Решение по дело №756/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 490

град Горна Оряховица, 22.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                     Членове : ...........................................

                                                                                                       ...........................................

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 756 по описа за 2019 година, за да произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК.

Ищецът С.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Р.И.Т. от МАК, твърди в исковата си молба, че ищецът е собственик недвижим имот, находящ се на адрес в град Г.О., ул…, като ползваната ел.енергия на този адрес се заплаща на ответника ,,Енерго-Про Продажби”АД по негова партида с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, записан на името на ищеца. Твърди, че сумата от 1802.77 лв. по фактура № **********/04.04.2019г. е формирана на основание начислени служебно 9280 квтч. ел.енергия, за периода от 16.03.2019г. до 15.03.2019г. Счита, че не дължи сумата по корекция. Оспорва издадената фактура да е с основание доставка на ел.енергия, която да е реално доставена, измерена и получена, въз основа на годно и сертифицирано средство за търговско измерване, при действието на договор при общи условия за град Г.О., ул…,. Отказва да я заплати и я оспорва. Сочи, че нито в ЗЕ, нито в договора за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Заявява, че ЗЕ (след последната редакция през 2013г.) само препраща към ПИКЕЕ, регламентиращи случаите и на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, които пък от своя страна, посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е регламентирана в договора за покупко-продажба на ел.енергия, т.е. основанието за такава корекция не се съдържа в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ, нито в ОУ на двете дружества. Счита, че клаузите на ОУ на двете дружества, уреждащи корекционната процедура, са нищожни по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.26,ал.1 ЗЗД, и като такива не могат да обвързват потребителите на ел.енергия. Оспорва ОУ на ,,Енерго-Про Продажби”АД и ,,Електроразпределение-Север”АД, като неприети по надлежния ред и невлезли в сила за процесното място на доставка - град Г.О., ул…. Твърди, че ищецът не е запознат със съдържанието на същите и те са неприложими в отношенията между страните.

Твърди, че към момента на съставяне на КП и на справката за корекция от 19.02.2019г.  не са били в действие и нормите на чл. 47-51 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013г., поради което съставеният констативен протокол не е годно документално основание за пораждане правото на корекция за ответното дружество. Твърди, че нито в чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, нито в чл.51 от ПИКЕЕ е установено задължението за заплащане на процесната сума именно от ищеца.

Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида, като неправилни и незаконни. Сочи, че дори да се приеме за действителна процедурата и обвързваща ищеца, то тази процедура в случая не е спазена стриктно. Заявява, че всички начислени по партидата периодични месечни сметки са изцяло изплатени в съответните срокове.

Поддържа, че настоящата корекция на сметки чрез процесната фактура е недействителна, съответно нормите в раздел IХ от ПИКЕЕ са нищожни по договор с клиенти на ел. енергия. Твърди, че в случая не съществува вина на потребителя - краен клиент, за причиненото неправилно измерване /неизмерване чрез СТИ/. В тази връзка оспорва като нищожни, чл.17,ал.1 и т.6 от ОУ на ,,Електроразпределение-Север”АД и чл.13,т.4 от ОУ на ,,Енерго-Про Продажби”АД, тъй като с тези норми на крайния клиент е вменено задължение/респ. предвидена отговорност, чието изпълнение закона безусловно поставя да зависи от волята на трето лице (ЕРП), което само по себе си представлява неравноправна норма и по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че правилата са нищожни в частта им на безусловно вменяване в тежест на битовия и небитовия краен клиент на задължение за плащане на пари, без да е налице доставка на ел.енергия по см. на ЗЕ (чл. 46 от ПИКЕЕ). Твърди, че коментираните правни норми от ПИКЕЕ и ОУ противоречат на закона.

Твърди, че на този адрес от ищеца не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР цени за ел. енергия. Посочва, че потребителите при общи условия дължат на доставчика - продавач само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. Счита, че от потребителя на ел.енергия не може да бъде търсена каквато и да било отговорност, по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства са негова собственост. Твърди, че в конкретния случай измерването на ел.енергия се е осъществявало от незаконно монтирано на адреса и несертифицирано СТИ, монтирано в заключено ел. табло, ключ от което не е предоставен на потребителя и същият е напълно лишен от възможността за механично въздействие върху СТИ, респ. върху контролните му знаци /пломби и холограмни стикери/.

Счита, че в случая с предимство се прилага ЗЗП на основание на § 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото ответникът би се позовал на потестативно право за корекция, уредено в общите му условия, или в ОУ на ,,Електроразпределение-Север”АД или в ПИКЕЕ, то счита, че това право е нищожно, противоречащо на императивни правни норми от по-висок ранг, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, доставката на ел.енергия по договор с краен клиент, освен това противоречат на интереса на потребителя. Заявява, че отмяната на подзаконов нормативен акт, какъвто са ПИКЕЕ, преустановява действието му занапред - след деня на обнародване на решението. Твърди, че така предпоставките на фактическия състав, на който ответното дружество се позовава, не може да бъде осъществен и липсва законово основание за едностранна корекция на сметката на потребителя. Счита, че последното предпоставя вземането на доставчика на ел. енергия да възникне при осъществяване на общите основания за ангажиране на договорната отговорност на потребителя - да се установи, че неточното измерване или неизмерването се дължи на неправомерно действие от страна на потребителя, какъв е периодът на грешното измерване или неизмерване и реално консумираната електрическа енергия за миналия период. Посочва, че предвидената и съдържаща се в раздел IХ от ПИКЕЕ процедура за едностранно коригиране на сметки за ел.енергия противоречи и на основния принцип, установен в чл.2,ал.2 от ЗЕ, тъй като процедурата за служебна корекция на сметки не съдържа възможност потребителя да защити пълноценно своя интерес. Заявява, че чрез механизма на корекция на вече доставена и измерена ел. енергия монополистьт е ,,прехвърлил” отговорността за причинени вреди в резултат на неправилно измерване на електрическата енергия в тежест на потребителя. Счита, че посочената разпоредба противоречи на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, където изрично е посочено какви са пределите на имуществената отговорност при договорно неизпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът С.С.С. с ЕГН ********** не дължи на ответника ,,Енерго-Про Продажби”АД сумата в размер на 1802.77 лв., начислена по партида с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, за периода от 16.03.2018г. до 15.03.2019г., за недоставена и непотребена електроенергия за този период на адрес : град Г.О., ул…,. Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът С.С., чрез пълномощник – адв. Р.Т. от МАК, поддържа исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноските по делото.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от членовете на УС : П. .С.С, Я.М.Д. и Г.К., чрез процесуалния му представител – адвокат А.М. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът заема становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен. Заявява, че ищецът дължи заплащане на сума в размер на 1802.77 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена от него електрическа енергия за периода от 16.03.2018г. до 15.03.2019г. Посочва, че на 15.03.2019г., от оправомощени за това служители на “Електроразпределение Север” АД, е извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия за обект: недвижим имот, находящ се в град Г.О., ул…,, като при извършената проверка е демонтирано наличното СТИ, същото е подменено с ново и изправно такова, а за осъществената проверка е съставен констативен протокол № 1502460 от 15.03.2019г. Твърди, че причина за подмяната на СТИ е наличието на показания в невидим на дисплея на електромера регистър. Пояснява, че изготвянето на КП при извършване на проверка на техническо средство за търговско измерване от служителите на преносното дружество е уредено в чл.61 от Общите условия на оператора на мрежата, а протоколът е подписан от служителите на електроразпределителното дружество, извършили проверката, и от двама свидетели. Счита, че така изискванията за осъществяването на проверката и съставянето на процесния КП, разписани в Общите условия на ,,Енерго-Про Мрежи” АД, са спазени. Сочи, че констативният протокол от 15.03.2019г. е изпратен на абоната с писмо изх. № 51959_КП1502460_1 от 03.04.2019г. на ,,Електроразпределение Север” АД. Твърди, че демонтираният при процесната техническа проверка електромер е предоставен за експертиза в БИМ, като при извършената метрологична проверка е установено, че е „налице външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 4.–009280.6 квтч., която не е визуализирана на дисплея”. Заявява, че за извършената метрологична проверка е съставен Констативен протокол № 484/28.03.2019г. от ГД ,,Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - гр. Русе към БИМ, който е официален документ, по смисъла на чл.179 от ГПК. Счита, че установената от експертите на БИМ преминала електрическа енергия в невидим на дисплея регистър, е основание да се приеме, че е налице отклонение от нормалното функциониране на средството за измерване, тъй като същото е следвало да отчита преминаващата през него електрическа енергия само по активните за него регистри. Сочи, че в това се изразява и констатираното в БИМ несъответствието на демонтираното СТИ с техническите характеристики, разписани в раздел ХХIХ от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, към които препраща разпоредбата на чл.18,т.2 от Правилата. Твърди, че към момента на техническата проверка процесното средство за търговско измерване е било годно да измери цялата доставена до обекта на абоната ел. енергия, както и съответства на метрологичните характеристики. Твърди, че ,,Електроразпределение Север” АД правомерно, въз основа на КП от метрологична експертиза № 484/28.03.2019г., и установеното количество ел. енергия в неизведения на дисплея регистър Т4, е изготвило Становище за начисление на електрическа енергия от 02.04.2019 г., съгласно което общото количество енергия, с което следва да бъде завишено потреблението на електрическа енергия на абоната, измерена със СТИ, но неотчетена, е в размер на 9280 квтч. Посочва, че периодът на корекцията е в рамките на една година, считано от датата на констатиране на неточното отчитане на потребената от абоната електрическа енергия, като коригираното количество ел. енергия представлява реално потребена на процесния адрес електроенергия, натрупана в невидим при редовното отчитане на електромера регистър, измерена с годно СТИ за процесния период.

Сочи, че ищецът се явява потребител на енергийна услуга, доколкото същият е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, по смисъла на §1, т. 41Б от ДР на ЗЕ, и в качеството си на такъв, същият е потребявал електрическа енергия за определен период от време, натрупана в невидим при ежемесечното отчитане на СТИ регистър, и по тази причина - незаплатена от него. Заявява, че стойността на общото количество ел. енергия в размер на 9280 квтч. възлиза на сума в размер на 1802.77 лв., с включен в нея ДДС. Твърди, че правното основание за начисляване на сумата по процесната фактура е съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия, по което съгласно чл.183 и сл. от ЗЗД във вр. чл.327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената на получената от него вещ (на ел. енергия като движима вещ). Поради това счита, че издаването на процесната фактура № ********** от 04.04.2019г. за горната сума е правомерно, доколкото същата е издадена за реално потребено от ищеца количество ел. енергия за периода от 16.03.2018г. до 15.03.2019г., измерено с годно СТИ.

В съдебно заседание, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр. Варна, чрез пълномощник – адв. А.М. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищецът е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна по партида, заведена с кл. № **********, за аб. № **********, за обект на потребление с адрес: град Г.О., ул…,,  съгласно договор за продажба и доставка на ел. енергия.        

            Видно от Констативен протокол № 1502460/15.03.2019г., на 15.03.2019г. е извършена проверка от служители на „ЕРП Север” АД гр. Варна на СТИ, отчитащо потребената от абоната ел. енергия за обект на потребление, намиращ се в град Г.О., ул…,  за което е съставен е цитираният КП от П.П. СЕК 3406 и Д. Д. СЕК 404. В КП е посочено, че на основание чл.83 от ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи” АД е извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент С.С., за горепосочения обект, кл. № **********, аб. № **********, като е удостоверено следното : „Демонтираното СТИ е със следните показания…….…. Ще бъде демонтирано, запечатано и пломбирано в безшевен чувал и предадено в БИМ за експертиза. Новото СТИ е с показания…………………..”; „подменено СТИ с ново и изправно такова…”. Цитираният КП е подписан от съставителите и от двама свидетели.

           С писмо изх. № 51959-КП1502460-1/03.04.2019г., връчено на ищеца на 08.04.2019г. по пощата с обратна разписка, „ЕРП Север” АД гр. Варна е изпратило до абоната Ст.С. препис от КП № 1502460/15.03.2019г.

           Видно от приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 484/28.03.2019г., съставен от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди” – РО гр. Русе, гр. В. Търново, на 01.02.2019г. е извършена метрологична експертиза на електромер статичен еднофазен двутарифен, тип caratdigitronМ02, идентификационен № 1115031500734585 - 2015. В КП е удостоверено, че липсват „механични дефекти на кутията на електромера, на клемите и клемния блок на електромера”, наличие на „необходимите обозначения на табелката на електромера”; наличие на пломба против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. В т.5 от КП за метрологична експертиза е удостоверено също, че  „При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на Т4 – 009280,6 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. Електромерът не съответства на технически характеристики”.

            Видно от приложеното по делото становище за начисление на електрическа енергия от 02.04.2019г., изготвено от специалист „ЕК”- № 1563, одобрено на 03.04.2019г. от началник отдел „КЕК”- № 3654, със същото е одобрено да се начисли общо допълнително количество ел. енергия в размер на 2720 квтч. за период от 16.03.2018г. до 30.06.2018г., и допълнително количество ел.енергия в размер на 6560 квтч. за период от 01.07.2018г. до 15.03.2019г., общо 9280 квтч.           

          С писмо изх. № 51959-КП1502460-2/04.04.2019г., връчено по пощата с обратна разписка на 11.04.2019г., „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е уведомило ищеца, че е извършило корекция на сметките му за ел.енергия и в резултат на преизчислените количества енергия е издадена фактура № **********/04.04.2019г., на стойност 1802.77 лв. с ДДС, със срок на плащане - 15.04.2019г.    

            Безспорни по делото са фактите, че ответното дружество е издало фактура № ********** от 04.04.2019г., с която служебно са начислени за електромер с фабричен № 1115031500734585, за горепосочения обект на потребление, за периода от 16.03.2018г. до 15.03.2019г. - 9280 квтч. ел. енергия, на стойност  1802.77 лв. с включен ДДС.

            С жалба от 15.04.2019г., С.С. е оспорил пред „Енерго-Про Продажби” АД и пред „ЕРП Север” АД начислената му сума и е приканил същите да преустановят неоснователните си претенции към него.

            Видно от заключението на приетата СЕТЕ, монофазният статичен многотарифен електромер тип caratdigitronМ02, № 1115031500734585 е одобрен тип СТИ с с удостоверение № 2275/2015г., като метрологичните му характеристики отговарят на изискуемите; процесното СТИ е преминало първоначална метрологична проверка през 2015г. – годината на производство. Приетата СТИ установява, че процесният електромер е свързан директно към електроразпределителната мрежа и в случая не е налице измервателна група. От СЕТЕ е видно, че при извършване на софтуерен прочит от паметта на процесното СТИ се извлича следната информация : в регистър Т1 – 001573.8, регистър Т2 – 002280.8, регистър Т3 – 000000.0, регистър Т4 – 009280.6, в регистър сумарен – 003854.6. Видно от заключението на СЕТЕ, не е възможно да се установи на какво се дължи наличието на показания в регистъра на тарифа 4. От заключението на СЕТЕ е видно, че при софтуерно прочитане на паметта на СТИ не се установяват данни за това кога и по какъв начин е възникнало показанието в тарифа 4 на СТИ. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата СЕТЕ, като обоснована, кореспондираща на приетите писмени доказателства и неоспорена от страните.

            Видно от показанията на свидетеля П.П. /служител на „ЕРП Север” АД/, по време на проверката проверили СТИ чрез лаптоп, през оптичен порт, като не се нарушават пломби, като по този начин се изчитат регистрите на електромера. Свидетелят твърди, че той е съставил КП и се е подписал на първа позиция. Спомня си, че по едно и също време проверили СТИ на всички СТИ във входа, установили 7 манипулации и съставили 7 протокола.

            При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

           Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК, който съдът намира за допустим. Доколкото ищецът твърди, че не дължи на ответника претендираното от него вземане, за същия е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

            Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан по следните съображения :

Безспорни по делото са фактите, че ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.42 от  Закона за енергетиката, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е присъединен към ел. мрежа, че ищецът и ответникът са страни по сделка с ел. енергия по смисъла на чл.92 от ЗЕ за процесния обект на потребление с адрес : гр. Г.О., с кл. № **********, за аб. № **********. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел.енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с ел. енергия.

            Като особеност на отрицателния установителен иск в съдебната практика се счита, че ищецът не е задължен да посочи фактите, от които произтича липсата на отричаното с иска право. В този смисъл, ответникът е този, който трябва да докаже, при условията на пълно доказване, фактите, от които черпи правото си /Решение № 19/19.02.2001г., ІІ г.о. на ВКС/, а именно : ответникът следва да установи обстоятелствата, от които твърдяното от него право произтича /неговото възникване, основание и размер/.

            На първо място, съдът намира за установени по делото изложените в исковата молба факти относно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора за продажба на електрическа енергия, сключен с ищеца, доставеното до обекта му на потребление и реално потребено от него количество ел. енергия през процесния период от време да бъде правилно измерено от законно монтирано и сертифицирано, технически годно и изправно, и правилно функциониращо СТИ. В тази връзка, въпреки възложената му доказателствена тежест, ответникът не ангажира никакви доказателства в хода на делото за установяване на фактите дали процесното СТИ, отчитало потребената от ищеца-абонат ел. енергия към датата на извършване на проверката /15.03.2019г./, се явява технически изправно и годно средство за измерване на ел. енергията на процесния адрес, като и от приетата СЕТЕ се установява единствено факта, че СТИ е преминало първоначална метрологична проверка в годината на производство - 2015 г. Същевременно, от КП № 484/28.03.2019г. на БИМ, приложен като писмено доказателство, се установява, че към момента на извършване на проверката от БИМ /28.03.2019г./ процесното СТИ не съответства на техническите изисквания за измерване на електрическа енергия, тъй като електромерът не съответства на технически характеристики. Съгласно чл.120,ал.1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Предвид безспорно установеното по делото несъответствие на изискуеми технически характеристики на процесното СТИ и с оглед изложеното и по-долу, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че ответното дружество не разполага с правото да иска заплащане на допълнителни количества ел.енергия, които не са доставени и употребени реално от клиента поради софтуерна неизправност, каквато е констатирана в случая с КП от метрологична експертиза на средство за измерване, изразяваща се в наличие на цифрови показания в тарифа Т4, която тарифа не е настроена за отчет, а наличните по нея цифрови показания не са визуализирани на дисплея на електромера, /който е собственост на оператора, върху когото пада тежестта за поддръжката, контрола и редовното отчитане на показанията на СТИ/.

На следващо място, по делото не са приети никакви доказателства, които да установяват констатираното несъответствие на изискуеми технически характеристики - софтуерна неизправност, да влияе на измервателната система на електромера, който е отговарял на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. В тази връзка, от приетите по делото писмени доказателства - справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, извлечение за фактури и плащания към дата 03.05.2019г., извлечение от сметка към дата 03.05.2019г., се установява както редовно отчитане на потребената от абоната ел.енергия, така и добросъвестно и точно изпълнение на задълженията от страна на ищеца, в качеството му на купувач, да заплаща редовно на ответника – продавач, цената на реално доставената му, потребена и редовно отчетена ел. енергия през процесния период от време, като непосредствено преди и след извършване на корекцията стойностите на отчетената и потребена ел.енергия са относително константни. 

В чл.38 от ОУ ДПЕЕМ, чието приложение по отношение на абоната се спори от ищцовата страна, е определен начинът за изчисляване на неизмерена и/или на неправилно/неточно измерване на  ел. енергия, като е визирано, че при извършване на проверка се съставя констативен протокол, а „ЕРП Север” АД изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия, като в случаите на техническа неизправност на СТИ коригираните количества са равни на консумираната от потребителя ел.енергия за аналогичен период от предходната година /чл.38,ал.6 от ОУ/, а в случаите на допусната грешка при въвеждане на информация за техническите характеристики на СИ, „ЕРП Север” АД изготвя справка и предоставя информация на „Енерго-Про Продажби” АД за разликата между фактурираната и реално пренесената ел.енергия за периода от датата на допускане на грешката до момента на установяването й, но за не повече от 90 дни, като установяването на грешката става с КП, съставен по реда на тези ОУ /чл.39 от ОУ ДПЕЕМ/. Сходни правила се съдържат и в разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, изд. от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., отм. с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г., бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г., съгласно която в  

 

 

 

 случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. При тези факти, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че в действащото към процесния период законодателство, с оглед изискванията, въведени в чл.98а,ал.2,т.6,б”а” от ЗЕ, към момента на извършване на проверката – 15.03.2019г. и към момента на извършване на корекцията – 02.04.2019г., в полза на електроснабдителното предприятие не е предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минал период нито в хипотезите на чл.38 и чл.39 от ОУ ДПЕЕМ, нито в хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ, изд. от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., отм. с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г., бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г. Такава възможност би била налице в полза на крайния снабдител при наличие на кумулативно изискващите се от чл.98а,ал.2,т.6,б”а” от ЗЕ предпоставки, а именно : продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия, които предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, (какъвто не е предвиден в действащите ОУ), и подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия, чието количество не е правилно изчислено, и това неправилно изчисление да е в резултат на установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120,ал.3 от ЗЕ. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със Закон за енергетиката и с ПИКЕЕ юридически факти, от които възниква право на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия по методологията, определена в ПИКЕЕ. Съдът счита, че в настоящия казус не се доказва наличие на изискуемите елементи от фактическия състав, от който възниква правото на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена в чл.50 от ПИКЕЕ/отм. с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г., бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г./, която не е действала към момента на осъществяване на техническата проверка и към изготвяне на становището за начисление на ел. енергия /15.03. – 02.04.2019г./.

            На следващо място, съдът намира, че по делото не са събрани никакви годни доказателства, от които да се установява, че коригираното количество от 9280 квтч. да съставлява реално потребена от абоната ел. енергия, чието количество да не е правилно изчислено, и това неправилно изчисление да е в резултат на установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху процесния електромер. При тези факти, съдът намира за основателни доводите на ищцовата страна, че корекционната процедура е неприложима в конкретния казус. Предвид неангажирането на никакви доказателства от ответника в настоящото производство, въпреки възложената му доказателствена тежест - при условията на пълно и главно доказване в процеса, съдът споделя и доводите на ищцовата страна, че по делото не се установява по никакъв начин дали количеството ел. енергия, предмет на корекцията, да е доставено реално и да е потребено от абоната през процесния период, тъй като не се доказват от ответната страна и фактите преминали ли са действително количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, кога е настъпила „грешка” – като несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, по смисъла на чл.38 от ОУ ДПЕЕМ и чл.50 от ПИКЕЕ /отм./, и дали отчетените със софтуерен прочит 9280 квтч. ел.енергия на тарифа Т4 не са били налични и към момента на монтиране на това СТИ на процесния адрес на потребление. Този извод на съда е мотивиран и от заключението на приетата СЕТЕ, която удостоверява по делото, че при софтуерния прочит на процесното СТИ не може да се да се установи на какво се дължи наличието на показания в регистъра на тарифа Т”, нито може да се определи ок кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показания в скрития регистър на Т” на СТИ. В тази връзка, от ответника по делото не са ангажирани и никакви доказателства за удостоверяване и на фактите на осъществено неправомерно въздействие върху процесния електромер. Съдът счита, че при тези обстоятелства, въз основа на приетите писмени и гласни и доказателства не може да се обоснове извод, че в конкретния случай е налице субективно материално право на енергийното предприятие да извърши корекция на сметката на ищеца.

Не на последно място, съдът намира, че метрологичната експертиза на БИМ не установява никакви факти относно на какви конкретни „технически характеристики” не съответства процесното СТИ и обуславят ли те несъответствие между данните за параметрите на измервателна група /каквато в случая изобщо не се установява/ и въведените в информационната база данни за нея. За да се установи пораждането на правото на корекция в тази хипотеза, трябва да бъде доказан фактът, че за времето преди проверката – от момента на допускане на грешката до датата на установяването й, потребяваната в обекта на ищеца електрическа енергия не е била правилно измервана от средството за търговско измерване, и то именно поради установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Такива факти в случая не се установяват по несъмнен и безспорен начин, а още по-малко се установява конкретна разлика между отчетеното количество електрическа енергия и други преминали количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й – като основание за извършване на корекция. Напротив, заключението на приетата и изцяло кредитирана от съда СЕТЕ удостоверява по категоричен начин, че демонтираният на 15.03.2019г. електромер е бил свързан директно към електроразпределителната мрежа, без наличието на измервателна група, като времето и причината за наличието на показания в регистъра на тарифа Т4 не може да се установи. Предвид изложеното, съдът счита, че в полза на ответното дружество не е възникнало правото на ,,корекция” съгласно разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ /отм./, което обуславя извод за основателност на исковата претенция. Правомерността на корекцията в случая не произтича и от клаузите на чл.37, чл.38 и чл.39 от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени с Решение № ОУ-0600/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия е в разрез с регламентирания в чл.81,ал.1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя, без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. Правилата на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите, посочени в цитираната разпоредба.

            Предвид гореизложените обстоятелства, съдът намира за основателни и обосновани твърденията на ищцовата страна, че към датата на извършената проверка от БИМ и издаването на справката за корекция на сметка, липсват и двете кумулативно приети предпоставки, даващи основание да се коригира сметката на ищеца, а именно : изпълнение на задълженията по чл.98а,ал.2,т.6 и чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ от страна на енергийните дружества, както и налични правила за измерването на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия /Решение № 104/01.08.2016г. по т.д. № 1671/2015г. на ВКС/. Поради това, основателни се явяват и доводите на ищцовата страна, че претендирането от ответника на процесната сума, начислена въз основа на презумирано несъответствие на технически характеристики на процесното измервателни средство, без да е установено по предвидения в закона ред, че на процесния адрес на потребление е реално доставено от ответното дружество и от ищеца реално е потребена ел. енергия в количество от 9280 квтч., което да се равнява на процесната сума от 1802.77 лв. с ДДС, определена чрез корекционна процедура, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение.

           Предвид изложените съображения, съдът приема за недоказано в случая както основанието, така и размера на вземането, което ответникът поддържа, че има спрямо потребителя. С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че не се установява по предвидения в закона ред наличието на валидни, обвързващи страните и пораждащи правото на ответника факти и основания за едностранно начисляване на допълнителна, коригирана със задна дата, сметка на потребителя – ищец, съответно не се установява породено задължение на ищцата за заплащане на начислената й сума. В този смисъл, доводите на ищцовата страна за недължимост на процесната сума от 1802.77 лв. с ДДС и за начисляването на същата, без да е налице каквото и да е правно основание за това, и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, са основателни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

            По изложените съображения, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. Следва да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът С.С. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна сумата от 1802.77 лв. с ДДС, начислена по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода 16.03.2018г. – 15.03.2019г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на  адрес : град Г. О., ул…, съгласно становище за начисление на електрическа енергия от 02.04.2019г., обективирано във фактура № ********** от 04.04.2019г.

            При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното от ищцовата страна искане, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, като съдът осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 72.11 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 370 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от всеки двама от членовете на УС: П.С.С., Я. М.Д. и Г.К., че С.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр. Варна, СУМАТА от 1802.77 лв. /хиляда осемстотин и два лева и седемдесет и седем стотинки/ с включен ДДС, начислена по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода 16.03.2018г. – 15.03.2019г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на  адрес : град Г.О., ул…, съгласно становище за начисление на електрическа енергия от 02.04.2019г., обективирано във фактура № ********** от 04.04.2019г.

            ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от всеки двама от членовете на УС: П.С.С., Я. М.Д. и Г.К.,, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 442.11 лв. /четиристотин четиридесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса /72.11 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /370 лв./, съразмерно на уважената част от иска.

          Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..