№ 12692
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110167895 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Г. Я.,
срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от
2054.04 лева /главница, включваща ликвидационни разноски от 15 лева/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето
лице по застраховка „Каско+“ – по щета № 44011512102721, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.04.2021 г. , в гр. Пловдив на ул.
Менделеев при № 2Б водач на МПС марка „БМВ“, модел „335“ с рег. № РА
**** КВ предприел маневра на заден ход при което ударил спрелия зад него
л.а. марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № СВ **** МХ и така реализирал
ПТП с него. При ПТП л.а. марка „БМВ“, модел „335“ ударил със своята задна
част предната част на л.а. марка „Тойота“, модел „Айго“.
За станалото ПТП водачите съставили двустранен констативен
протокол /ДКП/, доколкото нямало пострадали лица – като водачът на л.а.
марка „БМВ“, модел „335“ с рег. № РА **** КВ се подписал като виновен за
ПТП.
Увреденият л.а. марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № СВ **** МХ
бил собственост на „ТМ Ауто“ ЕООД и „Хепинес“ ЕООД и досежно същия
1
била сключена застраховка „Каско +“ при ищцовото дружество „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД – съгласно полица № 440221213004043 със срок на
действие от 05.02.2021 г. до 04.02.2022 г. Поради това и след ПТП
дружеството „Хепинес“ ЕООД се обърнало към ищеца и била образувана
щета под № 44011512102721. Вследствие на удара л.а. марка „Тойота“
получил увреждания по преден ляв калник, предна броня, предна лява врата,
преден ляв фар и др., като автомобилът бил отремонтиран в сервиз.
Стойността на ремонта възлизала на 2 039.04 лева и била заплатена от ищеца
директно на сервиза.
На следващо място се твърди, че от своя страна л.а. марка „БМВ“,
модел „335“ с рег. № РА **** КВ имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с период на
валидност от 26.10.2020 г. до 26.05.2021 г. Доколкото ищецът заплатил
стойността на щетите за сметка на увреденото лице, то се твърди, че в негова
полза възникнало вземане срещу застрахователя на виновния водач – за
сумата от 2 039.04 лева, както и 15 лева ликвидационни разноски. Поддържа
се, че ищецът поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният така и не извършил плащане. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: уведомление по щета
44011512102721, ДКП за ПТП, полица „Каско +“, опис заключение по щета,
калкулация на претенция, възлагателно писмо, приемопредавателен
протокол, фактура, ликвидационен акт, нареждане за плащане, регресна
покана, заявление за възстановяване на застрахователно обезщетение,
уведомление за отказ от плащане, снимков материал, свидетелство за
управление на МПС, контролен талон и документ на ГТП
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер. В тази връзка на първо място се признава, че
действително л.а. марка „БМВ“, модел „335“ с рег. № РА **** КВ имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество към датата на процесното ПТП.
Излагат се обаче подробни доводи, че не били налице
законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника. Посочва се, че водачът на л.а. марка
„БМВ“, модел „335“ не бил виновният водач за настъпване на ПТП. Напротив
виновен бил водачът на л.а. марка „Тойота“, който именно бил в движение и
ударил намиращият се пред него в спряло състояние л.а. марка „БМВ“ –
поради движение с несъобразена скорост.
В тази връзка се излагат подробни доводи за неустановеност на
механизма на ПТП, евентуално за липса на връзка между претърпените вреди
и посочения механизъм. Излагат се и подробни доводи, че претендираната
сума била в завишен размер, доколкото водачът на пострадалия автомобил
също имал вина за ПТП, като евентуално било налице съпричиняване.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.
2
По делото са разпитани по делегация свидетелите: К. Г. Г. /водач на л.а.
марка „Тойота“/ и В. Д. Д. /водач на л.а. марка „БМВ“/. Изслушана е и
съдебно авто техническа експертиза /САТЕ/ с вх. № 111995/04.04.2024 г.
В проведеното на 04.06.2024 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на
иска изцяло евентуално частично. Също претендира разноски като представя
списък.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 440221213004043/22.01.2021 г.
„Каско+“ / се установява, че относно л.а. марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег.
№ СВ **** МХ, собственост на „Хепинес“ ЕООД и „ТМ Ауто“ ЕООД, е
налице имуществена застраховка „автокаско“ при ищцовото дружество със
срок на действие от 05.02.2021 г. до 04.02.2022 г. – за сумата от 14 600 лева
при премия от 1051.20 лева, платима на еднократно. Съгласно полицата л.а.
марка „Тойота“ е с дата на първа регистрация – 28.09.2018 г. – т.е. към датата
на ПТП /17.04.2021 г./ е в експлоатация от по-малко от три години.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от
своя страна л.а. марка „БМВ“, модел „335“ с рег. № РА **** КВ, собственост
на Димитър Д., имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество с период на валидност от
26.10.2020 г. до 26.05.2021 г.
Страните не спорят и че на 17.04.2021 г. двата автомобила се намирали в
гр. Пловдив на ул. Менделеев при № 2Б в близост до ресторант „Хепи“ ,
когато между тях настъпило ПТП.
Съгласно представения по делото ДКП от 17.04.2021 г. ПТП настъпило
на посочената дата като двата автомобила били в района на ресторант Happy
bar & grill Landmark и се намирали един зад друг в „зона за паркиране“.
Доколкото водачът на л.а. марка „БМВ“ /автомобил „А“/ имал намерение да
паркира между два други автомобила обаче дал на „заден ход“ при което със
своята задна част ударил предната част на намиращият се зад него л.а. марка
„Тойота“ /автомобил „Б“/ - съгласно схемата на ПТП към ДКП. При това били
нанесени щети по предната броня, преден ляв калник и преден ляв фар на
пострадалия л.а. марка „Тойота“. ДКП носи подписите и на двамата водачи на
участвалите в произшествието МПС – като водачът на л.а. марка „БМВ“ се е
подписал като „виновен“ за настъпване на ПТП водач.
На следващо място в показанията си свидетелят К. Г. Г. твърди, че
процесното ПТП настъпило в гр. Пловдив, на паркинг на магазин „Баумакс“ и
ресторант „Хепи“ на бул. Асеновградско шосе – на 17.04.2021 г. ПТП
настъпило, докато свидетелката изчаквала другия автомобил да маневрира.
Същият обаче вместо да потегли напред, дал на заден ход. За станалото
3
другият водач се извинил като обяснил, че автомобилът му бил с автоматични
скорости и по невнимание потеглил на задна скорост. Свидетелката уточнява,
че при инцидента автомобилът й бил в спряло състояние. Допълва, че според
нея другият автомобил вероятно е тръгвал от парко място, но по погрешка
потеглил назад. Към момента на ПТП времето било топло и сухо.
От показанията на свидетеля В. Д. Д. се установява, че същият си спомня
процесното ПТП като помни и че е подписал ДКП – като се е подписал под
„Водач А“ – макар да уточнява, че не той е писал протокола и не той е
нарисувал схемата в него. Уточнява, че към датата на ПТП управлявал л.а.
марка „БМВ“.
Твърди, че ПТП настъпило в гр. Пловдив на паркинг пред ресторант
„Хепи“ на ул. Менделеев. Посочва, че колата му била в движение като търсил
място, където да паркира, но в един момент пред него установил знак „Стоп“,
до него и паркомясто. Поради това и свидетелят спрял, включил задна
скорост, за да влезе в паркомястото и в този момент бил ударен отзад от
служебен автомобил на ресторант „Хепи“, който се движел направо. Счита,
че последният вероятно не успял да спре, поради което и ударил свидетеля,
но ударът не бил силен. Уточнява, че времето било сухо и с добра видимост, а
ПТП настъпило на прав участък.
Свидетелят посочва, че бил включил задна скорост, за да паркира, но
още не бил започнал да върти волана, като не бил включил и аварийни
светлини – разчитал само на светлините, които се включват при задна
скорост. Свидетелят поддържа, че ПТП настъпило още преди същият
действително да е потеглил „назад“. Счита, че вината за ПТП била на водача
на автомобила, брандиран с логото на „Хепи“, който карал с несъобразена
скорост и не могъл да спре.
На последно място свидетелят помни и че се е подписал за виновен
водач, но твърди, че вероятно го е направил по молба на другия водач,
доколкото другата кола била служебна.
При преценка на показанията на двамата свидетели съдът констатира,
че между същите са налице, както съвпадения, така и съществени
противоречия, което се обяснява от обстоятелството, че и за двамата
свидетели като участници в ПТП е налице възможна заинтересованост от
изхода на делото. В тази връзка и съдът съобрази, че показанията на
свидетелите са еднопосочни досежно обстоятелствата, че ударът е настъпил в
гр. Пловдив, на паркинг пред ресторант „Хепи“ в ритейл парк на бул.
Асеновградско шосе. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели в
частта, че ударът е бил с нисък интензитет – като л.а. марка „БМВ“ бил
ударен в задната му част, а л.а. марка „Тойота“ в своята предна част.
Основното разминаване в показанията е досежно обстоятелствата,
довели до настъпване на ПТП. В тази връзка св. Г. твърди, че управляваният
от нея л.а. марка „Тойота“ бил в спряло състояние, паркиран, когато бил
ударен в предната си част от движещият се на заден ход л.а. марка „БМВ“.
От своя страна св. Д. твърди, че същия спрял на знак „Стоп“, включил
задна скорост, за да паркира и в този момент, докато още не бил потеглил –
4
бил ударен в задната си част от л.а. „Тойота“. Тези изводи, че подкрепят и от
обстоятелството, че л.а. „Тойота“ има щети не само по предната си част, но и
в лявата си предна половина – по лява врата – т.е. двете МПС не са били едно
зад друго в права линия, както твърди св. Д. – а неговият автомобил е бил
вече в маневра по паркиране.
Съдът обаче намира, че в показанията и на двамата водачи са налице
съществени противоречия. На първо място видно от ДКП автомобилът на св.
Г. не е паркиран на парко място, а се намира в лента за движение. От страна
св. Д. твърди, че причината да спре била знак „Стоп“, но всъщност и за да
паркира – като при момента на удара дори бил „дал на задна скорост“.
Поради това съдът намира, че противно на твърденията на двамата водачи и
двете МПС са били в движение – св. Г. се движила направо към ресторант
„Хепи“, а св. Д. спрял, за да паркира и дал на „заден ход“, в който момент и
настъпил ударът между двете МПС.
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. марка „Тойота“,
модел „Айго“ по делото липсва спор, че в ищцовото дружество била
образувана щета № 44011512102721.
Видно от опис заключение по щета от 26.04.2021 г. и калкулации при
автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № СВ **** МХ са увредени:
преден ляв калник, предна броня, предна лява врата и ляв фар. За
отстраняване на посочените щети се е наложил монтаж и демонтаж на
детайли и подмяна, както и боядисване. Посочените операции като труд и
материали са извършени за сумата от общо 2039.04 лева. Ремонтът на
увредения автомобил е извършен от сервиз „ТМ Ауто“ ЕООД – който е
вписан и като един от собствениците на пострадалото МПС. Представен е и
платежен документ, от който е видно, че сумата от общо 2039.04 лева е
преведена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на доверения сервиз „ТМ Ауто“
ЕООД на 11.10.2022 г.
Предвид плащането дружеството „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД се е
обърнало към ответното дружество като застраховател на виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
тази връзка и ищецът отправил регресна покана до ответника за заплащане на
сумата от 2039.04 лева – формирана от стойността на щетите и сумата от 15
лева ликвидационни разноски. От ответното дружество не последвало
плащане.
На последно място по делото е изготвена съдебна автотехническа
експертиза. Видно от заключението по същата претърпените от л.а. марка
„Тойота“, модел „Айго“ вреди възлизат към датата на ПТП на стойност –
2039.04 лева по средни пазарни цени и на стойност 1596.60 лева – на база
пазарни цени с алтернативни части. Всички вреди по л.а. „Тойота“ са
настъпили в резултат от процесното ПТП и са в пряка причинно следствена
връзка с него.
Относно механизма на ПТП обаче вещото лице сочи, че с оглед
противоречията в показанията на свидетелите, то са налице две възможни
причини за настъпване на ПТП – съобразно твърденията на всеки от
5
свидетелите.
В тази връзка експертът посочва, че относно предотвратимостта на ПТП
отново могат да се обособят два варианта – съобразно това показанията на
кои свидетел ще бъдат възприети.
Така вещото лице посочва, че при механизма, описан от св. Г. и в ДКП,
водачът на лек автомобил „Тойота“, модел „Айго”, не би имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако превозното му средство е
било в покой - спряло състояние. От своя страна водачът на лек автомобил
„БМВ 335” би имал възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП, ако се е убедил, че зоната зад превозното средство е свободна и
позволява безпрепятствено извършване на маневрата за движение на заден
ход.
По вторият вариант съгласно показанията на св. Д. - водачът на лек
автомобил „БМВ 335” не би имал възможност да предотврати
произшествието, тъй като се е намирал пред ударилия го лек автомобил
„Тойота Айго”. От своя страна водачът на лек автомобил „Тойота Айго”, с е
имал възможност да предотврати произшествието при движение със скорост
и безопасна дистанция, при която превозното средство ще спре в рамките на
опасната зона при внезапно възникване на опасност.
Въпросът дали увреденият л.а. „Тойота“ е бил в гаранция не е изследван
от в.л. като страните не са поставили въпроси в този смисъл.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие – по
застраховка „Каско+“ между него и увреденото лице; 2) наличие на валидно
сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие
– по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
ответното дружество и причинителя на вредата; 3) настъпване на самото
застрахователно събитие и механизма на същото; 4) уведомяване на
застрахователя по „Каско+“ за настъпването на събитието в срок; 5)
установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 6)
заплащане на обезщетение в същия размер на увреденото лице /в случая на
сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС/ и 7) наличие на твърдените
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач
спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ – а именно, че ПТП е настъпило по
изключителна вина на водача, застрахован при ответника. При установяване
на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
6
него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.а. марка
„Тойота“ е имал имуществена застраховка „Каско+“ при ищеца – към датата
на ПТП. Липсва спор и че л.а. „БМВ“ е имал задължителна застраховка „Г.О.
на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата на ПТП. На
следващо място по делото липсва спор и относно датата на застрахователното
събитие – а именно 17.04.2021 г., както и относно мястото на настъпване на
същото – в гр. Пловдив, на паркинг на търговски комплекс на бул.
Асеновградско шосе в близост до ресторант „Хепи“. Категорично установено
е по делото, че ударът между двете МПС е лек по интензитет.
Липсва спор и че в резултат от процесното при л.а. марка „Тойота“ са
увредени следните детайли: преден ляв калник, предна броня, предна лява
врата и ляв фар. Претенцията за възстановяването им е подадена
своевременно, поради което и при ищеца е образувана щета.
От САТЕ и писмените доказателства по щетата се установяват вида на
щетите по л.а. марка „Тойота“ – както и че са в причинна връзка с ПТП.
Установява се и че същите са отстранени след съответен ремонт като
стойността на щетите възлиза на общо 2039.04 лева по средни пазарни цени и
на стойност 1596.60 лева – на база пазарни цени с алтернативни части, в
която част САТЕ не е оспорена от страните. На последно място по делото се
установи и че ищецът е заплатил сумата – 2039.04 лева на трето лице /сервиз/
за ремонт на пострадалия автомобил.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно механизма
на ПТП и в частност досежно вината на двамата водачи за настъпване на
същото. По този въпрос съдът намира, че следва да се основе на писмените
доказателства – ДКП и гласните такива – свидетелски показания в
съвкупност.
Предвид това и съдържанието на свидетелските показания съдът намира,
че вина за настъпване на ПТП носят и двамата водачи. Св. Д. като водач на
л.а. марка „БМВ“ е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – който гласи, че водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение и
т.н…., преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Тук следва да се
отбележи, че св. Д. посочва в показанията си, че е спрял на знак „Стоп“, но
пояснява, че намеренията му са били да паркира автомобила си – т.е.
спирането на свидетеля не е било обусловено от знака „Стоп“, а от намерение
да предприеме маневра паркиране.
От своя страна св. Г. като водач на л.а. марка „Тойота“ е нарушила чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и че при
избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на
7
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Предвид горното в настоящия случай наведеното възражение на
ответника за липса на изключителна вина на водача на л.а. „БМВ“ за
настъпване на ПТП настоящият състав намира за основателно.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото се установиха конкретни действия на
водача на пострадалия автомобил – а именно, че същият е управлявал МПС с
несъобразена скорост – предвид обстоятелството, че се е намирал на паркинг,
но в зона за движение /както се отбеляза и по-горе – така е изобразен л.а.
„Тойота“ на схемата към ДКП, а не паркирал, както твърди св. Г./. При тези си
действия св. Г. е била длъжна да предвиди, че създава опасност за
движението и за управлявания от нея автомобил. Предвид това и съдът
намира, че с поведението си св. Г. като водач л.а. марка „Тойота“ е
съпричинила вредоносния резултат.
С оглед установената фактическа обстановка това съпричиняване съдът
намира, че възлиза на 50 %.
Поради това и исковата претенция е основателна до сумата от общо
1027.02 лева вкл. ликвидационните разноски. Съдът възприема сумата по
пазарни цени от заключението на в.л., доколкото автомобилът към датата на
ПТП е бил в експлоатация по-малко от три години.
За разликата до пълния претендиран размер от 2054.04 лева или за
сумата от 1027.02 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
8
Искане за разноски са заявили и двете страни:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 1008.64 лева, от които
606.48 лева адвокатско възнаграждение, 82.16 лева за държавна такса, 70 лева
депозит за в.л., 250 лева депозит за САТЕ, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК. От представените по делото платежни нареждания се установява,
че посочените суми са действително заплатени, като адвокатското
възнаграждение е в минимален размер. Предвид изхода на делото с оглед
уважения размер на иска на ищеца се дължи сумата от 504.32 лева.
Ответната страна претендира разноски от 420 лева, от които 200 лева
юрисконсултско възнаграждение, 70 лева депозит за свидетел и 150 лева
депозит за САТЕ, които разноски са действително извършени.
Възнаграждението за юрисконсулт обаче съдът определя на 100 лева – на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед изхода на делото от тази сума му се
дължат 160 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша 89Б, сумата от 1027.02 лева /главница, включваща
ликвидационни разноски/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на трето лице по
застраховка „Каско+“ – по щета № 44011512102721, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 13.12.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 1027.02 лева, представляваща разликата до пълния претендиран
размер от 2054.04 лева, поради неоснователност на претенцията в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. София, бул. Витоша 89Б сумата от
общо 504.32 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. София, бул. Витоша 89Б ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5 сумата от общо 160
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10