Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                               №  382

 гр. Г.О., 27.09.2018г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и oсемнадесета година, в състав:

                                                                                     Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря M.К. и в присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1141/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание: чл.127 ал.2 от СК,  чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД;  чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.

            Ищцата Н.Н.Х., представлявана от адв.И. Ст.И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с Ю.Г.Ш. се запознават и заживяват съвместно от м.септември.2012г.   През време на  съжителството имат родено дете  С.Ю.Г.с ЕГН**********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт№0388/26.08.2013г. на Общ.Г.О..  От м.септември.2015г. родителите били разделени, като детето  живее при майка си(на квартира в гр.Г.О. ул.......), която  упражнява грижите по неговото отглеждане и възпитание. Средствата за издръжка на детето се осигурявали единствено от  майката на детето и бабата по майчина линия. След раздялата  бащата  останал да живее при родителите си и не желаел да заплаща издръжка за детето. С Решение№82/06.03.2017г.(влязло в законна сила на 06.03.2017г.) по гр.дело №13/2017г. ГОРС  е: -осъдил Ю.Г.Ш. да заплаща за С.Ю.Г.с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Н.Н.Х., месечна издръжка в размер на 115.00лв., считано от 04.01.2017г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от датата на изискуемостта(началото на месеца, за който се дължи) до окончателното и изплащане; -осъдил Ю.Г.Ш. да заплати за С.Ю.Г.с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Н.Н.Х., сумата 1260.00лв., представляваща издръжка за минало време, дължима за периода: 03.01.2016г.-03.01.2017г.(по 105.00лв. месечно), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2017г.  до окончателното ѝ изплащане. Oтветникът отказал изплащането на издръжка, като понастоящем издръжката била изплащана от Общ.Г.О.. Бащата не проявявал никакъв интерес към детето, като след раздялата го вземал  със себе си един път. Ищцата, счита, че е в интерес на детето да живее при нея и тя да упражнява родителските права спрямо него. Детето се чувствало сигурно и спокойно и при майка си, която му осигурявала добри условия за отглеждане и възпитание. Твърди се, че от известно време бабата на детето по майчина линия живее и работи на постоянен трудов договор в Кр.Нидерландия. Детето било изключително привързано към нея и много искало да види баба си, която нямала възможност да пътува до Р.България, тъй като работата не и позволява това. Единственият начин да се осъществял контакт с нея било периодичното  посещение в Кр.Нидерландия. Ищцата  била помолила ответника да даде  съгласие за издаване на паспорт и за пътуване на детето в чужбина, но същият най-демонстративно отказал и заявил, че нарочно няма да даде съгласие. Съгласно чл.127а ал.2 от СК, когато родителите не могат да постигнат съгласие по въпроси свързани с пътуване на децата им в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Всяко дете се ползвало с гарантирана свобода на предвижване, която включвала, както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната в която то живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази територия - чл.35 от КРБ, както и от чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН. Моли съда да постанови решение, с което: -да бъде предоставено за упражняване родителските права по отношение на детето  - майката; -да бъде определен подходящ режим на лични контакти между бащата и детето; -да се разреши да бъде издаден задграничен паспорт на детето С.Ю.Г., без съгласието на бащата Ю.Г.Ш., само по искане на майката; -да се разреши детето С.Ю.Г.да пътува за период до навършване на 18 годишна възраст, неограничено до всички държави членки на ЕС, придружавано от своята майка или друго упълномощено от нея пълнолетно лице за период от пет години - два пъти годишно за период един месец на всяко пътуване, считано от считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Претендира направените по делото разноски.  В съдебно заседание на 26.09.2018г. се отказва от исковете с правно основание - чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД и чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД: -да  се даде разрешение да бъде издаден задграничен паспорт на детето С.Ю.Г., без съгласието на бащата Ю.Г.Ш., само по искане на майката; -да се даде разрешение детето С.Ю.Г.да пътува за период до навършване на 18 годишна възраст, неограничено до всички държави членки на ЕС, придружавано от своята майка или друго упълномощено от нея пълнолетно лице за период от пет години - два пъти годишно за период един месец на всяко пътуване.

             Ответникът Ю.Г.Ш. потвърждава факта на настъпила раздяла между двамата родители и че детето живее с майка си.  Не се противопоставя  родителските права да бъдат предоставени  за упражняване на майката и съответно да вижда дъщеря си два пъти месечно. Противопоставя се да бъде разрешено детето да напуска пределите на Република България.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Н.Н.Х. и Ю. П.Ш. се запознават през 2012г. и месец по късно заживяват на семейни начала заедно с родителите на Ю. ***. От съвместното им съжителство на 23.08.2013г. се ражда дъщеря им С.Ю.Г.с ЕГН**********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт№0388/26.08.2013г. на Общ.Г.О..  След скандал между родителите, майката напуска общото жилище заедно с дъщеря си С. и се установява в гр.Г.О. при майка си(на квартира в гр.Г.О. ул.......). След раздялата на  родителите  С.Ю.Г.се е срещала 2-3 пъти с баща си. Същият не проявявал заинтересованост по отношение на дъщеря си.   С.Ю.Г.посещава ДГ„Б….” гр.Г.О. - II  група.

            С Решение№82/06.03.2017г.(влязло в законна сила на 06.03.2017г.) по гр.дело№13/2017г. ГОРС  е: -осъдил Ю.Г.Ш. да заплаща за С.Ю.Г.с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Н.Н.Х., месечна издръжка в размер на 115.00лв., считано от 04.01.2017г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от датата на изискуемостта(началото на месеца, за който се дължи) до окончателното и изплащане; -осъдил Ю.Г.Ш. да заплати за С.Ю.Г.с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Н.Н.Х., сумата 1260.00лв., представляваща издръжка за минало време, дължима за периода: 03.01.2016г.-03.01.2017г.(по 105.00лв. месечно), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2017г.  до окончателното ѝ изплащане.

            Според приложените трудов договор от 09.02.2017г. и удостоверение от 08.05.2018г., издадено от „Пиканта“ЕООД,  Н.Н.Х.  работи по трудов договор с дружеството  в гр.Л.с основно месечно възнаграждение – към минималната за  страната работна заплата – 513.00лв.

            По делото е приложен социален доклад по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето от страна на Д”СП” гр.Г.О. относно  положението на детето С.Ю.Г.. Малолетната С.Г.живее заедно с майка си Н.Х., баба си Н.А.и леля си С. Х. на квартира(с наем 120.00лв.) на адрес: гр.Г.О. ул........ Жилището представлява етаж от кооперация(коридор, всекидневна с кухня, спалня и санитарни помещения). Хигиенно-битовите условия в дома са добри. С.Г.посещава ДГ”Бодра смяна” гр.Г.О.. Детето бързо се адаптирала и посещава с желание детското заведение. Има изградени навици съобразно възрастта си и се самообслужва самостоятелно. От направеното проучване се установи, че между майката и детето има силна емоционална връзка. Детето е емоционално привързано и към баба си и леля си, с които съжителства. Наблюдава се, че възрастните проявяват заинтересованост, отговорност и емоционална привързаност спрямо малолетната. Към момента малолетната С.Г.се отглежда в семейната среда на своята майка и там тя получава пълно задоволяване на своите обичайни и извънредни нужди съобразно възрастта си. Майката осигурила на дъщеря си подходящи жилищно-битови условия, достатъчно лично пространство и лични вещи, грижи се за хигиената на дома, осигурява и навременни медицински грижи и редовно се води на детска градина. Детето е обградено с внимание и любов от своята майка и близки на майка си.

            С  определение от 26.09.2108г. по реда на чл.233 от ГПК, съдът е прекратил частично производството по гр.дело№1141/2018г. на ГОРС - само по отношение на исковете с правно основание - чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД и чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД: -да се даде разрешение да бъде издаден задграничен паспорт на детето С.Ю.Г., без съгласието на бащата Ю.Г.Ш., само по искане на майката; -да се даде разрешение детето С.Ю.Г.да пътува за период до навършване на 18 годишна възраст, неограничено до всички държави членки на ЕС, придружавано от своята майка или друго упълномощено от нея пълнолетно лице за период от пет години - два пъти годишно за период един месец на всяко пътуване.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. Oт временното им съжителство имат родена  дъщеря С.Ю.Г.. Установи се, че есента на 2015г. . родителите се разделили, като майката и детето С.  се установили в гр.Г.О., а  бащата се премества да живее при родителите си  в с.П. К. Общ.П.Т.. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.

            При тази безспорно установена фактическа обстановка майката Н.Н.Х. е предявила иск по чл.127 ал.2 от СК – детето С.Ю.Г.да бъде оставена при нея за отглеждане и възпитание, т.е. тя да упражнява родителските права. За това определяне  са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.  От приетия по делото социален доклад, се установява, че детето С.Ю.Г.се чувствала добре и спокойна в семейната среда на майката, подпомагана от бабата на детето по майчина линия. Между майката и детето има силна емоционална връзка. Детето е емоционално привързано и към баба си и леля си, с които съжителства. Малолетната С.Г.се отглежда в семейната среда на своята майка и там тя получава пълно задоволяване на своите обичайни и извънредни нужди съобразно възрастта си. В приложения социален доклад и липсват точни данни относно реалните възможности  на бащата да поеме  грижите за детето.   В случая, обаче съдът следва да се съобрази освен с доклада и с факта, че към момента е заявено лично становище от страна на  бащата, че не се противопоставя  родителските права  по отношение на дъщеря му да бъдат предоставени  за упражняване на майката. В случая, майката Н.Н.Х. е без алтернатива при предоставяне упражняването на родителските права. Искане в противната насока от страна на бащата до този момент не е направено. Съдът счита, че в интерес на детето С.Ю.Г., на този етап от съдебното производство, е то да продължи да живее при своята майка и тя  да продължи да упражнява родителските права спрямо нея. До този извод съдът стигна и след като взе предвид, че това е семейната среда, в която детето живяло преимуществено и с която е свикнало, а изваждането на детето от тази семейна среда и обстановка, и трайното му установяване да живее в друга семейна среда и обстановка, би поставило същото в стресова ситуация, която според настоящата инстанция, не е в интерес на малолетното дете на този етап от неговото физическо и психическо развитие. Ноторно известен факт за всички родители е, че в изключително крехката и ранна възраст, в която се намира детето С.Ю.Г.(5г.), предвид липсата на достатъчно физическа и психическа зрялост, детето се нуждае от спазване на точно определен режим на хранене, почивка, сън, игри и занимания, при нужда - съобразен с препоръките на съответния педиатър, като именно последователното спазване на този режим да му осигури спокойствие и сигурност в средата, в която се отглежда. Противното обуславя нарушаване на спокойствието на детето и представлява отрицателен фактор за неговото правилно отглеждане и възпитание, а времето, през което детето е принудено да посещава и да пребивава в различни домове, да контактува непрекъснато с различни хора и да спазва различни правила за хранене, сън, почивка и игри, би могло да бъде използвано за реална пълноценна почивка, постепенно изграждане на нови навици, съобразени с възрастта на детето, или за свободни занимания на детето и др. Възрастта на малолетната и нейния пол също не са определящи в случая. В заключение, от приетите по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че детето С.Ю.Г.се чувства добре и спокойна в семейната среда на майката, като особено важна е изградената между майка-дъщеря емоционална връзка не бива да бъде разкъсвана на този етап от развитието на детето, с оглед съхраняване на неговото спокойствие и сигурност, а по този начин – създаване на възможност за неговото правилно отглеждане и възпитание.

            В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между  бащата Ю.Г.Ш. и детето С.Ю.Г.. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител – в случая бащата, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на детето, както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка бащата и детето. При решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, при когото то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на детето и особеностите на конкретния случай. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения. Съдът счита, че би могло да се „излезе” от обичания режим на лични отношения и  да се определи по-разширен режим на лични контакти, като се съобрази нуждата на детето от по-пълноценна връзка с бащата. Запазването на добрите или в случая по-поносими отношения, съчетано с честите лични контакти, следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Развитието на детето трябва да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всеки един от тях, в името на благополучието на детето трябва да съдейства то да живее доколкото е възможно, най-близко до семейната среда, като му внушава уважение и респект и към двамата родители. При осъществяване на личните отношения родителят трябва да действа възпитателно върху детето и в същото време да не нарушава неговия режим на отглеждане, почивка, здраве и спокойствието му. По-разширен режим не би довел до ограничаване възможностите на другия родител пълноценно да упражнява родителските права, като не би влязъл  в противоречие с приетото в Раздел IV oт ППВС№1/1974г., според което при определяне на личните отношения между децата и родителите, съдът изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които имат значение за интересите на детето, като начинът и формата на поддържане на тези отношения могат да бъдат най-разнообразни. Ако този режим бъде изпълняван точно, той удовлетворява интереса на детето за съхраняване на създадената връзка с бащата и възможността за пълноценното му личностово развитие под грижи и от двамата родители. Изложеното мотивира съда да определи режим на лични отношения и контакти в смисъл: бащата Ю.Г.Ш. да има право режим на лични отношения и контакти с детето С.Ю.Г.,  както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10h00min.  на съботния ден до 18h00min. на неделния ден; двадесет дни през лятото, когато майката Н.Н.Х. не е в платен годишен отпуск, като вземането и връщането на детето С.Ю.Г.да става от/в дома, където тя живее - гр.Г.О. ул.....

            Ответникът Ю.Г.Ш. е баща на  детето С.Ю.Г.и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК му дължи издръжка независимо дали същият е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Детето с оглед ниската си възраст е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество/което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Също така, нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е поддържало или който иска да поддържа.  При определяне размера на издръжката съдът  следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. С Решение№82/06.03.2017г.(влязло в законна сила на 06.03.2017г.) по гр.дело№13/2017г. ГОРС  е осъдил Ю.Г.Ш. да заплаща за С.Ю.Г.с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Н.Н.Х., месечна издръжка в размер на 115.00лв., считано от 04.01.2017г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Съдът намира, че следва да се определи, съобразно законовите изисквания издръжка в размер на 130.00лв. месечно. Следва да се има предвид разпоредбата на чл.143 ал.2 СК - родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си/, както и  утвърденото положение в трайната съдебна практика/т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./. От Постановленията на Пленума на ВС/ППВС№5/1970г. и ППВС№5/1981г./, които не са загубили сила и са приложими и към настоящия случай е видно, че се извеждат като значими критерии при преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е трудоспособен, т.е. не страда от някакво съществено обществено значимо заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова дейност. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№316/20.12.2017г., считано от 01.01.2018г.  размерът на минималната работна заплата  е 510.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.07лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица  за пълен работен месец. Съдът счита, че следва да постанови месечна издръжка към минимално регламентирания размер – 130.00лв. Така  определената издръжка не би следвало да  постави в невъзможност ответникът да задоволява собствените си нужди и да изпълнява задълженията си за издръжка(впрочем, по делото не се ангажираха доказателства относно месечните доходи на ответника). Преди всичко, това е и морален дълг на всеки родител. Издръжката  от по 130.00лв. на месец за детето С.Ю.Г.следва да бъде присъдена занапред, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.06.2018г. до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и. По изложените съображения, съдът следва да измени размера на издръжката по Решение№82/06.03.2017г.(влязло в законна сила на 06.03.2017г.) по гр.дело№13/2017г. на ГОРС, вместо който  да осъди  Ю.Г.Ш. да заплаща за С.Ю.Г.с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Н.Н.Х., вместо досега плащаната месечна издръжка от  по 115.00лв., занапред  месечна издръжка  в размер на по 130.00лв., считано от 07.06.2018г. до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

           При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът Ю.Г.Ш. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС:  сумата 21.60лв., представляваща ДТ по чл.7 от Тарифа за ДТССГПК,; сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

                                                    Р   Е   Ш   И:

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С.Ю.Г.- родена на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********, с родители: Н.Н.Х. с ЕГН********** и Ю.Г.Ш. с ЕГН********** – на майката Н.Н.Х. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, и с настоящ адрес:***.

            ПОСТАНОВЯВА С.Ю.Г.- родена на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********, с родители: Н.Н.Х. с ЕГН********** и Ю.Г.Ш. с ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своята майка Н.Н.Х. с ЕГН**********,  на настоящ адрес:***.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата Ю.Г.Ш. с ЕГН**********,***.Т., с детето С.Ю.Г.с ЕГН**********, с адрес: ***, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10h00min. на съботния ден до 18h00min. на неделния ден; двадесет дни през лятото, когато майката Н.Н.Х. не е в платен годишен отпуск, като вземането и връщането на детето С.Ю.Г.да става от/в дома, където тя живее - гр.Г.О. ул.....

 

            ИЗМЕНЯВА размера на издръжката по Решение№82/06.03.2017г.(влязло в законна сила на 06.03.2017г.) по гр.дело№13/2017г. на ГОРС, вместо който ПОСТАНОВИ:

            ОСЪЖДА Ю.Г.Ш. с ЕГН**********,***.Т., да заплаща за С.Ю.Г.с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Н.Н.Х. с ЕГН********** – двете на адрес: ***,  вместо досега плащаната месечна издръжка от  по 115.00лв., занапред  месечна издръжка  в размер на по 130.00лв./сто и тридесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.06.2018г. до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

 

            ОСЪЖДА Ю.Г.Ш. с ЕГН**********,***.Т., да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 21.60лв./двадесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща ДТ  върху  иска за издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата  5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените издръжки.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                                                        Районен съдия: