезщетение за неимуществени вреди следва
да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на увреждането –
15.06.2019 г. до окончателното му изплащане.
По изложените мотиви въззивният съд намира, че обжалваното решение
е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в частта му, в
която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е.Х.М. срещу И.Н.Д.
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на
сумата от 1 500 лв. и вместо него да се постанови ново решение от въззивния
съд, с което иска да се уважи до този размер.
В останалата му част обжалваното първоинстанционно решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото, по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка
от главните страни има право на разноски, съответно на уважената, респ.
отхвърлената част от иска.
С оглед на представените доказателства за сторени в
първоинстанционното производство разноски за държавна такса от 200 лв. и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 100 лв., сума в размер на 390 лв. за разноски
пред двете съдебни инстанции следва да бъде присъдена в полза на Е.Х.М. и
възложена за заплащане в тежест на насрещната страна-въззиваемият И.Н.Д..
На основание изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, пр.ІІІ-то от
8
ГПК Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260006/03.02.2021 г., постановено по гр.д.№
237/2020 г. по описа на Чирпанския районен съд в частта му, в която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Е.Х.М., гражданин на Ш.,
роден на ***, ЛНЧ – **********, с адрес: *** срещу И.Н.Д., ЕГН –
**********, с адрес: *** иск по чл.45 от Закона за задълженията и договорите
до размера на сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева),
представляваща обезщетение за причинените му от непозволено увреждане
при настъпило на 15.06.2019 г. по вина на И.Н.Д. пътно-транспортно
произшествие неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на увреждането -15.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите
И.Н.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати на Е.Х.М., гражданин на
Ш., роден на ***, ЛНЧ – **********, с адрес: *** сумата от 1 500 лв. (хиляда
и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинените му от
непозволено увреждане при настъпило на 15.06.2019 г. по вина на И.Н.Д.
пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на увреждането -15.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА 260006/03.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 237/2020
г. по описа на Чирпанския районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс
И.Н.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати на Е.Х.М., гражданин на
Ш., роден на ***, ЛНЧ – **********, с адрес: *** сумата от 390 лв. (триста и
деветдесет лева) – съдебно-деловодни разноски пред първата съдебна
инстанция и въззивната съдебна инстанция по съразмерност на уважената
част от иска.
Решението е постановено при участието на „ЗАД Д.б.:Ж. и З.“ АД, ЕИК
№ ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законни
9
представители: Ж.С.К. и Б.Г.И. – изпълнителни директори, действащи чрез
юрк.Й.К., като трето лице-помагач на страната на И.Н.Д., ЕГН – **********,
с адрес: ***.
Решението на основание чл.280, ал.2 т.1, пр.І-во от Гражданския
процесуален кодекс не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10