РЕШЕНИЕ
№ 4159
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110147794 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 49 от ЗЗД за
сумата от 693,89 лeва, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение във връзка с ПТП, реализирано на 05.07.2019 год. в гр. София, на ул.
*******, с участието на товарен автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *****, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда-
18.08.2021 год. до окончателното плащане на сумата и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от
111,80 лева, представляваща лихва за забава.
Ищецът - Д.З. твърди, че на 05.07.2019 г. в гр. София, на ул. „Проф. Марин
Големинов” е настъпило ПТП, при което товарен автомобил „Форд Фокус“ с рег. №
*****, попада в необозначена дупка на пътното платно. Твърди, че към момента на
настъпване на събитието автомобилът е имал действаща застраховка „Пълно Каско” №
0320189907020158 от 09.10.2018 г., валидна към момента на събитието. Твърди, че във
връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по щета, като на автосервиза
извършил ремонта на процесния товарен автомобил е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 638,89 лева, а за услугата репатриране на автомобил сумата
от 40 лева. Поддържа, че след плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увреденото лице против ответника. Твърди, че е отправил покана до
ответника да заплати процесната сума. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
1
сумата 693,89 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с вкл. 15
лева ликвидационни разноски и 40 лева разходи за репетриране, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба-18.08.2021 год. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 111,80 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 16.01.2020 год. /датата, на която е изтекъл срокът за доброволно изпълнение/ до
18.08.2021 год., както и направените по делото разноски.
Ответникът - С.О. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на товарен
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *****. Оспорва механизма на ПТП и поддържа, че
събитието не представлява покрит риск съгласно Общите условия (ОУ). Навежда
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 09.10.2018 г. е сключен застрахователен договор между Д.З. и собственика на
товарен автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***** със застрахователна полица №
0320189907020158 за застраховка „Пълно Каско“, по силата на който застрахователят
е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие относно товарен автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *****.
Срокът на действие на договора е от 09.10.2018 год. до 08.10.2019 год..
При застрахователя Д.З. е образувана ликвидационна преписка по щета №
*********, въз основа на искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от
08.07.2019 год.. Видно от преводно нареждане от 23.07.2019 год. на автосервиза
извършил ремонта на увредения автомобил е платена сумата от 638,89 лева,
представляваща определеното застрахователно обезщетение, а на 01.08.2019 год. на
Пътна помощ Интер България ЕООД е платена сумата от 40 лева, представляваща
разходи за репатриране на автомобила.
От приетата и неоспорена автотехническа експертиза се установява, че от
техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между механизма на
процесното ПТП и нанесените вреди на товарен автомобил „Форд Фокус“ с рег. №
*****. Установява се, че стойността на увредените части по средни пазарни цени е в
размер на 638,89 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да
2
предяви иск срещу причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя
и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
собственика на увредения товарен автомобил е сключен валиден договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“. При действието на този договор е била
образувана ликвидационна преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие
– ПТП.
Материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП лице възниква с плащането на застрахователно обезщетение. От страна на
ответника не се оспорва, че застрахователното обезщетение е платено, поради което
съдът приема този факт за доказан. Основателността на предявения иск на
застрахователя с правно основание чл. 410 ЗК, обаче, е поставена в зависимост от това
дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане. Съдът намира, че въз основа на твърденията
изложени в исковата молба е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от ЗК
във връзка с чл. 49 от ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е
възникнало в резултат от неизпълнение на задължение на собственика на пътя за
поддържане и ремонт. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е
налице виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от
което са причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях.
Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие
или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа
на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно
неизвършването й. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата общините чрез своите
служители са длъжни да изграждат, ремонтират и поддържат онези пътища, които са
тяхна собственост, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. По
отношение на вината на длъжностните лица е в сила законоустановената презумпция
на чл.45, ал.2 ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства, които да я оборят.
Отговорността на ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка
между деянието – бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените
вреди, която връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. Установява се, че вредите по застрахования автомобил са причинени от
попадането му в дупка и се явяват резултат от противоправно бездействие на
длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е изпълнил
3
задължението си по чл. 31 от ЗП да осъществява поддържане на пътя, собственост на
общината, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на безопасно и удобно
движение по пътя през цялата година и предпазването му от преждевременно
износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/. Установява се и размера на причинените вреди,
определен по средни пазарни цени на части, труд и материали, който е повече от
исковата сума и размера на платеното застрахователно обезщетение.
На следващо място съдът намира възражението на ответника във връзка с
механизма на ПТП за неоснователно. Във връзка с реализираното ПТП е съставен
протокол за ПТП №1717508 от 05.07.2019 год., в който е посочено, че на пътното
платно има дупка. Съдът приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено в него волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за "извършените от него и пред него
действия". В случая длъжностното лице е посетило мястото на ПТП, констатирало е
наличието на дупка, находяща се на пътното платно и е изготвило протокол за ПТП, а
участникът в него е подписал същия. С оглед на изложеното съдът приема, че то е
настъпило при механзма посочен в него.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства и във
връзка с твърдяното съпричиняване от страна на водача на застрахованото при ищеца
МПС, на вредоносния резултат, поради което и това възражение е неоснователно.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът се е суброгирал в правата на
увреденото лице, респ. искът е основателен и като такъв следва да се уважи така както
е предявен.
При този изход на делото искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забавено плащане върху обезщетението за вреди следва да бъде уважен върху
главницата в посочения размер. Претенцията на застрахователя се основава на права,
които той придобива по силата на закона и сключения застрахователен договор,
поради което и независимо, че вземането за заплащане на обезщетение възниква от
непозволено увреждане, то ответникът изпада в забава след покана. По делото са
ангажирани доказателства, че покана за доброволно изпълнение е връчена на
30.12.2019 г., а срокът даден за изпълнение е 15 дни. Следователно искът се явява
основателен за периода, за който е предявен от 16.01.2020 г. – 18.08.2021 г. – датата на
завеждане на исковата молба. Размерът на дължимото обезщетение за забавено
плащане следва да бъде определен по реда на чл. 162 от ГПК и той е 111,80 лева. С
оглед изложеното предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
4
уважен за сума в размер от 111,80 лева-така както е предявен.
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на ищеца, и на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сторените в производството разноски в размер на 510 лева, съразмерно с уважената
част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, ул. „Московска“ № 33, ет.1 да заплати на Д.З. АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, на
основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. чл.
49 от ЗЗД сумата от 693,89 лева (шестстотин деветдесет и три лева и осемдесет и
девет стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вредите, причинени на товарен
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***** от настъпило на 05.07.2019 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 18.08.2021
г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 111,80 лева
(сто и единадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 16.01.2020 год. до 18.08.2021 год., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от
ГПК сумата от 510 лева (петстотин и десет лева), представляваща сторените по
делото разноски съразмерно с уважената част от претенциите.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5