Р Е Ш Е Н И Е
№ 253
гр. Добрич, 17.08.2020 г.
ДОБРИЧКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Т. МИЛЕВА административно
дело №127 по описа за 2020 г. на Добричкият административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 - 178 от АПК. Образувано е по жалба на Д.В.М. ***,
подадена чрез адв. В. Д. - ДАК, срещу изричен отказ, обективиран в Писмо с
изх. №АО-21-529 # 1/13.02.2020 г. на Кмета на община
Тервел, с което е отказано заличаване на адресната регистрация по
постоянен адрес на трети лица от адреса на жалбоподателя.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на постановения отказ. Сочи се, че същият е постановен
в противоречие на материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и
издаден при липса на мотиви. Жалбоподателят посочва,
че е сезирал кмета на община Тервел с искане да
бъде заличена адресната регистрация на лицата Г.И.Ф. и Д.А.Б..
Твърди, че кметът на общината не е отчел явното й
несъгласие тези лица да продължават да са с постоянен адрес в собственото й
жилище. Сочи, че видно от извършената справка в общината в НБД, процесните лица
имат настоящ адрес, различен от постоянния и те живеят преимуществено в
Република Турция. По изложените съображения
жалбоподателката, моли съда да отмени оспорения отказ и да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни
указания при повторното разглеждане. Претендира разноски.
В с.з. жалбоподателката се представлява от адв. Д.,
която поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Развива доводи и че
имота е един и къщата се намира на ул. „Вардар“ №8. Твърди, че не е правена
делба на къщата и всички са на административен адрес №8.
Ответникът – Кметът
на община Тервел се представлява от адв. Мария Миталова – ДАК, която излага
становище, на първо място, че жалбата е недопустима, а в алтерантива и изцяло неоснователна,
като излага подробни съображения в тази насока. Поддържа представения писмен
отговор по жалбата. Релевира доводи, че
има два административни адреса – ул. „Вардар“ №8 и ул. „Вардар“ №8А, и
процесните лица не са регистрирани на „Вардар“ №8, а на 8А, поради което и няма
как да бъдат заличени от №8.
Административен съд Добрич, 5-ти състав, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема за установено следното:
Производството пред
административния орган е започнало по молба с вх. №АО-21-529 от 03.02.2020 г. подадена
от Д.В.М.,*** до Кмета на община Тервел с искане да се заличи адресната регистрация на лицата Г.И.Ф. и Д.А.Б., регистрирани по
постоянен адрес в наследствения имот на жалбоподателката. Към молбата е приложено копие от нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, рег. №518 от 06.10.1975 г.
Със заповед №115/05.02.2020 г., Кмета на община Тервел е назначил комисия, която да извърши проверка във връзка с регистрираната молба за спазване на чл. 92 от ЗГР, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а от с.з., и да състави
протокол за резултата от проверката. Съгласно Протокол от 10.02.2020 г. на комисията за извършена проверка по постъпилата молба от
Д.М., е констатирано, че на посочения адрес на жилището – гр.
Тервел, ул. „Вардар“ №8, след извършена справка в
автоматизираната система Национална база данни "Население" и
извършена проверка на място е установено, че процесните лица нямат адресна
регистрация на посочения адрес. Допълнително комисията е извършила и проверка
на №8а, където именно е установила, че Г.И.Ф. и Д.А.Б. имат регистрация по
постоянен адрес.
В своето заключения, комисията е приела, че не
са налице основанията за заличаване на адресната регистрация на посочените по-горе
лица, тъй като същите не са адресно регистрирани на имота, посочен от
молителката.
Въз основа на така представения
протокол, кметът на община Тервел е издал обжалваното в настоящото производство
писмо, което съдържа отказ за заличаване на адресната регистрация по постоянен
адрес на лицата Г.И.Ф. и Д.А.Б.а, тъй като нямат адресна регистрация на ул.
„Вардар“ №8. В писмото е изложено становище и, че не са налице основания и за
заличаване на посочените по-горе лица и на другия адрес ул. „Вардар“ №8А,
макар, че органа не е бил сезиран за това.
По административната преписка са
приложени писмени доказателства, събрани от комисията при извършване на
проверката.
По делото от жалбоподателя са представени
удостоверение, издадено от община Тервел и извадка от АГКК, от които се
установява, че няма реална делба на съществуваща жилищна сграда – еднофамилна с
единтификатор №72271.501.1626.
От ответника са представени справки от НБД
„Население“, от които е видно, че на ул. „Вардар“ №8А са регистрирани лицата
Руси Вълчев Петров, Г.И.Ф., Д.А.Б. и Февзи Али Амед. А на №8 са регистрирани 12
лица, включително и жалбоподателката Д.В.М..
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право и интерес от оспорването, и
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК - на 21.02.2020 г., независимо, че няма данни кога е
връчено писмото, но с оглед, че същото е постановено на 13.02.2020 г., то
жалбата е в срок.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на
жалбата по съображения, че оспореното писмо не
представлява административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване. От съдържанието
на писмото е видно, че то съдържа всички съществени
реквизити на административен акт, с който органът се е произнесъл по съществото
на искането. С изявлението, че не са налице основания за заличаване на адресните регистрации по постоянен адрес на посочените в
искането лица, на практика е постановен изричен отказ по чл.99б, ал.3 от ЗГР, който съставлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна по следните съображения:
В Закона за гражданската регистрация
/в редакцията преди изм. и доп., ДВ, бр. 55/21.07.2015 г., в сила от 21.07.2015
г. / не беше предвиден изричен механизъм, чрез който собственик на имот да
поиска прекратяване на адресна регистрация по постоянен/настоящ адрес на трето
лице, различно от собственика на конкретния имот, който е посочен като негов
постоянен/настоящ адрес. Законът допускаше промяна на постоянен/настоящ адрес
единствено по инициатива на самото лице, чиято адресна регистрация се променя -
чл. 98, ал. 1 и чл. 99, ал. 2 от ЗГР.
Със ЗИД на ЗГР (ДВ, бр. 55 от
2015 г., в сила от 21.07.2015 г. ) беше приет нов Раздел III "Извършване на проверка" (чл. 99б, ал.
1-5). Съгласно чл. 99б, ал. 1 от ЗГР при писмен сигнал или по искане на
собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 /кмет на община, район
или кметство или определени от тях длъжностни лица/ или до областния управител
за нарушение на чл. 92 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на
общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да
извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна
регистрация или промяна на адрес. В чл. 99б, ал. 3 от ЗГР е предвидено, че в
тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по, ал. 2
кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за
които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а.
Следователно, по искане на собственик на имот, кметът на общината е компетентен
да издаде заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено,
че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а от ЗГР.
В случая процесното решение е
издадена от компетентен орган. Кметът на общината е единственият оправомощен от
закона административен орган, който следва и е длъжен да разгледа и да се
произнесе по искането за заличаване на адресна регистрация.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗГР
(в редакцията, ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) адресната
регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето. С изменението
на чл. 92, ал. 1 и 3 от ЗГР (ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. бр. 39, в сила от
20.05.2011 г. ) е въведен разрешителен режим - заявителят следва да представи
документ за собственост/документи за ползване на имота за жилищни нужди/други
документи, доказващи собствеността или ползването на имота, както и да
представи писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик
чрез декларация по образец.
Безспорно е, че към момента на подаване на
заявленията, съсобственичката на имота към него момент М.А.П.е дала съгласието
си пет лица да бъдат регистрирани на ул.
„Вардар“ №8А, вкл. Г.Ф.и Д.Б. /лист 30/.
Заявленията за постоянен адрес, подадени от
посочените по-горе лица са за ул. „Вардар“ №8А.
Т.е. Ф.и Б.
са регистрирани на административен адрес гр. Тервел, ул. „Вардар“ №8А.
Процесният имот, за който е представен НА е
собственост на Й.П.Р.и Р.В.П.и представлява дворно място от 449 кв.м., парцел
ХХV, пл. №1009 по плана на гр. Тервел, ул. „Вардар“. От представеното
Разрешение за строеж от 1976 г. се установява, че е разрешено да се построи
двуетажно двуфамилно жилище. С НА от 26.04.1991 г. Й.П.Н.и съпругата му М.А.Р.
продават ½ ид. част, находящ се в гр. Тервел, ул. „Вардар“ №8 на сина си
П.Й.П.от дворното място, ведно с построената в същото ½ ид. част от двуетажно
двуфамилно жилище. Безспорно е, че е построена двуетажна двуфамилна къща.
От представеното удостоверение за наследници се
установява, че оспорващата М. е внучка на собственика на 1/4 ид. част от този имот
Р.В.П.и М.А.П./починала/. Сина на П., баща
на М., също е починал през 2017 г., което води до извода, че оспорващата е
наследодателка в процесния имот. От удостоверението за наследници се вижда, че
е посочен адрес за Р.В.П.– гр. Тервел, ул. „Вардар“ №8А, т.е. това е адреса на
собствениците на ½ ид. част от процесния имот, поради което и именно
през 2015 г., със съгласието на бабата М.А.П., двете лица са вписани на ул.
„Вардар“ №8А.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на жалбоподателката, че след като няма делба на имота, то това е
един имот. Имота като идентификатор може да е един, но административния адрес,
както е в настоящият случай са явно два, под №8 и 8А. Още повече, че и при самото
подаване, както се каза по-горе на заявленията от двете лица, същите са
подадени за №8А, а са подадени от пълномощник, именно адв. Д., представляваща
жалбоподателката и майка на същата.
Видно и от извадките от НБД Население, админстративните
адреси са два и на тях има регистрирани различни лица. Р.В.П.е регистриран на
8А, където са регистрирани и Г.Ф.и Д.Б.. Докато другия собственик П.Й.П.и още
11 лица са регистрирани на ул. „Вардар“ №8.
След като Ф.и Б. са регистрирани на ул. „Вардар“ №8А, то и
следва да се иска да бъдат заличени от този адрес, а не от №8, както е
подаденото от М. заявление.
С оглед на горното, съдът намира, че е налице
законосъобразен отказ за заличаване адресните регистрации на лицата Г.И.Ф. и Д.А.Б.,
издаден от Кмета на община Тервел, поради което и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника не заявена претенция за
заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, поради което и
съдът не следва да се произнася за разноските.
Водим от горното, Административен съд Добрич, 5-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на Д.В.М.
***, срещу изричен отказ, обективиран в Писмо с
изх. №АО-21-529 # 1/13.02.2020 г. на Кмета на община
Тервел.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Р България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: