№ 161
гр. П., 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно гражданско дело №
20245000500371 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 11539/01.04.2024 г. от Я. В. К. ЕГН
********** от гр. П., ж. к. „Т.“, бл. 194, вх. А, ет. 1, ап. 1 против решение № 288/29.02.2024
г., постановено по г. д. № 2408/2022 г. по описа на ОС – П., с което е отхвърлен иска,
предявен от Я. В. К. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „Т.“, бл. 194, вх. А, ет. 1, ап. 1 против
М. Й. К. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „Т.“, бл. 194, вх. А, ет. 1, ап. 1 за признаване за
установено, че К. е изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П.,
представляващ апартамент, СОС с идентификатор ........ по КККР на гр. П., с адрес гр. П., ж.
к. „Т.“, ул. „Д. Р.“ № 1, бл. 194, вх. А, ет. 2, ап. 1, с площ 89.59 кв. м., ведно с прилежащи
части: избено помещение № 19 с площ от 8.71 кв. м. и 4.191 % ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск за изключителна собственост на недвижим имот, придобит по време на брак
с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК.
Предявен от Я. В. К. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „Т.“, бл. 194, вх. А, ет. 1, ап.
1
1 против М. Й. К. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „Т.“, бл. 194, вх. А, ет. 1, ап. 1.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че е изключителен собственик на следния недвижим имот:
апартамент, СОС с идентификатор ........ по КККР на гр. П., с адрес гр. П., ж. к. „Т.“, ул. „Д.
Р.“ № 1, бл. 194, вх. А, ет. 2, ап. 1, с площ 89.59 кв. м., ведно с прилежащи части: избено
помещение № 19 с площ от 8.71 кв. м. и 4.191 % ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, поради пълна трансформация на негови лични средства
при придобиването му. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на
императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни
материалноправни норми.
Видно от текста на въззивната жалба, в нея изрично е посочено: „Решението на
ПОС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно
тълкуване на доказателствения материал по делото.“.
Няма нито едно конкретно оплакване, свързано с твърдяната неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, както и за аргументи, които да обосноват
твърдяното неправилно тълкуване на доказателствения материал по делото.
При това положение е налице хипотезата на чл. 269, изречение второ от ГПК –
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата по въпросите на правилността на
решението на първоинстанционния съд.
Както вече беше посочено, няма нарушение на императивни материалноправни
норми.
Не е налице хипотезата на т. 1, изречение второ от ТР № 1/09.12.2013 г.,
постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - въззивната инстанция не следи
служебно за интереса на някоя от страните по това дело, неговият предмет не е произнасяне
за мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката
на децата и ползването на семейното жилище.
Липсата на формулирани оплаквания води до невъзможността въззивният съд да
провери правилността на обжалваното решение.
Налага се изводът, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Въпреки липсата на процесуално задължение, за пълнота:
Няма спор, че ищецът и ответникът са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на
2
09.12.2001 г. в с. К., област К., е прекратен с съдебно решение № 260182/28.08.2020 г.,
постановено по г. д. № 17706/2018 г. по описа на РС- П., влязло в сила на 30.09.2020 г. (л. 6
от г. д. № 8728/2022 г. по описа на РС – П.- приложено).
Не е спорно, че по време на брака, с договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 15.12.2006 г. с нотариален акт № ....... г., по описа на нотариус Б., рег. № ...,
ищец и ответник са придобили на тяхно име, като купувачи, следния недвижим имот:
апартамент, СОС с идентификатор ........ по КККР на гр. П., с адрес гр. П., ж. к. „Т.“, ул. „Д.
Р.“ № 1, бл. 194, вх. А, ет. 2, ап. 1, с площ 89.59 кв. м., ведно с прилежащи части: избено
помещение № 19 с площ от 8.71 кв. м. и 4.191 % ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото.
Видно от текста на цитирания нотариален акт (л. 17 от делото на ОС), в него
изрично е записано, че покупната цена ще се изплати със заемни средства по разрешен
кредит от „Б.п.б.“ АД, съгласно сключен договор за банков кредит HL 17337/11.12.2006 г.
Видно от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 17337/11.12.2006 г.
(л. 62 – 66 от делото на ОС), ищец и ответник са получили банков кредит от „Б.п.б.“ АД в
размер на 40 000.00 лева, от които 32 910.00 лева за покупка на следния недвижим имот:
апартамент, СОС с идентификатор ........ по КККР на гр. П., с адрес гр. П., ж. к. „Т.“, ул. „Д.
Р.“ № 1, бл. 194, вх. А, ет. 2, ап. 1, с площ 89.59 кв. м., ведно с прилежащи части: избено
помещение № 19 с площ от 8.71 кв. м. и 4.191 % ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото. За обезпечаване на предоставения кредит е учредена
договорна ипотека.
В този договор и ищец, и ответник са посочени като кредитополучатели, като са
подписали същия в това качество.
В исковата молба се твърди , че този апартамент е изключителна
собственост на К., тъй като той единствен е изплащал и изплатил кредита за неговото
закупуване и ответникът няма никакъв принос към придобиването.
Тези твърдения не кореспондират нас събраните по делото доказателства.
Видно от представената справка от НАП, писмо изх. № 11-02-225/07.12.2023 г. (л.
72 – 73 от делото на ОС), за времето от 01.01.2006 г. до 31.12.2013 г., ответникът К. има
регистрирани четири трудови договори за следните периоди: 30.01.2007 г. – 11.06.2007 г.,
15.04.2009 г. – 15.05.2009 г., 19.05.2009 г. - 01.08.2009 г., 31.07.2009 г. – 01.11.2010 г.
Следователно същата е имала трудова ангажираност, съответно е получавала трудово
възнаграждение.
Показанията на разпитаните свидетели не могат да бъдат кредитирани, тъй като
са в противоречие със събраните писмени доказателства (относно кой е закупил процесния
имот и с какви средства), а и се основават на информация, получена от ищеца и неговите
родители (особено за живота на страните в чужбина).
Твърденията за някакви медицински проблеми (включително наличието на
фобии) на ответника не са подкрепени с годни доказателства, които да почиват на специални
3
знания.
Няма твърдения или доказателства правото на собственост на К. върху процесния
имот да е придобито отчасти с негово лично имущество.
Ищецът К. изрично е заявил, че не е предявил иск с правна квалификация по чл.
29, ал. 3 от СК – за значително по-голям принос.
Налага се общият извод, че не е осъществено пълно и главно доказване на тезата
на ищеца, че е изключителен собственик на процесния апартамент. Ето защо така
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В рамките на въззивното производство М. Й. К. ЕГН ********** е
представлявана от особен представител – адвокат Т. В. К. – Д. от АК - П., назначена с
определение № 975/20.04.2023 г., постановено по г. д. № 2408/2022 г. по описа на ОС – П..
За участието на адвокат Т. В. К. – Д. от АК – П. в производството пред
настоящата инстанция, с разпореждане № 2301/03.06.2024 г. (л. 17), е определено
възнаграждение в размер на 2 600.00 лева. Сумата е внесена, което се установява от разписка
№ 0200022778637373 от 29.07.2024 г. (л. 25).
Жалбоподателят прави възражение, че размерът от 2 600.00 лева не отговаря на
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и същият следва да бъде намален наполовина.
Това възражение е неоснователно.
Предявен е иск за изключителна собственост на недвижим имот изцяло. Този иск
е оценяем. Неговата цена се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК: данъчната
оценка или пазарната цена.
Данъчната оценка на процесния имот е 56 215.00 лева - удостоверение за данъчна
оценка (л. 19 от делото на ОС).
Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнагражденията за процесуално представителство се
дължат за всяка инстанция.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при цена на иска от 56 215.00 лева, минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение е 5 147.20 лева.
Съгласно чл. 47, ал. 6, изречение второ от ГПК, възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото,
като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид
работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.
А цитираната норма препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
4
При посочените данни по конкретното дело, минималният размер на
възнаграждението на особения представител за една инстанция е 2 573.60 лева.
Определеният размер от 2 600.00 лева е в абсолютен синхрон с минималния законов такъв.
Няма нормативно основание за неговото редуциране.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 288/29.02.2024 г., постановено по г. д. № 2408/2022
г. по описа на ОС – П., с което е отхвърлен иска, предявен от Я. В. К. ЕГН ********** от гр.
П., ж. к. „Т.“, бл. 194, вх. А, ет. 1, ап. 1 против М. Й. К. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „Т.“,
бл. 194, вх. А, ет. 1, ап. 1 за признаване за установено, че К. е изключителен собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. П., представляващ апартамент, СОС с идентификатор ........
по КККР на гр. П., с адрес гр. П., ж. к. „Т.“, ул. „Д. Р.“ № 1, бл. 194, вх. А, ет. 2, ап. 1, с площ
89.59 кв. м., ведно с прилежащи части: избено помещение № 19 с площ от 8.71 кв. м. и 4.191
% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
ДА БЪДЕ ИЗПЛАТЕНО на адвокат Т. В. К. – Д. от АК – П., в качеството на
особен представител на М. Й. К. ЕГН **********, възнаграждение в размер на 2 600.00 (две
хиляди и шестстотин) лева за производството пред въззивната инстанция.
ДА БЪДЕ ИЗДАДЕН разходен касов ордер на адвокат Т. В. К. – Д. от АК – П. за
посочената сума.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5